№ 139
гр. Пазарджик, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220102821 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Община Лесичово, със седалище и
адрес на управление- с. Лесичово, ул. „Никола Чочков“№11-13,
представлявана от Кмета Серьожа Лазаров, срещу Сдружение с идеална
цел „Народно читалище Георги Бенковски- 1900“, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление- с. Церово, общ. Лесичово,
представлявано от Д. И. В.- Председател, с правно основание чл.124 ГПК
и цена на иска от 40 337.80лв.
В подадената искова молба се твърди, че на 05.07.2013 г. с договор
за дарение - акт 8, т. 22, вх.рег.№ 5969, дв.вхр 5969/2013 г. по описа на
Службата по вписванията – ИР Пазарджик, ищецът е прехвърлил чрез
дарение в собственост на ответника следния недвижим имот: УПИ VIII-
читалище, в кв. 40 по ПУП на с. Церово с площ от 2088 кв.м. ведно с
построената в него двуетажна масивна сграда с площ от 855 кв.м. -
читалище. Описаната по-горе сделка е привидна. Никога
ищцовата община не е имала намерение да дари на ответното сдружение
с нестопанска цел собствения си имот. Формално са използвали
нотариалната форма за дарение на имот с цел реализирането на проект по
1
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за саниране на
читалищната сграда.
Твърди се, че след реализирането на проекта ответникът се
задължил да върне собствеността, но и до настоящия момент това не е
сторено. Обстоятелство, че процесната сделка е привидна се знаело от
тогавашния председател на ответника, като неговото съгласие бе изразено
в нарочно издадения обратен документ (contra letter).
Сочи се, че доверителят му не желае продължаване на това правно
състояние, същевременно ответника не изпълнявал поетото задължение
да възстанови собствеността. Касае се за имот общинска собственост,
пряко отговорност за защитата на който носи кмета на Общината.
Сградата е свързана с провеждането на различни културни мероприятия
на територията на селото, организатор на които е Община Лесичово. За
всяко мероприятие следва да се иска разрешение от ръководството на
читалището, което се титулова за собственик на сградата, но не е. Това
затруднява дейността на общината, както и предоставянето на различни
услуги на населението. Всичко това обосновава правния интерес от
настоящия установителен иск, с който желаят установяване на твърдяната
от тях привидност и обезсилване на вписания в имотния регистър договор
за дарение.
Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и
след като докажат твърдините от тях обстоятелства, да постанови съдебен
акт, с който приема за установено по отношение на ответника, че
изповяданата в договора за дарение от 05.07.2013 г. сделка е привидна,
поради което е нищожна. Моли съда да присъди на ищеца и сторените по
делото съдебноделоводни разноски. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
2
съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От представения с исковата молба и приложен по делото заверен
препис от Договор за дарение от 05.07.2013г. - акт 8, т. 22, вх.рег.№ 5969,
дв.вхр 5969/2013 г. по описа на Службата по вписванията – ИР
Пазарджик се установява, ищецът е прехвърлил чрез дарение в
собственост на ответника следния недвижим имот: УПИ VIII-читалище, в
кв. 40 по ПУП на с. Церово с площ от 2088 кв.м. ведно с построената в
него двуетажна масивна сграда с площ от 855 кв.м. - читалище.
Процесното дарение е било извършено при условие дареният да
кандидатства и реализира проект по Програмата за развитие на селските
райони 2007-2013г. Данъчната оценка на даряваният имот е 35524.90лв.
Приложено е и Удостоверение за данъчната оценка на имота по
чл.3,ал.2 от Приложение №2 към ЗМДТ.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че страните
са подписали Споразумение от 04.07.2013г. , с което по същество се
споразумяват да сключат привиден договор за дарение, което е било
сторено на следващия ден – 05.07.2013г. Мотивите за сключване на
процесният договор за дарение /видно от съдържанието на приетото
Споразумение/ са Сдружение с идеална цел „Народно читалище Георги
Бенковски- 1900“, ЕИК- ********* да кандидатства и реализира проект
по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Със същото
споразумение, сдружението се е задължило да върне собствеността на
имота на Общината.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявения иск: Уредбата на
недействителността е императивна и защитава правния ред. На
нищожност на сделките може да се позовава с иск или възражение всеки,
който има правен интерес от това. Предявяването на иск съществува като
правна възможност за всеки, който има интерес от него, а правен интерес
могат да имат не само субектите на спорното правоотношение, но и трети
3
лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от
съществуването или несъществуването на спорното право, т.е. могат да се
ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на
иска.
Ищецът има интерес със сила на пресъдено нещо да отрече
действието на сключения на 05.07.2013г. между страните договор.
По отношение основателността на предявения иск:
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.26
ал.2 пр.5 от ЗЗД във вр. с чл.17 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по
който са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му
последици. Целта е да се създаде привидност пред третите лица/не и
между страните/ за това какви са действителните отношения между
страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от
последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност
за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание,
тогава е налице абсолютна симулация, а когато волята на страните е да
си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице относителна
симулация. При относителната симулация са налице две съглашения-
явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито
такова, което урежда действителните отношения. Както при абсолютната,
така и при относителната симулация, привидният договор е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата случая страните
не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна
симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с
привидния договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата
на чл.17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
В конкретният случай, от представените с исковата молба
писмени доказателства, които са приети от съда и неоспорени от
ответната страна, се доказаха по безспорен начин твърденията на
ищеца,че опасаната сделка е привидна , като към момента на сключването
4
й, ищцовата страна не е имала реално намерение да дари на ответното
сдружение с нестопанска цел собствения си имот. Формално са
използвали нотариалната форма за дарение на имот с цел реализирането
на проект по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за
саниране на читалищната сграда, което се потвърждава и от приложеното
Споразумение от 04.07.2013г. , с което по същество се споразумяват да
сключат привиден договор за дарение, което е било сторено на следващия
ден – 05.07.2013г. След реализирането на проекта ответникът се задължил
да върне собствеността, което до настоящия момент това не е било
сторено /няма данни по делото за това/. Обстоятелство, че процесната
сделка е привидна се е знаело от тогавашния председател на ответника,
като неговото съгласие е било изразено в нарочно издадения обратен
документ (contra letter).
Сградата е свързана с провеждането на различни културни мероприятия
на територията на селото, организатор на които е Община Лесичово,
което затруднява дейността на общината, както и предоставянето на
различни услуги на населението.
Предвид изложеното, сключената между страните сделка е
привидна, поради което следва да бъде прогласена за нищожна,без съдът
да обсъжда останалите аргументи на страните. За пълнота следва да се
отбележи, че в хода на настоящото производство не са били представени
от ответната страна каквито и да е доказателства,дори не са били
направени възражения, чрез които да се оспорят изложената от ищеца
фактическа обстановка и представените доказателства.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в
исковото производство в размер на 403.37лв. – заплатена държавна такса
и 1740.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,
сключеният между Община Лесичово, със седалище и адрес на
управление- с. Лесичово, ул. „Никола Чочков“№11-13, представлявана от
Кмета Серьожа Лазаров, и Сдружение с идеална цел „Народно читалище
Георги Бенковски- 1900“, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- с. Церово, общ. Лесичово, представлявано от Д. И. В.-
Председател, Договор за дарение от 05.07.2013г. - акт 8, т. 22, вх.рег.№
5969, дв.вхр 5969/2013 г. по описа на Службата по вписванията – ИР
Пазарджик, с който ищецът е прехвърлил чрез дарение в собственост на
ответника следния недвижим имот: УПИ VIII-читалище, в кв. 40 по ПУП
на с. Церово с площ от 2088 кв.м. ведно с построената в него двуетажна
масивна сграда с площ от 855 кв.м. – читалище, като привиден.
ОСЪЖДА „Народно читалище Георги Бенковски- 1900“, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- с. Церово, общ.
Лесичово, представлявано от Д. И. В.- Председател, да заплати на
Община Лесичово, със седалище и адрес на управление- с. Лесичово, ул.
„Никола Чочков“№11-13, представлявана от Кмета Серьожа Лазаров,
сумата от 2143.37лв. /две хиляди сто четиридесет и три лева и тридесет и
седем стотинки/ за сторените от ищеца разноски по гр.дело №2821/2022г.
по описа на РС- Пазарджик, на осн. чл.78,ал.1 ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ОС-
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6