Р Е Ш Е Н И Е
№
26.11.2019 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 06.11.2019 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Н
Р. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 122 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от Е.Д.С., ЕГН **********, адрес: *** , пълномощника адв. Х.Р.К.от АК –
Велико Търново, против ""ЗД
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер
No 87, представители: С.С.П.и
К.Д.К., начин на представляване: заедно,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 във вр. с
чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на сумите :
- 110 000 (сто и десет хиляди) лева /след
допуснато изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК/ - представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените й от ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.07.2018 г. -
датата на ПТП, до окончателното изплащане на задължението,
- 4 751,39 лева - представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди - закупени импланти, медикаменти и проведена
рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2018 г. - датата на ПТП, до
окончателното изплащане на задължението,
причинени от
процесното ПТП.
Ищецът твърди, че на
04.07.2018 г. около 11:30 часа в с. Самуил водачът на
лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, собственост
и управляван от правоспособната
И. Х. А., движейки се в посока
към ЖП прелеза на с.
Самуил, нарушава правилата
за движение по пътищата, като
навлиза в лентата за насрещно движение и удря
правомерно движещият се лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № РР 9008 АМ, собственост
на Е.Д.С. и управляван от правоспособния
водач Г. Н. С. От реализираното
ПТП е пострадала возещата се в л.а.
„Фолксваген Голф" с peг. № РР 6744 ВК ищца. В резултат на ПТП на ищеца са причинени
следните телесни увреждания:
Травматичен шок, Мозъчно сътресение,
Контузия на корем, Контузия на гръден кош, Контузия на бял дроб - травматичен
бял дроб, Съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници. Фрактура на черепа
в ляво темпорално (в областта на слепоочието), Много-фрагментна фрактура на
лакътна става в дясно с нарушение на лъчевият и лакътният
нерв (с оперативна намеса и поставяне на три броя импланти), водещи до
нарушаване на кръвотока на дясната ръка и
невъзможност за захващане и завъртане на ръката, Фрактура на външен пищял на
ляв крак (с оперативна намеса и поставяне на имплант). Продължаваща
рехабилитация и в момента.
Причинените травми са повод за
разстройство на здравето с временна опасност за живота и трайно затруднение в
движението на горен десен крайник, долен ляв крайник и трайно затруднение при
движение на снагата на ищеца за период от около 1 година.
1.
Много-фрагментна фрактура на лакътна става в
дясно е довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник.
2.
Травматичен шок е довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота й.
3.
Контузията на бял дроб - травматичен бял дроб
е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота й.
4.
Нарушението на лъчевият и лакътният
нерв е довело до трайно затруднение в движението на десен горен крайник.
5.
Фрактурата на външен пищял на ляв крак е
довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник.
6.
Постоперативен белег в областта на дясна
лакътна става, с размер 12 см., който по своята същност представя траен загрозяваш
белег.
7.
Фрактура
на черепа в ляво темпорално, съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници,
мозъчно сътресение, контузия на корем, контузия на гръден кош са травми, които
в своята съвкупност се определят като трайно затруднение на нормалните функции
на тялото.
Освен претърпените физически болки и
страдания и до момента при ищеца е налице пост - травматичен стрес, изразяващ
се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен
страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Твърди, че виновен за ПТП е водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК, собственост
и управляван от правоспособната
И.Х.А., за което има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № BG/02/118001087136, валидна от 10. 04.
2018 г. до 09. 04. 2019 г. Излага подробни съображения.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД
гр. София, чрез пълномощника му адвокат
Александър Стефанов Илиев. В същия се сочи, че исковите претенции се оспорват
изцяло - по основание и размер. Оспорва
да е причинен деликт, в който да е пострадала ищецът.
В процесното ПТП не е причинена вреда на ищеца, няма причина връзка между ПТП и
описаните в исковата молба травми. Оспорва иска по размер като завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца - Е.С., която е била
без поставен предпазен колан като пътник в нарушение правилата за движение по
пътищата, като така се е поставила в значителен спрямо нормалния риск. Сочи, че
искът за лихва от датата на ПТП е неоснователен с оглед разпоредбите на чл. 429
ал. 3 КЗ, във връзка с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Депозира и допълнителна молба с която претендира разноски и представя
договор за правна защита и съдействие.
Депозирана е допълнителна искова молба в
срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца, с която се поддържа първоначалната.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК НЕ е постъпил
отговор на допълнителна искова молба от ответника.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си адвокат Х.Р.К.от
АК – Велико Търново. Поддържат исковата претенция и излагат допълнителни
съображения. Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, като представя и Договор за правна защита и съдействие
от 24.06.2019г., в който е отразено че осъществява на ищеца безплатна правна
защита и съдействие /л.256/. Депозира и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание при редовност
в призоваването, за ответника не се явява представител.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Протокол от 04.07.2019 г. по нохд № 162/ 2019
г. по описа на РС Исперих, с определение в същото открито съдебно
заседание е одобрено споразумение, с
което подс. И.Х.А. се е признала за виновна в това,
че на 04.07.2018 г. в с. Самуил при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф" с
рег.№ РР 6744 ВК е нарушила правилата за движение: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда
на повече от едно лице: на Г. Г. С. от гр. Разград, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, поради
счупване на челната кост на черепа с подлежаща мозъчна контузия; на Г. Н. С. от
гр. Разград, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен
крайник на пострадалия, поради счупване на задната част на ставната ямка на лявата тазобедрена става; на М. Г. С. от гр.
Разград, изразяваща се в трайно затрудняване на дъвченето и говоренето на
пострадалия, поради счупване на коронковата част на
първи горен десен резец; на Н. А. Х. от с. Владимировци, изразяваща се в трайно
затрудняване движението на левия долен крайник на пострадалата, поради счупване
на капачката на лявата коленна става; на
Е.Д.С., изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник на
пострадалата, поради вътреставно счупване на дясната раменна кост в областта на дясна лакетна става и трайно затрудняване движението на левия
долен крайник на пострадалата, поради счупване на малкопищялната
кост на лявата подколеница в долната й трета,
като деянието представлява особено тежък случай, с което е осъществила от
обективна и от субективна страна признаците на престъплението по чл. 343, ал.
3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 129, ал.
2 от НК.
Страните не спорят, че за управлявания от И. Х. А. лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК към момента на настъпване на ПТП е
имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № BG/02/118001087136,
валидна от 10.04.2018 г. до 09. 04. 2019 г.
По делото е приложено по воденото срещу И. Х. А. ДП № ЗМ-265/ 18 г. по описа на РУ
на МВР Исперих и нохд № 162/ 2019 г. по описа на РС Исперих.
По настоящото дело бе разпитани като свидетел Д.П.К. –
баща на ищеца. Същият сочи, че след
процесното ПТП ищецът бил лекуван в болница повече от месец. След като бил
изписан от болницата не могъл да се обслужва сам. Били му обездвижени едната
ръка и крака му, а другата му ръка била със счупен пръст. След изписването от
болницата минало още месец и нещо докато можела да измие чиния с едната ръка, а
с другата ръка не можел да прави нищо. Придвижвал се с патерици. И към момента
ищецът не се е възстановил напълно. Бил травмиран, когато се возил в колата
казвал на шофьора „ох, полека, внимавай“.
И към момента ищецът пиел успокоителни заради шока, който все още не е преживял.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза /л. 234-238, 260-262/, което съдът приема като пълно, ясно и правилно, е че:
От медицинската
документация на името на Е.С., приложена по делото, се установи, че при ПТП от
04.07.2018г. пострадалата е получила съчетана травма:
1.
Травма на главата:
-
счупване на лява слепоочна кост с частично ангажиране на орбитата;
-
инкапсулиран хематом
интрабулбарно /дясна орбита/ пристенно
и външностранично;
-
сътресение на мозъка, без обективно установена
отпадна неврологична симптоматика;
2.
Травма
на гърдите - травматичен бял дроб;
3.
Травма
на дясна ръка:
-
полифрагментна
фрактура на дясна лакътна става - супра-
и инетеркондилно /над и през късите грапави
израстъци/ счупване на мишничната кост, последвано от
открито наместване с вътрешна фиксация - остеосинтеза;
-
травма
на лъчевия и лакътния нерв - сензорен и моторен
дефицит;
4.
Травма
на лява ръка - фрактура на върховата фаланга на IV пръст на лява
ръка
5.
Травма
на лява подбедрица в глезенна
област - фрактура на малък пищял - дистална
епифиза /външен глезен/ с открито наместване - остеосинтеза.
По своята медико-биологична характеристика
увреждания обуславят:
-
разстройство на здравето с временна
опасност за живота поради травматичния
бял дроб;
-
трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече
от един месец, по отделно и в съвкупност - заради супра-
и интеркондилното счупване на дясна мишничната кост;
-
трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от
един месец от счупването на далечния край на ляв малък пищял /външен глезен/;
-
временно разстройство на здравето неопасно за живота
на пострадалата
поради закритото счупване на черепа в лява слепоочна област без обективно
установена отпадна неврологична симптоматика;
-
временно разстройство на здравето неопасно за живота
-
от фрактура на върховата фаланга на 1\/пръст на лява ръка;
-
временно разстройство на здравето неопасно за живота
- преживяно
мозъчно сътресение без обективно установена отпадна неврологична симптоматика;
-
временно разстройство на здравето неопасно за живота от травмата на
лъчевия и лакътния нерв на дясна ръка - сензорен и
моторен дефицит;
-
временно разстройство на здравето неопасно за живота
-
заради хематома около дясната очна ябълка /булб/ - пристенно и външностранично на
дясна орбита.
Всички
описани в медицинската документация увреждания могат да бъдат получени при ПТП
- травма в купето на автомобила и се дължат на директни удари в детайли от
интериора, удар или усукване на левия глезен.
Обичайният
оздравителен период за получената от Е.С. съчетана травма при ПТП на
04.07.2018г. е поне шест-осем месеца.
За
получените травми е било проведено болнично лечение - последователни
хоспитализации в ОАИЛ и ОТО на МБАЛ-Разград за периода
06.07.2018г.-20.07.2018г.
Извършени
са диагностични, терапевтични и оперативни процедури по правилата на добрата
медицинска практика - многобройни параклинични и
образни изследвания, оперативно и консервативно лечение, консулти със
специалисти, мониторинг на жизнените показатели.
Медицинските
мероприятия са били наложителни, правилни и в пълен обем. Те не са били опасни
за живота и здравето на пострадалата и са имали за цел подобряване на
състоянието и предотвратяване на бъдещи негативни последици.
След
дехоспитализацията лечението е продължило с:
-
проведени два курса рехабилитация,
-
двукратно балнеолечение;
-
наблюдение от специалист ортопед и невролог,
съобщено при прегледа на 18.09.2019.;
Късни
и трайни последици от процесиите увреждания, към 18.08.2019г. са:
-субективни
- продължително чувство за недостиг на въздух след инцидента; нестабилност на
левия крак; затруднено самообслужване и обичайни дейности; отоци в областта на
левия глезен; епизодично внезапно силно главоболие и неспокоен/липсващ сън;
напрежение при фиксация на погледа; болков синдром за дясна ръка и ляв глезен, купиран с обезболяващи; „изтръпване и липса на
чувствителност от китката надолу“ за дясна ръка, мускулна слабост; невъзможност
за упражняване на физически труд и
-обективни
- асиметрия в анатомичния вид на горните крайници; изразено ограничаване на
движението в дясна лакътна става; леко изразена хипотрофия
на мускулатурата за мишница и предмишница; висок праг
при въздействие на дразнения, намалена и забавена реактивност за пръстите на
дясна ръка с отчетлива разлика при двустранна проба.
При
прегледа на Е.С. на 18.09.2019г. се установиха оперативни белези по кожата:
-
върху дясна лакътна област - вертикален оперативен белег с дължина 12см,
по-широк и мътнорозевеещ в горната половина, линеарен в долната, със следи от наложени 15хирургични
конеца;
-
върху външния глезен на левия крак - вертикален линеарен
ръбец 5,5см с видими следи от 4 хирургични
конеца.
Към
момента не е извършена екстракция на наложените остеосинтези
на дясна мишична кост и външният глезен на левия
крак. Предстои оперативна интервенция.
Въпреки
проведеното болнично и следболнично лечение, според
Експертизата, пълно възстановяване на двигателната функция в засегнатите стави,
както и на моторния и сензорен дефицит за зоните, инервирани
от лъчевия и лакътния нерв на дясна ръка е
невъзможно. Към момента на получаване на травматичните увреждания при ПТП
пострадалата Е.С. е изпитвала силни и продължителни болки и страдания.
Поради
характера на получените травми, за напред пострадалата ще изпитва соматични и
физически болки, като не може да се прогнозира тяхната проява, интензитет и
продължителност.
В
медицинската документация не са описани увреждания, които да сочат марки от
правилно поставен предпазен колан, но това не може да бъде изключено.
Приложените
по делото разходни документи:
-
касов бон 0055571/06.07.18, МБАЛ-Разград, мед
услуги ОА и ИЛ - 11,60лв;
-
фактура №**********/09.07.2018г, МБАЛ-Разград:
заключваща плака за дистална медиална фрактура,
заключваща плака за дистална дорсолатерална
фрактура, малеоларен винт - 3624,00лв;
-
фактура
№**********/11.07.2018г, МБАЛ-Разград:
комплект
остеосинтеза по Вебер -
432,00лв;
-
касов бон 0032252/14.07.18г., МБАЛ-Разград,
мед. услуги ОТО - 46,40лв;
-
фактура №**********/18.07.2018г., „Арманикс“ ЕООД гр. София, помощни средства - 17,39лв;
-
фактура №**********/26.09.2018г, ПРО ЕАД, клон
Павел баня, Балнеохотел Павел баня: 620,00 лв.,
са
относими към проведеното болнично и следболнично
лечение и са във връзка с получените травматични увреждания при ПТП от
04.07.2018г.
От
снетата анамнеза при прегледа на 18.09.2019г. и от медицинската документация не
се установяват данни Е.С. да е страдала от някакви заболявания преди ПТП на
04.07.2018г.
Вещото лице е изготвило заключението след проверка на
медицинските документи представени и приети като доказателства по настоящото
дело /л.11-19, 93-164/, както и след преглед на пострадалата.
Назначена е по
делото и съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като пълно, ясно и правилно /л.214-247, 262-263/. Същата е описала
механизма на настъпване на ПТП, изследвайки материалите, приложени във воденото
досъдебно производство. Според заключението, л. а. „Фолксваген Голф 4“,
управляван от И. А. се е движел по посока с. Владимировци-с. Хърсово – с.
Самуил. Навлязла в с. Самуил. В пътния участък е положена хоризонтална
маркировка М1 „Единична прекъсната линия“, която позволява пресичането й. В
този участък максимално допустимата скорост е 50 км./ч. Автомобила управляван
от И. А. се движел със скорост около 70 км./ч., предавката на автомобила била
изключена. Натиснала спирачката, загубила контрол над автомобила, който се
подхлъзнал, навлязла в насрещната лента за движение. През това време водачът Г.
С., управлявал л.а.“Фолсваген Голф 2“. Преминал през
Т-образно кръстовище и навлязъл в пътя с предимство. Тогава възприел движещия в
неговата пътна лента автомобил, управляван от И.А.. Двата автомобила са били на
разстояние около 110, 40 м. За да предотврати удара, С. предприел маневра, като
отклонил автомобила от платното за движение, навлязъл в крайпътната затревена
площ с едновременно намаляване на скоростта и с готовност да спре. След
изминаване на около 35 м. по затревената площ е настъпил удара между двата
автомобила. Причина за ПТП е поведението на водача И.А.: движение с превишена и
несъобразена скорост при мокра пътна
настилка с износени гуми, погрешни действия с кормилна и спирачна системи;
движение с изключена предавка. Аварийното спиране от водача И.А. е започнало
късно, на разстояние по-малко от опасната му зона на спиране, в която вече е
попадал л. а. „Фолксваген Голф 4“. При движение със скорост 70 км./ч., опасната
зона на спиране е 54, 20 м. Първоначалната регистрация на управлявания от И.А.
автомобил „Фолксваген Голф 4“ е извършена на 28. 08. 1998 г., преминал
технически преглед на 04. 05. 2018 г. Управляваният от Г. С. л.а. “Фолсваген Голф 2“ е с първоначална регистрация на 20. 07.
1989 г., преминал технически преглед на 31. 05. 2018 г. Според експертизата, двата
автомобила са били технически изправни пред ПТП. Експертизата не може да
отговори категорично на въпроса била ли е ищцата с предпазен колан преди ПТП.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Ищцата е избрала защита на накърненото й право чрез
прекия иск против застрахователя по 432, ал. 1 от КЗ. Предявените обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди са
основателни.
Страните не спорят, че към момента на ПТП - 04.07.2018 г., за лекия автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ РР
6744 ВК, собственост и управляван от правоспособната И.Х.А. има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника № BG/02/118001087136, валидна от 10. 04.
2018 г. до 09. 04. 2019 г.
Обект на застраховане
по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни
средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Предмет на застраховката
е деликтната отговорност на
застрахованите лица, т. е. отговорността
за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в
исковото производство срещу него обстоятелства: застрахователен договор,
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, вреди,
причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния
характер на отговорността на застрахователя по този вид застраховка, ако липсва
един от елементите за възникване на гражданската отговорност на прекия
причинител на увреждането, то не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността
на застрахователя по предявения срещу него пряк иск по. За да се приеме, че е
налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено,
че са причинени вреди в резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалата
застрахованото МПС И.А..
В случая с Протоколно определение от 04. 07. 2019 г.
по нохд № 162/ 2019 г. по описа на РС
Исперих е одобрено споразумение, с което подс. И.Х.А.
се е признала за виновна в това, че на 04. 07. 2018 г. в с. Самуил при
управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с рег.№ РР 6744 ВК е нарушила правилата за движение: чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на повече от едно лице, измежду които и на настоящия
ищец Е.Д.С.. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Посочените
актове на наказателния съд обвързват
гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно
противоправността на деянието.
От заключението на САТЕ, назначена по настоящото дело,
от приложените материали в ДП № ЗМ-265/ 18 г. по описа на РУ на МВР Исперих,
Определение от 04. 07. 2019 г. по нохд №
162/ 2019 г. по описа на РС Исперих се установява безспорно виновното и
противоправно поведение на виновния водач И.Х.А., застрахована със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
Съдът кредитира като доказателство по делото
заключението на автотехническата експертиза, тъй като е компетентно, обективно
и обосновано, подкрепя се от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
Доказано е наличието на причинна връзка между
твърдените от ищцата неимуществени и имуществени вреди и претърпяното МПС. В СМЕ,
назначена по делото, са описани горецитираните увреждания на ищеца.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се
прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията,
съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания,
последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в
резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не
за пълно възстановяване. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, от
приложените амбулаторни листи, епикризи, може да се
направи извод, че през изминалия период от време от една година след ПТП, от
което са причинени телесните увреждания на ищцата, оздравителния период не е
приключил. Към момента не е извършена
екстракция на наложените остеосинтези на дясна мишнична кост и външния глезен на левия крак. Предстои
оперативна интервенция. Според СМЕ пълно възстановяване на двигателната функция
в засегнатите стави, както и на моторния и сензорен дефицит на зоните, инервирани от лъчевия и лакътния
нерв на дясната ръка е невъзможно. Вещото лице не изключва соматични и
физически болки занапред, като не може да се прогнозира тяхната проява, интензитет
и продължителност. Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира с
доверие показанията на разпитания по делото свидетел Димитър К. /баща на ищеца/,
в частта им относно здравословното състояние на ищеца относно физическите
увреждания и невъзможността му да се самообслужва, тъй като се подкрепят и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Не са доказани твърденията на ищеца, че до момента е
налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, апетита,
главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо
депресивно разстройство.
При тези факти
съдът счита, че в конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за
обезщетяване на болки и страдания, които се характеризират със сравнително
висок и продължителен интензитет на търпене, като и към момента не са
приключили. Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на
проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и
психическите страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева, като
съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД. До първоначално предявения размер
искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
110 000 лв. е неоснователен и недоказан.
С новия Кодекс на застраховането /Обн.
- ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016
г./ разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от застрахователя на деликвента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на
застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото
застрахователно събитие. По делото /на л. 20/ е приложено писмо с изх. №
НЩ-5976/28.08.2019г. от ответника до ищцата по повод молбата й за изплащане на
обезщетение, във връзка с настъпилото застрахователно събитие по
застрахователна полица BG/02/118001087136
е заведена щета № ********** – ПТП от дата 04. 07. 2018 г. С писмото ищцата е
уведомена да представи поисканите от застрахователя документи, за да бъде
разгледана и удовлетворена претенцията й. Липсват
обаче доказателства кога ищцата е уведомила застрахователя. Съгласно
нормата на чл. 497, ал.1, т.1, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Няма данни
по делото ищцата да е изпратила на ответника поисканите документи. Ето защо
претендираната мораторна лихва следва да бъде начислена от датата на предявяване
на исковата молба 27.11.2018 г., като за
периода 04.07.2018г. – 26.11.2018г. включително, искането за присъждане на
лихви следва да се отхвърли като неоснователно.
Относно иска
за имуществени вреди.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени вреди от процесното ПТП е основателен и доказан до пълния
претендиран размер. Представените по делото разходни документи са във връзка с
констатираните травматични увреждания, според заключението на СМЕ.
Обезщетението се дължи със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска на осн. чл. 429, ал.3 от КЗ по изложените по-горе съображения.
По възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е направил възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като пътувала без
предпазен колан. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в
случая с настъпилите телесни увреждания на ищцата. Автотехническата експертиза не може да отговори
категорично на въпроса била ли е ищцата с предпазен колан преди ПТП.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза също не може да отговори по
категоричен начин на този въпрос.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото
лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан, това възражение следва да бъде доказано от страната, която се
позовава на съпричиняване на вредоносния резултат. Така и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. дело № 457/2014г., II т.о., ТК. В настоящия случай ответното застрахователно дружество не е провело
пълно главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото лице. Ето защо,
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД се явява недоказано.
Относно разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца –
адвокат Х. Р. К., ЕГН **********, от Адвокатска колегия – Велико Търново, със
служебен адрес гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 3, ет.1, адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете - 2 292.60
лв.
Ответникът претендира разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. без ДДС, претендира
и ДДС от 8 00 лв. върху заплатеното адвокатско възнаграждение /л. 58-60/, както
и разноски за заплатен депозит за вещо лице по СМЕ в размер на 102.60 лв. /л.
269-270/.
Относно претенцията си за присъждане на
адвокатско възнаграждение ответникът е представил Договор за правна защита и
съдействие с бланков № 839129 14.12.2018г. /л.60/. Същият съдържа изрично
отразяване, че уговореният адвокатски хонорар 4 000 лв. без ДДС е платен. Предвид изложеното,
договора несъмнено установява извършването на разход /плащане/ в размер на
горната сума от 4 000 лв. - съобразно и приетото в т.1 ТР 6/12 от
6.11.12г. на ОСГТК на ВКС. Липсват доказателства че ДДС, който е в
размер на 800 лв., е заплатен от ответника.
Начисленият към адвокатското
възнаграждение и заплатен от страната
ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК, независимо дали
страната – получател на услугата има право на данъчен кредит. Така и
постановеното в производството по реда на чл. 274, ал.3 ГПК Определение № 109 от
18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК.
Ето защо, предвид липсата на
доказателства че ответника е заплатил ДДС в размер на 800 лв., то доказани
се явяват разноските които е направил за заплащане на адвокатско възнаграждение
само до размера на 4 000 лв.
Ответникът е направил и разноски за
заплатен депозит за вещо лице по СМЕ в размер на 102.60 лв. /л. 269-270/.
С оглед гореизложеното и предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да
се присъди сумата от 2 145.12
лева. За разликата до пълния претендиран размер от 4 902.60 лв., искането
за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Разград, следните суми: държавна такса – 1 790.06 лева, както и 600
лв. за разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира
такса 5 лв.”
Ето защо, на
основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ""ЗД
"БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер
No 87, представители: С.С.П.и
К.Д.К., начин на представляване: заедно,
на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.С.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата 40 000
лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди и сумата 4
751,39 лева /четири хиляди
седемстотин петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради претърпяно
пътно-транспортно произшествие на 04.07.2018 г. в с. Самуил, обл. Разград, причинено от И.Х.А., водач на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф" с
рег.№ РР 6744 ВК, за което
има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“
АД със застрахователна полица BG /02/118001087136, ведно със
законната лихва, считано от 27.11.2018 г.
до окончателно изплащане на всяка една отглавниците.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до първоначално предявения размер от 110 000 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва върху главниците за двата иска за периода от
04.07.2018г. до 26.11.2018г. включително, като неоснователни и недоказани.
Присъдените суми следва да се преведат по следната
банкова сметка:
*** *** „Банка ДСК“ АД, с титуляр
Е.Д.С., ЕГН **********
***""
АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс
Баучер No 87,
представители: С.С.П.и К.Д.К., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Христо Райков Коев, ЕГН **********, от Адвокатска колегия – Велико
Търново, със служебен адрес гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 3, ет.1 на
осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 292.60 лева /две хиляди двеста деветдесет и два лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ""ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс
Баучер No 87,
представители: С.С.П.и К.Д.К., начин на представляване: заедно, сумата 2 145.12 лева /две хиляди сто четиридесет и пет лева и дванадесет
стотинки/, за разноски по делото, като отхвърля искането за присъждане на
разноски за разликата да пълния претендиран размер от 4 902.60 лв., като
неоснователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ""ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец,
бул. Джеймс Баучер No 87,
представители: С.С.П.и К.Д.К., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:
-
1 790.06 лева /хиляда седемстотин и деветдесет лева и
шест стотинки/ – представляваща държавна такса дължима по исковата молба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
-
600.00 лева /шестстотин
лева/ - представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
-
5 лева /пет лева/, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия:
НР