Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260061
гр. Русе, 25.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на
петнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 978 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
И.Ж. заявява, че на
05.12.2018г. сключила, с „Авиа Тур“ ЕООД, Договор за организирано пътуване до
Китай, Хонг Конг и Макао, което следвало да се осъществи в периода 05.05.2019г.
– 18.05.2019г.
Твърди, че е заплатила
4786 лева, както следва: на 07.12.2018г. – 2400 лева и на 06.02.2019г. – 2386
лева. Пояснява, че на първата дата са внесени 12 000 лева, от които 2400
лева са разпределени на нейно име, а на втората дата от общо внесената сума
7214 лева, на нейно име са разпределени 2386 лева.
Тъй като организаторът не
могъл да събере съответния минимум туристи, екскурзията не се състояла и на
14.05.2019г. „Авиа Тур“ ЕООД анулирало договора. На следващия месец,
дружеството възстановило на ищцата част от авансово внесената сума – 3000 лева,
но до настоящия момент не заплатило остатъка от сумата – 1786 лева.
Предвид наличието на
Договор за застраховка „Отговорност на туроператора“, сключен между „Авиа Тур“
ЕООД и ЗАД „Алианц България“, с оглед разпоредбата на чл.100, ал.3 ЗТ, И.Ж.
моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „Алианц България“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“№59 да й заплати сумата 1786 лева – застрахователно обезщетение по
полица „Отговорност на туроператора“ №13160183990000001 за претърпени
имуществени вреди от неизпълнен Договор за организирано пътуване от
05.12.2018г., сключен с „Авиа Тур“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.02.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът - ЗАД „Алианц България“ е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Не оспорва факта, че на 11.01.2018г. между ЗАД „Алианц България“ и „Авиа
Тур“ ЕООД е сключен договор за задължителна застраховка, покриваща отговорност
на туроператора, под формата на застрахователна полица №13160183990000001.
Страните приели няколко хипотези при които застраховката покрива разходи за
щети. Ответникът сочи една от тях, относима към настоящия спор: „възстановяване
на платените от потребителя суми по договор за организирано пътуване преди
започване на пътуването“.
Застрахователят счита, че искът е неоснователен, тъй като в нарушение
разпоредбата на чл.380 КЗ, ищецът не е отправил писмена застрахователна покана
към ЗАД „Алианц България“.
Приема, че изложените в исковата молба факти,
релевантни за спора не са подкрепени с писмени доказателства. Не ставало ясно
по какъв начин е разпределена сумата 12 000 лева, за която се твърди, че е
внесена по сметка на туроператора във връзка с процесния договор.
По изложените съображения моли съда да отхвърли
претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в
хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно между
страните обстоятелството, че на 11.01.2018г. между ЗАД „Алианц
България“ и „Авиа Тур“ ЕООД е сключен договор за задължителна застраховка,
покриваща отговорност на туроператора, под формата на застрахователна полица
№13160183990000001.
В началото на м.декември
2018г. „Авиа Тур“ ЕООД от една страна, а от друга: А. Г. Г., Г. Д. Г., М.И. Г.,
Р. П. Г., Л. Г.Ж., Г. Г. Ж. и И.Г.Ж. сключили договор за организирано
туристическо пътуване, по силата на който туроператорът се задължил да
предостави на потребителите срещу заплащане организирано туристическо пътуване
по дестинация: Китай, Хонг Конг и Макао, с начална дата на отпътуване
05.05.2019г., продължителност 13 дни, при условията на договора.
На 06.02.2019г. Г. Ж., Л.
Ж. и И.Ж. внесли по сметка на „Авиа Тур“ ЕООД 7214 лева. През м.декември 2018г.
А. Г. Г. превела на дружеството 12 000 лева, които според основанието,
посочено в преводно нареждане от 07.12.2018г. са за „Екскурзия Китай
05.-17.05.2019г.“.
На 14.05.2019г. договорът
е анулиран.
През м.юни 2019г. „Авиа
Тур“ ЕООД възстановило на ищцата сумата 3000 лева. Като основание в преводното
нареждане е вписано: „Екскурзия до Китай“.
Приложена е справка, в
която са вписани направените от Атанаска Генкова, И.Ж. и Мария Ганева вноски за
организираната екскурзия и сумите, които са възстановени.
Установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.100, ал.3 ЗТ и чл.86 ЗЗД.
В конкретната хипотеза не е спорно наличието на облигационна връзка между ЗАД
„Алианц България“ и „Авиа Тур“ ЕООД, основана на застрахователен договор,
сключен по реда на чл.97 ЗТ (застраховка „Отговорност на туроператора“),
обективиран в полица №13160183990000001/11.01.2018г. със срок на действие от
23.02.2018г. до 22.02.2019г., съгласно който застрахователят се задължава да
покрие отговорността на туроператора за причинени и настъпили през срока на
застраховката имуществени вреди на потребителя на организирани пътувания.
Застрахователното покритие включва: 1. Възстановяване на платените от
потребителя суми по договора за организирано пътуване, преди започване на
пътуването; 2. Заплащане разликата в случаите, когато по време на пътуването са
предоставени само част от услугите, уговорени в договора; 3. Разходите,
свързани с връщане на потребителя до началния пункт на пътуването.
Според чл.97, ал.4 ЗТ, застрахователният договор не може да съдържа клаузи,
които изключват или ограничават правата на пътуващия, включително в резултат на
неизпълнение на задължения от страна на туроператора.
Установено е, че между И.Ж. и „Авиа тур“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение, основано на Договор за организирано туристическо пътуване,
сключен на 05.12.2018г., съгласно който туроператора поел задължение да
организира пътуване по дестинация Китай,
Хонг Конг и Макао, с начална дата на отпътуване 05.05.2019г., продължителност
13 дни, срещу възнаграждение 4405 лева/4545 лева.
Според разпоредбата на чл.100, ал.3 ЗТ, при настъпило застрахователно
събитие пътуващият може да предяви претенцията си директно срещу
застрахователя. Дължимото на потребителя на туристически услуги застрахователно
обезщетение е в размер на понесените от него имуществени вреди, които са
съизмерими със стойността на заплатените от него суми по сключения с
туроператора договор.
Ответникът намира иска за недоказан, предвид липсата на доказателства за
начина, по който са разпределени внесените от потребителите суми, по сметка на
туроператора. Действително справката за плащанията и възстановените суми по
договора (лист 18), както и „Анулация“ (лист 17), изготвени от „Авиа тур“ ЕООД
не са подписани от представител на туроператора, но съдържат информация, която
кореспондира с данните от приетите по делото платежни документи и
доказателствената стойност на документите следва да се прецени от съда в
съвкупност с останалите събрани в хода на производството доказателства. На
07.12.2018г. е извършен превод в размер на 12 000 лева (лист 54), а с
преводно нареждане от 06.02.2019г., И.Ж. прехвърлила по сметка на „Авиа тур“
ЕООД сумата 7214 лева (лист 15). Тези вноски са отразени в справката на стр.18,
графа „направени плащания“ и е посочена как са разпределени между пътуващите, т.е.
установено е, че ищцата е заплатила общо 4786 лева. Според същата справка, на
27.06.2019г. „Авиа тур“ ЕООД е възстановило на ищцата 3000 лева, факт, който се
установява с прието по делото платежно нареждане – лист 16. Визиран е и
дължимия остатък – 1786 лева.
При преценка на доказателствата, се налага извод, че ищцата е изпълнила
задължението си, произтичащо от Договор за организирано туристическо пътуване,
сключен на 05.12.2018г., а обстоятелството, че част от внесената сума и е
възстановена, обуславя извод, че пътуването не се е състояло по вина на
туроператора.
Ако се приеме, че липсват доказателства за разпределение на постъпилите и
възстановени суми, то от наличните преводни нареждания следва, че „Авия тур“
ЕООД следва да заплати на И.Ж. разликата между внесените 7214 лева и
възстановените 3000 лева.
След като организираното пътуване не е осъществено не по вина на потребителя,
за туроператора е възникнало задължение да възстанови платените суми по
неосъществения договор за туристически услуги. Налице е покрит риск, съгласно
уговореното в застрахователния договор „Отговорност на туроператора“,
обективиран в полица №13160183990000001/11.01.2018г. и в този смисъл съдът
намира за установено настъпило застрахователно събитие. Реализирането на покрит
застрахователен риск е породило за ответника задължение да плати
застрахователно обезщетение на потребителя на туристически услуги.
Неоснователен е доводът, че обезщетение не се дължи, тъй като не е
отправена писмена застрахователна претенция към ЗАД „Алианц България“. Допустимостта
и основателността на прекия иск не е обвързана от изпълнение процедурата по
доброволно уреждане на отношенията между потребителя на туристическата услуга и
застрахователя, така, както например изрично е предвидено при задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ (чл.498, ал.3 КЗ). Нормата на чл.380, ал.3 КЗ урежда последиците от неизпълнение на това задължение, а именно: забава на
кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на
мораторна лихва. В случая, такава се претендира от датата на завеждане на иска
– 18.02.2020г.
С оглед изложеното съдът намира, че претенциите като основателни следва да
бъдат уважени изцяло.
По отношение разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 427 лева – заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз
Ал.Дондуков“№59 да заплати на И.Г.Ж., ЕГН ********** сумите: 1786 лева – застрахователно обезщетение
по полица „Отговорност на туроператора“ №13160183990000001 за претърпени
имуществени вреди от неизпълнен Договор за организирано пътуване от
05.12.2018г., сключен с „Авиа Тур“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.02.2020г. до окончателното й изплащане и 427 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: