С решение № 307/12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 272/2007 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на “Общинска служба по земеделие и гори” , с.Кирково, обл.Кърджали към Областна дирекция “Земеделие и гори”,гр. Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавна лесничейство – с.Чакаларово, общ.Кирково, област Кърджали, че Община Кирково има право да възстанови собственост върху гори в размер на 2515 дка гора в землището на с. Китна, общ.Кирково,които съгласно чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ,бъдат определени от “Общинска служба по земеделие и гори”,с. Кирково,обл. Кърджали към Областна дирекция “Земеделие и гори”,гр. Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – “Общинска служба по земеделие и гори”, с. Кирково, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения, че се касае за учредено от държавата на общините право на ползване върху гори, т.н.”балталъци”, което не подлежи на възстановяване, поради което представените доказателства не са такива по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд като незаконосъобразно и необосновано и да реши делото по същество. В съдебно заседание, чрез своя законен и процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Представя и обстойно писмено становище. Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът – Регионално управление на горите, гр. Кърджали, който чрез своя законен представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въпреки, че първоинстанционният съд правилно бил приел, че процесните земи и гори са били от категорията „балталъци” – отстъпени за вечно ползване на общината, съдът неправилно стигнал до извода, че същите следвало да бъдат възстановени. Счита, че неправилно съдът е отъждествил института на правото на ползване с този на правото на собственост по отношение на горите, предмет на спора,с което е нарушил основни принципи. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържа въззивната жалба. В съдебно заседание,въззиваемият,Община Кирково, чрез процесуалните си представители и писмени бележки ,депозирани по делото,оспорват предявените въззивни жалба. В съдебно заседание и въззиваемият, Държавно лесничейство – Кирково,със седалище с.Чакаларово, чрез своя законен представител, изразява становище за основателност на подадените жалби. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл.197 от ГПК от легитимирани да обжалват лица, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Община – Кирково, обл. Кърджали срещу “Общинска служба по земеделие и гори”, с.Кирково, обл.Кърджали, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 2 515 дка гора в землището на с.Китна,община Кирково. На основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ като страни по делото са били конституирани и Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – Кирково,със седалище с.Чакаларово. Видно от представеното по делото като доказателство заверено копие от протокол № 15 от 31.07.1926 г., комисията по изпълнение на чл.18 от Закона за горите в Пашмаклийското лесничейство, е взела решение, с което е определила за балталъци на жителите на с. Чакиплеръ и Юртчиларъ,по 20 дка на домакинство,или общо всичко 2 760 дка,в м. “Каранкъ- дере”,нискостъблена гора, при посочени граници. Представено е и удостоверение изх.№ 428/10.05.07 г. на Община Кирково,неоспорено от странитев производството,от което се установява,че името Накитлер е предишното наименование на сегашното с. Китна ,общ.Кирково, а името Юрчулар е предишното наименование на сегашното с. Могиляне,общ.Кирково. В производството пред настоящата въззивна инстанция са ангажирани нови писмени доказателства-удостоверение №3/10.01.08 г.,на Държавна агенция “Архиви”,Териториален данъчен архив-Смолян,от което се установява,че в този архив във фонд №117 К - “Околийско агрономство”-Златоград /1938-1944 г./,инв.опис № 1,арх.единица № 15 , под лист с № 13 се съхранява списък с данни за наименованието на населеното място,броя на жителите,земеделските стопанства,обработваемите площи,общинските мери,скотовъдния фонд/в дка/ и горите /в дка/ в Златоградска околия,като посочените сведения са към 31.12.1942 г. В сведението посочено за КИРИЛСКАТА община,Златоградска околия под № 9 е посочено селище КИРНА, с посочена притежавана площ на общински гори от 2 515 дка. И в приложените сведения за Златоградска община и Кирковска община,Златоградска околия ,не фигурира селище с наименование КИТНА или НАКИТЛЕР. В противоречие с така приложените пред въззивния съд доказателства, пред първоинстанционния съд са представени три листа ,на които е изписано ,че също са от Държавен архив-Смолян ,фонд № 117 К,№ 1,арх.ед.№ 15,но на лист №2 /две/ е записано,че в Кирилска община ,населеното място под № 9 е Китна с общински гори от 2 515 дка. В последното не е посочена дата, към която е актуална тази информация. По делото е представено и удостоверение изх.№ 242/08.05.2007 г. на “Общинска служба по земеделие и гори” – Кирково, съгласно което до 08.05.2007 г.,Община – Кирково не е подавала заявление за възстановяване правото на собственост върху гори, находящи се в землището на с. Китна. При тези доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, с предмет правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 2 515 дка гора в землището на с. Китна, общ.Кирково, за неоснователен. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал. 1, установяват с иск срещу общинската служба по земеделие и гори правото да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд. В тази връзка, съдът приема по делото, че претендираните гори в землището на с. Китна ,общ. Кирково, са „балталъци”, което обстоятелство се установява и от цитирания по- горе протокол от № 15/31.07.1926 г. на комисията по чл.18 от Закона за горите от 1925 г. Съгласно чл.18 от Закона за горите от 1925 г., на населените места в новите земи, които се намират всред или край държавните гори и нямат свои общински или частни гори, или имат такива в недостатъчен размер, се отстъпват като балталъци, части от държавните гори, които се намират в землището им, в размер до 20 дка на домакинство. Съобразно разпоредбата на чл.1 от Законът за горите от 1925 г., действащ към 31.07.1926 г. – датата на решението на комисията по чл.18 от закона, общински са горите и пасищата в тях, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване (балталъци), а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Цитираната разпоредба установява, че общинските гори биват два вида: частни имущества на общините – онези, които са придобити по някой от способите за придобиване на собственост (покупка, дарение, завещание и т.н.) и т.н. ”балталъци”, които представляват държавни гори отстъпени за вечно ползване. В смисъла на изложеното както беше посочено по-горе и съобразно представеното писмено доказателство –протокол № 15/31.07.1926 г.,настоящата инстанция счита,че претендираните гори и в претендирания размер в землището на с.Китна,общ. Кирково ,по силата на решението на комисията по чл.18 от ЗГ от 1925 г., са “балталъци”,т.е отстъпени за вечно ползване държавни гори. Не могат да бъда кредитирани като доказателство в противния смисъл ,а именно че претендираните гори са частно имущество на общината,приложените писмени доказателства –заверени копия от архивни единици от ТДА,гр. Смолян. Самите писмени доказателства се намират в противоречие едни с други ,досежно наименованието на населеното място /виж л.№ 2 и л. № 13 от арх.единица № 15/.Ако изходим от л.№ 13 по отношение на който, е конкретизиран актуалния във времево отношение ,момент на притежание на гори наречени в сведението “общински”,то те са принадлежали на населеното място КИРНА ,а ако изходим от л.№2,то за притежаваните от населеното място КИТНА,гори наречени в сведението “общински”,не е конкретизиран актуалния във времево отношение,момент на това притежание. Не без значение в този аспект е и обстоятелството,че доколкото това архивно сведение определено е съставено във времево отношение /съдът визира л.№ 13 -1942 г./,доста след 1926 г.-годината на решението на комисията по чл.18 от ЗГ от 1925 г. ,то определено същото възпроизвежда и съдържанието на това решение,доколкото така отстъпените за вечно ползване гори,и в самия закон са наречени “общински”. Прочие и първоинстанционният съд е стигнал до този извод, а именно ,че претендираните от Община Кирково ,гори съставляват т.н. „балталъци”. В тази връзка,спорно по делото се явява обстоятелството,дали претендираните „балталъци” са общинска собственост, респективно, дали подлежат на възстановяване на общините. Отговорът се съдържа в разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ДВ, бр.13 от 2007 г.), съгласно който не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите (обн. ДВ, бр.71 от 1948 г.), в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци”. Тази разпоредба установява по един безспорен начин, че при т.н. „балталъци” се касае именно до предоставено на общините право на ползване. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 6 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946 г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. Предвид установеното дотук, а именно – че се касае до „балтълъци”, по отношение на които не се възстановява вещното право на ползване и доколкото по делото липсват други писмени доказателства по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, установяващи право на собственост на Община – Кирково върху така заявените гори, то предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Ето защо като е приел противното първоинстанционният съд е постановил едно необосновано и противоречащо на закона решение. Като неправилно, същото следва да бъде отменено. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 307 / 12.10.2007 г., постановено по гр.д.№ 272 /2007 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Община – Кирково, обл. Кърджали, срещу “Общинска служба по земеделие и гори”, с.Кирково, обл.Кърджали, Регионално управление на горите – Кърджали и Държавно лесничейство – с. Кирково, иск, с правно основание чл.13, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, за признаване за установено правото на Община – Кирково да възстанови собственост върху 2 515 дка гора в землището на с. Китна, общ. Кирково, като неоснователен. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.
|