№ 1216
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Катерина Рачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261012 от 16.02.2021г., постановено по гр.д. № 10 940/ 2018г., 19-ти
състав на Софийски градски съд, I ГО, е осъдил МБАЛ„Света София” ЕООД да заплати на
основание чл.49 ЗЗД на А. Р. У., конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на
починалата в хода на производството В. Н. У., сумата от 20 000 лв., обез- щетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като искът за горницата до 60 000 лв. е отхвърлен като неоснователен;
сумата от 6 091.50лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2015г. – 09.08.2018г., като е
отхвърлен искът за гор- ницата до пълния предявен размер от 11 406.15лв. и за периода
19.08.2013г.- 09.08.2015г., като неоснователен, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК су-
мата от 2 299.23 лв. – сторени разноски. Със същото решение са отхвърлени предявените
искове на А. Р. У., конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на
производството В. Н. У., с правно основание чл.49 ЗЗД срещу МБАЛ„Света Со- фия” ЕООД
за заплащане на сумата от 1 216.20лв., обезщетение за имущест- вени вреди и иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 231.21лв., обез- щетение за забава за периода 19.08.2013г.
до 10.08.2018г. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на
256.75лв. Решение- то е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ответни- ка – „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца У. в отхвър- лените части за
1
обезщетението за неимуществени вреди за горницата до пъл ния предявен размер от 60 000
лв. и за обезщетението за забава за периода 10.08.2015г.-09.08.2018г. за горницата до пълния
предявен размер от 11 406. 15лв., а от ответното дружество – изцяло в уважените части, с
подробно из- ложени оплаквания в обстоятелствената част на жалбите.
Всяка страна депозира отговор, с който оспорва жалбата на насрещна- та страна.
Третото лице-помагач „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД не заявява ста новище по жалбите.
Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и са срещу подлежащ
на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените в тях оплаквания,
съдът намира следното:
За да уважи частично иска за сумата от 20 000 лв., обезщетение за пре- търпени от
наследодателката на ищеца неимуществени вреди в резултат на твърдяното противоправно
поведение от страна на ответника и допуснато нарушение на утвърдените медицински
стандарти и правила за добрите ме- дицински практики, от което са й причинени страдания,
първоинстанцион- ният съд след преценка на доказателствата, е приел, че в случая са налице
елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно: противоправ- но поведение
на лекар и помощен персонал, което е в причинна връзка с на- стъпилите вреди, а именно: -
Извършени на пациентката две инвазивни ин- тервенции /„перкутанна нуклеотомия“/ през
сравнително кратък период от време /4 месеца/, неотговарящи на адекватните й очаквания за
подобряване на здравословното й състояние, които с оглед наличната анамнеза – дати- ращ
от дълго време болков синдром и извършените изследвания, не съста- вляват адекватно
предприета форма на лечение. За златен стандарт при лече ние на дискови хернии при
пациенти с патология като настоящата е извър- шване на дисцектомия, а не инвазивни
интервенции от вида на приложените върху пациентката; - Извършена трета хирургическа
интервенция, съставля- ваща репозиция на дясна ръка на пациентката, счупена при падане в
опера- ционна зала, поради неспазени медицински стандарти, предотвратяващи па- дане и
наранявания, както и неефективно проведено оперативно лечение на засегнатия участък на
ръката – дясна гривнена става от служители на ответ- ното дружество с оглед липсата на
данни за извършена от тях корекция на гипсовата имобилизация, причинили на пациентката
допълнителни болки и страдания - допълнителна деформация на дисталната част на радиуса,
лошо консолидирана фрактура на дисталния радиус, невъзможност за захват, на- малена
мускулна сила, спонтанна и палпаторна болка в дясна гривнена ста- ва, ограничение на
активни движения и силно затруднени пасивни движе- ния на китката и пръстите на дясната
ръка. По отношение на четвъртата хи- рургична интервенция – операция на „карпален
канал“ е прието, че извън липсата на информирано съгласие на пациента, не се установява
вредоносно действие от страна на служители при ответника. В обобщение е прието, че и
четирите хирургически интервенции са извършени без налично информира- но съгласие от
2
страна на пациента, първите две интервенции са осъществе- ни при ясни индикации, че с
оглед възрастта и здравословното й състояние, положителен резултат от същите не би имал,
допуснали са същата да пре-търпи увреда на горен десен крайник от падане в операционната
зала, респ. провели са неправилно лечение на увредения крайник, с което са й причи- нили
като пряка и непосредствена последица тежки увреди на този крайник, през дълъг период от
време, като са й нанесли значителни и продължителни болки и страдания. При определяне
размера на обезщетението съставът на СГС е съобразил възрастта на първоначалната ищца;
продължителността на търпените болки и страдания; естеството на увредите;
основателността на възражението на ответника за погасеност по давност на претенцията за
пре- тендираните болки и страдания от първата операция, като е приел, че сумата от общо
40 000 лв. е справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от които на
ищеца е присъдил 20 000 лв., с оглед наследствените му права. Акцесорната претенция по
чл.86 ЗЗД е уважена за периода от 10.08. 2015г. до 09.08.2018г., след обосноваване
основателността на възражението за давност за изтеклия периода преди трите години от
предявяване на иска. За недоказан е намерен искът за обезщетяване на твърдените
имуществени вреди, като отхвърлителното решение по същия, поради необжалване, е вляз
ло в сила.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд на- мира следното:
Оплакванията във въззивната жалба на ищеца са за неправилност на обжалваното
решение в частта, с която искът за обезщетяване на неимуще- ствените вреди е отхвърлен за
горницата до 60 000 лв.; за необоснованост на извода, че сумата от 20 000 лв. е справедливо
обезщетение за доказаните болки и страдания, като в недостатъчна степен съдът е
съобразил установе- ните релевантни за спора обстоятелства при определяне на размера,
както и не са отчетени в пълна степен икономическите условия и общественото раз- биране
за справедливост към момента на увреждането.
Оплакванията в жалбата на ответното дружество са за необоснованост на извода на
съда за доказаност на твърдяната в исковата молба противо- правност в поведението на
негови служители при извършването на четирите медицински процедури. По отношение на
първите две интервенции поддър- жа, че методът е приложен по желание на пациентката;
касае се до мини ин- вазивна манипулация, представляваща обикновено убождане с игла за
вкар- ване озон между прешлените с цел освобождаване на дисковото налягане, от което не
се търпят физически болки, както и че пациентката не е давала съгласие за традиционна
операция. Досежно причината за падането на ищ цата възразява срещу извода на съда, че
механизмът на получаване на увре- дата е ирелевантен за спора. Поддържа довод за
недоказаност твърдението в исковата молба, че падането й е в причинна връзка с поведение
на служи- тел на болничното заведение. По отношение приетото противоправно пове- дение
по повод репозицията на дясната ръка след фрактурата, сочи, че съдът в отклонение от
диспозитивното начало приел, че проведеното лечение на дясна гривнена става било
неефективно поради наличието на вторично раз- местване на костните сегменти и
неизвършване на корекция на гипсовата имобилизация за отстраняването му, на каквото
3
ищцата не се позовавала в исковата молба. Твърдението на последната за неправилна
първоначална репозиция, извършена на 19.08.2013г., останало недоказано. Възразява сре-
щу приетата от съда противоправност поради липса на информирано писме- но съгласие,
като поддържа, че релевантнен за предмета на делото е въпро- сът дали с оказаното
медицинско лечение са причинени вреди на У., а не дали тя е подписала или не
информирано съгласие.
По съществото на спора и по оплакването за необоснованост на изво- да за недоказаност на
противоправно поведение от страна на работещите в ответното болнично заведение лекари
и персонал, поради неправилно ин- терпретиране на доказателствения материал, въззивният
състав намира след ното:
За ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на възложи- теля по чл.49 ЗЗД в
тежест на ищцовата страна е установяването на противо- правно действие или бездействие
от лица, работещи в лечебно заведение, вследствие на което са причинени претендираните
вреди. Отговорността е га- ранционно-обезпечителна, т.е. не произтича от вината на
възложилия работа та, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за
опро- вергаването й, са ирелевантни за изхода на спора. Възложителят на работата може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал
виновно или тя не е настъпила от дейност, осъществя- вана при или по повод на възложената
работа. Установяването на конкретно- то лице, на което е възложено извършването на
съответната работа, не е еле мент от фактическия състав на текста именно поради
гаранционно-обезпечи телния характер на отговорността.
С оглед становищата на страните, по делото е безспорно, че всички твърдяни от ищцата
медицински интервенции са осъществени от работещи в ответното болнично заведение
лекари и персонал. Безспорно е също, а и от експертното заключение и свидетелските
показания се установява, че ищца- та У. е лекувана многократно в ответното болнично
лечение, като по повод физиотерапия на колене е споменала на д-р М., че има болки във
врата и изтръпване на дясна ръка /св. Р./; че е била много „увредена жена“, с много сериозно
„разцентрован“ опорно двигателен апарат, проблеми с гръбначния стълб със снишаване на
дисковете на всички нива, притискане на нервните коренчета, силни болки по ръцете,
краката, /св.М./, кое- то съответства на констатациите на експертите за надлежно установени
ста- тична аномалия – лордоза, преминала в кифоза, с изразени дегенеративни про мени от
остеохондрозен характер, снижени дискове на нива С4-С5 и С5-С6, частично обтуриран ляв
интервертебрален отвор на ниво С5-С6, широка ме- дианна протрузия на С6-С7.
По основния спорен въпрос за наличието на медицински деликт по всяка от извършените
интервенции, намира следното:
Настоящият състав изхожда от разбирането, че противоправното дея- ние на
медицински специалист може да се състои в активни действия, целя- щи диагностика и/или
лечение на болния, но извършени в противоречие с общоустановените методи за
диагностика и лечение. Необходимо е да е нару- шено задължението при изпълнение на
работата да се прилагат методи и сред ства, утвърдени от медицинската наука и практика.
4
Съществуват общоуста- новени и практикувани методи и средства за диагностика и лечение
на опре- делено заболяване, но лекарят или не ги е знаел, или не е знаел как да ги при- ложи,
или е действал небрежно при изпълнение на задълженията. За лечебна грешка също така
доктрината и практиката приемат и лекарска интервенция, без да има индикация за това,
разбира се, ако от това са получени увреж- дания. При преценка поведението в дадена
ситуация следва да се изхожда от обективни критерии – степента на знанията и уменията,
които е длъжен да има един стандартен лекар, поведението на добрия лекар, поставен при
съ- щите обстоятелства. Критерий за установяване дали има или няма лекарска грешка, е
стандартът, който в медицината представлява това ниво на научно познание и на
медицински опит, които са необходими за постигане целта на лечение, доказали се в процеса
на тяхното прилагане, и валидни към момента на лечението. Независимо, че няма правила,
които са вечни и винаги валид- ни, съдът счита, че има изисквания за определени
диагностични и терапев- тични методи, има стандарти за качеството по отношение на
упражняването на лекарската професия, при чието неспазване се повишава вероятността от
допускане на лекарска грешка. Стандартите на лекарско поведение, писани или неписани, са
юридическият критерии на това, което от гледна точка на един знаещ и съзнателен лекар се
очаква в дадена ситуация.
Досежно извършените на 03.07.2013г. и на 13.11.2013г. две интервен- ции „перкутанна
нуклеотомия“, за които съдът е намерил за доказано твърде- нието на ищцата, че са били
ненужни и неадекватни за лечение на установе- ния при ищцата проблем: Същите са
приложени за облекчаване състоянието на дисковите хернии в шийния отдел на гръбначния
стълб като интервен- ционален метод /мини инвазивни/, които могат да се извършват и от
специа- лист – ортопед, както е в случая. От разясненията на вещите лица в с.з. се изяснява,
че интервенцията се прави с венозна упойка за около 20 минути, през които болната спи,
като под рентгенов контрол се влиза в диска с игла и със специален апарат се отстраняват
части от пулпозното ядро на диска с цел намаляване на вътредискалното налягане.
Следователно, същата е безкръвна, няма риск от инфекции, няма данни за каквото и да е
наложило се и пред- прието следоперативно лечение, т.е. е максимално щадяща. Видно от
заклю- чението, перкутанната нуклеотомия е изпълнена технически правилно по стандартна
оперативна техника, използвана от лекуващия екип в болницата. В случая обаче са налице
„твърди хернии“ от остеохондрозен тип, при които избраният оперативен подход трудно би
могъл да постигне целите си поради изразените дегенеративно-дистрофични промени.
Установено е, че процесни- те оперативни манипулации не са оправдали очакванията за
настъпване на подобрение в оплакванията на ищцата. Експертите са на мнение, че пациент-
ката е следвало да бъде оперирана стандартно – премахване на дегенериралия диск и
заместването му с кейдж /изкуствен диск/ или артропластика, което се прави под пълна
упойка, което приемат за златен стандарт при лечението на дисковата патология в шийния
сегмент при съществуващите при нея възра- стовите изменения. Разпитан като свидетел,
операторът д-р М., сочи, че по принцип в тяхното болнично заведение не бързат и не
пристъпват към оперативно лечение. Самата пациентка много се страхувала от операция и
5
по никакъв начин не желаела да се оперира. Продължили да провеждат рехаби- литация и
физиотерапия, но за съжаление лечението не дало добър резултат, поради което я посъветвал
да мислят за оперативно лечение, което тя катего- рично отказала и го помолила да направят
последен опит, тъй като след пър- вата озонова дисколиза /перкутанната нуклеотомия/
малко се била подобри- ла. Както на всички останали пациенти и на нея предварително било
разясне- но, че в тяхната клиника лекуват дълго време консервативно, като при четири
индикации: да не може да ходи на пети, да не може да ходи на пръсти, да се изпуска по
малка нужда или да си влачи крака, се предприема оперативно лечение. При нея нямало
такива признаци. Ищцата У. категорично из- брала тези консервативни и и по-малко
инвазивни методи. Оперативният метод не е щадящ, защото се прави открита операция на
гръбначния стълб, която е с всички последващи рискове. При нея има много тежък и голям
про- блем, за който колегите неврохирурзи малко говорят, а именно „пропаднала
хирургическа операция“, който се развива на втората година след операция- та. По тази
причина много малко хирурзи в света пристъпват към първични операции, освен ако не е
нещо изключително тежко и един от тези четири симптома не е налице. Сочи, че силата на
метода „перкутанната нуклеото мия“ е при начални и средни дискови хернии. Досега в
медицината няма опи- сани усложнения при прилагането на този метод и по тази причина в
Бъл- гария през 2006г. въвел метода с озон като най-щадящ, за разлика от прила- гането му с
високочестотен ток, какъвто е използван по време на практику- ването му в Германия и опит
с много пациенти. При ищцата имало проблеми по гръбнака на много нива и след като
отново дошла при него с болка за при- лагане на втората дисколиза, й предложил да мислят
за сериозна операция, но тя поискала да опитат още веднъж. Знае, че втората интервенция не
е дала резултат, но не й е навредила.
Досежно твърдението на ищцата за наличие на негативни последици от приложения
спрямо нея метод „перкутанната нуклеотомия“, а именно – уста- новена с резултат от ЕМГ
на 12.08.2013г., т.е. след първата интервенция от 03.07.2013г., нова находка –
периферностволова увреда на десния срединен нерв в карпалния канал, намира следното: От
експертното заключение се установява, че по делото са приложени три електромиографски
изследвания: от 25.06.13г.; 12.08.2013г. и 27.11.2013г., първите две от които извършени в
ответната клиника, а третото в Исул. Установено е обаче, че при второто из- следване,
когато е установена новата находка, са били изследвани повече мус кули, инервирани от
десния срединен нерв, в сравнение с първото, което е преди интервенцията. При положение,
че обект на първото изследване е била по-малка група мускули и нерви, не може да се
приеме за установено по реда на пълното и главно доказване на твърдението, че
установената при второто, вече по-обширно изследване, нова находка не е съществувала и
при първото изследване, което е преди озоновата интервенция. Следователно не се устано
вява причинно-следствена връзка между извършената манипулация и наход ката.
В обобщение, извършените две интервенции не са подобрили състоя- нието на
пациентката, но не са имали негативни последици. Били са извър- шени технически
правилно, щадящи, без никакви следоперативни последици, без усещане за болка по време и
6
след извършването им. Съдът се съобразява с експертното заключение, че при твърди
хернии, какъвто е случаят на ищ- цата У., единственото ефективно лечение е открита
операция със смяна на диска. Нещо повече, самият д-р М. също сочи, че „перкутанната
нуклеотомия“ е ефикасна при начални и средни хернии. В заключението си вещите лица
сочат, че „при описаните изразени дегенеративни промени от ос теохондрозен тип малко
вероятно е да се очаква да настъпи осезателно подобрение в оплакванията на оперирани
пациент“, т.е. не може на 100 % да се изключи очакване за някакво подобрение.
Обстоятелството, че ищцата в ясно съзнание се е подложила още веднъж на този метод
четири месеца след първата манипулация, съответства на изнесеното от свидетеля М., че е
приела политиката на болничното заведение първо за консервативно лече ние, след
изчерпването на което се предлага сериозното оперативно лечение. Обстоятелството, че и
след престоя в „Света София“ ищцата е продължила със щадящи методи на лечение, няма
твърдения и данни да е провела посо- чената от експертите операция със смяна на дискове, е
в подкрепа на изнесе- ното от същия свидетел за категоричния й отказ да се подлага на
такава интервенция. Следователно, неприлагането в случая на т.нар. “златен стан- дарт“ не
може да се приеме като противоправно поведение от страна на от- ветното болнично
заведение. Както се знае и в медицината няма 100 % сигурност, всеки организъм реагира
различно, като в случая не може с кате- горичност да се приеме, както че двете интервенции
са били ненужни, из- хождайки само от крайния резултат, очевидно несъответен на
очакванията, така и че прилагането на „златния стандарт“ – откритата операция със смяна на
дискове ще доведе до успешен резултат, за какъвто експертите сочат око- ло 90 % от
случаите, без да се знае ищцата в кой процент би попаднала. Има- ло е индикация за
провеждането на процесните манипулации, не са получени увреждания в следствие на
същите, не е търпяла болки при извършването им, поради което настоящият състав намира,
че прилагането им не представляват лечебна грешка.
Досежно твърдяното немарливо и небрежно изпълнение на служебните задължения на
медицинския екип на 19.08.2013г. в операционната зала на тре тия етаж, вследствие на което
ищцата паднала и си счупила дясната ръка, на- мира следното: Не се спори, че при падане на
ищцата в операционната зала по повод назначено й оперативно лечение на карпалния нерв
на дясна ръка, е получила счупване на същата. Основателно е възражението на ответното
дру- жество за неправилност на направения от състава на СГС извод за ирелевант- ност на
механизма на падане, поради неспазване на медицинския стандарт „Ортопедия и
травматология“, утвърден с Наредба № 21 от 28.06.2004г., до- колкото нямало данни
пациентката да е била в предоперационна, да е била облечена от санитар или поне
контролирал процеса на привеждането й във вид, подходящ за операционна среда, липсвал
и лекар, който да следи фикси- рането на пациента върху операционната маса, поради
необоснованост на причинно-следствената връзка между сочените пропуски и причините за
па- дането. Твърденията в исковата молба са, че след попълване на необходи- мите
документи сутринта на 19.08.2013г. е била приета в болницата, където при постъпването й
си сложила калцуни; след преглед и изследвания е изпра- тена на третия етаж, в отделението
по ортопедия и хирургия, където я посре- ща медицинска сестра, която е завела да се
7
преоблече с еднократни дрехи за операция в болнична стая; след това със същите калцуни
върху летните обув- ки, съпроводена от сестрата се придвижила пеш по коридора от стаята
до опе рационната зала, където я посрещнали две сестри – оперативна и анастезио- логична.
Казали й да легне по гръб, после я накарали да слезе и остави сама/ лично летните си
обувки, покрити с калцуни, които първата медицинска сес- тра й била сложила в болничната
стая. При слизане от високата операционна маса, стъпила върху мокрия, току що измит под,
подхлъзнала се и паднала, вследствие на което чупи дясната си ръка. Като противоправно
поведение сочи, че е следвало да бъде транспортирана до операционната зала с носилка или
комбиниран „инвалиден стол“, а не „пеш; - не била създадена организа- ция за качването и
слизането й от операционната маса, съответно факта, че подът е бил мокър .
В отговора на исковата молба се оспорва твърдения механизъм на пада- не. Ответникът
поддържа, че ищцата била уведомила персонала на лечебното заведение и медицинския
екип, който я въвежда и настанява на операцион- ната маса, че е бивша балерина и поради
дегенеративни промени в стъпалата следва да се придвижва с обувки на ток, с каквито е
пожелала безусловно да влезе и в операционната, като върху същите поставила
предоставените й кал- цуни. Била напълно самостоятелна и независима в походката си, не се
нуж- даела от подпомагане, сама е пристъпила към операционната маса, като пре- ди да
стигне до нея се спънала и паднала на пода, който не бил мокър и хлъз- гав, тъй като се
дезинфекцира от санитарите със силно летливи препарати, които се изпаряват незабавно и
не остават никакви следи. Счита, че няма при чинно следствена връзка между бездействие
на медицинския екип и падането на пациентката.
Водената от ищцовата страна свидетелка Р. сочи, че ищцата У. й споделила, че две
сестри й помогнали да се качи на операционната ма- са, но при слизане от същата, за да си
събуе обувките, не й помогнали, сама слязла, подхлъзнала се на мокрия под и така паднала.
Същото изнася и втора- та свидетелка на страната, споделено й от Ищцата У., а именно, че е
пад нала, като се е подхлъзнала на мокрия под след слизане от операционната ма- са.
Свидетелката М., която е била една от асестиращите сестри, со- чи, че си спомня
пациентката У., която са посрещнали на входа на опе- рационната зала. Не видяла вида на
обувките й. С другата сестра я придружи- ли до масата; пациентката им казала, че не иска да
й се помага и иска сама да седне. Първо трябвало да се седне на масата и след това се ляга.
Преди обаче да се качи, не знае как, може би при преобръщането, пациентката паднала. Би
ла до самата маса, не се била качила, станало за секунди. Подът не бил мо- кър. Третирал се
с дезинфектанти, които са летливи и бързо изпаряващи се, така че бил сух преди влизане на
пациентката в операционната зала. Послед- ната отказвала предлаганата й помощ. След
падането й, видели, че под кал- цуните е с високи чехли. Никой не я бил карал да слиза от
операционната ма- са. От състоянието на пациента зависи дали влиза на собствен ход или на
ко- личка в операционната зала. След анестезия всички пациенти излизат с ко- личка от
операционната зала. пациентката У. свободно се придвижва- ла, нямала нужда някой да я
води, да я прикрепя. Поели са я в отделението, но не са я подпирали, носили и т.н.
Лекуващият лекар д-р М. също изнася, че подът не е бил мо- кър, защото е бил
8
третиран с летливи материали, като след 30 секунди няма нищо.
След анализ на доказателствения материал въззивният състав намира за установено
следното от фактическа страна: Основното различие в показа- нията на свидетелите е в кой
момент ищцата У. е паднала – преди кач- ването й на операционната маса или след
слизането и дали подът е бил мо- кър, което е сочената от нея причина за падането й от
подхлъзване. И двете групи свидетелски показания са категорични, че падането е станало
непосред ствено до масата, а не в процес на качване или слизане от същата. Следова- телно
констатираното по-горе различие в свидетелските показания не е съще- ствено за
установяване механизма на падане. Досежно твърдението, че подът е бил мокър, настоящият
състав кредитира изнесеното от свидетелите М. и д-р М., изключващо такава възможност с
оглед летливостта на използваните за дезинфекцията му материали. Освен това, житейски
неправ- доподобно е твърдението за наличие на мокър под непосредствено преди опе рация,
поради което дава вяра на показанията на посочените свидетели. По делото категорично се
установи, че Ищцата У. се е придвижвала сво- бодно и сама, което изключва
необходимостта от поддържането й или някак- ва форма на подкрепяне при въвеждането й
до операционната маса. Нещо повече, в исковата молба няма твърдение, че в този момент се
е нуждаела от помощ или използването на техническо средство за придвижването й, които
да са й отказани. В разписаните стандарти няма изискване за транспортиране във всички
случаи на подлежащите на операция пациенти до операционната зала. Констатираните от
състава на СГС нарушения на действащата към про- цесния период Наредба № 21 от
28.06.2004г., с която е утвърден медицин- ския стандарт „Ортопедия и травматология“, а
именно - нямало данни па- циентката да е била в предоперационна, да е била облечена от
санитар или по не да е контролирал процеса на привеждането й във вид, подходящ за опе-
рационна среда, липсвал и лекар, който да следи фиксирането на пациента върху
операционната маса, не са в причинно следствена връзка с получената от Ищцата У. травма.
Нещо повече, макар и не от санитар, преди въвеж дането й в операционна зала е била
обслужена от медицинска сестра, която е лице с допълнителна квалификация;
обстоятелството, че е останала с очевид- но удобните й за движение обувки, не се сочи като
противоправно поведение от страна на обслужващия персонал; в момента на инцидента
присъствието на лекар все още не е било необходимо, поради което не споделя извода на
състава на СГС за установеност на противоправното поведение на ответното болнично
заведение само заради неспазване на описаните медицински стан- дарти. Сочената като
основна причина за падането е подхлъзване заради мо- кър под, което не се установи по
пътя на пълното и главно доказване. По тези съображения приема за недоказано твърдяното
противоправно бездействие от страна на медицинския екип при въвеждането на Ищцата У. в
опера- ционна зала.
Досежно твърдяното противоправно поведение по неправилно извър- шване на
безкръвната репозиция – наместване и гипсиране на фрактурата на лъчева кост на типично
място на дясната ръка, както и неизвършване на об- разно и рентгеново изследване преди
операцията: От експертното заключе- ние се установява, че алгоритъмът за лечение на
9
счупване на ръка в гривнена та става е: първо се правят рентгенови снимки в две проекции:
фас и профил, за установяване на счупването и неговата характеристика; в зависимост от
вида на счупването се взема решение за оперативно или консервативно лече- ние; при
консервативно лечение се извършва ръчно наместване на счупване- то и гипсова
имобилизация; след гипсирането на 7-10 ден се правят контрол- ни рентгенови снимки за да
се види резултата от наместването, като при необходимост се прави ново наместване и/или
смяна на гипсовата имобили- зация; последната се сваля на 30-35тия ден, правят се
контролни рентгенови снимки, след което се провеждат курсове по физиотерапия и
рехабилитация. По делото няма приложени рентгенови снимки след самото падане на 19.08.
2013г. и след наместването и поставянето на гипсовата имобилизация. На при ложеното по
делото ксерокопие от рентгенова снимка на дясна гривнена ста- ва на В. У. от 26.08.2013г.,
т.е. на седмия ден, се вижда гипсова имобилизация на дясна гривнена става, като на
фасовата графия има ра- диално изместване на дистален фрагмент, а на профилната графия
костните фрагменти са в съосие, т.е. правилно. От приложените рентгенови снимки от
17.09.2013г., когато основният гипс е свален, е установено зараснало счупва- не на лъчевата
кост на типично място с разместване на фрагменти под ъгъл около 30 градуса, отворен
дорзално и странично/радиално/изместване към лъчевата кост. При направения преглед и
рентгенови изследвания при прие- мането на ищцата в „Пирогов“ на 10.12.2013г., където се
е подложила на нова операция, е установено лошо зараснало счупване на дясна лъчева кост с
де- формация радиално, невъзможност за захват, намалена мускулна маса. При- чините за
инвалидизиране на дясната ръка на пациентката са комплексни. Една от тях е счупването на
дясната лъчева кост и проведеното лечение в от- ветното болнично заведение. Другите
причини са увреждането на нервус ме- дианус в областта на карпалния канал на дясна ръка
и коренчовата увреда на нервите на дясната ръка в областта на шията. При приемане на
заключението вещите лица са пояснили, че вторично разместване при консервативния на-
чин на лечение може да се получи при проблем с гипсовата имобилизация. Ако
междувременно е имало удар, означава, че гипсът ще се счупи, ще има видима външна
намеса, но при здрав гипс, какъвто би следвало да е в случая, най-вероятно е имало
разхлабване след спадане на оток. Ако гипсът е здрав, няма как да има външна причина,
например битово падане, от която да се по- лучи процесното разместване. Ако не е направен
по правилата, включително и да не е поставен нов след спадането на отока, може да се
получи размест- ване. От твърденията в исковата молба се установява, че на 26.08.2013г. й е
свалена лонгетата заради оток, направено е изследване на дясна гривнена ста- ва, след което
дясната й ръка е отново имобилизирана с постоянен гипс, об- хващащ цялата ръка и по-
тежък. От приложената Епикриза от УМБАЛСМ “Пирогов“ се установява, че на 10-
13.12.2013г. е била на лечение, при което на 11.12.2013г. й е извършена остеотомия
/счупване наново на ръката/, кръв- на репозиция и метална остеосинтеза с
автоостеопластика; декомпресия на медианния нерв.
При така установените факти, въззивният състав споделя извода на пър востепенния
съд за противоправност в поведението на служители на ответно- то дружество, изразяващо
се в липсата на данни за извършена корекция на гипсовата имобилизация, причинила
10
вторично разместване на костните фраг- менти, от което болките и страданията, както
ограниченията в захвата и ак- тивните движения са увеличили обема си. При липса на данни
за компроме- тиран гипс при свалянето му, твърдението на ответното дружество за претър-
пяна междувременно травма, довела до разместването на костите, е недоказа- но.
По отношение четвъртата хирургична интервенция от 18.10.2013г. – операция на
„карпален канал“ на дясна ръка, за която в исковата молба се твърди, че не е успешна,
намира следното: Срещу извода на първоинстан- ционния съд за недоказаност на
противоправно поведение от страна на из- вършилия операцията екип на ответната
болница, във въззивната жалба на ищцовата страна липсват доводи за необоснованост. След
преценка на събра- ните доказателства, и най-вече експертно заключение, въззивният състав
спо- деля мотивите в обжалваното решение, че интервенцията е била извършена технически
правилно, при налични индикации за нейната необходимост, как- то и че по делото няма
данни дали проведено консервативно лечение преди извършването й, би способствал за
различен резултат от получения, за да се презюмира соченото от ищцата евентуално
вредоносно поведение. По тези съображения и като препраща към мотивите на състава на
СГС, намира за не- доказано противоправно поведение от страна на лекуващия екип при
извър- шване на процесната оперативна интервенция.
Приетата от състава на СГС противоправност в действията на служи- тели на
ответното болнично заведение, поради неангажиране на доказателст- ва за дадено от ищцата
информирано съгласие по повод извършените спрямо нея интервенции, не се споделя от
въззивния състав. Липсата на данни за поискано и дадено от пациента информирано
съгласие, при недоказаност на причинно-следствена връзка с получено увреждане, не е
достатъчно за опре- делянето му като медицински деликт, въз основа на която да се
ангажира имуществената отговорност на лекуващите. Освен това, от подробното изло-
жение в исковата молба е видно, че Ищцата У., с изключение на пред- приетата репозиция и
гипсиране на дясна ръка, непосредствено след пада- нето, е била в достатъчна степен
информирана за необходимостта и вида на предприетите спрямо нея оперативни
интервенции.
При така установената от настоящия състав противоправност по отно- шение
лечението на получената при падане фрактура на дясната ръка, изра- зяващо се в неправилно
поставяне на гипс, довело до разместване на костите и криво зарастване, намира, че сумата
от общо 20 000 лв. е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение. При определяне
на размера, като взе пред вид свидетелските показания и медицинската документация, съдът
намира за установено, че неправилното зарастване на костите е причинило извършване на
повторна операция след четири месеца, което е допълнително натоварване на организма и
психиката на пациента, както и, че възстановителният период е бил по-дълъг от обичайния с
тези четири месеца. Досежно установените от експертите и свидетелите невъзможност за
захват, намалена мускулна маса, и като цяло инвалидизиране на дясната ръка, намира
следното: Както се уста- нови по-горе съгласно експертното заключение, причините за това
състояние на крайника са комплексни - една от тях е счупването на дясната лъчева кост и
11
проведеното лечение в ответното болнично заведение, на фона на уврежда- нето на нервус
медианус в областта на карпалния канал на дясна ръка и ко- ренчовата увреда на нервите на
ръката в областта на шията. Следователно, последвалото от неправилното гипсиране
изкривяване на горния крайник не е единствената причина за тежкото състояние на
първоначалната ищца. Ос нователно е възражението на ответника, че при преценка
неблагоприятните последиците от евентуалните противоправни действия на служителите му
по отношение на тази интервенция следва да се има предвид, че такива са търпя- ни за
периода между двете операции, който е в рамките на четири месеца, тъй като с повторната
операция в Пирогов е прекъсната причинно-следст- вената връзка. При определяне размера
по справедливост, съдът съобрази и обеществено-икономическите условия на живот в
страната ни към процесния период на 2013г. При това положение, с оглед наследствените
права на ново- конституирания ищец У., следващото му се обезщетение възлиза на 10 000
лв.
С оглед гореизложеното и поради несъвпадане в част от крайните изво- ди на двете
инстанции, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която присъдено
обезщетение за разликата над 10 000 лв. до уважения раз- мер от 20 000 лв., като се
постанови ново, с което се отхвърли за посочената разлика.
Неоснователността на част от основната претенция следва да бъде съоб разена и по
отношение размера на акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД, която за периода от 10.08.2015г.
до 09.08.2018г. върху определения размер на обез- щетението от 10 000 лв. възлиза на
3 045.75лв., над който размер решението следва да се отмени, като се постанови ново, с
което се отхвърли за разликата до уважения размер от 6 091.50лв.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която ответното дружество е осъдено да заплати на ище- ца разноски над сумата от 725.30
лв., представляващи припадащата се част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника допълнително разноски в размер на
70.00лв.
За настоящото производство ответното дружество следва да бъде осъ- дено да заплати на
ищеца разноски в размер на 680.60лв. от общо претенди- раните 3 725лв. с оглед
потвърдената уважена част от претенциите. Неосно- вателно е възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение, възлизащо на 2 500лв. с оглед обжалваемия размер,
който е за 71 406лв. и фактическата и правна сложност на делото. С оглед отхвърлената част
от претенциите, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на
425.50лв., припадащата се част от заплатената в полза на САС д.т. от 521. 83лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ Решение № 261012 от 16.02.2021г., постановено по гр.д. № 10 940/2018г., 19-ти
състав на Софийски градски съд, I ГО, в частта, с която е осъдил МБАЛ„Света София”
ЕООД да заплати на основание чл.49 ЗЗД на А. Р. У., конституиран по реда на чл.227 ГПК
на мястото на починалата в хода на производството В. Н. У., раз ликата над 10 000 лв. до
20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.08.2018г.
до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е осъдил МБАЛ„Света София”
ЕООД да заплати на основание чл.49 ЗЗД на А. Р. У., конституиран по реда на чл.227 ГПК
на мястото на починалата в хода на производството В. Н. У., разликата над 3 045.75лв. до
6 091.50лв. – обезщетение за забава за периода 10.08.2015г. – 09.08.2018г., както и в частта, с
която МБАЛ „Света София” ЕООД е осъдена да заплати на А. Р. У. разноски над сумата от
725.30 лв , вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Р. У., конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото
на починалата в хода на производството В. Н. У., срещу МБАЛ„Света София” ЕООД иск по
чл.49 ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., обезщетение за неимуществе- ни вреди,
ведно със законната лихва от 10.08.2018г. до окончателното из- плащане на сумата; и за
разликата над 3 045.75лв. до 6 091.50лв. – обезщете- ние за забава за периода 10.08.2015г. –
09.08.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА МБАЛ„Света София” ЕООД на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А. Р. У.,
конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството В.
Н. У., разноски за въззивното производство в размер на 680.60лв.
ОСЪЖДА А. Р. У., конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода
на производството В. Н. У., да заплати на МБАЛ„Света София” ЕООД допълънително раз
носки за първоинстанционното производство в размер на 70.00 лв., и за въз- зивното
производство - сумата от 425.50лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на стра- ната на
ответника – „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13