№ 822
грС. 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110135853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът И. В. М. дължи на ищеца следните суми: сумите 1 021,98
лева (хиляда двадесет и един лева и 98 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до ...04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
160,92 лева (сто и шестдесет лева и 92 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., сумата 45,69 лева (четиридесет и пет лева и 69
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2019 г. до ...04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10,13 лева (десет лева и 13
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 11.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПк по ч.г.д. № 58377/2022
г. по описа на СРС, 36 гр. състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. №, находящ се в грС.
бул. „Ц.ш.“ 19, ет Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли
съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми, като претендира и
1
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. В. М. е депозирал отговор на исковата
молба, с който заявява, че е погасил изцяло задълженията в размер от 1398,15 лева и
моли съдът да не се назначават експертизи и да се присъдят разноски в минимален
размер.
Останалите ответници не са депозирали отговори по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.” ООД заема становище, че при
определяне разхода на топлинна енергия в имота през процесния период са спазени
законовите изисквания.
С молба от 03.11.2023 г. ищецът потвърждава извършеното плащане на сумата от
1398,15 лева и заявява, че с извършеното плащане е погасено задължението в цялост
ведно с разноските за държавна такса дължими за двете производства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответниците не оспорват да са
собственици на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият
се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на
ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово
разпределение по силата на сключен договор между етажните собственици и Бруната
България ООД, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за
процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, съдът намира за
установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества,
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца
в претендирания размер.
С молба 03.11.2023 г. ищецът е заел становище, че предявената в настоящото
производство претенция е изцяло удовлетворена. Не е заплатено единствено
юрисконсултското възнаградение дължимо за двете производства.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, включени в предмета на спорното материално право,
а именно: с оглед заявеното от ответника становище всички обстоятелства по делото,
включително плащане в хода на процеса на 18.09.2023 г. на сума в общ размер на
1398,15 лв., с която е погасено задължението в цялост ведно с разноските за държавна
такса дължими за двете производства. Незаплатени са разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Този факт на погасяване на претендираната сума чрез плащане в хода на делото
се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй
като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявените искове за главница и законната лихва следва
да се отхвърлят.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът по делото има право на направените от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева за
заповедното производство и 100 лева за исковото производство съгласно чл. 78, ал. 8
2
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: грС. ул. „Я.” № против И. В. М., ЕГН **********, с адрес: грС. ул.
„В.Т.“ .., ап положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът И. В. М. дължи на ищеца Т.С.” ЕАД, следните суми:
сумите 1 021,98 лева (хиляда двадесет и един лева и 98 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до ...04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 160,92 лева (сто и шестдесет лева и 92 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., сумата
45,69 лева (четиридесет и пет лева и 69 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до ...04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
10,13 лева (десет лева и 13 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.10.2019 г. до 11.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПк по ч.г.д. № 58377/2022 г. по описа на СРС, 36 гр. състав КАТО ПЛАТЕНИ В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, с адрес: грС. ул. „В.Т.“ .., ап да заплати на
Т.С.” ЕАД, ЕИК .... , със седалище и адрес на управление: грС. ул. „Я.” №, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 50,00 лева разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3