ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. гр. София , 28.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600306 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на Глава 22 НПК вр.
чл.270 и чл.68 НПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба вх. №
266690/22.07.2021г., от подсъдимия М. С. С. по НОХД № 4015/2019г. по описа на СНС, чрез
защитника му адв.АНН. П. от САК.
С жалбата се иска съдът да отмени протоколно определение от 19.07.2021 г.
постановено по същото дело от XX съдебен състав (дежурен) при СНС, с което не е уважено
искане на подсъдимия да получи временно разрешение да напуска пределите на Република
България за срок от 01.08.2021г. до 06.08.2021 г. включително за провеждане на медицински
прегледи, диагностициране на заболяването му и лечение в Република Турция. Във
въззивната частна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно и необосновано,
постановено при незачитане на наличните доказателствата по делото, както чистото съдебно
минало на подсъдимия, семейното му положение и данните за трайната му обвързаност с
местоживеене на територията на страната, така също и на представените и приети по делото
писмени доказателства за неговото влошено общо здравословно състояние, подробно
описано и в становище на медицинска комисия от СБАЛЛС рег.№2345/06.03.2020г., както и
актуално извършен преглед на 16.07.2021г. от д-р В. Н. от болница „А. С.. к. ДКЦ Т.“ ЕАД,
и направление за допълнителни изследвания в болница „Ф“ в гр.И., насрочени за 15.20ч. на
02.08.2021г. при д-р Г. И. и проф.д-р Б. С. Д. от Кардиологичното отделение на същата
болница за 02.08.2021г. от 14.20ч., приложените самолетни билети за полет до И. на
01.08.2021г. и за връщане на 06.08.2021г, както и резервация на хотел в гр.И. за времето от
01.08.2021г. до 05.08.2021г. Защитата навежда като аргумент и изрядното процесуалното
поведение на подсъдимия, с което иска АСНС, при доказана необходимост от временно
прекъсване на мярката по чл.68 НПК, да отмени посоченото определение, постановено от
СНС, XX - ти състав, от 19.07.2021г. като разреши на подсъдимия да напусне временно
пределите на страната в поискания период от 01.08.2021 г. до 06.08.2021г., включително.
СЪДЪТ след като се запозна с материалите по НОХД № 4015/2019г. по описа на
СНС, 4-ти състав, намери за установено следното:
1
Депозираната частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК, от
активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивна съдебна проверка, поради
което същата е процесуално допустима. По съществото си същата е основателна и следва да
бъде уважена, като бъде разрешено на подсъдимия да пътува извън пределите на страната за
периода от време от 01.08.2021 г. до 06.08.2021г., включително, за който са представени
доказателства, за насрочени прегледи за медицински изследвания и консултации с лекари в
Р.Т. – гр.И.
Подсъдимия М. С. С. е привлечен към наказателна отговорност, с внесе обвинителен
акт за престъпления по чл.321, ал.6 НК; чл.248а, ал.5, вр.ал.2, вр.чл.20, ал.3, ал.4, вр.ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК; чл.248а, ал.2, вр.чл.20, ал.3, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК; чл.248а,
ал.2 НК; и чл.248а, ал.5, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. ал.3 НК;
С протоколно определение от 19.02.2021 г. по НОХД № 4015/2019г. на СНС е взета,
по отношение на подс. М. С. С. мярка за процесуална принуда "Забрана за напускане
пределите на Република България". Така постановеното определение е обжалвано от
подсъдимия и потвърдено с Определение №2 от 08.03.2021 г. на III-ти състав на АСНС.
При обсъждането на основателността на направеното искане за временна отмяна на
прилаганата ограничителна мярка, съдът е длъжен да прецени наличието, респ. липсата на
данни за опасност от укриване, изхождайки от характера и тежестта на обвинението,
данните за личността на подсъдимото лице, а също и етапа на който се намира развитието на
делото, доколкото мярката по чл. 68, ал. 1 НПК обезпечава процесуалните рискове и
възможността за безпрепятствено осъществяване на производството по наказателното
производство. В този смисъл при ограничаване свободното придвижване на подсъдимия е
необходимо постигането на справедлив баланс между преследваните легитимни цели и
правото на всеки гражданин на свободно движение, включително извън границите на
страната. Едновременно с преценката за възможна опасност от укриване при конкретния
подсъдим, съдът следва да се съобрази и интереса на правосъдието и останалите подсъдими
лица, дали исканата временна отмяна на мярката, няма да създаде затруднения за
провеждане на наказателен процес в разумни срокове.
В конкретния случай обвинението, по което въззивният жалбоподател е предаден на
съд е за тежко умишлено престъпление, и съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК
присъствието му в съдебните заседания е задължително. С временното прекъсване на
забраната за напускане пределите на страната, поискано от подсъдимия ще се обезпечи
правото му да се лекува в лечебно заведение по негов избор и при лекарски екип избран от
него, а когато това не съдържа данни за наличие на намерение за укриване, следва да му
бъде осигурена исканата възможност за провеждане на адекватно, по представите на
подсъдимия лечение, чрез провеждане на изследвания в съответната болница и консултиран
от избран от него лекар.
От друга страна съдът съобрази и вида на прилаганата мярка за неотклонение
/"Парична гаранция"/, неограничаваща сама по себе си свободното му придвижване, както и
обстоятелството, че до момента нито един състав на АСНС при обсъждане на мерките за
неотклонение, които е търпял подсъдимия С. не е отчитал наличие на риск от укриване,
което е изследвано обстойно и отбелязано включително в Решение от 08.06.2021г. от ЕСПЧ
четвърто отделение по делото С. с/у |България, образувано по жалба №16282/20г.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е налична опасността
подсъдимия С. да се укрие извън пределите на Република България и поради
обстоятелствата, че е неосъждан, семейно ангажиран, има постоянен адрес по местоживеене
на територията на страната, а развивания от него бизнес, от който е получавал и получава
доходи и издържа себе си и семейството си е на територията на страната. Периодът на
претендираното прекъсване на процесуалната мярка е обоснован от описаните по горе
документи по делото. Съдът е мотивиран да отмени определението на първоинстанционния
2
съд и да разреши на подсъдимия да пътува извън границите на България за съответния
период и на посоченото основание и поради демонстрираното безупречно процесуално
поведение на същия по време на разглеждане на делото.
С оглед на всички гореизложени аргументи, настоящият състав на АСНС намира
депозираната в съда жалба от подсъдимия С., срещу протоколно определение от 19.07.2021
г. на XX съдебен състав (дежурен) при СНС, с което не е уважено искане на подсъдимия да
получи временно разрешение да напуска пределите на Република България за срок от
01.08.2021г. до 06.08.2021 г., за основателна, поради което следва да отмени атакувания
съдебен акт.
С оглед гореизложеното и на осн. чл. 345, ал. 1, чл. 270 и чл. 68, ал. 7 вр. ал. 1 от
НПК, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.07.2021 г. на XX съдебен състав при СНС, с
което е оставено без уважение искането на подсъдимия М. С. С. ЕГН:********** за
напускане пределите на Република България за срок от 01.08.2021г. до 06.08.2021 г.,
включително, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА,
РАЗРЕШАВА на подсъдимия по НОХД №4015/2019г. М. С. С. ЕГН:********** да
напусне пределите на Република България за срок от 01.08.2021г. до 06.08.2021 г.,
включително, като следва да бъдат представени надлежни доказателства по делото,
удостоверяващи пътуването и завръщането на лицето на територията на страната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3