№ 47
гр. Севлиево, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230101017 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. В. В. срещу Районен съд - Ловеч
иск с правно основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация за
установяване на дискриминационно отношение от ответника спрямо ищеца, за
осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще
от по-нататъшни нарушения и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 12 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушението.
Ищецът твърди, че като лишен от свобода, считано от 2010 г. към настоящия
момент търпи наложеното му наказание в затвора в Ловеч. Сочи, че във връзка с
нарушени негови законни права и интереси по искова молба от 2019 г. в Районен съд –
Ловеч било образувано исково производство по чл. 71, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от Закона за
защита от дискриминацията и разпределено на VI граждански състав с председател
Наталия Райкова, приключило окончателно още на първа инстанция без да допуснат до
втора инстанция за въззивно обжалване на решението, поради претенции на съда за
заплащане от страна на ищеца на недължима държавна такса. Поддържа, че в същото
време при сравними и сходни обстоятелства при всички други негови производства по
чл. 71, ал. 1 от ЗЗ от Дискр. във всички други районни съдилища не му е била искана
държавна такса за въззивно обжалване. Сочи, че при сходни обстоятелства, лишения
от свобода, М. С. завел исково производство по чл. 71, ал. 1 от ЗЗ от Дискр. в същия
Районен съд – Ловеч, като делото му било разпределено на същия VI състав, но на него
не му е поискана държавна такса за въззивна инстанция. Поддържа, че поради
1
допуснати нарушения на закона и на ЕКПЧОС търпял вреди с материален и
нематериален характер, като в настоящото производство претендира неимуществените
вреди.
Искането към съда е да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата молба страдала от нередовности. Сочи,
че ищецът превратно тълкува развоя на производството по гр.д.№ 2193/2019 г. на РС
– Ловеч, като същият не бил предприел действия по обжалване. Излага подробни
съображения за неоснователност на предявения иск.
Искането към съда е да отхвърли исковата претенция.
Съдът, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
От приложеното по делото гр.д. № 2193/2019 г. по описа на РС – Ловеч се
установява, че с Решение № 251 от 20.07.2020 г. постановено по делото са отхвърлени
предявените от Г. В. В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – ГДИН
искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2от ЗЗДискр., за установяване на
претендираното от ищеца дискриминационно отношение спрямо него и за осъждане на
ответника да преустанови твърдяното нарушение.
Решението е било получено от ищеца на 23.07.2020 г. /л. 124 от делото/. На
28.07.2020 г. ищецът е депозирал молба, с която иска да му бъдат предоставени
протоколите от проведените открити съдебни заседания и молба за предоставяне на
правна помощ с вх. № 7147 от 29.07.2020 г. /л.129 от делото/, ведно с декларация за
материално и гражданско състояние.
С определение № 874 от 30.07.2020 г. постановено по същото дело е оставена без
уважение молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ. Определението е
връчено на ищеца на 04.08.2020 г.
С жалба с вх. № 5258 от 12.08.2020 г. на по описа на Окръжен съд – Ловеч
ищецът е обжалвал постановеното определение, с което молбата му за предоставяне на
правна помощ е била оставена без уважение. Окръжен съд – Ловеч е изпратил
подадената жалба до Районен съд – Ловеч за администриране и същата е постъпила в
РС – Ловеч с вх. № 260178 на 14.08.2020 г. /л.137 от делото/.
С резолюция от 19.08.2020 г. докладчикът по делото е оставил жалбата без
движение, като е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена
държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ОС – Ловеч в седмодневен срок, като е
указано, че при незипълнение на указанията жалбата подлежи на връщане./л. 137 от
делото/.
2
Постановеното разпореждане е било връчено на ищеца на 25.08.2020 г. /л. 147 от
делото/.
На 01.09.2020 г. ищецът е депозирал по делото молба наименована „отговор“, с
която, във връзка с постановеното разпореждане, е посочил, че вероятно се касае за
грешка, тъй като не дължи такса в производството по Закона за защита от
дискриминация, а именно чл. 75, ал. 2. /л. 148 от делото/.
Върху подадената молба е поставена резолюция от докладчика гласяща
следното „Да се отговори на Г. В., че съдът няма основания да отмени резолюцията си
от 19.08.2020 г., тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 19 от ТДТССГПК.
Ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски само в хода на
производството, но не и за подаване на жалба“.
С определение от 09.09.2020 г. постановено по делото, поради неизпълнение на
дадените указания, частната жалба с вх. № 5258/12.08.2020 г. е била върната./л.151 от
делото/.
Горното определение е било връчено на ищеца на 11.09.2020 г.
От страна на ищеца е била депозирана въззивна жалба срещу постановеното
решение № 251 от 20.07.2020 г. с вх. № 26082 от 15.09.2020 г. /л.154 от делото/.
С разпореждане № 260289 от 16.09.2020 г. постановено по делото, подадената
въззивна жалба е била върната от докладчика като просрочена /л. 157 от делото/.
Горното разпореждане е било връчено на ищеца на 21.09.2020 г.
На 26.09.2020 г. е била депозирана частна жалба от страна на ищеца до ОС -
Ловеч срещу разпореждането за връщане на въззивната му жалба. /л. 161 от делото/.
Същата жалба е била изпратена на Районен съд – Ловеч за администриране.
С разпореждане № 260439 от 02.10.2020 г. постановено по делото, РС – Ловеч е
оставил без движение подадената частна жалба, като е било указано на ищеца
жалбоподател да укаже в какво се състои порочността на обжалваното разпореждане,
какво е искането му към съда, да представи преписи според броя на лицата участващи
в делото и да заплати държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ОС – Ловеч. /л.
164 от делото/.
Горното разпореждане е получено от ищеца на 09.10.2020 г. /л. 166 от делото/
На 15.10.2020 г., ищецът е депозирал частна жалба с вх. № 261924/16.10.2020 г.
срещу разпореждането от 02.10.2020 г., с което са му били дадени указания за
отстраняване на нередовности.
С разпореждане от 19.10.2020 г. постановено по делото, докладчикът е върнал
депозираната частна жалба с вх. № 261924 от 16.10.2020 г., тъй като жалбата била
подадена след изтичане на срока за обжалване на разпореждане № 260289/16.09.2020 г.
3
Горното разпореждане е било получено от ищеца на 22.10.2020 г.
На 29.10.2020 г. от страна на ищеца е депозирана в Окръжен съд - Ловеч жалба
/пощенско клеймо от 28.10.2020 г./ срещу разпореждане № 260289 от 16.09.2020 г.
За пореден път жалбата е била върната за администриране от РС – Ловеч. /л.174
от делото/.
С резолюция от 05.11.2020 г. РС – Ловеч е оставил без движение жалбата с
указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ОС – Ловеч в
седмодневен срок. /л. 125 от делото/.
Горните указания са получени от ищеца на 10.11.2020 г.
На 17.11.2020 г. е била депозирана жалба от ищеца с вх. № 262099 по описа на
ОС – Ловеч, в която ищецът излага подробни съображения за недължимост на
исканите му суми за подадените от него жалби. /л. 181 от делото/.
Подадената жалба е изпратена на РС – Ловеч за администриране, като на
20.11.2020 г. е било постановено разпореждане със следния текст „ Дава последна
възможност на Г.В. да приведе ч.жалба в съответствие със законовите изисквания на л.
276, ал. 2 ГПК и да заплати 15 лв. д.т. по сметка на ОС – Ловеч в седмодневен срок от
съобщението, тъй като в противен случай същата ще бъде върната обратно.“
Горното разпореждане е било връчено на ищеца на 12.02.2021 г. /л.189 от делото/.
На 11.05.2021 г. ищецът е депозирал молба до РС – Ловеч, с която запитва съда
дали въззивната му жалба е била администрирана до ОС- Ловеч и отново излага
съображения за недължимостта на изискваните му държавни такси./л. 191 от делото/.
В отговор на депозираната молба е било изпратено писмо до ищеца, в което е
посочено, че с разпореждане от 19.01.2021 г. жалбата му е била върната, поради
неотстранени нередовности на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, за което бил уведомен на
12.02.2021 г. Посочено е, че решение № 251/20.07.2020 г. по гр.д. № 2193/2019 г. е
влязло в законна сила на 22.02.2021 г. /л. 193 от делото/.
В настоящото производство е допуснато събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля М. С. С.. Съгласно неговите показания ищецът е
водил дело по Закона за защита от дискриминацията пред РС –Ловеч, като решението
на последният не го удовлетворило, но съдебният състав му изисквал държавни такси
за обжалване и не му осигурил правна помощ, което се отразило зле на ищеца.
Свидетелят сочи, че ищецът изживял тревожно проблемите по делото, които имал и
бил обезверен в съдебната система, ходил до медицинския център и приемал
медикаменти, търсил психиатър. Свидетелят установява, че ищецът В. не можел да
спи, не се хранел нормално, било накърнено човешкото му достойнство. Свидетелят
изяснява, че той също е водил дело в РС – Ловеч с подобен предмет, но на него не са
изисквани държавни такси. Сочи, че В. приел действията на съда като лично
4
отношение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. в релевантната част като
последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Други релевантни за предмета на спора доказателства не са били представени от
страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 от Закона
за защита от дискриминация, следва да бъде установено от доказателствата по делото,
че е извършено от ответника действие или бездействие, което засяга ищеца по начин,
че същият е неблагоприятно третиран на основата на някой от признаците по чл. 4 от
закона, без да се касае за наличие на правомерна цел, обективно и разумно оправдание,
свързано със защита на обществения интерес, както и не е налице пропорционалност
на използваните средства и преследвана цел. При разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да установи обстоятелствата, на които основава твърденията си
за неравноправно третиране, докато ответникът следва да установи, че не се касае за
неравноправно третиране.
В конкретния случай твърденията на ищеца Г. В. В. за наличие на
неравноправно третиране се основават на действията на ответника – РС – Ловеч при
администриране на подадените от него жалби и в частност изискването за представяне
на доказателства за заплатена държавна такса за обжалване на преграждащите актове
на съда.
По отношение редовността и допустимостта на така предявения иск и с оглед
възраженията на ответника в този смисъл, съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС, в производството по защита от дискриминация е
достатъчно ищецът да е изложил факти, които сочат наличие на дискриминация по
определен признак, но не е длъжен да посочва конкретен такъв, и това не може да е
основание за прекратяване на производството, нито ищецът може да бъде задължаван
да конкретизира признака, по който е дискриминиран. В този смисъл е Определение по
ч.гр.д. № 4850/2019 г. на ВКС, III ГО. Поради изложеното несъстоятелни се явяват
твърденията в отговора на исковата молба, че същата е нередовна.
По основателността на предявения иск:
От значение при установяването на дискриминация е обективно
съществуващият недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността,
проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-
неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са
спазени съответните нормативни изисквания.
5
Съобразно горното, в настоящото производство е ирелевантно дали ответникът
в лицето на РС – Ловеч е спазил нормативните изисквания при осъществяване на
дейността си по администриране на жалбата на ищеца. В производството по Закона за
защита от дискриминация противоправността произтича само от неравнопоставеното
третиране на сравними субекти, а не от самото действие или бездействие на ответника.
Действието или бездействието могат да бъдат напълно законосъобразни сами по себе
си, но съществеременно да представляват дискриминация и обратно – действието или
бездействието могат да бъдат напълно незаконосъобразни, но да не представляват
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. С оглед на изложеното, съдът намира, че не
следва изолирано да обсъжда дали ответникът е нарушил нормативно установените
процесуални изисквания при администриране на жалбата на ищеца и дали
законосъобразно е изисквал внасяне на държавни такси при администрирането на
частните му жалби срещу прекратителните актове, респ. не ги е изпращал на
горестоящия съд и е приел депозираната въззивна жалба за просрочена.
ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал.
1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
По-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал.
1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Според пар. 1 т. 8 ДР ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“, и
неговото тълкуване в установнената практика на ВКС /реш. № 224/2012 по гр. д №
777/2011 г 4-то. Г. о/, означава на основата на действителното, настояще или минало,
или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното
лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази
връзка е причина за дискриминацията. Признакът трябва да е основна, значима
причина за по-неблагоприятното третиране, защото не всяко различно третиране е
дискриминация, а само това, което е основано на защитен признак.
Признакът „лично положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно
съдържание, това налага за всеки случай установяване и доказване на значим,
обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация.
В настоящия случай ищецът сочи като признак „лично положение“ като от
съдържанието на исковата му претенция може да се заключи, че се касае за
обстоятелството, че същият е лишен от свобода, други факти касателно личността му
свързани със защитен признак по смисъла на ЗЗДискр. не са изложени от ищеца,
което, както беше посочено е въпрос по основателността на предявения иск, а не по
6
неговата редовност.
По делото обаче не се установява, че по-неблагоприятното третиране е свързано
именно със соченото от ищеца лично положение. Напротив, самият ищец посочва, че
друго лице – свидетелят М. С., който също е лишен от свобода, не е бил задължаван да
внася държавна такса при сходни обстоятелства, а именно заведено от последния дело
по ЗЗДискр. Изложеното a priori означава, че посоченият признак – търпящ наказание
„лишаване от свобода“ не е причина за по-неблагоприятното третиране от страна на
ответника РС - Ловеч.
В настоящия случай, нито в исковата молба, нито в производството ищецът не е
въвел твърдения, съответно не е посочил доказателства, за конкретни други
характеристики, които да изпълнят със съдържание защитения признак „лично
положение“, твърдян като признак, по който да е осъществена спрямо него
дискриминация. Както се посочи по-горе този признак е разписан бланкетно в закона,
като съдът многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени
признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно
положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично
положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага
за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег,
който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на
закона и абсолютната забрана за дискриминация.
В случая, от ищеца не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ му
белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно
характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на
защитения признак „лично положение“, за да се изследва и приеме осъществяване на
дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак, освен
обстоятелството, че изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Наличието на неблагоприятно третиране е от значение за установяване на
случай на дискриминация, когато третирането е неблагоприятно в сравнение с
третирането на лице в сходно положение. Необходимо е да се приведе „случай за
сравнение“, т. е. лице, намиращо се в сходни обстоятелства, като основната разлика
между двете лица е признакът, предмет на защита. Следва да се установи и причинна
връзка между по-неблагоприятното третиране и признака, предмет на защита.
В случая ищецът не сочи и не ангажира доказателства за други лица, които не са
лишени от свобода, т.е. които не покриват сочения признак, да са били третирани по-
благоприятно и именно на тях в сходна ситуация да не е изисквана държавна такса за
обжалване. Обратното, сочи се, че на свидетеля М. С. С., който също е лишен от
свобода, не е изисквана държавна такса при сходни обстоятелства, което, както се
посочи, изключва по-неблагоприятното третиране от страна на ответника на база
7
признак „лично положение“ като лишен от свобода. Такова не представлява и
обстоятелството, че други съдилища не са изисквали на ищеца държавна такса по дела
със същия предмет, доколкото по смисъла на ЗЗДискр. следва да е налице разлика в
третирането между различни сравними субекти.
Следва да се отбележи, че закона за защита от дискриминацията защитава
определени групи лица, характеризиращи се с определен признак, предмет на защита
изрично посочен в разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр., като по-неблагоприятно
третиране на основание персонално отношение към лицето, без последното да покрива
защитен признак, не може да попадне под защитата на ЗЗДискр. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан
от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
Като дискриминационна проява може да бъде квалифицирана само тази, при
която нежеланото поведение е провокирано от характеристика на дискриминираното
лице/лица от категорията на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като целта е поставянето му в по
неблагоприятно положение спрямо други лица, които са в сходно положение, но не
носят защитния признак, на който се позовава лицето.
Следва да се посочи, че наличието на тенденциозно отношение не във всички
случаи съставлява форма на дискриминация. За да е съставомерно деянието по чл. 4
ЗЗДискр., неравното третиране следва да е обусловени именно от защитен от закона
признак, като преценката се извършва между сравними субекти.
С оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен, доколкото по
делото не се установи, че именно поради посочения от ищеца защитен признак е било
налице по-неблагоприятното третиране от страна на ответника спрямо други сравними
субекти.
Изводите на съда за недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 71,
ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация обосновават разбирането, че
неоснователен се явява и предявеният иск за обезщетяване за причинените вреди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. В. В., ЕГН **********, ОЗ – Ловеч
против Районен съд – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска” №41. – за
установяване нарушение на третирането на ищеца, представляващо дискриминация, на
основа на признака „лично положение“, поради изискването от страна на ответника за
внасяне на недължима държавна такса и неосигуряването на възможността на ищеца
да обжалва постановените от съда актове по гр.д. № 2193/2019 г. по описа на РС -
Ловеч, както и с правно основание чл. 71, ал.1 т. 2 за осъждането на ответника да
8
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да
се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и иск с правно основание чл.
71, ал. 1 т.3 от Закона за защита от дискриминация – за осъждането на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за вреди в размер на 12 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9