Решение по дело №978/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260061
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Тихомира Георгиева Казасова
Дело: 20204520100978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260061

гр. Русе, 25.01.2021 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 978 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

И.Ж. заявява, че на 05.12.2018г. сключила, с „Авиа Тур“ ЕООД, Договор за организирано пътуване до Китай, Хонг Конг и Макао, което следвало да се осъществи в периода 05.05.2019г. – 18.05.2019г.

Твърди, че е заплатила 4786 лева, както следва: на 07.12.2018г. – 2400 лева и на 06.02.2019г. – 2386 лева. Пояснява, че на първата дата са внесени 12 000 лева, от които 2400 лева са разпределени на нейно име, а на втората дата от общо внесената сума 7214 лева, на нейно име са разпределени 2386 лева.

Тъй като организаторът не могъл да събере съответния минимум туристи, екскурзията не се състояла и на 14.05.2019г. „Авиа Тур“ ЕООД анулирало договора. На следващия месец, дружеството възстановило на ищцата част от авансово внесената сума – 3000 лева, но до настоящия момент не заплатило остатъка от сумата – 1786 лева.

Предвид наличието на Договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, сключен между „Авиа Тур“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“, с оглед разпоредбата на чл.100, ал.3 ЗТ, И.Ж. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№59 да й заплати сумата 1786 лева – застрахователно обезщетение по полица „Отговорност на туроператора“ №13160183990000001 за претърпени имуществени вреди от неизпълнен Договор за организирано пътуване от 05.12.2018г., сключен с „Авиа Тур“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът - ЗАД „Алианц България“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва факта, че на 11.01.2018г. между ЗАД „Алианц България“ и „Авиа Тур“ ЕООД е сключен договор за задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, под формата на застрахователна полица №13160183990000001. Страните приели няколко хипотези при които застраховката покрива разходи за щети. Ответникът сочи една от тях, относима към настоящия спор: „възстановяване на платените от потребителя суми по договор за организирано пътуване преди започване на пътуването“.

Застрахователят счита, че искът е неоснователен, тъй като в нарушение разпоредбата на чл.380 КЗ, ищецът не е отправил писмена застрахователна покана към ЗАД „Алианц България“.

Приема, че изложените в исковата молба факти, релевантни за спора не са подкрепени с писмени доказателства. Не ставало ясно по какъв начин е разпределена сумата 12 000 лева, за която се твърди, че е внесена по сметка на туроператора във връзка с процесния договор.

По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно между страните обстоятелството, че на 11.01.2018г. между ЗАД „Алианц България“ и „Авиа Тур“ ЕООД е сключен договор за задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, под формата на застрахователна полица №13160183990000001.

В началото на м.декември 2018г. „Авиа Тур“ ЕООД от една страна, а от друга: А. Г. Г., Г. Д. Г., М.И. Г., Р. П. Г., Л. Г.Ж., Г. Г. Ж. и И.Г.Ж. сключили договор за организирано туристическо пътуване, по силата на който туроператорът се задължил да предостави на потребителите срещу заплащане организирано туристическо пътуване по дестинация: Китай, Хонг Конг и Макао, с начална дата на отпътуване 05.05.2019г., продължителност 13 дни, при условията на договора.

На 06.02.2019г. Г. Ж., Л. Ж. и И.Ж. внесли по сметка на „Авиа Тур“ ЕООД 7214 лева. През м.декември 2018г. А. Г. Г. превела на дружеството 12 000 лева, които според основанието, посочено в преводно нареждане от 07.12.2018г. са за „Екскурзия Китай 05.-17.05.2019г.“.

На 14.05.2019г. договорът е анулиран.

През м.юни 2019г. „Авиа Тур“ ЕООД възстановило на ищцата сумата 3000 лева. Като основание в преводното нареждане е вписано: „Екскурзия до Китай“.

Приложена е справка, в която са вписани направените от Атанаска Генкова, И.Ж. и Мария Ганева вноски за организираната екскурзия и сумите, които са възстановени.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.100,           ал.3 ЗТ и чл.86 ЗЗД.

В конкретната хипотеза не е спорно наличието на облигационна връзка между ЗАД „Алианц България“ и „Авиа Тур“ ЕООД, основана на застрахователен договор, сключен по реда на чл.97 ЗТ (застраховка „Отговорност на туроператора“), обективиран в полица №13160183990000001/11.01.2018г. със срок на действие от 23.02.2018г. до 22.02.2019г., съгласно който застрахователят се задължава да покрие отговорността на туроператора за причинени и настъпили през срока на застраховката имуществени вреди на потребителя на организирани пътувания. Застрахователното покритие включва: 1. Възстановяване на платените от потребителя суми по договора за организирано пътуване, преди започване на пътуването; 2. Заплащане разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора; 3. Разходите, свързани с връщане на потребителя до началния пункт на пътуването.

Според чл.97, ал.4 ЗТ, застрахователният договор не може да съдържа клаузи, които изключват или ограничават правата на пътуващия, включително в резултат на неизпълнение на задължения от страна на туроператора.

Установено е, че между И.Ж. и „Авиа тур“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, основано на Договор за организирано туристическо пътуване, сключен на 05.12.2018г., съгласно който туроператора поел задължение да организира пътуване по дестинация Китай, Хонг Конг и Макао, с начална дата на отпътуване 05.05.2019г., продължителност 13 дни, срещу възнаграждение 4405 лева/4545 лева.

Според разпоредбата на чл.100, ал.3 ЗТ, при настъпило застрахователно събитие пътуващият може да предяви претенцията си директно срещу застрахователя. Дължимото на потребителя на туристически услуги застрахователно обезщетение е в размер на понесените от него имуществени вреди, които са съизмерими със стойността на заплатените от него суми по сключения с туроператора договор.

Ответникът намира иска за недоказан, предвид липсата на доказателства за начина, по който са разпределени внесените от потребителите суми, по сметка на туроператора. Действително справката за плащанията и възстановените суми по договора (лист 18), както и „Анулация“ (лист 17), изготвени от „Авиа тур“ ЕООД не са подписани от представител на туроператора, но съдържат информация, която кореспондира с данните от приетите по делото платежни документи и доказателствената стойност на документите следва да се прецени от съда в съвкупност с останалите събрани в хода на производството доказателства. На 07.12.2018г. е извършен превод в размер на 12 000 лева (лист 54), а с преводно нареждане от 06.02.2019г., И.Ж. прехвърлила по сметка на „Авиа тур“ ЕООД сумата 7214 лева (лист 15). Тези вноски са отразени в справката на стр.18, графа „направени плащания“ и е посочена как са разпределени между пътуващите, т.е. установено е, че ищцата е заплатила общо 4786 лева. Според същата справка, на 27.06.2019г. „Авиа тур“ ЕООД е възстановило на ищцата 3000 лева, факт, който се установява с прието по делото платежно нареждане – лист 16. Визиран е и дължимия остатък – 1786 лева.

При преценка на доказателствата, се налага извод, че ищцата е изпълнила задължението си, произтичащо от Договор за организирано туристическо пътуване, сключен на 05.12.2018г., а обстоятелството, че част от внесената сума и е възстановена, обуславя извод, че пътуването не се е състояло по вина на туроператора.

Ако се приеме, че липсват доказателства за разпределение на постъпилите и възстановени суми, то от наличните преводни нареждания следва, че „Авия тур“ ЕООД следва да заплати на И.Ж. разликата между внесените 7214 лева и възстановените 3000 лева.

След като организираното пътуване не е осъществено не по вина на потребителя, за туроператора е възникнало задължение да възстанови платените суми по неосъществения договор за туристически услуги. Налице е покрит риск, съгласно уговореното в застрахователния договор „Отговорност на туроператора“, обективиран в полица №13160183990000001/11.01.2018г. и в този смисъл съдът намира за установено настъпило застрахователно събитие. Реализирането на покрит застрахователен риск е породило за ответника задължение да плати застрахователно обезщетение на потребителя на туристически услуги.

Неоснователен е доводът, че обезщетение не се дължи, тъй като не е отправена писмена застрахователна претенция към ЗАД „Алианц България“. Допустимостта и основателността на прекия иск не е обвързана от изпълнение процедурата по доброволно уреждане на отношенията между потребителя на туристическата услуга и застрахователя, така, както например изрично е предвидено при задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (чл.498, ал.3 КЗ). Нормата на чл.380, ал.3 КЗ урежда последиците от неизпълнение на това задължение, а именно: забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на мораторна лихва. В случая, такава се претендира от датата на завеждане на иска – 18.02.2020г.

С оглед изложеното съдът намира, че претенциите като основателни следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение разноските:

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 427 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№59 да заплати на И.Г.Ж., ЕГН ********** сумите: 1786 лева – застрахователно обезщетение по полица „Отговорност на туроператора“ №13160183990000001 за претърпени имуществени вреди от неизпълнен Договор за организирано пътуване от 05.12.2018г., сключен с „Авиа Тур“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020г. до окончателното й изплащане и 427 лева – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: