№ 1000
гр. София , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261605 от 03.12.2020г., постановено по гр. д. №
14327/2018 г. СГС, І ГО, 3 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А.
А. Д., М. А. Д., А. А. Д. и Б. А. Д., наследници на П. А. Д., починала в хода на
производството, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 80 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска в частта за разликата до 100 000 лв., като неоснователен. С
решението СГС, І ГО, 3 състав е осъдил А. А. Д., М. А. Д., А. А. Д. и Б. А. Д.
да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по компенсация, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 80 лв. – депозит за свидетел и
експертиза и ю.к. възнаграждение 90 лв.
Срещу решението в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да
заплати на ищците разликата над 36 000 лв. до присъдените 80 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, е подадената въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за
неправилност, тъй като е постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. В жалбата се релевират възражения за неправилност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон по
1
приложението на чл. 52 ЗЗД. Прави се оплакване, че присъденото
обезщетение е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната
съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че размерът на
обезщетението не съответства на действително претърпените от пострадалата
вреди от процесното ПТП, като изрично се посочва, че няма доказателства
нейната смърт да има връзка с настъпването на произшествието. Поддържа се,
релевираното пред първата инстанция възражение за съпричиняване от страна
на П. Д., тъй като към момента на удара се е намирала на пътното платно,
където не е следвало да се движат пешеходци. Прави се искане въззивният
съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата в размер от 36 000 лв. до
присъдените 80 000 лв., ведно със законната лихва. Предявява се претенция за
присъждане на направените разноски в двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ответниците по жалбата, чрез
процесуалния си представител, са подали отговор, с който заявяват, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендират присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ЗК „Лев Инс“
АД, чрез своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна
жалба, като моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, вместо което да намали размера на присъденото
обезщетение. Ответниците по жалбата, представлявани от пълномощника си,
оспорват подадената въззивна жалба и поддържат депозирания отговор.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, търпени от наследодателката на ищците, починала
по време на процеса, вследствие на ПТП настъпило на 12.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото
правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди
и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение,
2
СГС, І ГО, 3 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в
случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер
на 80 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване на
противоправния резултат от страна на пострадалата е намерено за
неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от
починалата по време на производството ищца вследствие на процесното ПТП
неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 36 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2018г. до окончателното й
изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на
присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по
наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника, които се
свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ се установи, че вследствие на претърпяното произшествие
П. А. Д. е получила диафизарни полифрагментни фрактури на тибия и фибула
(многофрагментни счупвания на голямопищялната и малкопищялната кост)
на дясната подбедрица и фрактура на IV-та метатарзална кост (счупване на
IV-та предноходилна кост) на лявото стъпало. Проведено й е било
медикаментозно лечение с вливане на водно-солеви разтвори,
антикоагуланти, обезболяващи, антибиотици, кортикостероид, отхрачващи,
диуретик и оперативно лечение – открито наместване на фрактурите на
подбедрицата с вътрешна фиксация на тибия (голямопищялна кост) и фибула
(малкопищялна кост) с 27 см. плака (с два проксимални перкутанни винта и
дистално два перкутанни застопоряващи винта). Според доктора за период от
около шест месеца ищцата е търпяла болки и страдания, като за първия месец
те са били с интензивен характер. Вещото лице е отбелязало, че с оглед и
наличието на остеопороза възможни са появата на болки в областта на
фрактурите и за в бъдеще при по-голямо натоварване, промяна във времето.
Докторът е посочил, че при правилно протекъл оздравителен период
възстановяването на ищцата би отнело около шест месеца. Констатирал е
3
липсата на данни за настъпили усложнения по време на възстановяването, но
е посочил, че такива не се и очакват.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си, като уточнява, че остеопорозата е характерно явление за възрастта на
пострадалата, което позволява по-лесно да се получат самите счупвания, тъй
като костите стават тънки и крехки. Експертът уточнява, че върху
оздравителния процес по-голямо влияние оказва възрастта, отколкото
остеопорозата.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и
обективно на поставените въпроси.
От събраните пред първата инстанция показания на свидетелката В. Д.
(снаха на починалата ищца и майка на Б. и М., конституирани като ищци по
време на процеса) съдът приема за установено следното: Свидетелката е
научила за инцидента непосредствено след настъпването му. Произшествието
се случило пред блока, в който живеели пострадалата и свидетелката.
Свидетелката излязла пред блока, в близост до който видяла пострадалата да
лежи на земята. Последната изпитвала силни болки. Извикали спешна помощ,
след което ищцата била откарана в Окръжна болница. След направени
изследвания било установено, че кракът й бил счупен и трябвало да претърпи
операция. Операцията била извършена, но било установено, че и другия крак
бил засегнат. Ищцата била в болницата една седмица, придружена от
близките си. След като я изписали, последните я откарали вкъщи.
Пострадалата не могла да се възстанови. За нея се грижила свидетелката и
друга жена. Взели под наем ортопедично легло и наели рехабилитатор, но
състоянието й не се подобрило. През цялото време била на легло и не можела
да се обслужва сама. Фрактурата на крака зараснала, но изпитвала страх.
Изпитвала болки, особено на мястото на фрактурата на крака. Приемала
болкоуспокояващи. Преди инцидента се придвижвала свободно без помощни
средства и се обслужвала сама. Преди произшествието започнала да изпитва
болки в коленете, но слухът и зрението й били добри.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като
счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени
впечатления, които не са в противоречие с останалия доказателствен
материал по делото.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
4
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за частично основателни
оплакванията в жалбата на ответника, че определеното от първостепенния
съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Апелативният
съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получените от
ищцата увреди – две средни увреди на двата крака, което безспорно е
затруднило движенията на пострадалата и тя е била на постелен режим.
Съдът взе предвид продължителността на възстановителния период – 6
месеца, вида на проведеното лечение, което включва едноседмичен болничен
престой и оперативна интервенция, а след това е продължило в домашни
условия. Съобрази и изпитваните за продължителен период от време болки и
страдания от ищцата, както и обстоятелството, че последната е била на легло,
като изцяло е разчитала на помощта и грижата на своите близки, което със
сигурност е довело до значителен дискомфорт за нея. Съдът взе предвид и
негативните последици, които инцидентът е оставил върху психиката на
пострадалата, която е започнала да изпитва страх, свързан със случилото се.
От друга страна, са налице обстоятелства, водещи до намаляване на
дължимото обезщетение, а именно, че по време на възстановителния период
не са налице данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на
ищцата, свързани с процесните травми. Такива не са били очаквани и да
настъпят. По делото не се доказа, че получените от процесното ПТП травми
са довели по какъвто и да е начин до смъртта на ищцата. На обезщетяване
подлежат единствено действително настъпилите и доказани вреди, получени
вследствие на процесното непозволено увреждане. Съдът съобрази и стадия
на обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост намира,
че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно установените
по делото факти, възлиза на сумата от 60 000 лв.
За да остави без уважение жалбата на ответното дружество в останалата
й част, настоящият състав съобрази, че въпреки възрастта си, преди
инцидента, ищцата е можела да се грижи сама за себе си. След случилото се
последната е била поставена на легло, като е разчитала изцяло на грижите на
своите близки, което е довело до значителен дискомфорт за нея. Освен това,
пострадалата в един продължителен период е изпитвала болки и неудобства,
които при промяна на времето, а понякога и без причина са се появявали.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата настоящият състав намира същото за недоказано. От
показанията на свидетеля А., който бил водач на процесния лек автомобил, се
установи следното: инцидентът е настъпил пред блоковото пространство на
блока, в който живеел, в пространството между двата входа „Б“ и „В“.
Мястото не било паркинг, а улица, на която спирали от двете страни на
5
тротоара коли. Свидетелят започнал да изкарва колата си назад, като се
уверил, че няма никой. На 5 метра от него имало спрял голям бус, който бил
без стъкла, поради което водачът-свидетел имал видимост единствено зад
собствения си автомобил. Бусът бил паркиран за него в ляво,
перпендикулярано на неговото движение Бусът пречел на видимостта на
водача. В момента, в който тръгнал назад с автомобила си, зад буса се
показали две жени. Свидетелят натиснал спирачките в този момент, но усетил
звук от удар. Това бил моментът, в който автомобилът на свидетеля се
изравнил с паркирания бус. На мястото нямало знаци, нямало обозначено
място за пресичане. Времето било ясно. Водачът не видял двете жени, поради
наличието на буса, натиснал спирачка, но всичко станало за секунди. Всички
автомобили били спрени по този начин от двете страни на улицата, но само
бусът стърчал около 2 метра от общата редица. Свидетелят не можел да види
нищо зад него. Когато изравнил автомобила си с буса, тогава забелязал
пешеходките и натиснал спирачките. Последните се движили бавно.
Свидетелят също се движил бавно.
От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза
/САТЕ/ се установи, че произшествието е настъпило в гр. София, ж.к.
„Младост“, пред бл. 333, около вход 3, на паркинга пред блока – по дължина
на паркинга – на 2,0 – 3,0 м след началото на вх. 3, считано по посоката на
движение на заден ход (от вх. 1 към вх. 4); по широчина на платното за
движение – на 7,0 – 7,5 м вдясно от левия край на паркинга, считано от
същата посока. Вещото лице е уточнило, че липсват данни за наличие на
пътна маркировка и вертикална сигнализация в участъка от пътя, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие. Установило е, че няма данни и
за наличие на пешеходна пътека. Експертът е посочил, че става дума за улица,
намираща се в междублоково пространство, на която паркират от двете й
страни автомобили, и вероятността да липсва такава сигнализация,
маркировка и пешеходна пътека е много голяма. На платното за движение не
е имало препятствия, ограничаващи видимостта, освен паркирани автомобили
от двете страни на улицата. Експертът е посочил, че няма данни къде се е
намирала пешеходката в момента, когато е предприела предвижване по пътя,
както и къде се е намирал в този момент лекият автомобил и не може да бъде
определено каква е била видимостта на пешеходката. Но е отбелязал, че към
момента, когато лекият автомобил е започнал движение на заден ход,
пешеходката и нейната придружителка са били с гръб към него. Поради което
вещото лице е установило, че двете пешеходки би трябвало да са пресичали
пътното платно, а не са се движели надлъжно по него. Скоростта на лекия
автомобил е била ниска – около 5 км/ч. Опасната му зона за спиране е била
около 2 метра. Вещото лице е приело, че причината за настъпилото
произшествие е поведението на водача на автомобила, който е следвало да се
убеди по несъмнен начин, че пътят е свободен и няма да застраши останалите
участници в движението. В случая липсата на видимост не е извинение за
действията му.
6
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като експертът е
отговорил пълно и изчерпателно на поставените въпроси, като констатациите
му не са в противоречие с останалия доказателствен материал.
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля А.А. в частта
им, в която е заявил, че видимостта му е била ограничена от намиращ се
перпендикулярно на неговото движения голям бус. По делото нито в
констативния протокол, нито в материалите по НАХД е отразено наличието
на такова препятствие. В тази връзка съдът не обсъжда и АТЕ в частта, в
която вещото лице коментира показанията на водача на процесния лек
автомобил.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е
недоказано. Действително по делото беше установено, че ищцата се е
намирала на пътното платно за движение, където е настъпил ударът. Само по
себе си предвижването на пешеходец по пътното платно не може да се приеме
като достатъчно основание, че лицето е допринесло за настъпването на
процесното ПТП. По делото липсват данни, от които може да се установи
къде се е намирала пешеходката в момента, в който е предприела пресичане
на улицата. Следва да се вземе предвид, че става въпрос за улица в
междублоково пространство, с паркирани от двете страни леки автомобили,
като беше установено, че в участъка липсват пътна маркировка и пешеходни
пътеки. Не без значение е и обстоятелството, че тротоарната настилка в
случая се намира не непосредствено до улицата, а пред входовете на самия
блок. Като в тази връзка следва да се посочи, че от АТЕ се установи, че
пешеходките са пресичали улицата, а не са се движели надлъжно по нея и в
момента на удара те са били с гръб към лекия автомобил, извършващ маневра
„движение на заден ход“.
В заключение: Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищците разликата над
60 000 лв. до присъдените 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди на тяхната наследодателка, която е починала по време
на процеса. С въззивното решение съдът следва да отхвърли исковата
претенция за разликата над 60 000лв. до 80 000лв. В останалата обжалвана
част решението на СГС следва да бъде потвърдено. Ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
допълнително сумата от 170 лв. – депозит за свидетел, експертиза и
юрисконсултско възнаграждание.
По отношение на разноските пред САС, с оглед частичната
основателност на въззивната жалба на ответника, ищците му дължат разноски
в размер на 445.45лв. Въззивникът дължи, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,
т.2 ЗАдв., на адв. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие в размер на 1009.09лв.
7
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261605 от 03.12.2020г., постановено по гр. д. №
14327/2018 г. по описа на СГС, І ГО, 3 състав в частта, в която ЗК „Лев Инс“
АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати
на А. А. Д., М. А. Д., А. А. Д. и Б. А. Д., наследници на П. А. Д., починала в
хода на производството, разликата над 60 000 лв. до присъдените 80 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 12.07.2017г.,
ведно със законната лихва от 29.10.2018г. до окончателното изплащане, като
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. Д., ЕГН: **********, починала в хода
на производството, на чието място са конституирани наследниците й по
закон: А. А. Д., ЕГН: **********, М. А. Д., ЕГН: **********, А. А. Д., ЕГН:
********** и Б. А. Д., ЕГН: ********** против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
********* иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата
от 20 000лв., представляващи разликата над 60 000лв., /присъдени от САС/ до
80 000лв., /присъдени от СГС/, ведно със законната лихва, считано от
29.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН: **********, М. А. Д., ЕГН: **********, А. А.
Д., ЕГН: ********** и Б. А. Д., ЕГН: **********, наследници на П. А. Д.,
ЕГН: **********, починала в хода на производството, да заплатят на ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК: *********, сумата от още 170лв. – разноски, направени в
производството пред СГС и сумата от 445.45 лв. – разноски пред САС, на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати, на основание чл. 38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв., на адв. Н. А. М. сумата от 1009.09лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие
на ищците пред САС, съобразно отхвърлената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решение № 261605 от 03.12.2020г., постановено по гр. д. № 14327/2018
г. по описа на СГС, І ГО, 3 състав, в частта, в която предявеният от П. А. Д.,
починала в хода на настоящото производство, на чието място са
конституирани наследниците й А. А. Д., М. А. Д., А. А. Д. и Б. А. Д. против
ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 429, ал.1,
т.1 КЗ е уважен за сумата от 36 000 лв., ведно със законната лихва върху
8
сумата, считано от 29.10.2018г. до окончателното изплащане, както и в
частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лв. до пълния
предявен размер от 100 000 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9