Решение по дело №539/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 375
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20195210100539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 13.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание  на петнадесети октомври  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 539 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.238 ГПК.

Предявени са от „Дженерал диес“ ООД, със седалище и адрес на управление: ул. „Стра“, № 18237030, Колоньола аи Коли, Италия, ДДС № 00442730230, номер в администратвно-стопански регистър: 13885, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, ет.3 против „ФФ ЮРЪП ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Стара Планина“ № 2А, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска ответното да бъда осъдено да му заплати сумата от 1755 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение по фактура № 363/01/2015 от 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 715,47 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 18.04.2015 г. до предявяване на иска- 22.05.2019 г., сумата от 15 600 лева, представляваща неизплатено задължение по фактура № 637/01/2016 от 28.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 930,32 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 29.10.2016 до предявяване на иска- 22.05.2019 г..

Ищцовото дружество  излага, че между него и ответника съществували търговски отношения, считано от 11.06.2014г. Поддържа, че с поръчка № 1797/В от 13. 06.2014 г. ответното дружество поръчало на ищцовото машина за пелети KAPPA 88 400 kw, производствен капацитет 4 т/ч., дървесни пелети с диам. 6 мм., влажност на разбичване 12-14%, ганулометрия 5x1x0,5 мм, състояща се от: дозатор Omega67, doser Omega67, кондиционатор kappa 88, лебедка, тръба by-pass, машина за пелети kappa 88; главни двигатели 2x200 kw = 400 kw, автоматично смазване с бака грес 180 кг. (i), аксесоари за машина за пелети, изтегляща машина he с88 d.6/110-82, сериен номер 18213, валяк не с88 f100 d 2.5 q, електрически шкаф за въвеждане в мощност и команден блок с автоматично plc, окабеляване, контрол при пуска. Твърди, че поръчката е изпълнена, като доставката е осъществена от превозвач - дружеството „ЦЕЛЕВ“ ЕООД, ЕИК:12523529, а за извършения превоз е издадена международна товарителница № 148/2015 г.. Излага, че за цената на доставената стока е издадена фактура № 363/01/2015 от 17.04.2015 г., на обща стойност от 140 250 евро. Съобразно договорките между стран ите плащането следвало да се извърши разсрочено - 30 % при поръчка; 65 % при уведомление за платена стока и 5 % при настъпило изпитване, не повече от 60 дни от датата на доставка. Твърди се, че ответното дружество-купувач не е заплатило изцяло задължението си по издадената фактура, като неизплатеният остатък е в размер на 900 евро. Сочи, че с поръчка № 18449/М от 27.10.2016 г. ответното дружеството поръчало на ищцовото следните машини: изтегляща машина HE С88 D.6/110/77Е, изтегляща машина, употребявана партида № 4604, сериен номер N-0004604, на стойност 4 000 евро; изтегляща машина HE С88 D.6/110/84Е, изтегляща машина употребявана партида № 18214, Сериен номер N-0018214 на стойност 4 000 евро, като за дължимата сума е издадена фактура № 637/01/2016 от 28.10.2016 г.. Твърди се, че поръчаните машини са доставени, а за извършения превоз е съставен документ за транспорт № 1.493/28.10.2016 г. Излага, че въпреки да е изпълнил изцяло и точно задълженията си, ответното дружество не е платило цената на доставените машини по издадената фактура № 637/01/2016 от 28.10.2016 г.. Поддържа, че към момента на предявяване на иска задълженията на ответника по доставките, възлизат на обща стойност 8 900 евро,  равняващи се на сумата в размер па 17 355 лв. съответно по фактура № 363/01/2015 от 17.04.2015 г. - неизплатен остатък от 900 евро и фактура № 637/01/2016 от 28.10.2016 г. - неизплатена сума в размер на 8 000 евро и въпреки многократните покани ответникът не ги е погасил. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1755 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение по фактура № 363/01/2015 от 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 715,47 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 18.04.2015 г. до предявяване на иска- 22.05.2019 г., сумата от 15 600 лева, представляваща неизплатено задължение по фактура № 637/01/2016 от 28.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 930,32 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 29.10.2016 до предявяване на иска- 22.05.2019 г.. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „ФФ ЮРЪП ГРУП“ ЕООД.

Конкретната преценка за наличието на предпоставките по  чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата, съдът извежда от наличните по делото данни, че на „ФФ ЮРЪП ГРУП“ ЕООД, е връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските

          На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има право на направените от него разноски в, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ размер на 3472,03 лв., представляващи платени държавна такса, възнаграждение за един адвокат и такса за превод на документи на български език, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „ФФ ЮРЪП ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Стара Планина“ № 2А ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЖЕНЕРАЛ ДИЕС“ ООД, със седалище и адрес на управление: ул. „Стра“, № 18237030, Колоньола аи Коли, Италия, ДДС № 00442730230, номер в администратвно-стопански регистър: 13885, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. „Хъшовска“ № 5, ет.3, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 1755 лв., представляваща неизплатен остатък от задължение по фактура № 363/01/2015 от 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 715,47 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 18.04.2015 г. до предявяване на иска- 22.05.2019 г., сумата от 15 600 лева, представляваща неизплатено задължение по фактура № 637/01/2016 от 28.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 22.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 930,32 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 29.10.2016 до предявяване на иска- 22.05.2019 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3472,03 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Решението на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

                                                      РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА