Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 14.06.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 96 по описа на РС-Харманли за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от И.Г.Г., ЕГН: **********
***, действащ чрез пълномощника адв.Г., против Наказателно постановление №20-0271-001754
от 10.12.2020 година на Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли.
Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва
извършване на нарушението и заявява, че липсвали обективните и субективните
признаци на същото. Описаната в НП фактическа обстановка била неясна, непълна и
невярна, а наложеното наказание незаконосъобразно и несправедливо. Предвид
изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
пълномощника си адв.Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган /АНО/ АПИ,
редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 26.11.2020г.,
в 15:20 часа жалбоподателят И.Г. като водач на лек автомобил марка „БМВ 530 Д”
с рег.№ Х .... КМ е управлявал същия по бул. „България“, в посока към
гр.Любимец, като при излизане от кръгово движение губи контрол над
управляваното от него МПС, излиза вляво от пътното платно по посоката си на
движение, минава през остров от бордюри и блъска поставения върху него пътен
знак, причинявайки по този начин ПТП с материални щети – повреден пътен знак. Това се потвърди от показанията на
свидетелите Я.Я., Ж.Ж. и С.С., които потвърждават настъпилото ПТП, в резултат
на което има повреден пътен знак, и които показания съдът кредитира с доверие
като непротиворечиви и неопровергани от други доказателства в обратна насока.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 874240 от 26.11.2020г. от Я.Я. – мл.автоконтрольор за това, че на горепосочените
дата и място жалбоподателят поради несъобразена скорост с релефа на местността
губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което блъска пътен
знак, причинявайки по този начин ПТП с материални щети. С това е приет за
нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно водачът не избира скоростта на движение
съобразно с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението - ПТП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и е връчен на
същия, като в законоустановения срок не са депозирани възражения против
АУАН.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно
постановление №20-0271-001754 от 10.12.2020 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа
обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана
фактическата обстановка и самото извършено нарушение. С така извършеното
АНО е приел за нарушен също чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Предвид това и на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лв.
Видно от ДСМПИС, жалбоподателят И.Г.
не получава никакви доходи и не притежава имущество. Същият депозира обяснения
по делото, в които заявява, че на излизане от кръговото движение воланът на
автомобила „зацепил“ и се ударил в пътния знак. Впоследствие бил установен
проблем с хидравликата на автомобила.
От страна на жалбоподателя бяха
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Станка Димитрова, която
потвърждава станалото ПТП и сочи, че разбрала от майката на жалбоподателя, че
процесното МПС, управлявано от жалбоподателя, имало проблем с хидравликата на
волана.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно
се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването им – АУАН № 874240 от
26.11.2020г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание
свидетели - актосъставителя Я.Я.,
Ж.Ж. и С.С. ***, чиито показания
съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други
доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37,
ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената
Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която се
допълва Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
което не се и оспорва от страните.
При издаване на АУАН и на НП е нарушено
правилото на чл.42, т.5 от ЗАНН и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН –
описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване
на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре
пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост
да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се
взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората
визира опасност, възникнала на пътя, т. е. опасност, която не попада в обхвата
на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т. 37 от
ДР на ЗДвП ("препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението). В случая не е ясно също и в
коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради
несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред
предвидимото препятствие или поради възникване на опасност на пътя, пред която
не е намалил и спрял. Актосъставителят и административно наказващият орган не
са разграничили двете хипотези, визирани в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като са посочени и двете като възможности при словесното
изписване на нарушената законова разпоредба, което само по себе си е
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В
случая е посочено както предвидимо препятствие, обосноваващо необходимостта от
спиране на движението, така и опасност за движението, обосноваваща намаляване
на скоростта и спиране само при необходимост.
Същевременно с това изложената от
страна на актосъставителя и АНО фактическа обстановка според съда обосновава
извод за правна квалификация на процесното нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, а
не по чл.20 ал.2 от ЗДвП, според която разпоредба „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и за
което нарушение санкцията е уредена в чл.185 от ЗДвП. Това от своя страна също
представлява отделно съществено процесуално нарушение, неотстранимо от съда и
накърняващо правата на жалбоподателя да разбере какво точно е извършил и как да
организира надлежно защитата си.
Изложеното обосновава извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и обуславя отмяната му на това основание. Предвид
изложеното безпредметна се явява проверката по същество на спора, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и
предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№20-0271-001754 от 10.12.2020 година на Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли,
с което на И.Г.Г., ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
да заплати на И.Г.Г., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в
размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :