Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на четиринадесети
февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8559 по
описа на състава за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищецът В.Й.В. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени
вреди, в резултат на причинената смърт на баща му Й.Б.В., която настъпила на
24.09.2015г. като пряка последица от пътно- транспортно произшествие,
реализирано на същата дата, на пътен участък от пътя от гр. Варна- за гр.
Бургас. Вредоносните последици били предизвикани в следствие на виновното противоправно
поведение на водача на лек автомобил ”Фолксваген”
с рег. номер А ******- М.Б.Ш., в който пътувал пострадалия. Поради движение с несъобразена скорост,
водачът изгубил контрол върху управлението автомобила, в който пътувал и пострадалия,
а след навлизане в лентата за насрещно движение – реализирал удар в насрещно
движещия се товарен автомобил „МАТ ТГА 18480“ с рег. №******Споменатите обстоятелства били установени в хода на
разследването на инцидента, образувано като д.п. № 3205/2015г. по описа на ІV
РУП – гр. Варна и съответно пр.пр. № 3488/2015г. по описа на ОП Варна. Тъй като гражданската отговорност на
причинителя на вредите – водача на лекия автомобил ”Фолксваген” била
застрахована от ответното дружество - при изложените фактически
твърдения - ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на сумата от 200 000 лева, заедно със законната лихва,
считано от деня на причиняването на вредата - на 24.09.2015г. до деня на окончателното
плащане на задължението. С оглед изхода
на спора, всеки ищец претендира да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски, вкл. тези за процесуално
представителство.
Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва допустимостта и основателността
на предявените претенции. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, покриваща деликтната отговорност на водача на лекия автомобил
”Фолксваген” при настъпването на ПТП, а по този начин - оспорва и собствената
си пасивна материална легитимация по иска. Оспорва твърденията за механизма на
настъпването на процесното ПТП, тъй като поддържа, че водачът на лекия
автомобил не е реализирал неправомерно поведение, което да ангажира деликтната
му отговорност и следователно не е възникнало задължение на застрахователя на
изплати застрахователно обезщетение. Поддържа тезата, че пътно- транспортното
произшествие има сложен механизъм и поради това, източник на настъпилите вреди бил водачът на намиращото се на мястото на
инцидента и по време на настъпването му друго МПС - лекотоварен автомобил
„Форд“ с рег. № ******. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
застрахователно обезщетение, а при условията на евентуалност – възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В хода на съдебното дирене,
ответникът сочи новонастъпил факт – поддържа, че му е било съобщено за извършена
цесия на част от процесното вземане. В тази връзка, ответникът релевира довод
за отпадането на материалната легитимация на ищеца да претендира процесното
обезщетение - след като самият ищец заявява, че е цедирал вземането на трето,
неучастващо в настоящия процес лице. Моли за отхвърляне на иска и претендира за
осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените с исковата молба и приети като доказателство
препис от Протокол за оглед на местопроизшествие изготвен от дознател при 04
РУП на МВР Варна, скица на ПТП, фотоалбум и Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 13.02.2017г., мотивират извода за това, че на
24.09.2015г. около 07 часа на пътен участък от от път І-9 свързващ гр. Варна и
за гр. Бургас е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лекотоварен
автомобил „Форд“ с рег. № ******, лек автомобил
”Фолксваген” с рег. номер А ******и товарен автомобил „МАТ ТГА 18480“ с
рег. №******Според данните от досъдебното производство, водачът на лекия
автомобил ”Фолксваген” е предприел маневра за изпреварване на движещ се пред него
в същата посока лекотоварен автомобил „Форд“, при което загубил контрол и
допуснал удар между лявата част от корпуса на изпреварвания лекотоварен
автомобил и предната дясна част от изпреварващия лек автомобил „Фолксваген“,
отклонил се и преминал в лентата за насрещно движение, където реализирал
сблъсък с насрещно движещия се товарен автомобил „МАТ ТГА 18480“ с рег. № ******,
а в следствие на удара, водача и пътниците в лекия автомобил ”Фолксваген”
понесли несъвместими с живота тежки травми и починали. Сред загиталите
пътници е бил и Й.Б.В.. Споменатите
документи не се обсъждат подробно, доколкото съдържащите се в тях
специализирани данни за механизма на настъпването на самото пътно- транспортно
произшествие, а по този въпрос е допусната специализирана съдебна авто-
техническа експертиза.
За установяване на факти, свързани с механизма на настъпване на
произшествието са изслушани показанията на свидетеля А.В.Щ., който заявява, че
по време на настъпване на инцидента е пътувал на задната седалка на
лекотоварния автомобил „Форд“. Свидетелят заявява, че поради изтеклия
значителен период от време, не си спомня конкретни факти относно механизма на
настъпване на пътния инцидент.
За установяване на факти, свързани с механизма на настъпване на
произшествието са изслушани показанията на свидетеля Я.С.Д., който заявява, че
по време на настъпване на инцидента е пътувал на третата седалка на
лекотоварния автомобил „Форд“ и това му дало възможност да възприеме фактите. Свидетелят
заявява, че автомобила, в който той пътувал, превозвал работници в посока от
гр. Бургас към гр. Варна. Лекият автомобил ”Фолксваген”, който бил червен на
цвят, първоначално се движил зад лекотоварния автомобил, но предприел маневра
за изпреварване, която се оказала неуспешна – в хода на маневрата настъпил удар
между предната дясна врата на лекия автомобил „Фолксваген“ и предния ляв фар на
лекотоварния автомобил „Форд“. Свидетелят възприел, че след настъпването на
удара с лекия автомобил , водачът на лекотоварния
автомобил „Форд“ успял да спре, с помощта на ръчната спирачка, но лекият
автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с товарен
автомобил. На конкретно поставения му въпрос, свидетелят заявява категорично,
че по време на извършване на маневрата за изпреварване, лекотоварния автомобил
„Форд“ не е променял скоростта си на движение.
Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, която е
изготвена от вещо лице инж. Ж.Х.Е., мотивира следните изводи, относно правно-
значимите за разрешаването на спора факти:
Процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило на 24.09.2015г.,
на пътен участък от път І-9 от РПИ между с. Старо Оряхово
и с. Рудник. Товарният автомобил „МАН“ с прикачено полуремарке се е движил в
южна посока – към гр. Бургас, в северна посока – към гр. Варна са се движили
лекотоварния автомобил „Форд“, а зад него в същата посока – лекия автомобил
„Фолксваген“. В зоната на десен за него завой, водачът на лекия автомобил е
предприел маневра за изпреварване на лекотоварния автомобил „Форд“, но по
неизвестни причини /според вещото лице, вероятно поради състоянието на мокра
пътна настилка, много износени гуми и несъобразена скорост/, в хода на
маневрата се отклонява и навлиза в лентата за насрещно движение. В тази лента,
лекият автомобил се удря с предната си част в движещия се в обратната посока
товарен автомобил „МАН“ (с прикачено полуремарке) и в резултат на удара настъпва значителна
деформация в предната част, която поврежда кормилната уредба и вероятно
причинява сериозните травматични увреждания на пътниците, тъй като деформацията
е с около 1, 20 м. на предната част – навътре към купето. След това, товарният автомобил се завърта в
посока обратна на часовниковата стрелка и се премества към лентата в която се е
движил първоначално, а там бива ударен
от лекотоварния автомобил „Форд“. В резултат от
еластичните сила на този удар – лекият автомобил бива отпратен отново в посока
на товарната композиция, където реализира втори удар с нея. Според становището
на вещото лице, причина за настъпването на инцидента са субективните действия
на водача на лекия автомобил, който е взел решение да предприеме маневра по
изпреварване, но без да избере подходяща скорост, така, че тя да е съобразена с
пътните условия, техническото състояния на гумите и пътната обстановка в
началния момент на изпреварването.
Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно- медицинска
експертиза (вещо лице Н.С. със специалност – съдебна медицина) обосновава
следните изводи по правнозначимите факти:
При аутопсията на тялото на пострадалия са установени множество травматични
увреди, но причината за смъртта на пострадалия е причинената тежка съчетана гръдна,
коремна травма и травма на гръбначния стълб и черепа. Тя се изразява в счупване
на множество ребра и несъвместимо с жизнените функции разкъсване на
жизненоважни органи- сърце, мозък и бял дроб, последвано от остра кръвозагуба.
Травматичните увреждания се дължат на силен удар с твърди и тъпоръбести
предмети, понесени приживе. Налице е пряка причинно- следствена връзка между
смъртта на Й.Б.В. и настъпването на процесното ПТП, вкл. и с оглед неговия
непосредствен механизъм;
Съдържанието на приети като доказателства Препис
извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници с изх. № 94-01-36933/23.10.2016г.
сочи, че ищецът В.Й.В. е наследник по закон (син) на починалия Й.Б.В..
В резултат от извършената справка в информационната база
данни на Гаранционен фонд, съдът прие за установен факта, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за водача на лекия автомобил ”Фолксваген” с рег. номер *******,
със застрахователно покритие, предоставено от ответното дружество.
В дадените пред съда показания свидетелят И.М.Г. заявява, че има преки
впечатления от взаимоотношенията между ищеца и баща му, тъй като познавала
семейството. В. живеел заедно с баща си, макар да бил семеен и пълнолетен, а
баща му приживе полагал много грижи за него. Децата на загиналия се били
преместили да живеят „в двора при него“, след като жилищата им били съборени. Бащата
и сина /ищеца/ се разбирали много добре, защото синът възприемал съветите на
баща си и приемал финансова и всякаква друга помощ от него. Вестта за пътния
инцидент и смъртта на баща си, ищецът приел много емоционално. Животът му се
променил в негативен план, оплаквал се и споделял пред свидетелката, че е
изгубил подкрепата на баща си, комуто преди това много разчитал.
В дадените пред съда показания свидетелят Н.С.Р.заявява, че има преки
впечатления от взаимоотношенията между ищеца и баща му, тъй като познавал
семейството. Според впечатленията на свидетеля, бащата приживе полагал много
грижи за сина си В.. Бащата се стремял да помага на сина си, осигурявайки му
всякаква подкрепа. Вестта за пътния инцидент и смъртта на баща си, ищецът приел
много емоционално. След смъртта на баща си, В. се чувствал много зле и според
спомените на свидетелката, дори раздал на хората за Великден много яйца и
козунаци - именно в памет на баща си.
Съдържанието на прието като доказателство известние от телепоща /на стр.
193-194 от делото/ и писмено уведомление с нотариална заверка на подписа
/стр.208 от делото/, установяват обективираното в тях волеизявление на ищеца,
което е адресирано до ответника, с цел - последния да бъде уведомен за
извършената на 06.02.2019г. цесия на вземане в размер от 30 000 лева,
възникнало на процесното основание, между ищеца В.Й.В. и
цесионера - трето неучастващо в настоящия процес лице „Н.Л.“ ЕООД с ЕИК****. Чрез процесуалните си представители, ищецат не
оспорва твърдението, че е била извършена цесията, за която ответникът е бил
уведомен, нито отрича, че тя е породила правни последици.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответника, да изплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Претенцията се основава на твърдението на ищеца, че в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ответникът дължи на ищцата застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Й.Б.В. и
причинени от водача на лекият автомобил ”Фолксваген” с рег. номер *******.
Основателността
на претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена от
установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно - следствена
връзка помежду им, както и от установяване на валидно застрахователно покритие
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на
МПС.
След внимателен анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира, че смъртта на Й.Б.В., в действителност е причинена
като резултат от виновните противоправни действия на водача на лекият автомобил
”Фолксваген” с рег. номер *******, в който е пътувал пострадалия.
Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза
мотивира категоричен извод, който посочва, че причината за настъпването на
пътния инцидент е поведението на водача на лекият автомобил ”Фолксваген” с рег.
номер А ******- както поради несъобразената по смисъла на чл. 20 , ал.2 от ЗДвП скорост на движение, така и поради допуснатите нарушения на
чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл. 25, ал.1 от ЗДвП. В тази насока, съдът кредитира
изцяло изводите на вещото лице Ж.Е., които бяха оспорени от ответника.
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства, категорично изясниха
механизма на пътно- транспортното произшествие и механизма на причиняването на
вредите (смъртта на пострадалия). Не бяха подкрепени с доказателства нито фактическите
твърдение на ответника, че водачът на
лекотоварния автомобил „Форд“ е реализирал противоправно поведение, нито че
пострадалият е допринесъл по някакъв начин за настъпването на пътния инцидент,
респ. за настъпването на вредоносния резултат. За него ударът между
автомобилите е бил обективно непредотвратим (в тази насока е категоричното
заключение на съдебната авто- техническа експертиза).
При това, заслужава да се отбележи, че според заключението на авто-
техническата експертиза - причинените силни
деформации точно в предната част на купето са причинили вредоносния
резултат, а несъвместимите с живота тежки травми, които е понесъл пострадалия
изключват възможността за ефективно действие на предпазен колан, което дори хипотетично не би
могло да окаже влияние, предотвратявайки настъпването на релевирания в исковата
молба вредоносен резултат (смъртта на пострадалия).
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за собственика и водача
на лекият автомобил ”Фолксваген” с рег. номер *******, с покритие, което е
предоставено от ответника към момента на настъпване на пътния инцидент мотивира
извода, че ответникът е длъжен да поеме застрахователния риск и да заплати
застрахователно обезщетение за причинените вреди, на лицата, които са
легитимирани да получат такова обезщетение.
Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на
ВС от 1984г.) изчерпателно очертават кръга от лицата, които са
легитимирани да получат застрахователно обезщетение и ищецът попада сред тези
лица. Ищецът попада в кръга от лицата, които са легитимирани да търсят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалия,
поради близката родствена връзка между него и загиналия- ищецът е низходящ по
права линия от първа степен. В тази насока, исковете са доказани по основание и
ищецът е легитимиран да получи обезщетение за установените в хода на процеса
неимуществени вреди.
По
отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен
размер .
Подлежащите на установяване факти, касаещи естеството на личните отношения
между ищеца и баща му (приживе) бяха установени посредством анализ на
допуснатите свидетелски показания. При внимателен преглед на съдържанието на
събраните по делегация свидетелски показания, става ясно, че бащата Й. В. и
синът В.В. са били в интензивни социални контакти, взаимоотношенията помежду им
са били отлични, което предполага по- голям обем на понесените вреди. Тези вреди
се свързват по дефиниция с негативните емоционални преживявания, настъпили
поради загубата на близък родственик – какъвто и бащата на ищеца.
При определяне на обема на обезщетението обаче, не може да бъде
пренебрегнат факта, че увреденото лице (ищецът), макар и низходящ на
пострадалия, е навършило пълнолетие лице,
което не разчита при жизнена
необходимост на ежедневни грижи, издръжка, внимание от своя родител. От
това следва извода, че разрушените от трагичния инцидент социални връзки между бащата
(загиналия) и сина (ищеца) са били естествено в емоционален аспект. Пострадалият
е бил мъж в активна възраст, трудоспособен и приживе се е намирал в добри,
близки отношения на разбирателство със сина си. Двамата обаче няма как да са
живели в едно домакинство, като се има предвид, че ищецът има собствено
семейство /“на семейни начала с партньор“/, а показанията на свидетелката И.Г.,
че ищецът живял /цит./ с баща си „в двора при него“, очевидно няма как да бъдат
възприети за истина.
При определяне
на обема на обезщетението обаче, не може да бъде пренебрегнат и факта, че
вредите са се проявили преди около пет години преди постановяване на решението
по настоящото дело т.е. още през 2015г., котаго е настъпил пътния инцидент.
Понеже принципът на справедливостта не е абстрактно понятие, но следва да бъде
преценен и в контекста на социално икономическите условия в страната, към
момента на настъпването на вредите т.е. към 2015г. - за да прецени какъв е
справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази нивото на жизненият
стандарт, размера на минималната и на средната работна заплата за страната и
нивата на лимитите на застрахователно покритие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода на 2015г. По този начин,
настоящият състав на съда достигне до извода, че компенсирането на доказаните
по обем неимуществени вреди, в периода на тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 80 000 лева.
Претенцията за
присъждане на застрахователно обезщетение е неоснователна – само в частта за
разликата - над справедливия размер на обезщетението от 80 000 лева до
пълния претендиран размер от 200 000 лева. Основателен е релевирания от
ответника довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение,
в частта над сумата от 80 000 лева.
Понеже в хода
на съдебното дирене бе установена също проявата на един новонастъпил юридически
факт – сключения Договор за цесия от 06.02.2019г. между ищеца и трето лице „Н.Л.“
ЕООД – въпросът за правните последици на този договор следва да бъдат обсъдени
подробно, тъй като съдът е длъжен да ги съобрази при постановяване на решението
си.
Приобретателят
на вземането - трето лице „Н.Л.“ ЕООД не упражни процесуалното си право на
встъпване в процеса, нито пък бе привлечено за участие в него от някоя от
първоначалните страни (съгласно чл. 226, ал. 2 от ГПК), поради което делото
продължи своя ход между първоначалните страни (съгласно чл. 226, ал.1 от ГПК).
Договорът за
цесия, доколкото е бил съобщен на длъжника /ответника по иска/ е породил правни
последици, а от този извод се налага следващия – че след цесията, ищецът вече не
е надлежно материално легитимиран, да търси от ответника пълния размер на
присъденото обезщетение от 80 000 лева, а може да получи само онази част
от паричното вземане, с която не се е разпоредил чрез цесията и която възлиза
на 50 000 лева.
С оглед анализа на установените факти и мотивирани в настоящото решение
изводи по отделни въпроси, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата от 50 000
лева.
За разликата, която се формира между така определения размер на
обезщетението и пълния претендиран размер на обезщетението за 200 000 лева - предявения
иск следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на
законната лихва;
На
основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху съответната
сума по присъдения размер на обезщетението, но считано от датата на настъпване
на вредоносния резултат на 24.09.2015г., съвпадащ с датата на настъпване на ПТП.
Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на
пострадалия .
По претенциите за разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищецът има
право и е легитимиран да получи от ответника сумата на направените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Но като отчита факта, че ищецът е
освободен от задължението да внася съдебни разноски и държавна такса – с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК - съдът е длъжен да възложи тези разноски в
тежест на ответника. Така мотивиран, съдът намира, че на чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд
разноски в общ размер на 2450 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца възнаграждение за процесуално представителство в размерите по чл. 38а от
ЗА. Тъй като в хода на процеса ищецът е
представляван от различни процесуални представители – адвокати, които са
преупълномощени от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, съдът намира, че
възнаграждението по чл. 38 от ЗА, в размер на 2030 лева, следва да бъде
присъдено именно на това дружество. Искането за присъждане на ДДС върху
споменатата сума не може да бъде удовлетворено, тъй като данъкът върху
добавената стойност очевидно все още не е начислен - не е издадена данъчна фактура, установяваща
настъпването на данъчно събитие и при това не е доказано дали в конкретния
случай се касае за облагаема доставка, реализирана от регистриран по ДДС
данъчен субект. Според задължителните указания, които са дадени от ВКС за
съдилищата – съдът следва да присъжда само действително направени, а не предполагаеми
или бъдещи съдебни разноски.
Ответникът също има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на
разноските, които са направени от ответника за адвокатско възнаграждение е
основателно. Спорът действително не се отличава със значителна правна и
фактическа сложност, но при това е осъществена двойна размяна на книжа,
проведени са седем открити съдебни заседания, събрани са множество
доказателства, релевирани са множество доводи от страните. При това положение,
съдът намира, че разумният размер на разноските, дължими за адвокатско
възнаграждение на ответника следва да бъде редуциран до 16 000 лева и не
по- малко от тази сума. Обстоятелството, че процесуалният представител на
ищцата се е съгласил да я представлява при уговорка за минимално адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА - по никакъв начин не ангажира
ответника- да търси и ангажира процесуален представител, който да го
представлява точно при същите финансови условия. Значителната цена на иска е
главния определящ фактор, който повлиява на размера на разноските за
процесуално представителство, които ответникът е заплатил. Като отчита
представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК /на стр.55 от делото/ и частичната
основателност на направеното от страна на ищеца възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, съразмерно
с отхвърлената част от иска - общо сумата от 12 040 лева, включваща сумата от 40
лева разноски за събиране на доказателства и 12 000 лева разноски за процесуално
представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ******** и със седалище ***, да заплати на В.Й.В. с ЕГН ********** и съдебен адресат – и със съдебен адресат: адв. С.Ч.,***,
на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 50 000 лева (петдесет
хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на лек автомобил ”Фолксваген” с
рег. номер *******, за причинените неимуществени вреди, поради смъртта на баща
му Й.Б.В., при ПТП на 24.09.2015г., заедно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 24.09.2015г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля иска, в частта за
разликата - над присъдената сума и
до пълния претендиран размер на обезщетение за 200 000 лева, както и за
законната лихва върху тази сума и за посочения период.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ с ЕИК ********, на основание чл.38
от Закона за адвокатурата - сумата
от 2030 (две хиляди и тридесет) лева, без включен ДДС, представляваща разноски за процесуално представителство на В.Й.В. пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В.Й.В. да заплати на З. „Б.и.“АД, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК - сумата от 12040 (дванадесет хиляди и четиридесет) лева за направени съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от 2450 (две хиляди четиристотин
и петдесет) лева, представляваща
държавна такса, от заплащането на която ищцата е освободен и съдебни разноски,
направени първоначално за сметка на бюджета на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може
да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: