Р Е
Ш Е Н
И Е № 185
гр. Кюстендил, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Мая Стойнева след като разгледа докладваното от
съдия Костадинова гр. д. №226 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе
взе предвид :
Адвокат А.Т. ***, действащ като
процесуален представител на Г.И.А. обжалва решение №141/27.02.2019 г., постановено
по гр.д. № 275/2017 г. по описа на КнРС, с което е признато за установено по
отношение на Г.А.И., че М.Г.М. е собственик
по наследство от Г. и С.М., бивши жители на с.***, Кюстендилска област
на ½-една втора ид.част от правото на собственост на поземлен имот № ***,
находящ се в землището на с.***, Кюстендилска област, ЕКАТТЕ ***, с площ на
имота 12.019 дка, начин на трайно ползване- нива, категория на земята при
неполивни условия-четвърта, находящ се в местността „***“, при граници и
съседи: имоти с № № ***, № ***, № ***, имот № *** и имот № ***- изоставени
трайни насаждения; на осн.чл.537,ал.2,пр.3 ГПК е отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № ***/2017 год. на
Нотариус М.М. с рег.№ *** при Нотариална камара- гр.София, с който Г.А.И. е
признат за собственик на основание
давностно владение на имот с номер *** в
землището на с.***, с ЕКАТТЕ ***, община Кюстендил, с площ на имота 12.019 дка,
начин на трайно ползване- нива, при граници и съседи имоти с № ***, № ***, № ***,
имот № *** и имот № ***- изоставени трайни насаждения, както Г.А.И. е осъден да
предаде на М.Г.М., владението на
поземлен имот № ***, находящ се в землището на с.***, Кюстендилска област,
ЕКАТТЕ ***, с площ на имота 12.019 дка, начин на трайно ползване- нива,
категория на земята при неполивни условия- четвърта, находящ се в местността „***“,
при граници и съседи: имоти с № № ***, № ***, № ***, имот № *** и имот № ***-
изоставени трайни насаждения.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районен съд е неправилно изцяло, поради което искането е същото да
се отмени и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявеният иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор. В съдебно заседание
въззиваемата М.М., редовно призована не се е явила и не е изпратила
представител, който да вземе становище по въззивната жалба.
Жалбата, като подадена в законоустановения
срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, подадена е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен
съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявен от М.Г.М. против Г.А.И. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, а
именно да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик
по наследство от Г. и С.М., бивши жители на с.***, Кюстендилска област
на ½ ид.част от правото на собственост на поземлен имот № ***, находящ
се в землището на с.***, Кюстендилска област, ЕКАТТЕ ***, с площ на имота
12.019 дка, начин на трайно ползване- нива, категория на земята при неполивни условия-
четвърта, находящ се в местността „***“, и да бъде осъден ответникът да й
предаде владението на посочения имот.
С обжалваното решение районен съд е уважил иска,
както е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том
***, рег. № ***, дело № ***/*** год. на Нотариус М.М. с рег.№ *** при
Нотариална камара- гр.София, приемайки, че ищцата е собственик на имота по
силата на земеделската реституция, тъй като е възстановено правото на
собственост на Г. С.М., както и по
силата на наследствено правоприемство.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК
въззивният съд относно преценката за правилността на обжалваното решение е
ограничен от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, както и дали при
постановяването му са допуснати нарушения на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Съдът констатира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
Районен съд е изградил правните си изводи въз основа на фактическа
обстановка, изградена при правилна преценка на събраните по делото
доказателства.
От представеното по делото удостоверение за наследници № 31/10.01.2017
год. се установява, че ищцата е дъщеря на С. и Г. М..
С решение № 56-12/12.07.2007 год. на ОСЗГ- гр. Кюстендил се установява,
че на наследодателите на ищцата в стари реални граници е възстановено правото
на собственост на процесния имот с № *** по картата на землището на с. ***, Кюстендилска
област. Представена е скица № ***/*** год. за същия имот.
От жалба, изходяща от ищцата, адресирана до директора на ОД „ЗГ” гр.
Кюстендил за оказване на съдействие се установява, че в процесния имот се е
самонастанил ответникът. Представен е констативен протокол от 04.06.2008 г., от
който е видно, че при извършената проверка на място имотът е трасиран от
поддържаща фирма и е установено, че ответникът неправомерно го ползва, като е
засадил трайни насаждения – череши и го е изорал.
От показанията на св.Б. М. и Е. Ш. се установява, че за процесния имот
има спорове от 2000 г. между ищцата и ответника, като последният го е засадил с череши, че след 2000 г. ищцата
е подавала жалби против ответника за това, че е навлязъл в имота й.
Свидетелката Ш. твърди, че е очевидец на това, че ответникът през 1999 г. е
изсякъл дървета в имота. Свидетелите П. М., И. М. и Й. Р. са заявили, че
ответникът обработва имота от около 15-16 години, че през 2003 г. го е изорал и
го е насадил с череши. Тези свидетели не
знаят някой да е оспорвал, че ползва имота и не са чували за спорове за
собственост. Те твърдят, че ответникът е оградил имота с мрежа и е поставил СОТ.
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот №
***, том ****, рег.№ ***, дело № ***/2017 год. на Нотариус М.М. с рег.№ *** при
Нотариална камара- гр.София, по силата на който ответникът е признат на
основание давностно владение за собственик
на процесния недвижим земеделски имот. В нотариалното производство се съдържа скица №***/*** год. на процесния
имот, в която е отразено, че същият е собственост на насл. на Г. С.М..
В настоящия случай
ищцата обосновава правото си на собственост върху процесния имот със настъпила
земеделска реституция и наследяване от родителите си. Съдът счита, че тя е
доказала правото си на собственост върху имота на твърдените от нея в исковата
молба основания. От представеното решение № **/*** год. на
ОСЗГ- гр.Кюстендил и скица № ***/*** год. се установява, че на С. и Г. М. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници на процесния имот с
№ *** по картата на землището на с. ***, Кюстендилска област, а от удостоверение
за наследници № ***/*** год. се установява, че ищцата е тяхна дъщеря. По делото няма спор,че имотът
се владее от ответника, а видно от съдържащите се по делото доказателства
последният не е доказал, че станал
собственик на имота въз основа на давностно владение, продължило в
периода от м. 1994 г. до 06.12.2017 г. От показанията
на разпитаните по делото свидетели не се установява че
същият необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот по отношение на ищцата и че е
отблъснал на нейни владелчески действия в определения от закона срок.
Действително част от свидетелите сочат, че ответникът е осъществил действия в имота, включващи изрязването на дръвчета и
засаждането на нови, ограждане на имота, поставяне на СОТ, но те не са достатъчни,
за да обосноват извод, че е осъществена трайна фактическа власт. От тях се
установява, че ищцата е знаела, че ответникът има претенции по отношение на
процесния имот и че осъществява действия, които смущават собствеността й, но по
делото са представени доказателства, с които се установява, че тя се е
противопоставяла на извършването им. Показанията на свидетелите са възприети
правилно от първостепенния съд и при обсъждането им не са допуснати процесуални
нарушения.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че районен съд е допуснал процесуално нарушение,
тъй като при изготвянето на доклада не е изпълнил императивното си задължение,
вменено му от разпоредбата на чл. 146, ал.2 от ГПК като не е указал на страните
конкретно за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. След като
направи доклада по делото съдът е длъжен да укаже на всяка една от страните за
кои от твърдените от нея релевантни за спора факти не сочи доказателства,
съобразно разпределената доказателствена
тежест. Когато се твърди, че имотът е придобит по давност, основно
доказателствено средство са свидетелските показания. В случая още в отговора на
исковата молба ответникът е направил искане за допускане до разпит на трима
свидетели, с показанията на които да установи факта на придобиване на имота по
давност. Следователно с оглед конкретиката на делото, съдът не е бил длъжен да
дава указания на ответника.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че районен съд не се е съобразил с дадените от ВКС задължителни указания
в ТР 11/13 г., досежно обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт. С
посоченото тълкувателното решение е прието, че констативен нотариален акт, с
който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587
от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти, а констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост представлява правен извод след преценката на доказателствата, а не
удостоверен от него факт. Този правен извод, направен в специално уредено от
закона производство, завършило с издаване на нотариален акт по чл.587 от ГПК,
легитимира лицето, в полза на което е издаден, за собственик, докато не се
докаже обратното при оспорване на удостовереното вещно право от трето лице,
имащо правен интерес да твърди, че титулярът не е собственик. С тълкувателното
решение се приема, че при оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта на доказване се носи от оспорваща страна, без да намира приложение
редът на чл.193 от ГПК.
Неоснователен
е доводът във въззивната жалба, че районен съд се е произнесъл по непредявен по
чл. 537, ал.2, пр.3 от ГПК иск, отменявайки нотариалния акт. В тази връзка
следва да се посочи следното:
С
констативен нотариален акт се установява принадлежността на правото на
собственост върху недвижими имоти и всяко трето лице, което претендира правото
на собственост, признато с констативния нотариален акт, или оспорва правата на
ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи съществуването на
удостовереното с нотариалния акт право за всички или само за част от имотите,
посочени в нотариалния акт и с постановяването на съдебното решение, което със
сила на присъдено нещо отрича правата на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен по
реда на чл. 537, ал.2 от ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт
следователно е винаги последица от постановяването на съдебното решение, с
което се отричат правата на титуляра на акта и като такава последица може да
засегне констативния нотариален акт само до онзи обем от права, който е отречен
със сила на присъдено нещо с диспозитива на решението по предявения
установителен иск. Излагайки съображения, че констативният нотариален акт
следва да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, съдът формира воля за
неговата отмяна само в онази част и само за онези имоти, които са включени в
спорния предмет по предявения установителен иск. В този см. е Решение № 53 от
7.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2016 г., I г. о.,
Горното обосновава
извода, че решението на районен съд е постановено при правилна преценка на
събраните по делото доказателства.
Установено е, че не са доказани всички елементите на фактическия състав на иска
с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което го е уважил Ето защо решението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
№141/27.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 275/2017 г. по описа на КнРС.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: