Мотиви
към Присъда №428/12.11.2020г., постановена по НОХД №76/2020г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.Б.М. ***, за това, че на 29.05.2019г. в гр.
Разград е отнел чужди движими вещи-мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел
„Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № *** на стойност 420 лева, сим карта на
стойност 6 лева, кожен калъф за мобилен телефон, тип „тефтер“ на стойност 10
лева и 1 бр. карта памет от 4 ГБ на стойност 7 лева, всичко на обща стойност
443лв., от владението на Х.Т.П.,*** без нейното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия М.Б.М. е повдигнато
обвинение и затова, че на 30.05.2019 год. в гр. Разград, в заложна къща “Кредит
Експрес 69“-гр. Разград е потвърдил неистина в частен документ-декларация по
чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността на заложните къщи/ отпечатана върху
заложен билет № 10958/30.05.2019год. , като такава декларация се изисква по
силата на НДЗК приета с Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009г,
влязла в сила на 27.02.2009г,/ изм. ДВ 09.08.2011г/, приета на основание § 23,
ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Валутния закон (ДВ, бр. 60 от 2003 г.)., като в същата е посочил, че залаганата от него
вещ-мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № ***,
е негова лична собственост и я придобил чрез покупка, и употребил тази
декларация пред А.К.Т. ***-управител на заложната къща, като доказателство за
невярно удостовереното в нея обстоятелство-престъпление по чл. 313, ал. 3 във
вр. с ал. 1 НК.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на
съда да наложи на същия съответни наказания.
Производството е проведено в отсъствие на подсъдимия на
основание чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ НПК, тъй като не е намерен, налице са
данни, че се намира в чужбина с неизвестно местонахождение. Защитникът на
подсъдимия оспорва първото обвинение и като фактически обстоятелства и в тази
връзка и като квалификация, изтъква доводи за маловажност на случая.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Б.М. е роден на ***г***, има постоянен
адрес ***. Същият е с начално образование, неженен, несъждан.
Свидетелката Х.Т.П. *** притежавала
мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № ***,
който използвала със СИМ-карта на нейно име с № 0892 920 085. Същият телефон
бил закупен от нея на 22.07.2018г. за
сумата от 530 лева. Тя използвала телефона си с кожен калъф за мобилен телефон,
тип „тефтер“. В телефона била поставена карта памет от 4 GB.
На 29.05.2019г. около 20.00ч. свидетелката
Х.П. била със сина си/малко дете/ в парка в гр. Разград . Тя седнала на една
пейка в близост до ресторант „ЛЕС“, а детето си играело наоколо. Малко по-късно
детето се отдалечило от майка си, поради което свидетелката тръгнала към него.
През това време на пейката останала дамската чанта на свидетелката Х.П.. В
предния джоб на чантата се намирал нейния мобилен телефон, марка „Самсунг“,
модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № ***.
По това време подс. М.Б.М. също се
намирал в парка. Той използвал промеждутъка от време докато Х.П. била тръгнала
към отдалечаващото се дете и решил да извърши кражба от чантата на свидетелката.
Видял, че няма други хора наоколо, отишъл до пейката където била оставена
гореспоменатата дамска чанта и от там взел телефона на свидетелката, без да
бъде забелязан от някого. После си тръгнал.
Пострадалата Х.П. междувременно
успяла да догони детето си. Останала при него няколко минути и после се върнала
на пейката, където се намирала дамската й чанта. Тя не установила веднага
липсата на телефона си, макар да видяла, че ципа на чантата бил отворен. Разбрала
за кражбата малко по-късно, когато й се наложило да се обади на сестра си.
Тогава бръкнала в чантата, но телефонът не бил там.
Подс. М.М. решил да се разпореди с отнетия
телефон за да си набави парични средства. Реализирайки това си намерение, на
30.05.2019г. около 11.35ч. той отишъл в Заложна къща “Кредит Експрес 69“-гр.
Разград, ул. „Марица” № 2. В тази заложна къща подсъдимият заложил телефона
срещу което получил заем в размер на 150 лева. Св. А.К.Т. работела като
управител в гореспоменатата заложна къща. Именно тя посрещнала обв. М. и
съставила заложен билет № 10958/30.05.2019г., съдържащ текст на договор за
паричния заем за сумата от 150 лева, при сключването на който договор е заложен
мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № *** /в
заложния билет била допусната техническа грешка по отношение на изписването на
ИМЕЯ , като било записано, че е с № 3564240901143543/. Върху заложния билет
била отпечатана Декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността на
заложните къщи/, която подсъдимият попълнил, като посочил, че залаганата от
него вещ-мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“ е
негова лична собственост и я придобил чрез покупка.
Тъй като заложената вещ не била
негова вещ и целял единствено да се облагодетелства от нея, подсъдимият я
заложил на стойност значително по-ниска от реалната и съответно не погасил
получения от него заем.
На досъдебното производство е
назначена оценъчна експертиза, която дава заключение относно стойността на
инкриминираните вещи, а именно: мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел
„Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № *** на стойност 420 лева, сим карта на
стойност 6 лева, кожен калъф за мобилен телефон, тип „тефтер“ на стойност 10
лева и 1 бр. карта памет от 4 ГБ на стойност 7 лева, всичко на обща стойност
443лв.
На досъдебното производство е
назначена графологическа експертиза, която установява, че именно подс. М. е
изписал ръкописният текст в посочения по-горе заложен билет.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява се установява от събраните по делото доказателсвата.
Оспорва се авторството на подсъдимия в процесната кражба, а в тази връзка и
квалификацията на деянието, като се изтъкват обясненията му от досъдебното
производство /прочетени в съдебното заседание/, съдържащи твърдение, че намерил
процесния телефон на пейка в парка. Очевидно не е тека и тези обяснения
категорично се оборват от показанията на пострадалата Х.П.. Същата след като се
отдалечила за малко се върнала на пейката и забелязала, че чантата й е
отворена, а я била оставила затворена. Малко по-късно, все още на пейката,
свидетелката установила липсата на телефона си. При това е несъмнено, че
телефонът е взет именно в този кратък промеждутък – моментът в който
свидетелката за малко се отдалечила от пейката. Явно не става дума за забравяне
или изгубване на веща - свидетелката го е търсила, но не бил там – несъмнено
вече е бил взет. Съдът намира, че автор на това деяние без всякакво съмнение е
подсъдимия- процесната вещ се е оказала в него и още на следващия ден той се е
разпоредил с нея. При това очевидно подсъдимият е извършил кражба на телефона
от чантата на свидетелката в момента, в който тя опитала да настигне детето си.
Колкото до следващото деяние – потвърждаване на неистина в частен документ, то
това деяние е безспорно доказано и всъщност не се оспорва. Процесният кредитен
билет е приложен по делото /л.34/ и същият съдържа невярната декларация на
подсъдимия, че процесният телефон /собственост на пострадалата/ е негов и го е
придобил чрез покупка. Графологическата експертиза в случая доказва авторството
на подсъдимия, а и последният е признал това в разпита си на досъдебното
производство. С оглед всичко съдът приема фактическите обстоятелства изложени в
обвинителния акт за напълно доказани.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: С деянието си подсъдимият М.Б.М. е осъществил на първо
място състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 29.05.2019г. в гр.
Разград е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел
„Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № *** на стойност 420 лева, сим карта на
стойност 6 лева, кожен калъф за мобилен телефон, тип „тефтер“ на стойност 10
лева и 1 бр. карта памет от 4 ГБ на стойност 7 лева, всичко на обща стойност
443лв., от владението на Х.Т.П.,*** без нейното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Подсъдимият
е отнел посочените движими вещи от фактическата
власт на собственика им и е осъществил своя такава власт. Деецът е действал с
пряк умисъл и с цел да присвои отнетите вещи, което е видно и от последващото му
поведение. Случаят не е маловажен, тъй
като става дума за проявена дързост при извършването на деянието, а и
стойността на отнетото макар и не особено висока, не е и незначителна.
На второ място
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.313, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, тъй като на 30.05.2019 год. в гр. Разград, в заложна къща “Кредит
Експрес 69“-гр. Разград е потвърдил неистина в частен документ-декларация по
чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността на заложните къщи/ отпечатана върху
заложен билет № 10958/30.05.2019год. , като такава декларация се изисква по
силата на НДЗК приета с Постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009г,
влязла в сила на 27.02.2009г,/ изм. ДВ 09.08.2011г/, приета на основание § 23,
ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Валутния закон (ДВ, бр. 60 от 2003 г.)., като в същата е посочил, че залаганата от него
вещ-мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № ***,
е негова лична собственост и я придобил чрез покупка, и употребил тази
декларация пред А.К.Т. ***-управител на заложната къща, като доказателство за
невярно удостовереното в нея обстоятелство. Подсъдимият съзнателно е декларирал неистина относно
обстоятелства, явяващи се предпоставки за получаване на целения от него заем.
Дейността на заложните къщи е регламентирана чрез съответни нормативни правила,
налагащи и попълване на такива декларации от заемополучателите, в които
последните следва да отразят истината. В случая подсъдимият е декларирал
неистина, действайки с пряк умисъл,
което и обуславя наказателната му отговорност.
Индивидуализирайки
наказанията на подсъдимия съдът отчита,
че подсъдимият не е осъждан. Стойността на отнетото не е особено висока. Съдът
отчита и младата възраст на подсъдимия – едва навършил пълнолетие към момента
на деянието. Утежняващо обстоятелство е начинът на извършената кражба – дръзко
и нагло. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на
подсъдимия за престъплението по чл.194, ал.1 от НК следва да бъде лишаване от
свобода за срок от четири месеца /малко над минималния размер/. За
престъплението по чл. чл.313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК са предвидени
алтернативни наказания, но съдът приема, че на подсъдимият следва да се наложи
по-тежкото от предвидените наказания, а именно лишаване от свобода. Съдът се
обосновава с това, че това последващо деяние, явяващо се следствие на извършена
кражба, вече сочи на упоритост в намеренията на подсъдимия. При това за това
престъпление следва на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца /минималния размер/. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи едно общо наказание в размер на
по-тежкото, а именно четири месеца лишаване от свобода. В случая следва да се
приложи институтът на условното осъждане, тъй като подсъдимият не е осъждан,
наложеното му общо наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за
поправянето на подсъдимия не е наложително
ефективното му изтърпяване. При това изтърпяването на наложеното общо наказание
следва да се отложи за изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на
делото подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати и разноските по делото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: