Решение по дело №2209/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2024
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Янка Желева Ганчева
Дело: 20197050702209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Варна,    10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Варна, двадесет и втори  състав в открито съдебно заседание на осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                       

                                                                                             СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

 

при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  Ганчева адм.д. № 2209 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Д.Т.Д.,***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и заплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата се поддържа, че мярка 11 „Биологично земеделие“ е направление от ПРСР, по което се отпускат финансови средства за подпомагане на биологично производство, прилагането на мярката е уредено в Наредба № 4/24.02.2015 г.  Едната подмярка – 11.1 касае плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие. По тази подмярка се отпускат плащания за поддържане на стопанства в период на преход – преминаване на стопанството от конвенционално към биологично производство. Преходния период е задължителен етап за преминаване към биологично производство. Жалбоподателя е заявил  искане за плащане по мярка 11 за 2017 г., когато е действала Наредба №1/2.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологичното производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането. Тази наредба е отменена с Наредба №5 от 3.09.2018 г. Съгласно наредба №1/2013 г. преходния период за многогодишните култури е най-малко 3 години. Това е в съответствие с чл. 36 от Регламент на Комисията /ЕО/ №889 от 5.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ №834/2007 г.  По време на преходния период земеделският стопанин прилага всички изисквания за биологично производство, но не може да получи сертификат за биологична продукция, защото тя все още не е биологична, налице е само подготовка към биологична продукция. Началото на преходния период се регистрира и контролира от контролиращите лица. Тези лица, съгласно т.4 от ДР на Наредба № 4вр. чл. 18 ал.1 от ЗПООПЗПЕС са търговци, получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите, които осъществяват контрол за спазване на правилата на биологичното производство. Втората подмярка е 11.2 касаеща плащания за поддържане на практики и методи на биологично земеделие. След приключване на преходния период контролиращото лице проверява дали са спазени изискванията и при положителен резултат сертифицира производството като биологично, след което производителя има право да предлага продукцията си на пазара като биологична. Жалбоподателят е кандидатствал и бил одобрен по мярка 11 през 2015 г. Сключил е договор с контролиращо лице „Лакон“ ООД, като от 2015 г. до 2018 г. това дружество е извършвало проверки за спазване изискванията за преминаване към биологично производство. За проверките са издадени сертификационни писма, съгласно които земеделския стопанин е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията, определени в регламентите. Въпреки тези доказателства е издаден оспорения акт. Жалбоподателят поддържа, че писмото е издадено при неспазване на законоустановената форма – не са изложени ясно конкретни фактически и правни основания за издаването му. В посочените фактически основания са налице противоречия, които допълнително опорочават формата на акта и препятстват правото на защита. В таблица на стр.2 от писмото, колона 10 са посочва площта на парцела за ползване на помощта по мярка 11, посочено е след намаления за неспазени базови и други изисквания. В колона 11 е посочена площта на парцела, „след намаления за неспазени изисквания за управление“. Намалените площи би следвало да означават, че на производителя не се полага в пълен размер плащане „поради неспазване на базови и други изисквания и неспазени изисквания за управление. Административния орган не е посочил кои са незпазените изисквания.  Таблица относно неспазени изисквания за управление липсва в административния акт. В таблица 4 „Площи с неспазени базови и други изисквания“ е посочено, че не е спазено изискването  „да не се превишават минималните периоди на преход съгласно чл. 11 ал.4 от Наредба №4. С тази норма са предвидени конкретни срокове за преход към биологично производство, които не следва да бъдат надвишавани от ползвателя на помощта, в противен случай същата може да бъде отказана. В акта следва да се съдържа данни какъв е в случая минималния период на преход към биологично производство и как този период е надвишен от Д.. Такива факти и обстоятелства в акта липсват. Описанието на стр.4 и 5 от Уведомителното писмо препращат към т.“А“ базови изисквания от направление растениевъдство към Методика за намаляване и отказване на плащания по м.11, изброени са няколко хипотези, като никоя не се отнася до минималния преходен период. Наредба №4 съдържа списък на базови изисквания в Приложение №2, като нито едно от тях не касае минималния преходен период. В случая е вменено нарушение на базово изискване, което не съществува в нормативната уредба. Акта е издаден в противоречие с  чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Жалбоподателя сочи, че акта е издаден и в нарушение на материалния закон – отразено е, че не е спазена нормата на чл. 11 ал.4 от Наредба №4/24.02.2015 г., тази разпоредба е отменена с решение № 8834/11.06.2019 г. на ВАС по адм.д. № 4906/2018 г., т.е. липсва правно основание за издаване на обжалвания акт. Дори и нормата да е действаща, тя не е нарушена от Д.. Всички изисквания по отношение на двата парцела са спазени, което е констатирано от „Лакон“ ООД, спазено е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, който за многогодишните култури, различни от фуражите е 3 години. Парцелите са включени в системата за контрол през 2015 г., т.е. преходния период е започнал през 2015 г. Първоначално парцелите са представлявали насаждения с тиквички и угар, като в сертификационно писмо от 1.07.2015 г. е отразено, че е налице подготовка за лешници. Пред 2016 г. тава са „лешници в преход“. Видно от сертификационно писмо от 16.09.2016 г. промяната на отглежданата култура е в съответствие с чл. 7 ал.3 от Наредба №4. За 2016 г. ДФЗ е отпуснал пълния размер на финансовото подпомагане, с което е потвърдил, че въведената промяна не противоречи на закона. През 2017 г. статутът на парцелите отново е „лешници в преход“ – сертификационно писмо от 11.09.2017 г. , като все още не е изминал преходния период, за да бъде продукцията сертифицирана като биологична. Самия преходен период от 3 години не е изминал до 2017 г.  – 2017 г. е третата, последна година от прехода. Поради това контролиращото лице, което следи за спазване на изискванията за биологично производство, е описало парцелите като „лешници в преход“. Контролиращото лице е това, което преценява дали продукцията може да бъде окачествена като биологична и в кой момент. Към 2018 г. част от продукцията е сертифицирана като биологична, тъй като за нея е изминал преходния период и са налице съответните изисквания за биологично производство. За тази година ДФЗ е изплатил пълния размер на исканото финансово подпомагане. В заявлението са посочени парцели, налице е съответствие във фактическото и правно положение на отразените данни. Производството през 2017 г. не е могло да бъде сертифицирано като биологично. Необходимо е изминаване на по-дълго време от момента в който земята е била третирана с неразрешени за биологично производство продукти. ДФЗ не се е съобразил с констатациите на „Лакон“ ООД, след като самото сертифициращо дружество е посочило, че парцелите са в преход, то Д. няма как да посочи нещо различно в заявлението си за подпомагане. След като „Ланкон“ ООД е установило по надлежния ред, че парцелите на жалбоподателя са в преход, то неоснователно ДФЗ е преценил обратното. Оспорения акт е издадени и в несъответствие с целта на закона. По изложените доводи моли да се отмени и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Сочи, че едва в с.з. ответника е посочил, че първоначално заявените площи засети със зеленчукови култури и угари, за които преходния период е от 2 години, а в последствие са променени, поради което е изтекъл 3 годишния срок. Административния орган не е взел предвид, че е депозирано изменение от Д. относно вида на културите.

Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Б.-А. оспорва жалбата. В депозирано писмено становище се поддържа, че същата е неоснователна. В хода на производството е установено неспазено базово изискване, отбелязано в колона 10, стр.2 на уведомителното писмо, което е установено в резултат на извършена административна проверка. Административните проверки се извършват в системата ИСАК и за тях органа няма задължение да съставя протоколи или да назначава комисии, същите се извършват в интегрирана среда, в тази насока е и нормата на чл. 37 ал.2 от ЗПЗП. Съгласно уведомителното писмо колона 11, стр.6 бенефициентът няма определена санкционирана площ за неспазени изисквания за управление. Стойността на парцела посочена в колона 11 от 0,5 ха на стр.2 е единственият парцел, който е получил подпомагане и на бенефициента е платена субсидия от 719,73 лв. За кампания 2015 кандидатът е одобрен с 3 парцела с обща площ от 4,7 ха, от които с код БРПЗ – 0.5 ха лешници, код БРП5 – 2,03 тиквички, код БРО – 2,17 угари. За кампания 2017 кандидата заявява два парцела лешници с код БРП 3 с обща площ от 4,7 ха. Площта от 0,5 ха заявен в кампания 2015 г. е била заявена първоначално като трайно насаждение – за този парцел е налице плащане за кампания 2017 г., поради факта, че не надвишава минималния период на преход от три години. За другите два парцела общо от 4,2 ха са били, заявени със зеленчукови култури и угари и техния период е две години. Тези данни за периода са извлечени от писмо на Зам. министъра на земеделието и храните вх. № ДФЗ 01-0400/505-1 от 12.04.2017 г. Ответника поддържа, че Решение № 8834/2019 г. на ВАС не е влязло в сила, а и дори да е  влязло в сила, то периода на преход към биологично производство се съдържа и в актове от по-висока степен: чл. 36 ал.1, чл. 37 ал.1 и чл. 38 от Регламент на Комисията /ЕО/ 889/2008, за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №834/3007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В с.з. процесуалния представител на ответника оспорва жалбата. Твърди, че в оспорения кат са записани видовете култури, с които са одобрени отделните парцели и целта на минималните периоди за преход са не да се получава неоснователно удължаване със засяване на различни видове култури за периодите. Счита, че претендираното възнаграждение от жалбоподателя е прекомерно.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобрази становищата на страните, и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 647223.

От приложеното по делото уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 е видно, че Държавен фонд земеделие е одобрил земеделския стопанин за участие по мярка 11 за следните площи: 2,03 ха засети с тиквички с код БРП 5, 2,17 ха. – площи угари, с код БР0, както и 0,5 ха, засети с лешници, код БРП3.

На 27.02.2015 г. жалбоподателят е сключил договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент /ЕО/ №834/2008, вкл. Правилата за прилагане на Регламент /ЕО/ №889/2008 г. с „Лакон“ ООД -частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти. Съгласно договора обекти на инспекция са четири парцела собственост на Д., като единия от тях с ЕКАТТЕ 67489, имот № 13022, с площ от 0,5 ха е с начин на трайно ползване трюфели в плододайни лешници, а останалите имоти са с начин на трайно ползване – подготовка за труфели в плододайни лешници. На 30.04.2015 г. е сключен Анекс №1 към договора, в който също е отразено, че поземлен имот № 13022 от 0.5 ха е с начин на трайно ползване трюфели в плододайни лешници, а останалите имоти са в подготовка за трюфели и плододайни лешници. В анекс №2, отразяванията относно начина на трайно ползване са аналогични с изключение на имоти 013036, 0130037 и 0130041 – за които е отразено трайно ползване тиквички. В анекси №3/23.11.2015 г.  е посочено, че начин на трайно ползване на обектите на инспекция е трюфели в плододайни лешници и лешници. Аналогични са отразяванията и в анекс №4/2017 г.

От приложената по делото информационна база данни за лица, получили разрешение от МЗХ да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство е видно, че „Лакон“ ООД е с получил разрешение по чл. 18 ал.( от ЗПООПЗПЕС на 28.02.2014 г.

В сертификационно писмо № ВG-BIO-05-5072-2015-EU за производство на биологични продукти от 10.07.2015 г. е посочено, че е извършена инспекция за следните продукти като са отразени номерата на имотите и начина им на трайно ползване, видно от което в един от имотите са налице трюфели в плододайни лешници, три от имотите са с тиквички, а останалите са в подготовка за лешници.

В сертификационно писмо № ВG-BIO-05-5072-2016-EU за производство на биологични продукти от 16.09.2016 г. е посочено, че е извършена инспекция, при която е установен начин на трайно ползване – на четири от имотите  - трюфели в плододайни лешници, а останалите с начин на трайно ползване – лешници, за всички имоти статута е отразен – в преход.

Съгласно сертификационно писмо № ВG-BIO-05-5072-2017-EU за производство на биологични продукти от 11.09.2017 г. е посочено, че е извършена инспекция, при която е установен начин на трайно ползване – на един от имотите  - трюфели в плододайни лешници, а останалите с начин на трайно ползване – лешници, за всички имоти статута е отразен – в преход.  Приложено е и сертификационно писмо ВG-BIO-05-5072-2018-EU за производство на биологични продукти от 4.06.2018 г., видно от което статута на голяма част от площите е вече биологичен, а само четири са останали със статут – в преход.

Представен е план за противоерозионни действия, за 4,7 ха насаждения, видно от който имоти с номера 67489-508-3-5 и 67489-508-2-1 с обща площ от 4,7 ха са предвидени  са засети с лешници, при схема на засаждане 4х4.

За кампания 2017 г. е подал заявление за плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 03/110717/75957/2017г. , с което е заявил искането си за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично земеделие“ за 4,7 ха., като в заявлението е вписан код на мярката БРП 3, който съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 (за краткост Наредба № 4/2015 г.) съответства на „ За  биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза“/. Към заявлението са представени изискуемите документи.

Ответника е извършил административна проверка на подаденото заявление, чрез интегрираната информационна система, като е съпоставил данните от заявлението и данните в регистрите.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" жалбоподателят  бил уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 е 719.73 лв., като за останалите площи е отказана оторизация.

В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г.

Конкретните мотиви за определяне на размер на субсидията от 719.73 лв., и фактически отказ за подпомагане за останалите площи, са посочени в табличен вид на стр. 2 от Уведомителното писмо. От съдържанието на таблицата се установява, че са заявени общо площ на парцелите от 4,7 ха., с код БРП 3. След изчисляване на площта на парцелите съгласно чл.2 §2 т.23 б.“б“  от Регламент №640/2013 г. площта на парцелите е определена общо на 4,65 ха. Като площта на парцела след намаления за неспазени базови и други изисквания е 0,5 ха. В таблица на стр. 4-5 от писмото, наименована – площи с неспазени базови и други изисквания е отразено, че Д. е спазил забраната за пряко и непряко отвеждане на вещества в подземните води, спазени са правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване, спазена е забраната да не се изгарят стърнища, спазено е задължението да се запазят и поддържат съществуващите полски граници, както и задължението да се поддържат съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство, спазени са задълженията да се запасят постоянните пасища и мери, както и затревени площи. Не е установена увредена площ, заявената от  кандидата биологична дейност не се различава от тази установена от контролиращите, всички парцели в блока на стопанството са заявени с дейност по съответното направление. Заявената култура съответства на заявената дейност по направлението. Установената от извършената проверка на място земеделска култура на парцела не се различава от заявената. Установената от контролиращото лице земеделска култура на парцела не се различава от заявената. Заявения парцел не се пресища с парцел от друга мярка. Единствено в колона 11 от тази таблица е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишава минималните периоди на преход, съгласно чл. 11 ал.4 от Наредба №4/2015 г.

В таблица с изчисление на финансовото подпомагане е посочено, че установената площ след проверка за базови и други изисквания е 0,5 ха, а санкционираната за неспазени базови изисквания площ е от 4,2 ха.

По делото е представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните.  Методиката е утвърдена със заповед от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, издадена на осн. чл. 13 от Наредба №4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. В заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г.

В Методиката – Раздел V, б.а. „Направление „Биологично растениевъдство“ – А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела. Когато е установено неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва от избираемата обща площ, без да се счита за наддекларирана. Парцели, за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в приложение №2, към чл. 13 и чл. 19  ал.2 от Наредба №4/24.02.2015 г. се считат за площи, за които земеделския стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат размерът на площите. ДФЗ – Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела без тя да е наддекларирана, когато биологичната дейност за даден парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел – бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице, предоставя информация, че е биологичен или обратния случай. Когато установената земеделска култура в парцела се различава от заявената култура в заявлението за подпомагане, ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела без тя да се отчита като наддекларирана площ.  Със заповед № РД09-233 от 2018 г. на Министъра на земеделието и храните е изменена негова предходна заповед с № РД 09-144 от 23.02.2017 г., като  е добавено, че заповедта касае и кампания 2017 г.

Обжалвания акт е съобщен на Д. на 2.07.2019 г., като същия е депозирало жалба на 16.07.2019 г., т.е. в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима за разглеждане. Подадена е от адресата на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Спазен е и преклузивният срок за упражняване на правото на оспорване по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., изх. № 02.030-6500/973 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което Д. е уведомен за оторизирана сума от 719,73 лв., като за останалата част субсидията не е оторизирана.

Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява. Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, които може да делегира, съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от закона. Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор Славчева, права да издава и подписва Уведомителни писма от вида на процесното.

Уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146 ал.2 от АПК. Разпоредбата на  чл. 59 ал.2 т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.  В случая административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за постановения отказ от финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел V, направление "Биологично земеделие“ от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически основания. В раздела от методиката съдържащи базовите изисквания е посочено, че намаляване и отказване на плащания по м.11 от ПРСР 2014-2020  е допустимо за парцел за който е било установено неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане и се изключва от избираемата обща площ, без да се счита за наддекларирана. Парцели, за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в приложение №2 от Наредба №4/24.02.2015 г. се считат за площи, за които земеделския стопанин не е изпълнил ангажимент, свързан с предоставяне на помощта, различен от тези, които засягат размера на площите. В акта е отразено, че проверката за спазване на изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез различни административни проверки, съгласно чл. 11 ал.4 от Наредба №4/24.02.2015 г. и съгласно методика за намаляване и отказване на плащане по мярката. В случаите на констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното от земеделския стопанин за същия парцел, кандидатът е бил уведомен за нарушението на базовото изискване от контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл. 18 ал.1 от ЗПООПЗПЕС с което има сключен договор. В случай на констатирано разминаване между декларираното и установеното от съответното контролиращо лице биологично състояние на даден парцел, площта на същия се счита за неизбираема. В случай на констатирано разминаване между декларираната и установената култура на даден земеделски парцел, площта на същия се счита за неизбираема, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания з по управление за направления по мярка 11. В случая не става ясно кое конкретно базово изискване не е спазено от жалбоподателя, за което му се отказва финансово подпомагане, като санкционираната площ възлиза на 4,2 ха. Не представлява изложение на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно посочване, че 4,2 ха са недопустими за подпомагане "след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ". В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не са изложени и правни основания за издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от ЗЗПЗ и чл. 49 от Наредба №4/24.02.2015 г.  за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., регламентират съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година проверки.

Представената по делото справка относно данните, въведени от контролиращото лице "Лакон", също не сочи на несъответствие със заявените от кандидата данни, с оглед на което цитираното правно основание по  чл. 49 от Наредба №4/2005 г. не може да се приеме като фактическо основание за издаване на уведомителното писмо. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание.  От приложения по делото договор  с контролиращото лице и анекси се установява, че действително към 2015 г. част от имотите са с начин на трайно ползване – тиквички, но в последствие в анекса към договора за инспекция от 23.11.2015 г. е отразено, че имотите с начин на трайно ползване – трюфели в плододайни лешници и лешници. В представеното сертификационно писмо от 2015 г. е посочено, че част от парцелите са с начин на трайно ползване подготовка за лешници, а във всички следващи сертификационни писма от 2016 г. и 2017 г. ясно е посочено, че са с начин на трайно ползване – трюфели в плододайни лешници и лешници, както и че са в преход. В сертификационното писмо от 2018 г. е посочено, че 4,998 дка – засети с лешници –трюфели и лешници вече са с биологичен статут. При тези установявания може да се направи извод, че действително част от площите първоначално заявени като угари и засети с тиквички, в последствие са засети с лешници. Този факт се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства. Съгласно Наредба №4/24.02.2005 г.  подпомага се прилагането на дейностите от подмярки "Плащания за преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично земеделие", включени в следните направления: биологично растениевъдство; биологично пчеларство; биологично животновъдство. Съгласно чл. 6 от същата наредба биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът  започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане". След изтичане на петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента си ежегодно до изтичане на програмния период. В чл. 7 е посочено, че кодовете на биологичните дейности са посочени в приложение № 1.  Кандидатите за подпомагане отбелязват в заявленията по чл. 6, ал. 2 кода на съответната дейност срещу всеки парцел, животно или пчелно семейство. Подпомаганите лица могат да променят всяка година кодовете в съответното направление по чл. 3 за периода от пет последователни години.  Промените в дейностите се отбелязват в заявленията по чл. 6, ал. 2 чрез съответния код от приложение. Предвид цитирана нормативна наредба безспорно на земеделските стопани е предоставена възможност да променят всяка година кодовете в съответното направление. В случая през 2015 г. посочения от жалбоподателя код за парцелите засети с тиквички, както и тези представляващи угари е бил съответно БРП 5 и БР 0, но в последствие тези кодове са променени на БРП 3, като този факт не се оспорва от ответника.

Нормата на чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, сочи, че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 и по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. В следващите текстове от регламента са предвидени възможности компетентния орган да намали този преходен период или да го увеличи, с оглед конкретните обстоятелства. Т.е. общото правило посочено в регламента е, че при многогодишните култури преходния период е най-малко три години, но следва да се посочи, че това е минималния срок, същия не е фиксиран. В случая безспорно площите от 4,2 ха. заявените от земеделския стопанин са засети с многогодишни култури – лешници, за които съгласно регламента преходния период е три години. При тези установявания не е ясно защо ответника е приел, че минималния период на преход е изтекъл, в случая ответника не оспорва факта, че парцелите са засети с лешници, а не с тиквички, нито са налице угари. Отделно от това както беше посочено самата наредба дава възможност на земеделските стопани да променят всяка година кодовете в съответното направление по чл. 3, което явно е сторено от Д., но не е взето в предвид от административния орган.

Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е немотивиран и същия следва да бъде отменен.

Оспореният административен акт е издаден и в противоречие с материалния закон. В случая от административния орган е прието, че заявените от жалбоподателя парцели са засети с лешници, но след проверка за базови изисквания е установено, че същите не са спазени – надвишен е минималния период за преход, съгласно чл. 11 ал.4 от Наредба №4/24.02.2015 г.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установи  неспазване на базови изисквания. Административният орган се е позовал на раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020", б. "А" Направление "Биологично растениевъдство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание  чл. 13 от Наредба №4/24.02.2015 г. В случая не се установи кое базово изискване от тази методика не е спазено. Липсват данни че биологичната дейност за даден парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел, както и соченото в методиката – бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предоставя информация, че  е биологичен или обратен случай. Такива данни по делото липсват. Липсват и данни за това установената земеделска култура на  контролирания парцел да се различава от заявената култура. Следва да се посочи, че в самата методика липсва посочване на базовите изисквания. Такива базови изисквания са посочени в Приложение №2 на Наредба №4/24.02.2015 г.,  за които в самия оспорен акт ответника е посочил, че спазени видно от таблица на стр.4 от оспорения акт, по делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от базовите изисквания посочени в наредбата, поради което уведомителното писмо е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че след като част от текстовете на Наредба №4 от 24.02.2015 г. са отменени с решение на ВАС, вкл. текста на чл. 11 ал.4 от Наредбата, то не е ясно въз основа на какви данни органа е приел, че са  надвишени минималните периоди за преход. Както бе посочено по-горе в решението минималните периоди на преход са уредени в чл. 36 и следващи от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, поради което макар и този текст от наредбата да е отменен, периодите на преход са ясно регламентирани в Регламента.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно в частта, с която е отказано финансово подпомагане за 4,2 ха и субсидията е редуцирана с 6045.77 лева и същото следва да бъде отменено, а  преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона. Доколкото жалбоподателя е оспорил в цялост уведомителното писмо, съдът приема, че жалбата на Д. в частта на уведомителното писмо с която е допуснато финансово подпомагане за 0.5 ха, на стойност от 719.73 лв. следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от оспорването на писмото в тази му част.

При този изход на спора съдът намира за основателно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Установените разноски са - 10 лв. д.т. за образуване на делото. Представени са и доказателства за  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 984 лв., съдът след като взе предвид, че жалбата е  частично уважена, намира, че следва да се присъди  адвокатско възнаграждение в размер на 879 лв.  Съдът не споделя довода на ответника за прекомерност на възнаграждението, с оглед фактическата и правна сложност на делото договореното възнаграждение съответства на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващата направените по делото разноски в общ размер на  889 лв.

По повод претендираната сума от 129.41  транспортни разходи на процесуалния представител на жалбоподателя съдът прецени следното: на първо място от представените по делото доказателства не се установява, че  разходите са направени по повод явяване на настоящото дело, от друга страна претендираната сума не представлява  разноски, направени от страната по водене на делото и съответно не попадат в приложното поле на чл. 143 АПК във връзка с чл. 78 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни и др. разходи. Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на сумата от 129.41 лв. транспортни разходи.

Водим от горното, съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Д.,***,  Уведомително писмо за извършена оторизация и заплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е отказано финансово подпомагане за 4,2 ха, с размер на субсидията 6045.77 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д.Т.Д.,*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и заплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., изх. № 02-030-6500/937 от 4.06.2019 г. на Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта с която е оторизирана сума за финансово подпомагане за 0,5 ха, с размер на субсидията 719.73  лв.

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган -  Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”, за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 03/110717/75957/2017г, депозирано от Д.Д., в частта с която е отказано финансово подпомагане за 4,2 ха, с размер на субсидията 6045.77 лв., съобразно указанията по приложението на закона, дадени в  решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр. София да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 889 /осемстотин осемдесет и осем/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                      

 

                                                                                            СЪДИЯ: