РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Разград, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330100725 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София Г. Ц. Г., за
установяване дължимост на вземане в размер на 2206,35 лв. главница, сумата 669,99лв.
договорно възнаграждение, лихва за забава в размер на 513,03лв., законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Както за осъждането да заплати
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 599,19лв. Сочи се, че на 29.11.2019г.
сключен Договор за потребителски кредит № 30040976*** между ищца като кредитор и
ответницата. Сума на кредита 3000лв., срок - 24 месеца, размер на вноската: 181,34 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 48,83 %, Годишен лихвен процент: 41%; Лихвен
процент на ден: 0.11 %. Общо задължение – 4351,13 лв. като договорът подписан при Общи
условия/ОУ/ неразделна част от договора. Поискана и закупена допълнителна услуга Фаст в
размер на 900лв., с размер на вноската 37,50лв. На 29.11.2019г. паричната сума от 3000лв.
преведена по посочена от длъжника банкова сметка. От своя страна длъжникът поел
задължение по договора като го сключил за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска
по план в размер на 218,84лв. с падежна дата 15-точисло от месеца. Договорното
възнаграждение предварително определено в погасителния план е в размер на 1351,13лв.
Съгласно т.15.1 от ОУ към договора се е съгласил да заплати възнаграждението по
допълнителна услуга. Същата съдържа следните елементи-приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, като е извършено необходимите действия от ищеца и
договора е сключен при максимално кратки срокове, като услугата Фаст е използвана от
длъжника. По същата е заплатил сума в размер на 300,81лв. Не е изпълнил задълженията си
1
по договора, направил осем пълни и една непълна погасителни вноски, последната на
10.08.2020г., като на основание чл.12.3 от ОУ към договора на 03.09.2021г. договорът е
обявен за предсрочно изискуем. На длъжника изпратено уведомително писмо с обратна
разписка, което е получено лично от ответника. Към момента размерът на погасеното е в
общо 1773,58лв., с което погасил номинал от 1751,53лв., сумата 12,05лв. за погасяване
лихва за забава на основание т.12.1 от ОУ, 10лв. такси по т.17.4 от ОУ. За периода от
изпадане в забава е начислена лихва в размер на 513,03лв. от 16.04.2020г. до 03.09.2021г.
като към настоящия момент ответницата дължи сума в общ размер на 4040,75лв. По ч.гр.д.
№2238/2021г. на РРС издадена заповедта изпълнение. Като съдът отхвърлил заявлението в
частта за закупена услуга Фаст.
Ответникът депозира отговор. Намира исковата молба за нередовна поради
противоречие между фактите и петитум. Сочи, че се искат недоказано високи суми по
договор, който е в противоречие на разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП ЗПК. Заплащане на
допълнителна услуга, за които липсва анекс. Сочи за неяснота в представен преводен
документ, неяснота кога е уговорено, отпуснат и усвоен. Уведомително писмо и обратна
разписка е с невярно попълване, тъй като положения подпис не е неин. Сочи и за
противоречие на договора с добрите нрави, уговорена възнаградителна лихва надвишаваща
в пъти размера на законната лихва, за недействителност на договора. Порочна и
заблуждаваща практика е така нар. допълнителна услуга. Същата не води до никаква полза,
която да е еквивалентна на уговорената цена. За липса на доказателства че е предоставена
допълнителна услуга, което възнаграждение е прекомерно, заплаща се цена близка до
размера на кредита. Дейностите за допълнителна услуга са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане. На основание чл.10а
ал.2 ЗПК. Както за заплащане на цена без насрещна престация, за наличие на противоречие с
ТР №3/2017г. ОСГТК ВКС. Както, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2
ЗЗП. Оспорва уведомителното писмо, както и преводна бележка от 29.11.2019г.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2238/2021г., е издадена заповед за изпълнение
съответно срещу ответниците за сумите 2206,35 главница,669,99лв. договорно
възнаграждение 15.082020г.-03.09.2021г. обезщетение за забава 513,03лв. за периода
03.09.2021г.-27.10.2021г. Отхвърлено е искането за издаване заповед за изпълнение по
отношение претендирани суми във връзка с пакет допълнителни услуги.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 29.11.2019г. сключен Договор за потребителски кредит №
30040976*** между ищца като кредитор и ответницата като клиент. Като сумата на
кредита е 3000лв., за срок - 24 месеца, размер на вноската: 181,34 лв. Годишен процент на
разходите (ГПР): 48,83 %, Годишен лихвен процент: 41%; Лихвен процент на ден: 0.11 %.
Общо задължение – 4351,13 лв. като договорът подписан при Общи условия/ОУ/ неразделна
част от договора. Закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 900лв., с размер на
вноската 37,50лв. От своя страна длъжникът поел задължение по договора като го сключил
за срок от 24 месеца с месечна погасителна вноска по план в размер на 218,84лв. с падежна
2
дата 15-точисло от месеца. Договорното възнаграждение предварително определено в
погасителния план е в размер на 1351,13лв. Приложено е споразумение за закупуване на
пакет за допълнителна услуга: Приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, с възнаграждение в размер на 900лв.
От заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза се
установява, че сумата 3000лв. е усвоена чрез банков превод по сметка на ответницата на
29.11.2019г. Ответникът заплатил сумата 1773,58лв. От тях за погасяване на кредита, за
закупена допълнителна услуга са отразени 300,81лв. Допълнителната клауза за
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст е в размер на 900лв. Без пакета за договор за
допълнителна услуга е 2575,53 лева. С тази сума се има предвид извършени плащания на
ответника. Сумата 2575,53 лева включва главница - 2052,68 лева и договорна лихва - 522,85
лева, а законовата лихва изчислена отделно е 38,63 лева за периода от 03.09.2021 до
27.10.2021 г. върху сумата от 2575,53 лева. Пакетът допълнителната услуга е 900 лева, т.е.
оскъпява се кредита с 20,68 %. Изчислено при условие, че трябва да върне 5251.13 с включен
пакет, а когато изключи 900 лева, пакетът се получа 4351,13 лева. Тази разлика оскъпява
целия кредит. ГПР е 48%. Разходите са лихвата плюс всички други разходи. В този случай
допълнителния пакет е друг вид разход. Тези 900 лева ответникът не ги получава означава,
че се оскъпява кредитът.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата
на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му
е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск
по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в
заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от
приложеното ч.гр.д.№2238/2021г., да бъде установен и юридическият факт, от който
произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се
твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от
които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на
изискуемост на задълженията по него. Установено е, че ответникът е сключил договор за
потребителски кредит с ищеца както, че отпуснатия заем е бил усвоен. От приложените
писмени доказателства - договор за потребителски кредит, дакларация, споразумение,
искане от ответника за отпускане на потребителски кредит от 29.11.2019г. ОУ, 2 към
договор за кредит и приложените погасителни планове към тях, са подписани от страните.
Съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК в договора се посочват условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Видно от договора и ОУ, от тях неразделна
част е и погасителен план. Договорът съдържа информацията посочена в чл.11 т.9 и т.10
ЗПК, посочен е годишния лихвен процент - 41% както и ГПР-48,83%. Съгласно чл.19 ал.4
от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
3
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е поставила рамка, по
отношение уговорката при потребителските кредити за размера на лихвите, като преди
приемането на разпоредбата критерий за действителност на уговорките за възнагр. лихва са
служели добрите нрави и еквивалентност в насрещните престации. Накърняване на добрите
нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, да възложи на
другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното и положение. За
това при преценка за това намира, че следва да се има предвид и е меродавна разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая уговорения в договора размер на ГЛП, ГРП, дневна лихва е
видно, че не надхвърля пет пъти размера на законната лихва,/основен лихвен процент на
БНБ плюс 10 пункта/. Съобразена е със законовите изисквания, в т.см. и с установените
нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода. Съдът
намира, че установителните претенции са доказани в размерите на изчислените суми от
вещото лице, чието заключение няма причина да не кредитира. Експертът посочва, че
дължимата сума за главница е в размер на 2052,68лв., договорено възнаграждение в размер
на 522,85лв. за процесния период, а размерът на законната лихва е 38,63лв. за периода
03.09.2021 до 27.10.2021г. Като до първоначално предявените размери следва да се
отхвърлят.
По отношение на осъдителния иск: Съдът намира за недействителна клаузата за
предоставен пакет от допълнителни услуги. В договора е посочено, че е избран пакет от
допълнителни услуги, съгласно който се дължи възнаграждение за закупуването му в размер
на 900лв., като вноската по този допълнителен пакет е 37,50лв. Така общият размер по
кредита, включително и по допълнителния пакет е 5251,13 лв. По делото е представен
препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който
ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави една или повече от
конкретно изброени услуги, изразяващи се в: Приоритетно разглеждане на искането си за
отпускане на потребителски кредит преди КЛ След одобряване на отпусната сума се
нарежда към КЛ избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от КР на
подписаните от КЛ/СД ДПК и неговите приложения. Допустимо е да се договори цена за
допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с чл.10а от ЗПК, защото ако не
представляват допълнителни услуги, а са част от условията по кредита ще е налице
нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а предвижда, че
„Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в
споразумението за допълнителни услуги е видно, че става въпрос за действия по
предоставяне на кредита. Уговарянето и събирането предварително на такси е в
нарушение и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Доколкото уговореното
възнаграждение от 900лв. за пакет допълнителни услуги съставлява скрита добавка към
4
възнаградителната лихва и като такава следва да бъде включена в годишния процент на
разходите, който изразява общите разходи по кредита, с максимален размер – пет пъти
размера н законната лихва съгласно чл.19 ал.4 ЗПК, в случая с тази сума, която според
вещото лице оскъпява кредита с 20,68%, се достига размер над законно определения в
посочената норма. Освен това се явява несъвместим с оглед на размера на цена на
допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационните отношения. Тези услуги освен това
нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта, за да бъде съизмерима с цената,
която се заплаща за ползването им. Става въпрос за нищожност на уговорката, която може да
бъде установена и приложената от съда служебно. С оглед на изложеното съдът счита, че за
претендираната сума в размер на 599,19лв. - представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги Фаст, искът следва да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, съразмерно уважената част от установителния иска. За това производство е
заплатена държавна такса за първия иск от 206,83лв., сумата 300лв. депозит за вещо лице,
300лв. юрисконсултско възнаграждение, общ размер на 806,83лв., т.е. се следват 710,01лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска от заплатените 68,83 лв. за държавна
такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение, сумата 218,97лв. - разноските по ч.гр.д.
№2238/2021г. на РРС.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Ц. Г., ЕГН **********, адрес гр.,
ул. Х С * вх.* ет.* ап.* дължи на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата
2052,68 лв./две хиляди петдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/,
ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021г. до окончателното и
изплащане, сумата 522,85лв./петстотин двадесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки/ договорно възнаграждение за периода 15.08.2020г. до 03.09.2021г.,
сумата 38,63лв. / тридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ законна
лихва от 03.09.2021г. до 27.10.2021г., като отхвърля претенциите до
първоначално предявените размери като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска от “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В за осъждането на Г. Ц.
Г., ЕГН **********, адрес гр.Р, ул. Х С * вх.* ет.* ап.* да заплати сума в
5
размер на 599,19лв./петстотин деветдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки/ възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуга Фаст, като
неоснователен
ОСЪЖДА Г. Ц. Г., ЕГН **********, адрес гр.Р, ул. Х С * вх.* ет.* ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В сумата 710,01лв.
/седемстотин и десет лева и една стотинки/ за разноски по настоящото
производство, както и сумата 218,97лв./двеста и осемнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/ за разноски по ч.гр. д. № 2238/2021г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6