№ 412
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.
С определение № 10183/23.09.2022 г., постановено по гр.д. №
12983/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд – ХІІІ гр.с., е прекратено
производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Пловдивския
окръжен съд.
С определение № 2511/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 2809/2022
г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с., е прекратено
производството по делото и е повдигнат спор за родова подсъдност пред
Апелативен съд – Пловдив за определяне на компетентния съд, който да
разгледа предявения от А. И. Г. против М. Г. Г.а иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за
възстановяване на запазена част от наследството на наследодателя И. А.ов Г.,
като делото е изпратено на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по
повдигнатия спор за подсъдност.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Пловдивският районен съд е бил сезиран с предявения от А. И. Г.
против М. Г. Г.а иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. В исковата молба се твърди, че
ищецът е наследник по закон на И. А.ов Г., починал на 07.01.2022 г., който
1
със саморъчно завещание от 01.07.2016 г. е завещал цялото си движимо и
недвижимо имущество на ответницата, негова съпруга, като ищецът счита, че
е накърнена запазената му част от наследството на баща му и моли съда да
постанови решение, с което да възстанови запазената му част от наследството
на И. Г., като намали с 1/3 ид.ч. извършеното от него универсално
завещателно разпореждане от 01.07.2016 г. в полза на М. Г.а.
Основният спорен въпрос е дали искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем
или неоценяем, по който има формирана противоречива практика на
Върховния касационен съд /например в едната насока са О. № 60252/
07.06.2021 г. по гр.д. № 1675/2021 г. на II г.о., О. № 336/25.06.2019 г. по гр.д.
№3511/2018 г. на II г.о. и О. № 26/02.02.2018 г. по гр.д. № 5019/2017 г. на I
г.о., а в обратната – О. № 600092/30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1507/2021 г. на I
г.о./.
На база на всички аргументи, изложени в цитираните определения на
Върховния касационен съд, както и имайки предвид приетото в правната
теория, настоящият състав намира, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем.
Целта на този иск е наследникът с право на запазена част от наследството на
определен наследодател да упражни потестативното си право на намаляване
на извършени от неговия наследодател разпоредителни сделки с безвъзмезден
характер, за да бъде възстановена запазената му част от това наследство. Това
право е с имуществен характер, доколкото чрез него ще се постигне връщане
на разпоредените посредством договор за дарение или завещание имоти в
наследствената маса и ищецът ще получи дела си в натура или в пари. В
същото време следва да се отбележи, че този иск не е вещен, а облигационен,
тъй като чрез него се атакуват извършени от наследодателя сделки, макар
като последица това да се отразява върху правото на собственост на имотите.
При възприемане на този извод съдът намира, че паричната оценка на
предмета на делото, т.е. цената на иска, следва да се определи по реда на чл.
69, ал. 1, т. 4 от ГПК - от сбора от стойността на движимите и недвижимите
вещи, описани в молбата на нотариус Т. К. до Служба по вписванията за
вписване на саморъчното завещание /л. 14 от делото на районния съд/,
80 390,80 лв. и паричната сума по влог от 29 685,30 лв., посочена в молбата на
ищеца на л. 13 от делото на районния съд, т.е. общо 110 076,10 лв.,
съотнесени към претендирания размер на намалението.
2
В настоящия случай се претендира намаляване с 1/3 на извършеното
завещателно разпореждане, колкото се твърди, че това е запазената част на
ищеца от наследството на баща му, т.е. цената на иска е 36 692,03 лв.
На база на определената цена на иска и предвид разпоредбата на чл.
104, т. 4 от ГПК следва да се приеме, че родово компетентен да разгледа
предявения иск като първа инстанция е Окръжен съд - Пловдив, на когото
делото следва да се изпрати.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ, че родово компетентен да се произнесе по предявения от
А. И. Г. против М. Г. Г.а иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, е Пловдивският окръжен
съд, на когото делото следва да се изпрати.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3