Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
27.09.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
21.09.2022 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
83 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от А.Г.Ш. от ***, с ЕГН ***, представляван от адв. Л.Т.К., със
съдебен адрес: ***, против Решение №23
от 31.03.2022 год., постановено
по АНД №24/2022 год. по
описа на Pайонен
съд – Момчилград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба Серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство.
В
жалбата касаторът заявява, че обжалва в срок посоченото
решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на
процесуалните правила за събиране на доказателства, като твърди, че неправилно
съдът е отхвърлил възражението за неяснота във фактическата постановка, като се
позовал на документи, които нямало как да са известни на жалбоподателя. Счита,
че е безспорна неяснотата относно фактическата обстановка, описана във фиша,
като било посочено, че е налице знак за ограничение на скоростта 60 км. в час,
а разрешенета скорост била определена на 50 км. в час
и че тази неяснота е процесуално нарушение, което е в ущърб на касатора, който едва след обжалването се е запознал с административнонаказателната преписка. Сочи,
че е била оспорена по същество и фактическата констатация за нарушаване на
знак, като било направено изрично доказателствено
искане за конкретно посочване на местонахождението на камерата чрез посочените
в снимката координати, но съдът не изследвал въпроса, дали географските
координати, посочени в клипа: *** съвпадат с посоченото описание на мястото на
извършване на нарушението в електронния фиш като място на извършване на нарушението,
а именно: път ***, км.*** плюс **, ***, извън населеното място, в посока от ***
към *** и че искането за събиране на доказателства за това обстоятелство било
направено своевременно, поради което несъбирането им било процесуално
нарушение. На следващо място касаторът сочи, че това
нарушение е мотивирало съдът да направи извод за идентичност на мястото при
непълнота на доказателствата. По изложените съображения, с жалбата касаторът моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение и да върне делото за събиране на относимо
доказателство или да се произнесете по същество, като отмени обжалвания фиш и
да му присъди разноски.
Касаторът А.Г.Ш. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява.
Ответникът
по касация - ОДМВР -
Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща процесуален представител
и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали счита,
че касационната жалба е неоснователна, а обжалваният
съдебен акт намира за правилен и обоснован. Намира също, че изложените
съображения в касационната жалба за отмяна на съдебното
решение, не могат да
бъдат споделени, като счита, че са
правилни изводите на първоинстанционния съд за осъществено нарушение на текстовете от
ЗДвП, посочени в електронния фиш. Поради това
предлага да бъде
оставен в сила обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е неправилно приложение на
материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №23 от 31.03.2022 год., постановено по АНД №24/2022 год.,
Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОДМВР
– Кърджали,
с който, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на А.Г.Ш. от ***, с ЕГН ***, е
наложено наказание „глоба”, в размер на 100.00/сто/ лева, за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че с електронен
фиш Серия ** №***,
издаден от ОДМВР - Кърджали, на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на жалбодателя А.Г.Ш. от *** е било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 100/сто/ лева, за това, че на 12.07.2021 год.. в 11:51 часа, извън населено място, по път ***,
км.***, в посока на движение от *** към ***, при ограничение на скоростта 60
км/час, въведено с пътен знак „В-26”, с МПС – лек автомобил „Сеат Алтеа”, с рег.№***, е извършил нарушение
за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №TFR1- ***, като в ел.фиш било посочено, че разрешената скорост
е 50 км/час, установената скорост била 75
км/час, а превишението
било с 25 км/час, което представлява нарушение на
чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Съдът е посочил, че като доказателство
по делото АНО е приложил клип от радар №***, от посочената дата 12.07.2021 год., 11:01 часа, съдържащ
снимка на знак „В26” за въведено ограничение на скоростта от 50 км/час, в която
били отразени и координатите на местоположението на знака и посоката на
движение, както и бил приложен клип от радар №***, който съдържа 4 броя снимки
от процесната дата и час, на които се виждало МПС с
рег.№***, като измерената скорост била 78 км/час, при ограничение от 50 км/час
и превишение на скоростта с 28 км/час, приета била наказуема
скорост - 75 км/час и наказуемо превишение - 25 км/час,
т.е. в ел.фиш АНО приложил и законовият толеранс от минус 3 км/час. Съдът е отбелязъл, че към този клип е приложена и снимка на
географска карта за месторазположението на самото АТСС, като в този снимков
материал било посочено и мястото на нарушението,
На следващо място, районният съд е посочил,
че от копие на протокол със съответен регистрационен номер/рег.номер е
318р-11329 от 14.07.2021 год. на РУ –
Кирково към ОДМВР – Кърджали - на
л.19 от делото/, се установявало, че
автоматизираното техническо средство, посочено по-горе, на датата 12.07.2021 год.,
за времето от 11:00 часа до 12:00 часа, било разположено път ***, км.***, съгласно географската карта, цитирана по-горе в решението, в посока на движение
*** към
***, където е имало пътен знак за
ограничение на скоростта от 50 км/час, като
разстоянието от автоматизираното мобилно техническо средство до пътният знак
възлизало на 150 метра. Съдът е посочил също, че от този протокол е видно,
че за това време са били направени 12 клипа с нарушения, с посочените номера, в
т.ч. и процесният клип №*** -
в протокола бил посочен и района на населено място
– ***, което съвпадало с приложената схема/скица на разположението
на самата мобилна система за видеоконтрол, като в този смисъл
районният съд и приел, че географските координати, посочени в клиповете, съвпадат с местоизвършването на нарушението и съответно, че направеното възражение в тази насока е неоснователно.
Съдът е посочил също така, че от Протоколи от 20.10.2020 год. и 20.10.2021 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол;
Протокол за извършено обучение от 18.07.2019 год.; Удостоверение за одобрен тип
за измерване/а и Протокол за използване на АТСС/, приложени по делото, се става
ясно, че използваната по време на установяване на процесното
нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е
преминало проверка и е било годно за експлоатация към момента на проверката, респ.
към дадата на установяване на нарушението, като за
последното били налице данни в Протокол за използване на АТСС - до м.10.2021 год.
На следващо място съдът е посочил, че от приложената по делото справка от
сектор КАТ - ПП се установява, че автомобилът, с който е допуснато нарушението
за скорост - предмет на процесният електронен фиш, е
собственост на жалбоподателя по производство пред районния съд, касатор в настоящото касационно производство.
Районният съд е посочил на следващо място, че е представена
справка от Агенция „Пътна инфраструктура”, ОПУ – град Кърджали, в която е отразено, че по
път *** „***”, при км.***, посока на движение *** - ***,
са въведени ограничения на скоростта: - при км.***, с пътен знак „В
26” – 70 км./час и при км.***, с пътен знак „В 26” – 50 км./час. Съдът
е приел, че от тази справка, приложените клипове с автомобила и с пътен знак „В
26” с ограничение на скоростта до 50 км/час, както и от Протокол за използване
на АТСС и схема-скица на разположението на самата мобилна система за
видеоконтрол, се установява, че посоченият пътен участък, с посочените
географски координати в клиповете, съвпадат с местоизвършването
на нарушението и че за този участък са налице ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак „В 26”. Съдът е приел също, че за извършеното нарушение на скорост се съди и по разположението на АТСС,
което е било разположено на 150 метра от пътният знак „В 26” - 50 км./час, поставен на км.***,
т.е. приел е, че на точно описаното място е било
реализирано нарушението - по път ***, при км.
***, в посока на движение *** - ***.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, от правна страна районният
съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена от
лице, което има правен интерес от обжалването, т.е. от легитимирана страна и в
срок, като е приел, че е такава поради неангажирането на доказателства от АНО
за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя по делото.
По същество, Момчилградският районен съд е приел, че жалбата е неоснователна,
като е посочил най-напред, че като се е запознал със съдържанието
на обжалваният електронен фиш, приема, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както следва: посочена била териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /ОДМВР
- Кърджали/, като е отбелязъл,
че няма законово изискване да се посочва конкретно, кой е неговия
издател, а така също, и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът е посочил, че не може по аналогия
да се прилагат
правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено и че в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от министъра на вътрешните
работи. На следващо място е посочил, че обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издадения електронен фиш, като същото било посочено коректно
с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на
нарушението, като от приложените веществени доказателствени средства също се установявало точното
място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение,
а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на
автомобила, както и всички останали реквизити на акта. Съдът е приел, че при така посоченото място – на територията на община Кирково, безспорна била компетентността на ОДМВР - Кърджали да издаде ЕФ, както
и компетентността на районния съд да се
произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства
съдът е стигнал до извода, че извършването на процесното административно
нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП/където била
посочена различна от разрешената скорост на движение извън населено място за
съответният вид МПС/, въведена с пътен знак В-26, е установено и заснето
с автоматизирано техническо
средство, описано като вид и със съответният номер, което представлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение от одобрен тип, преминала последваща проверка и годна за експлоатация.
На следващо място, районният съд е цитирал
част от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по т.д. №1/2013 год. на ВАС, относно издаването на електронни фишове с
АТСС, като е посочил, че с изменението на ЗДвП/ДВ от 13.03.2015 год./, е
предвидено електронни фишове да могат да се издават и от автоматизирани
технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на
автомобил, какъвто бил настоящия случай, при спазване на изискванията на
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
и че съгласно §65 (всъщност става дума за §6, т.65)/Нова – ДВ, бр.19/2015 год./ от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва: 1/стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и 2/ мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работният процес. Районният съд е упоменал, че с последното изменение на чл.189,
ал.4 от ЗДвП/ДВ,
бр.54/2017 год., в сила от 09.07.2017
год./ и която редакция била в сила към момента на
извършване на процесното нарушение, се предвиждало издаването на ЕФ да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на
предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС
или система, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да
се управлява МПС” или „отнемане на контролни точки” или казано иначе,
отсъствието на контролния орган и на нарушителя било меродавно към момента на
издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.
Съдът е отбелязъл също, че следва да бъде съобразена и законовата промяна от
09.07.2017 год. на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП, с която отпаднало изискването, контролните органи да обозначават,
чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе съдът е приел, че следва
извода, че ограничението, предвидено с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС, в случая, е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП, като е
посочил, че в това тълкувателно решение, както и в чл.7, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 год., която понастоящем била отменена, било посочено, че
при контролиране на движението с посочената система следва да е поставен
предупредителен знак, но и че такова нормативно изискване към настоящият момент
липсвало, поради обстоятелството, че чл.7 от Наредбата бил отменен, а и дори
при неговото действие в практиката на съдилищата се приемало, че непоставянето
на знака не е съществено нарушение.
С оглед изложеното районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП и че съобразно това, се налагал изводът, че е установено и заснето
нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно - с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение, за което свидетелствал приложеният клип със
съответния номер и дата, който, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
бил веществено доказателствено средство в
административно-наказателният процес. Съдът е посочил, че съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение и че в настоящия случай
се установява от електронния фиш, че МПС е регистрирано на името на жалбодателката, а същият не се е възползвал от правото си
по чл.188, ал.2 предл.2 от ЗДвП, да посочи името на лицето, което е
управлявало моторното превозно средство, поради което съдът е приел, че правилно
жалбоподателят е привлечена
към административно-наказателна отговорност, доколкото било доказано
авторството на деянието.
Съдът приел за правилна и правната квалификация на
нарушението, тъй като безспорно било обстоятелството, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост от 75 км./час (с отчетен толеранс от минус 3 км/час), при разрешена скорост извън населеното място от 50 км./час, която била въведена с пътен знак В-26 и което се установявало от обсъденият
по-горе в решението клип, съдържащ снимков материал, като превишението
било от 25 км./час, а в ЗДвП било предвидено, че превишението на разрешената скорост с посочените
стойности е наказуемо, както е посочено
в съответната санкционна норма от ЗДвП, поради и което съдът е намерил, че правилно е определено
и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, било „глоба”, в размер на 100/сто/ лева.
Предвид това, районният съд е извел издвод, че направените оплаквания в жалбата се явяват
неоснователни, т.к. електронният фиш съдържа необходимите реквизити, отчетен бил
толерансът от 3 км./час и нямало изискване електронният фиш да съдържа описание
и на самото ограничение и по какъв начин е въведено, като от клиповете било
видно, че такова има и че нарушението е допуснато извън населено място/с описанието
на самото място/ и че това е път извън населено място, който път бил описан по
надлежният ред. По тези съображения и като е посочил, че е обсъдил всички
доказателства по делото, районният съд не е констатирал пороци при установяване
на нарушението, при използването на АТСС и при издаването на електронния фиш.
Освен това, съдът е намерил за
неоснователно твърдението, че при описанието на фактическата обстановка е
допусната неяснота във връзка с изписването на ограничението на конкретната
скорост за движение, въведена с пътен знак В26, т.к. била налице техническа
грешка в тази насока. Посочил е, че събраните по делото доказателства сочат, че
е налице въведено ограничение на скросотта с пътен
знак В26 - 50 км./час, което било записано и в самият електронен фиш, като само
в едната част от фиша - в описателната, била дадена друга стойност - 60 км./час,
но последното не променяло крайният извод, а именно - че има превишение на скоростта за движение с 25 км./час, което е
наказуемо деяние по смисъла на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Така, въз основа на изложените съображения, районният съд е извел и окончателния
си извод, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и не са налице
основанията за отмяната му, поради и което следва да бъде потвърден. Районният
съд е отбелязъл, че не са налице основания за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, т.к. АНО
не е бил представляван в съдебното производство.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият касационен състав
намира за правилни, законосъобразни и обосновани
изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон, т.е. че в случая са изпълнени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани твърдяните
от касатора нарушения, които да са допуснати при
издаването му от административнонаказващия орган.
Съдът в настоящия състав намира,
най-напред, за неоснователно
изложеното оплакване в касационната жалба, че била налице безспорна
неяснотата относно фактическата обстановка, описана във фиша, като било
посочено, че е налице знак за ограничение на скоростта 60 км. в час, а разрешенета скорост била определена на 50 км. в час и че тази
неяснота била процесуално нарушение, което било в ущърб на касатора,
който едва след обжалването се е запознал с административнонаказателната
преписка. Действително, в описателната част на обжалвания електронен фиш е посочено,
че ограничението на скоростта в опинания пътен
участък, въведено с пътен знак В-26, е 60 км./час, но същевремено,
в същия ясно е указано, при посочвнатето на
конкретните параметри на установеното нарушение за скорост, че разрешената
стойност на скоростта е 50 км./час, установената стойност на скоростта е 75
км./час и че превишението на скоростта е 25 км./час,
като именно за такова превишение – от 25 км./час, е
наложено и административното наказание „глоба”, в размер на 100.00 лева, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП. Последната норма ясно регламентира, че водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, с превишение
от 21 до 30 км./час, се наказва с глоба, в размер на 100 лева. Отделно от това,
в представения по преписката клип №***, радар №***, приет като доказателство по делото от
районния съд/на л.16/, ясно е посочено, че
ограничението е 50 км./час, измерената скорост на движение на управлявания от касатора лек автомобил е била 78 км./час, превишевнието е било 28 км./час, като за наказуема скорост
е посочена 75 км./час, респ., за наказуемо превишение
в клипа е посочено 25 км./час, т.е. приспадната е максимално допустимата грешка
за съответния тип АТСС, в случая - 3 км./час. Отделно от това, по преписката е представен
и е приет като доказателство по делото от районния
съд и клип №***, радар №***/на л.15/, който всъщност представлява снимка на началото на контролирания
участък, на която ясно се вижда, че в началото на този участък е налице пътен
знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение извън населеното място
от 50 км./час. Предвид горното съдът в настоящия състав намира, че обстоятелството,
че в описателната част на обжалвания електронен фиш е посочено, че
ограничението на скоростта в описания пътен участък, въведено с пътен знак
В-26, е 60 км./час, не съставлява такова съществено процесуално нарушение,
което да е осуетило или възпрепятствало наказаното лице да разбере, какво точно
нарушение му е вменено и защо му е наложено наказанието „глоба” в посочения
размер, нито е възпрепятствало или осуетило организирането на защитата му, а
освен това, тази неточност в описателната част на обжалвания електронен фиш не
препятства по никакъв начин и контролиращите съдебни инстанции да осъществят
контрола за законосъобразност върху същия, тъй като е предвелно
ясно, за какво точно нтарушестие, респ. за какво превишение на скоростта
на движение, е наложено на касатора административното
наказание „глоба”, в размер на
100.00 лева.
Следва във връзка
с това оплакване да се посочи, че ЗДвП не предвижда, заедно с издадения
електронен фиш, на нарушителя да се изпращат и разпечатки на клиповете, които съставляват
доказателствата
в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и не предвижда на нарушителя да
се изпращат доказателства, съдържащи информация за участъка от пътя с описание
на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
Разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП регламентира, че при подадена в срок жалба
срещу електронен фиш, в 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на
съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, или оправомощено
от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд,
която преписка следдва да съдържа посочените по-горе доказателства
в подкрепа на издадения електронен фиш. Отделно от изложеното, следва във
връзка с това оплакване да се имат предвид и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
Така, съгласно чл.16, ал.1 от тази Наредба, данните за нарушенията се
съхраняват до приключване на административнонаказателната
преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като при необходимост същите
могат да се отпечатват, а съгласно ал.3 на същия чл.16 от Наредбата, информацията
по ал.1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната
власт и на лица, участващи в административния процес. В случая, информацията по
ал.1 на чл.16 от Наредбата е била предоставена по делото, образувано в Районен
съд – Момчилград по жалба на касатора срещу издадения
му електронен фиш, като отпечатани статични изображения във вид на снимков
материал с уникален идентификационен номер/три броя/, включително снимков
материал, на който се ясно вижда наличието, в началото на контролирания участък
от този път, на пътен знак В-26, въвеждащ ограничението на скоростта на
движение от 50 км./час, както и клип, съдържащ четири броя снимки на лекия
автомобил, с посочената марка модел и регистриционен
номер, управляван от касатора на посочената в
електронния фиш дата – 12.07.2021 год., в 11:51 часа, в същия този контролиран
участък от пътя. С всички тези доказателства касаторът
е имал възможност да се запознае след представянето им в районния съд и
съответно, да ангажира от своя страна доказателства, с които евентуално да ги
опровергае. Предвид това, настоящият касационен състав намира
за неоснователни посочените по-горе оплаквания, направени
в касационната жалба.
Неосновантелни са и оплакванията в касационната
жалба в насока, че съдът не изследвал въпроса, дали географските координати,
посочени в клипа: *** съвпадат с посоченото описание на мястото на извършване
на нарушението в електронния фиш като място на извършване на нарушението,
а именно: път ***, км.*** плюс
**, ***, извън населеното място, в посока от ***
към ***. В тази връзка следва да се посочи,
че като доказателство по делото е приобщен Протокол за използване
на АТС или система, с рег.№318р-11329 от 14.07.2021 год. на РУ – Кирково към
ОДМВР – Кърджали/на л.19 от делото/. В този
Протокол с Рег.№318р-11329 от 14.07.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, най-напред
ясно е посочено в графата „дата на използане” – 12.07.2021
год., посочено е АТС - ТFR1-М
№***,
като този номер е вписан и в приложените клипове №*** и №***, ясно е посочено и мястото на контрол
– път ***, на
км.***м., до ***, посоката на движение
на контролираните МПС – от *** към ***, както и че контролът
се осъществява на първокласен път. В протокола ясно и недвусмислено, в съответните графи
е вписано, че е налице пътен знак за ограничение на скоростта – 50 км./час и че
разстоянието от пътния знак с въведено ограничение, до АТСС, е 150 метра, при
посока за задействане – „приближаващ” и при стационарен режим на измерване. В
същия този протокол с Рег.№318р-11329 от 14.07.2021 год. на
ОДМВР – Кърджали, като начало на работа
на посочената дата, е вписан час – 11:00 часа, с номер на първо
статично изображение - №*** и край на работата
в 12:00 часа, с номер на последно статично
изображение №***, или
установени нарушения с това АТСС в посочения период от време
- общо 12 броя, също вписано в протокола, като клипът, на който
е заснето МПС – лек автомобил „Сеат Алтеа”, с Рег.№***, движещо със скорост
от 78 км./час, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./час, е клип/статично
изображение/ с №***, заснет
в 11:52:20 часа, т.е. 52 минути и 20 секунди, след като е било поставено начало
на работа на това АТСС, на посоченото място за контрол, а самият клип с
установеното нарушение е бил десетия поред, заснет на това място за контрол и в
посочения период от време. Видно е, че
този протокол е надлежно попълнен и под посоченото съдържание, е положен подпис
на проверилото го длъжностно лице, а на датата – 14.07.2021 год., този протокол
е регистриран в деловодната система на ОДМВР – Кърджали с Рег.№318р-11329/14.07.2021
година. Тук следва да се посочи,
че във видеоклип/статично изображение/ с номер ***, направен
на 12.07.2021 год., в 11:01:10 часа, на който ясно
вижда наличието, в началото на контролирания участък от този път, на пътен знак
В-26, въвеждащ ограничението на скоростта на движение от 50 км./час, са
посочени координати ***, т.е. ясно са посочени координатите на началото на
контролирания участък от пътя. Съответно, във видеоклип/статично
изображение/ с номер ***, направен на 12.07.2021 год., в
11:51:20 часа, съдържащ четири броя снимки на лекия автомобил, с посочената
марка, модел и регистриционен номер, управляван от касатора на същата дата и час в посочения участък от пътя,
в който е въведено ограничение на скоростта от 50 км./час с пътен знак
В-26, са посочени координати ***, като това са географските
координати на патрулния автомобил, в който е монтирано АТСС, в случая ТFR1-М №***, към момента на
сработване на радара. Тук следва се отбележи, че неразделен компонент от АТСС ТFR1-М
е и GPS устройство, което автомантично генерира тези
географски координати. При това положение, видно и от четирите броя
снимки/статични изображения/, на които е заснет управлявания от касатора лек автомобил, при посока на задействане
„приближаващ”, става безспорно ясно, че към момента на сработване на радара и
заснемането на този лек автомобил, същият се е намирал в контролирания участък,
в зоната след поставения знак В-26, въвеждащ ограничението на скоростта от 50 км./час, с координати
***
и преди патрулния автомобил с монтираното АТСС, който е бил разположен
на 150 метра от пътния знак
в посочената посока на движение, с координати ***. От горното следва изводът, че клипът,
съдържащ четирите статични изображения на управлявания от касатора
лек автомобил, са направени именно в този участък от 150 метра – между
поставения пътен знак В-26, въвеждащ ограничението от 50 км./час и патрулния
автомобил, в който е било монтирано АТСС - ТFR1-М
***,
с което е установено нарушението, т.е. категорично в посочения участък на път
***
- на км.***м., на който
съответстват и посочените в клиповете географски координати.
Ето защо, съдът в настоящия касационен
състав намира, че посоченият по-горе протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год., с Рег.№318р-11329 от 14.07.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, изготвен и попълнен, съгласно утвърдения
образец и подписан от съответното длъжностно лице, в предостатъчна степен
установява и доказва, че на посочената дата, време и място и при наличието на
въведено ограничение на скоростта в този участък с пътен знак В-26, с това АТСС
е работено за превишена скорост. От протокола и останалите приобщени по делото
доказателства става пределно ясно, къде се намира контролирания участък, респ.
какви са географските му координати, както и че същите съответстват на
посочените такива в двата приложени по делото клипа, става ясно какво е
въведеното ограничение на скоростта на движение в този участък и на какво
разстояние от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, е било
разположено АТСС, както и че именно в този участък, с посоченото АТСС е
установено нарушението – превишение на скоростта на
движение с 25 км./час, поради което съдът намира посоченото по-горе оплакване в
касационната жалба също за неоснователно.
Най-сетне, за пълнота на
изложението, съдът намира за нужно да посочи, че процесният
електронен фиш Серия ** №*** на ОДМВР - Кърджали, безспорно е издаден по
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, както и е безспорно, че
същият съдържа абсолютно всички, изискуеми се от нормата на чл.189, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, задължителни реквизити, като в
същия, много ясно са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, марка, модел и регистрационен номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното
й заплащане.
Така, предвид всички изложени по-горе съображения,
се налага крайния извод, че касационната жалба на А.Г.Ш. от ***, подадена чрез пълномощник
- адв.Л.Т.К. от
АК-***,
с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява
неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш за
налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата,
регламентиращи издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с
обжалваното решение като законосъобразно издаден, Момчилградският
районен съд е постановил едно материално законосъобразно решение, постановено
при правилна преценка на събраните доказателства и при правилно приложение на
материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
При
този изход на делото съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните
разноски, тъй като такива не са претендирани от
ответника по касация, а и реално, такива не са сторени от него в настоящото
производство.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №23
от 31.03.2022 год., постановено
по АНД №24/2022 год. по
описа на Pайонен
съд – Момчилград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.