РЕШЕНИЕ
№ 19745
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110103555 по описа за 2022 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС. Ищецът П. Д. Х. твърди, че с ответниците били съсобственици на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 68134.508.1345 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-53/23.11.2011г. на Изп. Директор на АГКК, с административен адрес гр.
София, район Сердика кв.“Орландовци“, с площ от 4103 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За
друг вид застрояване, категория на земята 0, предишен идентификатор- няма,
номер по предходен план: 99118.102030, квартал 1, парцел I. Към момента
твърди, че не може да се постигне доброволна делба. С молба вх. № 130976
от 24.06.2022 г. ищцата твърди, че със Заповед № 18-11802 от 21.10.2021 г. са
нанесени нови обекти в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Заявява, че изменя искането си и моли до делба да бъдат допуснати: поземлен
имот с идентификатор 68134.508.5 по кадастралните карти и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-53/ 23.11.2021г., с адрес на имота: гр.
София, район Сердика, с площ от 2093 кв.м., Трайно предназначение на
територията :Урбанизирана, и начин на трайно ползване : За друг вид
застрояване, ведно с построената в така описания сграда с идентификатор
68134.508.5.1 по кадастралните карти и кадастралните регистри, с адрес на
имота: гр. София, район Сердика, к която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.508. 5 с площ от 20 кв.м., брой етажи: 1, брой на
самостоятелните обекти в сградата: няма, с предназначение постройка на
допълващо застрояване. Твърди, че съсобственици били тя и ответника Д. Д.
Д. при квоти от по ½ за всеки от тях. Твърди, че заедно с този ответник били
наследници на Д. Д. Д., ЕГН: **********, починал на 22.01.1997 г., както и на
Д. Д. Д. – баща на Д. Д. Д., ЕГН: **********, роден на 18.01.1892 г. и починал
1
на 11.09.1972 г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Д. Д. подава
отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска.
Твърди, че е придобил имота по давност. Използвал имота още от средата на
80-те години на двадесети век. След смъртта на Д. Д. Д. имотът се използвал
единствено от този ответник. От 2012 г. този ответник бил пуснал в имота да
живеят други лица. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. М. В. подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете.
Ответниците Г. Д. П. и В. Д. Г. подават отговори на исковата молба. Не
оспорват фактите, изложени в исковата молба. Ответниците В. А. Г. и А. А.
М. не подават отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ответниците Венелин А. Г. и А. А. М. не се явяват, не изпращат
представители и не взимат становище. Останалите страни изпращат
представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
По делото е представен препис на Нотариален акт № 64, том ХІ, дело
1963 от 14.05.1968 г. (л. 6 от делото) с който Д. Д. Д. е бил признат за
собственик на имот от два декара, в местността „Герена“, квартал
Орландовци, срещу включен в блока на обединеното ТКЗС Бенковски негов
имот, а именно: поземлен имот с площ от два декара находящи се в
землището на с. Негован. Представен е и препис на Нотариален акт № 171,
том ХVІІІ от 08.07.1965 г. с което Д. Д. Д. е признат за собственик на
поземлен имот с площ от два декара находящи се в землището на с. Негован.
От приложените удостоверения за наследници (л. 14 – л. 17 от делото) се
установява, че преки наследници на Д. Д. Д. са единствено ищцата и
ответникът Д. Д. Д.. Същите са деца на Д. Д. Д. и еднокръвни брат и сестра
помежду си. Със заповед № 18-11802-21.10.2021 г. на началника на СГКК –
гр. София (л. 40-41 от делото) общият имот, принадлежал на Д. Д. Д. – баща
на Д. Д. Д., ЕГН: ********** е бил разделен на различни поземлени имоти,
2
като процесният поземлен имот от 2093 м с кадастрален идентификатор
68134.508.5 е бил възложен на Д. Д. Д.. Заповедта е влязла в сила на
06.06.2022 г. (л. 181 от делото).
По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът
счита за ирелевантни към предмета на делбата в тази фаза.
По делото е приета и изслушана от страните съдебно-техническа
експертиза. Установява, че поземлен имот пл. № 1345, отразен на скица №
АС-94-П-52, издадена от СО – Район „Сердика“ УАС е заснет и нанесен в
кадастралния и регулационен план на гр. София, местност Орландовци,
одобрен със Заповед № РД-09-50-523 от 16.10.1996 г. на главния архитект на
гр. София, както и че поземлен имот, пл. № 1345, отразен на скица № АС-94-
П-52, издадена от СО – Район „Сердика“ УАС е идентичен с имот с
идентификатор 68134.508.1345 и с имот с идентификатор 68134.508.138 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-53 от 23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и с имоти с
идентификатори 68134.508.5, 68134.508.6 и 68134.508.7.
Всички изложени по-горе факти също така не се и оспорват между
страните.
Като свидетел по делото беше разпитан Г. К И За че познава ответника
2
Д. Д. Д., били съседи. Свидетелят живеел в гр. София, кв. от 40 години, без
да е местил местожителството си. От тогава датира и познанството му с този
ответник. От 40 години ответникът Д. живеел в Малашевци. Имотът на
свидетеля бил двуетажна къща, а този на ответникът бил съседен нему. И
дава имота били с адрес ул. Одеса № 37. Д. посещавал имота. За него се
грижели неговите родители, като основно те живеели там. И двамата били
починали, като свидетелят не помни кога. Процесният имот бил с малка
ограда, имал портал, градина, пред сградата имало кладенец с чешма,
гъбарник, оранжерия. Сградата не била в двора на свидетеля. На ул имало
три имота, които били оградени, но в момента част от тези огради били
махнати и част от този голям имот била запустяла. Гъбарникът бил направен
от родителите на ответника Д. и той също го поддържал. Свидетелят не бил
виждал друг човек да работи там. Имотът имал ток и вода от кладенец. Към
момента на разпита там живеели хора, които го стопанисвали, за да не се
срути. Били там от 10-12 години, пуснати от Д., с негово съгласие. Били
семейство – мъж и жена. Свидетелят не познава ищцата, заявява, че я вижда
да пръв път в заседанието от 19.06.2023 г., когато е проведен разпита. Д.
поддържал имота преди да пусне наемателите.
Като свидетел по делото е разпитан и л Д. И Заявява, че допреди пет
години бил съсед на ответника Д.. Имотът на свидетеля бил съседен на
ответниковия, там имало цех за производство на метални врати от 1962 г.
Намирал се на север от процесния имот. Двата имота имали обща ограда,
адресът на цеха бил ул. Одеса №37А. Свидетелят работел там. Прекарвал там
цял ден, всеки ден. Оранжериите имали нужда от постоянна поддръжка.
Свидетелят виждал Д. всеки ден. Познавал и родителите му. В имота на
ответника имало гъбарник, построен от него, който работел постоянно. Там
работели той и родителите му. Свидетелят не знае друг да е работил в
гъбарника. Имало работници от време на време, за допълнителна работа, на
които ответникът плащал. Свидетелят познава и съпругата и децата на
ответника, тъй като помагали в имота. Не познава ищцата. Не знае дали друг
човек е бил допускан до имота. От 1962 г. досега гъбарникът функционирал
непрекъснато. В момента на разпита имотът се обитавал от наематели,
пуснати от Д., поне от 7-8 години.
Като свидетел е разпитан и Г. А М Заявява, че живее в Познава ищцата
от много години, приблизително от 35 години. Бил близък приятел със сина .
Тя живеела в гр.София, . Имал вила на север от процесния поземлен имот и
често минавал покрай него. Всяка седмица или през седмица. 2-3 пъти
месечно. Допреди 5-6 години имотът не бил заграден, бил запустял. Преди
няколко години свидетелят видял, че била сложена ограда и имало
строителни материали. А сега, преди шест месеца като минавал, видял, че
имало фургони, в които живеели хора. Ограден бил с ограда, за да не се вижда
вътре какво се случва. Оградата била сложена приблизително от година. Знае
от самата ищца, че допреди няколко години тя имала достъп в имота. Познава
ответника Д., но не помни името му. Живеели в една къща-близнак. Не
познава родителите им.
След анализ съдът намира, че показанията на този свидетел не следва да
се кредитират по отношение на факта, че ищцата е имала достъп до имота,
тъй като в тази им част те не предават лични впечатления, а твърдения на
самата ищца.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
3
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с
оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС. След направеното от ищцата уточнение и във връзка
с влязлата в сила заповед № 18-11802-21.10.2021 г. на началника на СГКК –
гр. София се установява, че предмет на делбата е единствено поземлен имот с
идентификатор 68134.508.5 по кадастралните карти и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-53/ 23.11.2021г., с адрес на имота: гр.
София, район Сердика, кв.“Орландовци" ул.“ Одеса“ с площ от 2093 кв.м.,
както и построената в него сграда. Видно е от посочената заповед и от
изслушаната експертиза, че собственик на този поземлен имот е бил Д. Д. Д.,
а от представените удостоверения за наследници се установява, че ищцата и
ответника Д. Д. Д. са единствени негови наследници. Следователно по
отношение на ответниците В. М. В., Г. Д. П., В. Д. Г., В. А. Г. и А. А. М.
качеството на собственици на процесните имоти не е доказано и искът за
делба следва да се отхвърли като неоснователен.
Между ищцата и ответника Д. не съществува спор относно факта, че
техният наследодател Д. Д. Д. е бил собственик на поземления имот, че
същият е починал, както и че те са единствени негови наследници при квоти
от ½ ид. част за всеки от тях. Спорът произтича от претенцията на ответника
Д., че е придобил процесните имоти с изтичане на придобивна давност, тъй
като владял същите за период, по-дълъг от десет години. В тази връзка съдът
намира следното: безпротиворечиво в правната теория и съдебната практика
се приема, че съществените признаци на владението са два: обективен -
упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за
себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се
борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те
са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са
нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила,
като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона
при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС). Когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот,
той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от
имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е
упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г.
необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в
този случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал
владението на останалите наследници, владеещият наследник може да
придобие по давност и техните идеални части. Владението на невладеещия
съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият
съсобственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на
собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и
други, които изключват недвусмислено властта върху вещта. След анализ на
доказателствената съвкупност настоящият състав не счита, че намерението на
Д. да владее не само своята, но и ищцовата идеална част от имота беше
4
доказано. Разпитаните за тази цел свидетели заявиха, че действително за
последните четиридесет години единствено ответникът и семейството му са
ползвали процесните имоти за отглеждане на продукция, полагали са грижи
за имота, допускали са наематели. Никой от тях не заяви обаче, че ответникът
се е противопоставял на опити на ищцата да ползва имота. Напротив,
свидетелите Г. К И и Л Д. Иванов заявиха, че въобще не са я виждали преди
разпита си в съдебна зала. Обстоятелството, че ищцата е ползвала имотите не
беше доказано, с оглед свидетелските показания на свидетеля Михайлов, но
липсата на това установяване не може да служи за доказателство, нито дори
за индиция, че ответникът открито е отблъсквал намерението на ищцата да
счита ½ идеална част от процесните имоти за своя. Допускането на наематели
в имотите може да докаже единствено държането и ползването му от
ответника в цялост, но не и намерението на последния да ги третира като
изцяло свои. Поради тези съображения съдът намира, че Д. не е бил владелец
по отношение на идеалната част на ищцата и не е придобил процесните имоти
при условията на придобивна давност.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че към настоящия момент
ищцата и ответникът Д. Д. Д. са съсобственици на процесните имоти и
същите следва да бъдат допуснати до делба между тях при квоти от по ½ за
всекиго.
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между П. Д. Х., ЕГН:
**********, със съдебен адрес гр. и Д. Д. Д., ЕГН: ********** със съдебен
адрес гр. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
68134.508.5 по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-53/ 23.11.2021г., с адрес на имота: гр. София, с площ от 2093
кв.м., Трайно предназначение на територията :Урбанизирана, и начин на
трайно ползване: За друг вид застрояване, ведно с построената в така
описания сграда с идентификатор 68134.508.5.1 по кадастралните карти и
кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. София, район Сердика,
кв.“Орландовци която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.508. 5 с площ от 20 кв.м., брой етажи: 1, брой на
самостоятелните обекти в сградата: няма, с предназначение постройка на
допълващо застрояване при квоти: ½ ид. част за П. Д. Х., ЕГН: ********** и
½ ид. част за Д. Д. Д., ЕГН: **********, както ОТХВРЪРЛЯ така предявения
иск по отношение на В. А. Г., ЕГН: ********** и адрес гр. С А. А. М., ЕГН:
********** и адрес гр. Г. Д. П., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр.
София, бул. Тодор А., № 13, ет. 3, ап. 4, В. Д. Г., ЕГН: ********** със съдебен
адрес гр В. Д. Г., ЕГН: ********** и В. М. В., ЕГН: ********** и адрес гр.
София, като недоказан.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6