Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 16.08.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-В
състав в закрито заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Константина Христова
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело №
6787 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от
17.04.2019г. , подадена от Р.С. Р.– длъжник по изпълнително дело № 20108630401237
по описа на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ срещу отказ на съдебния изпълнител,
постановен на 01.03.2019г. - за прекратяване на производството по делото, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Частният
жалбоподател твърди, че последната подадена от
взискателя молба за извършване на изпълнителни действия по изп.дело
е с дата 11.08.2016г., като считано от
тази дата до настоящия момент са изтекли повече от 2 години. Поддържа, че
извършваните изпълнителни действия от ЧСИ Сия Халаджова, без нарочна молба от
страна на взискателя, не могат да заместят изискването на закона по делото да
се съдържа нарочна молба за извършване на действия, която да е подадена от
страна на взискателя. Моли съда да отмени обжалвания отказ на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК и да прогласи настъпилото по право прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20108630401237 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова.
Насрещната
страна по жалбата- взискател в изпълнителното
производство „Софийска вода“ АД – не заявява
становище по жалбата.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.Х.с
рег.№ 863 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ
и прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство Р. Р.е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудително
изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20108630401237 по описа
на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ е образувано по молба от 18.11.2010г. на
,,Софийска вода”АД
срещу С.А.Р.въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2010г., издаден от
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 27 състав по гр.д.№ 37069/2010г. С молбата по чл.426 ГПК
взискателят ,,Софийска вода”АД
е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл.18 от ЗЧСИ, да проучи
имущественото състояние на длъжника, да направи справки, както и да определи
начина на изпълнението.
Със запорно съобщение изх.№ 24213/23.11.2010г. до ,,Банка ДСК”ЕАД, ЧСИ С.Х.е наложила запор върху банкова сметка ***.
Запорното съобщение е получено от третото задължено лице ,,Банка ДСК”ЕАД, което в изпълнение на
наложения запор е превело по сметка на съдебния изпълнител на 16.12.2010г.
сумата 487,03 лв. и на 24.01.2012г. сумата 288,42 лв.
На 06.07.2012г. с изх.№ 35498 до
длъжника С.А.Р.е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на
опис на движими вещи, връчена по реда на чл.47 ГПК.
С молба от 23.07.2012г. длъжникът е поискал
от съдебния изпълнител остатъка от дължимата сума по изпълнителното дело да
бъде погасен чрез разсрочено плащане, като се е задължил да плаща по 40 лева
месечно. Молбата е уважена от съдебния изпълнител. На 30.10.2012г. длъжникът е
превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 40 лв.
С молба от 23.09.2014г. взискателят
,,Софийска вода”
е поискал от съдебния изпълнител във връзка с образуваното изпълнително
производство, да извърши следните действия срещу длъжника по делото: да наложи запор на банковите
сметки, да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника, да наложи
запор на трудовото възнаграждение, да
наложи възбрана на притежаваните от него недвижими имоти,
С молба от 11.08.2016г. взискателят ,,Софийска вода”АД е поискал от съдебния
изпълнител, във връзка с образуваното изпълнително производство, да извърши
следните действия срещу длъжника по делото: да наложи запор на банковите му
сметки, да наложи запор на трудовото
възнаграждение, да наложи възбрана на притежаваните от него недвижими
имоти, да насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С протокол от 08.03.2018г. на основание
чл.60, ал.1 ЗН вр. с чл.429, ал.2 ГПК на мястото на починалия длъжник С.А.Р.са
конституирани неговите наследници: Р.С. Р.и А.С.Р..
На
08.03.2018г. и на 28.05.2018г. са изпратени запорни
съобщения от ЧСИ до
банки, за налагане на запори на банкови сметки на
длъжниците Р. Р.и А.Р.. С писмо на „Сосиете Женерал Експрекс банк“ АД с изх.№ 3237/ 20.03.2018г.- ЧСИ е уведомен, че запорът е наложен върху банковите
сметки на длъжника Р.С. Р.в банката /л.102 от изп.дело/.
При така установеното от фактическа
страна съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Волята на законодателя, заложена в нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК
е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със
своите действия да поддържа висящността на
изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на
взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ
от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни
действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите
и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал
съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от
взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица –
прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че не е налице поддържаното от длъжника по
изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпълнителното производство е образувано по молба от 18.11.2010г. на ,,Софийска вода”АД въз
основа на изпълнителен лист, издаден от СРС, ГО, 27 състав по гр.д.№ 37069/2010г. Изпълнителното действие, предприето от ЧСИ по
възлагане от взискателя на основание чл.18 от ЗЧСИ, е налагането на запор върху
банкови сметки на длъжника С.А.Р., като в изпълнение на наложения запор третото
задължено лице е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 487,03 лв. на 16.12.2010г. и сумата 288,42
лв. на 24.01.2012г. На 06.07.2012г. с изх.№ 35498 до
длъжника С.А.Р.е изпратена призовка за принудително изпълнение за насрочване на
опис на движими вещи, връчена по реда на чл.47 ГПК. С молба от 23.07.2012г.
длъжникът е поискал от съдебния изпълнител остатъка от дължимата сума по
изпълнителното дело да бъде погасен чрез разсрочено плащане, като се е задължил
да плаща по 40 лева месечно. Молбата е уважена от съдебния изпълнител. На
30.10.2012г. длъжникът е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от 40
лв. С молби от 23.09.2014г. и 11.08.2016г. взискателят ,,Софийска вода”АД е поискал от съдебния изпълнител
да извърши изпълнителни действия за събиране на вземането, вкл. да наложи запор
върху банкови сметки на длъжника.
Неоснователен е изложеният в частната
жалба довод, че считано от 11.08.2016г., двугодишният
срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл, поради което е налице перемпция. За
да настъпи перемпцията е необходимо бездействие на взискателя в продължение на
две години, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване
на изпълнението с посочване на изпълнителен способ. В настоящия случай с
протокол от 08.03.2018г. ЧСИ С.Х.на основание чл.60, ал.1 ЗН вр. с чл.429, ал.2 ГПК е конституирала на мястото на починалия длъжник С.А.Р.неговите наследници Р.С.
Р.и Александър С. Р., като на датите 08.03.2018г. и
28.05.2018г., т.е преди изтичане на двугодишния срок, е ЧСИ е изпратил запорни
съобщения до банки - за налагане на
запори на банкови сметки на
длъжниците. Нещо повече, запорът в банка „Сониете Женерал Експресбанк“ АД е
наложен по отношение на длъжника-частен жалбоподател Р. Радоилов към датата 20.03.2018г.- преди изтичане на законоустановения 2 годишен срок от извършване на
предходното изпълнително действия с дата
11.08.2016г.
Ето защо правилен и законосъобразен се
явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното постановление от
01.03.2019г. – за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и като
такава - следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 25245/ 17.04.2019г.,
подадена от Р.С. Р.– длъжник по изпълнително дело № 20108630401237 по описа на
ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ срещу отказа на съдебния изпълнител, постановен на
01.03.2019г. - за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.