Решение по дело №2220/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1265
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20212120102220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1265
гр. Бургас, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120102220 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Н. С. К., с ЕГН ********** от гр.
С., със съдебен адрес: гр. Б., ***, с която са предявени искове срещу Националното бюро за
правна помощ, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1421, ул. „Развигор“ №1, и срещу
Националната агенция за приходите, гр. София, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княз Дондуков“ № 52, за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 220 лева
по изпълнително дело № 79/2021 г. по описа на ЧСИ Г.М., район на действие - БОС,
представляваща възнаграждение за оказана правна помощ за служебен защитник по НАХД
№ 3446/2015 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Ищецът твърди, че на 16.03.2021 г. въз основа на изпълнителен лист № 263 от
10.02.2016г., издаден по НАХД № 3446/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, е
образувано изпълнително дело № 79/2021 г. при ЧСИ Г.М., рег. № *** в КЧСИ. Делото било
образувано от взискателя НАП повече от 5 години след 09.02.2016 г. - датата на влизане в
сила на Определение № 147/26.1.2016г. по посоченото НАХД, с което ищецът бил осъден да
заплати 220 лева в полза на Държавата, по сметка на Национално бюро за правна помощ-
гр.София, за оказаната му правна помощ. Счита, че вземането по изпълнителния лист
представлява частно държавно вземане, погасено е по давност и поради това същото не се
дължи. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се разноски.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
1
Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна
полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът НБПП е оспорил иска
като неоснователен. Посочва се, че давностният срок не е изтекъл, тъй като съгласно чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение същият е спрян за
времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., като съгласно §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за
здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), срокът продължава да тече
след изтичането на 7 дни от обнародването в „Държавен вестник“. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от втория ответник НАП, с който
искът се оспорва като недопустим по отношение на НАП и по същество неоснователен.
Посочва се, че НАП осъществява единствено функция по събиране на вземането и не е
страна в производството по установяване съществуването на материалното правоотношение
между длъжника и кредитора. По същество се посочва, че вземането е станало изискуемо на
09.02.2016 г. и предвид спиране на сроковете с обявеното извънредно положение, то не е
изтекъл петгодишният давностен срок. Твърди, че същият е прекъснат с подаването на
молба за образуване на изпълнително производство на 16.03.2021г. Претендира се
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно от Определение № 147/26.1.2016г. по НАХД № 3446/2015г. по описа на
Районен съд - Бургас на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ищецът е осъден да заплати 220
лева в полза на Държавата, по сметка на Национално бюро за правна помощ-гр.София за
предоставената му правна помощ по посоченото дело. Установява се от служебна справка в
деловодната система на съда, а и не е спорно между страните, че същото е влязло в сила на
09.02.2016г., от когато и е започнал да тече петгодишен давностен срок. Изпълнителният
лист за вземането е издаден на 10.02.2016 г.
Установява се от приложения по делото препис от изп.дело № 79/2021 по описа на
ЧСИ Г.М., че същото е образувано по молба от 16.03.2021 г. на Националната агенция за
приходите, като взискател въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2016 г. по
НАХД № 3446/2015г. по описа на Районен съд – Бургас в полза на Националното бюро за
правна помощ, за сумата от 220 лв. – възнаграждение за правна помощ. В молбата се
съдържа искане за налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение
на длъжника. Изпълнителното дело е спряно по молба на длъжника от 02.04.2021 г., въз
основа на издадена обезпечителна заповед в настоящото производство. Запорното
съобщение е получено от работодателя на следващия ден.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. По силата на
разпоредбата на чл. 27б от ЗПП, разноските за правна помощ, които лицата възстановяват на
НБПП в определените от закон случаи (в настоящия казус по силата на нормата на чл. 189,
ал. 3 от НПК), представляват частни държавни вземания и се събират от Националната
агенция за приходите. С оглед гореизложеното процесното вземане в размер на 220 лв. за
възнаграждение за правна помощ представлява частно държавно вземане в полза на
Националното бюро за правна помощ, като НАП има единствено качеството взискател в
изпълнителното производство по силата на законовата разпоредба, но не и носител на
материалното право.
С иска по чл. 439 от ГПК се предоставя възможност на длъжника по материалното
правоотношение да оспори вземането, а оттам и материалната законосъобразност на
изпълнението като се позове на новонастъпили факти и отрече със сила на пресъдено нещо
правото на кредитора на принудително изпълнение. Именно поради това и страни в
производството по чл. 439 от ГПК са страните по материалното правоотношение – длъжник
и кредитор, предвид което Националната агенция за приходите не е надлежен ответник по
иска. Същата се явява единствено взискател в изпълнителното производство по силата на
закона, но не и носител на вземането и макар да не участва в производството, е длъжна да
зачете съдебното решение, както и съдебният изпълнител, който също не е страна в
настоящото производство. В случай на уважаване на иска не би било налице съдебно
изпълнително основание, без което изпълнителното производство не може да съществува, и
обратното.
Предвид гореизложеното, производството срещу ответника НАП следва да се
прекрати като недопустимо. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът дължи разноски на
този ответник в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на ответника НБПП искът е допустим, тъй като ищецът се позовава на
факти, настъпили след постановяване на процесното определение, а именно изтекла
погасителна давност. Спорен между страните е въпросът дали по отношение на процесното
вземане е приложима нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и
за преодоляване на последиците. Съгласно цитираната разпоредба за срока от 13 март 2020
г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Макар
буквалният прочит да навежда на извод за приложимост на разпоредбата единствено към
частноправните субекти, нормата следва да се тълкува с оглед целта на закона и във връзка с
другите негови разпоредби. Безспорно е, че с този закон се цели да бъдат предпазени както
гражданите, така и другите субекти на правото, включително и държавата чрез нейните
3
публични органи, от негативните последици вследствие на пандемичната обстановка
вследствие на Ковид 19. Това е видно от всички текстове на закона, с които бяха удължени
всякакви срокове, така че да не бъдат загубени права не само от гражданите, но и от
публичните субекти. Така например с § 29 от същия закон бе предвидено спиране на
давностните срокове и за публичните държавни вземания, както и на редица други срокове,
предвидени в ДОПК. Т.е. налага се извода, че едва ли разумът на закона е бил от спирането
на течението на давността да бъдат изключени единствено частните държавни вземания, а
по-скоро се касае за непрецизност на формулировката на чл. 3, като се вземат предвид и
изключително кратките срокове, в които бяха изработени и приети тези текстове, както и
извънредната обстановка в страната.
Предвид гореизложеното съдът счита, че нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 е приложима към
процесното вземане, като за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давността не е текла.
Поради това петгодишният давностен срок следва да се удължи с период от 69 дни и към
16.03.2021 г. - датата на молбата за образуване на изпълнителното производство, същият не
е изтекъл. Както бе посочено по-горе, в молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят е поискал от ЧСИ да приложи конкретни изпълнителни способи чрез налагане
на запор на банкови сметки и на трудовото възнаграждение на длъжника, с което действие
давността е прекъсната, а след това е била и спряна и със спирането на изпълнителното
производство с молбата от 02.04.2017 г.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск срещу
Националното бюро за правна помощ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от
100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Н. С. К., с ЕГН ********** от гр. С., със
съдебен адрес: гр. Б., *** в частта срещу ответника Националната агенция за приходите, гр.
София, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, за приемане за
установено, че ищецът не дължи сумата от 220 лева по изпълнително дело № 79/2021 г. по
описа на ЧСИ Г.М., район на действие - БОС, представляваща възнаграждение за оказана
правна помощ за служебен защитник по НАХД № 3446/2015 г. по описа на Районен съд -
Бургас.
ОСЪЖДА Н. С. К., с ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес: гр. Б., ***, да
заплати на Националната агенция за приходите, гр. София, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща
4
направените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. С. К., с ЕГН ********** от гр. С., със съдебен
адрес: гр. Б., *** против Националното бюро за правна помощ, с ЕИК *********, с адрес:
гр. София, п.к. 1421, ул. „Развигор“ №1, за приемане за установено, че ищецът не дължи
сумата от 220 лева по изпълнително дело № 79/2021 г. по описа на ЧСИ Г.М., район на
действие - БОС, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ за служебен
защитник по НАХД № 3446/2015 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Н. С. К., с ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес: гр. Б., ***, да
заплати на Националното бюро за правна помощ, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к.
1421, ул. „Развигор“ №1, сумата от 100 лева (сто лева), представляваща направените от
ответника съдебно-деловодни разноски в производството.
Решението, в частта имаща характер на определение, с която производството е
прекратено по отношение на ответника НАП, подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му. В
останалата част решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: НД
Съдия при Районен съд – Бургас: ________/п/_______________
5