Определение по дело №190/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 92
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Галя Иванова Георгиева
Дело: 20211010600190
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. гр. София , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600190 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания
наказателен съд , 6-ти състав, постановено на 19.04.2021г.. по н.о.х.д.
№661/2021г., по описа на същия съд, с което са оставени без уважение
направените от подсъдимите лица и техните защитници искания за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, ограничили
техните права. В хода на проведеното разпоредително заседание са
релевирани оплаквания за липса на яснота в повдигнатото обвинение в
частта,касаеща формата на съучастие на подсъдимите. Изложени са
доводи за наличието на противоречия в обвинителния акт, при
описанието на установените в досъдебното разследване факти,
обосноваващи осъществяваната вторичната престъпна дейност по
чл.252 от НК.
Възражения не са постъпили от СП.
АСНС като се занима с оплакванията в жалбите и при
направената служебна проверка приема за установено следното:
Частните жалби са допустими,подадени в срок и от лица,които
имат право на жалби.
Първоинстанционният съд с определение постановено на
1
19.04.2021г., по н.о.х.д. №661/2021г..е приел, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото в
предварителната фаза на наказателното производство, както и че
внесеният обвинителен акт отговаря на предявените от закона
изисквания за пълнота и мотивираност.
В предвидения от закона срок срешу определението е постъпила
въззивна частна жалба от подсъдимите Й. Н. Б. и СТ. ХР. М., чрез
процесуалния им представител адв.Х..Релевирани са оплавквания за
наличието на некоректно формулирано обвинение, както и за
констатирани противоречия между обстоятелствената част и
диспозива на обвинителния акт, които са ограничили процесуалните
права на подсъдимите лица. Поставя се акцент върху неяснотите по
отношение формата на съучастие на посъдимите в инкриминираните
деяния. В жалбата се възразява и срещу непълнотите в прокурорския
акт по отношение на реализираната вторична престъпна дейност, за
която не са посочени периодите на връщане на отпусанатия кредит.
Представителят на защитата обръща внимание и на очертания в
прокурорския акт, квалифициращ признак по чл.252, ал.2 от НК
обосноваващ наличието на значителни имуществени вреди, чийто
размер следва да съответства на на стойността на 14 минимални
работни заплати.
По очертаната аргументация се претендира отмяна на атакуваното
протоколно определение, в частта му свързана с произнасянето по
чл.248, ал.1, т.3 от НПК и връщането му в предходната съдебна фаза
на процеса за отсраняване на допусаните процесуални нарушения.
Настоящата инстанция след като се запозна с атакуваното
определение, с материалите по делото и обсъди доводите, очертани в
подадената частна жалба, намира за установено следното:
Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 342 от НПК
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и е процесуално
допустима, но разгледани по същество същата е неоснователна.
Апелативният специализиран наказателен съд счита, че в
досъдебната фаза на наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване на правата на участниците в него. Въззивната инстанция
приема, че в конкретния случай не са налице пороци в обвинителния
акт, които могат да бъдат определени като съществени процесуални
нарушения съгласно ТР №2/2002г. на ВКС. Очертаната в
2
обвинителния акт фактическа обстановка, релеванта за повдигнатите
обвинения по чл.321 от НК и чл.252 от НК не съдържа непълноти и
противоречия, които да се намират в разрез със заложените в нормата
на чл.246 от НПК, императивни изисквания.Описаната в
обвинителния акт фактология е релевантна за повдигнатите
обвинения по чл.321 от НК и чл.252 от НК, като същата очертава в
необходимия обем и пълнота обективните и субективни признаци на
престъпленията, както и е съобразена с изисквканията на
процесуалния закон.Правилно и законосъобразно Специализираният
наказателен съд е приел,че рамките на очертаното в прокурорския акт
обвинение, преценката по отношения на кои лица да бъде повдигнато
то, както и конкретната правна квалификация на държавния
обвинител са неизменна част от осъществяваната от прокуратурата
функция по обвинение, като същите не подлежат на съдебен контрол.
По отношение на възраженията на защитата, касателно
противоречията отнасящи се до съучастническата дейност,настояшият
състав счита съшите за неоснователни. Убедителни и обосновани са
констатациите на първоинстанционният съд , че в конкретния случай
са повдигнати обвинения за две отделни престъпления съответно по
чл.321 и чл.252 от НК,осъществени при условията на реална
съвкупност. Участието в организирана престъпна група,като форма на
изпълнително деяние по чл.321 от НК, не изключва осъществяването
на вторична престъпна дейност, при условията на различните форми
на съучастие, визирани в чл.20 от НК. Основна характеристика на на
престъпния състав на чл.321 от НК е, че същият представялва
предварителна престъпна дейност, която съставлява самостоятелно
завършено престъпление и е типично проявление на хипотезата на
„необходимо съучастие“. . Неоснователни са и релевираните
оплаквания в жалбата по повод размера на имотната облага,
обуславащ наличието на квалифицирация признак за значителност, до
колкото в случая се касае за доказателствен въпрос, който следва да
бъде обезпечен в рамките на съдебното следствие. В контекста на
изложеното с правилни са изводите на първоинстанционният състав,
че размерът на твърдяната от прокуратурата, значителна облага е
съставомерен признак от състава на визираното в чл.252 от НК,
престъпление, по отношение на който съдът може да са произнесе
след приключване етапа на съдебното следствие, както и след
цялостна преценка на доказателствената съвкупност по делото.

3
По изложените съображения
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Специализирания наказателен
съд, 6-ти състав, постановено на 19.04.2021г., по н.о.х.д. №661/2021г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4