Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ .03.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при
секретар К.М.,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1381 по описа на
ВОС за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Алианц Банк
България” АД срещу М.К.С. и В.Д.С.
иск
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал. от ТЗ, вр. Закона
за кредитните институции да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията
на солидарност сумата от 141763.22 евро,
представляваща непогасена главница по договор за ипотечен кредит
№32270/21.08.2008г. и Анекс №1/23.09.2010г., Анекс №2/23.03.2012г., Анекс
№3/13.11.2012г., Анекс №4/16.05.2013г.
иск
с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ, вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да
заплатят при условията на солидарност сумата от 9188.28евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода
22.10.2013г. до 29.09.2016г.
иск
с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД
да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата от
92438.16 евро, представляваща
наказателна лихва за просрочена главница за периода 22.10.2013г. до
29.09.2016г., начислена върху просрочената сума за дължима главница в размер на
15 пункта годишно над уговорения размер на възнаградителната лихва
иск
с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да
заплатят при условията на солидарност сумата от 43137.56евро, представляваща неустойка за периода 22.10.2013г. до
29.09.2016г., начислена върху просрочената сума за дължима договорна лихва в
размер на 15 % месечно
иск
с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ
да бъдат осъдени ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата от
29006.68 евро, представляваща
просрочена лихва върху преструктуриран кредит за периода 29.09.2010г. до
29.06.2016г., включваща по Анекси №1,2,3,4 непогасени плащания на неустойка и
годишна възнаградителна лихва, погасяването на които е уговорено в
самостоятелен погасителен план.
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2016г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, е сключен Договор за универсален
ипотечен кредит № 32270 от 21.08.2008 год., по силата на който ищецът
предоставил на кредитополучателя М.К.С. кредит в размер на 150 000 EUR.
Договорът за кредит бил обезпечен лично от В.Д.С. чрез сключен договор за
поръчителство от 23.03.2012г. и договор за учредяване на ипотека върху недвижим
имот, вписан с Нотариален акт № 34, том: XXI, дело: 18928, вх. per. № 24149 от
22.08.2008 год. на Служба по вписванията - град Варна и № 101, том: IV, per. №
3897, дело: 701 от 2008 год. по описа на Нотариус Даниела Върлева, per. № 480 в
НК, Районен съд - град Варна.
На 23.09.2010 год. между страните бил
сключен Анекс № 1, по силата на който се формира ново вземане за главница в
размер на 141 763.22 EUR, представляващо сбор между вземане за редовна
главница и вземане за просрочена главница, разсрочват се формираните вземания
за неустойка и просрочена възнаградителна лихва в общ размер на 6 772.11
EUR, изменят се броят и съответният размер на погасителните вноски, както и се
въвежда гратисен период за заплащане на задължението за главница от 22.10.2010
год. до 22.09.2011 год.
С Анекс № 2 от 23.03.2012г. страните
са определили размер на вземането за главница, представляващо сбор от вземането
за редовна и просрочена главница, уговорено е разсрочване на дължимите вземания
за възнаградителна лихва и неустойка за срок от 18 месеца, изменят се броят и
съответният размер на погасителните вноски, а уговореният гратисен период се
увеличава с нови шест месеца до 22.09.2012 г., подписан е нов погасителен план
за заплащане на просрочените възнаградителна лихва и неустойка.
На 13.11.2012г. е подписан Анекс № 3,
по силата на който са изменени броят и съответният размер на погасителните
вноски, уговорен е нов гратисен период от 6 месеца за заплащането на дължима
възнаградителна лихва и главница, от страна на длъжниците е признато вземане за
редовна главница в размер на 141 763.22 EUR и наличието на забава по
заплащане на задълженията за възнаградителна лихва, неустойка, преструктурирана
лихва и преструктурирана неустойка.
На 16.05.2013г. са подписани и Анекс №
4 към Договора за кредит и Анекс към договора за поръчителство, с което се
уговарят промени в погасителния план, разсрочват се просрочените задължения към
банката за неустойка и просрочена годишна лихва и се удължава гратисният период
за заплащане на задължението за главница.
Излага се, че кредитополучателят е
спрял плащания, като последно частично погасяване на задължения е направено на
25.07.2013 год. в размер на 100 (сто) EUR.
Поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя и поръчителя - солидарен длъжник,
банката е два пъти е подавала заявления по чл.417, т. 2 от ГПК, като са били
издадени заповед за незабавно изпълнение № 2995/29.04.2014г. по ч. гр. дело №
5518/2014г. и заповед за незабавно изпълнение № 7333/13.11.2014г. по ч. гр.
дело № 1424/ 2014г. по описа на ВРС, както и изпълнителни лист. И по двете
частни дела допуснатото незабавно изпълнение е било отменено, а издадените
изпълнителни листи обезсилени.
Поради продължаващата забава за
изпълнение на задълженията за заплащане на главница, възнаградителна лихва и
неустойки на основание т.19.1., буква „е" от договор за универсален
ипотечен кредит, при просрочие над 30 дни на една погасителна вноска или лихва,
банката е упражнила правото си да обяви за кредита за предсрочно изискуем,
обективирано в исковата молба.
Ответниците дължат вземане в общ
размер на 315 533.90 EUR, от който главница от 141 763.22 EUR,
просрочена лихва от 9188.28 EUR, за периода от 22.10.2013 год. до 29.09.2016
год., дължима по т. 5.1. от
договора за кредит, наказателна лихва за просрочена
главница в размер на 92 438.16 EUR, за периода от 22.10.2013 год. до
29.09.2016г. върху просрочената главница, съставляваща неустойка по т. 5.3. от
договора за кредит, неустойка в размер на 43137.56 за
периода от 22.10.2013 год. до 29.09.2016 год. върху просрочената договорна
лихва, начислена на
основание т. 5.4. от договора за кредит, просрочена лихва по преструктуриран кредит в размер на 29 006.68
EUR за периода от 29.09.2010 год. до
29.09.2016 год., представляваща
сбор от забавени плащания на неустойка и годишна възнаградителна лихва,
погасяването на които е уговорено в самостоятелен погасителен план.
Отделно от това, ищецът акцентира върху едно обстоятелство по
отношение на едно от перата „вземане за преструктуриране на лихва 29 006.68
евро“, което съгласно Анекс № 4 е с последен уговорен падеж между страните
месец октомври 2013 година, което обстоятелство има отношение към евентуалното
възражение на насрещната страна за настъпила погасителна давност. Ищецът счита
евентуалното възражение за настъпила погасителна давност наведено от насрещната
страна неоснователно.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят процесните суми.
По
делото е постъпил отговор от ответника М.К.С. и В. Дарелов С. в срока по чл.367
от ГПК.
Ответникът С. е направил възражение,
че неговата отговорност е погасена, тъй като е изтекъл преклузивният срок по
чл.147 от ЗЗД, през който банката не е предприела действия срещу него, считано
от подаване на заявленията по чл.417 от ГПК, тъй като тогава банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем. По изложените съображения моли производството
спрямо него да бъде прекратено.
По същество в отговора на исковата
молба ответниците оспорват предявените искове по основание и размер.
Оспорва се обстоятелството, че ищецът е предоставил в полза на първата ответница парична сума в размер
на 150 000 евро, въз основа на договор за универсален ипотечен кредит № 32270
от 21.08.2008г.
По отношение на Анекс № 1 и Анекс №4 се сочи, че не е подписван нов
погасителен план. Поради липсата на погасителни планове се излага, че не са
налице уговорени срокове за плащане на вноските за главница и лихви, поради
което не е налице обективния елемент - неплащане, необходим за обявяване на
кредитът за предсрочно изискуем.
Ответниците твърдят, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението, тъй като липсва ясно изразена воля на банката в тази насока, не е
ясен и нейния начален момент. Ако е направено такова волеизявление се твърди,
че то изхожда от лице без представителна власт за това и никога не е достигало
до знанието на ответниците. Исковата молба не може да служи за обявяване на
предсрочната изискуемост.
На следващо място се оспорва начина на формиране на размера на
главниците, договорните и наказателните лихви. Излага се, че методологията за
промяна на лихвения процент /според чл. 6 от договора банката по своя преценка
има право да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия
налагат това/ е базирана на неясни критерии за покриване на всички разходи за
кредитния продукт, включващ разходи за капитал, за привлечения от банката
ресурс при отчитане на разходите за Фонда за гарантиране на влоговете в банките
и за задължителни минимални резерви, алтернативните разходи по привличане на
допълнителен ресурс на междубанковия пазар, както и на оперативните разходи на
банката, които
обстоятелства не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора. Ответниците се позовават на приложението на чл.
143, т. 10 ЗЗП.
Твърди се, че клаузите на чл. 5,1 и чл. 6, чл. 5.3 и чл. 5.4 от договора
не са индивидуално договорени, договорени са във вреда на потребителя, не
отговарят на принципа добросъвестност, поради което и на основание чл. 143, т.
9 от ЗЗП са неравноправни и нищожни.
Клаузата на чл. 5.4 е нищожна и поради нарушение на добрите нрави, тъй
като се равнява на 39.15 % процента годишно, поради което е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. В случай, че съдът не приеме, че неустойката е нищожна да
я намали по чл.92 от ЗЗД.
На следващо място ответниците сочат, че недопустимо е предвидено в чл.
5.3 и чл. 5.4 право на банката да извършва начисляване на лихва върху лихва.
По отношение на сумата за просрочена лихва по преструктуриран кредит в
размер на 29 006.68 евро се твърди, че липсва договорно основание, за
нейното начисляване. Лихвата, начислена преди 29.09.2013г. е погасена с
изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.
Ответниците допълнително излагат, че с обявяването на кредита за
предсрочно изискуем се прекратява облигационната връзка между страните, поради
което след тази дата те не дължат заплащане на възнаградителни лихви,
наказателни лихви и неустойки. Претендираните суми за лихви и неустойки са
начислени след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което
ответниците не дължат плащането им.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане със
сумата в размер на 8 736.42 евро, съставляваща в
повече начислена договорна лихва при
лихвен процент 9.45%, при уговорен такъв в
чл. 5. 1 от договора за кредит от 9,15 %.
По изложените правни и фактически
съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
В
допълнителната искова молба ищецът е
взел становище, че счита за неоснователни оспорванията на ответниците, че
кредитът не бил предоставен и усвоен. Кредитът
е усвоен, като този факт е признат от длъжниците чрез подписването на анексите
към основния договор. Анексите са сключени при условията на индивидуално
договаряне – чл.146 от ЗЗП. Обявена е предсрочната изискуемост на кредита, при
просрочени вноски с повече от 3 години и е направено изявление в исковата молба
от банката в тази насока, а не с подаване на заявленията по чл.417 от ГПК, с
оглед на което не е изтекъл шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД.
По отношение на възраженията на
ответниците за неравноправни клаузи се твърди, че същите са неоснователни,
оспорените клаузи са индивидуално договорени. Банката е упражнила само
еднократно правото си да увеличи БЛП от 7.6% до 7.9%. Новият лихвен процент от
9.45% е възприет в подписаните анекси.
Ищецът твърди, че при формиране на
задълженията не са начислявани лихви върху лихви, липсва анатоцизъм.
Клаузите за неустойки в чл.5.3 и
чл.5.4 от договора не противоречат на закона и добрите нрави. Двете
претендирани суми за неустойка са различни, тъй като се начисляват по отделно
върху просрочената главница и върху просрочената договорна лихва, поради което
липсва дублиране на начислената мораторна неустойка.
По приложението на чл.147 от ЗЗД, за
индивидуално договорените клаузи, наличието на неравноправни и нищожни клаузи,
за обявяването на предсрочната изискуемост ищецът е изложил подробни правни
доводи и се е позовал на съдебна практика.
По отношение на възражението за
прихващане ищецът е взел становище, че не са налице две насрещни, еднородни и
ликвидни вземания, поради което не може да се извърши материално
прихващане.
Постъпилият
допълнителен отговор от 12.12.2016г.
от В.Д.С. и М.К.С., възпроизвежда възраженията и доводите на първоначалния.
Изложени са подробни правни доводи по приложението на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Допълнително се ответниците се позовават на изтекла погасителна давност. Твърди
се, че претенциите имат характер на периодични платежи, поради което вземанията
за главница, просрочени договорни лихви, наказателни лихви, неустойки са
погасени с изтичането на три годишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
В съдебно заседание страните редовно призовани чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си, молят за присъждането на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното от фактическа страна:
От представените доказателства се установява, че между „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД и М.К.С. е сключен Договор за универсален ипотечен кредит №
32270/21.08.2008г. По силата на договора банката е отпуснала на
кредитополучателя сума в размер на 150 000 евро. Договорът
за кредит бил обезпечен лично от В.Д.С. чрез сключен договор за поръчителство
от 23.03.2012г. и договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, вписан
с Нотариален акт № 34, том: XXI, дело: 18928, вх. per. № 24149 от 22.08.2008
год. на Служба по вписванията - град Варна и № 101, том: IV, per. № 3897, дело:
701 от 2008 год. по описа на Нотариус Даниела Върлева, per. № 480 в НК, Районен
съд - град Варна.
Впоследствие на 23.09.2010 год. между страните бил
сключен Анекс № 1, по силата на който се формира ново вземане за главница в
размер на 141 763.22 EUR, представляващо сбор между вземане за редовна
главница и вземане за просрочена главница, разсрочват се формираните вземания
за неустойка и просрочена възнаградителна лихва в общ размер на 6 772.11
EUR, изменят се броят и съответният размер на погасителните вноски, както и се
въвежда гратисен период за заплащане на задължението за главница от 22.10.2010
год. до 22.09.2011 год.
С Анекс № 2 от 23.03.2012г. страните
са определили размер на вземането за главница, представляващо сбор от вземането
за редовна и просрочена главница, уговорено е разсрочване на дължимите вземания
за възнаградителна лихва и неустойка за срок от 18 месеца, изменят се броят и
съответният размер на погасителните вноски, а уговореният гратисен период се
увеличава с нови шест месеца до 22.09.2012 г., подписан е нов погасителен план
за заплащане на просрочените възнаградителна лихва и неустойка.
На 13.11.2012г. е подписан Анекс № 3,
по силата на който са изменени броят и съответният размер на погасителните
вноски, уговорен е нов гратисен период от 6 месеца за заплащането на дължима
възнаградителна лихва и главница, от страна на длъжниците е признато вземане за
редовна главница в размер на 141 763.22 EUR и наличието на забава по
заплащане на задълженията за възнаградителна лихва, неустойка, преструктурирана
лихва и преструктурирана неустойка.
На 16.05.2013г. са подписани и Анекс №
4 към Договора за кредит и Анекс към договора за поръчителство, с което се
уговарят промени в погасителния план, разсрочват се просрочените задължения към
банката за неустойка и просрочена годишна лихва и се удължава гратисния период
за заплащане на задължението за главница.
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че: 1/
на 22.08.2008г. по сметка на кредитополучателя е постъпила сумата от 147 000
евро, като остатъка от 3 000 евро е използван за административни такси по
кредита; 2/ сумата по кредита е усвоена, като част от нея е изтеглена от
банковата сметка, а останалата част е използвана за погасяване на вноски по
кредита; 3/ извършвани са плащания на кредита, като общия размер на погасените
задължения е 48 811.76 евро, като погасяването е извършвано не с директно
плащане на вноски, а чрез директен дебит от банковата сметка; 4/ последното
плащане по кредита е извършено на 25.07.2013г., с което са погасени просрочени
преструктурирани лихви; 5/ към 29.09.2013г. общият размер на дълга е
319 628.70 евро, от които: 141 763.22 евро главница, 9 188.28
евро просрочена лихва, начислена за периода 16.05.2013г. – 30.01.2014г,
92 438.16 евро наказателна лихва за просрочена главница, начислена за
периода 22.09.2013г. – 29.09.2016г., 47 232.36 евро неустойка, начислена
върху просрочени лихви, начислени за периода 22.10.2013г. – 29.09.2016г., 29
006.68 евро просрочена лихва по преструктуриран кредит, начислена за периода
22.05.2010г., преструктурирана с Анекс №№ 1,2,3,4. При погасителна давност за
периода 29.09.2013г. – 29.09.2016г. размера на дълга е 290 265.44 евро; 6/
БЛП е променян веднъж на 15.10.2008г., като е увеличен от 7.6% на 7.9%.
Размерът на договорната лихва е формиран като сбор от БЛП и надбавка от 1.55%;
7/ погасителната вноска се е променяла въз основа на увеличението на БЛП и
гратисните периоди по главницата и лихвата, уговорени с анексите; 8/ размера на
дълга при непроменен БЛП е 316 926.21 евро, като се вземе предвид
погасителната давност той е 287 599.07 евро; 9/ сключването на анекси и
преструктурирането не могат да бъдат отразени счетоводно, доколкото с тях не е
променян вида на задълженията, а само падежите.
От представената от ищеца справка - извлечение от база данни на НОИ се
установява, че ответницата е изпълнявала управленски длъжности при различни
работодатели.
Служебно известни на съда са водените между страните ч.гр.д.№ 5518/2014г.
на ВРС, в.ч.т.д.№ 1646/2014г. на ВОС, ч.гр.д.№ 14240/2014г. на ВРС, в.ч.т.д. №
420/2015г. на ВОС, в резултат на които са обезсилени издадените заповеди за
изпълнение и изпълнителни листи поради ненадлежно уведомяване на длъжниците за
предсрочната изискуемост на процесния кредит.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Предмет на исковете е осъждането на ответниците да заплатят задълженията си по
договора за кредит. Това поставя в тежест на ищеца да установи, че между него и
ответниците е сключен валиден договор за ипотечен кредит и анекси към него за
сумата от 150 000 евро, че сумата е предоставена по кредита, че по силата
на договора, анексите и общите условия към договора, при наличие на забава от
страна на длъжника за плащане на главници и/или лихви целия остатък по кредита
става предсрочно изискуем, че длъжникът е просрочили плащането по кредита, че е
настъпил падежа на цялото вземане, като банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуемо и това изявление е достигнало до длъжниците, че
се дължи главница и договорна лихва, неустойки в посочените размери, по
отношение на възражението за неравноправност, че клаузите са индивидуално
уговорени, по възражението за давност, че е извършил действия, които спират или
прекъсват давността. От своя страна ответниците носят доказателствената тежест
да установят, положителните факти, на които се позовават, изключващи
отговорността им, а именно плащане, давност.
Видно от представения по делото Договор
за универсален ипотечен кредит № 32270/21.08.2008г., страните са постигнали
съглашение валидно да се обвържат със срочно облигационно правоотношение по
предоставяне на парична сума срещу задължение за връщането й и заплащане на
възнаграждение за ползване на паричните средства.
Видно от заключението на допуснатата
експертиза и представеното от ищеца извлечение от сметка, сумата по кредита е
усвоена от кредитополучателя. За доказване изпълнението на задължението на
банката за отпускане на сумата по кредита, е достатъчно да се докаже надлежно
заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в
електронната система на банката. Именно със заверяване на разплащателната
сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита за
усвоена/предоставена на кредитополучателя. /Решение № 125 от 12.07.2013г. по
т.д. № 910/2012г. на ВКС/. Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
парична сума от 150 000 евро, като възраженията в тази насока са
неоснователни.
Впоследствие, солидарно с кредитополучателя
се е задължил и В.Д., който е сключил с банката договор за поръчителство.
Поради затруднения при изплащането на задълженията страните са сключили четири
анекса, с които са изменяни условията по кредита. Установява се, че
погасителните планове са подписани от страните.
Относно твърдяната от ответниците неравноправност на клаузите от
сключените между страните съглашения и действителността на неустойките, съдът
приема следното:
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016г.
по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, първоинстанционният и въззивният съд
следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато
констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество,
е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да
изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по
неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил
уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на
възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с
доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на
производството пред първата или втората инстанция. Възражението на потребителя
за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл.131 или чл.367 ГПК и може да бъде
наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на
чл.266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението в настоящия случай, е предоставена
възможност за становище на ищеца/банка и за ангажиране на доказателства от
всяка от страните.
1.
Относно чл. 5.3. и
чл. 5.4. от Договора за универсален ипотечен кредит
- В чл. 5.3 е уговорено, че при просрочие от страна на кредитополучателя
на изплащането на главницата, Банката начислява и събира в допълнение към
лихвата по т.5.1 и наказателна надбавка над нея в размер на 15 пункта годишно,
начислявана върху просрочената сума.
Съдът приема, че клаузата не е
неравноправна. В нея ясно и недвусмислено са посочени критериите, при които се
начислява наказателна надбавка, която по същество представлява мораторна
неустойка. Това е обичайно дължимото обезщетение за забава при неизпълнение в
срока на главното задължение. Размерът на неустойката е 15%, а не както твърдят
ответниците 24.15% или 39.15%. В разпоредбата ясно е указано, че наказателната
надбавка се дължи само при просрочие /забава/ и се дължи заедно с лихвата по т.
5.1., която по своята същност представлява възнаградителна лихва /цената на
предоставената услуга/. Съответно, обезщетението за забава се определя в
зависимост от размера на незаплатената на падежа главница годишно и като всяка
неустойка, освен предвидената в нея обезпечителна и обезщетителна функция,
съдържа и санкционна такава, която да гарантира интереса на длъжника да изпълни
в срок задължението си под страх да понесе последиците от забавата.
-
В
чл. 5.4. е уговорено, че начислените, но
неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този
случай кредитополучателят дължи на Банката неустойка в размер на 15% месечно,
върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното й издължаване.
И
тук както при неустойката по т.5.3 липсва твърдяната от ответниците
неравноправност. По същество същата отново представлява мораторна неустойка,
която се дължи като обезщетение за забава на задължението за заплащане на
възнаградителна лихва. Ясно е уговорено начина на формиране на неустойката.
Погасителните
вноски се формират от два компонента – разсрочена главница и възнаградителна
лихва, т. нар. анюитетни вноски. В Договора страните са уговорили, че при
просрочие на главницата ще се дължи мораторна неустойка по чл. 5.3., а при
просрочие на лихвата ще се дължи мораторна неустойка по чл. 5.4., с което по
същество е разделена отговорността за неизпълнение на задължението в две отделни
клаузи, вместо в една клауза, която да служи за общо неизпълнение на цялата
анюитетна вноска. Чрез разпоредбата на чл. 5.4. върху всички просрочени
възнаградителни лихви се дължи месечна неустойка в размер на 15%.
При
преценката за наличието на предпоставките за обявяване на една клауза за
неустойка поради накърняването на добрите нрави съдът извърши комплексен анализ
на съдържанието на договорните клаузи, като отчете свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
В
случая и двете неустойки обезпечават изпълнение на две главни задължения –
връщане на заетата сума и заплащане на печалбата на банката /договорна лихва/,
като тълкуването им следва да бъде извършено във връзка една със друга.
Неустойката по т.5.4 е предвидена да стимулира длъжника да заплаща ежемесечно и
последователно своите анюитетни вноски, като при забава от няколко месеца, той
би дължал нея при база за начисляване неплатената договорна лихва,
ведно с много по – малък размер
такава, върху главицата, тъй като тя се изчислява на годишна база. Само при
забава от една година, той би дължал пълната неустойка върху неизплатената
главница по т.5.3. Налице е един толеранс, изразяващ се в дългия период от една
година, в който длъжникът може да предприеме действия по изпълнение и да спре
възникването на условията за прилагането на клаузата по т.5.3, като стимулирането
на длъжника с месечна неустойка само върху малка част от главния дълг е израз
нейната обезпечителна функция. Размерът на неустойката по т.5.4 от 15% е
насочен също и да обезщети вредите на банката от несвоевременно плащане на целите
анюитетни вноските, които могат да се изразят в невъзможността на същата да
предостави получената печалба под формата на нов кредит. Уговорените 15%
месечно, в действителност нахвърлят размера на законната лихва върху
неплатените договорни лихви, но съдът приема, че това е израз на
санкциониращата функция на неустойката. Освен това се касае договор за банков
кредит, при който макар и обезпечен с ипотека и договор за поръчителство, следва
да се отчете и трайна търговска практика, че при подобен вид сделки се
предвижда неустойка за забава, която част от банковите институции наименоват
„наказателни лихви“.
Действително
претендираният размер за двете неустойки не е малък, но това не води до
неравноправност на клаузите и противоречие с добрите нрави. Размерът се е
формирал, поради продължителното неизпълнение на длъжниците, като последиците
от тази забава следва да се понесат от тях. Самите длъжници както съдът посочи
са могли в рамките на една година да се опитат да погасят задълженията си и да
изключат начисляването на неустойката по т.5.3 в пълния й размер, това са могли
да сторят и през следващата година, което автоматично щеше да рефлектира върху
базата за определяне на неустойките, и техният размер при всички положения би
бил по – малък.
Или
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските
и търговски правоотношения, размерът на уговорената мораторна неустойка не е в
разрез с присъщите й по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционираща функции,
поради което не нищожна и в двете коментирани от съда клаузи.
Не
са налице и основания за редуцирането на неустойката поради прекомерност. В
случая е сключена абсолютна търговска сделка, по която една от страните не е
търговец, поради което нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска
намаляване на неустойката по реда на ЗЗД. Същата не е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
от кредитора вреди, като следва да се отчита обстоятелството, че кредита е
ипотечен, а не потребителски, и кредитополучателя и поръчителя, макар и
физически лица, видно от данните по делото се занимават с търговска дейност,
което предполага полагането на по-завишена грижа за собствените работи. Отделно
от това при намаляване на неустойката доказателствената тежест за претърпените
вреди е върху длъжника, тъй като установяването на несъответствието на
неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт, който подлежи на
доказване. В случая такова доказване не е проведено от страна на ответниците.
2.
Относно чл. 5.1 и чл.
6 от Договора за универсален ипотечен кредит
- В чл. 5.1 от Договора е уговорено,
че за ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент
(БЛП) определян периодично от Управителния съвет на банката, плюс надбавка от
1.55 пункта. Към деня на подписване на този договор годишната лихва по
предходното изречение е в размер на 9.15 %.(…)
Ответниците твърдят, че изведената от банката
методология за промяна на лихвения процент е базирана на неясни критерии, които
обстоятелства не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора, което обуславя нищожността на клаузата като
неравноправна по чл. 143, т. 10 ЗЗП.
Съдът не възприема това становище,
защото се прави преценка на текста в самата клауза. В разпоредбата е посочен
лихвения процент към момента на сключване на договора– 9.15%, метода на
изчисляване на лихвата – БЛП + надбавка 1.55 пункта, и в същата разпоредба са
посочени условията, при които се променя лихвата. В този смисъл, съдът приема,
че клаузата на чл. 5.1 от Договора за универсален ипотечен кредит не е
неравноправна.
- В чл. 6 е уговорено, че Банката си запазва правото по своя преценка
да променя по всяко време БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат
това. При промяна на размера на БЛП, новият БЛП е валиден от 1-во число на
месеца, следващ месеца на решението на Управителния съвет на Банката за
промяната ми. Кредитополучателят се счита за уведомен за променения размер на
БЛП с поставянето на уведомление за промяната в паричните салони на Банката.
Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата
страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, видно от
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 5.1 и чл. 6 от процесния
договор за ипотечен кредит се установява, че размера на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва, се определя от
базовия лихвен процент (БЛП) на банката + надбавка, като промяната на БЛП не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за кредитополучателя.
От т. 6 по допуснатата по делото
експертиза се установява, че БЛП на банката се изчислява съгласно Методика за
изчисляване на базов лихвен процент на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от м. април
2010г. /л.144/.
Предвид посочените по-горе изисквания
в ЗЗП, съдът приема, че е допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора
или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са обективни, т. е.
да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не
е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране
на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
"значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, част от тези
условия не са налице. В договора за кредит е посочено единствено, че размерът
на лихвата се влияе от БЛП на банката и, че неговата промяна е задължителна за
страните. От това следва, че размера на БЛП на самата банка и дали да приложи
или не резултата от изменението на конкретен пазарен индекс, зависи от нейната
субективна преценка. Това е така, защото размерът на БЛП е 1/ опосреден от
изричен акт на банката, а не е налице автоматизъм на промяната; 2/ липсва
всякаква яснота относно математическия алгоритъм, т. е. за начина на формиране
на едностранно променената лихва и отделните компоненти в тази формула; 3/
липсва изискване лихвата да бъде повишена именно с конкретния процент на
повишение на индекса т. е. липсва обвързаност на конкретния размер на
повишението на лихвата с размера на покачване на индекса - независимо от
размера на изменението в индекса единствено от банката зависи с колко точно ще
измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с конкретното изменение на
пазарния индекс.
В този смисъл, липсата на точна
методика /независимо от посочването на компонентите/ за определяне на БЛП и
математическа формула за изчисляване на дължимата договорна лихва не само в
договора за кредит, а и в достъпната за потребителите информация в банката,
както и възможността за едностранна субективна промяна от страна на банката,
води до извода за уговаряне на клаузата единствено в полза на търговеца. Липсва
всякаква яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на
формиране на едностранно променената лихва, респ. - липсва обвързаност на
конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса -
независимо от размера на изменението му единствено от банката зависи с колко
точно ще измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с конкретното
изменение на пазарния индекс. Начинът на формулирането на клаузата на чл. 6 от
Договора е общ, без всякаква конкретика, и дава почти неограничена субективна
власт на банката едностранно да променя лихвата.
Това се потвърждава и от представената
по делото Методика, в която е посочен някакъв механизъм за определяне на БЛП,
но не и конкретна формула за прилагането му. Той се определя едностранно от
Управителния съвет на банката, без да са налице ясни критерии, като негативните
промени в пазарните условия се поемат изцяло от потребителя, с което се
създават предпоставки за настъпване на вреди в правната му сфера.
Сумите, дължими за лихви и таксата за
управление, представляват цената на заетите парични средства. Клаузите, които
дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 12 от Закона за защита на потребителите /в сила от
10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче
законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи
от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително
да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин /Решение
на С. от 21 март 2013 г. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на С. от 14 юни 2012 г.
по дело С-618/10/. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 от ЗПП/, във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл.
145, ал. 1 от З./. /В този смисъл е Решение № 77 от 22.04.2015г. на ВКС по
гр.д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, както и Решение № 51 от 04.04.2016г. по
т.д.№ 504/2015г., II т.о. на ВКС/.
В настоящия случай не е така, като
лисва ясна уговорка, че изменението ще се дължи на външни независещи от банката
причини, с оглед на което, клаузата е уговорена във вреда на длъжника и не
отговаря на изискването за добросъвестност.
Всичко това води до извода за
неравноправност поради противоречие с т. 10, 12 и 13 от чл. 143 ЗЗП, поради
неиндивидуална договореност на клаузата. Предвид изложеното при формиране на
мотиви досежно размера на претендираните суми ще бъде взет предвид уговорения
между страните лихвен процент от 9.15%.
Относно настъпването на
предсрочната изискуемост и уведомяването за нея, както и правата на поръчителя
по чл. 147 ЗЗД съдът формира следните мотиви.
Съгласно т. 18 от ТР №
4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В чл. 19.1 от Договора за
универсален ипотечен кредит е уговорена предсрочна изискуемост при неизпълнение
на задължение по договора, за което се уведомява длъжника. Предвид наложилата
се съдебна практика, правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
е нейно право, като то не настъпва автоматично с факта на неплащане на
погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да
го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника,
било чрез отправено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или
инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за
вземането.
Предвид разрешението в
горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се възползва
от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното
производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. В противен случай заявлението следва да
се отхвърли, а ако е образуван исков процес се отхвърля установителния иск.
В конкретния случай, видно
от водените между страните ч.гр.д.№
5518/2014г. на ВРС, в.ч.т.д.№ 1646/2014г. на ВОС, ч.гр.д.№ 14240/2014г. на ВРС,
в.ч.т.д. № 420/2015г. на ВОС, са обезсилени издадените заповеди за изпълнение и
изпълнителни листи поради ненадлежно уведомяване на длъжниците за предсрочната
изискуемост на процесния кредит. В този смисъл, между страните е установено, че
банката не е уведомила надлежно длъжниците за предсрочната изискуемост към онзи
момент.
Предвид посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Видно от т. 4 от ССЕ от 22.09.2011г. кредитът е
погасяван нередовно. С последващите анекси задълженията са разсрочени.
Последното плащане е извършено на 25.07.2013г., месец след което е настъпила
обективната възможност на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Банката кредитор е обективирала
изявлението си за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжниците в писма,
като на два пъти е направила опит да ги сведе до тяхно знание, но с влезли в
сила определения на ВОС е прието, че връчванията са нередовни. Заявлението и
заповедта за незабавно изпълнение не могат да служат на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост. Горното води до единствения извод, че до датата на
връчване на препис от настоящата искова молба, длъжниците не са уведомени
надлежно за предсрочната изискуемост, като това е сторено едва на 24.10.2016г.,
на която дата същата е получена от процесуалния представител адв. П.Т.. С
получаването на изявлението е завършен и фактическия състав, обуславящ
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че предвид получаването на съдебните книжа от процесуалния им
представител, изявлението в исковата молба за обявяване на предсрочната
изискуемост не поражда действие, защото не е достигнало до тяхното знание.
В т. 2 от представеното по делото
пълномощно /л. 53/ е учредена представителна власт на адв. П.Т. да получава
официални и частни документи, книжа и преписи и др., както и да представлява
страната пред съда. Предвид правилата за активното и пасивно пряко
представителство се счита, че последиците от изявленията получени от
представителя се отразяват директно в правната сфера на представляваното лице и
пораждат съответния правен резултат.
Съдът приема, че уведомленията към
длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обективирани в
получените от тях преписи от исковата молба, са породили валидно правно
действие, с което предвид настъпването на обективния факт на неплащане и
надлежното уведомяване, предсрочната изискуемост се счита за настъпила и
поражда правните последици на превръщане на непогасената част от кредита в
дължима веднага.
С оглед пораждането на правото на
банката да се позове на предсрочната изискуемост в хода на процеса, едва след
получаване от ответниците на препис от исковата молба, шестмесечния срок по чл.
147 ЗЗД за предявяване на иска срещу главния длъжник не е изтекъл и
поръчителството не се е погасило.
Неоснователно е възражението на
длъжниците, че банката не им е предоставила достатъчен срок за изпълнение. Те
са погасявали кредита си в продължителен период от време и са сключвани четири
споразумения при облекчени условия. В един момент са решили да спрат
плащанията. Независимо от причините за това, от този момент, същите са имали
възможност доброволно да погасят задълженията си по кредита и достатъчно дълъг
период за това, предвид обстоятелството, че плащанията са спрели 2013г., а
исковата молба е подадена 2016г.
При определяне размера на дължимите
суми по договора за кредит, съдът кредитира заключението на вещото лице по
допусната съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице е заключило, че към
29.09.2013г. общият размер на дълга е 319 628.70 евро, от които:
141 763.22 евро главница, 9 188.28 евро просрочена лихва, начислена
за периода 16.05.2013г. – 30.01.2014г., 92 438.16 евро наказателна лихва
за просрочена главница, начислена за периода 22.09.2013г. – 29.09.2016г.,
47 232.36 евро неустойка, начислена върху просрочени лихви, начислени за
периода 22.10.2013г. – 29.09.2016г., 29 006.68 евро просрочена лихва по
преструктуриран кредит, начислена за периода 22.05.2010г., преструктурирана с
Анекс №№ 1,2,3,4. При несъобразяване на изменението на БЛП се дължи 141 763.22
евро главница, 9072.77 евро, просрочена договорна лихва, 91306.63 евро
наказателна лихва за просрочена главница, 46660.47 евро, неустойка върху
просрочени лихви и 28123.12 евро, просрочена лихва по преструктуриран кредит,
като съдът приема за доказани тези размери с оглед обявяването на клаузата на
чл.6 за нищожна.
Последната сума от 28123.12 евро, представлява
сбор на неиздължени договорна лихва и неустойка за период преди 16.05.2013г.,
които са признати и разсрочени отново с
нов погасителен план, с оглед, на което не представляват начисляване лихва
върху лихва. Това е посочило и вещото лице в т.9 от заключението.
По изложените съображения и с оглед
установяване на фактите, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение и е налице на предсрочно изискуеми задължения по
договора, съдът намира, че исковете са доказани по своето основание и размер,
при това положение пристъпва към разглеждане на възражението за давност.
Съгласно задължителната съдебна
практика, при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост
на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. /Така Решение № 99 от 1.02.2013г.
на ВКС по т. д. № 610/2011г., I т. о., ТК/.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че процесните вземания за лихви и неустойки са недължими поради
изтичането в тяхна полза на тригодишна погасителна давност, съобразно чл. 111,
б. „б“ и „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
тече от момента, в който вземането е изискуемо. Съобразно задължителната
практика на ВКС /Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора
за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която в
конкретния случай не е изтекла.
Вноските по договора за кредит,
съобразно погасителния план, са дължими от септември 2008г. В сключените между
страните анекси ответниците са признали /Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК/ дължимостта на изискуемите, но
незаплатени задължения по договора, и банката е разсрочила момента за
заплащането им, като с тези действия се е прекъснало теченето на давността,
съответно погасителния й ефект до дата 22.10.2013г., който е крайния срок за
погасяване. От прекъсването на давността с признанието започва да тече нова
давност (чл. 117, ал. 1 ЗЗД).
Исковата молба е подадена на
29.09.2016г., с което се е прекъснало теченето на погасителната давност, като
всички вземания назад до дата 29.09.2013г. не са се погасили по – давност, като
в този период влизат и процесните задължения. Не е погасена по давност и
просрочената лихва по преструктуриран кредит в размер на 29 006.68 евро
независимо от претендирания период от 29.09.2010г. – 29.09.2016г., поради
отделянето и́ като самостоятелно вземане с различен погасителен план, признанието
на задължението към датата на сключването на Анекс № 4 – 16.05.2013г. и
отсрочването му за 22.10.2013г.
Съобразно изложеното, вземанията не са
се погасили по давност.
По изложените правни съображения съдът
намира, че предявените искове за главница, възнаградителни лихви и неустойки са
основателни и следа да бъдат уважени.
Относно отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложи
отговорността за разноските по делото.
Ищецът е представил доказателства
/платежни нареждания и списък с разноски/ и е направил искане за присъждане на
сторените разноски в производството в размер на 24 685.23 лева държавна
такса, 25 000 лева – юрисконсултско възнаграждение и 400 лева - депозит за ССЕ.
Общо в размер от 50 085.23лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
/Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./, в полза на юридически лица и еднолични търговци
се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Относно разноските в
производството следва да се приложат разпоредбите от ЗПП и Наредбата за
заплащането на правната помощ, действащи към момента на постановяване на
решението, защото към този момент възниква правото на страната да получи възстановяване
на извършените разноски.
Съгласно чл. 25 от Наредба
за заплащането на правната помощ /издадена във връзка с чл. 37 от ЗПП/, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. За защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв., възнаграждението
може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.
1.
Съдът приема, че следва да
се присъди максималния размер на предвиденото в Наредбата възнаграждение в
размер на 450лв., доколкото материалният интерес е над 10 000лв. и делото
е с фактическа и правна сложност.
В полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 25 362.81лв. разноски в производството, съразмерно
уважената част от исковете.
Ответниците са
претендирали заплащане на адвокатско възнаграждение чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Представени са
доказателства на л. 147-220 от делото, представляващи извадки от НОИ и
Агенцията по вписванията, от които е видно, че ответниците се легитимират, като
управители, изпълнителни директори, мениджъри в няколко търговски дружества и
са собственици на недвижими имоти. С оглед, на което не отговарят на критериите
за получаване на безплатна правна защита, тъй като не са лица, които не
разполагат доходи и имущество.
Предвид изложеното на
процесуалния представител на отвениците не му се следва поисканото адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********,***
и В.Д.С., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Мария Луиза“
№ 79 сумите както следва:
сумата от 141763.22 евро, представляваща непогасена главница
по договор за ипотечен кредит №32270/21.08.2008г. и Анекс №1/23.09.2010г.,
Анекс №2/23.03.2012г., Анекс №3/13.11.2012г., Анекс №4/16.05.2013г;
сумата от 9072.77евро, представляваща просрочена договорна
лихва за периода 22.10.2013г. до 29.09.2016г;
сумата от 91306.63 евро, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница за периода 22.10.2013г. до 29.09.2016г., начислена върху
просрочената сума за дължима главница в размер на 15 пункта годишно над
уговорения размер на възнаградителната лихва;
сумата от 43137.56евро, представляваща неустойка за периода 22.10.2013г.
до 29.09.2016г., начислена върху просрочената сума за дължима договорна лихва в
размер на 15 % месечно;
сумата от 8123.12
евро, представляваща просрочена лихва върху преструктуриран кредит за
периода 29.09.2010г. до 29.06.2016г., включваща по Анекси №1,2,3,4 непогасени
плащания на неустойка и годишна възнаградителна лихва, погасяването на които е
уговорено в самостоятелен погасителен план,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2016г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.79, ал.1, пр.1, чл. 92, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. от ТЗ, вр. Закона за
кредитните институции.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, бул. „Мария Луиза“ № 79 срещу
М.К.С., ЕГН **********,*** и В.Д.С., ЕГН **********,*** искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. от ТЗ, вр. Закона за кредитните
институции да бъдат осъдени ответниците да заплатят
при условията на солидарност
сумата за разликата над 9072.77евро
до пълния предявен размер от 9188.28 евро, представляваща просрочена договорна лихва за периода
22.10.2013г. до 29.09.2016г;
сумата за разликата над 91306.63 евро до пълния предявен размер от
92438.16евро, представляваща наказателна лихва за просрочена главница за
периода 22.10.2013г. до 29.09.2016г., начислена върху просрочената сума за
дължима главница в размер на 15 пункта годишно над уговорения размер на
възнаградителната лихва;
сумата за разликата над 28123.12 евро до пълния предявен размер от
29006.68евро, представляваща просрочена лихва върху преструктуриран кредит
за периода 29.09.2010г. до 29.06.2016г., включваща по Анекси №1,2,3,4
непогасени плащания на неустойка и годишна възнаградителна лихва, погасяването
на които е уговорено в самостоятелен погасителен план,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********,*** и В.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане“, бул. „Мария Луиза“ № 79, сумата от 25 362.81лева /двадесет и пет хиляди триста шестдесет и два лева и
осемдесет и една стотинки/, разноски в производството, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/