Протоколно определение по дело №3499/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1223
Дата: 5 август 2024 г. (в сила от 5 август 2024 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20242230103499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1223
гр. Сливен, 01.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело №
20242230103499 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителят Й. В. Г., като баща и законен представител на малолетните деца
В.Й.Г. и Н.Й.Г., редовно призован, се явява лично и с адв. П. С.М. от АК – Ямбол,
редовно упълномощена с пълномощно от 01.07.2024 г.
Ответникът – М. Т. Г., редовно призовА., се явява лично и с адв. Д. И. от АК -
Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 22.07.2024 г.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. М.: Поддържам молбата на доверителя ми. Моля да се допуснат исканите
доказателства, т.е. разпит на двама свидетели, които водим и имам още едно
доказателствено искане, в РП Сливен има преписка вх. № 2433 от 10.05.2024 г. с рег.
№ ********** от 10.05.2024 по описа на РУ – Сливен, в която се съдържа информация
за подобни случаи в инкриминирания период, моля същата да бъде изискА. и
приложена като доказателство по делото. Други искания на този етап нямам.
АДВ. И.: Аз поддържам изцяло исканията, които се съдържат в молба входирА.
по делото. Водим един свидетел.

Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както
1
следва:
Производството е образувано по молба на Й. В. Г., като баща и законен
представител на малолетните деца В.Й.Г. и Н.Й.Г., като моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че на посочените в молбата дати, спрямо
малолетните деца е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за
защита по отношение на ответницата и да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5
ал.1 от ЗЗДН, за срок от осемнадесет месеца.
В молбата молителят твърди, че М. Г. е негова бивша съпруга, бракът му с
която бил прекратен с влязло в сила съдебно решение № 962/06.12.2022 г., постановено
по гр.д. № 4944/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, по силата на което
родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца В.Й.Г., роден
на 19.04.2012 г. и Н.Й.Г., роден на 24.02.2025 г. били предоставени на молителя, а на
ответницата бил определен режим на лични контакти с децата.
Твърди, че от началото на развода им, майката не ползвала правото си на лични
контакти с децата и идвала да ги вижда когато си поиска, като това по някакъв начин
се отразило на децата и те започнали да отказват да се срещат с майка си.
От началото на годината тя често идвала пред дома им и стояла без да иска да
говори с никой, но не се махала. Децата се били стресирали и не искали да се покажат
навън. Тези притеснения били много притеснителни и за него, защото се отразявали на
децата.
Децата му били съобщили, че я виждали да обикаля около местата, които те
посещават, пред блока и около блока. Обикаляла около тях и когато децата я видели,
започвали да бягат и тя бягала след тях.
Твърди, че на 31.05.2024 г. по телефона му се обадил големият му син В. и го
повикал да го спаси от майка му, защото я видял пред дома им, побягнал и майка му
бягала след него. Той му казал къде да застане, за да е спокоен и тръгнал към него с
малкото дете, което било с него. Когато пристигнал при В., М. била при полицаите, за
да дава сведения по жалба. Прибрали се с децата, но те били уплашени и се наложило
много време да ги успокоява. В. му казал, че от страх дори не успял да се прибере у
дома, а е хукнал да бяга по улиците.
На 27.06.2024 г., малкият му син Н. бил навън с приятелката на молителя.
Вървели по главната когато детето случайно се обърнало назад и случайно видяло
майка си с нейна приятелка и двете й деца. Казал на приятелката му, че майка му била
зад тях и влезли в магазин за бонбони, в който влязла веднага след тях и М., заедно с
приятелката си. Двете започнали да дърпат детето, то се уплашило и застА.ло зад
приятелката му, която успяла да убеди М. да си тръгне и да не притеснява и плаши
детето. След случката детето било много уплашено, разстроено и стресирано. Н. му
споделил, че два дни преди това, докато бил в градската градина с групата от
2
занималнята, пак видял майка си да обикаля около него.
През м. март М. била отишла пред дома им и била легнала пред вратата. Тогава
децата като я видели, много се уплашили и дълго време било необходимо, за да ги
успокои. Постоянно питали до кога майка им ще ги следи и ще прави всички тези
неща, които дори децата не намирали за нормални.
Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на
посочените дати е извършен спрямо малолетните деца акт на домашно насилие от
майка им.
В законоустановения срок е постъпила молба от ответницата чрез процесуален
представител, в която моли съда да приеме като писмено доказателство молба вх. №
3458 от 01.07.2024 г. до РП Сливен, да бъде допуснат до разпит един свидетел при
режим на довеждане – Н.Г.А., да бъдат изслушани малолетните деца, както и на
основание чл.59 ал.6 от СК да бъде назначена съдебно-психилогическа експертиза на
децата.
Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на молителя
е да докаже, че спрямо малолетните деца от стрА. на майката е осъществен акт на
домашно насилие на посочените в исковата молба и декларацията дати.
Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
съдът намира, че твърдяното в молбата и декларацията не е доказано, тъй като това е
възпроизведено единствено от бащата и съдът намира, че следва да бъдат ангажирани
и други доказателства, които да докажат, че спрямо децата, от стрА. на майката е
осъществен акт на домашно насилие.
Съдът е задължен съгласно чл. 15 ал.1 от ЗЗДт, при всички случаи на
образувани производства с участие на малолетни деца, същите да бъдат изслушвани в
с.з.
УКАЗВА на молителя, че към настоящия момент не е ангажирал убедителни
доказателства за осъществените от стрА. на ответницата спрямо малолетните деца В.
Г. и Н.л Г. актове на домашно насилие, подробно описани в исковата молба и
декларацията.

АДВ. М.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на
доказателствената тежест.
АДВ. И.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на
доказателствената тежест.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с молбата писмени доказателства,
3
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и молба вх. № 3458 от 01.07.2024 г. от М. Т.
Г. до РП Сливен.

АДВ. М.: Запознах се с молбата на ответната стрА.. Изказвам становище на
доверителя ми независимо от задължението по чл.15 от ЗЗДт, той е категоричен, че не
желае децата да бъдат доведени и разпитани в съда, тъй като всичко, което се е
случило по отношение на тях и тяхната майка описано в декларацията и молбата, е
достатъчно стресиращо към децата и счита, че явяването им в съдебната зала би
допринесло допълнително за тяхното психично разстройство. Това е становището на
доверителя ми.
АДВ. И.: Аз поддържам исканията, които са направени с молбата и считам, че
следва да бъдат уважени като задължителни за всички страни и съда -изслушването на
децата и назначаване на съдебно-психологическа експертиза.
АДВ. М.: По отношение на експертизата, не възразявам да бъде допусната
същата като считам, че вещо лице не трябва да отговаря на първия въпрос - налице ли
е родителско отчуждение, тъй като делото все пак е за домашно насилие. Може би и аз
ще задам допълнителни въпроси, за да е по-пълна експертизата.

На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Н.Д.И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждА., разведена, с висше
образование, работи, майка на молителя.
Т.М.И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждА., разведена, с висше
образование, работи, без родство със страните по делото.
Н.Г.А. с ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждА., омъжена, с висше
образование, работи, без родство със страните по делото.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетелите Т.И. и Н. А..

СВИД. Н.И., РАЗПИТА. КАЗА: Майка съм на молителя, желая да
свидетелствам. Откакто съм се върнала от чужбина през ноември 2023 г. и установих,
че семейните отношения между сина ми и снаха ми са прекъснати, непрекъснато съм
4
във връзка с внуците си, като участвам активно в подготовката им за училище, в
подготвяне на хрА., почистване на жилището. Не живея с тях заедно, но съм почти
денонощно там, за да мога да изпълнявам тези функции и на баба, на домакиня, на
учителка, на готвачка – всичко, от което се нуждаят децата в един съвременен свят.
Освен това подпомагам в голяма степен и финансово отглеждането на внуците си,
като им закупувам и дрехи и обувки и необходими пособия – всичко, което пожелаят
когато излезем навън на разходка. Децата са в депресирано състояние, защото се
налага да укриват когато майка им ги е срещнала в града. Те не укриват в смисъл, че
се страхуват, колебаят се да споделят, защото майка им ги преследва непрекъснато в
града, среща ги където знае, че минават и когато се върнат, те са с едно такова
усещане, че едва ли не нещо трябва да кажат, но просто имат едно такова как да кажа,
колебаят се. Споделят ми всичко, не се притесняват най-малко от мен, те споделят
всичко с мен. Казват „бабо ще ти кажа днес една история, мама ме срещна на
кълбото“, или „ще ти кажа бабо една история, мама ме срещна когато се връщам от
тренировки“, или „мама беше в тоалетната когато отидох на тренировки, а ти ме
остави долу на стълбите“, едни такива истории, които ги споделят. Това, че ги среща
„мама“, за тях това е като стрес, като притеснение, защото те не желаят такива срещи,
те не искат да бъдат преследвани на всяко място където са. Например, минават някъде
и майката се спуска към тях, отиват някъде – майката е там, отиват в училище - тя е
там. Тези срещи са стресови за децата и те не желаят по такъв начин да бъдат срещите,
или пък прибираме се, тя е пред вратата, или стои пред вратата и чука непрекъснато и
ние сме вътре и аз казвам „това не може да продължава така, това трябва да се реши“.
Тя е непрекъснато около блоковото пространство или е скрита някъде зад кола, или
някъде зад табела, или нещо такова, непрекъснато наблюдава какво се случва, къде
излизат, с кого играят. Аз пускам малкия да играе отвън и се оказва, че майка му е там
и го разхожда из квартала или магазините. Не знам, след като съм му се доверила и
съм му казала на колко минути да идва и да ми се обажда, той без мое знание, в нейно
присъствие се разхожда из квартала. Аз смятам, че тя се появява тенденциозно, те са
изненадани, тези срещи не са уговорени с тях, те не знаят, че ще се срещнат с майка
си. Винаги казва по телефонни разговори с нея и в есемеси, че ние сме хората, които
настройваме децата против нея, че ние сме тези, които не ги допускаме тя да ги вижда,
а това не е така, защото аз лично не съм отправяла никакви такива предупреждения да
не се срещат с майката, да не контактуват с нея. Напротив, когато й се полага, тя може
да дойде и да ги вземе, но децата не желаят да се срещат с нея, което се превръща
точно в това дебнене. Не желаят, казват, че не искат да ги притеснява майка им, че не
искат да ходят с нея, искат да остА.т с мен и с татко си. Това е, което снощи говорихме
последно с децата и уточнихме - никакво желание. Преди да се разделят сина ми и
снаха ми, според мен и според децата вероятно, майката не упражняваше достатъчно
грижи, не обръщаше особено внимание нито на външния вид, нито обгрижването в
5
къщи, нито на учебния процес особено на големия внук. При него беше много тежко,
защото той беше в друга ситуация в Белгия. Само тя поназнайваше езика, докато аз
говорех немски, бях в Германия и след като разбрах, че има такива проблеми внука
ми, че не се справя в училище добре, че не му помага никой в къщи, се наложи да
отида при тях. Баща му също беше там, но единият знаеше езика, а другият не го
знаеше, това имах предвид. В Белгия живееха, аз живеех в Германия и се наложи да
напусна и да отида в Белгия и да започна да уча нидерландски, за да мога да помогна
на внука си. Бяха ангажирани трудово и двамата. Бащата беше с ненормиран работен
ден и се връщаше много късно, защото направи собствена фирма. Майката работеше
до 16:30 часа и се връщаше с лек автомобил в точно определено време и всъщност
нейната функция беше за това да прибере децата, да ги обгрижи, да види кой какво
прави. Когато се прибраха в България, намерих учебниците на децата мокри с вода и
съм ги гладила с ютията, за да имат приличен вид. Аз поех грижите за децата,
независимо вече какво се беше случило. Бяха вече разделени, но когато тя е била там,
това го намерих в първи клас на внука ми. Когато аз поех грижите за малкия ми внук
изцяло, да го вземам от училище, да го водя с такси до в къщи, да го обучавам, децата
бяха абсолютно оставени на самотек – кой със смачкА. дреха, кой със скъсани
учебници. Това беше когато още са си дошли тук, още не бяха разделени. Имам
случай, в който влизам във входа, входа е тъмен, започвам да си търся ключовете и
нещете ли, тя е седнала пред вратата. Децата не бяха там, аз бях сама. Тя стои пред
вратата, за да чака децата, тя не чака мен. Освен това като отиват на карате, когато ги
изпращам да се качват на горе, тя ги пресреща нагоре по стълбите и всички деца
виждат, че е скрита в тоалетната и ги изчаква там да се срещне с тях. По улиците
също, последно са имали инцидент в някакъв магазин, на който аз не съм присъствала.
Това всичко се отразява на тях и те се връщат като попарени. Майката има право по
силата на съдебно решение да взема децата всяка първа и трета седмица, нещо такова.
Поддържам ежедневен контакт с децата, когато тя идва за тези срещи, децата отказват.
Ефективно не мога да кажа кога е осъществена такава среща, защото това са дни в
събота и аз обикновено отивам по-късно у тях. Майката не е трудово ангажирА., така
излиза, защото по всяко време тя е по улиците, виждат я и наши познати, пред блока,
на улицата, на спирки, в трудово време. Освен това, когато аз й се обадих да не
преследва за последно детето, защото се чувства неудобно пред всички, тя ми се
обажда и казва „ето на, отново съм с Н., сега какво ще ми направиш“ и тогава аз й
казах, че това са неща, които са за съдебно решение, след като тя не разбира, че това
по улиците не може да продължава, от някъде непрекъснато някой да те дебне, да ти
вика и да отива при тебе, без да знае това дете, че ще има контакт с майка си, просто
тя се появява от някъде, това имам предвид. Срещите на майката с децата по всяко
едно време създават срив в психическото им състояние, те не желаят. Искам да
споделя нещо, с което ме изпрати внука ми на съдебното дело. Понеже сега е в къщи,
6
той ми каза малкия ми внук Н. „бабо много съм притеснен, трябва да успеете с тати и
много искам да ти дам нещо за късмет“ и бърка в джобовете си навсякъде и казва „е
как нямам нищо да ти дам“. Иска да решиМ.зи проблем и да не ги преследва майка им
навсякъде и ми каза „тогава, като нямам какво да ти дам, ще те гушна и 20 секунди ще
стоя сгушен в теб, за да ти предам от моята сила и късмет“.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

СВИД. Т.И., РАЗПИТА. КАЗА: Познавам децата на Й., от края на март
началото на април тази година. Съжителстваме с молителя заедно от десетина дни, а
децата ги познавам от по-рано. Често се виждаме с децата, по няколко пъти в
седмицата. В началото на връзката ни не сме се виждали по два - три пъти в
седмицата, един - два пъти, но с течение на вреМ. тези срещи са по-чести. Децата се
виждат с майка си, в смисъл, тя стои настрани и това са срещите доколкото знам.
Чувала съм от децата в къщи вечер като се коментира, на каратето се крие жената в
тоалетни, в коридори, в съблекалнята, това е при посещението на малкото дете Н. и то
се плаши. Може би се притеснява от това, че тя го наблюдава, не знам каква е
причината то да се страхува от майка си точно и конкретно, но се страхува със
сигурност. Ние се имали среща с госпожа Г.. На главната улица сме с Н. заедно,
отиваме на разходка и детето я вижда и казва „мама е тук, давай да бягаме“. Казах му,
че няма да бягаме и предпочетох да влезем в един магазин, за да избегнем конфликт,
но г-жа Г. влезе със сила в магазина, започна да дърпа детето, то се скри зад мен и
излязохме извън магазина, за да избегнем скандалите, но скандала не беше избегнат.
Заплашваше ме с нейната приятелка Н., че ще извикат полиция, Н. ме дърпаше за
ръката, детето искаше да се прибираме и тръгна надолу да се прибираме у дома.
Едната вечер се прибирахме по-късно, към 10.30 – 11 часа вечерта, във входа между
площадките се включи осветлението, което е с фотоклетка, госпожа Г. беше на
междустълбищната площадка и аз се стреснах. Детето избяга нагоре по стълбите,
отключих и го виках „В., В., върни се“. С голяМ. дете вървяхме напред, Й. и малкия
син бяха след нас. Виках на В. да слезе по стълбите, не слизаше. След малко слезе и се
прибра. Не знам защо избяга нагоре, но определено беше изплашен. Имаше случай
когато сме си говорили, не съм свидетел на случая, това ми е от комуникацията с
децата, прибираше се от училище и майката го е гонила из квартала, бягал е от нея,
обадил се е на баща си за помощ и доколкото знам са извикали кварталния полицай, за
да бъде решена ситуацията. Децата се страхуват и са подтиснати, притеснени, не им е
комфортно, силно притеснени са. Конкретна причина няма, притесняват се от това, че
тя стои настрани, гледа ги, няма някаква комуникация, доколкото разбирам, сериозна
между тях, но много се срамуват от това, особено на каратето където ходи малкия.
Притеснява се, не иска да ходи на моменти, кара баща си да го води до горе до
съблекалните, да влиза с него, но конкретна причина защо и какво е ставало между
7
майка и синове, аз не мога да кажа. След срещата в магазина, когато си тръгнахме, Н.
беше блед, разтреперан, стоеше на стола, вода му давах, бонбони, може би около 30
минути беше много силно притеснен. В моя дом се прибрахме, аз живея на главната
улица, Й. имаше ангажимент, обадихме му се и когато приключи, си дойде да си го
вземе. Преди да заживеем заедно с Й., съм ходила на гости, оставала съм да нощувам
там, но не постоянно. Аз лично знам, че децата не искат да ходят при майка си. Аз съм
била свидетел когато децата са говорили с нея по телефона и категорично отказват да
се видят с нея. Аз не съм била там когато майката е идвала за децата в събота или
неделя.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

СВИД. Н. А., РАЗПИТА. КАЗА: Познавам М. от над 20 години, бяхме
съученички, стояхме четири години на един чин, после живеехме известно време
заедно, докато съответно тя се омъжи и аз се омъжих. Познавам децата и В. и Н., моят
съпруг е кръстник и на двете деца. Децата живеят при баща си. М. работи в „Ин Хаус“
в логистичната база, извън Сливен е. Откакто са разделени, М. прави опити
многократно, в началото успяваше да си вземе децата, впоследствие нещата се
промениха и колкото и опити да направи М. да си вземе децата, се увенчават с
неуспех. Пред мен лично тя нееднократно се е обаждала да попита кога ще вземе
децата, господина съответно казва „спазвай си заповедта“ и тръшка телефона и така
многократно и накрая аз й казах „М. не му звъни, просто му пиши, разбери кога,
отиди, вземи децата“, но така и не може да стигне до децата. Аз последно съм виждала
децата двете края на март месец, когато един петък тя ми се обади, че той й е
разрешил да види децата и излязохме на кафе. Тя ме чакаше пред детската градина,
взехме моите деца от градина, заведохме голямата ми дъщеря на балет и съответно
седнахме на кафето да изчакаме. Бях с М. на главната улица, моята дъщеря видя Н. с
една госпожа и хукна към него „бате Н., бате Н.“, те се спряха, после госпожата се
обърна, видя ни с М., дръпна детето и го вкара в магазина за ядки. М. влезе, аз остА.х
с моите деца навън. Излизайки тя се разкрещя „спазвайте си ограничителната
заповед“, за което аз много се ядосах и я питах коя ограничителна заповед, няма
такава. „Ти пък коя си“, казвам „аз съм кръстницата на децата, ти коя си и сега ще се
обадя в полицията“ и съответно тя хукна да бяга, аз я хвА.х така за ръката и я
завъртях. Каза „ще подам жалба в полицията за тормоз“, викам „подайте ако искате,
още сега се обадете в полицията да попитаме вие коя сте и коя е М. на Н.“ и М. каза
„моля те не се разправяй, да не стресираме детето“ и ги оставих, защото бях и с моите
деца. Всяка седмица по няколко пъти се виждаме с М.. Тя приключва работа към 17
часа, автобуса я оставя горе до магазините „Еко Асорти“ и „Момчеви“, тя се спуска
съответно надолу през градската градина и се виждаме. Моите деца два пъти в
8
седмицата, едното ходи на балет, другото на математика и съответно се виждаме с нея.
95 % от случаите, ако не е в отпуск, не е в града през деня - сутрин автобус я взема,
вечер я връща. Не съм присъствала на случай М. да преследва децата. Случвало се е
по главната улица да видя малкия. Не съм контактувала с децата, освен когато М. ги
вземаше. Тогава идваха в къщи с малкия й син, идваха на рождения ден на моята
дъщеря, М. го връщаше в определеното време и оставаше в къщи да спи. Не е
стресирано детето, прегръщаме се, гушкаме се, гушка майка си. Не съм видяла нито
В., когато се видяхме последно, нито Н., да са стресирани децата, не знам от какво
точно да са стресирани. Пред магазина когато детето видя майка си, се усмихна. Как
да направи опит да отиде при майка си като госпожата го дръпна. Аз разбрах за
развода им декември месец. М. не знам каква длъжност работи, знам, че изписва
заявките мисля. Там работи от м. февруари или март 2023 г. Когато има право на
лични контакти с децата, ходи редовно на адреса да търси децата, говорила съм с нея,
не знам какво се случва. Отношенията между майката и децата бяха добри преди да се
разведат, децата обичат майка си.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси

Съдът намира доказателствените искания на процесуалния представител на
ответницата за изслушване, което е и задължение на съда, на малолетните деца, както
и за назначаване на съдебно-психологична експертиза, за относими и допустими,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА молителя в следващото с.з. да води малолетните деца В. и Н.,
като се изпрати писмо до ДСП – Сливен за осигуряване на социален работник при
изслушване на децата.
НАЗНАЧАВА съдебно-психологична експертиза, която да се извърши от
вещото лице П. Г., което след като се запознае с доказателствата по делото и
осъществи среща с малолетните деца, за която се задължава молителят да осигури
такава, да отговори на въпросите поставени в молба от процесуалния представител на
ответницата от 29.07.2024 г. и в молба от молителя.
Заключението да се извърши при първоначален депозит 300 лева, вносим от
ответницата в едноседмичен срок, считано от днес.
ДА СЕ ИЗИСКА от РП Сливен преписка вх. № 2433 от 10.05.2024 г. с рег. №
********** от 10.05.2024 по описа на РУ – Сливен.

Съдът счита делото за неизяснено от фактическа стрА., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА същото и го НАСРОЧВА за 20.08.2024 г. от 10.00 часа, за която дата
и час страните да се считат редовно призовани от днешното с.з.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след внасяне на депозита.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.55 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10