Р Е Ш Е Н И Е
Номер542 / 9.3.2020г. 09.03.2020г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четиринадесети февруари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Тодорова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №01270 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Ц.П.М., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 976,31лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 98,62лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 04.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5134/16.10.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Ц.П.М. е подал отговор чрез особения си представител- адв. В. Б., с който твърди, че няма облигационна връзка с ищеца доколкото не е собственик на процесния апартамент. Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №5134/16.10.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, “Топлофикация-Перник”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От Нотариален акт №115 от 13.11.1997г. е видно, че И. М.- съпруг и наследодател на ответника М., е придобил правото на собственост върху процесния апартамент. Видно от удостоверението за наследници същият е починал на 16.04.2007г., като е оставил за наследници съпруга и син. Доколкото по делото няма данни за датата на сключване на гражданския брак, то съдът намира, че ответникът М. притежава най- малко 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент. Съгласно константната съдебна практика нотариалният акт се ползва с легитимиращ ефект, който задължава съдът да приеме, че лицето, посочено като титуляр в нотариалния акт е собственик на имота. При оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо ответникът при обратно доказване да докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът М. следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника няма отоплителни тела. В банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван служебно за един обитател при дневен разход от 140 литра. Служебното начисляване е извършено поради неосигурен достъп до средствата за отчет.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 122 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. Б. П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 976,31лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната главница е основателен за сумата от 488,16лв. съобразно притежаваното от ответника право на собственост.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. Б. П. на ищцовото дружество се дължи сумата от 98,62лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 04.10.2018г., поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи процесната лихва е основателен за сумата от 49,31лв. съобразно притежаваното от ответника право на собственост.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни исковете за разликата до пълните претендирани за установяване размери на иска за главница от 976,31лв. и на лихва за забава от 98,62лв.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 600,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 300,00лв., която и следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Ц.П.М., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,16лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 49,31лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 04.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №5134/16.10.2018г. по ч.г.д.№***. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните претендирани за установяване размери на иска за главница от 976,31лв. и на лихва за забава от 98,62лв.
ОСЪЖДА Ц.П.М., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, със снети по делото данни, сумата от 300,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавна такса, експертизи, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител, в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: