Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 274
13.04.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 68 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ф.А.Ю. ***, подадена
чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, ***, против Решение
№1012-26-540-1/06.01.2023г., издадено от директора на
ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на
оспорващата срещу
Разпореждане № **********/2140-26-1156 от 02.12.2022г. на ръководител на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.
Счита се, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалноправни разпоредби, както и с практиката на Върховния административен
съд. Сочи се, че времето, през което жалбоподателката била неработеща майка –
от 13.02.1974г. до 13.02.1975г., не било зачетено за действителен осигурителен
стаж. Счита се, че предвид периода на придобиване на стажа, действителността му
следвало да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999г. Цитират се
нормативни разпоредби, посредством които се обосновава твърдение, че и при
действащата, и при отменената правна уредба, законодателят изрично признавал
периода на майчинството за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО. Непризнаването на посочения стаж от пенсионния орган и
горестоящия му административен орган, водило до извод за неправилно приложение
на закона от тяхна страна.
По изложените съображения се
моли за отмяна на обжалваното решение и
на потвърденото с него разпореждане, като бъде указано на
административния орган да издаде друго разпореждане, с което на оспорващата да
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТП
на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Твърди, че периодът, през който оспорващата
е била в майчинство не се зачита за действителен стаж. Поради това, като
потвърдил разпореждането на пенсионния орган, административният орган издал
правилен и законосъобразен акт. Моли за присъждане на разноски по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката Ф.А.Ю. е подала до директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление вх.
№ 2113-26-2490 от 17.12.2019г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи доказващи осигурителен стаж и доход.
С Разпореждане № **********/2140-26-317/14.04.2020г. (л.29), на основание чл.68, ал.1 - 3 от КСО, ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Хасково отказал да отпусне ЛПОСВ на Ф.А.Ю.. Няма данни
разпореждането да е било обжалвано.
На 05.08.2022г. Ф.А.Ю.
отново подала до директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на
ЛПОСВ, с вх. № 2113-26-1357/05.08.2022г., и отново ведно с документи, доказващи
осигурителен стаж и доход.
В хода на производството са
били изяснявани обстоятелства, свързани с полаган от лицето труд, като в тази
връзка са налични документи за вътрешна кореспонденция в ТП на НОИ – Хасково, и
са били изготвяни констативни протоколи за установен трудов стаж.
С Разпореждане № **********/2140-26-1156/02.12.2012г.
(л.45), на основание чл.68, ал.1 - 3 от КСО,
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково отново отказал
да отпусне ЛПОСВ на Ф.А.Ю..
В разпореждането се посочва,
че съгласно чл.68, ал.1 - 2 от КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст през 2022г., лицето следва да има навършена възраст 61 години и 10
месеца за жените и придобит осигурителен стаж 36 години и 2 месеца, като приел,
че Ю. не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст 68 г. 11 м. 18
дни, но няма осигурителен стаж 36 г. и 2 месеца, а има 15 г. 00 м. 17 дни. Посочена
е на следващо място разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, съгласно която, в
случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, за 2022г. те придобиват
право на пенсия при навършване на 66 г. и 10 м. за жените и мъжете и не
по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж. Цитирана във връзка с последното, е нормата на § 1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, съдържаща легална дефиниция за „действителен стаж“, и
е прието, че осигурителният стаж за периода на майчинство – от 13.02.1974г. до
13.02.1975г., не е действителен по смисъла на тази норма. Пенсионният орган
посочил, че за жалбоподателката не били налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като имала навършена възраст 68 г. 11 м. и 18 дни, но нямала 15 години
действителен осигурителен стаж, а имала
14 г. 00 м. 17 дни.
На 20.12.2022г. от Ф.А.Ю., чрез пълномощник, е била подадена жалба вх. № 1012-26-540/20.12.2022г.
до директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********/2140-26-1156/02.12.2012г.
В жалбата са наведени доводи за това, че неправилно било отказано зачитането на
действителния трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката за времето като
неработеща майка.
С оспореното Решение №
1012-26-540-1/06.01.2023г. директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата,
подадена от Ф.А.Ю.
срещу Разпореждане № **********/2140-26-1156/02.12.2012г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряван” при ТП на НОИ – Хасково. Цитирани са
нормите на чл.68, ал.1 – 3 от КСО и е разгледано значението на понятията
„осигурителен стаж“ и действителен стаж“, като е посочено, че за действителен
осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за
осигуряване. Прието е, че въпреки че с различни разпоредби законодателят
приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да
бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т. 12 от ДР на
КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил:
времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка
гледала дете до 3-годишна възраст, времето, през което лицето получавало
обезщетение за безработица и др. Като цитирал и анализирал разпоредбите на §1,
ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО, чл.9, ал.7, чл.9а, ал.1 от КСО о чл.38, чл.43 –
45а от Наредбата за пенсиите о осигурителния стаж, административният орган
формирал извода, че с оглед тези разпоредби зачетеният осигурителен стаж
за периода на майчинство от 13.02.1974г. до 13.02.1975г. не е действителен стаж
по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По тези съображения жалбата
на Ф.А.Ю. против разпореждането е била отхвърлена.
По преписката не се съдържат
доказателства за датата, на която процесното Решение е било връчено на
жалбоподателката, но предвид датата на издаването му и дата на подаване на
жалбата против него, следва да се приеме, че оспорването е направено в срок.
Тъй като решението е неблагоприятно за жалбоподателката, същата разполага с
правен интерес от оспорването му. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.
Като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за
основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково,
постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат,
че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, доколкото изхожда именно от директора на ТП на НОИ –
Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за прогласяване
на нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи.
Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствени правила при постановяване на процесното решение.
Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо
абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.
Между страните не се спори,
а и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периода от
13.02.1974г. до 13.02.1975г., Ф.А.Ю. е имала качеството на „неработеща майка“.
Спорен се очертава въпроса дали този период представлява „действителен“
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2,
до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и
т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за
бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж
се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане
на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността
на работното време.
В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за
трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила
и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест,
поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов
стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на Министерския
съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г.,
в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането),
раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от
неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на
трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и
поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по
отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране
и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща
или неработеща, напротив – такова
право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което
липсва правно основание за приложение на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47
от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките
относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006г. по
конституционно дело №9/2005г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г.
по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на
ВАС ).
При зачитането на периода от 13.02.1974г. до 13.02.1975г. и
прибавянето му към вече зачетеният от органа „действителен“ осигурител стаж в
размер на 14г. 00 м. и 17 дни, необходимият минимум от 15 години
действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от
жалбоподателката възраст от 68 години, 11 месеца и 18 дни към 05.08.2022г., оспорващата безспорно доказва
придобитото право на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
При анализа на посочените
норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела, следва
извод, че пенсионният орган неправилно и незаконосъобразно е отказал, на
основание § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, да признае периода на майчинство от
13.02.1974г. до 13.02.1975г. за действителен
осигурителен стаж.
Неправилното прилагане на материалния
закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че решението му се
явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на
обжалваното решение, което налага преписката по заявлението на Ф.А.Ю. да се изпрати на административния пенсионен орган за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно този изход на
спора, съдът намира за основателна своевременно заявената претенция на
основание чл.143, ал.1 от АПК. Същата се доказва до размера от 510 лева, от
които 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в този
размер.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№1012-26-540-1/06.01.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ – Хасково, с което
е отхвърлена жалбата на Ф.А.Ю. ***, срещу Разпореждане № **********/2140-26-1156 от 02.12.2022г. на
ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление №2113-26-1357/05.08.2022г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
подадено от на Ф.А.Ю. ***, при
съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на съдебното
решение.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на Ф.А.Ю., ЕГН: **********,***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и
десет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: