Р Е
Ш Е Н
И Е
260408/17.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 04.11.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 2270 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “А.П.Д.“
ЕООД, против НП № 03-011233/02.05.2019год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на работодател е
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява
от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление с
оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е пададена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 26.03.2019год. св. М. и нейна колежка инспектори в „ДИТ“ Варна, извършили
проверка в търговски обект Делта Планет мол – Варна, няколко дни след като
обекта бил издаден от строителят и бил започнал ремонт от наемателите на
наетите от тях търговски площи. В хода на проверката посетили
наетия от въззивното дружество магазин в търговския комплекс при което видели
лице което сглобява мебели. Било установено,
че лицето Н. Н* престира труд в полза на „ А.П.Д.“ ЕООД изпълнявайки функциите
на общ работник. Същият нямал сключен писмен трудов договор с „А.П.Д.“ ЕООД. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР1909805/23.04.2019г..
В хода на проверката била попълнена декларация от работника Н*, в която
той декларирал, че работи за „ А.П.Д.“ ЕООД при
определено работно време от 9 до 18 часа, с определено трудово възнаграждение
без да е сключен трудов договор между страните в писмена форма. На въззивното дружество била изпратена призовка
за представяне на писмени доказателства по започналата проверка по спазване на
трудовото законодателство.
В хода на документалната проверка било
установено, че „А.П.Д." ЕООД
в качеството на работодател, не е изпълнил дадено задължително за изпълнение
предписание с Протокол № ПР1818879/29.06.2018 г. на Дирекция „Инспекция по
труда" със седалище *** - т.1, относно изискването:
Да се документира начален инструктаж за
безопасност и здраве при работа на
новопостъпилите работници и служители в Книга за Инструктаж /Приложение № 1/ в
деня на постъпването им на работа, съгласно чл.
11, ал. 5 във вр. чл. 12, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.
102/2009 г./, със срок на изпълнение 12.07.2018 г.. При извършена последваща проверка в А.П.Д." ЕООД на
26.03.2019г, от представената Книга за инструктаж /Приложение № 1/ се установи,
че не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа в Книга за инструктаж
/Приложение № 1/ на Николай Рачев Николов изпълняващ длъжност „общ
работник", установен да престира труд в полза на „А.П.Д. „ ЕООД.
Поради това срещу въззивното дружество като работодател
бил съставен АУАН, в
който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е,
че нарушението е извършено на 26.03.2019год. в
гр.Варна.
Актът бил предявен и връчен на представляващия
въззивното дружество, го подписал лично.
Въз основа на акта, АНО издал процесното НП, в което е приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивното дружество като
работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дала
актосъставителката М. и М., които възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика и чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и кореспондиращи с останалите приложени към АНП писмени доказателства.
При извършена служебна
проверка на представените по делото акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и
факти необходими за описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното предписание което не е било изпълнено,
посочен акта в който същото е било дадено, налице са дата и място на извършване
на нарушението. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведените в жалбата възражения в тази насока. АНО е описал
подробно нарушението изразяващо се в неизпълнение на предписание на контролен
орган.
В същност основното възражение за допуснати съществени
нарушения на процес. правила
изложено в жалбата касае обстоятелството лицето полагало ли е труд в полза на
дружеството.
Съдът не споделя посоченото възражение по следните съображения:
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е
извършило нарушението, за
което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за
нарушение по чл. 415, ал.1
от КТ извършено на 26.03.2019год.
Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство.
Субект на това нарушение
може да бъде само лице притежаващо специално качество, а именно работодател или
длъжностно лице, доколкото адресати на задължителните предписания съгласно
чл.404 от КТ могат бъдат само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани
по делото доказателства, както писмени, така и гласни доказателства, в протокол
от 29.06.2018год. са били дадени
редица предписания едно от които е работодателят да
документира начален инструктаж за безопасност
и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за
Инструктаж /Приложение № 1/ в деня на постъпването им на работа, съгласно чл. 11, ал. 5 във вр. чл. 12, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.
102/2009 г./, със срок на изпълнение 12.07.2018 г.
В случая по делото не е
спорно, а и по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства се установява, че въззивното дружество
има качеството на работодател.
От друга страна безспорно
от показанията на св. М.
е, че въззивното дружество работодател не е изпълнило
даденото му предписание да документира провеждането на първоначален инструктаж
на постъпилите на работа работници.
По делото се възразява,
че лицето Н*не е полагал труд за въззивното дружество. В хода на адм.проверка
на място Н* собственоръчно е
попълнил декларация в която е посочил името на въззивното дружество, от кога
работи за тях, размер на възнаграждението, срока на наемане на работа и вида на
извършваната работа. Деклараторът сам е попълнил и своите идентификационни
данни.
По искане на въззивника
лицето бе допуснато до разпит в съдебно заседание. При разпита си Н* заяви,
че никога не е работило за въззивното дружество, по време на проверката се е
намирал в търговския център за да търси свой приятел с които да пият кафе.
Твърди, че не е работил по сглобяване на мебели в наетия от
дружеството магазин. Свид.Н* излага твърдение, че е
бил под натиск от двете служителки от ДИТ Варна, които са го принудили да
попълни декларацията и са му посочвали какво да пише в нея, коя фирма да посочи
и прочие. Той се е съгласил понеже е бил под натиск и
е попълнил декларацията така както са му диктували служителките на ДИТ. Съда не кредитира така посоченото от свидетелят, с изключение на
факта, че в хода на проверката действително се е намирал в магазина нает от
въззивника. Твърдението на свидетелят е непочиващо на
логиката. На първо място в служителите на ДИТ-Варна, не са имали как да знаят
коя фирма е наела конкретния магазин в търговския център. Тази информация им е била дадена именно от Н*. Няма как да се твърди, че те са го принудили да изпише данните на
въззивното дружество в декларацията си. Твърдението му, че е влязъл в
строителния обект за да търси свой приятел с които да пият кафе, отново
противоречи на логиката, освен това и няма как да знае къде се е намирал
магазина в които той работи, тъй като от преди два дни обекта е бил предаден на
възложителят от строителната фирма и са започнали довършителните дейности от
наемателите на търговски обекти. В разпита си този свидетел
твърди, че с приятелят си са носили пано до магазина, след което са щели да
пият кафе. В началото на разпита си в съдебно
заседание свидетелят твърди, че не е извършвал физическа дейност а е посетил
строителния обект в който работи приятелят му с цел да пият кафе. В последствие обаче твърди, че са носили пано за обекта, което от
своя страна води до извод, че е извършвал физическа дейност и то в полза на
въззивника, а не както сочи целта му е била да пие кафе. Също така този
свидетел сочи, че
посетил свой приятел работещ в магазина на въззивното дружество,
като в хода на делото не бяха представени доказателства той да е нает по
какъвто и да е начин да извършва трудова дейност в полза на тъжителя. Поради така изложените противоречия в разпита на свидетелят и
неправдивата версия, че е попълнил декларацията защото е бил под натиск от две
проверяващи жени съда не кредитира показанията му.
По отношение показанията
на свид.М. и свид.М. съда напълно кредитира посоченото от тях, че при
посещаването на търговския обект на въззивното дружество вътре се е намирал свид.Н* е и извършвал дейност по сглобяване на мебели. Техните показания се подкрепят и от попълнената от лицето
декларация. Няма как двете проверяващи да са знаели,
че магазина е нает и се ремонтира именно от въззивното дружество и да са
посочили неговите данни при попълване на декларацията от свид.Н*.
Поради всичко изложено до
тук съдът приема, че свид.Николов е престирал труд в полза на въззивното
дружество и е следвало да му бъде проведен начален инструктаж.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
като такова по чл.415, ал.1 от КТ, доколкото точно тази норма предвижда санкция
за неизпълнение на дадено предписание в размер от 1500лв. до 10000лв.
Съгласно чл.11,
ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа
на всеки работещ. Инструктажите
се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия,
определени от работодателя – ал. 2. Съгласно чл.
11, ал. 5 от същата наредба, проведените инструктажи се
документират в книги за инструктажи,
съгласно Приложение № 1. Анализът на визираната регламентация сочи, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице,
което да извърши и документира инструктажа,
т. е. документирането на инструктажа е
вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е
извършило. В тази връзка, видно от съдържанието на Протокола
/на което се позовава административно-наказващия орган/, органите на Дирекция
"Инспекция по труда"гр. Варна са предписали да се документира
провеждането на периодичен инструктаж по
безопасност и здраве при работа на работниците и служителите, пряко заети в
дейност с висок производствен риск в книга за инструктаж
/Приложение № 1/, съгласно коментираната наредба, но не е посочено това
документиране да се извърши от работодателя, тъй като той няма такова
задължение по закон. В тази връзка неизпълнението на даденото
предписание по т. 1 от коментирания протокол от 29.06.2018 г. не може да се
вмени в отговорност на дружеството – работодател – същото не е адресирано до
него. Налице е несъставомерност на извършеното деяние,
което налага извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление. С оглед коментираната правна уредба, след като
работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същото не може да бъде вменено
в отговорност неизпълнението на това задължение, т. е. същото не може да бъде
субект на посоченото нарушение и да му бъде налагана санкция за него. Оспореното наказателно постановление е издадено в нарушение на
материалния закон.
Предвид
изхода на делото искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно и с оглед разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143
от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения
на л. 31 договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г. и приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат т. оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в
брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. Представеният втори договор за правна защита и съдействие от 24.09.2020г., съда няма да уважи, след като има представен
друг такъв с номера на кочан и прочие идентификационни данни.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Варненският районен съд
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-011233 от 02.05.2019год. на
Директора на „Инспекция
по труда” гр.Варна, с което на „А.п.Д.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2500лв..