Определение по дело №6396/2019 на Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 5638

гр. П., 12.12.2019 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, IV^-ти състав в закрито заседание по гр. д. № 06396 по описа на съда за 2019 , като разгледа докладваните от съдия Михаил Алексов материали по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба подадена

от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор

СРЕЩУ А.М.А. ЕГН ********** с адрес ***

С искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в общ размер от 184.11 лв. /Сто осемдесет и четири лв. и 11 ст./, представляващи 1/6 от общия дълг за процесния период в размер на 1104.65 лв. срещу лицето А.С.А., представляващи стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент находящ се на адрес гр. П., ул. "*****, от които главница в размер на сумата от 172.05 лв. /Сто седемдесет и два лв. и 05 ст./, представляваща 1/6 от главница в размер на 1032.27 лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , включително и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 12.06 лв. /Дванадесет лв. и 06 ст./, представляваща 1/6 от законната лихва в размер на 72.38 лв. за периода от 09.07.2017г. до 16.10.2018г. , както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

Ответника в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер, тъй като няма качеството на потребител на топлинна енергия. Прави възражение за недопустимост на произвдството, като се посочава на постановено и влязло в сила решение, с което вече е разрешен спора между страните, а именно Решение №1037/20.06.2019г. по гр. д. 9186/2018 на Районен съд П..

Видно от служебно извършената справка съдържениято на диспозитива на Решение №1037/20.06.2019г. по гр. д. 9186/2018 на Районен съд П.  е следното: „ОТХВЪРЛЯ КАТО недопустим предявения УИ от

“Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., по отношение на

А.М.А. ЕГН **********

***

 За сумата: Главница 516.14лв. за периода 01.05.2017-30.04.2018 и изтекла лихва 36.19лв. за периода 09.07.2017-16.10.2018г.,  признати като вземане още във възражение вх.№ 31036 от 20.11.2018г. ч г дело № 7464/2018г. ПРС по чл.415 ГПК,

 А в останалата част до пълния предявен размер / сумата  1104.65 лева,

представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., посочения адм.адрес,

от която –

главница  1032.27лв. за периода  01.05.2017г. до 30.04.2018г.,

 законна лихва за забава на месечните плащания 72.38 лв., за периода от  09.07.2017г. до 16.10.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.10.2018г. до окончателното и изплащане, по чгд № 07464 / 2018г. ПРС ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.“

Съгласно чл. 7, ал. 1 изр. 1 ГПК съдът следи служебно за процесуалната допустимост на предявения иск.

Видно от постановения съдебени акт и петитума на исковата молба по настоящето производство е, че предметът на делата е идентичен. Касае се за идентичност на имота, идентичност на произхода на вземането и периода за който е относимо. Налице е различие само по отношение на размера. По гр. д. 9186/2018 по описа на Районен съд П. се претендира цялото вземане, докато в настоящето производсто се претендира само 1/6 идеална част. Решението по гр. д. 9186/2018 по описа на Районен съд П. не е обжалване и е влязло в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

На основание чл. 299, ал. 1 ГПК, Спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. В настоящия случай, не е налице и изключението, визирано в цитираната правна норма, поради което, предвид наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за съществуване на правото на иск у ищеца по настоящото дело, предявените от него кумулативно обединени искове с предмет установяване дължимостта на суми се явяват процесуално недопустими, поради което следва производството по делото служебно да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК като повторно заведено. Налице е идентичност между настоящото дело и приключилото гр. д. № 9186/2018 г. по описа на Районен съд П.. На основание чл. 298, ал. 1 ГПК, решението е влзяло в сила между страните, които са идентични в двата съдебни процеса, за същото искане и на същото основание, а с оглед разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 9186/2018 г. по описа на Районен съд П. е задължително и за всички съдилища, а не само за съда, постановил решението. Установителните искове, предмет на настоящото дело, са предявен със същото искане и на същото основание, за което вече е установено със сила на пресъдено нещо, че процесните суми не се дължат.

По изложените съображения съдът намира, че е налице е абсолютна процесуална пречка спорът, предмет на настоящото дело, да бъде пререшен, предвид императивната норма на чл. 299, ал. 1 ГПК, а именно непререшаемост на спора, разрешен вече с влязло в сила решение, като настоящото дело, като повторно заведено, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, следва да бъде прекратено служебно от съда.

Съгласно обвързващата съда съдебна практика обективирана в т.13 от ТР № 4 /18.03.2014 г. по т.д.№ 4 /2013 г. на ОСГТК издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК от исковия съд. Предвид посоченото  съдът следва да обезсили и издадената заповед за изпълнение.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, и предвид цялостното прекратяване на производството на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да му бъдат присъдени сторените разноски, видно от материалите по делото той е сторил разноски в размер на 300.00 лв. – възнаграждение за адвокатско представителство в хода на заповедното производство. Предвид посоченото следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300.00 лв. – разноски.

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6396/2019 г. по описа на Районен съд гр. П..

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №  3223/19.08.2019, издадена по гр.д. № 4757/2019 по описа на Районен съд П..

ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на А.М.А. ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА от 300.00 лв. /Триста лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: