№ 3746
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100513113 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 9212/15.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 121371/2022г. на СРС, 117-ти състав, поправено с Решение
№11218/17.10.2022 г.
В. Г. Д. смята, че решението от 15.02022 г. е неправилно и необосновано, поради
което иска неговата отмяна и постановяването на друго решение, с което да бъде изменен
определения му с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-
Бургас режим на лични контакти с детето Ф. В. Д.а без оглед на възрастта на детето по
посочения във въззивната жалба начин. Не претендира разноски.
К. И. К. е обжалвала решението от 15.08.2022 г., като неправилно и необосновано.
Обективирала е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция за разширяване
на определения със съдебно решение режим на лични контакти на бащата с детето Ф.,
алтернативно - първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което да бъде изменен определения на бащата, с решение №
896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас режим на лични контакти
с детето Ф. В. Д.а по посочения във въззивната й жалба начин, съобразно възрастта на
1
детето. Претендира разноски.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно
обжалване валидни като цяло и допустими в обжалваните части съдебни актове.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
прие за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от В. Г. Д.
срещу К. И. К. иск по чл.59, ал.9 СК за промяна на родителските права, определени с
решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас, а в условията
на евентуалност, ако не бъдат променени родителските права по отношение на детето Ф. В.
Д.а– иск по чл.59, ал.9 СК за изменение на определения му с решение № 896/17.08.2021 г.,
по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас режим на лични контакти с детето Ф. В.
Д.а, като искането му е да вижда и взима детето всяка нечетна седмица от месеца от 18 часа
на петъчния ден до 18 часа на неделния ден, с приспиване при бащата и без присъствието
на майката, както и на Новогодишните празници -29-ти, 30-ти и 31 –ви декември и 01-ви
януари през всяка нечетна година, на Коледните празници -24 –ти, 25-ти, 26 –ти и 27 –ми
декември през всяка четна година, на Великденските празници на всяка четна календарна
година от 10 часа на Разпети петък до 18 часа следващия се неделен ден от седмицата и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата да взема
детето от дома на майката и да го връща отново в дома на майката, т.е режим аналогичен с
определения такъв по решението на РС-Бургас след три годишна възраст на детето. Като
променени обстоятелства, налагащи исканото изменение на определения с решението по
гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас режим на лични контакти, са посочени –
внезапната промяна на местоживеенето на детето от гр.Бургас в гр.София от 19.12.2021 г. и
свързаното с това сътресение в живота на детето, заради откъсването му от средата, в която
е привикано, неудобствата, умората и значителните разходи, свързани с пътуване между
гр.София и гр.Бургас в два последователни дни за изпълнение на действащия режим и
възпрепятстване възможността детето да бъде обгрижвано от бащата в домашна среда, а и
неудачното пребиваване на детето в чужди за детето места в гр.София в дните по
действащия режим.
Ответникът К. е застъпила становище, че няма никакво препятствие да се
осъществява действащия режим, въпреки промененото местоживеене на детето от гр.Бургас
в гр.София, а ниската възраст на детето не позволявала отделянето му от майката за повече
от няколко часа. Наред с това бащата не познавал навиците и нуждите на детето, а и бащата
не желаел да се съобразява с режима на отглеждане на детето, включващ стриктно
определен начин на хранене, спане, бодърстване, поддържане на хигиенни нужди, поради
което смята, че не е в интерес на детето да се изменя действащия режим на лични контакти
между бащата и малолетното дете поне до навършване на 4 годишна възраст от детето.
С решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас е
прекратен гражданския брак между страните по обща тяхна вина, родителските права по
2
отношение на детето Ф. В. Д.а, род. на ******* г., са предоставени на майката К. И. К., при
която е определено местоживеенето на детето, а на В. Г. Д. е определен следния режим на
лични контакти с детето : До навършване на 3 годишна възраст от детето бащата има право
да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18
ч., без преспиване при бащата и без присъствието на майката, като бащата взема и връща
детето от и в дома на майката (към онзи момент в гр.Бургас), а след навършване на три
годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч. в
събота до 18 ч. в неделя, с приспиване при бащата и без присъствието на майката, както и
на Новогодишните празници -29-ти, 30- ти, 31 –ви декември и 01-ви януари през всяка
нечетна година на Коледните празници -24 –ти, 25-ти, 26 –ти и 27 –ми декември през всяка
четна година, на Великденските празници на всяка четна календарна година от 10 часа на
Разпети петък до 18 часа следващия се неделен ден от седмицата и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата да взема детето от дома на
майката и да го връща отново в дома на майката, бащата е осъден да заплаща издръжка на
малолетното си дете в размер на 300 лева месечно, като на последния е предоставено
ползването на семейното жилище в гр.Бургас и е постановено след развода жената да
продължи да носи предбрачното си фамилно име К..
С атакуваното пред настоящата инстанция № 9212/15.08.2022 г., постановено по гр.
д. № 121371/2022г. на СРС, 117-ти състав, поправено с Решение №11218/17.10.2022 г. , е
изменен определения с решение № 896/17.08.2021 г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на
РС-Бургас, режим на лични контакти на В. Г. Д. с детето Ф. В. Д.а в частта, след
навършване на 3 годишна възраст от детето, както следва : бащата има право да взема детето
с преспиване от дома на майката/и със задължение – да го връща там/ всеки първи и трети
петък от месеца от 18 часа до 18 часа на следващия неделен ден; в четни години – в горните
часове от 24 –ти до 27.12, а в нечетни – в същите часове от Разпети петък до втория ден на
Великден /понеделник/, задължена е майката К. К. да води детето в дома на бащата/ и
задължение –да го взема от там/ за по 20 дни през летата, извън годишния си отпуск, както и
от 29.12 в нечетни години до 01.01. на следващата година.
Спора за изменение на родителските права спрямо детето Ф. не е предмет на
настоящото въззивно разглеждане.
За да постанови решението в обжалваната част СРС, 117 състав е приел за установено
от фактическа страна, че страните по делото са родители на детето Ф., като въпреки развода
им до м.11.2021 г. последните заедно с детето са живели на територията на гр.Бургас. Приел
е, че майката е по-адекватна по отношение на грижите за детето, тогава 2 годишно, въпреки,
че и двамата родители били грижовни и правели взаимни отстъпки за контактите на бащата
с детето. Приел е, че след постановяване на бракоразводното решение е настъпило
изменение на обстоятелствата, при които се изпълнявал режима на лични контакти, заради
промененото местоживеене на детето от гр.Бургас в гр.София, което затруднява контактите
на бащата с детето. Намерил е, че предложения от майката режим е още по -ограничителен
/преспиване – с година по –късно/, като е възложил на последната „извести тегоби“ при
3
осъществяване на режима – да води и взема дето в и от Бургас през лятото и в четни
години за новогодишните празници.
Въззивният съд е изслушал двете страни, приел е заключението на допуснатата
съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото социалните
доклади на ДСП- Бургас и ДСП – Оборище, събрал е гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите В.А.М. и Б.А.Й. приобщил е към материалите по делото многобройни писмени
доказателства за здравословното състояние на детето и комуникацията между страните по
повод на него и контактите на детето с бащата.
При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 20.02.2023 г.
по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът и въззиваема страна В. Г. Д. заявява, че е архитект и
работи в семейна фирма, като към настоящия момент няма нов партньор в живота. Живее в
гр.Бургас, домът ме е обзаведен и оборудван с всичко необходимо за едно домакинство, в
който за детето Ф. има отредена самостоятелна стая. Добавя, че самостоятелно се справя в
грижата за детето, като при нужда може да разчита на помощ от своята майка. Сочи, че
въпреки влошените отношения с бившата му съпруга по време на развода, към момента
двамата имали делови отношения, които позволявали минимално ниво на комуникация за
обмяна на информация за детето им. На практика обаче той бил лишен от информация за
ежедневието на детето, за това как то се развива, как е здравословно, като майката не
позволявала да разговаря с дъщеря си по телефона. Споделя за затрудненията, които има
при осъществяване на действащия режим на лични контакти с детето.
Въззивникът и въззиваема страна К. И. К. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че
работи като архитект, като сама организира работното си време, като има възможност да
работи и от дома си, няма нов партньор. До 2 годишна възраст на детето тя е гледала детето,
което към момента ходело на детска ясла за по 4 часа дневно. Работните си ангажименти
съобразявала с грижите за детето. В гр.София, където живее с детето имала добра
подкрепяща среда от роднини и приятели. Добавя, че никога не била препятствала
контактите на бащата с детето и всячески се опитвала да ги приобщи един към друг. На свой
ред споделя за затруднената комуникация с бащата на детето, както и за агресивно
поведения на последния спрямо нея. Изразява съмнения за възможността на бащата да
полага адекватна за детето грижа, като сочи, че последният е връщал детето с температура.
Смята, че заради ниската възраст на детето, не е в интерес на последното да пътува по 400
км. в посока два пъти в месеца, като намира за удачно до 4 – годишна възраст на детето
бащата да прекарва с него един уикенд в месеца на територията на гр.София (от събота до
неделя, с приспиване на детето при бащата) и един път месечно от петък до неделя в
гр.Бургас.
В хода на социалното проучване на ДСП-Бургас и ДСП-Оборище е констатирано, че
и двамата родители са трудово и жилищно обезпечени, при двамата родители детето
разполага със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо с оглед потребностите
му, а жилищата на родителите като цяло са с отлични битово- хигиенни условия. Майката
осъществява пряката и непосредствена грижа за детето, като адекватно задоволява
4
потребностите му. Констатирана е силна емоционална връзка между малолетния Ф. и
неговата майка, като последната не възпрепятства контактите на детето с бащата. Не е
наблюдаван контакта на бащата с детето от социални работници, но от проведените
събеседвания в хода на социалното проучване е направено заключение, че бащата е запознат
с основните потребности и интереси на детето, както и за това, че за нормалното психо-
емоционално развитие на детето и изграждането на един добър модел е необходимо
подражанието на взаимоотношения със значимите възрастни.
От писмените доказателства, събрани от въззивния съд се установява, че детето има
здравословни проблеми, но те не са сериозни и от хроничен характер и са обичайни за
неговата възраст.
От кредитираните показания на разпитаните от въззивния съд свидетели се установя
начинът, по който се осъществяват контактите на бащата с детето в гр.София и
затрудненията, които ги съпътстват, т.е установява се, че всеки път, когато бащата пътува до
гр.София за да прекара време с дъщеря си Ф. търси къде да отседне – хотел, стая под наем.
В гр.София бащата прекарва времето си с детето в разходки по паркове и детски площадки,
води детето на гости у св.М., където последното играе с дъщерята на свидетеля. Установява
се също така, че майката предава детето на бащата за режима на лични контакти, заедно с
приготвена от нея храна на дете, с която бащата храни детето през деня. Установява се
наличието на емоционална връзка между бащата и детето (от показанията на св.М.), както и
състоянието на детето след връщането му от гр.Бургас – превъзбудено и уморено, след
едното, от общо двете му пътувания до гр.Бургас в режима на лични контакти на бащата.
Наред с това се установява невъзможността на родителите да водят конструктивен диалог,
да си предават нужната информация за детето, в частност - невъзможността на бащата да
прояви нужната търпимост и да изслуша майката, както и да и даде подробна информация за
това, как е прекарал времето си с детето (от показанията на св.Й.).
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите касаещи родителската отговорност по
отношение на него, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки
един от родителите му, отношението на детето към всеки един от тях, емоционалното
състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки
от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите и наличието на
родителско отчуждение при детето.
От кредитираното заключение на вещото лице А. А. по допусната от въззивнята
инстанция съдебно-психологичната експертиза се установява, че и двамата родители нямат
ограничение в родителския капацитет в следните аспекти : базисни грижи ( включващи
физически нужди, медицински грижи, храна, подслон, чистота, дрехи, хигиена), безопасност
(способност да предпазват от опасности – съобразно възрастта на детето), емоционална
топлота (усещане, че детето е специално, позитивни чувства към детето, емоционални
взаимоотношения, отзоваване на нуждите на детето, подходящ физически контакт,
5
подкрепа, насърчаване, комфорт, утеха), стимулиране (учене, интелектуално развитие,
социални възможности, игра, образование), напътствия и граници (демонстриране на
подходящо поведение, контрол върху емоциите, взаимоотношения с другите, морални
ценности, подходящо социално поведение, решаване на социални проблеми, управление на
гнева, дисциплиниране, моделиране на поведението, без свръхпротекция) и стабилност
(сигурна привързаност, постоянство в отзоваването, последователност на поведението,
позволяване и осигуряване на контакти с разширеното семейство и значими други
хора),зачитане необходимостта на другия родител да участва в живота на детето, макар
всеки от родителите да проявява известна скептичност по отношение на някои от уменията
на другия родители качеството на грижа, които той осигурява на детето. Експертът е
категоричен, че детето Ф. има изградена близка и доверителна връзка и с двамата си
родители – като тя съответства на възрастта и пола му. Майката е основната фигура на
привързаност за детето, но то има изградена положителна емоционална връзка и с баща си.
Вещото лице е категорично, че бащата притежава необходимия капацитет да реагира
подходящо на емоционалните преживявания на детето, като не са констатирани отклонения
от нормалното развитие на детето, включително и в неговото емоционално състояние.
Според експертът ниската възраст на детето на практика е протективен фактор към
настоящия момент за преживяване на конфликт на лоялност и родителско отчуждение.
Констатирано е, че различията между родителите не са в такава степен, която да предполага
риск за детето и е уточнено, че всеки родител, през своята уникална роля, личностови
особености и качества – както положителни, така и отрицателни – допринася по различен
начин за формирането на детето като индивид и личност и ролята му е незаменима.
Конкретният начин, по който се упражнява родителската роля (време, в което детето
започва да яде определени храни, установяване или нарушаване на определен режим на сън
и хранене и др. под., стил на общуване с детето чрез проява на чувствителност, отзивчивост,
поставяне на граници, даване на свобода, протективност), дори и да се различава (което е
неизбежно), обикновено не води драматични (негативни) последици за детето, предоставят
му разнообразен опит, правят го по –умело и способно да се адаптира и да развива
собствените си ресурси да се справя с предизвикателствата в живота и фрустрации. Вещото
лице е категорично, също така, че няма причини и основания да се мисли, че приспиването
на детето при бащата или пътуването му до гр.Бургас и обратно до гр.София два пъти
месечно би се отразило негативно на детето, особено ако това пътуване се случва през ден (в
петък и в неделя), а не в два последователни дни, но при определени ситуации (например,
ако детето е болно) пътуването за него би било по-трудно за понасяне. Принципното
становище на експерта е, че не е невъзможно дете на възрастта на Ф. да пътува, но следва
конкретните условия по време на пътуването да бъдат отработени и създадени с оглед на
нейните потребности и конкретни реакции , когато такава практика се установи. За
подходящ в случая, с оглед тази отдалеченост в местоживеенето на двамата родители,
вещото лице е посочило режим на контакти на бащата, който включва два уикенда месечно
(от петък до неделя)плюс по –дълги периоди през празнични дни и летния сезон.
При изслушването от въззивния съд в откритото съдебно заседание, проведено на
6
12.06.2023 г., експертът-психолог потвърждава привързаността на детето и към двамата си
родители. .
Според разпоредбата на чл.59, ал. 9 СК изменение на местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да
се поиска при изменение на обстоятелствата. Правната възможност да се изменят мерките в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на
децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради
което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното
развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за
ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства. Наред с това в практиката си ВКС приема, че не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а
може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид
във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл
или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички
случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението
на децата и на ефикасността на мерките, които определят същото.
След анализ на всички събрани пред двете инстанции доказателства, представените
социални доклади в първоинстанционното и във въззивното производство и становищата на
страните, настоящият съдебен състав приема, че са събрани достатъчно доказателства за
наличие на силна емоционална връзка между детето Ф. и двамата му родители. Установява
се, че и двамата родители имат желание, капацитет и възможност да полагат адекватни
грижи за дъщеря си, познават потребностите й и са в състояние да откликнат на тях,
притежават необходимите методи за възпитание, имат възможности да осигурят на детето
си спокойна и нормална домашна обстановка и средства. И двамата имат добри битови
условия, всеки от тях има подкрепяща среда, като спора между родителите се концентрира
върху въпроса налага ли интереса на детето ревизия на определения през 2021 г. режим на
лични контакти с бащата.
От определянето на сега действащия режим са изминали по –малко от две години,
но през това време детето е израснало и към момента е на навършени три години, то вече
посещава детска ясла, респ. вече е адаптирано към нова за него среда, различна от
домашната, което наред с установената промяна в местоживеенето на двамата родители и
значителната отдалеченост на населените места, в които всеки от тях живее, установената
емоционална привързаност на детето с двамата родители и тяхната родителска годност,
както и обективните фактори – перспективата на детето, за изграждане на устойчиви
навици и поведение в сигурна битова обстановка, възможността то да расте и да се развива
под грижата и с подкрепата и на двамата родители, дават основание на съда да приеме, че в
7
случая са налице обстоятелства, които се отнасят до ефективността на сега действащия
режим и неговата нерационалност. Трудността на майката, с оглед възрастта на детето, да
приеме, че бащата би могъл да му предостави адекватна грижа, сигурна и безопасна среда,
респ. да осигури присъствието на бащата в живота на дъщеря им по достатъчно пълноценен
начин, макар и последната да няма отчуждително поведение, би могло да повлияе
негативно върху психическото и емоционално състояние на детето, което също следва да
бъде отчетено, още повече, че вещото лице е посочило, че ниската възраст на детето на
практика е протективен фактор към настоящия момент за преживяване на конфликт на
лоялност и родителско отчуждение. Детето, макар и от женски пол и сравнително ниска
възраст, все по-често ще има необходимост от участие на бащата в ежедневието му, от
подкрепата и съветите му. Последният обаче, от своя страна, следва да прояви нужното
разбиране, да положи усилия и търпимост за подобряване на нарушената комуникация с
майката, а при осъществяване на режима на лични контакти, в случаите, в които
осъществява последния на адреса по местоживеенето си, да съобразява необходимостта
първоначално от придружител, които да следи за поведението на детето по време на
пътуванията, моментното здравословно състояние на детето, метеорологичните условия и
др. фактори, които биха направили пътуването за детето трудно за понасяне. В настоящия
случай, от първостепенно значение е родителите да преустановят конфликтните помежду си
във връзка с режима на лични отношения с детето, да не позволяват в тях да бъдат
въвлечено и то, да съумеят да намерят диалог по между си за обмяна на информация
касаеща ежедневието на детето, неговите нужди и потребности и т.н.
Отчитайки тези обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че най-добрата
защита интересите на детето Ф. изисква ревизия на постановените през 2021 г. мерките
относно режима на лични контакти, макар с решението да е допуснато постепенно
разширяване на контактите между бащата и детето, което 24.04.2023 г. бащата има
възможност да вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 ч. в
събота до 18 ч. в неделя, с приспиване при бащата и без присъствието на майката, както и
на Новогодишните празници -29-ти, 30- ти, 31 –ви декември и 01-ви януари през всяка
нечетна година на Коледните празници -24 –ти, 25-ти, 26 –ти и 27 –ми декември през всяка
четна година, на Великденските празници на всяка четна календарна година от 10 часа на
Разпети петък до 18 часа следващия се неделен ден от седмицата и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. С разширяване на режима на лични
отношения между бащата и детето, от една страна ще се съдейства за възможността бащата
да запази и развие изградената с детето емоционална връзка, близост и доверие, а от друга
– ще се подобри положението на детето, което има право и естествена потребност да
общува пълноценно с и двамата си родители, да расте и да се развива под грижата и с
подкрепата и на двамата си родители. С балансирано разширяване на режима на лични
контакти на бащата и детето не би се засегнало и преобладаващото живеене на детето при
майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права и която е
основна фигура в живота на детето, би се намалило негативното отражение на „пътуването“
( в два последователни дни) върху детето, и най –вече би се дала възможност контактите на
8
детето и бащата да се провеждат и в семейната среда на бащата и последния ще има реална
възможност за полагане на грижи в пълен обем.
Съобразявайки местоживеенето на бащата и детето в различни населени места и
търсейки баланс между възрастта на детето и интересите му в чисто емоционален план,
съдът намира, че в случая е необходимо на бащата да бъде определен по-разширен режим
на лични отношения с детето, което наред с посоченото по- горе относно възможността за
запазване и развиване на изградената емоционална и доверителна връзка между бащата и
детето, както и правото и естествена потребност на детето да общуват пълноценно с и
двамата си родители, обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено, като
се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на бащата с детето,
съобразно диспозитива на настоящото решение. За яснота на страните следва да бъде
отбелязано, че бащата може да прекарва време с детето и извън определения от съда режим,
стига да е налице договорка с майката. Поддържането на подходящи лични отношения на
бащата с децата, разбира се, може да става не само със свиждания, но и чрез водене на
кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация, (телефонни разговори,
мобилни приложения за съобщения и обаждания и т. н.), като в решението на съда не е
необходимо да се изброяват всички възможни форми на лични отношения. Тези форми
следва да бъдат договорени между родителите, при съблюдаване желанието и на самите
деца, техния дневен режим и ангажименти.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом.
За яснота на страните, следва да бъде отбелязано, че предвид характера на
производството – спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със
сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански
правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между
страните, съдът не е обвързан от исканията на страните, а само и единствено от интереса на
детето при разрешаване на въпросите касаещи тяхната родителска отговорност (Решение №
109 от 18.06.2020 г. по гр. д. № 2855/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение №
65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно
да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно
сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може
наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители
необходимите му ресурси за хармонично развитие.
В настоящия случай К. К. няма право на разноски, с оглед изхода на спора и
обстоятелството, че уредбата на въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК цели защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното дете и въззивният съд ревизира режима на лични
контакти по различен от първостепенния съд начин, и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила.
9
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9212/15.08.2022 г., постановено по гр. д. № 121371/2022г. на
СРС, 117-ти състав, поправено с Решение №11218/17.10.2022 г., и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал.9 от СК, определения с решение № 896/17.08.2021
г., по гр.д.№ 20212120102060/2021 г. на РС-Бургас, влязло в сила на 28.09.2021 г., режим на
лични контакти на В. Г. Д. с детето Ф. В. Д.а в частта, след навършване на 3 годишна
възраст от детето, в следния смисъл:
Бащата В. Г. Д., ЕГН *******, има право да вижда и взима детето Ф. В. Д.а, ЕГН
**********, както следва :
- Всяка четна, според поредния й номер в годината седмица за времето от 18.00 часа
в петък или след приключване на занятия в детското/учебното заведение посещавано от
детето до 18.00 часа в неделя, с преспиване, с изключение на един месец през лятото, когато
майката е в платен годишен отпуск, а също и един месец през лятото, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април
на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва платения си годишен
отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата има право да определи
дните, през които ще взема детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната
година.
- През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си по
време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за
съответната година (приложима и за детските градини и ясли) за времето от 10.00 часа на
първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната
ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 9.00 часа на 24-ти декември до
18.00 часа на 28-ми декември.
-През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на
следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които
в съответната година са определени за празнуването му), както и за част от Коледната
ваканция, включваща и Новогодишните празници, за времето от 9.00 часа на 29-ти
декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната ваканция.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. К. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
10
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11