№ 885
гр. ***, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430106247 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с
цена на иска 1319,25 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу Ш. АС. ЮС., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№********** 1789/2021 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия
до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, с
аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
1
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период
са: сума за отопление с ИРУ- 1368,16 лева, сума за отопление без ИРУ-224,18
2
лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 402,64 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 0 лв, услуга дялово разпределение- 51,28лв.,
корекция-37,79 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 4 ИРУ, 0
водомер, един брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е
определена при отопляем обем 189,69 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 1319,25 лева за главница за периода
01.03.2019г. – 31.01.2021 г. и законната лихва върху главницата от 15.03.2021
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **********
1789/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост
на предявения иск. Посочва, че чл. 149 ал. 1 от ЗЕ изисква продажбата на
топлоенергия да се извършва на основание сключен договор при общи
условия между производителя и пряко присъединен клиент към топлината
енергия. Излага съображения, че съгласно съдебната практика на ВКС/Реш.
№ 35 от 21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на 3-то гр.отделение,
потребител на топлоенергия е лицето което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот. Счита, че
това означава, че ако ответника има монтирани радиатори в апартамента,
ищеца следва да го докаже, както и че ответника е потребител на топлинна
енергия ако има монтирани радиатори, по които да се отчете количеството, а
само щранг-лира, това означава че не е ползвател на топлинна енергия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот *** на *** П.Ц,,
ответницата Ш. АС. ЮС. е собственик на процесния топлоснабден имот-
***, находящ се в гр.***, ***.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
3
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния
топлоснабден имот към датата на изготвяне на заключението за периода от
01.03.2019г. до 31.01.2021г. е в общ размер от 407,38 лв., тъй като след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и след
подаване на исковата молба има извършени плащания в размер на 742,13
лв.+911,87 лв. Няма неплатена лихва за забава.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 6325,36
куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответника е 186,69 куб.м.
Отоплителните тела в имота /4 броя/ са оборудвани с ИРУ, а отопението в
баня се осъществява чрез щранг-лира. До имота е доставяна топлоенергия за
отопление в баня, за отоплителните тела в другите помещения и дял от ТЕ за
сградна инсталация. В апартамента не се ползва топла вода. Извършеното
разпределение на топлоенергията в сградата е съгласно Методика за
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост,
Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-
4
334/06.04.2007г. Разпределението на топлоенергията за процесния имот е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Отчитането на
общата топлоенергия в сградатта-етажна собственост става чрез търговски
уред- топломер. Той е преминал изискващите се държавни проверки.
Монажът му е извършен съгласно изискванията на производителя. Разлики в
изчисленията ва фирмата за дялово разпределение не са констатирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том VII,
дело № 711/2007 на *** П.Ц,, ответницата Ш.А.а Ю. е собственик на
процесния топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, ***.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
5
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване.
Не е спорно между страните и се установи, че собствения на ответника
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В
качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже,поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно Тълкувателно
решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
6
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание. От приетите по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза се установи, че дължимата и незаплатена сума за доставена до
собствения на ответника топлоснабден имот, топлоенергия е в размер на
407,38 лв. за периода от 01.03.2019г. до 31.01.2021г. Предвид изложеното,
искът се явява основателен и доказан до размер от 407,38 лв., за която сума
следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 1319,25 лева
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 92,44 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция, както и факта, че погасяването на част от сумите е
извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената
част на исковата претенция и като бъде съобразено, че извършженото
плащане е в хода на процеса. Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът намира, че
фактическата и правна сложност на делото не обуславя по-висок размер на
7
юрисконсултското възнаграждение. Предвид изложеното следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100,00
лв. С оглед горното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 646,36 лв. /26,39 лв.+100 лв.+200 лв.+150 лв.+170 лв./за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за ВЛ и за особен
представител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ш. АС. ЮС.,
ЕГН**********, гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***,
ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 407,38 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.03.2019г. до 31.01.2021г., в едно със законната лихва от
15.03.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1120/16.03.2021г. по ч.гр.д.№********** 1789/2021 по описа на РС-***, а за
разликата от 407,38 лв. до предявения размер от 1319,25 лева отхвърля
иска като погасен чрез плащане в хода на процеса..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ш. АС. ЮС., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 92,44 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 1789/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ш. АС. ЮС., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 646,36 лв. направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8