Решение по дело №1280/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№..................................................2019г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХVІ-ти  състав,

в публично заседание на   седемнадесети  септември 2019г., в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Красимир Кипров

 

с участието на секретаря  Елена Воденичарова,

като разгледа докладваното от съдия  Кипров  адм. дело №  1280/2019 г.

по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.226  от АПК – с решение № 6557/3.05.2019 г. по адм.дело № 14469/2018 г. по описа на Върховен административен съд  делото е върнато за ново разглеждане от  друг състав  при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Производството  е било образувано  по реда на чл.156 от ДОПК  въз основа на жалба на  „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Пазар, ул.„*******“ № 16, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717001273-091-001/27.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 440/18.12.2017г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък /КД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2014г. в размер на 17 709,71 лева  главница  и 4 484,98 лева  лихви,   за д.п. 2015г. в размер на 1 240,00 лева  главница  и 187,77 лева  лихви,   както и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.02.2014 г. в размер на 2 492,00 лева  главница  и 896,12 лева  лихви, за д.п.м.03.2014 г. в размер на 2 492,00 лева  главница  и 874,62 лева   лихви, за д.п.м.04.2014 г. в размер на 7 456,58 лева   главница  и 2 490,45 лева   лихви, за д.п.м.06.2014 г. в размер на 7 440,00 лева   главница  и 2 422,77 лева   лихви, за д.п.м.07.2014 г. в размер на 7 464,00 лева   главница  и 2 366,12 лева   лихви, за д.п.м.08.2014 г. в размер на 2 492,00 лева   главница  и 768,45 лева   лихви, за д.п.м.09.2014 г. в размер на 7 440,00 лева   главница  и 2 232,07 лева   лихви, за д.п.м.10.2014 г. в размер на 2 480,00 лева   главница  и 722,60 лева  лихви, за д.п.м.12.2014 г. в размер на 4 960,00 лева   главница  и 1 360,95 лева   лихви, за д.п.м.02.2015 г. в размер на 4 960,00 лева   главница  и 1 279,57 лева   лихви, за д.п.м.02.2016 г. в размер на 7 999,63 лева  главница  и 1 249,19 лева   лихви, за д.п.м.03.2016 г. в размер на 6 000,00 лева   главница  и 885,21 лева   лихви, за д.п.м.04.2016 г. в размер на 13 001,00 лева   главница  и 1 809,63 лева   лихви, за д.п.м.05.2016 г. в размер на 6 266,00 лева  главница и 818,16 лева   лихви, за д.п.м.06.2016 г. в размер на 6 741,00 лева  главница  и 823,97 лева   лихви, за д.п.м.07.2016 г. в размер на 5 362,50 лева   главница  и 609,29 лева   лихви, за д.п.м.08.2016 г. в размер на 4 803,20 лева   главница  и 504,38 лева  лихви, за д.п.м.09.2016 г. в размер на 16 723,20 лева   главница  и 1 616,71 лева   лихви, за д.п.м.10.2016 г. в размер на 4 924,80 лева   главница  и 433,69 лева   лихви, за д.п.м.11.2016 г. в размер на 6 880,00 лева   главница  и 548,53 лева   лихви, за д.п.м.12.2016 г. в размер на 5 420,00 лева   главница  и 385,45 лева   лихви, и за д.п.м.01.2017 г. в размер на 2 100,00 лева  главница  и 131,26 лева   лихви.

Изложените в  жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения РА се поддържат и при новото разглеждане на делото. Същите имат предвид  допуснати от приходните органи съществени процесуалния нарушения и нарушения на материалния закон,описани като : Извършеното връчване по реда на чл.32 от ДОПК на исканията за представяне на документи от доставчиците  било  в нарушение на изискванията  на ДОПК ; Неправилно възприетата  от органите по приходите фактическа обстановка довела до незаконосъобразно вменяване на задължения по ЗДДС и ЗКПО  -  представените  доказателства за действителното изпълнение на доставките по фактурите   неправилно не  били  кредитирани от приходните органи ; Наличие  на противоречиви изводи в ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на решаващия орган ; Неправилно  не бил кредитиран факта за  наличието на  разплащане по фактурите, а той   установявал реалността на доставките ; неправилно била приложена  цитираната  практика на Съда на Европейския съюз /ЕС/ ; Не били  налице основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение, тъй като отчетените разходи във връзка с доставките по спорните фактури  били  документално обосновани,при което  разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО  била  неприложима. По същество се претендира отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски. Назначената и извършена при новото разглеждане на делото съдебно-  почеркова  експертиза е коментирана в посока непроменяща първоначално изложените от жалбоподателя доводи,тъй като  Търговският закон допускал  потвърждаване на извършените без представителна власт сделки  от страна на представляващите  дружествата –доставчици. 

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к.К.Д., в съдебно заседание  и  в депозирани в хода на делото  писмени молби и писмени бележки  от 8.10.2018 г. изразява становище за неоснователност  на  жалбата  и  отхвърлянето й като такава,което поддържа и при новото разглеждане на делото.  Въз основа на извършената при новото разглеждане на делото съдебно-почеркова експертиза,се позовава на неистинност на представените от РЛ и оспорени от него частни писмени документи,за проверката на които е открито производство по чл.193 от ГПК.   Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в размер на  13 094,61 лева.

 

По допустимостта на жалбата:

РА е обжалван по административен ред с жалба вх. № 19689/16.10.2017 г. /л. 1498 – л. 1511/. Видно от приложените по делото доказателства /л. 235 от делото/, Решение № 440/18.12.2017 г. на директора на „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е съобщено на жалбоподателя  по електронен път на 02.01.2018 г., а жалбата до съда е подадена на 16.01.2018 г. /л. 234 от делото/, т. е. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. С оглед последното и като има предвид , че  жалбата  е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд  и  в законоустановения срок, съдът намира същата за процесуално  допустима.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и извърши пропуснатите процесуални действия,указани в отменителното касационно решение,  съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

 

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002717001273-020-001/07.03.2017 г. /л. 2/, изменяна със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03002717001273-020-002/14.06.2017 г. /л. 4/ и Заповед за изменение на ЗВР № Р-03002717001273-020-003/14.07.2017 г. /л. 6/, издадени от С.С.А., на длъжност началник сектор. Обхватът на ревизията включва установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и за ДДС за периода от 01.02.2014 г. до 31.01.2017 година. Лицето, издало посочените заповеди, е надлежно оправомощено да издава ЗВР със Заповед № Д-604/28.04.2016 г. /л. 9/ и Заповед № Д-949/01.07.2016 г. /л. 10/ на директора на ТД на НАП Варна. За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002717001273-092-001/01.09.2017 г. /л. 1383 – л. 1444/, връчен на жалбоподателя по електронен път на 01.09.2017 година. /л. 1382/.

В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е  издаден обжалваният РА № Р-03002717001273-091-001/27.09.2017 г. /л. 1446 – л. 1496/, с който на „К.“ ЕООД са установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д.п.2014 г. и за д.п.2015 г. общо в размер на 23 622,46 лева, представляващи КД главница в размер на 18 949,71 лева и лихви в размер на 4 672,75 лева, както и задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.03.2014 г., за д.п.м.04.2014 г., за д.п.м.06.2014 г., за д.п.м.07.2014 г., за д.п.м.08.2014 г., за д.п.м.09.2014 г., за д.п.м.10.2014 г., за д.п.м.12.2014 г., за д.п.м.02.2015 г., за д.п.м.02.2016 г., за д.п.м.03.2016 г., за д.п.м.04.2016 г., за д.п.м.05.2016 г., за д.п.м.06.2016 г., за д.п.м.07.2016 г., за д.п.м.08.2016 г., за д.п.м.09.2016 г., за д.п.м.10.2016 г., за д.п.м.11.2016 г., за д.п.м.12.2016 г. и за д.п.м.01.2017 г., общо в размер на 164 537,36 лева, представляващи ДДС   в размер на  главницата от 138 437,91 лева и лихви в размер на 26 099,45 лева. РА № Р-03002717001273-091-001/27.09.2017 г. е връчен на ревизираното лице на 28.09.2017 година /л. 1445/.

Предприетото обжалване по административен ред е приключило с издаването на Решение № 440/18.12.2017 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден изцяло.

 

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

 

I.                    ЗДДС

 

Установено е, че „К.“ ЕООД е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури от доставчици, както следва:

1.                   От „Велтур“ ЕООД по фактури №№ **********/17.01.2017 г., **********/10.01.2017 г., **********/03.01.2017 г. и **********/24.01.2017 г., с предмет на доставка „сол“, всяка от които с данъчна основа в размер на 2 625,00 лева и ДДС в размер на 525,00 лева /л. 560 – л. 563/.

2.                   От „Вивамел“ ЕООД по фактура № 62/23.02.2016 г. с данъчна основа в размер на 8 307,50 лева и ДДС в размер на 1 661,50 лева, с предмет на доставка „транспорт тежкотоварна техника“ ;  фактура № 63/25.02.2016 г. с данъчна основа в размер на 8 316,67 лева и ДДС в размер на 1 663,33 лева, с предмет на доставка „транспорт тежкотоварна техника“  ;  фактура № 64/26.02.2016 г. с данъчна основа в размер на 8 330,00 лева и ДДС в размер на 1 666,00 лева, с предмет на доставка „ремонт тежкотоварна техника“ /л. 59 – л. 60/.

3.                   От „Евротрейд дизайн“ ЕООД по фактури № 298/26.09.2014 г.,  № 299.30.09.2014 г., №300/23.12.2014 г., №301/23,12,2014 г., №302/26.02.2015 г. и №304/26.02.2015 г., всяка от които с данъчна основа в размер на 12 400,00 лева и ДДС в размер на 2 480,00 лева, с предмет на доставка „превоз“, „ремонт на фадрома“, „транспорт на техника“, „транспортна услуга“ /л. 95 – л. 101/.

4.                   От „Профил комерс“ ЕООД по фактури №№ **********/09.05.2016 г., **********/25.05.2016 г., **********/11.05.2016 г., **********/23.05.2016 г., **********/06.04.2016 г., **********/11.04.2016 г., **********/14.04.2016 г., **********/20.04.2016 г., **********/20.04.2016 г., **********/22.04.2016 г., **********/22.04.2016 г., **********/27.04.2016 г., **********/13.05.2016 г., **********/16.05.2016 г., **********/18.05.2016 г. и  **********/20.05.2016 г., с предмет на доставка „наем на механизация“ /л. 593 – л. 608/, с данъчна основа и ДДС, подробно описани по размери на стр. 5 – стр. 6 от РА /л. 1494/.

5.                   От „Риал естейт“ ЕООД по фактури №№ **********/02.08.2016 г., **********/05.08.2016 г., **********/31.08.2016 г., **********/22.08.2016 г., **********/26.08.2016 г., **********/10.08.2016 г., **********/16.08.2016 г. и **********/19.08.2016 г., с предмет на доставка „сол“ /л. 622 – л. 629/. Фактура № **********/31.08.2016 г.  е с данъчна основа в размер на 7 600,00 лева и ДДС в размер на 1 520,00 лева, а останалите фактури са с данъчна основа в размер на 8 208,00 лева и ДДС в размер на 1 641,60 лева, всяка.

6.                   От „С.“ ЕООД по фактура №№ **********/14.07.2016 г., **********/15.07.2016 г.  и **********/18.07.2016 г., всяка от които с данъчна основа в размер на 4 937,50 лева и ДДС в размер на 987,50 лева, както и по фактура № **********/20.07.2016 г. и  №**********/21.07.2016 г., всяка от които с данъчна основа в размер на 6 000,00 лева  и ДДС в размер на 1 200,00 лева /л. 106 – л. 109/.  Всички фактури, издадени от този доставчик  са с предмет на доставка „наем на механизация“.

7.                   От „С.“ ЕООД по фактури №№ **********/27.09.2016 г., **********/19.09.2016 г., **********/13.09.2016 г., **********/05.09.2016 г., **********/07.11.2016 г., **********/10.11.2016 г., **********/15.11.2016 г. и **********/23.11.2016 г., с предмет на доставка „гуми“ /л. 660 – л. 667/, с данъчна основа и ДДС, подробно описани по размери на стр. 6 от РА /л. 1494-гръб/.

8.                   От „Строй консулт 2022 А“ ЕООД по фактури №№ 391/30.04.2014 г., 390/30.04.2014 г., 407/11.02.2014 г., 400/23.03.2014 г., 399/20.03.2014 г., 403/31.05.2014 г., 402/10.05.2014 г., 405/30.05.2014 г., 407/28.06.2014 г., 406/23.06.2014 г., 409/30.06.2014 г., 413/28.07.2014 г., 410/21.07.2014 г., 412/28.07.2014 г., 411/23.07.2014 г., 418/26.08.2014 г. и 415/25.08.2014 г., с предмет на доставка ремонт и транспорт на тежкотоварна и строителна техника /л. 115 – л. 147/. Размерът на данъчната основа и ДДС за всяка от фактурите са подробно описани на стр. 6 – стр. 7 от РА /л. 1494-гръб – л. 1493/.

9.                   От „Хранимпекс“ ЕООД по фактура № **********/29.02.2016 г. с данъчна основа в размер на 7 940,00 лева и ДДС в размер на 1 588,00 лева, фактура № **********/29.02.2016 г. с данъчна основа в размер на 7 104,00 лева и ДДС в размер на 1 420,80 лева  и  фактура № 20150000276/01.03.2016 г. с данъчна основа в размер на 30 000,00 лева и ДДС в размер на 6 000,00 лева, всички с предмет на доставка „сол“ /л. 682 – л. 685/.

За доказване на реалността на доставките по процесните фактури от ревизираното лице са представени копия на фактурите, приемо-предавателни протоколи за предаване на фактурираните стоки, товарителници, пътни листове, извлечения от главна книга дневник на сметка 401 „Доставчици в лева“ за всеки от доставчиците, работни карти за извършен ремонт и за извършено техническо обслужване и ремонт, фискални бонове за извършено разплащане в брой, договори за наем на строителна техника, договори за продажба на гуми, протоколи за извършен текущ ремонт на фадрома, договори за покупко-продажба на сол, трудови договори, сключени между „К.“ ЕООД – работодател, от една страна и Д.Л.Д., Т.Л.Т.и И.С.В.– работници, на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, от друга, свидетелства за регистрация част I за притежаваните от „К.“ ЕООД моторни превозни средства /МПС/ и писмени обяснения /л. 12 – л. 149/.

В хода на ревизионното производство на всеки от преките доставчиците е извършена насрещна проверка, като резултатите са обективирани в нарочни протоколи за извършена насрещна проверка /ПИНП/, съгласно които в повечето случаи исканията за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/ са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, като на „Вивамел“ ЕООД и на „С.“ ЕООД са връчени по ел. път, а на „Хранимпекс“ ЕООД е връчено на управителя, като нито един от доставчиците не е представил исканите документи и писмени обяснения.

Предвид горното, на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03002717001273-040-002/07.06.2017 г. /л. 461/, с което е поискано оказване на съдействие за осъществяване на контакт с доставчиците, както и представянето на допълнителни документи и справки. В отговор, от „К.“ ЕООД е представен   такъв с  Вх. № 7330-10/19.06.2017 г. /л. 458 – л. 459/, в който е посочено, че закупената сол по фактурите, издадени от „Риал естейт“ ЕООД, „Хранимпекс“ ЕООД и „Велтур“ ЕООД  е необходима във връзка с извършването на услуги по снегопочистване през проверявания период, за което е приложена справка за заприхождаването и изписването на стоката по направление /л. 457 – л. 458-гръб/. Относно закупените гуми по издадените от „С.“ ЕООД фактури ревизираното лице заявява, че са необходими във връзка с осъществяваната дейност от дружеството, а извършените разходи за ремонти по фактури от „Строй консулт 2022 А“ ЕООД, „Евротрейд дизайн“ ЕООД и „Вивамел“ ЕООД са с характер на подобрения и с тях е увеличена балансовата стойност на съответния актив. Посочено е, че извършените услуги, фактурирани от последните три търговски дружества  са във връзка с транспорт на машини до обекти на дружеството. Заявено е, че наетите машини по фактурите, издадени от „С.“ ЕООД и „Профил комерс“ ЕООД са използвани във връзка с осъществяваната от дружеството дейност.

Резултатите от извършената на „Велтур“ ЕООД насрещна проверка са обективирани в ПИНП № П-22221117056426-141-001/19.05.2017 г. /л. 574/, в който е посочено, че ИПДПО е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като не са представени исканите документи. Впоследствие, след приключване на насрещната проверка  от „Велтур“ ЕООД са представени копия на процесните фактури ведно с приемо-предавателни протоколи, с предмет на доставка „сол“ /с посочено количество – 21 тона във всяка фактура и протокол/, натоварена от Пристанище Бургас и  приета от И.В.; главна книга, сметка Клиенти за „К.“ ЕООД, от която е видно, че доставчикът е отчел приход от доставките в сч. с/ка 7022, няма осчетоводено плащане по доставките към 31.01.2017 г. /л. 559 – л. 564/.

В хода на ревизионното производство е извършен анализ на поведението на прекия доставчик и на представените доказателства, като са направени изводи, че „Велтур“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; в дневниците за покупките на „Велтур“ ЕООД са установени покупки от „ИВСА“ ЕООД, които не са декларирани в дневниците за продажбите; за периода на издаване на фактурите в дружеството има едно заето лице на длъжност „технически секретар“; „Велтур“ ЕООД има неплатени задължения към бюджета за невнесен данък по СД за ДДС за периода м.11/2016 г. – м.04/2017 г., за които е образувано изпълнително дело; подписът, положен от представляващия „Велтур“ ЕООД В.Б.М.на процесните фактури се различава от подписа на същото лице, положен в нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител, публикуван в Търговския регистър /ТР/; в приемо-предавателните протоколи като лице, предало процесната стока, е вписано Б. М., като по данни в информационния масив на НАП във „Велтур“ ЕООД няма наето лице с такива имена; в приемо-предавателните протоколи е вписана фамилията на представляващия „Велтур“ ЕООД Маринов, а по данни в ТР фамилията на представляващия дружеството е М.. Открити са несъответствия в представените от жалбоподателя товарителници /л. 51-гръб – л. 52/, в които като изпращач на стоката не е вписан „Велтур“ ЕООД, а е вписано Пристанище Бургас, има печат и подпис за „Велтур“ ЕООД на ред Инструкции на превозвача, а той не е превозвач, тъй като превозът е извършен с автомобил и шофьор на „К.“ ЕООД. Подписът на И.В., вписан в приемо-предавателни протоколи като получил процесната стока, в приложения на стр. 26-гръб трудов договор се отличава от подписа, положен от същото лице в приемо-предавателните протоколи и пътните листове от 30.12.2016 г. /л. 16-гръб/, 10.01.2017 г. /л. 15-гръб/ 17.01.2017 г. /л. 14/ и 24.01.2017 г. /л. 15/, представени от жалбоподателя.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства ревизиращите са приели, че не е доказано изпълнението на процесните доставки от „Велтур“ ЕООД – не е установен извършителят на доставките, не е доказана възможността на „Велтур“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи и персонал с нужната квалификация; не е установен произходът на стоката, т.е. „Велтур“ ЕООД не може да прехвърли собствеността върху стоки, чието придобиване е недоказано.

Предвид изложеното органите по приходите приемат, че не са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 2 100,00 лева по фактурите, с вписан издател „Велтур“ ЕООД, за дан. период м.01.2017 година.

Резултатите от извършената на „Вивамел“ ЕООД насрещна проверка са обективирани в ПИНП на л. 579, съгласно който ИПДПО е връчено по електронен път, като не са представени исканите документи. По данни в информационния масив на НАП органите по приходите са установили, че процесните фактури не са декларирани като продажби към ревизираното лице, а към други контрагенти. В резултат на връченото на „К.“ ЕООД искане за оказване на съдействие за осъществяване на контакт с доставчика /л. 461/ не са представени документи и доказателства от този доставчик.

Органите на приходната администрация са обсъдили представените от жалбоподателя документи /л. 61 и следващите/ относно процесните доставки, в т.ч. копия на фактурите, с предмет „транспорт на тежкотоварна техника“ и „ремонт на тежкотоварна техника“, протокол за извършен текущ ремонт на фадрома, приложените касови бележки от ЕКАФП, дневник на с/ка 401 за доставчик „Вивамел“ ЕООД, от който е установено, че разходите са отнесени по сч. с/ка 602, като са извършили и анализ на поведението на прекия доставчик. Направени са следните изводи: „Вивамел“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 10.05.2016 г. и след това повторно регистрирано на 22.06.2016 г.; за периода на доставките няма назначени лица по трудов договор, не е подавало справки обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски; има непогасени задължения към бюджета в големи размери; на „Вивамел“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.11/2015 г. – 10.05.2016 г. и 22.06.2016 г. – 31.07.2016 г., като с РА е установено, че при ревизията дружеството не е представило счетоводни документи, доказващи, че е извършило доставките, за които са издадени фактури, т.е. не е доказано, че дружеството е извършило реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което органите по приходите са коригирали данъчната основа на облагаемите доставки на 0,00 лева, като са приели, че данъкът, начислен във фактурите, на основание чл. 85 от ЗДДС  е изискуем от „Вивамел“ ЕООД; за получените доставки и упражнения данъчен кредит дружеството не е представило първични и вторични счетоводни документи/регистри, поради което органите по приходите са приели, че не е доказано получаването на стоки и услуги, тяхното предназначение, транспортиране , вследствие на което е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, отразени от „Вивамел“ ЕООД в дневници за покупките.  Установено е несъответствие в подписа на И.Н.-  управител на „Вивамел“ ЕООД, положен в съгласие с образец от подпис, нотариално заверено и публикувано в ТР  и подписа на лицето, съставител на процесните фактури и представените протоколи, като дружеството не е имало наети лица по трудови правоотношения; представените протоколи са с идентично съдържание, но подписите на „извършил ремонтите“ не са идентични; не са представени доказателства, сочещи идентификация на транспортираната техника, по какъв маршрут е извършен транспортът и по какъв начин, използвано ли е друго превозно средство. Констатирано е, че са представени фискални бонове от ЕКАПФ за извършени разплащания по доставките, но при проверка в информационния масив на НАП е установено, че няма отчетени обороти във фискалните устройства  свързани с НАП, регистрирани на името на „Вивамел“ ЕООД, както и че жалбоподателят  е осчетоводил 3 броя разходни касови ордери /РКО/ от дата 26.02.2016 г. /л. 61/, а от приложените касови бонове се установява, че същите са с дати 25.02.2016 г., 26.02.2016 г. и 23.02.2016 година.

С оглед горното приходните органи са приели, че не са налице достоверни доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги от „Вивамел“ ЕООД.

Предвид изложеното органите по приходите са приели, че не са налице доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС  и на основание чл. 68, ал. I, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС  на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 990,83 лева по фактурите, с вписан издател „Вивамел“ ЕООД, за дан. период м.02.2016 година.

Резултатите от извършената на „Евротрейд дизайн“ ЕООД насрещна проверка са обективирани в ПИНП на л. 591, съгласно който ИПДПО е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като не са представени исканите документи. По данни в информационния масив на НАП органите по приходи са установили, че в дневниците за продажби на „Евротрейд дизайн“ ЕООД не са декларирани продажби към жалбоподателя. В резултат на връченото на „К.“ ЕООД искане за оказване на съдействие за осъществяване на контакт с доставчика /л. 461/ не са представени документи и доказателства от този доставчик.

 Ревизиращите са обсъдили представените от жалбоподателя документи /л. 103 и следващите/ относно процесните доставки, в т.ч. копия на фактури с предмет на доставка „извършен извънгабаритен товар“ и „ремонт фадрома“; касови бонове; дневник на с/ка 401, протоколи и товарителници и са извършили анализ на поведението на прекия доставчик, вследствие на което са направени следните изводи: „Евротрейд дизайн“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС от 17.11.2015 г. на основание чл. 176 от ЗДДС; в дневник за покупките са отразени покупки от други дерегистрирани по ЗДДС лица; в дружеството има назначени лица на длъжности гипсаджия, зидар, мазач, техн. изпълнител, компютърен оператор, уебмастер, координатор уебсайт, системен оператор; „Евротрейд дизайн“ ЕООД има неплатени задължения към бюджета в особено големи размери за ДДС и осигурителни вноски; на прекия доставчик е извършена ревизия по ЗДДС за дан. периоди м.06/2014г. – м.10/2014 г., при която е установено, че дружеството не е представило счетоводни и търговски документи, доказващи осъществяване на реални търговски сделки и стопански операции; по данни в информационния масив на НАП е установено, че „Евротрейд Дизайн“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г., а с подадената ГДД за 2015 г. е декларирано, че дружеството не е осъществявало дейност; установено е различие в подписа на представляващата „Евротрейд дизайн“ ЕООД, положен в съгласие за приемане на управление и образец на подписа, нотариално заверено и публикувано в ТР, с подписа, положен за съставител на процесните фактури; в представените работни карти за извършен ремонт не е вписано име на извършителя на ремонта, поради което не е ясно кой е съставил въпросните работни карти; приложените към фактурите товарителници са нечетливи, поради което не може да се прецени, коя товарителница към коя фактура е относима, като не се чете мястото на разтоварване и няма дата на разтоварване; на стр. 96 гръб е приложена работна карта от дата 25.02.2016 г., но през 2016 г. няма издадени фактури от „Евротрейд дизайн“ ЕООД на ревизираното лице – изследваните фактури са издадени в периода м.09/2014 г. – м.02/2015 г.; представени са касови бонове от ЕКАФП за извършени разплащания по доставките, но при извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че няма отчетени обороти във фискалните устройства, свързани с НАП, регистрирани на името на „Евротрейд дизайн“ ЕООД.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства приходните органи приемат, че не е установен извършителят на доставките, не е доказана възможността на „Евротрейд дизайн“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи и персонал с нужната квалификация.

Предвид изложеното органите по приходите са приели, че не са налице доставки по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14 880 лв. по фактурите, с вписан издател „Евротрейд дизайн“ ЕООД, за дан. периоди м.09,10,12/2014 г. и 02/2015 година.

В хода на ревизията е установено, че „Профил комерс“ ЕООД е декларирало в дневниците за продажби процесните фактури за извършени доставки на „К.“ ЕООД. След приключване на насрещната проверка, от „Профил комерс“ ЕООД са представени копия на процесните фактури, договори за отдаване под наем на техника, хронологичен регистър на сч. сметка 411 „Клиенти“, от който се установява, че прекият доставчик е отчел приход, начислил е ДДС по продажбите и е осчетоводил плащане по фактурите по банков път /л. 592 – л. 609/.

От Областна дирекция „Земеделие“ – Шумен е получена информация, че няма данни за регистрирана техника, собственост на „Профил комерс“ ЕООД, съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /л. 557/.

Органите на приходната администрация са обсъдили представените от ревизираното лице, от прекия му доставчик и от трети лица документи и са извършили анализ на поведението на прекия доставчик. Направени са изводи, че „Профил комерс“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС от 25.08.2016 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; за периодите на доставките към ревизирания данъчен субект няма наети лица по трудов договор и подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за ЗОВ; има неплатени задължения към бюджета за ДДС; за 2015 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е посочено, че не е осъществявало дейност, а за 2016 г. не е подадена ГДД за облагане с корпоративен данък; установени са различия и в осчетоводените плащания по доставките при „Профил комерс“ ЕООД и при „К.“ ЕООД – в счетоводството на жалбоподателя има осчетоводени неплатени фактури, както и разплащания в брой, а в счетоводството на „Профил комерс“ ЕООД всички фактури са осчетоводени като платени и то по банков път, но без да са представени банкови бордера; установена е липса на идентичност в подписа, положен от Р.С.-  управител на „Профил Комерс“ ЕООД, в образец от подпис и съгласие за управление, нотариално заверено и публикувано в ТР, и подписът  положен на процесните фактури и в приложените в преписката договори за отдаване под наем на техника, представени от ревизираното лице, както и на придружителното писмо, с което са представени документи от името на „Профил Комерс“ ЕООД /л. 609/ и в представените от доставчика договори; лицето, предало представените документи на куриер Д.Г.е съпруг на З. Г., която е била собственик на капитала на „Профил Комерс“ ЕООД за периода 21.03.2011 г. – 29.02.2016 г.  и е бил в трудови правоотношения с „Профил Комерс“ ЕООД за периода от 18.06.2014 г. до 07.10.2014 г., но към момента на проверката и изпращане на документи от името на дружеството няма данни същият да има представителна власт за „Профил Комерс“ ЕООД; не е вписано името на лицето, заверило за вярност представените от прекия доставчик документи; не са представени доказателства за това къде се е намирала процесната техника преди предаването/предоставянето й на ревизираното лице, както и къде е станало връщането й на доставчика след изтичане на договорите за наем, транспортирана ли е и по какъв начин.

При така установените факти и достигнатите изводи данъчните органи са приели, че не е доказана възможността на „Профил комерс“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи, в т.ч. процесните активи, за които се твърди, че са отдадени под наем на жалбоподателя и наличие на персонал, поради което са счели, че не са налице достоверни доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги от „Профил комерс“ ЕООД.

Предвид изложеното органите по приходите са приели, че не са налице доставки по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 26 008,00 лева по фактурите, с вписан издател „Профил комерс“ ЕООД, за дан. периоди м.04,05,06/2016 г.

В хода на ревизионното производство е установено, че „Риал естейт“ ЕООД е декларирало в дневниците за продажби издадените към ревизираното дружество фактури. След приключване на насрещната проверка, от „Риал естейт“ ЕООД са представени копия на процесните фактури с предмет на доставка „сол“ и приемо-предавателни протоколи към тях, според които стоката е предадена на жалбоподателя в склад в гр. Русе и транспортирана от него; справка за стоковия поток; сметка „Клиенти“ от главна книга за 2016 г. Съгласно представената справка за стоковия поток „Риал естейт“ ЕООД е придобило процесната стока /сол/ от „Сирма Приста“ АД, и от „Trofemporiki Kelas“ SMPC, VIN № EL800682346 /валиден/. От представения сч. регистър е установено, че „Риал естейт“ ЕООД е отчело приход по доставките, начислило е ДДС по тях, осчетоводени са разплащания в брой /л. 622 – л. 632/. При сравнение на датите и количествата по фактурите, издадени от „Риал естейт“ ЕООД на жалбоподателя, и датите и количествата на протоколите за ВОП, вписани в справката за стоковия поток, органите по приходите са установили съвпадение, т.е. процесната стока би следвало да е придобита от „Trofemporiki Kelas“ SMPC, VIN № EL800682346. В същото време по данни в информационния масив на НАП /VIES система/ ревизиращите са установили, че гръцкият търговец не е декларирал оборот на стоки към „Риал естейт“ ЕООД, няма декларирани обороти на стоки към „Риал естейт“ ЕООД.

Органите на приходната администрация са обсъдили представените от ревизираното лице и от прекия му доставчик документи /процесните фактури, приемо-предавателни протоколи към тях, касови бонове, товарителници, пътни листове и хронологичен регистър на сметка 401 „Доставчици“/ и са извършили анализ на поведението на прекия доставчик, като са направени следните изводи: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 29.11.2016 г. на основание чл. 176 от ЗДДС; в дневниците за покупки на „Риал естейт“ ЕООД са установени покупки от други дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на НАП лица; за периода на доставките няма назначени лица по трудов договор, не са подавани справки обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски; има непогасени задължения към бюджета, в т. ч. за ДДС по СД за ДДС; с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. „Риал естейт“ ЕООД е декларирало загуба и код на основна дейност търговия на едро с мляко и млечни продукти, яйца, хранителни масла и мазнини; установено е различие в подписа, положен от Б. Я., управител на „Риал Естейт“ ЕООД, в съгласие за управление и образец от подпис, нотариално заверено и публикувано в ТР, с подписа, положен на процесните фактури, представени от ревизирания субект и от прекия доставчик, както и в подписа, положен за заверка на представените документи от името на „Риал естейт“ ЕООД и на придружителното писмо към тях /л. 632/; лицето предало документите на куриер, няма представителна власт по отношение на Риал естейт“ ЕООД; в представените протоколи е посочено количество сол в кг, но не са вписани данни за опаковка, разфасовка и пр.; в представените от жалбоподателя пътни листове /л. 22/ не са вписани данни за съпътстващи превоза документи.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства е прието, че не е доказано по безспорен начин изпълнението на процесните доставки от „Риал естейт“ ЕООД, а именно: не е доказана възможността на „Риал естейт“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи и персонал с нужната квалификация; не е установен произходът на стоката, не е ясно кой стопанисва склада в Русе, където според приемо-предавателните протоколи е станало предаването на процесната стока, поради което органите по приходите са заключили, че не са налице автентични и достоверни доказателства за реалното предаване на процесните стоки от Риал естейт“ ЕООД на „К.“ ЕООД.

Предвид изложеното органите по приходите са приели, че не са налице доставки по см. на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС не е признато на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 13 011,20 лева по фактурите, с вписан издател „Риал естейт“ ЕООД, за дан. периоди м.08,09,10/2016 г.

В хода на ревизията е установено, че „С.“ ЕООД е декларирало в дневниците си за продажби издадените към „К.“ ЕООД фактури. След приключване на насрещната проверка на този доставчик и след оказано съдействие от страна на ревизираното лице, от „С.“ ЕООД са представени договор за наем на багер и булдозер, 5 броя протоколи към договора, главна книга сметка „Клиенти“, от която се установява, че доставчикът е отчел приход по процесните фактури, начислил е ДДС по тях, няма осчетоводено плащане /л. 645 – л. 650/.

От Областна дирекция „Земеделие“ – Шумен е получена информация, че няма данни за регистрирана техника, собственост на „С.“ ЕООД, съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /л. 557/.

Органите по приходите са обсъдили представените от жалбоподателя и прекия му доставчик документи /процесните фактури, с предмет „наем на механизация“, договор за наем, приемо-предавателни протоколи, хронологичен регистър на с/ка 401 , Доставчици“/ и са извършили анализ на поведението на прекия доставчик, като са направели следните изводи: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 25.08.2016 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; в дневниците за покупките „С.“ ЕООД е отразило покупки от други лица, дерегистрирани по ЗДДС; за периода на процесните доставки няма наети лица по трудов договор и не са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за ЗОВ; дружеството има непогасени задължения към бюджета, в т.ч. за ДДС; на „С.“ ЕООД, по реда на чл. 122 от ДОПК, е извършена ревизия по ЗДДС, тъй като дружеството не е представило никакви документи и доказателства и не е намерено на адреса за кореспонденция; „С.“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г.; дружеството няма регистрирани превозни средства; за дружеството са публикувани 13 бр. съобщения по чл. 32 от ДОПК; установено е несъответствие между подписа на П.Б., управител па „С.“ ЕООД, положен в съгласие образец от подписа, нотариално заверено и публикувано в ТР публикувано в ТР, и подписа, положен от името на същото лице в процесните договор за наем, протоколи от № 1 до № 5, в описа, с който същите са представени от името на „С.“ ЕООД, както и в екземплярите на цитираните документи, представени от жалбоподателя; представените от името на „С.“ ЕООД документи са заверени за вярност, но не е посочено името и представителната власт на лицето, а подписът за заверката се различава видимо от подписа на П. Б., положен в горепосоченото съгласие, публикувано в ТР; нито жалбоподателят, нито доставчикът са представили доказателства къде се е намирала процесната техника преди предаването/предоставянето й на жалбоподателя, както и къде е станало връщането й на доставчика след изтичане на договора за наем; не са представени доказателства за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост на прекия доставчик; представените от „С.“ ЕООД документи са с печат на дружеството, но нямат заверка за вярност с оригинала и име на лицето, положило печата.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства е прието, че не е доказана възможността на „С.“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи, в т.ч. процесните активи, за които се твърди, че са отдадени под наем на „К.“ ЕООД, няма доказателства за наличие на персонал. Изведен е извод, че не са налице автентични и достоверни доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги от „С.“ ЕООД.

Предвид изложеното органите по приходите са приели, че не са налице доставки по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 5 362,50 лева по фактурите, с вписан издател „С.“ ЕООД, за дан. период м.07.2016 г.

След приключване на насрещната проверка на „С.“ ЕООД и след оказано съдействие от страна на ревизираното лице, от този доставчик са представени копия на процесните фактури предмет на доставка „гуми“, с приемо-предавателни протоколи към тях; договор за продажба, хронологичен регистър, от който се установява, че доставчикът е отчел приходи, начислил е ДДС, осчетоводил е плащания по банков път /л. 659 – л. 669/.

Органите по приходите са обсъдили представените от жалбоподателя и от „С.“ ЕООД документи и са извършили анализ на поведението на прекия доставчик, като са направени следните изводи: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 09.02.2017 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; в дневниците за покупките „С.“ ЕООД е отразило покупки от други лица, дерегистрирани по ЗДДС; отразените от „С.“ ЕООД покупки от „Велтур“ ЕООД не са отразени в дневниците за продажбите на последния; за периода на процесните доставки няма наети лица по трудов договор и не са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за ЗОВ; дружеството има непогасени задължения към бюджета, в т.ч. за ДДС; „С.“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г.; за дружеството са публикувани 10 броя съобщения по чл. 32 от ДОПК; установена е липса на идентичност в подписа, положен от К. Ш., управител на „С.“ ЕООД, в образец от подпис, нотариално заверен и публикуван в ТР, с подписа на същото лице, положен в представените от дружеството придружително писмо, договор за продажба, процесните фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, както и в представените от жалбоподателя 2 броя договори, фактури и протоколи към тях; екземплярите на фактурите, представени от ревизираното лице, са подписани от съставител, докато в представените от името на доставчика екземпляри на същите фактури липсва подпис на съставител, т.е. не са идентични; представените от „С.“ ЕООД документи са заверени за вярност с печат на дружеството и подпис, различен от подписа на управителя и без да е посочено името на лицето, което го е положило. В договорите е уговорено плащане в 6-месечен срок от доставката на стоката, по банков път, но органите по приходите са установили, че при жалбоподателя няма осчетоводено плащане /л. 73/.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства е прието, че не е доказана възможността на „С.“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи и персонал, не е доказан произходът на стоката, налице са противоречиви данни за извършени разплащания, поради което е счетено, че не са налице достоверни доказателства за реалното предаване на процесните стоки от „С.“ ЕООД на ревизираното лице.

Предвид изложеното органите по приходи приемат, че не са налице доставки по см. на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. I и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 25 740,00 лева по фактурите, с вписан издател „С.“ ЕООД, за дан. периоди м.09,11,12/2016 г.

Резултатите от извършената на „Строй консулт 2022 А“ ЕООД насрещна проверка са обективирани в ПИНП на л. 680, съгласно който ИПДПО е връчено по електронен път, като не са представени исканите документи. По данни в информационния масив на НАП е установено, че в дневниците за продажби на „Строй консулт 2022 А“ ЕООД не са декларирани издадени фактури към ревизираното лице. В резултат на връченото на „К.“ ЕООД искане за оказване на съдействие за осъществяване на контакт с доставчика /л. 461/ не са представени документи и доказателства от този доставчик.

 Ревизиращите са обсъдили представените от жалбоподателя документи /л. 147 и следващите/ относно процесните доставки, в т.ч. копия на процесните фактури, протоколи, товарителници, дневник на с/ка 401, от които е установено, че предмет на доставка са услуги – „ремонт багер“, „ремонт товарен автомобил/“, „транспорт тежкотоварна техника“, „ремонт фадрома“ и др.; представените товарителници са нечетливи и не могат да установят с какви транспортни средства е извършен транспортът на товарите; представени са касови бонове за извършени разплащания, а сч. с/ка 401 е с кредитно салдо към 31.12.2014 г., т.е. има неплатени задължения към доставчика.

В хода на ревизионното производство е извършен анализ на поведението на прекия доставчик „Строй консулт 2022 А“ ЕООД. Направени са следните изводи: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 09.09.2014 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; в дневниците за покупките „Строй консулт 2022 А“ ЕООД отразява покупки от други лица, дерегистрирани по ЗДДС; за периода на процесните доставки има едно наето лице по трудов договор на длъжност „инженер водоснабдяване“; подавани са декларации обр. 1 и обр. 6 за ЗОВ; дружеството има непогасени задължения към бюджета, в т.ч. за ДДС; на „Строй консулт 2022 А“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.05.2013 г. – 31.05.2014 г., при която дружеството не е представило документи и доказателства, а установените задължения произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит; за 2014 г. „Строй консулт 2022 А“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, а в подадените декларации за 2015 г. и 2016 г. е декларирано, че не е осъществявало дейност; по данни в информационния масив на НАП е установено, че дружеството няма регистрирани превозни средства; констатирано е различие в подписа на П. Г., управител на „Строй консулт 2022 А“ ЕООД, положен в образец от подписа, нотариално заверен и публикуван в ТР, с подписа на лицето, положен на представените от жалбоподателя процесни фактури и работни карти за извършен ремонт към част от фактурите; на приложените работни карти за извършен ремонт е положен подпис на извършител, но не са посочени идентификационни данни на лицето; представените от жалбоподателя товарителници за извършен транспорт са абсолютно нечетливи, поради което не могат да бъдат преценени доколко са относими към процесните доставки.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства е прието, че не е доказана възможността на „Строй консулт 2022 А“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи и персонал, поради което е заключено, че не са налице достоверни доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги от „Строй консулт 2022 А“ ЕООД.

Предвид изложеното органите по приходите приемат, че не са налице доставки по см. на чл. и чл. 9 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 37 336,58 лева по фактурите, с вписан издател „Строй консулт 2022 А“ ЕООД, за дан. периоди м.02,03,04,05,06,07,08,09/2014 г.

В хода на ревизията е установено, че „Хранимпекс“ ЕООД е декларирало в дневниците си за продажби издадените към „К.“ ЕООД фактури. След приключване на насрещната проверка на този доставчик и след оказано съдействие от страна на ревизираното лице, от „Хранимпекс“ ЕООД са представени копия на процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, договор за покупко-продажба на сол. Съгласно представените документи стоката е натоварена на Пристанище Бургас, транспортът е осъществен с превозно средство и за сметка на жалбоподателя. Констатирано е, че доставчикът не представя счетоводни регистри за осчетоводяване на доставките, документи за произход на стоката, за наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост.

Органите по приходите са обсъдили представените от жалбоподателя и от прекия му доставчик документи относно процесните доставки /процесните фактури, касови бонове към две от тях; дневник на с/ка 401, от който е установено, че стоката е осчетоводена по с/ка 302, плащания са извършени само по две фактури, договор за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове/ и са извършили анализ на поведението на прекия доставчик. Направени са следните изводи: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 22.03.2016 г. поради наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; в дневниците за покупките „Хранимпекс“ ЕООД отразява покупки от други лица, дерегистрирани по ЗДДС; за периода на процесните доставки няма наети лица по трудов договор; дружеството има непогасени задължения към бюджета, в т.ч. за ДДС. На „Хранимпекс“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.03.2015 г. – 30.09.2015 г., при която дружеството не е представило документи и доказателства, а установените задължения произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит. За 2016 г. „Хранимпекс“ ЕООД не подава ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Установено е, че е представен договор от 01.03.2016 г. за покупко-продажба на 100 тона сол и 3 броя приемо-предавателни протоколи от същата дата, за предаване на 100 т. сол, за която доставка е издадена фактура № **********/01.03.2016 година. Съгласно договора разходите за транспорта са за сметка на купувача, т.е. ревизираното лице, което е представило 3 броя товарителници /л. 45/, в които като изпращач е вписано Пристанище Бургас, където според приемо-предавателните протоколи е извършено предаването на стоката, превозвач е жалбоподателят със собствен транспорт /само в едната товарителница е вписан „К.“ ЕООД като изпращач/. За другите две доставки, обективирани във фактури от дата 29.02.2016 г., не е представен договор, а само протоколи от 26.02.2016 г. и от 29.02.2016 г. и товарителници /л. 43 и л. 44-гръб/, като последните са издадени в Нови пазар на 29.02.2016 г., съдържащи следната информация:

- в товарителницата на л. 44-гръб – кл. 11 – пътен лист от 26.02.2016 г.;

- в товарителницата на л. 43 – кл. 11 – пътен лист от 26.02.2016 г.; кл. 12 – натоварване дата 26.02,2016 г.; кл. 13 – разтоварване дата 26.02.2016 г.

Като изпращач в двете товарителници е вписан „К.“ ЕООД.

С оглед гореустановените факти ревизиращите са приели, че товарителниците не са съставени на датата на транспортирането на стоките, не са придружавали стоките по време на транспортирането им, поради което процесните товарителници не могат да бъдат кредитирани като достоверно доказателство.

Въз основа на установените факти, обстоятелства и доказателства е прието, че не е доказана възможността на „Хранимпекс“ ЕООД да извърши доставките, не е доказано наличието на активи и персонал, не е доказан произходът на стоката и счетоводните записвания при доставчика, поради което не са налице достоверни доказателства за предаване на процесната стока от „Хранимпекс“ ЕООД на ревизираното лице.

Предвид изложеното е прието, че не са налице доставки по см. на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС на „К.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 9 008,80 лева по фактурите, с вписан издател „Хранимпекс“ ЕООД, за дан. периоди м.02,03/2016 г.

 

II.                 По ЗКПО.

Предвид установените факти и обстоятелства за доставчиците „Евротрейд дизайн“ ЕООД  и  „Строй консулт 2022 А“ ЕООД, описани в частта по ЗДДС, органите по приходите са приели, че отчетените от жалбоподателя разходи по сч. с/ка 602 по част от фактурите /подробно описани в РА/ не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/ /отм./ не са признали тези разходи за данъчни цели, съответно са увеличили декларирания финансов резултат от дейността, както следва:

- за 2014 г. със сума в размер на 37 200,00 лева по фактури, издадени от „Евротрейд дизайн“ ЕООД; със сума в размер на 99 582,92 лева по фактури, издадени от „Строй консулт 2022 А“ ЕООД.

- за 2015 г. със сума в размер на 12 400,00 лева по фактура, издадена от „Евротрейд дизайн“ ЕООД.

Прието е, че съставените от посочените доставчици фактури не отразяват реално извършени доставки, поради което тези първични документи не отразяват вярно стопанските операции, т.е. налице е нарушение на изискванията на ЗСч /отм./; разходите не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което органите по приходите на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО са извършили корекции на финансовия резултат.

В хода на ревизията е установено, че по сч. с/ка 609 „Други разходи“ през 2014 г. е осчетоводен разход в размер 40 314,20 лева за ДДС по РА № Р-27-1400904-091-01/15.09.2014 г., обективиращ извършена ревизия по ЗДДС. Определените с цитирания РА задължения произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит. Предвид разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО органите по приходите са увеличили декларирания финансов резултат от дейността за 2014 г. с посочената сума.

При административния контрол е установено, че с РА № Р-27-1400904-091-01/15.09.2014 г., обективиращ извършена ревизия на жалбоподателя за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2012 г. – 31.01.2014 г. са установени задължения за ДДС, както следва:  главница за внасяне – 40 314,20 лева, лихви за внасяне – 877,18 лева. Задълженията произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчици, както следва: „Ел Профи Груп“ ООД в размер на 26 452,82 лева; „Алгера 11“ ЕООД в размер на 17 994,00 лева; „Балкан Милк“ ЕООД в размер на 3 960,00 лева.  РА е обжалван по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 722/08.12.2014 г. е потвърдил акта изцяло като законосъобразен. Няма данни за последващо обжалване по съдебен ред, т.е. РА е влязъл в сила изцяло. Предвид изложените факти и обстоятелства, както и съобразявайки разпоредбата на чл. 26, т. 3 от ЗКПО, решаващият административен орган е приел, че приходните органи правилно не са признали за данъчни цели отчетеният от „К.“ ЕООД разход по сч. с/ка 609 за ДДС по цитирания РА.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени 2 броя договори за наем на техника на материали и услуги с автотранспорт и механизация във връзка с изпълнение на дейности по поддръжка /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканска пътна мрежа на територията на Област Шумен, сключени съответно на 06.01.2014 г. между ЕТ „ПМД – Кладенец“ – възложител, и „К.“ ЕООД – изпълнител, и на 15.05.2015 г. между „Билдстрой – КО“ ООД – възложител, и „К.“ ЕООД – изпълнител, /л. 260 – л. 263 от делото/, според които изпълнителят се задължава да предоставя под наем техника, да извършва доставка на материали и да предостави услуги с механизация с механизаторите към нея и автотранспорт за изпълнението на възложените дейности /чл. 1, т. 1.6., т. 1.7. и т. 1.8. от договорите/; договори за покупко-продажба на МПС, фактури, свидетелства за регистрация част I, справки от ТР на управителите на дружествата-доставчици, договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 026713-RF-001 от 23.10.2013 г., сключен между „Райфайзен Лизинг България“ ООД и „К.“ ЕООД – лизингополучател, и Н.Н.К. – съдлъжник /л. 260 – л. 311 от делото/, както и 6 броя протоколи  за оглед, съставени между „Билдстрой – КО“ ООД и „К.“ ЕООД, съгласно които „Билдстрой – КО“ ООД установява наличие на достатъчно количество „сол“, която е необходима за изпълнението на договора, сключен на 15.05.2015 г. между него и „К.“ ЕООД /л. 318 – л. 323/. Като доказателства по делото са приети и приложени и 2 броя договори за услуга по абонаментно почистване, съответно от 01.12.2013 г. и от 01.11.2015 г., сключени между „Адамант сървис груп“ АД – възложител, и „К.“ ЕООД – изпълнител, според които изпълнителят се задължава да извършва снегопочистване на определени, посочени в договорите, обекти. /л. 499 – л. 510 от делото/.

С писмо Рег. № 11-00-111/21.06.2018 г. /л. 498 от делото/ Агенция „пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Варна, уведомява, че не може да бъде представена справка за регистрираната тежкотоварна техника, собственост на „К.“ ЕООД, тъй като няма задължение за издаване и поддържане на такъв регистър.

С писмо изх. № 39/18.07.2018 г. /л. 543 – л. 544 от делото/ Националният институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките, филиал Варна предоставя метеорологична информация за количество и вид на валежите и средна денонощна температура на въздуха за м. февруари 2016 г. и м. януари 2017 г. за района на гр. Шумен, подробно описани в приложените към писмото Таблица 1 и Таблица 2.

В писмо Изх. № 11-00-701-001/25.07.2018 г. /л. 546 от делото./ Кметът на Община Нови пазар предоставя информация за обявено бедствено положение за периода месец януари 2017 година, за което са приложени 2 броя заповеди /л. 547 и л. 548 – л. 549 от делото/. Посочено е, че Община Нови пазар няма как да предостави информация за наложените временни ограничения на движение на МПС поради усложнени метеорологични условия за периоди: м. февруари, м. март, м. декември 2016 г. и м. януари 2017 година.

Съгласно писмо Рег. № 869000-10663/25.07.2018 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен /л. 588 от делото/ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен не е налична информация за влошена метеорологична обстановка по републиканската пътна мрежа /РПМ/ на територията на област Шумен за периода м. февруари, м. март, м. декември 2016 г. и м. януари 2017 г., като е посочено, че такава може да бъде предоставена само от Областно пътно управление – Шумен, където се води регистър.

С писмо Изх. № 11-00-67/30.07.2018 г. /л. 552 от делото/ от Агенция „пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Шумен е изпратена информация за въведени временни ограничения за движение по РПМ поради лоши метеорологични условия на територията на област Шумен за периода м. февруари, м. март, м. декември 2016 г. и м. януари 2017 г., представляващи 28 броя приложения на хартиен носител /л. 553 – л. 586 от делото/.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно чието заключение /л. 337 – л. 345 от делото/ процесните фактури притежават реквизитите по чл. 114, ал. 2 от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от ЗСч; счетоводството на „К.“ ЕООД е водено редовно; през ревизирания период от 01.01.2014 г. до 31.01.2017 г. оспорващото дружество е водило счетоводните книги в съответствие с правилата на ЗСч. При сравнение на данните за процесните доставки със счетоводните записи вещото лице К.К.е констатирала, че посочените в счетоводните записи и регистри суми съответстват на посочените в осчетоводените фактури суми. Експертът е посочил, че тъй като не са ясни качествата на процесната сол като вид, произход, влажност, опакована или насипна, транспортни разходи и др., а липсата на качества води до затруднение относно намиране на аналог за определяне на пазарната й цена, не може да бъде определена пазарната цена на стоката „сол“ /за пътища/ през месец януари 2017 г. и месец февруари 2016 година. Констатирано е, че „Велтур“ ЕООД, „Профил комерс“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Риал естейт“ ЕООД и „Хранимпекс“ ЕООД са изпълнили задължението си да декларират процесните фактури в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. На л. 479 – л. 484 от делото е приложено Приложение № 1 към отговора на Задача № 5 от заключението по ССЕ, представляващо Справка за доставките с данни за дата на данъчното събитие и придружаващите фактурите документи при евентуално уважаване на възраженията на жалбоподателя.

По делото е работила и съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, според чието заключение /л. 485 от делото/ „К.“ ЕООД притежава две открити площадки за складиране на материали, като на са посочени точните адреси и размери на същите /л. 485-гръб/. Вещото лице А.Я. е констатирал, че процесните количества сол за снегопочистване има възможност да бъдат съхранявани/разтоварени и натоварени на посочените адреси, че солта за снегопочистване е била в насипно състояние, както и че товарните операции могат да се извършват със специализирана техника – колесен товарач /фадрома/. На л. 486 – л. 489 от делото е приложен снимков материал на откритите площадки за складиране на материали.

Заключенията не са оспорени от страните и се възприемат от съда като обективно и компетентно дадени и безпристрастно изготвени, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

В хода на съдебното дирене са ангажирани гласни доказателствени средства – разпитани са свидетелите И. С. В., Т.Л.Т., Д.Л.Т.и П.И.П..

Свид. В. заявява, че от 2008 г. – 2009 г. работи в „К.“ ЕООД на длъжност „шофьор“, че кара всички превозни средства, собственост на дружеството, но основно управлява камион марка „Волво“ с рег. № *****. Посочва, че е извършвал курсове до Бургас, при които е товарена сол, за което са съставяни пътни листове и товарителници, че солта е натоварвана на пристанището в Бургас в насипно състояние, като при наличието на валежи е съхранявана чрез покриването й с брезенти и найлони. Свидетелства, че основаната дейност на „К.“ ЕООД е транспортна, като дружеството притежава строителни машини и извършва и зимно почистване. При предявяване на товарителница, находяща се по делото, свидетелят заявява, че това е една от товарителниците, съставени във връзка с извършени от него превози.

Свид. Т.Т.дава показания, че работи в „К.“ ЕООД от четири години на длъжност „шофьор“, като управлява основно камион марка „Рено“ с рег. № *****, но се е случвало да управлява и друго фирмено превозно средство. Сочи, че преди една-две години е ходил до Бургас да кара сол, но не си спомня точните дати. Свидетелства, че е товарил сол и от пристанището в Русе, за което са съставяни пътен лист и товарителница, както и че основаната дейност на дружеството-жалбоподател е транспортна и строителна, като през зимния период се извършва и снегопочистване, което се извършва с притежаваните от „К.“ ЕООД снегорини. Посочва, че солта е била в насипно състояние, като при получаването й са съставяни товарителници, и потвърждава, че той е попълнил и подписал представената му от съда товарителница, налична по делото.

Според показанията на свид. Д.Т.същият работи в „К.“ ЕООД от пет години на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион до 12 тона“, като дружеството разполага с тежкотоварни камиони, фадроми, багери и снегорин. Посочва, че леките ремонти са извършвани от самите шофьори, но тежките ремонти се извършват от техник от сервиз, който идва на място. Заявява, че е правил курсове до Бургас, при които е извозвана сол, за което са съставяни пътни листове и товарителници, а при получаване на стоката – и приемо-предавателен протокол. Свидетелства, че солта е товарена на пристанището в Бургас, като е била насипна, а при наличие на валежи е завивана с найлони и брезенти, както и че не е имало нередности при извършване на курсовете.

Свид. П.посочва, че е управител на „Билдстрой – КО“ ООД, което се занимава с пътно-ремонтни работи, строителство и снегопочистване през зимния сезон. Заявява, че има сключени договори за снегопочистване с „К.“ ЕООД, с което дружество представляваният от него търговец работи от шест години. Дава показания, че солта, необходима за снегопочистването, е съхранявана в база на жалбоподателя, находяща се в гр. Нови пазар, като свидетелства за налична техника, притежавана от „К.“ ЕООД – камиони, на които се монтират гребла, фадроми и багери.

Във връзка с направено от процесуалния представител на ответника с молба с.д. 5532/20.03.2018 г. оспорване на фактурите и придружаващите ги документи,с изключение на тези издадени от доставчика „Хранимпекс” ЕООД, е открито производство по  пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 193 от ГПК за проверка на тяхната истинност,за което е  назначена съдъбно-почеркова експертиза,заключението по която е изслушано при новото разглеждане на  делото.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и  съобразно  представените по делото доказателства на електронен носител, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в предвидената от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, поради което е правновалиден  и  издаден при спазване на установена от закона форма.

Не са налице сочените в жалбата съществени нарушения на администратвно-производствените правила при издаването на РА.  Съставянето на РД в един по-късно от предвидения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок не представлява съществено процесуално нарушение, още по-малко пък основание за нищожност, тъй като установените в ДОПК по отношение действията на приходните органи срокове имат инструктивен, а не преклузивен, характер. С идентични последствия относно законосъобразността на РА са и евентуалните, твърдени от жалбоподателя  нередности относно връчването на ИПДПО на доставчиците по реда на чл.32 от ДОПК. Такива не се установяват, тъй като регламентираната в този текст процедура е спазена за всеки един от доставчиците. Тук следва да се отчете и обстоятелството, че след оказано съдействие от страна на ревизираното лице, повечето от тях са представили исканите документи. При извършената от съда служебна проверка не се установиха допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяна на оспорения акт. Ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД  и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Видно от приобщените по делото доказателства е, че органите по приходите надлежно са уведомили жалбоподателя за предприетите при ревизията процесуални действия и изготвените документи; извършили са анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията. По преписката са налице данни за връчване на РД и РА. Ревизираното дружество „К.“ ЕООД надлежно е упражнило правото си на защита при административното, респ. при съдебното обжалване на ревизионния акт. С оглед гореизложеното , налага се извод за липса на допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на администратвнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание.

 

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

 

I.                    Относно определените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС.

Основният спорен въпрос между страните в тази част е налице ли са реално осъществени доставки на стоки и услуги по издадените от „Велтур“ ЕООД, „Вивамел“ ЕООД, „Евротрейд дизайн“ ЕООД, „Профил комерс“ ЕООД, „Риал естейт“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „Строй консулт 2022 А“ ЕООД и „Хранимпекс“ ЕООД фактури, които да послужат като основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна на „К.“ ЕООД.

Според ЗДДС наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, но по аргумент от противното това ще е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на право на данъчен кредит.

Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределяне на доказателствената тежест в процеса по съдебно обжалване на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи за разпределяне на доказателствената тежест. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, намираща приложение в случая по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, определя, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба е своеобразно проявление в административното право на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и следващите от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя – възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Тази доказателствена тежест е указана изрично на  жалбоподателя при първото разглеждане с постановеното от съда определение № 508/8.02.2018 г.

 

1. Относно фактурите, издадени от „Велтур“ ЕООД, „Риал естейт“ ЕООД, „С.“

ЕООД  и  „Хранимпекс“ ЕООД, с предмет на доставка стоки /сол и гуми/.

 

В хода на ревизията органите по приходите са направили идентични констатации досежно доставките от посочените дружества – лицата са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите в период  следващ датите на издаване на фактурите; имат неплатени задължения към бюджета; връчването на искане за представяне на документи е станало по реда на чл. 32 от ДОПК; доставчиците нямат наети лица по трудов договор и не са подавани декларации обр. 1 и обр. 6 за ЗОВ; представените от доставчиците след приключване на насрещната проверка документи са идентични с тези, представени от ревизираното лице; подписите на представляващите дружествата – преки доставчици, изпълнени върху фактурите и придружаващите ги документи, визуално се различават от подписите на същите лица, положени в нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управител, публикуван в ТР; констатирани са несъответствия в придружаващите фактурите документи /приемо-предавателни протоколи и товарителници/; не е посочено името на лицето, заверило за вярност представените документи.

В конкретния случай, за да откажат на „К.“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от посочените доставчици фактури, описани по-горе в настоящото изложение, органите на проходната администрация са приели, че не е доказана възможността на доставчиците да изпълнят процесните доставки – не е установен произходът на стоката, не е доказано наличието на активи и персонал с нужната квалификация, налице са противоречиви данни за извършени разплащания.

Фактурите с посочените доставчици, по които „К.“ ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит са отразени в счетоводството на ревизираното лице, както и в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчика за съответните данъчни периоди, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото ССЕ. Само наличието на първични счетоводни документи и счетоводното отразяване на операциите обаче не е достатъчно основание съответната доставка на стока /или услуга/ да бъде призната за реално осъществена. За да бъде реално осъществена една доставка, следва стоките, съответно услугите, предмет на същата, да бъдат действително получени от получателя, респ. извършени от посоченото във фактурата като неин издател лице.

В разглеждания казус правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. Доколкото стоките, предмет на всички процесни фактури, са родово определени вещи, поради липса на особени правила относно преминаването на собствеността в търговското законодателство, са приложими общите правила на гражданското законодателство. Съгласно чл. 24, изречение второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на вещите или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и липсва облагаема доставка.

Реалността на доставките по фактурите, по които се претендира право на приспадане, е призната от трайната практика на Съда на ЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право. Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, „Евита-К“ ЕООД, т. 1 от диспозитива, Съдът на ЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.“ Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – в този смисъл практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13, „Макс Пен“ ЕООД, точки 23 и 25.

В конкретния случай за доказване факта на предаването на съответните количества сол и гуми, респ. на извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, от жалбоподателя и от преките му доставчици са представени копия на процесните фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи към тях, договори за продажба, товарителници, пътни листове, справка за стоковия поток, извлечения от главна книга, сметка „Клиенти“, хронологични регистри на сметка 401 „Доставчици“, касови бонове.

По отношение на всички доставки, включително тези  от „Велтур”ЕООД,  „Риал Естейт” ЕООД  ,   „С. ЕООД  и „Хранимпекс” ЕООД  ,неправилно според съда приходните органи са вменили  в тежест на РЛ обстоятелства непопадащи в обхвата на неговата отговорност – произход на стоките, кадровата и материално-техническа обезпеченост на доставчиците ,без да излагат каквито и да било данни за данъчна измама.        Доказателствената стойност на представените и събрани като доказателства пътни листи и товарителници изобщо не  е  коментирана в РА,  а  единствено   е  оспорена   доказателствената сила на  издадените от доставчиците фактури  и на свързаните с тях приемо-предавателни протоколи – оспорени  са  подписите на представляващите дружествата-доставчици „Велтур” ЕООД, „Риал Естейд” ЕООД и „С.” ЕООД във фактурите и приемо-предавателните протоколи ,както и подписа на И.В.  положен за получател в  приемо-предавателните протоколи към фактурите от „Велтур” ЕООД,във връзка с което е открито производство по чл.193 от ГПК.   Като частни  писмени  документи, оспорените фактури и приемо-предавателните  протоколи към тях  не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила , а притежават единствено формална такава ,която е  по отношение на авторството на посоченият в документа негов издател. Откритата  в съдебното производство  проверка за истинността на тези документи е   именно  относно авторството на подписите на представляващите доставчиците във фактурите и приемо-предавателните протоколи  и  на получателя И.В. в  протоколите към фактурите с доставчик  „Велтур” ЕООД. От заключението на вещото лице по извършената съдебно-почеркова експертиза,която не е оспорена от страните по делото ,се установява неистинност на подписа на В.Б.М.в издадените от „Велтур” ЕООД фактури ,неистинност на фактурите и приемо- предавателните протоколи в частта им относно подписите на  представляващия „ Риал Естейт” ЕООД Б.Я.и на представлящия „С.” ЕООД К.ШV– положените от името на тези лица подписи не са изпълнени от същите. За  приемо-предавателините протоколи към фактурите с доставчици „Велтур” ЕООД, за които като получател  на стоката е посочено лицето И.В.,ползващият се от тях жалбоподател не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест по чл.193,ал.3,изр.2 от ГПК,която му е указана от съда при първото разглеждане на делото  - не са представени  на експерта автентични  подписи на това лице,поради което съответните протоколи  са останали неизследвани от съдебно-почерковата експертиза. По причина на последното и като има предвид изложените в касационното решение указания,че разпита на свидетелите /В. е разпитан като такъв/ не е достатъчен за установяване автентичност на подписите, съдът приема за неистински същите протоколи в частта им относно автентичността на подписите на посоченият като получател И.В.. Успешното оборване от страна на ответника на формалната доказателствена сила на посочените частни писмени документи ,не е според съда от решаващо значение за установяване на основния спорен факт за реалност на доставките. В това отношение,съдът приема за напълно основателни изложените от пълномощника на жалбоподателя доводи за потвърждаване от търговеца на  действията извършени  от негово име без представителна власт  - чл.301 от Търговскя закон. В условията на  търговски оборот с  големи обеми,практически невъзможно е всеки един документ да бъде подписван лично от представляващия търговеца,поради което нормата допуска потвърждаване на сделката,ако липва изрично противопоставяне срещу нея веднага след узнаването й. Установяването на факти за противопоставяне веднага след узнаване за доставката е в доказателствена тежест на ревизиращите органи, но такива данни  не са изложени в РА,нито се твърдят от ответника в съдебно заседание,съответно не се представят такива доказателства   по отношение на  посочените трима доставчици. С оглед последното, съществено според съда значение  за доказване на спорния факт  за реалност  на  доставките    по процесните фактури  има съвкупната преценка на оспорените документи ведно с  останалите доказателства, с оглед наличните в  съдържанието им   данни  за предаване на стоките  от  доставчиците на получателя – възможно е неавтентичният документ да има вярно съдържание.  Съвкупната преценка на доказателства  е   наложителна  и по отношение на  тези представени  по доставките от „Хранинпекс” ЕООД, чиято  формална доказателствена сила  не е оспорена от ответника, тъй като е възможно автентичният документ да има невярно съдържание.  

 

Товарителниците и пътните листи по фактурите от  „Велтур” ЕООД са описани на стр.9 от РА с тяхното пълно съдържание,което очевидно е четливо след като същото е  подробно възпроизведено от ревизиращите органи, т.е.   спор в това отношение не е налице.  Тези документи са в  кореспонденция помежду си и с фактурите ,както следва :

-пътен лист №0004501/30.12.2016г., товарителница № 0025578/30.12.2016г. , фактура № **********/3.01.2017г.                                                                                                                                -пътен лист 0004502/10.01.2017г., товарителница № 0025579/10.01.2017г. , фактура № **********/10.01.2017г.                                                                                                                              -пътен лист № 0004503/17.01.2017г., товарителница № 0025580/17.01.2017г. , фактура № *********/17.01.2017г.                                                                                                                                -пътен лист № 0004504/24.01.2017г., товарителница № 0025581/24.01.2017г. , фактура № *********/24.01.2017г.

Приемо-предавателните протоколи към всички фактури са с посочен получател И.В.,който според пътните листи и дадените от него показания в качеството му на свидетел е шофьора натоварил и превозил стоката. По гореизложените  съображения за неистинност на протоколите  в частта им относно авторството на подписа на И.В.,недоказан остава факт имащ значение не за правното действие на сделката,а за нейното фактическо изпълнение,за установяването на което е необходима яснота относно лицето,което фактически е  получило  стоката. Приемо-предавателните протоколи са свидетелстващи документи,поради което подписа на получателя има отношение не само към авторството на документа,но и към съдържанието му – посочва субекта получил стоката. Във връзка с последното,отговорността за  автентичността  на  подписа на получателя  в протокола е изцяло за РЛ за разлика от подписа на доставчика,автентичността на който не може да бъде вменена в отговорност на получателя на доставката. Неистинността на приемо-предавателните протоколи в  частта им относно подписа на И.В.  компрометира  товарителниците и пътните листи – би следвало  В.  да е приел стоката в качеството си  на  водач на ППС на което същата е натоварена и превозена,но не той е получателя според приемо-предавателните протоколи. Така съществуващото противоречие между протоколите от една страна и товарителници, пътни листи  и показания на свид.В. от друга,има за последица недоказаност на  съществено значим за реалността на доставката факт – не е установено лицето,което фактически е получило стоката. Значимостта е породена от обстоятелството,че неизвестността на субекта получил стоката  поставя под съмнение самият факт на получаването й,установяването на който както вече бе посочено е в доказателствена тежест на РЛ.  Касае се за главно и пълно доказване,като в случая липсва пълнотата,поради което в това отношене съдът намира,че жалбоподателят не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест.

 

Товарителниците и пътните листи по фактурите от „Риал Естейт” ЕООД са описани на стр.34,35 и 36 от РА с тяхното пълно съдържание,което очевидно е четливо след като същото е подробно възпроизведено от ревизиращите органи ,т.е.  спор в това отношение не е налице. Документите са в пълна кореспонденция помежду си,както следва :

-пътен лист № 0004701/2.08.2016г.,товарителница  № 0025653/2.08.2016г., фактура № 60000025/2.08.2016г.                                                                                                                        -           -пътен лист № 0004702/5.08.2016г., товарителница № 0004702/5.08.2016г., фактура № *********/5.08.2016г.                                                                                                                      -           -пътен лист № 0004703/10.08.2016г.,товарителница № 0025655/10.08.2016г., фактура № 60000035/10.08.2016г.                                                                                                                      -           -пътен лист № 0004704/16.08.2016г., товарителница № 0025656/16.08.2016г., фактура № *********/16.08.2016г.                                                                                                                                -пътен лист № 0004705/19.08.2016г., товарителница № 0025657/19.08.2016г., фактура № *********/19.08.2016г.                                                                                                                    -           -пътен лист № 0004706/ 22.08.2016г. ,товарителница № 0025658/22.08.2016г., фактура № *********/22.08.2016г.                                                                                                                                -пътен лист № 004707/26.08.2016г., товарителница № 0025659/26.08.2016г., фактура № *********/26.08.2016г.                                                                                                                    -           -пътен лист № 0004708/31.08.2016г., товарителница № 0025660/31.08.2016г., фактура № 60000058/31.08.2016г.

 Подписите за получател в съставените към фактурите приемо-предавателни протоколи не са оспорени  от ответника,а установената неавтентичност на подписите за предал от името  на доставчика  не следва да бъде вменявана в тежест на получателя, чиито права не следва да бъдат ограничавани,поради  породена  от доставчика  документална неизрядност.

 

За разлика от  доставките от „Велтур”ЕООД и „Риал Естейт” ЕООД ,издадените  от „С.” ЕООД  фактури имат за предмет  доставка на гуми, поради което за тях не са съставяни пътни листи и товарителници,а  по отношение на  съставените приемо-предавателни протоколи не съществува спор за съответствието на съдържанието им  с процесните фактури – спорът е друг и е концентиран около гореописаният  въпрос за истинността на протоколитете,като разминаването  в бройката гуми за даден размер в представения от доставчика договор и договора представен от РЛ не е  изрично посочено в РА като аргумент за отказ на правото на данъчен кредит. Подписите за получател в приемо-предавателните протоколи към фактурите не са оспорени от ответника, а неавтентичните подписи в приемо-предавателните протоколи за предал  от името на доставчика  не могат да бъдат вменявани в тежест на получателя.   

 

Товарителниците и пътните листи по фактурите от  „Хранимпекс” ЕООД  са описани на стр.63-64 от РА с тяхното пълно съдържание,което очевидно е четливо след като същото е подробно възпроизведено от ревизиращите органи,т.е. спор в това отношение не е налице.  Формалната доказателствена сила  на съставените към всяка фактура приемо-предавателни протоколи не е оспорена от ответника – оспорва се достоверността на  съдържанието,което не се ползва с материална доказателствена сила и съответно подлежи на преценка в съвкупност с останалите доказателства.

Налице е  кореспонденция между  пътни листи №  0004593/1.03.2016 г., № 0004592/1.03.2016г., № 0004603/1.03.2016г., товарителници №00025626/1.03.2016г., № 0025604/1.03.2016г., № 0025603/1.03.2016г.,приемо-предавателни протоколи № **********/1.03.2016г., № **********/1.03.2016г., № **********/1.03.2016г.  и фактура № **********/1.03.2016 г.  Поради липсата на недостатъци       в реквизитите на всеки един от  документите  и липсата на противоречия между съдържанието на отделните документи,всички те притежават характеристиките  на доказателство годно за установяване реалността на доставката по посочената фактура.

Фактура № **********/29.02.2016г.  има за предмет доставка на 39 700 кг. сол, като във връзка с нея е представен приемо-предавателен протокол № *********/26.02.2016 г. за  същото количество сол.  Фактура № **********/29.02.2016г. има за предмет доставка на 35520 кг. сол ,като във връзка с нея е представен приемо-предавателен протокол № *********/29.02.2016 г. за  различно количество сол,а именно 39 700 кг.  Представени са  на л.43 и л.44-гръб от преписката две товарителници за 39700 кг. сол, с място  на  издаване  гр.Нови пазар, дата на издаване  29.02.2016 г.  и посочено място на натоварване гр.Бургас,като в товарителница №0025602   датата 29.02.2016 г. е  посочена като такава  на натоварване и  разтоварване,а в товарителница № 0025601 датата 26.02.2016 г. е посочена като такава на натоварване и разтоварване. За разлика от възможното по-късно издаване на фактурата, недопустимо е  издаване на товарителницата  на дата по-късна от датата на натоварване и разтоворване на стоката,както   и на място различно от мястото на натоварване – в случая  товарителница № 0025601/29.02.2016 г.  е съставена  в гр.Нови пазар и то  три по-късно  от посочената в нея дата  на натоварване и разтоварване - 26.02.2016 г. Съдът не приема за достоверна тезата на жалбоподателя,че  в тази товарителница била сгрешена датата 29.02.2016 г. ,именно защото посоченото в нея място на  издаване  в гр.Нови пазар  е различно от  посоченото място на натоварване в гр.Бургас. Така компрометираното съдържание  на товарителницата не установява фактическото извършване на превоз на стока по  фактура № **********/29.02.2016 г.,въпреки наличието на пътен лист № 0004601/26.02.2016 г. ,който съгласно З-на за автомобилните превози не представява пряко относим към превоза  документ. Недоказването на превоза от своя страна влече съмнение в достоверостта на приемо-предавателен  протокол № **********/26.02.2016 г.,поради което съдът намира,че документите издадени  във връзка с фактура № **********/29.02.2016 г. не  притежават характеристиките на доказателства годни за установяване реалност на доставката по същата фактура. По отношение на фактура № *********/29.02.2016 г., не съществува приемо-предавателен  протокол  и товарителница  за посоченото в нея  количество сол от 35 520 кг.  – протокол № **********/29.02.2016 г. и товарителница № 0025602/29.02.2016 г.  се отнасят за 39 700 кг. сол.  От  друга страна,товарителницата е издадена в гр.Нови пазар,т.е. на място различно от посоченото в нея място на натоварване в гр.Бургас,което както вече бе посочено,представлява нередовност в този документ. Представен е пътен лист № 0004602/29.02.2016 г. ,но  няма яснота  за разминаването в количествата на стоката  – липсват данни и доказателства в тази насока. Поради така съществуващите несъответствия, неяснота и документални недостатъци,съдът намира,че въпросните документи не представляват доказателства годни за установяване реалност на доставката по фактура №  **********/29.02.2016 г.

 

Извън гореобсъдените доказателства,наличните други  за осчетоводяване на доставките и за тяхното заплащане, за ангажиране на жалбоподателя в дейност по снегопочистване, нямат  решаващо значение  за реалността на доставките и в този смисъл същите имат характера на косвени доказателства. Последните не са в състояние да променят последиците от неуспешното по гореизложените съображения пълно доказване от страна на РЛ на фактите  за  получаване  от него на стоката  по  фактурите издадени от „Велтур” ЕООД . Недоказаните факти са несъществуващи,т.е. след като стоката не е преминала от доставчика в разпореждане на  посоченият във фактурите получател,то не е налице реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС . При установената по този начин липса на доставка,правилно с оспорният РА е отказано на жалбоподателя  на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС признаване на право на данъчен кредит  за данъчен период м.01.2017 г. по всички издадени от „Велтур” ЕООД фактури в размер на 2100лв.

 

По сходен начин, негодните горепосочени преки доказателства  във връзка с издадените от „Хранимпекс” ЕООД  фактури № **********/29.02.2016 г. и № **********/29.02.2016 г.,обсъдени в съвкупност с обратно насочените косвени  доказателства, налагат извода за неуспешно проведено от жалбоподателя пълно доказване  на фактите за предаване  на стоката от доставчика в разпореждане на посоченият в тези фактури получател. При недоказаната  по тези съображения и поради  това реално несъществуваща доставка  по тези две фактури,правилно с оспореният РА е отказано на основане чл.70,ал.5 от ЗДДС признаване на право на данъчен кредит в размер на 3008,80 лв.

По отношение на фактурите издадени от „Риал естейт” ЕООД,  „С.” ЕООД и издадената от „Хранимпекс” ЕООД фактура № *********/1.03.2016 г. ,  изложените в РА  данни  за доставчиците не са съществено решаващи  за  реалността на доставките, както и   по гореизложенте съображения  няма това доказателствено значение установената в съдебното производство неистинност на документите  издадени от първите двама доставчици. Освен въпросната неистинност на подписите положени  от името на  тези доставчици, за които както бе посочено  отговорност не може да бъде вменявана на получателя,по делото не са налице данни поставящи под съмнение реалността на доставките. В  коментираните по-горе документи са посочени  имената на шофьорите  извършили превоза на стоките, както и номерата на превозните средства, с които е осъществен транспортът, като видно от представените още в хода на ревизионното производство трудови договори и свидетелства за регистрация на МПС част I, процесните количества сол са транспортирани с камиони  собственост на „К.“ ЕООД, управлявани от лица  намиращи се в трудовоправни отношения с  този  търговец. Установените чрез тези доказателства обстоятелства  напълно кореспондират със заявеното  както от ревизираното лице, така и от преките му доставчици, че транспортът на стоките е извършен от името и за сметка на жалбоподателя. Във връзка с това аргументът на данъчните органи за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит  свързан с липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, се явява неотносим към процесните доставки. Неоснователно е наведеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за неяснота относно изпращача в част от товарителниците, тъй като е посочено Пристанище Бургас. Действително в част от транспортните документи като изпращач е посочено Пристанище Бургас, но от обстойния преглед и анализ на същите, поотделно и в съвкупност с останалите факти и доказателства по делото, се установява, че стоките са натоварени от пристанището в гр. Бургас, като изпращачи са съответните дружества-доставчици, издатели на спорните фактури. Посочените в товарителниците обекти, на които е доставяна стоката, се намират в гр. Нови пазар, където съгласно данните по делото, в т.ч. и заключението по СТЕ, се намират обектите на ревизирания данъчен субект. От изложеното се налага обоснован извод, че получател на доставеното количество сол по всички товарителници е „К.“ ЕООД, а доставчици са посочените в първичните счетоводни документи лица.

В подкрепа на извода за реалност на доставките са и свидетелските показания на  Т.Т.и Д. Т., които през процесния период, както и към настоящия момент  работят в „К.“ ЕООД на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион до 12 тона“, съгласно които по това време дружеството е разполагало с тежкотоварни камиони, с които е извършен транспортът на процесните количества сол от пристанищата в  Бургас и Русе до обектите на ревизираното лице в гр. Нови пазар. Свидетелите подробно описват механизма на извършване на доставките и съставяните във връзка с тях транспортни документи, като посочват, че солта е била в насипно състояние и обясняват как е съхранявана при лоши атмосферни условия. Свидетелите са единодушни относно основната дейност на ревизираното лице /транспортна и строителна/, като посочват, че през зимния период се извършва и снегопочистване, посредством притежаваните от дружеството фадроми, багери и снегорини. Показанията им са убедителни и непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, като съответстват на останалите, събрани по делото, доказателства, поради което няма основание да не бъдат кредитирани.

От изложеното се налага извод, че посредством цитираните доказателства /приемо-предавателни протоколи и товарителници/ стоките са индивидуализирани, установено е отделянето им от рода и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Вярно е, че се касае за частни документи, без обвързваща съда материална доказателствена сила, но за същите, обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото – представените от жалбоподателя и от преките му доставчици договори за продажба, пътни листове, справки за стоковия поток, извлечения от главна книга, сметка „Клиенти“, хронологични регистри на сметка 401 „Доставчици“, не са налице причини да не бъдат  кредитирани. С оглед на изложеното не може да бъде споделен достигнатият от приходните органи извод, че не е доказано прехвърлянето на собствеността върху стоките, предмет на процесните доставки.

Горните изводи се подкрепят и от заключението по назначената ССЕ, според което процесните фактура притежават законово изискуемите реквизити, като са отразени в счетоводството на „К.“ ЕООД, което е водено редовно, а също така са отразени и в СД по ЗДДС на доставчиците за съответните данъчни периоди. Констатациите на вещото лице К. са подкрепени от изготвената от нея справка за доставките, съдържаща данни за данъчното събитие и придружаващите фактурите документи, представляваща Приложение № 1 към отговора на Задача № 5 от заключението.

От данните по делото категорично се установява както прехвърлянето на правото собственост върху стоките, така и последващата им реализация. Видно от приложените по делото договори за наем на техника на материали и услуги с автотранспорт и механизация във връзка с изпълнение на дейности по поддръжка /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканска пътна мрежа на територията на Област Шумен, договори за услуга по абонаментно почистване и протоколи  за оглед, ревизираното лице е разполагало с достатъчно количество сол за изпълнение на поетите ангажименти по договорите със своите контрагенти. Тоест закупените от преките му доставчици стоки са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, което съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит. Последното обстоятелство се установява и от показанията на свид. П., представляващ възложителя по договорите за наем на техника на материали и услуги с автотранспорт и механизация във връзка с изпълнение на дейности по поддръжка /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на републиканска пътна мрежа на територията на Област Шумен, който посочва, че „К.“ ЕООД е разполагал с необходимото количество сол и техника за извършване на снегопочистване. Получената информация от държавни и общински органи, сочеща на влошена метеорологична обстановка по пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на област Шумен през процесните данъчни периоди, обуславяща необходимостта от тяхното снегопочистване, представлява косвено доказателство за действителното осъществяване на спорните доставки на сол, тъй като сочи на последваща реализация на доставената стока.

По отношение на фактурите, издадени от „С.“ ЕООД, с предмет на доставка „гуми“ следва да бъде отбелязано, че също е доказано, както тяхното изпълнение, така и последващата им реализация. Прекият доставчик е представил копия на фактурите, ведно с приемо-предавателни протоколи към всяка от тях, а също така и договор за продажба, като при сравнение на данните в тези писмени доказателства са установява пълно съответствие. Договорите са израз на възникнали облигационни отношения между лицата, а чрез приемо-предавателните протоколи,в които истинността на подписа на получателя не е оспорена, се установява прехвърлянето на собствеността върху родово определените вещи, т.е. реалността на доставката от гледна точка на ЗДДС. Освен това са представени и счетоводни извлечения, доказващи отчитането на приходи, начисляването на ДДС и осчетоводяването на плащания по банков път във връзка с извършените доставки към „К.“ ЕООД. Посочените обстоятелства представляват допълнителен аргумент в подкрепа на извода на действително осъществени доставки на стоки. Последващата реализация на придобитите от ревизирания данъчен субект гуми се изразява в поставянето им на притежаваната от него строителна и транспортна техника, използвана за икономическата му дейност.

От приложените към фактурите фискални бонове се установява, че е налице плащане по фактурите. Плащането на цената по спорните фактури не е елемент от фактическия състав, обуславящ правото на приспадане на данъчен кредит, но наличието на такова представлява, допълнителна индиция, че процесните доставки действително са извършени, тъй като същото се явява лишено от икономическа логика при твърдение за липса на реални доставки /в същия смисъл Решение № 6310 от 13.05.2014г. по адм. дело № 12619/2013г. на ВАС/.

Органите на приходната администрация са обосновали отказа на право на приспадане на данъчен кредит и с обстоятелства, отнасящи се до преките доставчици, които обаче нямат никаква връзка с процесните доставки по фактурите, издадени на „К.“ ЕООД, като например: дерегистрирането им по ЗДДС след датите на издаване на фактурите; включването в дневниците за покупки на доставчиците на покупки от дерегистрирани по ЗДДС лица; липса на назначени лица по трудов договор, неподавани справки обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски; наличие на непогасени задължения към бюджета. Горните обстоятелства са напълно ирелевантни по отношение на настоящия правен спор, като освен това, при наличието на достатъчно данни за получени от ревизираното лице стоки, тези данни, касаещи преките му доставчици, не следва да го лишават от предоставеното му право на данъчен кредит, тъй като то не може да им влияе по никакъв начин. В този контекст следва да бъде отбелязано, че съгласно Решение от 21 Юни 2012 година на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват както данни,така и доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на ЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с тази част от обжалвания РА. С последния правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС – поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. В конкретния случай от представените писмени доказателства, както и от заключенията по ССЕ и по СТЕ, се констатира издаването на фактурите, съответствие на количеството на стоките по тях и съпътстващите ги документи, осчетоводяването им при жалбоподателя и включването им в дневниците за продажби на преките доставчици, осъществено плащане по тях, получаването на стоката от жалбоподателя, както и последващото й реализиране, т.е. налице са реално осъществени доставки по процесните фактури.

По изложените съображения и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по фактурите  издадени от „Риал естейт“ ЕООД, „С.“ ЕООД  и  издадената от „Хранимпекс“ ЕООД фактура № **********/1.03.2016 г. , с предмет на доставка стоки /сол и гуми/, по които ревизираното лице е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая са представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото дружество за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до противоположен извод, органите по приходите са издали материалнонезаконосъобразен ревизионен акт.

 

2. Относно фактурите, издадени от „Вивамел“ ЕООД, Евротрейд дизайн“ ЕООД, „Профил комерс“ ЕООД, „С.“ ЕООД и „Строй консулт 2022 А“ ЕООД, с предмет на доставка услуги /транспорт и ремонт на тежкотоварна и строителна техника и наем на механизация/.

 

Правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с изводи за неправомерно начислен във фактурите данък, поради липса на доказателства относно реалното осъществяване на доставките, водещи до извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, т.е.  за да е налице доставка на услуга, респ. възникнало данъчно събитие по смисъла на цитираната разпоредба, което от своя страна е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на приспадане данъчен кредит, следва услугата да е действително извършена и резултатът от нея да е получен от получателя по фактурата. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката  дали една услуга е действително осъществена  е съвкупният анализ на всички  събрани по делото  доказателства. Последното е относимо по изложените вече съображения и за   оспорените от ответника документи,чиято неистинност е установена чрез  съдебно-почерковата експертиза с изключение на  издадената от „Строй консулт 2022 А „ЕООД фактура № **********/11.02.2014 г.,за която е установено,че положеният подпис за „съставил” е изпълнен от представляващия дружеството П.Т.Г.. Тази фактура представлява истински документ,а доказателственото значение на неистинските документи   е същото както в изложението по предходната точка 1. Неистински  се следните документи :  издадените от „Вивамел” ЕООД фактури и приемо-предавателните протоколи към тях в частта им относно подписа на И.И.Н.; издадените от „Евротрейд дизайн” ЕООД фактури в частта им относно подписа на З.К.Г.; издадените от „Профил Комерс” ЕООД фактури и сключените във връзка с тях договори за отдаване  на техника под наем в частта им относно подписите на Р.Т.С.; издадените от „С.” ЕООД  фактури и приемо-предавателните протоколи към тях в частта им относно подписа на П.П. Б. ; издадените от „Строй консулт 2022 А” ЕООД фактури с изключение на горепосочената с № **********/11.02.2014 г.,в частта им относно подписите на П.Т.Г..

Предмет на доставка по издадените от „Вивамел“ ЕООД, Евротрейд дизайн“ ЕООД, „Профил комерс“ ЕООД, „С.“ ЕООД и „Строй консулт 2022 А“ ЕООД фактури са различни видове услуги. За доказване реалността на доставките са представени копия на фактурите, приемо-предавателни протоколи, товарителници, извлечения от главна книга дневник на сметка 401 „Доставчици в лева“ за всеки от доставчиците, работни карти за извършен ремонт и за извършено техническо обслужване и ремонт, договори за наем на строителна техника, протоколи за извършен текущ ремонт на фадрома, фискални бонове.

Издаването на фактури и счетоводното им отразяване не влече след себе си автоматичният извод за наличието на облагаема доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и от националния данъчен закон. За да се признае право на приспадане на данъчен кредит  е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е действително осъществена.

Издадените от  доставчиците „Профил комерс“ ЕООД и „С.“ ЕООД   фактури са с предмет на доставка „наем на механизация“, като  представените във връзка с тях  договори свидетелстват единствено за наличие на облигационна връзка между страните , но само въз основа на тях не може да се заключи, че поетите съгласно съдържанието им задължения са изпълнени.

С оглед последното,неистинността на договорите относно подписа на представляващия „Профил комерс” ЕООД Р. С.,няма пряко доказателствено значение за спорния въпрос  относно  реалността на доставките. Освен договорите и фактурите,единствените други представени доказателства за доставките от „Профил комерс” ЕООД  са  хронологичен регистър на сметка 411 за периода от 1.04.2016 г. до 31.05.2016 г. за отчитане на фактурите като приход при доставчика  и дневник на сметка 4011  за периода 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за осчетоводяване на фактурите като разход при РЛ. За доставките от „Профил комерс” ЕООД няма представени приемо-предавателни протоколи,няма никакво изложение на доводи в подадената до съда жалба,както  и в представените от жалбоподателя писмени защити при предходното и настоящото разглеждане на делото. Съобразно тези обстоятелства,при които осчетоводяването на фактурите при доставчика и получателя само по себе си не установява предаване от доставчика на получателя на отдадена под наем механизация,този факт за който доказателствената тежест се носи от жалбоподателя,остава недоказан. В случая не съществува и нито една индиция за  предхождащия релевантен факт за действителното съществуване изобщо на техниката,за която се твърди,че е отдадена под наем от „Профил комерс” ЕООД   на „К.” ЕООД. При така установените данни,правилно  приходните органи са приели нереалност на доставките от „Профил комерс” ЕООД и са отказали на основане чл.70,ал.5 от ЗДДС признаване на право на данъчен кредит по фактурите издадени от този доставчик.

По сходен начин,жалбата и писмените защити от пълномощника на жалбоподателя не съдържат изложение на доводи относно доставките от „С.” ЕООД. Във връзка с фактурите от този доставчик като доказателства са представени договор  за наем от 27.06.2016 г. ,  протоколи №1/27.06.2016 г., №2/1.07.2016 г., №3/8.07.2016 г., №4/ 18.07.2016г. и  №5/20.07.2016 г.   към  договор за наем от 1.07.2016 г. , главна книга за сметка 411 за осчетоводяване на приход при доставчика и дневник на сметка 4011 за осчетоводяване на разход при получателя. Протоколите са приложени на л.646-648 от преписката,а на л.649 е приложен договор за наем от 27.06.2016 г. – няма представен договор за наем от 1.07.2016 г.  При липсата на изложени от жалбоподателя доводи,неясно е дали протоколите съдържат грешно изписване на датата на договора за наем,доколкото описаните в тях  Булдозер Катерпилар D6Т и багер GAT 325L  са цитирани  в договора за наем от 27.06.2016 г.,или действително са съставени във връзка с друг договор за наем с дата 1.07.2016 г. Налице е и друга неяснота в протоколите  – посочен  е  гр. Нови пазар като място на предаване и приемане на наетата техника,но не е посочен точният обект,което обстоятелство е от значение,тъй като е видно,че доставчика „С.” ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр.София. Ако в случая не е правилно да се вменява в тежест на РЛ да установява как доставчикът се е снабдил с въпросната техника / собствена или наета от предходен доставчик/,то в негова доказателствена тежест е да установи фактите по движението на тази техника  до мястото на предаването й   /на собствен ход или по друг начин/. Касае се за факти представляващи елемент от  предаването и приемането на наетата техника,т.е. такива пряко относими към реалността на доставката. Информация за тези факти не се съдържа във въпросните протоколи,а и няма каквито и да било други доказателства в тази насока.  При тази  непълнота в  доказателствата,съдът намира,че доказателствената стойност на протоколите е  достатъчна единствено за изграждане на предположения,но не и за доказване на реално случили се факти – при недоказване на последващият  факт за предаване на техниката,съчетано с липсата на други доказателства,не е доказан и предходният факт за нейното съществуване изобщо.  В заключение, жалбоподателят не се е справил с съществуващата за него доказателствена тежест  да установи в условия на главно и пълно доказване реалността на доставките. С оглед последното,правилно с оспореният РА не е признато на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС правото на данъчен кредит по издадените от „С.” ЕООД фактури.

 

Фактурираните от „Вивамел“ ЕООД,  „Евротрейд дизайн“ ЕООД и „Строй консулт 2022 А“ ЕООД  доставки са с  предмет транспорт и ремонт на тежкотоварна и строителна техника.

Издадените от „ Вивамел” ЕООД  фактури № 62/23.02.2016 г. и № 63/25.02.2016 г. са с предмет „транспорт на тежкотоварна техника”, а фактура № 64/26.02.2016 г. е с предмет „ремонт на тежкотоварна техника”. При извършената проверка на доставчика е установено,че фактурите са отразени в дневника за продажби на контрагенти,различни от РЛ. Извън доказателствата са осчетоводяване на фактурите като разход при РЛ /сметка 4011/, единственото представено доказателство представлява протокол от 26.02.2016 г. / /л.59-гръб от преписката/,който е относим към фактура № 64/26.02.2016 г.  За останалите две фактури няма нито едно доказателство,в резултат на което остават неустановени всички възможни елементи влизащи във фактическия състав на услугата „транспорт на тежкотоварна техника” – не са индивидуализирани периода и мястото на извършване на услугите,транспортните средства послужили за извършване на услугите и техните водачи,вида на транспортираната техника. С оглед последното,реалното извършване на услугите по тези две фактури не е доказано от страна на РЛ. Протокола от 26.02.2016 г. се отличава с липса на пълна информация относно съществени за реалността на доставката елементи – не е посочено конкретното лице извършило услугата,не е индивидализирана в достатаъчна степен ремонтираната фадрома /посочен е само вид,но не и регистрационните данни – строителната техника подлежи на регистрация в областните дирекции на ДФ „Земеделие”/,не са посочени единични цени на  вложените резервни  части и цени на отделните услуги по т.1. Прави впечатление,че според описанието  последните се състоят само в проверка  на отделните системи без да  са влагани резервни части, при което би трябвало цената на услугата да се формира само от цената на труда,но трудът е отделно посочен в т.3 от протокола. При тези недостатъци в протокола,съдът намира ,че същият  не представлява източник на точна и вярна информация,поради което извършването и  на  тази услуга остава недоказано от РЛ. Съобразно тези обстоятелства,правилен според съда е извода на ревизиращите органи за липсата на реалност на доставките по издадените от „Вивамел” ЕООД фактури,съответно правилно на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС не е признато с РА правото на данъчен кредит.

 

Издадените от „Евротрейд дизайн” ЕООД фактури не са включени в дневниците за продажби на доставчика,но този аргумент неправилно е посочен в РА като такъв имащ отношение към упражненото от РЛ право на данъчен кредит. Към фактурите за ремонт са представени като доказателства работни карти,а към фактурите за транспорт са представени товарителници, всички те описани на стр.17 от РА,включително с връзката между тях. Товарителниците са приложени на л.94, л.94-гръб, л.98,99-гръб и 100-гръб от преписката. Във всички товарителници са нечетливи изписаните в тях рег.номера на автомобилите ,както и пътните листи,а превозваният товар – багер и съответно фадрома,не са индивидуализирани по регистрация.  В резултат на тези недостатъци на товарителниците, остават неустановени товара, превозните средства и водачите  по споменатите във фактури № 298/26.09.2014 г., № 301/23.12.2014 г. и № 304/26.02.2015г.   транспортни  услуги.  Други преки доказателства за извършване на услугите по тези фактури не са представени,поради което споменатите недостатъци  на  товарителниците  не са преодолими по реда на чл.178,ал.2 от ГПК. Съобразно тези обстоятелства,съдът намира,че тяхната доказателствена сила е компрометирана.  Последицата е липсата на  проведено от РЛ главно и пълно доказване на доставките  на услуги по тези три фактури.

Работните карти към фактури № 299/30.09.2014 г., № 300/23.12.2014 г. и № 302/26.02.2015 г. са приложени в преписката на л.97-гръб, л.101-гръб, л.93 ,л.95-гръб и л.96-гръб. В работна карта №1 /30.09.2014г. не е индивидуализирана с регистрационни данни ремонтирата фадрома,не е посочено лицето извършило ремонта,не е посочено мястото на ремонта,не са посочени единични цени на отделните резервни части и бройките на някои от тях – накладки,филтри,дискове. В работна карта № 2/22.12.2014 г. не са  посочени  рег.№ на челен товарач волво, мястото на ремонта и лицето което го е извършило,единични цени  на масла,филтри /маслен и горивен/,ремъци и гарнитура по т.2. Посочената в т.1 услуга се  състои само в проверка на отделните системи без подмяна на резервни части,което предполага заплащане само на труд,но трудът е отделно включен в т.3 от работната карта.  Работна карта №1/22.12.2014 г. съдържа същите недостатъци с изключение на рег.№ на товарен автомобил волво/влекач/ - посочен е рег.№ ******.  Работна  карта от 25.02.2015 г. за товарен автомобил Рено /влекач/ с рег.№ ***** съдържа същите  недостатъци ,както и работна карта от 25.02.2016 г. за ремонт на багер Kamotzu без посочени за него регистрационни данни.  Липсата на достатъчно информация в работните карти е допълнена с гласни доказатества,но само по отношение на мястото на ремонта,за което се твърди,че било в база на РЛ. При тези обстоятелства, съдът намира,че в случая е налице непълнота на доказателствата -  доставката на услуги представлява фактическо извършване на определени дейности, които имат стойност  и извършването им би могло да се докаже със счетоводни документи,  описи, отчети за свършената работа от конкретен служител на доставчика,  но такива доказателства  не са представени в хода на настоящото производство – подобно  обобщено и недетайлно  представяне на услугата в работните  карти  изобщо не влиза в рамките на понятието за грижата на добрия стопанин,т.е. обичайно никой предприемач не извършва разходи въз основа на такива документи . От съществено значение за доказване  на услугите е  яснотата относно  кадровия ресурс  осигурил изпълнението им, за която не са налице каквито и да било доказателства – РЛ няма доказателствена тежест да установява в какви отношения се намира с доставчика  с конкретното лице по изпълнението,но това лице следва да бъде установимо чрез доказателства представени именно от РЛ. В обобщение,съдът намира,че работните карти не представляват  убедително и достатъчно доказателство за установяване извършването на услугите ,т.е. жалбоподателят не е  провел успешно главно и пълно доказване на доставките на услуги и по останалите три фактури за ремонт.

Предвид гореизложеното,правилен е извода на ревизиращите органи за липсата на реалност на доставките по всички фактури издадени от „Евротрейд дизайн” ЕООД,поради което правилно с оспореният РА е отказано  на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС признаване  по същите фактури на право на данъчен кредит на РЛ.

 

Фактурите издадени от „Стройконсулт 2022-А” ЕООД с представените към тях доказателства и връзката между тях ,са описани в таблицата на  л.55,56 и 57 от РА.  Към фактурите за ремонт са представени работни карти,а към фактурите за транспорт са представени товарителници – други преки доказателства не са представени от РЛ,а  събраните доказателства за плащане /касови бонове/ не са преки такива по отношение реалността на доставките - заплащането на цената по фактурите не е част от фактическия състав, обуславящ възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. Работните карти  според изложената в таблицата тяхна последователност са приложени  в преписката на  л.134,л.125, л.117, л.122 и  л.116.  Представената към фактура № 391/30.04.2014 г. работна карта № 10/30.04.2016 г. е приложена на л.123 – видно е разминаването на годините посочени във фактурата и картата. Представената към фактура № 405/30.05.2014 г. работна карта № 12 е приложена на  л.138-гръб,но тя не е с посочената в РА дата 30.05.2014 г.,а е с дата 30.05.2016 г.  Представената към фактура № 415/25.08.2014 г. работна карта № 33 е приложена на л.135-гръб,но тя не е с посочената в РА дата 25.08.2014 г.,а е с дата 25.08.2016 г.  Освен разминаването в годините,  работна карта № 10/30.04.2016 г. не посочва цена на труд. За разлика от нея,работна карта № 12/30.04.2014 г. включва цена на труд. Освен разминаването в датите,работна карта № 12/30.05.2016 г., също по необясними причини не посочва цена на  труд. Работна карта №14/28.06.2014 г. включва цена на труд в точка  6 /преди нея има само три  точки,т.е. неясна е логиката на номерацията/ ,но не посочва  брой и цена на отделните резервни части,които са различни във всяка една от т.1,т.2 и т.3. Работна карта № 15/23.06.2014 г. не съдържа регистрационни данни за Фадрома Ханомаг и единични цени на резервните части. Работна карта № 17/30.06.2014 г. не посочва регистрационни данни за фадрома Ханомаг и единични цени по т.4 и т.5. Работна карта № 23/28.07.2014 г.  не посочва цена на труд и единична цена на резервните части по т.1.  Освен разминаването в годините, работна карта № 33/25.08.2016 г. не посочва регистрационни данни за Фадрома Zettelmewr ZL и единични цени на резервни части по т.1 и т.2.  Нито една от работните карти не посочва място на ремонт и лицето извършило ремонта.  Прави впечатление,че работни карти № 12/30.05.2016 г. , № 14/28.06.2014 г., № 15/23.06.2014 г., № 17/30.06.2014 г., № 23/28.07.2014 г. и № 33/25.08.2016 г. описват ремонт на различни превозни средства ,а там където те са еднакви,различни са ремонтираните системи,но въпреки това във всички тях е еднаква  крайната цена на услугата без ДДС  -  12400 лв. При така съществуващите непълноти,противоречия и неясноти в работните карти,по същите съображения изложени относно работните карти към фактурите от „Евротрейд дизайн” ЕООД,съдът намира,че жалбоподателят не е провел успешно главно и пълно доказване на  доставките на услуги по  свързаните   с въпросните карти фактури на „Строй консулт 2022 А” ЕООД.

Товарителниците към издадените от „Строй консулт 2022 А” ЕООД  фактури за транспортна услуга в описаната в таблицата последователност са приложени  в преписката на л.130-гръб, л.132, л.133-гръб, л.141, л.141-гръб, л.137-гръб, л.143-гръб,  л.146-гръб, л.144-гръб и л.129.  Нито една от тези товарителници не е четлива,като това обстоятелство е било посочено в РА,но въпреки това жалбоподателят не е предприел и след указаната му от съда доказателства тежест ,нито едно процесуално действие за да направи достъпно съдържанието на тези документи. При липсата на други преки доказателства в тази насока,съдът намира,че недостатъците на всички товарителници са непреодолими по реда на чл.178,ал.2 от ГПК,поради което тяхната доказателствена сила е компрометирана. Последицата е несправяне от страна на жалбоподателя със съществуващата за него доказателствена тежест да установи в условията на главно и пълно доказване  реалното извършване на доставки на транспортни услуги по издадените от „Строй консулт 2022 А” ЕООД фактури № 407/11.02.2014 г., № 400/23.02.2014 г., № 399/20.03.2014 г. , № 403/31.05.2014 г. , № 402/10.05.2014 г., № 410/21.07.2014 г., № 412/28.07.2014 г., № 411/23.07.2014 г. и  № 418/26.08.2014 г.

Предвид гореизложеното,съдът намира,че  с РА правилно на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС е отказано на РЛ признаване на право на данъчен кредит по фактурите издадени от „Строй консулт 2022 А” ЕООД.

 

Съобразно гореизложеното за липсата на право на данъчен кредит по фактурите издадени от „Строй консулт 2022 А” ЕООД,  „Евротрейд дизайн „ЕООД , „Вивамел” ЕООД,  фактури  от  „Хранимпекс” ЕООД   № **********/29.02.2016 г. и  № **********/29.02.2016 г.,  „Профил комерс” ЕООД,  „С.” ЕООД  и „Велтур”ЕООД, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава по отношение на следните части от оспореният РА :

-д.п.м.02.2014г. -  2492 лв. главница и 896,12 лв. лихва.                                                              -д.п.м.03.2014 г. – 2492 лв. главница и 874,62 лв. лихва.                                                              -д.п.м.04.2014г. – 2540 лв. главница и 870,26 лв. лихва.                                                               -д.п.м.05.2014 г. – 7456,58 лв. главница и 2490,45 лв. лихва.                                                       -д.п.м.06.2014г. – 7440 лв. главница и 2422,77 лв. лихва.                                                             -д.п.м.07.2014 г. – 7464 лв. главница и 2366,12 лв. лихва.                                                -д.п.м.08.2014 г. – 2492 лв. главница и 768,45 лв. лихва.                                                                     -д.п.м.09.2014 г. – 7440 лв.  главница  и 2232,07 лв. лихва.                                                         -д.п.м.10.2014 г. – 2480 лв.  главница  и 722,60 лв. лихва.                                                       -д.п.м.12.2014 г. – 4960 лв. главница и 1360,95 лв. лихва.                                                 -д.п.м.02.2015 г. – 4960 лв. главница и 1279,57 лв. лихва.                                                           -д.п.м.02.2016 г. – 7999,63 лв. главница и 1249,19 лв. лихва.                                                      -д.п.м.04.2016 г. – 13001,10 лв. главница и 1809,63 лв. лихва.                                                    -д.п.м.05.2016 г. – 6266 лв. главница и 818,16 лв. лихва.                                                             -д.п.м.06.2016 г. – 6741 лв. главница и 823,97 лв. лихва.                                                             -д.п.м.07.2016 г. – 5362,50 лв. главница и 609,29 лв. лихва.                                                         -д.п.м.01.2017 г. – 2100 лв. главница и 131,26 лв. лихва.

 

Съобразно гореизложеното за наличието на право на данъчен кредит по фактурите издадени от „Риал Естейт” ЕООД,  „С.” ЕООД  и  по фактура № **********/1.03.2016 г. от „Хранимпекс” ЕООД, жалбата е основателна,тъй като в нарушение на материалния закон са установени задължения за ДДС,поради което  оспореният РА следва да бъде отменен  в следните негови части :

-д.п.м.03.2016 г. – 6000 лв. главница и 885,21 лв. лихва.                                                             -д.п.м.08.2016 г. – 4803,20 лв. главница и 504,38 лв. лихва.                                                         -д.п.м.09.2016 г. – 16723,20 лв. главница и 1616,71 лв. лихва.                                                     -д.п.м.10.2016 г. – 4924,80 лв. главница и 433,69 лв. лихва.                                                         -д.п.м.11.2016 г. – 6880 лв. главница и 548,53 лв. лихва.                                                              -д.п.м.12.2016 г. – 5420 лв. главница и 385,45 лв. лихва.

 

ІІ. Относно определените допълнителни задължения за КД по ЗКПО.

 

            1. Предвид изложеното в РА  в частта по ЗДДС, и от приложените към данъчната преписка доказателства, органите по приходите са приели, че не се установява реално изпълнение на доставки по фактурите  издадени от доставчиците „Евротрейд дизайн“ ЕООД и „Строй консулт 2022 А“ ЕООД, поради което са извършили преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя в посока увеличение  на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО за 2014 г. със сумата в размер на 37 200,00 лева по фактурите   издадени от „Евротрейд дизайн“ ЕООД  и със сумата в размер на 99 582,2 лева по фактурите  издадени от „Строй консулт 2022 А“ ЕООД,  а  за 2015 г. със сумата в размер на 12 400 лева по фактура  издадена от „Евротрейд дизайн“ ЕООД, представляващи отчетени  от РЛ разходи .  С оглед установените факти  за нереалност на доставките по въпросните фактури е констатирано, че жалбоподателят неправомерно е намалил  финансовия си резултат за процесните отчетни периоди  с  несъщестуващи разходи , т.е. осчетоводените  разходи за външни услуги  не са документално обосновани съгласно изискванията на  чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1  от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция, т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане отразеният в счетоводния документ разход  следва да е извършен по реална сделка, т.е. да  отразява  вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО. Категорично е установено по делото, че дружеството е осчетоводило разходи по процесните фактури като такива за външни услуги, но имайки предвид направените в т. I. 2. от настоящото изложение констатации, както  в хода на ревизионното производство , така и  в хода на съдебното производство не е  установена реалност на  доставките по  фактурите издадени  от „Евротрейд дизайн” ЕООД  и „ Стройконсулт 2022 А” ЕООД”.

В случая е установено, че разходите по процесните фактури са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че  тези разходи, с които е увеличен финансовият резултат, са действително извършени и че са свързани с реално осъществени доставки. Съобразно тези данни,  правилен  се явява изводът на данъчните органи, че отчетените въз основа на процесните фактури разходи са документално необосновани ,поради което  правилно и законосъобразно на основание чл. 26, т. 2  от ЗКПО същите не са признати за данъчни цели,съответно правилно с техният размер  е увеличен счетоводният финансов резултат на ревизирания данъчен субект за процесните 2014 г. и 2015 година.

 

2. Доколкото в хода на ревизията е установено, че с РА № Р-27-1400904-091-01/15.09.2014 г., обективиращ извършена ревизия на жалбоподателя за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2012 г. – 31.01.2014 г. са установени задължения за ДДС, както следва: ДДС главница за внасяне – 40 314,20 лева, лихви за внасяне – 877,18 лева, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от изрично посочени в утежняващия данъчен акт доставчици, и с оглед направената констатация, че РА № Р-27-1400904-091-01/15.09.2014 г. е влязъл в сила, правилно, на основание чл. 26, т. 3 от ЗКПО, органите по приходите са увеличили с  посочената сума декларирания финансов резултат   за 2014 г .  Според цитираната разпоредба не се признава за данъчни цели разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели. При положение, че с РА № Р-27-1400904-091-01/15.09.2014 г. правото на данъчен кредит е отказано поради нереалност на доставките, т.е. фактурите не отразяват действително осъществени стопански операции, и предвид безспорния между страните факт, че „К.“ ЕООД е осчетоводило по сч. с/ка 609 „Други разходи“  разход в размер 40 314,20 лева, представляващ стойността на издадените от „Ел Профи Груп“ ООД, „Алгера 11“ ЕООД и „Балкан Милк“ ЕООД фактури, извършеното с процесния РА увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя с посочената сума се явява материалнозаконосъобразно. Налага се извод за неоснователност на жалбата в тази част.

 

В  резултат на извършените  увеличения на  финансовият резултат на дружеството по ЗКПО за д.п.2014 г. и д.п.2015 г., при правилно приложение на материалния закон  са установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО в размер на главницата от 17 709,71 лв.  и лихва от 4484,98 лв.  за д.п. 2014 г.  ,съответно в  размер на главницата от 1240 лв. и лихва от 187,77 лв. за д.п. 2015 г.  Жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде  отхъврлена като такава.

 

ІІІ.  Относно разноските.

 

С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания, и като съобрази изложеното в предходния абзац, съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на задълженията по ревизионния акт в обжалваната част е 188 159,82 лева /главница и лихви/. Подлежащата на отмяна  част от РА е в размер на 49 125,17 лв. /главница и лихви/, съответно жалбата подлежи на отхвърляне за част от РА в размер от 139 034,65 лв.  /главница и лихви/. Съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1 от ДОПК,разноски се присъждат за всяка инстанция,които в случая са две,независимо от връщането на делото за ново разглеждане,т.е. разноски се дължат общо за първа инстанция и отделно за касационна инстанция.  Сторените от  жалбоподателя  в първоинстанционното производство разноски са в  общ размер на  5550,00 лева, в т.ч. 50,00 лева  заплатена държавна такса , 1200 лв.  заплатени депозити за вещи лица /700лв. при първото разглеждане на делото и 500 лв. при второто/   и 4300 лв.  заплатено  адвокатско възнаграждение по договор № 849176/27.08.2019 г.  на л.57 от новото дело. С отмененото решение не са били присъдени на жалбоподателя разноски  за адвокатско възнаграждение,като решението е било обжалвано включително в тази му част. Решението е отменено изцяло ,като с касационното решение е постановено присъждане на разноски  по реда на чл.226,ал.3 от АПК,която разпоредба има предвид само разноските пред ВАС. При новото разглеждане на делото,с представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските /л.58/ се претендират такива за адвокатско възанаграждение само в размер на 4300 лв. ,но не и тези в размер на 8000 лв. ,за които  доказателства са били представени едва пред касационната инстанция – л.19 от касационното дело. В касационното производство с молба от 19.02.2019 г. /л.56/ са претендирани  от „К.” ЕООД  разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 7500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 1.11.2018г. на л.59 – претенцията за разноски не включва платената по сметка на ВАС държавна такса от 25 лв. Касационната жалба на „К.” ЕООД е подписана от упълномощения адвокат П.В.,която не се е явявала в касационните заседания,за което единствено е подавала молби,с които е заявила,че поддържа подадената касационна жалба. Въпросните молби не обективират  осъществено процесуално представителство пред касационния съд,поради което за  изготвянато на касационната жалба,разноските на „К.” ЕООД за адвокатско възанграждение следва да бъдат определени по правилото на чл.9,ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От пълномощника на „К.” ЕООД е бил представен пред касационната инстанция писмен отговор по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП”-Варна,разноските за което следва да бъдат определени по правилото на чл.9,ал.3 от Наредбата. В първоинстанционното производство ответникът е представляван от гл.юрисконсулт К. Д.,във връзка с което по време на устните състезания последна отправя претенция за разноски за всички съдебни инстанции в размер на 13 094,61 лв.  Касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП”-Варна не е била изготвена от юрисконсулт,но представеният писмен отговор по касационната жалба на „К.” ЕООД е бил изготвен от юрисконсулт К. Д.. Последната не се е явявала в съдебните заседания на касационната инстанция,но с молби от 25.01.2019 г. и 22.03.2019г.  е претендирала присъждане на разноски за две съдебни инстанции в размер на 8 729,74 лв. За представеният писмен отговор, разноските за касационната инстанция на настоящият ответник следва да бъдат определени по правилото на чл.9,ал.3 от  Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възанаграждения. Съгласно чл.161,ал.1 от ДОПК,на жалбоподателя се присъждат разноски съобразно  уважената  част на  жалбата,а на ответника съобразно отхвърлената част. В този смисъл ,за първоинстанционното производство ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на разноски  в размер на 1435,50 лв. от  общо сторените такива в размер на 5500 лв. Съобразно уважената част от жалбата, дължимите от ответника на  „К.” ЕООД   разноски  за адв.възнаграждение  за изготвяне на касационна жалба  от адв.В.  са в размер на ¾ от  1975,50 лв. -  уважената част от платените 7500 лв. по договор от 1.11.2018г. ,т.е.  1468,12 лв.  Същият размер от 1468,12 лв. ответникът дължи на жалбоподателя  и за изготвения от адв.В. отговор  по касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП”-Варна – последният не е правил в касационното производство възражение за прекомерност на платеното от противната страна адв.възнаграждение.  Съобразно отхвърлената част от жалбата, ”К.” ЕООД дължи на ответника разноски в първоинстанционното производство  за юрисконсултско възнаграждение  по чл.8,ал.1,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г.  в размер на 3259,72 лв. ,а за изготвения от юрисконсулт Д. отговор по неговата касационна жалба дължи разноски в размер на 2444,79 лв.   -  ¾  от 3259,72 лв. След компенсация,жалбоподателят  дължи на ответника  разноски за първа инстанция в размер на 1824,22 лв., а ответникът дължи на жалбоподателя разноски за касационна инстанция в размер на  491,45 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002717001273-091-001/27.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 440/18.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП  в частта, с която в тежест на „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Пазар, ул. „*******“ № 16  са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС,както следва :  

-д.п.м.03.2016 г. – 6000 лв. главница и 885,21 лв. лихва.                                                             -д.п.м.08.2016 г. – 4803,20 лв. главница и 504,83 лв. лихва.                                                         -д.п.м.09.2016г. – 16 723,20 лв. главница и 1 616,71 лв. лихва.                                                    -д.п.м.10.2016 г. – 4 924,80 лв. главница и 433,69 лв. лихва.                                                        -д.п.м.11.2016 г. – 6 880 лв. главница и 548,53 лв. лихва.                                                             -д.п.м.12.2016 г. – 5 420 лв. главница и 385,45 лв. лихва.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Пазар, ул. „*******“ № 16, против Ревизионен акт № Р-03002717001273-091-001/27.09.2017 г.  в останалата му част,а именно :

-д.п.м.02.2014 г. – 2492 лв. главница и 896,12 лв. лихва.                                                             -д.п.м.03.2014 г. – 2492 лв. главница и 874,62 лв. лихва.                                                              -д.п.м.04.2014 г. – 2540 лв. главница и 870,26 лв. лихва.                                                              -д.п.м.05.2014 г. – 7456,58 лв. главница и 2490,45 лв. лихва.                                                       -д.п.м.06.2014 г. – 7440 лв. главница и 2422,77 лв. лихва.                                                -д.п.м.07.2014 г. – 7464 лв. главница и 2366,12 лв. лихва.                                                       -д.п.м.08.2014 г. – 2492 лв. главница и 768,45 лв. лихва.                                                                        -д.п.м. 09.2014 г. – 7440 лв. главнца и 2232,07 лв. лихва.                                                                        -д.п.м.10.2014 г. – 2480 лв. главница и 722,60 лв. лихва.                                                                        -д.п.м.12.2014 г. – 4960 лв. главница и 1360,95 лв. лихва.                                                          -д.п.м.02.2015 г. – 4960 лв. главница и 1279,57 лв. лихва.                                                     -д.п.м.02.2016 г. – 7999,63 лв. главница и 1249,19 лв. лихва.                                                 -д.п.м.04.2016 г. – 13001 лв. главница и 1809,63 лв. лихва.                                                         -д.п.м.05.2016 г. – 6266 лв. главница и 818,16 лв. лихва.                                                             -д.п.м.06.2016 г. – 6741 лв. главница и 823,97 лв. лихва.                                                             -д.п.м.07.2016 г. – 5362,50 лв. главница и 609,29 лв. лихва.                                                        -д.п.м.01.2017 г. – 2100 лв. главница и 131,26 лв. лихва.                                                             -д.п.2014 г. –корпоративен данък по ЗКПО с главница 17 709,71 лв. и лихва 4484,98 лв.        -д.п.2015 г. – корпоративен данък по ЗКПО с главница 1240 лв. и лихва 187,77 лв.

 

ПРИЗНАВА за неистински следните описани в мотивите на Ревизионен акт № 03002717001273-091-001/27.09.2017 г. частни писмени документи :

-издадените от „Велтур”ЕООД фактури в частта им относно подписа на В.Б.М.и съставените към  тях  приемо-предавателни протоколи в частта им относно подписа на И.В..                                                                                                    издадените от „Вивамел” ЕООД фактури и съставените към тях приемо-предавателни протоколи в частта им относно подписа на И.И.Н..                                                       -издадените от „Евротрейд дизайн” ЕООД фактури в частта им относно подписа на З.К.Г..                                                                                                                         -издадените от „Профил комерс” ЕООД фактури и съставеният във връзка с тях договор за отдаване на техника под наем в частта им относно подписа на Р.Т.С..                                                                                                                                                  -издадените от „Риал естейт” ЕООД фактури и съставените  към  тях приемо-предавателни протоколи в частта им относно подписа на Б.А.Я..                                  -издадените от „С.” ЕООД фактури и съставените  към  тях протоколи в частта им относно подписа на П.П. Б..                                                                         -           -издадените от „С.” ЕООД фактури и съставените към тях приемо-предавателни протоколи в частта им относно подписите на К.И.Ш..                                      -издадените от „Строй консулт 2022 А” ЕООД фактури в частта им относно подписа на П.Т.Г.,с изключение на фактура № **********/11.02.2014 г. ,за която признава истинност в подписа на същото лице.

 

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Пазар, ул. „*******“ № 16, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП  разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство в  размер на  1824,22 лв.

ОСЪЖДА  Дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на „К.” ЕООД разноски за касационното производство в размер на 491,45 лв.

Решението подлежи на  обжалване  пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от   съобщаването му на  страните по делото.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: