№ 112
гр. Ихтиман, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200182 по описа за 2024 година
Делото е инициирано въз основа на жалба, подадена от И. Н. Д., ЕГН **********,
чрез адвокат Л., против Наказателно постановления № 24-1204-000219 от 15.02.2024 г.
издадено от * – на длъжност началник група в ОДМВР София, с-р Пътна полиция към
ОДМВР София.
С наказателното постановление, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, във вр. чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, е наложена глоба на И. Н. Д. в размер на 200 лева.
Според лицето, подало жалбата, наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли съдът да го отмени изцяло, като излага съображения за това.
В последното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като не се
явява и неговият процесуален представител. Административно-наказващият орган също не
изпраща представител, а посредством писмена защита изразява становище по жалбата, като
се настоява за потвърждаване на наказателното постановление. Районна прокуратура –
Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима. Следва да се посочи, че в
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, е
посочено, че към делото се прилага невръчено наказателно постановление, понеже същото е
изпратено за връчване и все още не е получен оригинал на връченото такова. Поради тези
съображения съдът приема, че жалбата е депозирана своевременно.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
В оспореното наказателно постановление е посочено, че същото се издава срещу И. Н.
Д., като водач на лек автомобил, за това, че на 03.02.2024 г., в 13:30 часа в община Ихтиман,
на АМ Тракия, в района на 29.500км. с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив,
управлява лек автомобил БМВ с рег. номер А7672РК, собственост на *, като водачът се
движи с несъобразена скорост с интензивността на движението, релефа на пътя и
конкретните условия на видимост, с което реализира ПТП с товарен автомобил, който
променя внезапно посоката си на движение - МАН ТГХ, с рег. номер *. Посочено е и че
водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотестдрегер 7510, с
фабр. номер 0051, като уреда отчита 0 промила алкохол. С наказателното постановление е
1
отразено, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Фактически констатации, подобни на тези, отразени в наказателното постановление, се
съдържат и в издадения акт за установяване на административно нарушение.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
Трябва се държи сметка и за това, че процедурата по ЗАНН е строго формална. По-
голямата част от разписаните в този закон норми са императивни, като такива са и
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се приеме
като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
При подадена жалба срещу наказателно постановление, съдът е длъжен служебно да
провери законосъобразността на акта, като не е обвързан от посочените от жалбоподателя
нарушения.
Както в разпоредбата на чл. 42, така и в тази на чл. 57 от ЗАНН е разписано, че при
съставяне на акта за установяване на нарушение и при изготвяне на наказателното
постановление, в тях трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, лицето, което го е извършило, а така също и описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. Само ако
бъдат посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, на
участниците в административно-наказателното производство и на участниците в
евентуалното съдебно производство, иницирано по повод жалба срещу наказателното
постановление, ще е ясно какво е било конкретното поведение на лицето и обстановката, в
която то е извършено. За да се опишат обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, не е достатъчно изписване на текста на нормата, която наказващият орган
приема, че не е спазена. Необходимо е в наказателното постановление и в акта за
установяване на нарушението да се посочат ясно, макар и накратко, точните обстоятелства,
при които е извършено нарушението.
В текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е разписано, че водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и че
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
В процесното наказателно постановление, при описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, наказващият орган е посочил, че водачът се движи с
несъобразена скорост с интензивността на движението, релефа на пътя и конкретните
условия на видимост. Не е конкретизирано, обаче, в какво се изразява интензивността на
движение /множество автомобил в пътните ленти или в една от тях, образувано задръстване
или друго/, не е описано и какъв е бил релефът на пътя /износен асфалт, пясък, наклон,
дупки или други препятствия на пътното платно или друго/, а така също и не е
конкретизирано какви са били конкретните условия на видимост /намалена видимост поради
мъгла, пушек, слабо осветление, липса на осветление или друго/. Не е посочено и каква е
била пътната настилка – суха, мокра, покрита със сняг или друго. По този начин се
установява, че при изписване на обстоятелствата, имащи значение за настъпване на ПТП-то,
наказващият орган единствено е посочил част от текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, но не е
уточнил в конкретната ситуация в какво точно се изразява интензивността на движението,
2
релефът на пътя и условията за видимост. Подобна непълнота се съдържа и в акта за
установяване на административното нарушение. Поради тези съображения се налага извод,
че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като в него, а и в
предхождащия го акт, не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, хал. 1, т. 4 от
ЗАНН, а именно – да се опише нарушението и по-конкретно - обстоятелствата, при които е
извършено. В подобен смисъл са и част от мотивите към Решение № 699 от 1.07.2022 г. на
АдмС - София област по к. а. н. д. № 261/2022 г.
Поради изложените съображения - непълнотата на наказателното постановление и на
акта за установяване на нарушението, не може да се извърши преценка дали действително
поведението на водача е било такова, което да е довело до нарушаване на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. Нещо повече, в самото наказателно постановление наред с липсата на точно описание
на обстоятелствата, е посочено, че пътнотранспортното произшествие е реализирано между
управлявания от жалбоподателя лек автомобил и товарен автомобил, който променя
внезапно посоката си на движение. При това положение и при неконкретизиране на това, в
какво се изразяват особеностите на интензивността на движението, релефа на пътя и
условията на видимост, остава се с впечатление, че вина за произшествието може да има и
товарния автомобил, който променя внезапно посоката си на движение.
Само за пълнота може да се посочи, че разпитаните по делото свидетели – Н. В. и Я. К.
- полицейски служители, не са присъствали по време на реализиране на произшествието, а
са посетили същото впоследствие. И двамата свидетели описват мястото, където е станало
ПТП-то и в коя част на всеки автомобил е станал ударът, като свидетелят В. уточнява, че
поради спор между участниците, е съставен акт на шофьора на лекия автомобил за
несъобразена скорост и акт на шофьора на товарния автомобил за отнемане на
предимството. Свидетелят К. сочи и че му е станало служебно известно, че шофьорът на
лекия автомобил е участвал същия ден и в друго ПТП в гр. Пловдив. Така дадените
показания от свидетелите внасят яснота относно това какво са установили на място, но
същите не могат да заместят липсата в наказателното постановление /а и в акта за
установяване на нарушението/ на описание на нарушението и по-конкретно на
обстоятелствата, при които е извършено.
Поради горните съображения, оспореното наказателно постановление подлежи на
отмяна.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на торените от него съдебни
разноски. От същия, обаче, не са представени доказателства за сторени разноски в хода на
съдебното производство, а и не се установява да са претендирани такива, поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановления № 24-1204-000219 от 15.02.2024 г.,
издадено от началник група в ОДМВР София, с-р Пътна полиция към ОДМВР София.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3