Решение по дело №774/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1863/30.10.2023 г.

гр. Пловдив

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Таня Златева, и с участието на прокурор Светлозар Чераджаийски, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 774 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

         Образувано е по жалба на „Вини консулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: - гр. Пловдив, ул. „***“ № 57, представлявано от управителя А. Н. Т., против Ревизионен акт № Р-16001619007711-091-001 от 27.07.2020 г., издаден от П.Д.С., на длъжност ***, възложил ревизията, и К.Г.Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 523 от 26.10.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта, с който на оспорващия не е признат данъчен кредит на стойност 121 763.50 лв., ведно с прилежащите  лихви в размер на 33 757.57 лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 9 604.09 лв. и лихви – 3 238.97 лв., за 2017 г. – 12 156.42 лв. и лихви – 2 867.12 лв. и за 2018 г. – в размер на 17 469.24 лв. и лихви 2 348.83 лв. (общо корпоративен данък – главница 39 229.75 лв. и лихви – 8 454.92 лв.  В жалбата се навеждат възражения за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Представя се подробно фактическата обстановка, като се твърди, че от страна на приходната администрация не са събрани всички доказателства, като се визират конкретно данни в информационните масиви на НАП, поради което е формиран неправилен извод за липса на реални доставки на процесните стоки и услуги. Според жалбоподателя неправилен е изводът на органа по приходите за наличие на данъчна измама или предимство, с оглед липсата на нарушения на действащия ЗДДС и ЗСч, от страна на ревизирания субект, при положение, че в РА липсват констатации за установени несъответствия, дублиране, нетипични разходи или други подобни нарушения по отношение на счетоводната отчетност. В жалбата се твърди, че от страна на „Вини Консулт“ ЕООД са представени всички доказателства по доставките, плащанията и отчитането, но не му се признава правото на данъчен кредит по обследваните доставки. Жалбоподателят счита за неправилни и констатациите относно установеното по ЗКПО, тъй като наличните материални средства и произведеното от „Вини консулт“ ЕООД е безспорен факт, който реално може да бъде установен документално и физически, поради което счита, че административният орган е подходил неправилно и е издал неоснователен административен акт, който не кореспондира с действителната същност относно дейността на дружеството. Според него органите на данъчната администрация са нарушили общоевропейското виждане за икономическо и социално развитие на държавите от Съюза, което виждане е залегнало и в постановените актове на Европейския съд. Твърди се, че сумите и данъците са платени, поради което търговският субект не е задължен да доказва наличието на доставка, след като такава е документирана, издадени са фактури и по тях е извършено плащане.  

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени акта, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Предлага жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита жалбата за неоснователна и предлага да се отхвърли.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

         Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619007711-020-001 от 29.11.2019 г. /л.1317, т.4/, издадена от П.Д.С., *** при ТД на НАП - Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „Вини консулт” ЕООД,  с обхват на задължения: - по закона за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 г. – 31.10.2019 г. и по закона за корпоративното подоходно облагане за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 09.12.2019 г. по електронен път /л.1320, т.4/. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619007711-020-002 от 16.03.2020 г. /л.187, т.1/ срокът за извършване на ревизията е продължен до 16.04.2020 г., а със ЗИЗВР № 16001619007711-020-003/14.04.2020 г. /л.136, т.1/ срокът на ревизията е продължен до 19.05.2020 г., като и тези заповеди са връчена по електронен път, съответно, на 17.03.2020 г. (л.190, т.3) и на 24.04.2020 г.(л.139, т.1).   

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001619007711-092-001/02.06.2020 г. (л.90, т.1). Срещу така изготвения РД, от страна на „Вини консулт“ ЕООД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № Рев.2161/16.07.2020 г. (л.76, т.1), въз основа на които, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001619007711-091-001 от 27.07.2020 г. (л.58, т.1).

По жалба на „Вини консулт“ ЕООД е издадено Решение № 523 от 26.10.2020 г. (л.22, т.1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 год. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г. (л.6, т.1), Заповед № РД-09-332/28.02.2017 г. (л.8, т.1) и Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г., всички издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.

Установяват се валидни сертификати за електронен подпис на длъжностните лица, изготвили административния акт, при преглед на електронен носител – CD (л.14, т.1), съдържащ цитираните по-горе актове. Съдът приема, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните органи на приходната администрация, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК.

Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, при спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.   

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

І. По закона за данък върху добавената стойност.

Извършената ревизия по ЗДДС на „Вини консулт“ ЕООД обхваща данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.10.2019 г. Органите по приходите са отказали на дружеството данъчен кредит в размер на 115 463.04 лв., на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и не са признали право на приспадане на данъчен кредит за сумата от 6 300.53лв., на основание чл.71, т.1 от ЗДДС по фактури с получател друго лице, включени в дневника за покупки за м.07.2016 г., м.03. и м.06.2017 г. Също така, на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са начислили и прилежащи лихви в общ размер на 33 757.57 лв.

         За ревизираните периоди дружеството е извършвало дейност, свързана с производство и продажба на лозово-посадъчен материал; услуги при засаждане и създаване на лозови насаждения на клиенти, на които осигурява посадъчен материал; търговия със стоки, влагани при създаване на лозови масиви; търговия с лозови подложки; консултации в областта на земеделието. Дружеството е регистрирано като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив от 25.11.2015 г., за което е приложено копие на картата за регистрация (л.250, т.1).

         С декларация (л.253, т.1) управителят на дружеството декларира, че към 27.01.2020 г. стопанисва наети обекти в с. Найден Герово, общ. Съединение: офис от 76 кв. м., масивна сграда – склад 544 кв. м., навес – 241 кв. м., паянтова жилищна сграда с площ от 98 кв.м., както и земеделски земи, засети с лозя, находящи се в с. Найден Герово, ЕКАТТЕ 51069, в местности: „Попов храст“, „Миселима“, „Циганските гробища“ и „Над селото“ с площ общо 90 дка по договор от 29.10.2018 г. и поземлени имоти общо 156.199 дка по договор от 03.01.206 г. От м.12.2018 г. дружеството стопанисва бистро и апартамент за гости „Ванилекс“ (за сезонно обитаване) в гр. Чепеларе, ЕКАТТЕ 80371, местност „Керечменица“.    

Констатирано е, че през ревизирания период 01.01.2016 г. – 31.10.2019 г. от „Вини консулт“ ЕООД са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за 38 бр. сключени/прекратени трудови договори с лица на длъжности: „работник отглеждане на трайни насаждения“, „общ работник лозарство“, „отчетник“, „технически изпълнител“, „камериерка“, „работник кухня“.

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ЗЛ, при ревизията са извършени редица процесуални действия, подробно описани в РД на стр. 4 от същия (л.91- гръб – л.92, т.1).

С Протокол № 1550834/18.02.2020 г. (л.222, т.1) е извършено присъединяване на документи, събрани при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) на „Вини консулт“ ЕООД, документирана с Протокол № П-16001619038508-073-001/31.10.2019 г. (л. 224, т.1).

С Протокол № 1550251/14.04.2020 г. (л.141, т.1) са присъединени справки и документи от информационните масиви на НАП, УИС, ИС „Контрол“ и Търговски регистър, свързани с преките доставчици „*** 95“ ЕООД с ЕИК*****, „Дунав инженеринг строй“ ЕООД с ЕИК ***** „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД с ЕИК ******, „Лиант“ ЕООД с ЕИК ***** и „Тейк енерджи“ ЕООД с ЕИК *****.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са извършили насрещни проверки на преките доставчици на стоки и услуги, като получените протоколи от насрещни проверки са описани подробно в мотивната част на РД.

По данни от ТР, лицето А. Н. Т. с ЕГН ******хххх, става едноличен собственик на капитала и управител на „Вини консулт“ ЕООД след прехвърляне на дружествените дялове от В.Г. М. с ЕГН ******хххх, съгласно договор за продажба от 24.01.2019 г., вписан в ТР на АВ на 30.01.2019 г.

А. Н. Т. е едноличен собственик и представляващ на следните дружества, част от които са преки доставчици на „Вини консулт“ ЕООД за ревизирания период: - „Интер Уни груп“ ЕООД с ЕИК *****, „Дунав инжгенеринг строй“ ЕООД с ЕИК *****, „Интер Т. груп“ ЕООД с ЕИК *****„Пипинер – консулт Агробиотех“ ЕООД с ЕИК *********, „Антстрой къмпани“ ЕООД с ЕИК *****, „Авторемонт Първи май“ ЕООД с ЕИК ***** и съдружник с 50%  /250 лв./ от капитала на “Енорм финанс консулт“ ООД с ЕИК *********. До 18.04.2018 г. А. Н. Т. е едноличен собственик на капитала и представляващ на „АЯ – 95“ ЕООД с ЕИК *********.

   В хода на ревизията, на основание чл.37 ал.2 и ал.3 от ДОПК, органите по приходите са връчили 2 бр. ИПДПОЗЛ, а именно: - № П-16001619038508-040-001/15.05.2019 г. (л.499, т.2), връчено по електронен път на 15.05.2019 г. и № Р-16001619007711-040-002/12.03.2020 г. (л.217, т.1), връчено по електронен път на 16.03.2020 г. (л.221, т.1), с които са изискали представянето на първични и вторични счетоводни документи, справки, декларации, сключени договори с възложители и изпълнители на услуги, ведно с документи, удостоверяващи вида на извършените услуги, място и дата на извършване и начина на формиране на цената, актове за извършени дейности от изпълнителя на услугите, приемо-предавателни протоколи за получаване на стоките и за приемане на услугите от възложителя; документи за извършен транспорт на материалите – фактура, товарителница, пътен лист и др.; данни за регистрационните номера на превозните средства, с които е извършен превоза, както и за лицата, извършили превоза /име, ЕГН/; за чия сметка е извършен превоза на стоките/материалите; данни за лицата, извършили услугите, платежни документи /нареждане, разписка, РКО, контролни ленти от ЕКАФП, банкови извлечения/, разплащане между контрагентите, писмени обяснения относно дейността на дружеството за ревизирания период, както и конкретни документи и данни относно фактури, издадени от преки доставчици на стоки и услуги: - "АЯ 95“ ЕООД, „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, „“Пипинер – консулт  Агробиотех“ ЕООД, „Лиант“ ЕООД, „Тейк енерджи“ ЕООД и „АГ пластик България“. В отговор, от РЛ са представени документи вх. № Рев.437/27.01.2020 г. (л.706, т.3), вх. № Рев.1137/25.03.2020 г. (л.200, т.1) и вх. № Рев.1137#/27.03.2020 г. (л.192, т.1).

В придружителното писмо към депозирани документи с вх. № Рев.437/27.01.2020 г., е посочено, че „финансирането на дейността на дружеството се осъществява, като клиентите за лозов посадъчен материал, съгласно сключените договори с тях, заплащат авансово определена сума от договорената стойност на предстоящата доставка“. В счетоводството на дружеството получените авансови плащания от клиенти са отразени по сметка 412 – Клиенти по аванси, като за получените плащания от дружеството са издавани фактури.

От РЛ е представен договор за поръчка от 23.12.2015 г. (л.940, т.3), сключен между „Агрария сървиз“ ЕООД с ЕИК *****, възложител, и „Вини консулт“ ЕООД, изпълнител, съгласно който РЛ се задължава да създаде и подготви за предаване на възложителя облагороден и вкоренен лозов посадъчен материал от сортове и качество, подробно описани в договора. Договореното възнаграждение е в размер а на 309 647.50 лв., без ДДС, като дейностите следва да бъдат изпълнени в срок до 30.03.2017 г.  Срокът за изпълнение започва да тече след извършване на авансовото плащане до 30.01.2016 г. В чл.3 от договора е посочен начинът на плащане на сумите по договора.

  От РЛ са представени копия на издадените фактури към „Агрария сървиз“ ЕООД и журнал – сметка 411 – Клиенти, подсметка 1 за период до 07.03.2017 г. с данни за дебитен и кредитен оборот в размер на 126 336.18 лв. Сметка 411 кореспондира със сметка 412 – Клиенти по аванси със сумата 105 280.15 лв. и със сметка 4532 – Разчети за данък върху добавената стойност със сумата 21 056.03 лв. Относно изпълнението на договорените дейности, от РЛ е посочено следното: „Писмени документи няма изготвени и подписани за договаряне на нови срокове за изпълнение на договора от 23.12.2015 г., няма такива за отказ или отменяне на задълженията за изпълнение на договорените дейност, нито документи за връщане на авансовите плащания“.

Във връзка с горното, органите на данъчната администрация са констатирали, че изпълнителят по договора от 23.12.2015 г. - „Вини консулт“ ЕООД, през 2016 г. е получило по банков път авансови плащания в общ размер на 105 280.15 лв., за които има издадени фактури с начислен ДДС в размер на 21 056.03 лв., но до дата 27.03.2020 г. (на която е получено писменото обяснения от РЛ), от „Вини консулт“ ЕООД не са извършени описаните дейности от договора с възложител „Агрария сървиз“ ЕООД, възложител; не са договорени нови срокове за извършването им; няма отказ или отмяна на задълженията за изпълнението им; няма и връщане на авансово платените суми. Според ревизиращия екип, дейностите по договора от 23.12.2015 г., свързани със създаване  и подготвяне за предаване на облагороден и вкоренен лозов посадъчен материал от сортове и количества, описани в договора, е следвало да бъдат извършени до 30.03.2017 г., но същите не са извършени от РЛ, както в определения срок, така и до 27.03.2020 г., независимо, че последното е получило договорените авансови плащания, за които е издало фактура на „Агрария сървиз“ ЕООД. В РА изрично е упоменато, че на основание чл.85 от ЗДДС, посоченият във фактурите ДДС, е дължим от „Вини консулт“ ЕООД.

След преглед и анализ на събраните в хода на ревизията документи, представените обяснения и счетоводна документация от РЛ, представените документи и обяснения от преките доставчици на стоки и услуги, както и присъединените по реда на ДОПК документи, органите по приходите са констатирали следните обстоятелства:

1.     Относно отказан данъчен кредит в общ размер на 6 300.53 лв., на

основание чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС във връзка с чл.71 ал.1 от с. з.:

1.1.       Констатирано е, че „Вини консулт“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит чрез отразяване в дневника за покупки за данъчен период м.07.2016 г. на две компютърни фактури, издадени от „АГ пластик България“ ЕООД /ново име „Ирримекс“ ЕООД/ с ЕИК *****, както следва:

-          фактура № **********/30.07.2016 г. с ДО – 30 604 лв. и ДДС – 6 120.97 лв.;

-          фактура № **********/30.07.2016 г. с ДО – 30 604.80 лв. и ДДС – 6 120.97 лв.

         При извършен преглед на фактурите, органите по приходите са установили, че предметът на доставка е един и същ – части и елементи за капково поливане: - капков маркуч, капкова тръба, поливен маркуч, адаптор, коляно, муфа и др, като двете фактури са напълно идентични относно вида на стоките /материалите, количеството, ед. Цена, ДО и ДДС, и обща стойност, дата на издаване и доставчик. Разликата между двете фактури е в последната цифра от десеразрядния номер на фактурата.

         При извършените насрещни проверки на доставчика „АГ пластик България“ ЕООД /“Ирримекс“ ЕООД/, обективирана в ПИНП № П-16001619132636-141-001/15.10.2019 г. (л.503, т.2), дружеството е представило писмени обяснения (л.517, т.2), че предмет на доставките към клиент „Вини консулт“ ЕООД са стоки – части и елементи за капково поливане, закупувани от тогавашния магазин и склад на ул. „Васил Левски“ № 244, гр. Пловдив. Стоките са избирани на място в обекта, където са договаряни и съответните цени. Стоките са извозени с транспорт на клиента. От „АГ пластик България“ ЕООД е представена справка за издадени 12 бр. фактури през периода 2016 – 2017 г. към клиент „Вини консулт“ ЕООД, съдържащи данни за № и дата на фактура, предмет на доставка, ДО, ДДС, дата на банково извлечение, платена сума от клиента. В справката липсва описана ф. № **********/30.07.2016 г. с ДО 30 604-80 лв. и ДДС 6 120.97 лв. От доставчика са представени заверени копия на издадени фактури с получател „Вини консулт“ ЕООД, придружени с банкови извлечения за получени плащания, както и главна книга на с/ка 4111 с подсметка клиент „Вини консулт“ ЕООД, от които е установено, че няма издадена фактура № ********** с дата 30.07.2016 г., с получател РЛ, както и няма извършено плащане по банков път по фактура с този номер. На „Вини консулт“ ЕООД с дата 30.07.2016 г. е издадена фактура с № **********, за която е извършено плащане по банков път на 04.08.2016 г. на сумата от 36 725.77 лв. Представени са извлечения от банкова сметка *** „Прокредит банк“ АД с титуляр „АГ пластик България“ /“Ирримекс“ ЕООД/, от които е установено, че на 04.08.2016 г. от „Вини консулт“ ЕООД е получен превод за 36 725.77 лв. за ф. № **********/30.07.2016 г., т.е. от РЛ не е извършено плащане по две фактури с еднакви стойности.

         От „АГ пластик България“ ЕООД е представена фактура № **********/30.07.2016 г., която е с получател И.П.Ч., ЕГН ******хххх, и с предмет на доставка – 1 бр. редуктивна муфа с ДО 2.25 лв. и ДДС 0.45 лв., включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.08.2016 г.

         Предвид изложеното, на основание чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС във връзка с чл.71 т.1 от с. з., за данъчен период м.07.2016 г., на „Вини консулт“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 6 120.97 лв. по фактура № **********/30.07.2016 г., за която е установено, че е издадена на друго лице – И.П.Ч., както и че фактурата е с различна ДО, ДДС и предмет на декларираната от РЛ фактура.

1.2.Констатирано е, че за ревизирания период „Вини консулт“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на дизелово гориво, издадени от „Тейк енерджи“ ЕООД с ЕИК ****, отразени по дебита на с/ка 302 Материали, и 4531 – Начислен ДДС за покупки срещу кредитиране на сметка 501 – Каса в лева. Разплащането по фактурите е извършено в брой.

         С ИПДПОЗЛ № Р-16001619007711-040-002/12.03.2020 г. от РЛ е изискано да представи заверени копия на фактурите, издадени от „Тейк енерджи“ ЕООД. В отговор, с вх. № Рев.1137/25.03.2020 г. от дружеството са представени копия на изисканите фактури, като след извършен преглед на същите, органите по приходите са установили, че фактури с № **********/28.03.2017 г. с ДО 833.29 лв. и ДДС – 166.66 лв. и № *********/30.06.2017 г. с ДО – 64.52 лв. и ДДС – 12.90 лв., са с вписан получател „Био тор“ ЕООД с ЕИК *****, а не РЛ.

         Предвид изложеното, на основание „чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС във връзка с чл.71 т.1 от с. з., при ревизията на „Вини консулт“ ЕООД е отказан ДДС в размер на 166.66 лв. по фактура № **********/28.03.2017 г. и ДДС в размер на 12.90 лв. по фактура № **********/30.06.2017 г., съответно, за данъчни периоди – м.04 и м.07.2017 г.  

2.     Относно отказан данъчен кредит в общ размер на 115 463.04 лв.

на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

На основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1, чл.6 и чл.9 от ЗДДС, с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки /торфена смес/ и услуги /резитба на лозов маточник, присаждане на лозички, копане на лозов масив, ремонт на опорна конструкция на лозови масиви, парафиниране на присадки и полагане в дървени сандъци, стратификация, беритба на десертно грозде, почистване на оранжерии от неприхванати облагородени лози, комисионна за продажба на грозде и др./, органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по данъчни периоди и фактури, издадени от следните преки доставчици:

2.1.„Дунав инженеринг строй“ ЕООД с ЕИК *****0 отказан ДДС в общ размер 12 480.00 лв. за данъчни периоди м.01., м.02. и м.03.2017 г. по три броя фактури с предмет на доставките – услуги: - резитба на лозов маточник. Разплащането е по банков път.

         Във връзка с изследваните доставки, от страна на ревизираното дружество са представени фактури с приложени приемо-предавателни протоколи /ППП/ и платежни нареждания за разплащане по банков път. Представени са журнал – сметка 401 – Доставчици за контрагент „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, от които е установено, че трите фактури са отразени в счетоводството на РЛ по с/ка 304 – Стоки, подсметка 7 – подложкови резници, а начисленият ДДС – по с/ка 4521; плащането е отразено по с/ка 503. Представено е пълномощно от 16.11.2015 г., съгласно което И. С.Н., като едноличен собственик на капитала и управител на „Вини консулт“ ЕООД, упълномощава И.А. А. да представлява дружеството, като за целта подписва навсякъде вместо И. Н. Органите по приходите са констатирали, че представените ППП са еднотипни, с дати, съответстващи на датите на издаване на фактурите, и съдържащи данни за приемане изпълнението на извършени дейности, описани така, както са описани в самите фактури. На ППП са положени подписи на пълномощника А. – за „Вини консулт“ ЕООД, и на А. Т. – управител на „Дунав инженеринг строй“ ЕООД; поставени са печати на двете дружества. От РЛ не е представен сключен договор с изпълнител „Дунав инженеринг строй“ ЕООД; не са представени оферти, направени заявки; актове и други документи с данни за количествено-стойностните характеристики на фактурираните услуги; място, обект, дати и пр. Такива документи, РЛ не е представило и до приключване на ревизията.    

         Извършена е насрещна проверка на „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, документирана с Протокол № П-22221419134583-141-001/03.10.2019 г. (л.686, т.3), присъединен към настоящото производство с протокол № 155034/18.02.2020 г. Във връзка с проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на 20.08.2019 г. по електронен път на декларирания в ТД на НАП – Пловдив имейл на ЗЛ: ***************@*****.***. От „Дунав инженеринг строй“ ЕООД са представени документи с вх. № П-22221419134583-ПРД-001-ЕУ/09.09.2019 г., включващи заверени копия на издадените 3 бр. фактури, извлечения от банкови сметки за получени плащания от „Вини консулт“ ЕООД, ПП с дати на издаване на фактурите и подписани от възложител: „Вини консулт“ ЕООД – И.А. , пълномощник, и изпълнител: „Дунав инженеринг строй“ ЕООД – А. Т., управител.  В представените ППП липсват данни за количествено-стойностни характеристики на услугите, за място и обект, дати и лица, извършили дейности по резитба на лозов маточник в землището на с. Найден Герово и разкрояване на 40 подложкови резници. От „Дунав инженеринг строй“ ЕООД не са представени данни, в кой период и кои конкретни физически лица са извършвали дейностите по резитба на лозов маточник в землището на с. Найден Герово, стопанисвано от „Вини консулт“ ЕООД; не са представени командировъчни заповеди на работниците, документи за начина на транспортиране на лицата до земеделските площи, на които са извършвани услугите, и други документи, удостоверяващи, че договорените дейности са извършени от лица, назначени по трудови правоотношения в „Дунав инженеринг строй“ ЕООД. Не е представено копие на пълномощното на И.А., както и не са представени оферти, заявки, поръчки и информация за кореспонденция между страните; не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на „Дунав инженеринг строй“ ЕООД за изпълнение на фактурираните услуги.

         При извършени проверки в регистрите на НАП органите по приходите са установили, че през периода на издаване на фактурите, едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е бил А. Н. Т., който е настоящ едноличен собственик и представляващ „Вини консулт“ ЕООД. „Дунав инженеринг строй“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 12.02.2016 г. и дерегистрирано на 13.06.2017 г. по инициатива на данъчен орган при установено обстоятелства по чл.176 от с.з. В подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. от дружеството е декларирана дейност: „Други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде“, като за период м.01. – м.03.2017 г., когато са издадени фактурите, дружеството има регистрирани уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за лица, наети по трудови правоотношения на длъжност „общ работник поддържане на сгради“. Не са установени данни дружеството да разполага със собствени или наети обекти, складове и МПС; няма регистрирани собствени МПС и не разполага с недвижими имоти.

         Предвид изложеното, органите на приходната администрация са приели, че по фактурите, издадени от „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, не са налице доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по чл.25 от с. з., поради което, отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен и РЛ няма право на данъчен кредит по тях.        

2.2„АЯ – 95“ ЕООД с ЕИК ***** – отказан ДДС в общ размер 18 569.00 лв. за данъчни периоди м.07. и м.08.2016 г. по 2 бр. фактури, с предмет на доставките – „плащане по договор“. Разплащането е по банков път.

         Във връзка с изследваните доставки, от страна на ревизираното дружество са представени: - журнал – сметка 401 – Доставчици за контрагент „АЯ – 95“ ЕООД, от който се установява, че двете фактури са отразени в счетоводството на РЛ по дебита на с/ка 602 – Разходи за външни услуги и с/ка 4531 – Начислен ДДС покупки срещу кредитиране на с/ка 401 – Доставчици. Разплащането по фактурите е извършено по банков път, като платените суми са отразени по с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева. Представено е пълномощно от 16.11.2015 г, с което И. С.Н., като едноличен собственик на капитала и управител на „Вини консулт“ ЕООД, упълномощава И.А. А. да представлява дружеството, като за целта се подписва навсякъде вместо И.Н.. Представени са и следните документи:

- Договор № ВНК-01-16/05.05.2016 г. (л.755, т.3), сключен между „АЯ – 95“ ЕООД, представлявано от А. Т., и възложител „Вини консулт“ ЕООД, представлявано от И.Н., за изпълнение на мероприятия в базата и землището на с. Найден Герово, а именно: - присаждане на лозички /снаждане на лозови калеми с лозови подложки/, парафиниране и подреждане на дървени сандъци – 300 000 бр. по 0.12 лв. на брой без ДДС; пълнене на пликчета от ПЕ-фолия, размери 18/ см. с торфена смес и подреждане в полиетиленови оранжерии – 150 000 бр. по 0.10 лв. на брой без ДДС; сума по договора – 51 000 лв. без ДДС, съгласно потвърдена оферта № ВНК-01-16 и срок на изпълнение 90 дни;  оферта № ВНК-01-16/10.01.2016 г. (л.754, т.3) за мероприятия в базата и землището в с. Найден Герово с посочени същите дейности, цена общо – 51 000 лв. и валидност на офертата – 30 дни; като лице за контакт е посочен А.Т.„АЯ – 95“ ЕООД; фактура № **********/29.07.2016 г, ППП от 29.07.2016 г., подписан от възложител И.А., пълномощник, и от изпълнител – „АЯ – 95“ ЕООД, като представител на дружеството е посочен А. Т., управител на „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД; платежно нареждане от 09.08.2016 г. 

-          Договор № ВНК-02-16/04.07.2016 г. (л.761, т.3), сключен между

изпълнител „АЯ – 95“ ЕООД, представлявано от А. Т., и възложител „Вини консулт“ ЕООД, представлявано от И.Н., за изпълнение на мероприятия в базата и землището на с. Найден Герово, а именно: - изваждане на облагородени и вкоренени лозички от оранжерия, окачествяване и поддържане в пластмасови касети – 150 000 бр. по 0.08 лв. на брой без ДДС; копане на лозов масив в землището на с. Найден Герово- 150 дка  по 40.00 лв., трикратно, без ДДС; колтучене на лозов маточник и привързване на основни леторасли към телена конструкция – 20 дка по 200.00 лв., трикратно, без ДДС; сума по договора – 50 000 лв. без ДДС ; срок за изпълнение 90 дни; фактура № **********/22.08.2016 г.; ППП от 22.08.2016 г., подписан от възложител И.А. – пълномощник, и от изпълнител „АЯ – 95“ ЕООД – като представител на дружеството е посочен А. Т., управител на „Пипиниер - консулт Агробиотех“ ЕООД ; платежно нареждане от 22.08.2016 г.

         Извършена е насрещна проверка на „АЯ – 95“ ЕООД, документирана с Протокол № П-04001219134587-141-001/04.10-2019 г.( л.576, т.2), присъединен към настоящото производство с Протокол № 1550834/18.02.2020 г. Във връзка с проверката е изготвено ИПДПОЗЛ , връчено на 14.08.2019 г. по електронен път на адрес: ***********@*****.***. От „АЯ – 95“ ЕООД са представени документи с вх. № 70-00-9740/22.08.2019 г. (л.579, т.2), включващи заверени копия на издадените 2 бр. фактури, договори, извлечения от банкови сметки за получени плащания от „Вини консулт“ ЕООД, ППП с дати на издаване на фактурите и подписани от възложител „Вини консулт“ ЕООД – И.А. – пълномощник, и изпълнител: - А.Т.– управител на „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД, което дружество не е страна по договора. В представените ППП липсват данни за количествено-стойностни характеристики на приетите услуги, за място, обект и дати, на които са извършени договорените дейности в землището на с. Найден Герово. От „АЯ – 95“ ЕООД са представени копия на ведомости за заплати за периода м.04. – м.08.2016 г., м.10. и м.11.2016 г., в които са посочени лица, на които е изплатено трудово възнаграждение, но не са представени данни за конкретни лица, извършвали дейностите по договорите с „Вини консулт“ ЕООД, както и командировъчни заповеди и документи за начина на транспортиране на тези лица до земеделските площи и други документи, удостоверяващи, че дейностите по договорите са извършени от конкретни лица, назначени по трудови правоотношения в „АЯ – 95“ ЕООД. Не са представени оферти, заявки,  поръчки и информация за кореспонденция между страните; не са представени доказателства за материална и техническа обезпеченост за изпълнение на фактурираните услуги.

         При извършени проверки в регистрите на НАП органите по приходите са установили, че през периода на издаване на фактурите, едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е бил А. Н.Т. с ЕГН ******хххх, който е настоящ собственик и представляващ  на „Вини консулт“ ЕООД. „АЯ – 95“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 07.04.2016 г. е дерегистрирано на 13.01.2017 г. по инициатива на данъчен орган при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Не са установени данни дружеството да разполага със собствени или наети обекти, складове и МПС. В подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г. от дружеството е декларирана дейност „Други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде“, като за период м.05. – м.08.2016 г., когато са издадени фактурите, дружеството има регистрирани уведомления по чл.762 ал.5 от КТ за лица, наети по трудови правоотношения на длъжност“общ работник поддържане на сгради“. Органите по приходите са констатирали, че договорените дейности с възложител „Вини консулт“ ЕООД изискват специфични знания и умения от лицата, които ще ги извършват, а изпълнителят „АЯ – 95“ ЕООД разполага само с общи работници по поддържане на сгради.

         Констатирано е, че на прекия доставчик „АЯ – 95“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 07.04.2016 – 13.01.2017 г. , документирана с РА № Р-2222061800215-091-001/11.02.2019 г., необжалван и влязъл в сила. С РА са установени задължения по ЗДДС в размер на 121 985.45 лв. главница и 28 363.40 лв. лихви. При ревизията дружеството не е представило първични счетоводни документи, в т.ч. фактури, инвойси, счетоводни и банкови документи във връзка с осъществени от него доставки. По отношение на отразените фактури в дневника за продажби на „АЯ – 95“ ЕООД, при ревизията не са представени изисканите по реда на ДОПК доказателства, за наличие на доставки на стоки или извършени услуги по смисъла на чл.6 и данъчно събитие по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. На база на извършения анализ с РА е установено, че е налице само документално отчитане на покупки и продажби на стоки и услуги, без този документооборот да отразява реално осъществени търговски сделки между контрагентите. „АЯ – 95“ ЕООД е начислило неправомерно данък, без да е извършило облагаеми доставки на стоките по издадените от него фактури към клиентите, но на основание чл.85 от ЗДДС, данъкът е дължим от дружеството.

         Предвид горното, органите по приходите са формирали извода, че по двете фактури, издадени от „АЯ – 95“ ЕООД, не са налице доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по чл.25 от ЗДДС, поради което, отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен и РЛ няма право на данъчен кредит по тях.      

2.3„Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД с ЕИК *****–отказан ДДС в общ размер на 68 540.11 лв. за данъчни периоди м.04., м.05., м.07., м.08., м.11 и м.12.2017 г., м.01., м.02., м.04. и м.05.2018 г. по 20 бр. фактури с предмет на доставките: - присаждане на лозови калеми върху лозови подложки, парафиниране на присадките и полагане в дървени сандъци, стратификация – 117 000 бр., ремонт на опорна конструкция на лозови масиви – 186 дка, копане на лозов масив, изваждане на вкоренени лози – 51 320 бр., фелизене, почистване на колтуци и др., ремонт на лозарска конструкция, резитба на лозов масив, изваждане на лози от стратификалня и засаждане – 32 000 бр., авансово плащане, монтаж на капково-напоителна система в землището на с. найден Герово, м. Попов храст, пълнене /ръчно, на полиетиленови пакети с торфена смес и редене в оранжерии – 100 000 бр. и др. Разплащането е по банков път.  

         Във връзка с изследваните доставки, от страна на ревизираното дружество са представени журнал 401 – Доставчици за контрагент „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД, от който е установено, че фактурите са отразени в счетоводството на РЛ по дебита на с/ка 304 – Стоки, 602 – Разходи за външни услуги и с/ка 4531 Начислен ДДС покупки срещу кредитиране на с/ка 401 –Доставчици. Разплащането е извършено по банков път, като платените суми са отразени по с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева. Представени са 20 бр. фактури, издадени от „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД, с приложени еднотипни ППП с дати, съответстващи на датите на издаване на фактурите и съдържащи приемане изпълнението на извършени дейности, описани така, както са описани в самите фактури, с положени подписи на представляващите двете дружества – В. М. за „Вини консулт“ ЕООД и А.Т.за „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД. Приложени са платежни нареждания от 29.05.2017 г. за сумата от 18 124.00 лв. и от 02.05.2017 г. за сумата от 18 324.00 лв., и банкови документи. Представен е комисионен договор от 15.01.2018 г. (л.660, т.3), съгласно който „Вини консулт“ ЕООД, комитент, възлага на А. Т., управител, комисионер, да извърши от свое име и за своя сметка следните правни действия: да осигури клиенти за продуктите на комитента срещу възнаграждение, платимо в размер, срокове и по начин, описани в чл.3 на договора. Възнаграждението ще бъде изплатено в срок от 30 дни, след действителното реализиране на договорените количества, подписване на ППП за извършената работа и издаване на фактура от комисионера. Във връзка с договора е издадена фактура № 00000021/02.05.2018 г. с ДО 14 369.60 лв. и ДДС 2 873.92 лв. и с предмет „комисионна по договор за продажба на лозов посадъчен материал“, количество 51 320 бр. по ед. цена 0.28 лв. Към посочената фактура е приложен ППП, в който е записано, че на 30.04.2018 г. представители на „Вини консулт“ ЕООД и „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД са се събрали и приели, че по договора е изпълнено количество от 51 320 бройки. От РЛ не са представени отчети, изготвени от комисионера, за продадените количества лозов посадъчен материал ежемесечно за конкретни клиенти и конкретни количества, въз основа на които е определен общият брой на продадения материал за периода от 15.01.2018 г. до 30.04.2018 г.; не са представени документи, удостоверяващи осигурени клиенти от комисионера, както и документи, от които могат да бъдат обвързани конкретни количества лозов посадъчен материал с конкретни клиенти и тези клиенти да са осигурени от „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД, съответно, „Вини консулт“ ЕООД да е извършило доставките и да е издало фактури за продажба на този лозов посадъчен материал.

         Извършена е насрещна проверка на „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД, документирана с Протокол № П-22220619132651-141-001/03.10.2019 г. (л.608, т.2) присъединен към настоящото производство по реда на ДОПК. Във връзка с проверката е изготвена ИПДПОЗЛ , връчено по електронен път на 12.08.2019 г. на адрес: *************@*****.***. В отговор, от ЗЛ са представени документи с вх. № 70-00-9742/23.08.2018 г. (л.611,т.2), включващи заверени копия на издадените 20 бр. фактури, договори, извлечения от банкови сметки за получени плащания от „Вини консулт“ ЕООД, ППП с дати, съответстващи на датите на издаване на фактурите и подписани от възложител „Вини консулт“ ЕООД“ – И.А., пълномощник, и изпълнител – А.Т.– управител на „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД. В представените ППП липсват данни за количествено-стойностните характеристики на приетите услуги, за място, обект и дати, на които са извършени договорените дейности в землището на с. Найден Герово. Не са представени данни за конкретни лица, извършвали фактурираните на „Вини консулт“ ЕООД дейности, както и командировъчни заповеди и документи за начина на транспортиране на тези лица до стопанисваните от РЛ площи в землището на с. Найден Геров или други документи, удостоверяващи, че фактурираните дейности са извършени от конкретни лица, назначени по трудови правоотношения в „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД. Не са представени оферти, заявки, поръчки и информация за кореспонденцияа между страните, както  идоказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на фактурираните услуги от „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД.

         При извършени проверки в регистрите на НАП органите по приходите са констатирали, че през периода на издаване на фактурите, едноличен собственик на капитала и управител на „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД е бил А. Н. Т., който е настоящ едноличен собственик и представляващ на „Вини консулт“ ЕООД- „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 28.03.2005 г. и дерегистрирано на 13.06.2018 г. по инициатива на орган по приходите при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. В подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО  за 2017 и 2018 г.  от дружеството е декларирана дейност „Други неспециализирани строителни дейности, некласифицирани другаде“, а в ТР, като дейност е посочено – търговия на дребно с мебели, осветителни тела и други стоки за бита, некласифицирани другаде. За периода на фактуриране на услугите /м.04.2017 г. – м.05.2018 г./ ЗЛ има подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ за лица наети по трудови правоотношения на длъжност „общ работник поддържане на сгради“ – 8 лица, както и „работник полевъд“ – 4 лица, всички на 4-часов работен ден, на които трудовите договори са прекратени на 17.10.2017 г.Дружеството има регистрирани 2 бр. товарни автомобили и 1 бр. колесен трактор, на които е наложен запор от данъчната администрация. Няма декларирани недвижими имоти. В дневниците за продажби на „Пипиниер – консулт Аргобиотех“ ЕООД за периода от м.04.2017 г. до м.05.2018 г. са отразени фактури за извършени услуги и към други юридически лица: - „Био тор“ ООД, „Агро Р“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД.

         Органите по приходите са констатирали, че фактурираните дейности на „Вини консулт“ ЕООД изискват специфични знания и умения от лица, които ще ги извършват, а изпълнителят „Пипиниер – консутл Агробиотех“ ЕООД не разполага с такива работници.

         Предвид изложеното, органите по приходите са формирали извода, че по фактурите, издадени от „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД не са налице доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по чл.26 от с. з., поради което, отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен и РЛ няма право на приспадане на данъчен кредит по същите.              

2.4.„Лиант“ ЕООД с ЕИК ****** – отказан ДДС в общ размер 15 846.93 лв. за данъчни периоди м.06. и м.08.2018 г. и м.08.2019 г. по 8 бр. фактури с предмет на доставка – торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово; беритба на десертно грозде Велика в землището на с. Найден Герово; почистване на развалени зърна, подреждане в касети и товарене в камиони; почистване на оранжерии от неприхванати облагородени лози и подготовка за засаждане на нов разсад; комисионна за продажба на грозде сорт Велика; ремонт на опорна конструкция на лозов маточник – 22 дка и др. Разплащането по фактурите от 2018 г. е извършено по банков път, като платените суми са отразени по кредита на с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева. Не са налични данни за извършени плащания по фактурите от м.08.2019 г.

         Във връзка с изследваните доставки, от страна на ревизираното дружество са представени журнал – с/ка 401 – Доставчици за контрагент „Лиант“ ЕООД, от който е установено , че фактурите са отразени в счетоводството на РЛ по дебита на с/ки: 601 – Разходи за материали, 602 – Разходи за външни услуги и 4531 – Начислен ДДС покупки срещу кредитиране на с/ка 401 – Доставчици. Платените по банков път суми са отразени по с/ка 503 – Разплащателна сметка в лева. Представени са 8 бр. фактури, издадени от „Лиант“ ЕООД с приложени 2 бр. ППП с дати, съответстващи та датите на издаване на фактурите и съдържащи приемане изпълнението на извършените дейности, описани така, както са описани и в самите фактури, с положени подписи на представляващите двете дружества – В. М. за „Вини консулт“ ЕООД и Л.А.– за „Лиант“ ЕООД.

         Извършена е насрещна проверка на „Лиант“ ЕООД, документирана с Протокол № П-22220319134586-141-001/04.10.2019 г. (л. 560, т.2), присъединен в настоящото ревизионно производство по реда на ДОПК. Във връзка с проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път на 12.08.2019 г. на адрес: **********@*****.***. В отговор, от ЗЛ са представени документи с вх. № 70-00-9737/23.08.2018 г. (л.562, т.2), включващи: - заверени копия на 2 бр. фактури, извлечения от банкови сметки за получени плащания от „Вини консулт“ ЕООД и 2 бр. ППП с дати на издаване, датите на фактурите и подписани от страните. В представените ППП липсват данни за количествено-стойностни характеристики на приетите услуги, за място, обект и дати, на които са извършени договорените дейности в землището на с. Найден Герово. Не са представени данни за конкретни лица, извършвали фактурираните на „Вини консулт“ ЕООД дейности, както и командировъчни заповеди и документи за начина на транспортиране на тези лица до стопанисваните от РЛ площи в землището на с. Найден Герово. Не са представени оферти, заявки, поръчки и информация за кореспонденция между страните, както и доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на фактурираните услуги от „Лиант“ ЕООД.

          В хода на ревизията е извършена повторна насрещна проверка на „Лиант“ ЕООД, документирана с Протокол № П-22220320049207-141-001/17.03.2020 г. /л.179, т.1/ (протоколът, с който е документирана проверката е от 08.04.2020 г.). В отговор на връченото на 31.03.2020 г. по електронен път ИПДПОЗЛ, от страна на проверяваното дружество, не са представени документи и обяснения.

         Органите по приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП, при която са констатирали, че „Лиант“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 18.12.2017 г. В подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г. от дружеството е декларирана дейност „Други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде, а в ТР е декларирана дейност – търговия на дребно с компютри, периферни устройства за тях и програмни продукти. За периода м.06.2018  - м.08.2019 г., през който са издадени фактурите към РЛ, „Лиант“ ЕООД не разполага с работници, няма регистрирани трудови договори, както и не е подавана декларация обр.1 Не са установени данни дружеството да разполага със собствени или наети търговски обекти, складове и МПС.

         След извършен преглед на събраните документи, органите по приходите са констатирали, че от „Лиант“ ЕООД са издадени фактури № *********/15.06.2018 г. и № **********/20.08.2018 г. с вписан предмет на доставката: - почистване на лозов маточник от колтуци, ремонт на опорна конструкция на лозов маточник, окопаване на лозов маточник, беритба на десертно грозде, почистване на оранжерии и др., като всички дейности да извършени в землището на с. Найден Герово. Към фактурите са приложени ППП, издадени на датите на фактурите, но не са представени документи, удостоверяващи за какъв период от време са извършвани дейностите и от кои физически лица, предвид, че „Лиант“ ЕООД не разполага с технически и трудов ресурс за изпълнението им.

         Фактури с № **********/07.08.2019 г., № **********/15.08.2019 г., № **********/19.08.2019 г. и № **********/22.08.2019 г., издадени от „Лиант“ ЕООД, са с предмет: - торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово, от РЛ и от доставчика не са представени документи за транспорт на торфената смес – фактура за нает транспорт, товарителници, пътни листове и др., съдържащи данни за регистрационните номера на МПС, с които е извършен превоза до обект на РЛ, за лицата, извършили превоза; адрес на обект/склад, от който е натоварена торфената смес на конкретно МПС; кантарни бележки; ППП; лицата, пряко ангажирани в получаването, претеглянето, разтоварването на торфената смес. Не са представени доказателства за приемо-предаване на стоките, които да съответстват по вид и количество на тези, отразени във фактурите, по които “Вини Консулт“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит.

         Фактури № **********/27.08.2019 г. и № **********/30.08.2019 г. са с предмет на доставка – комисионна продажба на грозде Велика – количество 1 бр., като такъв комисионен договор за продажба на грозде не е представен нито от „Лиант“ ЕООД, нито от РЛ, поради което не могат да бъдат определени параметрите, по които е изчислена комисионната;  не са представени документи за извършени продажби на грозде, както и по кои фактури са формирани количествата, върху които е определен размерът на комисионната.

         Предвид изложеното, органите по приходите да приели, че по фактурите, издадени от „Лиант“ ЕООД, не са налице доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДСДС и настъпило данъчно събитие по чл.25 от с.з., поради което, отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен и РЛ няма право на данъчен кредит по тях. 

         За да потвърди РА в частта на ЗДДС, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, извършил е обстоен анализ на фактите, посочил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, като в подкрепа на изводите си е обвързал установеното с практика на СЕС, и, предвид липсата на представени нови доказателства в административното производство, е формирал крайния си извод, че правилно е отказан данъчен кредит на дружеството-жалбоподател на сочените от проверяващите основания.

         В съдебно заседание на 25.05.2022 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ (л.1376, т.5), за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. В табличен вид експертът е представил проверените в счетоводството на жалбоподателя оригинални фактури, по които е отказан данъчен кредит, както и е описал по доставчици сравнените с оригиналните документи, като изрично е посочил, че всички банкови извлечения, налични по делото и цитирани от експертизата, са налични в счетоводство. При анализа на счетоводните документи, вещото лице е констатирало, че: - фактура № **********/30.07.2016 г., издадена от „АГ пластик България“ ЕООД, не е налична при представените от жалбоподателя оригинални първични документи, а ППП към нея от 23.01.2016 г. не е наличен по делото; - по фактурите, издадени от „АЯ – 95“ ЕООД липсват оферти, договорите от 04.07.2016 г. и от 05.05.2016 г., както и ППП, в оригинал; - по трите броя фактури, издадени от „Дунав инженеринг строй“ ЕООД от 2017 г. и по 9 бр. фактури от 2017 г. и по 10 бр. фактури от 2018 г., издадени от „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД не са представени в оригинал ППП към тях. По отношение фактурите, издадени от „Тейк енерджи“ ЕООД, експертизата е установила, че и двете фактури са издадени на друго дружество – „Биотор“ ЕООД. Експертизата е описала всички документи по делото, издадени от „Лиант“ ЕООД, но изрично е посочила, че от страна на жалбоподателя не са представени оригиналите на процесните фактури и ППП към тях,  издадени от това дружество.  Експертизата е установила и по години размера на приходите и разходите от всички дейности на дружеството през процесния обследван от органите по приходите период, с оглед съпоставка с непризнати доставки, като данните са представени в табличен и словесен вид, с конкретен извод за всяка една година от ревизирания период.

         В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че по отношение установеното за фактурите, издадени на „Биотор“ ЕООД (стр.19 от заключението), по които „Вини консулт“ ЕООД са ползвали разходи по тези фактури, това е неправомерно, защото това не са разходи на „Вини консулт“ ЕООД. Посочва също така, че на стр.21 от екпертизата, в абзац под таблицата, са изброени фактурите, които са по разходни сметки и които са по сметки стоки.

         В съдебно заседание на 12.06.2023 г. е изслушана и  приета без възражения от страните и съдебна агротехническа експертиза /САТЕ/ (л.1448, т.5), за изготвянето на която вещото лице се е запознало с приложените по делото документи и материали, с приетата ССчЕ, включително с описаните в нея и наличните по делото фактури. В присъствието на представител на „Вини консулт“ ЕООД експертизата е извършила оглед на място през м.12.2022 г. При огледа на място, представителят на дружеството е посочил визуално на експертизата къде са разположени поземлените имоти, находящи се в землището на с. Найден Герово, без да бъдат идентифицирани по номер на имот, площ (дка), местност. В момента на оглед /визуален оглед/ вещото лице е констатирало, че на терена на посочените площи има засадени трайни лозови насаждения – лозя и лозов маточник, на различна видима възраст. Посочва, че физиологичното и агротехническото състояние на лозята и на лозовия маточник е задоволително.  Площите са обрасли с плевелна растителност. Посочва, че по информация на „Вини консулт“ ЕООД, към момента на огледа, а и през последните 2-3 години, поземлените имотни с лозови насаждения не са били стопанисвани. Експертът подробно е описал всички налични по делото документи – договори, свързани със стопанисването на  недвижимите имоти, в които се отглеждат насажденията, представил е кратка характеристика на лозовото растения/лозата и производството на лозов посадъчен материал, след което, по хронология на описаните дейности по вид и количество във всяка фактура е дал разяснение. В заключението подробно са описани всички фактури по доставчици, години на извършени мероприятие, съпътстващи фактурите документи, като протокол за извършена работа, договори, оферти и др. От страна на експерта са извършени и изчисления на среден добив от площ за различните насаждения, изчисления за необходимия трудов ресурс за изпълнение на агротехническите мероприятия. Експертът е констатирал, че през 2016 г. от доставчика  „АЯ-95“ ЕООД по фактура №**********/29.07.2016 г. с предмет „Плащане по договор № ВНК-01-16“ - стойност 51 000 лева (том 2, л.336, том 3, л.760), предвид и липсата на документи за закупени и/или добити лозови резници (калеми) за присаждане, описаните дейности не биха могли да бъдат извършени без подложкови резници и лозови резници (калеми) за присаждане, както и дейност - пълнене на пликчета от ПЕ-фолио, 8/18 см с торфена смес и подреждане в полиетиленови оранжерии - 150000 бр., не биха могли да бъдат извършени, тъй като през 2016 г. не е имало извършена дейност - присаждане на лозички, които да бъдат вкоренени по картонажен начин. По фактура № **********/22.08.2016 г. с предмет „Плащане по договор № ВНК-02-16“ - стойност 41 980 лева (том 2, л.334, том 3, л.766), е констатирано, че през 2016 г. не са били присадени лозички и описаните дейности не биха били извършени на 150000 бр. облагородени лозички, и описаната практика - копане на лозов масив (ръчно) м. август не би могла да бъде извършена. Експертът посочва, че ако се приеме хипотетично, че лозята са били окопавани трикратно, биха били необходими около 400 човеко/дни при норма 1 дка за ч/ден. Становището на експертизата е, че практика/дейност - копане на лозов масив в землище с. Найден Герово - 150 дка, трикратно не е била извършвана през 2016 г. По отношение на извършвани дейности през 2017 г. от доставчик: „Дунав Инженеринг Строй“ ЕООД по фактура № **********/19.01.2017 г. с предмет: „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ – 300 000 бр. х 0,09 лв./бр. или 27 000 лв., (том 2, л.325), фактура № **********/21.02.2017 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землището на с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 110000 бр. х 0,12 лв./бр. или 13200 лв. (том 2, л.321) и фактура № **********/23.03.2017 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 185000 бр. х 0,12 лв./бр. или 22200 лв. (том 2, л.317), експертизата приема, че лозовият маточник е с площ 20 дка. За да изчисли средния добив на подложкови резници от 1 дка лозов маточник, вещото лице е направило проучвания и е установило, че средните добиви на подложкови резници от 1 дка лозов маточник са от 10 000-12 000 бройки от дка. Експертизата приема следните стойностни показатели за среден добив от 1 дка площ лозов маточник в размер на 11 000 бр./дка. От 20 дка лозов маточник при среден добив 11 000 бр./дка подложкови резници биха могли да бъдат получени 220 000 бр. подложкови резници от площ 20 дка. Посочените 595 000 бр. подложкови резници не биха могли да бъдат получени от 20 дка площ лозов маточник. Описаните дейности - резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници, описани в процесните 3 броя фактури, общо произведени 595 000 бр. резници, били от реколта 2016 година. Вещото лице посочва, че по делото няма налична информация, от която да бъде установено за какъв период от време по дни и месец и с колко работника човеко/дни са били произведени (изрязани и разкроени) процесиите резници. По фактура № **********/27.11.2017 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 100000 бр. х 0,15 лв./бр. или 15000 лв. (том 2, л.376, том 3, л.781), фактура № **********/15.12.2017 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 60000 бр. х 0,15 лв./бр. или 9000 лв. (том 2, л.372, том 3, л.785) и фактура № **********/19.12.2017 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 60000 бр. х 0,15 лв./бр. или 9000 лв. (том 2, л.370, том 3, л.787), вещото лице е установило, че през 2017 г. м. ноември и м. декември в 3 броя фактури са описани дейностите - резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници, общо 220 000 бр. - по фактура № **********/27.11.2017 г. - 100 000 бр.; фактура № **********/15.12.2017 г. – 60 000 бр. Фактура №**********/19.12.2017 г. -60000 бр. Среден добив: 220 000 бр.; 20 дка = 11 000 бр./дка. Описаните дейности - резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници, описани в процесиите 3 бр. фактури общо произведени 220 000 бр. резници са били от реколта 2017 г. В експертизата се посочва също така, че по делото няма налична информация, от която да бъде установено за какъв период от време по дни и месец и с колко работника човеко/дни са били произведени (изрязани и разкроени) процесиите резници.

По отношение доставките от „Пипиниер Консулт Агробиотех“ ЕООД през 2017 г. , експертизата е констатирала, че по фактура № **********/07.07.2017 г. с предмет: „Подготовка на лозов посадъчен материал за засаждане“ - 32040 бр. х 0,10 лв./бр. или 3204 лв.; „Изкопаване на дупки (ръчно), засаждане и утъпкване на лозичките“ - 32040 бр. х 0,63 лв./бр. или 20185,20 лв.; „Поливане на лозички и окопаване“ - 32040 бр. х 0,09 лв./бр. или 2883 лв. (том 2, л.382, том 3, л.775), фактура № **********/12.07.2017 г. с предмет: „Разнасяне, набиване (ръчно) и трамбоване на метални колове“ – 4 547 бр. х 2,50 лв./бр. или 11 367,50 лв.; „Опъване на тел“ - 58 дка х 60 лв./дка или 3 480 лв.; „Поставяне на котви“ - 576 бр. х 1,50 лв./бр. или 864 лв.; „Разнасяне на индивидуални укрепващи колчета и набиване до всяка лозичка“ – 31 972 бр. х 0,50 лв./бр. или 15 986 лв.; Обща стойност: 31 697,50 лв. (том 2, л.380/том 3, л.777), посочените дейности по засаждането на 32 040 бр. лозички не биха могли да бъдат извършени през 2017 г., тъй като няма свободни площи. По фактура № **********/31.08.2017 г. са описани дейностите - монтаж на капково напоителна система в землище с. Найден Герово, местност „Попов храст“, площ 35,000 дка, вещото лице посочва, че по делото няма документи, от които да бъде установено в кой поземлен имот/имоти по номер и по площ е била монтирана системата за капково напояване. Експертизата не би могла да даде становище дали системата за капково напояване е била монтирана през 2017 г. По фактура № **********/26.04.2017 г. с предмет „Присаждане на лозови калеми върху лозови подложки в базата на „Вини Консулт“ ЕООД, стопански двор с. Найден Герово“ – 117 000 бр. х 0,06 лв./бр. или 7 020 лв.; „Парафиниране на присадките и полагане в дървени сандъци със стърготини за стратификация“ – 117 000 бр. х 0,05 лв./бр. или 5 850 лв.; „Стратификация“ - 1 бр. х 2 400 лв. или 2 400 лв. (том 3, л.386, том 3, л.769), експертизата сочи, че за 2017 г. по делото няма документи за закупени лозови калеми за присаждане. Без наличие на лозови калеми за присаждане, описаните дейности по присаждане на лозови калеми върху подложки не биха били извършени, не са били извършени и съпътстващите дейности по присаждане на лозичките - парафиниране на присадките и полагане в дървени сандъци със стърготини за стратификация и стратификация. Експертизата дава независимо становище, че описаните дейности по процесната фактура през 2017 г. не биха могли да бъдат извършени. Относно фактура № **********/29.05.2017 г. с предмет „Пълнене (ръчно) на полиетиленови пакети 8/18 см, с торфена смес и редене в полиетиленови оранжерии в стопански двор с. Найден Герово“ - 168000 бр. х 0,09 лв./бр. или 15120 лв. (том 2, л.384, том 3, л.772), фактура № **********/28.11.2017 г. с предмет „Пълнене (ръчно) на полиетиленови пакети 8/18 см, с торфена смес и редене вполиетиленови оранжерии в стопански двор с. Найден Герово“ - 50000 бр. х 0,10 лв./бр. или 5000 лв. (том 2, л.374, л.783).  и фактура № **********/19.12.2017 г. с предмет „Пълнене (ръчно) на полиетиленови пакети 8/18 см, с торфена смес и редене в полиетиленови оранжерии в стопански двор с. Найден Герово“ - 106000 бр. х 0,10 лв./бр. или 10600 лв. (том 2, л.370, том 3, л.787), становището на вещото лице е, че през 2017 г. не са били присадени лозови калеми с лозови подложкови резници, които да бъдат вкоренявани по картонажен начин; дейностите - пълнене (ръчно) на полиетиленови пакети 8/18 см, с торфена смес и редене в полиетиленови оранжерии в с.Найден Герово не биха могли да бъдат извършени през 2017 г.

Констатациите за извършени дейности през 2018 г. относно доставчик: „Пипиниер Консулт Агробиотех“ ЕООД, са следните: - дейностите по фактура № **********/10.01.2018 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 100000 бр. х 0,15 лв./бр. или 15000 лв. (том 2, л.368, том 3, л.789), фактура № **********/22.01.2018 г. с предмет „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см продложкови резници“ - 100000 бр. х 0,15 лв./бр. или 15000 лв. (том 2, л.336, том 3, л.791) и фактура № **********/30.01.2018 г. с предмет: „Резитба на лозов маточник в землище е. Найден Герово и разкрояване на 40 см продложкови резници“ - 150000 бр. х 0,15 лв./бр. или 22500 лв. (том 2, л.364, том 3, л.793) и фактура № **********/31.01.2018 г. с предмет: „Резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см подложкови резници“ - 50000 бр. х 0,15 лв./бр. или 7500 лв. (том 2, л.362, том 3, л.795), през 2018 г. в периода 10.01.2018 г., 22.01.2018 г., 30.01.2018 г., 31.01.2018 г., не биха могли да бъдат извършени дейностите (резитба на лозов маточник в землище с. Найден Герово и разкрояване на 40 см. подложкови резници). Становището на експертизата е, че описаните дейности през 2018 г. по процесиите 4 бр. фактури не биха могли да бъдат извършени. По фактура № **********/13.02.2018 г. с предмет: „Пълнене (ръчно) на полиетиленови пакети 8/18 см с торфена смес и редене в полиетиленови оранжерии в землище с. Найден Герово“ - 100000 бр. х 0,15 лв./бр. или 15000 лв. (том 2, л.З60/том 3, л.797), фактура № **********/16.04.2018 г. с предмет: „Ремонт на лозарска конструкция (опъване на тел и подмяна на счупени колове) по 30 лв./дка“ - 154 дка х 30 лв./дка или 4 620 лв.; „Резитба на лозов масив в землище с. Найден Герово, привързване на подрязаните рамена към тел на лозарската конструкция“ - 154 дка х 78 лв./дка или 12 012 лв.; „Извеждане на лози от стратификация, препарафиниране и засаждане в полиетиленови оранжерии в землище с. Найден Герово“ – 32 000 бр. х 0,14 лв./бр. или 4 480 лв. (том 2, л.356/том 3, л.800) и фактура № **********/02.05.2018 г. с предмет: „Комисионна по договор за продажба на лозов посадъчен материал“ – 51 320 бр. х 0,28 лв./бр. или 14 369,60 лв. (том 2, л.354/том 3, л.802). Наличен е Комисионен договор от 15.01.2018 г. между „Вини Консулт“ ЕООД /комитент/ и „Пипиниер Консулт Агробиотех“ ЕООД /комисионер/ с предмет на договора осигуряване на клиенти за лозов посадъчен материал от страна на комисионера за осъществяване на продажби от страна на комитента. Поръчката по договора следва да бъде изпълнена не по-късно от 31.07.2018 г. (том 2, л.388), становището на експертизата е, че описаните дейности не биха могли да бъдат извършени. По фактура № **********/15.05.2018 г. с предмет: „Копане на лозов масив в землище с. Найден Герово“ - 186 дка х 30 лв./дка = 5 580 лв. х Зп или 16 740 лв.; „Изваждане на вкоренени лози (картонаж) от оранжерии, окачествяване, подготовка за засаждане и подреждане в пластмасови касети“ – 51 320 бр. х 0,24 лв./бр. или 12 316,80 лв.; „Филизене, почистване на колтуци привързване на лозов маточник в землище с. Найден Герово“ - 21,500 дка х 68 лв./дка х 5 п. или 7 310 лв. (том 2, л.353/том 3, л.808), експертизата не е установила през 2018 г. да са били присаждани лозички, няма налични документи, от които би се установило, дали са били закупени и/или произведени лозови калеми/присадници за присаждане, като е формирано становище, че описаните дейности не биха били изпълнени. Описани са дейности — филизене, почистване на колтуци, привързване на лозов маточник в землище с. Найден Герово - 21,500 дка, пет пъти. Описаните практики са допустими за извършване в лозовия маточник, но към дата 15.05.2018 г. не са били проведени 5 броя дейности, най-много 2 броя филизене, колтучене. Лозовият маточник е с площ 20 дка. По фактура № **********/17.05.2018 г. с предмет „Подготовка на лозички за засаждане“ - 23951 бр. х 0,12 лв./бр. или 2874,12 лв.; „Изкопаване на посадъчни ямки за засаждане“ - 23951 бр. х 0,68 лв./бр. или 16286,68 лв.; „Уплътняване на засадени лозички“ - 23951 бр. х 0,04 лв./бр. или 958,04 лв. (том 2, л.351/том 3, л.810), становището на експертизата е, че описаните дейности не биха могли да бъдат извършени. Експертът счита, че описаните дейности по фактура № **********/21.05.2018 г. с предмет: „Ремонт на опорна конструкция на лозови масиви в землище с. Найден Герово“ - 186 дка х 168 лв./дка или 31248 лв. (том 2, л.349/том 3, л.812),  описаните дейности не са били извършени.

По отношение на доставките от „Лиант“ ЕООД по фактура № **********/15.06.2018 г. с предмет: „Почистване на лозов маточник от колтуци и привързване към опорна конструкция“ - 22 дка х 168 лв./дка х 4 п = 14784 лв.; „Ремонт на опорна конструкция на лозов маточник в землище с. Найден Герово“ - 22 дка х 68 лв./дка или 1496 лв.; „Окопаване на лозов маточник в землище с. Найден Герово“ - 22 дка х 30 лв./дка х 4 п или 2640 лв. (том 2, л.ЗЗ 1/том 3, л.746), експертизата посочва, че към 15.06.2018 г. практика - окопаване би могла да бъде извършена 2 пъти, за да бъде извършена дейност/практика окопаване ще са необходими около 30 човеко/дни. Що се отнася до фактура № **********/20.08.2018 г. с предмет: „Беритба на десертно грозде сорт „Велика“, землище с. Найден Герово, почистване на развалени зърна, подреждане в касети и товарене на камиони“ – 18 588 кг х 0,76 лв./кг или 14 126,88 лв.; „Почистване на оранжерии от неприхванати облагородени лози и подготовка за засаждане на нов разсад“ - 3,500 дка х 885 лв./дка или 3 097,50 лв. (том 2, л.328/том 3, л.746), експертизата е констатирала, че по делото няма информация набраното грозде 18588 кг. от колко дка е набрано, за какъв период от време/по дни е било набрано и от колко работника е била осъществена беритбата на гроздето. За беритба на посочените количества грозде биха били необходими около 30/35 човеко/дни. Дейност - почистване на оранжерии от неприхванати облагородени лози и подготовка за засаждане на нов разсад - 3,5 дка и в тази връзка експертизата приема, че е възможно дейността - почистване на оранжерии от неприхванати лози, да е била извършена през 2018 г., но по делото няма информация оранжериите на каква площ са били и в кои УПИ-та са били поставени/изградени.

Относно доставките през 2019 година от „Лиант“ ЕООД по фактура № **********/07.08.2019 г. с предмет: „Торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово - 54 м3“ на стойност 9 180 лв. (том 3, л.745), фактура № **********/15.08.2019 г. с предмет: „Торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово - 30,50 м3“ на стойност 5 124 лв. (том 3, л.744), фактура № **********/19.08.2019 г. с предмет: „Торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово - 52,50 м3“ на стойност 8 636 лв. (том 3, л.743) и фактура № **********/22.08.2019 г. с предмет: „Торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово - 48,50 м3“ на стойност 7 978 лв. (том 3, л.743), експертизата сочи, че по делото няма документи, от които би се установило за какви цели е била доставена торфената смес, а по фактури с №№ 23/27.08.2019 г.  и 24/30.08.2019 г. с предмет: „Комисионна за продажба на грозде сорт „Велика“ (том 3, л.740, л.741), експертът посочва, че в приетата по делото счетоводна експертиза е записано, че не е било установено плащане на фактурите, издадени от „Лиант“ ЕООД през 2019 г.

В съдебно заседание на 25.05.2023 г. като свидетел е разпитано лицето И.А. А., от чийто показания се установява, че след 2000 год. основно се е занимавал с лозарство и с производство на лозов посадъчен материал в с. Найден Герово, обл. Пловдив. Познава се с А.Т.и от него са наемали работници, използвали услуги на фирмата, за да свършат работата си. Занимавали са се с отглеждане на маточни лозя, маточници. Дружество „Ая“ извършвало най - разнородни услуги на „Вини Консулт“ ЕООД, но всички касаели производството на лозов посадъчен материал и отглеждането на лозята - присаждане на лозичката, на подложката с калема, рязане на подложките, маточните лозя, присаждане, парафиниране, редене в сандъци, стратификация, редене в пликчета в оранжерии. Произвеждали ги по картонажен метод, който е по-кратък. Свидетелят отбелязва, че основно клиентите им били по европейски програми. Посочва, че за да се произведе лозов посадъчен материал, са необходими: подложки маточник, маточно лозе, парафин, сандъци, трици, работници, температура по някое време, което се извършва в полиетиленови оранжерии. Пояснява, че в стратификални се затоплят лозите, за да се образува спойката и след това се изнасят в пликчета със субстрат в оранжерии, където след два месеца стават листенцата, коренчето и с тези пликчета отиват на полето за засаждане. Свидетелят твърди, че познава и други доставчици на „Вини Консулт“ ЕООД, като отбелязва, че тези услуги се извършвали от различни фирми. Твърди, че работниците ги докарвали с микробус, както и идвали и с лични коли. Пояснява, че за тази дейност наели база в с. Найден Герово - в стопанския двор, а услугите от „Вини Консулт“ се извършвали в базата на „АЯ“. Имали са трудови договори, било трудно, тъй като ромската част на населението много често казвала, че не иска на трудов договор, защото ще си загубят помощите и няма да дойдат на работа. Свидетелят твърди, че тези работници по изпълнение на услугите идвали с бусове и с лични коли. Много рядко те си носели консумативи, дружеството ги снабдявало, като посочва за пример машинките за пресаждане. Сочи също така, че всички суровини ги купувало дружеството, а те само извършвали физическа работа, в повечето случаи. Не може да посочи, кога точно е бил пълномощник на дружеството, но счита, че в периода 2016 год. - 2019 год. Посочва също така, че е избрал това дружеството на принципа „лично познанство“ с А. Т., тъй като  предпочита да работи с познати хора. Той бил управител на „Ая“ и „Дунав Инженеринг“, но не може да даде подробности. Знае, че на някое дружество е бил управител, на друго дружество - пълномощник.  Не може да посочи периода на работа с „Ая“, но предполага - 2016 год. и 2017 година. Уточнява, че за дейностите, по принцип, правят заявка колко човека им трябват, но са идвали различно – понякога - на половина, друг път 4-6, друг път 10 или 20. Посочва, че повечето работници са роми и си правят каквото си поискат. Плащали им, когато са идвали дневно.

         В хода на съдебното производство не се представят нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна в частта по ЗДДС, съдът формира следните правни изводи:

Преди всичко, предвид факта, че при описанието на фактите в жалбата, по всяка една доставка, представляващият дружество твърди, че „Несъбирането в производството на доказателства, които са в информационния масив, достъпни за ревизиращия орган и негово задължение, не дават основание да се приеме липсата на доставка, точно обратното, това е един от типичните разходи за специфичната дейност на дружеството.“, съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че това е надлежно сторено, за което има приложен протокол от извършените справки в регистрите на НАП – Протокол № 155021/14.04.2020 г. за присъединяване на разпечатки от ИС на НАП (л.141, т.1). Отделно от това, в решението на директора на Дирекция ОДОП изрично се посочва, че такива справки са извършени, което напълно кореспондира с констатациите на проверяващия екип – въз основа на тези проверки са установени редица факти и обстоятелства, а именно: - регистрация и дерегистрация по ЗДДС  на дружествата доставчици; установяване на собственици и представляващи на дружествата; данните от дневници за покупки и продажби, СД по ЗДДС, регистрирани уведомления по чл.62 ал.5 от КТ и пр., вкл. и проверки в ТР на АВ по отношение на всеки един контрагент на „Вини консулт“ ЕООД. При провеждане на ревизията органите по приходите са спазили принципите на работа, залегнали в чл.3, 4, 5 и 6 от ДОПК, с което са изпълнени условията на чл.37 ал.1 изр. първо от ДОПК.

По основателността на жалбата относно определеното задължение на „Вини Консулт“ ЕООД, на основание чл.85 от ЗДДС, по фактури издадени от „Агрария сървиз“ ЕООД с предмет на доставката: „аванс по договор“ в размер на 21 056.03 лв. изводите на съда са:

        Конкретни възражения в жалбата в тази насока не се излагат. Събраните по делото доказателства, подробно анализирани от приходните органи, действително обосновават фактическия извод, че реалността на доставката между „Вини консулт“ ЕООД, като изпълнител, и „Агрария сървиз“ ЕООД, като възложител, по договора за поръчка от 23.12.2015 г., не е доказана. При това положение и с оглед мотивите в решението на директора на Дирекция ОДОП, в настоящото производство следва да се прецени дали начисленият по фактурите от м.01., м.02., м.03 и м.04.2016 г., издадени на клиента „Агрария сървиз“ ЕООД,  ДДС е дължим само поради посочването му във фактурите на основание чл.85 от ЗДДС, както поддържат приходните органи, или ревизираното дружество има право на възстановяване на този начислен данък, за да се спази принципът на данъчен неутралитет като основен принцип на системата на облагане с косвения данък в ЕС.

         Съгласно чл.85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл.112. Разпоредбата транспонира тази на чл.203 от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112), която гласи: "ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.".

          Предмет на тълкуване в Решение от 19 септември 2000 г. на Съда на Европейските общности (С., сега Съд на Европейския съюз (СЕС) по дело С-454/1998 г., Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred S. срещу Finanzamt Esslingen. (Решение Schmeink & Cofreth AG и S.) е разпоредбата на член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законите на държавите-членки относно данъците върху оборота (Шеста директива), заместена от Директива 2006/112. Съгласно таблицата за съответствие между двата нормативни акта и съдържанието на разпоредбата на Шестата директива, тази разпоредба на Шестата директива, тълкувана по делото, съответства напълно на чл.203 от Директива 2006/112. Разпоредбата гласи: "На данък върху добавената стойност при вътрешната система подлежи всяко лице, което споменава данъка върху добавената стойност във фактура или друг документ, който служи като фактура. "

            Шеста директива, както и Директива 2006/112, не съдържат никакви разпоредби относно коригирането на ДДС от страна на издателя на фактурата, който е бил неправилно фактуриран. Шеста директива само дефинира в член 20 условията, които трябва да бъдат спазени, за да може приспадането на данъците върху получените данни да бъде коригирано на нивото на лицето, на което са предоставени стоките или услугите. Член 20 § 1, б. "а" на Шеста директива съответства на чл. 184 от Директива 2006/112. При това, държавите-членки трябва да определят условията, при които може да се коригира неправилно фактурираният ДДС (Решение Schmeink & Cofreth AG и S., т. 49).  На втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция по делото на С.: Задължителна предпоставка за коригиране на неправилно фактуриран данък ли е издателят на фактурата да демонстрира добросъвестност или има други обстоятелства, при които една фактура може да бъде коригирана (и ако да, какви са тези обстоятелства)? С. отговаря: "Когато издателят на фактурата е премахнал напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралността на ДДС изисква ДДС, който е бил неправилно фактуриран, да може да бъде коригиран без тази корекция да е обвързана с това, че издателят на съответната фактура е действал добросъвестно."

            В главното производство по първото дело дружеството Schmeink & Cofreth AG издава фиктивни фактури за услуги, по които получателят изобщо не е упражнил право на приспадане на ДДС. В главното производство по второто дело г-н S. издава фиктивни фактури, по които начислява и внася ДДС, а получателите приспадат ДДС. В последствие обаче, издателят на фактурите декларира пред данъчната администрация, че фактурите са фиктивни и посочва точна информация за получателите по тях, която е предоставена на данъчните служби, за да коригират приспадането. При тези факти в т. 57 от мотивите на Решение Schmeink & Cofreth AG и S. С. приема, че "в делата по главното производство рискът от загуба на данъчни приходи е напълно елиминиран навреме или поради факта, че издателят на фактурата е изтеглил и унищожил фактурата преди неговият получател да я е използвал или защото, въпреки че фактурата е била използвана, издателят на фактурата е уредил сумата, показана отделно във фактурата. "

         В случая, безспорно липсват доказателства за предприети действия от страна на РЛ за отстраняване на риска от загуба на данъчни приходи. Точно обратното,  от събраните доказателства по делото, безспорно се установява, че „Вини Консулт“ ЕООД е получило по банков път авансови плащания в общ размер 105 280.15 лв., съгласно договор за поръчка от 23.12.2015 т. Горното се подкрепя и от полученото писмено обяснение от представляващия „Вини Консулт“ ЕООД от 27.03.2020 г., при което по категоричен начин се установява, че договорените дейности не са изпълнени, няма предоговаряне на сроковете за извършване им, няма отказ от поръчката или отмяна на задълженията за изпълнението, както и няма връщане на авансово платените суми. Т.е. „Вини Конуст“ ЕООД не е изпълнило задълженията си към клиента „Агрария сървиз“ ЕООД, но въпреки това е получило парични средства за неизвършените дейности. В случая разходи по изпълнението на договора за поръчка от 23.12.2015 г. не са извършени, но насреща са получени приходи. Поради тази причина, данъкът по всички издадени през периода фактури от жалбоподателя към „Агрария сървиз“ ЕООД е определен като неправомерно начислен, без основание и при липса на доставка, но същият е дължим от последно соченото дружество, на основание  чл.85 ЗДДС.

          Предвид изложеното, съдът намира РА в тази му част за правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

          По основателността на жалбата в частта за отказан данъчен кредит в общ размер 6 300.53 лв., на основание чл.68 ал.1 т. във връзка с чл.71 т.1 от ЗДДС.

Що се отнася до отказания данъчен кредит на ревизираното лице на основание чл.71 т.1 от ЗДДС по отношение на сумата от 6 120.97 лв. по фактура № **********/30.07.2016 г., издадена от доставчика „АГ пластик България“ ЕООД /Ирримекс“ ЕООД/, настоящата инстанция намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни. Аргументите са следните:

  Въз основа на констатациите от извършената насрещна проверка, при ревизията е установено, че фактура № **********/30.07.2016 г., издадена от доставчика „АГ пластик България“ ЕООД /Ирримекс“ ЕООД/, е предмет на доставка: - 1 бр. редуктивна муфа, с ДО – 2.25 лв. и ДДС – 0.45 лв., издадена на лицето И.П.Ч., включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м.08.2016 г. Приложено е копие на фактурата. При ревизията е установено, че данъчна фактура № **********/30.07.2016 г., е отразена в дневника за продажби и СД по ЗДДС със съответната стойност. Безспорно е установено, а и тази констатация не е оборена в хода на съдебното производство, че на „Вини консулт“ ЕООД е издадена фактура № **********/30.07.2016 г. с ДО – 30 604.80 лв. и ДДС – 6 120.97 лв., приложено е банково извлечение за извършено на 04.08.2016 г. плащане на сума в размер на 36 725.77 лв. по тази фактура на „АГ пластик България“ ЕООД. Не са установени данни по фактура № **********/30.07.2016 г. РЛ да е извършило плащане. По този начин, „Вини консулт“ ЕООД неправомерно е упражнило право на данъчен кредит в размер на 6 120.97 лв. през данъчен период м.08.2016 г.

Предвид горните обстоятелства, от страна на органите по приходите е прието, че на основание чл.71 т.1 от ЗДДС, „Вини консулт“ ЕООД не притежава данъчен документ, данъчна фактура, отговарящ на изискванията на ЗДДС и ЗСч, поради което и е формиран извод, че данъчният кредит е ползван неправомерно, тъй като действителните стойности на фактурата са – ДО – 2.25 лв. и ДДС – 0.45 лв.

Що се отнася до отказания данъчен кредит в размер на 166.66 лв. по фактура № **********/28.03.2017 г. и в размер на 12.90 лв. по фактура № **********/30.06.2017 г., издадени от доставчика „Тейк енерджи“ ЕООД, на основание чл.71 т.1 от ЗДДС, органът по приходите е посочил, че във фактурите като получател е посочено дружеството „Биотор“ ЕООД, с ЕИК *********, а не РЛ.

Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил.   

Съгласно чл.71 т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 , в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател. По отношение на цитираните две фактури, издадени от „Тейк енерджи“ ЕООД, безспорно се установи, че са издадени на друго дружество, а не на „Вини консулт“,

В съответствие с визираното тълкуване на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС, като условие за упражняване на правото на приспадане, е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС - фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата, данъкът - посочен на отделен ред  и по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В случая, по категоричен начин се установи, че получател по доставките по цитираните две фактури, издадени от „Тейк енерджи“ ЕООД, не е „Вини консулт“ ЕООД, а друго дружество. Горното се подкрепя и от изводите на вещото лице в тази насока, по приетата по делото без възражения от страните ССчЕ, която съдът кредитира като коректно и безпристрастно изготвена, отговаряща на поставените задачи.    

Включването от страна на „Вини консулт“ ЕООД на два еднакви данъчни документа в дневниците за покупки,  както и липсата на първичен счетоводен документ, издаден от „Тейк енерджи“ ЕООД на получател по доставка „Биотор“ ЕООД, налага извода, че това право не може да бъде упражнено в съответствие с изискванията на ЗДДС, поради което правилно и законосъобразно е потвърден РА в тази част.

Относно твърдението на жалбоподателя, че включването на фактурите, издадени от доставчика „Тейк енерджи“ ЕООД, „най-вероятно е грешка“, според съда дори това да е така, не може РЛ да ползва правото на приспадане на данъчен кредит. Ако действително се касае до счетоводна грешка, за което по делото не се събраха доказателства, тя следва да се отстрани по надлежния ред, предвиден в ЗДДС. Най-често допусканите грешки, свързани с ДДС, се отнасят до документирането – сгрешен номер на документ, данни на контрагент, предмет на доставка и т. н., дребни технически грешки. За тях законодателят е предвидил един общ ред за корекция – чрез анулиране на издадения документ и издаване на нов – чл.116 от ЗДДС. Има и грешки, свързани с деклариране и погрешно третиране на операции, редът за които е уреден в чл.126 ал.2 от ЗДДС. Под грешка, в този случай се разбира – неотразени документи и погрешно отразени документи. Ако грешките са установени до изтичане на срока за деклариране, отчетните регистри се подават отново. Ако грешките са открити след този период, следва да се уведоми писмено НАП и да им се предоставят отчетните регистри, а НАП предприема действия за коригиране на сумата на задълженията за периода. С промените от 01.01.2017 г., по реда на чл.126 се уреждат и случаите, когато данъчно задълженото лице е регистрирано и впоследствие се установи грешка в периоди, когато е било регистрирано. В този случай не се уведомява НАП и чрез използването им се търси да се постигне същият ефект. Ефектът обаче се включва в текущия период, а не в периода, за който се отнася. Дебитните и кредитните известия са регламентирани като данъчни документи, но не се използват за корекции на грешки. Използването им се ограничава единствено до два случая: - промяна на данъчната основа в увеличение или намаление, издава се съответното дебитно или кредитно известие от доставчика; разваляне на доставката – издава се кредитно известие. В случая, след като лицето не се е възползвало от възможностите, посочени по-горе относно отстраняване на грешки, то очевидно е, че в случая използва този аргумент като защитна теза, без да представя доказателства, които да оборят констатациите на органите на приходната администрация.

По основателността на жалбата в частта за отказан данъчен

кредит в общ размер 115 463.04 лв. на основание чл.70 т.5 от ЗДДС по доставки от „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД.

           При обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, издадени са съответните разплащателни документи – банкови извлечения, плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя.

Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така като се твърди от ревизираното лице.

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, че правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т.48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т.48 и т.49/.

Липсата на материален и персонален субстрат при доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Аргумент е и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС -  фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.

Следва да се има предвид и общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, лицето което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законово установените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

При доставката на услуги и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и на сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации  за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество;  последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.

Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Няма спор, че торфената смес представлява вещ и за да е налице осъществена доставка на торфена смес от „Лиант“ ЕООД на „Вини консулт“ ЕООД, е необходимо да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката точно между тези лица – продавач и купувач. 

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Тук се отнасят доставките на услуги, за които са издадени фактури от „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД, и всички свързани с обработка лозови насаждения – резитба на лозов маточник, присаждане на лозички, копане на лозов масив, ремонт на опорна конструкция на лозови масиви, парафиниране на присадки и полагане в дървени сандъци, стратификация, беритба на десертно грозде, комисионна за продажба на грозде и др.

При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл, в случаите на продажба на родово определени вещи, ако между страните не е уговорено друго, когато транспортът се извършва от доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва в момента на предаване на стоката на получателя. Последното касае доставка на торфена смес от „Лиант“ ЕООД. 

Съотнасянето на горната фактическа и правна установеност към конкретиката на настоящия казус е следното:

По отношение на фактури № 19/07.08.2019 г., № 20/15.08.2019 г., № 21/19.08.2019 г. и № 22/22.08.2019 г., издадени от „Лиант“ ЕООД с предмет на доставка торфена смес с включена доставка до с. Найден Герово, настоящата инстанция счита, че прехвърлянето на собствеността върху стоката не е доказано. Не са представените достатъчно убедителни доказателства за облигационните отношения с посочения доставчик; не са представени товарителници, пътни листове; кантарни бележки, ППП; липсват данни за лицата, пряко ангажиране с получаването, претеглянето, товаренето, разтоварването на торфената смес, както и доказателства за лицата, приемо-предали стоката. Предвид горните констатации не се установи кои са били лицата, ангажирани с доставката, от къде е натоварена стоката, с какво превозно средство е транспортирана, къде е била съхранявана и как е предадена. Фактът на предаването на стоката от доставчика „Лиант“ ЕООД на ревизираното лице не може да се потвърди единствено с представените фактури. Като косвено доказателства за липсата на реалност на фактурираната доставка, следва да се съобрази, че не се доказва доставчикът да има съответни складови бази или търговски площи, офиси, МПС – собствени или наети, наличие на стока, която да достави на оспорващия. Не се установява и кадровият му потенциал. Изводът за нереалност на тези доставки се обосновава от съвкупната преценка на всички установени по делото факти, както от невъзможността на доставчика да достави стока от вида на фактурираната, така и от липсата на убедителен доказателства за факта на предаването на стоката от сочения във фактурата доставчик на получателя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилен извод на органите на приходната администрация, че „няма извършена доставка“. 

В Закона за задълженията и договорите са уредени само договорът за изработка и договорът за поръчка. Някои договори като превозният, спедиционният и застрахователният, банковите договори, които са подвид на договора за услуги, сега са в Търговския закон в качеството им на абсолютни търговски сделки. Самият договор за услуги като такъв не е предмет на изрична регламентация у нас.

Определение — договор, по силата на който едната страна се задължава спрямо другата да осъществи определена услуга или пакет от услуги, а другата страна — да плати възнаграждение.

При договора за услуги лицето, което дължи основната престация, е самостоятелно, независимо от насрещната страна. Основната престация е за извършване на нещо, т.е. за facere. Основният критерий за отграничаване на договора за изработка и договор за услуга е, дали задълженото лице дължи определен резултат или не, и дали задълженото лице отговаря за този резултат или не. При договора за изработка то може да иска заплащане на възнаграждение само ако има резултат и обратно — ако усилията му се провалят, останат безрезултатни, отпада и правото му на възнаграждение. При договора за услуги може да се иска обаче възнаграждение и ако желаният резултат не може да се постигне от задълженото лице. Това е така, защото при договора за услуги от значение е извършването на работата като такава, т.е. дължи се осъществяване на определена работа, на дейност, определя се нейната продължителност, нейният вид, характер, качество. Количеството на извършената работа се определя според времето, което е изразходил изпълнителят. При договора за изработка обаче възнаграждението е функция единствено на постигнатия материализиран резултат. Лицето, което предоставя услугата, е длъжно да следва указанията на оправомощеното лице, които конкретизират престацията му. Видът, съдържанието, модалитетите, обемът и другите детайли на услугата, която трябва да извърши задълженото лице, се определят от този, който му я е възложил. Задължението за извършване на услугата трябва да бъде осъществено лично от страната по договора, която се е обвързала с него. Тя е длъжна да положи необходимия труд и усилия, да изразходва време, да приложи своите знания и умения при извършване на услугата. Лицето, в чиято полза се извършва услугата, което често се означава с термина „оправомощено лице", е да плати възнаграждение, да предостави необходимите материали и документи, без които другата страна не би могла да осъществи услугата, респ. да даде указания за нейното изпълнение. Възнаграждението се дължи и ако насрещната страна не е успяла да извърши резултатно услугата, стига да е положила дължимата грижа. Лицето, в чиято полза се извършва услугата, е длъжно да приеме резултатите от нея. Това задължение съществува, дори насрещната страна да се намира в забава, ако има още интерес от услугата. Но лицето, което е задължено да извърши услугата, не е длъжно да я осъществява след определения срок, ако кредиторът се е намирал в забава, дори престацията да е още възможна.

Договорите за поръчка са нормативно регламентирани в раздел в чл.280 и сл. от Закона за задълженията и договорите. С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия. Договорът за поръчка се сключва изключително с оглед личността на довереника – страни по договора са доверител и довереник, т.е. при сключването на такъв договор съществено е доверието между страните и затова е важна личността на довереника, поради което, със смъртта на довереника, договорът се прекратява. 

Какъв е резултатът от тази процедура? - Да се установи конкретно, дали след сключването на договора за поръчка довереникът е изпълнил възложеното му правно действие като добър стопанин и да се грижи за полученото във връзка с нея имущество. 

За да се установи наличието на процесните доставки на услуги, предоставени от „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД, и всички свързани с обработка лозови насаждения – резитба на лозов маточник, присаждане на лозички, копане на лозов масив, ремонт на опорна конструкция на лозови масиви, парафиниране на присадки и полагане в дървени сандъци, стратификация, беритба на десертно грозде, комисионна за продажба на грозде и др., подробно описани по-горе в настоящото изложение, като позитивно проявени факти, необходимо е тези именно данни да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

Не са представени доказателства за облигационни отношения с доставчика „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, а по отношение доставките от „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД са представени по един комисионен договор, съответно, за осигуряване на клиенти за продуктите на „Вини консулт“ ЕООД, и за продажба на грозде сорт „Велика“. Доказателства за облигационни отношения са представени само от „АЯ – 95“ ЕООД – договор ВНК № 01-16/05.05.2016 г. и договор ВНК № 02-16/04.07.2016, подробно описани по-горе в настоящото изложение. По отношение на доставките от тези четирима доставчици са представени фактури и ППП. Предвид обстоятелството, че се касае до извършване на услуги и изложеното по-горе по отношение договора за поръчка, следва да се посочи, че наличието само на фактури и ППП, които са формални и не отразяват реално извършени агротехнически дейности, не е достатъчно да се определи нито конкретният вид на услугата, нито видът и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи извършвани ли са услугите, и от кого точно са извършени конкретните видове дейности.

След анализ на събраните доказателства, представени от ревизираното лице и от неговите доставчици: „Дунав инженеринг строй“ ЕООД, „АЯ – 95“ ЕООд, „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД, органът по приходите е достигнал до извода, че не е доказана доставка по процесиите фактури, поради което е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

Видно е, че в издадените от четирите дружества фактури ( с изключение на тези, които са по цитираните комисионни договори) се документират няколко вида услуги: - резитба на лозов маточник, присаждане на лозички, копане на лозов масив, ремонт на опорна конструкция на лозови масиви, парафиниране на присадки и полагане в дървени сандъци, стратификация, беритба на десертно грозде, почистване на оранжерии от неприхванати облагородени лози и др.) по засаждане на лозов масив в землището на с. Найден Герово. Към всяка от издадените фактури са представени приемо-предавателни протоколи и два договора от „АЯ – 95“. В договорите са определени единствено брой на присадени лозички и брой на пълнени пликчета с единична цена без ДДС (по договор ВНК № 01-16/05.05.2016 г.) и изваждане на облагородени и вкоренени лозички от оранжерия, окачествяване и подреждане в пластмасови касети, копане на лозов масив в землището на с. Найден Герово и колтучене на лозов маточник и привързване на основни леторасли към телена конструкция, при уговорени площ, брой и единична цена (по договор ВНК № 02-16/04.07.2016 г.). Представени са пътни листове на „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ (2+1 места) с рег. № *****, собственост на Х. Д.Р. (л.273, т.1), една част с водач И.Н. и издател на пътния лист И.Н. (л.268 – л.271) и друга част, с водач Гитка Ангелова и издал пътния лист Г.А. (л.832 – л.865, т.3). Липсват доказателства за плащане на наем за процесното МПС. Констатираното по отношение на пътните листове, противоречи със събраните по делото доказателства, а именно: - И.Н., в качеството си на представляващ „Вини консулт“ ЕООД, упълномощава И.А. А. да представлява дружеството и да се подписва вместо него, а в същото време Н. изпълнява длъжността шофьор в дружеството. Пътните листове не доказват изпълнение на многобройните дейности, още по-малко – да превозват работници. Липсват доказателства за установяващи начална и крайна точка на извозване на различните материали, необходими за агротехническите мероприятия; от кого физически са приети и на кого са предадени както и доказателства за  собствеността, съхраняването и предаването на посадъчния лозов материал и другите материали, предмет на доставките, съгласно представените ППП и фактури.

По делото липсват каквито и да е доказателства и относно обстоятелствата кои са били пряко ангажираните с конкретните дейности лица. Неясен е начинът, по който са обективирани целените резултати, респ., приемането им от ревизираното лице. Не се установява на изпълнителите да се предоставяни каквито и да е материали за процесните, твърдени във фактурите услуги. Липсват доказателства за реални облигационни отношения между страните.  В тежест на жалбоподателя беше да докаже какви именно дейности е указвал на доставчиците, как и кога те са ги извършили, от кои физически лица, къде и как са били извършени услугите и какво точно е приело като изпълнение по договора РЛ. РЛ претендира един благоприятен за себе си факт и е длъжно, при условията на пълно насрещно доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни последици.

Липсват надлежно изготвени ППП. Представените в хода на ревизията са абсолютно формални, още повече, че ССчЕ е категорична, че оригинални приемо-предавателни протоколи не са открити в счетоводството на дружеството-жалбоподателя по нито една от обследваните фактури. Липсват заявки за съответните услуги и формиране на крайна цена; не се представят товарителници, кантарни бележки. Безспорно се установи в настоящото съдебно производство и липсата на  кадрови ресурс за изпълнение на процесните услуги, което всъщност е най-важният елемент от договора за поръчка, с оглед удостоверяване на изпълнението му. В този смисъл, съдът кредитира показанията на свид. А., дотолкова, доколкото същите потвърждават констатациите на органите на приходната администрация за липса на кадрова обезпеченост, предвид факта, че и четирите дружества, доставчици на процесните земеделски мероприятия, се намират в други области на страната (София и Монтана – Лом), видно от направените от органите по приходите справки в ТР на АВ (л.143 – 168, т.1). Това обстоятелство предполага, че на работниците, които пряко ще изпълняват уговорените дейности, трябва да бъде осигурен транспорт, дневни пари, нощувки, а доказателства за такива не се представят. Наред с това, според САТЕ, приета без възражения от страните, за обработката на тези площ е необходим твърде голям кадрови ресурс, а според показанията на А. – на работа са идвали  от 4 до 6 човека, 10  и най-много 20 работника, и то предимно ромски работници. От друга страна, тези показания дават основание да се предположи, че част от земеделските услуги са извършени, но не и от сочените във фактурите доставчици, което също е основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. 

Съдът кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, като коректно и безпристрастно изготвено, отговарящо за целите на производството. Същата по категоричен начин доказва, че сочените във всички обследвани фактури и от четиримата контрагенти на „Вини консулт“ ЕООД услуги, не са извършени, а документите са създадени с цел данъчно предимство на жалбоподателя.   

По обсъдените по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение, следва да се посочи, че макар и документално оформени в счетоводството, не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по от­но­шение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всич­ки случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по на­чина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни до­кументи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ и счита, че същото потвърждава констатациите на органите по приходите, а не ги опровергава. Същото е изготвено само и единствено въз основа на документи, предоставени от жалбоподателя, с проверка в счетоводството само на жалбоподателя, но не и в счетоводствата на доставчиците. Приетата без възражения от страните ССчЕ, по никакъв начин не променя изводите на приходната администрация, а формира изводите на съда, че е налице привидно отразяване на действителността във формалните актове. Отделно от това, вещото лице е констатирало липса в счетоводството на жалбоподателя на фактура № 5986/30.07.2016 г., издадена от „АГ пластик България“ ЕООД, липса на оригинални фактури и ППП, издадени от „Лиант“ ЕООД , както и липса на плащане по фактурите, издадени от последно соченото дружество през 2019 г., което също е индиция, че доставките не са реални.  

По делото формално са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, но те представляват частни документи без материална доказателствена сила, а само с формална, поради което винаги следва да се обсъждат и преценяват в цялост с останалия доказателствен материал по делото с оглед установената фактическа обстановка.

В подкрепа на горното е и фактът, че на „АЯ – 95“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за периода 07.04.2016 г. – 13.01.2017 г., документирана с РА № Р-22220618002015-091-001/11.02.2019 г., необжалван и влязъл в сила, при които са  установени задължения по ЗДДС в размер на 121 895.45 лв. главница и 28 363.40 лв. лихва. При ревизията дружеството не е представило първични счетоводни документи – фактури, инвойси, счетоводни и банкови документи във връзка с осъществени от него доставки; не са представени изисканите по реда на ДОПК доказателства относно отразените фактури в дневника за продажби, с оглед установяване реалността на доставките по чл.6 и чл.9 от ЗДДС, като е прието, че е налице само документално отчитане на покупки и продажби на стоки и услуги, без този документооборот да отразява реално осъществени търговски сделки между контрагентите. Горното е наложило извода, че „АЯ – 95“ ЕООД неправомерно е начислило данък, без да е извършило облагаеми доставки на стоките по издадените от него фактури към клиенти, като на основание чл.85 от ЗДДС данъкът е дължим от дружеството.

По отношение изложеното относно ревизионния акт на този доставчик на жалбоподателя - „АЯ - 95“Е ООД и твърденията на жалбоподателя, че констатациите по този РА кореспондират изцяло с установеното от приходната администрация в настоящото ревизионно производство, тъй като подкрепят изводите, че това дружество не може да бъде изпълнител на процесните доставки, предвид установените факти и обстоятелства, останаха необорени в настоящото съдебно производство по надлежния ред от жалбоподател.

Що се отнася до доставките по двата комисионни договора, сключени между „Вини консулт“ ЕООД и „Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД – да осигури клиенти за продуктите на „Вини консулт“ ЕООД, и сключеният между „Вини консулт“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД комисионен договор за продажба на грозде „Велика“, съдът отбелязва следното: 

Комисионният договор е договор, по силата на който едно лице (довереник/комисионер) се задължава срещу възнаграждение по поръчка на друго лице (доверител/комитент) да извърши от свое име и за сметка на доверителя една или повече сделки. Правоотношението се развива между 2 страни - комисионер и комитент, по необходимост и едно трето лице. Комисионерът се задължава от свое име срещу възнаграждение да сключи една или няколко сделки. Предмет на комисионния договор е сключването на тези сделки. Те се означават като изпълнителни сделки - могат да бъдат различни (покупко-продажба, наем, лизинг - почти всички договори). Тези сделки комисионерът извършва от свое име и за сметка на доверителя

Задължения на комисионера: 1) По комисионния договор комисионерът трябва да изпълни нареждането такова, каквото доверителят е дал, с грижата на добрия търговец. Той трябва да се съобразява и с допълнителните нареждания на доверителя в хода на изпълнението на поръчката. 2) Трябва да изпълни задълженията и да упражнява правата по изпълнителната сделка до прехвърлянето им на комитента. 3) При изпълнение на поръчката комисионера трябва да пази интересите на доверителя с грижата на добър търговец. 4) Комисионерът е длъжен да даде отчет на комитента за сключената сделка. Как ще стане самото прехвърляне на резултата зависи от сделката – може да има фактическо предаване, цесия на вземания, джиро на ЦК и т.н.

Задължения на доверителя: 1) Да приеме резултата от изпълнителната сделка. 2) Да плати разноските, които са направени от комисионера – става дума за разумните разноски, които са във връзка с договора. 3) Да плати възнаграждение, което е независимо от изпълнението на сделката от третото лице. Възнаграждението се означава като комисионна и е процент от изпълнителната сделка, може и твърда цена, но е недопустимо да се уговори като разлика в цените.4) Задължение да прегледа стоката – не е същинско задължение.

За да се установи наличието на процесните доставки на услуги – „комисионна по договор за продажба на посадъчен материал“ („Пипиниер – консулт Агробиотех“ ЕООД) и „комисионна за продажба на грозде „Велика“ („Лиант“ ЕООД), като позитивно проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният резултат е постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на изпълнението, приета ли договорената работа и изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В случая доказателства за това не се представят – не са представени отчети, изготвени от комисионерите и по двата договора за продадени количества лозов посадъчен материал и грозде „Велика“ ежемесечно за конкретни клиенти и конкретни количества, документи, удостоверяващи осигурени клиенти от комисионера, както и документи, обвързващи конкретни количества от процесните стоки с конкретни клиенти, осигурени от „Пипинер – консулт Агробиотех“ ЕООД и от „Лиант“ ЕООД, съответно, „Вини консулт“ да е извършило доставките и да е издало фактури на тези клиенти. Данни в тази насока не се установяват и по ССчЕ.  

Предвид изложеното и при липсата на основната предпоставка -  реално извършване на доставки на стоката и на услугите, следва да бъдат приети за ирелевантни доказателствата за плащането по доставките и отразяването на това по счетоводните записвания. Трайно е възприето в практиката на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките, но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. Жалбоподателят не доказа договорените между страните доставки да са реализирани, а оттук, че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. В този контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно недоказаност на произхода на стоките и липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците допълват основанието за отказ на правото на данъчен кредит, а именно липсата на реална доставка. При това положение, след като не е доказана реалността на процесните доставки, правилно и обосновано органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчния кредит.

II. По Закона за корпоративно подоходно облагане.

Предмет на обжалване е увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016, 2017 и 2018 г. по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 и чл.16 от с. з., съответно, в размер на 92 800.00 лв., 111 845.30 лв. и 192 809.37 лв. От констативната част на РД и РА се установява, че посочените суми представляват неотчетени от „Вини консулт“ ЕООД по с/ка 602- Разходи за външни услуги и по с/ка 601 – Разходи за материали, фактури относно услуги и материали, свързани с лозови насаждения, поливане, почистване, резитба, беритба и пр., издадени от „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт Аггроиботех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД, подробно описани по контрагенти и години, както в РД, така и по-горе в настоящото изложение. Фактическата обстановка относно процесните констатации е идентична с изложената в частта по ЗДДС от решението. Във връзка с изследване реалността на доставките, в хода на предходната ПУФО и при ревизията, са извършени насрещни проверки на доставчиците, изискани са документи и писмени обяснения от РЛ, извършени са проверки в информационните масиви на НАП за декларирани данни от дружествата. Констатирано е, че в случая се касае за липса на доказателства за закупени материали и услуги, именно от посочените по-горе доставчици, както и че такива реално са получени от „Вини консулт“ ЕООД. От анализа на събраните документи и доказателства, ревизиращите органи са установили, че не са налице доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, т. е. не е установена потенциална възможност за реално изпълнение на процесните услуги и доставки на материали.

Освен тези констатации, в оспорения РА са формирани и други, а именно: - по реда на чл.54 ал.1 от ЗКПО за 2016, 2017 и 2018 г., съответно в размер на 3 060.48 лв., 9 181.44 лв. и 9 181.44 лв. – определени в повече данъчни амортизации неправилно два пъти включена една и съща сума от 30 604.80 лв. в стойност на дълготрайните активи (системата за капково напояване), заведени по с/ка 204 – Машини и оборудване; чл.26 т.2 от ЗКПО за 2017 г. в размер на 987.81 лв. – неправилно отразени разходи за ДГ по фактури, издадени от друго лице , не на РЛ; чл.78 от ЗКПО във връзка със СС 18 и чл.26 ал.1 т.4 от ЗСч за 2018 г. в размер на 65.63 лд. – неотчетени приходи от лихви по договори за заем, начислени за текущата година, но непризнати като такива при определяне на СФР за същата, а неоснователно отнесени по кредита на с/ка 752 – Финансови приходи за бъдещи периоди.   

За да потвърди РА, решаващият орган е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, посочил е целите на ЗКПО и значението на първичните счетоводни документи, съгласно ЗСч, и е изяснил въпроса относно непризнаване на разходи за данъчни цели. За да формира крайния си извод, директорът на дирекцията е отбелязал, че жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип и които да доказват по несъмнен начин реалното осъществянае на изследваните доставки на стоки и услуги по процесните фактури, респ. обективното наличие на документално обоснован разход. Посочил е също така, че реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводните регистри или дневниците за покупки и продажби за съответния период, а е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, посочени като предмет във фактурите, като е отбелязал, че е необходимо не само това, но и тези доставки да бъдат извършени именно от лицето, посочено като доставчик във фактурата.  

По основателността на жалбата в частта по ЗКПО.

Мотивите на ревизиращия орган за увеличението на финансовия резултат и следващия се от това корпоративен данък за процесните три години, са липсата на реална доставка по фактурите с издатели: „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт Агроиботех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД. Съдът счита за правилни и обосновани тези изводи на органите по приходите. Недоказването на доставката на стоки и услуги е от значение за третирането на разходите в частта по ЗКПО.

Неоснователно жалбоподателят претендира, че доказването на разхода се потвърждава единствено с отразяването му като такъв чрез осчетоводяване на съответната покупна фактура и всяка неизисквана от законодателството формалност, е свързана със значителни разходи, които не са по силите на конкретния търговец, както и че е недопустимо, служителите и ръководителите, в която и да е държавна структура или институция, да създават и прилагат изисквания и правила, каквито писаното законодателство не изисква.

Според съда фактът на реално осъществени доставки е от съществено значение, както за признаването правото на приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността. Документирането на стопанска операция, за която няма безспорни данни, че е извършена, налага увеличаване на финансовия резултат с осчетоводените незаконосъобразно разходи. Реалното извършване на фактурираните услуги е положителен факт, с който жалбоподателят обосновава твърденията си за извършени разходи и от който черпи изгодни за него правни последици. Поради това, и доказателствената тежест за възникването на този факт - действителното извършване на процесните услуги, е на ревизирания субект, жалбоподател в настоящото производство. Безспорни доказателства за реална стопанска операция и съответно разход за нея, която да стои в основата на фактурите, в хода на съдебното производство не се ангажираха. Налице е констатираната от органите по приходите хипотеза на чл. 16 ал.1 във връзка с ал.2 т.4 от ЗКПО, а именно: когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки. Съгласно чл.16, ал.2, т. 4 от ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята и заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. Именно в тази хипотеза попада установеното от органа по приходите в настоящия случай относно отчетените като разход суми за услуги от „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт Агроиботех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД, без същите да са реално осъществени.

Предвид това, с извършеното от органа по приходите увеличение на финансовия резултат за 2016, 2017 и 2018 г. със стойността на отчетените като разход фактури, издадени за сделки, които реално не са осъществени от цитираните дружества, е отстранено влиянието на тези разходи върху финансовия резултат на жалбоподателя, т.е. стойността по тези фактури не е взета под внимание. В този смисъл решение № 4775/05.04.2011 г. по адм. дело № 10628/2010 г. на ВАС по аналогичен казус.

Освен това, съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Според чл.10 ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Издадените на жалбоподателя фактури от горепосочените доставчици, не отразяват вярно посочените в тях стопански операции и не се ползват с необходимата доказателствена сила, както се посочи по-горе в настоящото решение в частта по ЗДДС, поради което правилно не са признати за данъчни цели.

Ревизиращият орган законосъобразно е извършил увеличение на финансовия резултат на дружеството за отчетните 2016 г., 2017 г. и 2018 г. със стойността по процесните фактури от тримата доставчици, съответно, е определил допълнителен корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви.

Изложеното води до крайния извод на съда, че с РА № 16001619007711-091-001/27.07.2020 г.  законосъобразно не е признат данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците „АГ пластик България“ ЕООД, „Тейк енерджи“ ЕООД,“Дунав инженеринг строй“ ЕООД, „АЯ – 95“ ЕООД, „Пипиниер – консулт – Агробиотех“ ЕООД и „Лиант“ ЕООД, и са определени задълженията по ЗДДС за съответните данъчни периоди, както и в резултат на извършена регулация на финансовия резултат на основание чл.16, ал.1 във връзка с ал.2, т.4 от ЗКПО е определен корпоративен данък за 2016, 2017 и 2018 г. в посочените размери, ведно с прилежащите лихви.

         С оглед горното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

         Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, такива се следва да бъдат присъдени на ответника в съдебното производство. Същите се констатират в размер на 11 562.23 (единадесет хиляди петстотин шестдесет и два и 0.23) лева, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Воден от горното, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вини консулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 57, представлявано от управителя А. Н. Т., против Ревизионен акт № Р-16001619007711-091-001 от 27.07.2020 г., потвърден с Решение № 523 от 26.10.2020 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта, с който на оспорващия не е признат данъчен кредит на стойност 121 763.500 лв., ведно с прилежащите  лихви в размер на 33 757.57 лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 9 604.09 лв. и лихви – 3 238.97 лв., за 2017 г. – 12 156.42 лв. и лихви – 2 867.12 лв. и за 2018 г. – в размер на 17 469.24 лв. и лихви 2 348.83 лв. (общо корпоративен данък – главница 39 229.75 лв. и лихви – 8 454.92 лв.

ОСЪЖДА „Вини консулт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 57, представлявано от управителя А. Н. Т., да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 11 562.23 (единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева и 0.23 стотинки) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      СЪДИЯ: