Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………16.01.2020 година…………….…..Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………...…….…Гражданско отделение
На………седемнадесети
декември......…...…….………..…..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 353..…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск за установяване на вземане с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ВиК“ ЕООД Стара
Загора твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК против Т.А.А. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №207/2019г. по описа на
Районен съд Гълъбово, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата била връчена на ответната страна при условията на чл.47,
ал.5 ГПК.
Ищецът сочи, че се намира в договорни отношения с
ответницата, като на нейно име е открил партида с партиден № 060585, за имот находящ се в гр. Гълъбово, кв. Строител 43, вх.А, ет.1,
ап.2 във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на
отпадъчни води собственост на ответницата. Поради това съгласно чл. 3 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в която било
предвидено, че потребители на ВИК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на ползване или на строеж на водоснабдени имоти, което е отразено и
в чл.2, ал.1, т.1 и 2 и ал.З от Общите условия на оператора ответницата имала
качеството на потребител на ВИК услуги.
През периода от месец септември 2018г., до месец
януари 2019г. ищецът е доставил питейна вода по партиден №060585, за имот находящ се в гр. Гълъбово, кв. Строител 43, вх.А, ет.1,
ап,2 и е отвеждал канална вода, за която били издадени квитанции със следните
номера и стойности: Квитанция №********** от 28.09.2018г. на стойност
154,54лв., квитанция №**********/28.10.2018г. на стойност 22,92лв. -Квитанция
№**********/28.11.2018г., на стойност 83,93лв., квитанция
№**********/28.12.2018г. на стойност 22,79лв., квитанция
№**********/28.01.2019г. на стойност 41,51лв. – общо за сумата от 325,69, лв.
Начислена била и лихва за забава в размер на 9,79 лв. за периода от
28.10.2018г. до 25.03.2019г.
Ищецът с молба от 16.12.2019 г., докладвана в о.с.з.
от 17.12.2019 г. признава, че ответницата е заплатила след завеждане на делото
общо сумата от 911,50 лв. на посочени в молбата дати и стойности, с което
ответницата погасила изцяло задължението си за главница, лихви и разноски по
делото.
Моли съда да постанови решение съобразно плащането на
ответницата, претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата чрез
назначения й особен представител, като същият в о.с.з. от 17.12.2019 г.
заявява, че искът следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на
процеса признато от ищеца.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
За основателността на претенцията в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по договор за предоставяне на питейна и отвеждане на канална вода,
по силата на което ищецът е предоставил на ответницата питейна вода и е
отвеждал канална вода за посочения в исковата молба
период на съответната стойност.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, се страните се намират в договори правоотношения по
договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода - страните по
делото не спорят относно обстоятелствата, включени във фактическия състав на
спорното право - че страните са били в
договорни отношения по договор за предоставяне на питейна и отвеждане на
канална вода, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата посочените
услуги за посочения в исковата молба период на съответната стойност.
В тази връзка ищецът признава, че ответницата е
погасила всички дължими суми по делото за главница, лихви и разноски с три
плащания – 1/ 600,00 лв., 2/ 150,00 лв. и 3/ 161,90 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 207/2019 г. по описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че съдът е издал в
полза на „ВиК” ЕООД срещу Т.А.А.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от
325,69 лв., представляваща главница за доставена питейна и отвеждана канална
вода за периода от 10.10.2018 г. – 31.12.2018 г.;
сумата от 483,39 лева – обезщетение за забава за периода от 17.08.2018 г. до 21.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до
окончателно плащане на вземането, обезщетение за забава в размер на 09,79 лв.
за периода 28.09.2018 г. – 25.03.2019 г. както и за разноските по заповедното производство
в размер на 25,00 лв. за държавна такса. Тъй като заповедта била връчена на
длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск за установяване на вземането по
заповедта.
Преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите
обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното
начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във
връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по
чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е
основание за абсолютно дерогиране на фактическите
твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни
от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на
права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. №
952/2010 г., IV г.о./. Следва да се посочи, че ответницата не е подала отговор
на исковата молба, а нейното извънсъдебно поведение се изразява в заплащане на
задължението, т.е. ответницата не е заела позиция, не е посочила и не се е
позовала на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представила доказателства,
различни от представените от ищеца, а извънсъдебно е погасила своето задължение
чрез плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото се установи, че ищецът и ответницата са били
в договорни отношения по договор за предоставяне на питейна вода и отвеждане на
канална вода, по силата на които ищецът е предоставил на ответницата посочените
ВиК услуги за посочения в исковата молба период на
съответната стойност. Ответницата признава задълженията си по договора вкл. и
техния размер като сочи и представи доказателства, че е изплатил тези
задължения. Ищецът от своя страна признава извършеното погасяване чрез плащане
на всички задължения по ч.гр.д. № 105/2019 г. /същото се установява от
приложените вносни бележки/ и със становище заяви единствено, че претендира
разноските за заповедното и исковото производство, тъй като плащането било след
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният
иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието
става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености
на производството по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането
към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е
задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на
съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените
от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична
разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от
фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по
чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1,
т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази
факта, че задължението на ответницата е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършените плащания е погасено вземането на ищеца. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията
на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната
с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба
/има плащане и след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а
доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница, лихви
и разноски по ч.гр.д. № 105/2019 г., то предпоставя
отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ГПК. Действително ответникът по делото успя да установи успешно и
безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при условията
на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите от него суми /плащането се призна и от ищеца по делото/. Извършеното в хода на
процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва
с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ
факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса
плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на главница и обезщетение за забава поради
погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските следва да се посочи, че
действително в съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство, а по общото правило на чл.
78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна
вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай
ответницата е дала повод за образуване на производство – по делото се установи,
че в нейна тежест са възникнали претендираните
парични задължения, но същата е погасила и вземанията на ищеца за разноски -
нещо което се признава от самия ищец в молбата от 16.12.2019 г. Отделно от това
ответницата е заплатила на ищеца сума в общ размер на 911,90 лв., а цялото
вземане на ищеца за главница, лихви и разноски по исковото и заповедното
производство е общ в размер на 745,48 лв. Затова разноски няма да бъдат
присъждани още веднъж на ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВиК“ ЕООД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на Т.А.А., ЕГН: **********
и адрес: ***, че дължи на „ВиК“ ЕООД следните суми:
сумата от 325,69 лв., представляваща главница за
доставена питейна и отведена канална вода за периода от м. септември 2018 г. –
м. януари 2019 г. по квитанции със следните номера и стойности: Квитанция №********** от 28.09.2018г. на стойност
154,54 лв., квитанция №**********/28.10.2018г. на стойност 22,92лв. - Квитанция
№**********/28.11.2018г., на стойност 83,93лв., квитанция
№**********/28.12.2018г. на стойност 22,79лв., квитанция
№**********/28.01.2019г. на стойност 41,51лв. – общо за сумата от 325,69, лв. и
сумата от 09,79 лева – обезщетение за забава за периода от 28.10.2018 г. до
25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019
г. до окончателно плащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 136/04.04.2019
г. по ч.гр.д. № 207/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд, като погасен поради плащане в хода на съдебното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: