М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 3138/2016 г. на
СГС, НО, 28 с-в
Софийска
градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Б.Н.Б. за
извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 от НК – за
това, че на 3.06.2015 г., в гр. София, в ж. к. ”********, умишлено умъртвил Т.Н.П.,
като му нанесъл множество удари с ръце в областта на главата, с което му
причинил закрита черепно-мозъчна травма – множество кръвонасядания на меката
черепна обвивка, кръвоизливи под конюнктивитите на двете очи, кръвонасядания на
двете ушни миди, рана на лявата ушна мида, многофрагментарни фрактури на
горната челюст, носните и яблъчните кости, открито счупване на долната челюст
вляво с разкъсно-контузна рана на кожата на брадичката, субарахноидни
кръвоизливи /слепоочно и теменно-вляво/, оток на главния мозък, като причина за
смъртта е закрита черепно-мозъчна травма, в резултат на която се е развил тежък
оток на мозъка, който е довел до притискане на центровете на дишане и сърдечно
съдова дейност, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин
и с особена жестокост.
Приети за съвместно разглеждане в наказателното производство са предявени, съответно
от Н.Т.П. и от Ц.В.П., граждански искове срещу подс. Б.Н.Б., за суми от по
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - обезщетение за причинени неимуществени
вреди на ищците, изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата,
съответно на бащата и на съпруга на всеки един от ищците, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 3.06.2015 г. до окончателното им заплащане.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че по безспорен и категоричен начин,
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, е установена
фактическата обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Прокурорът се позовава на свидетелите полицейски служители,
които първи са пристигнали на местопроизшествието и пред които подсъдимият е
заявил, че е умъртвил пострадалия, както и на показанията на свид. Т., който в
инкриминираната вечер е оставил сами пострадалия и подсъдимия в дома на последния.
Представителят на прокуратурата посочва и заключението на приетите по делото
експертизи, които счита за установяващи извършването от страна на подсъдимия на
описаните в обвинителния акт действия по причиняване на смъртта на пострадалия.
Пледира да бъде постановена осъдителна присъда, с която на подсъдимия Б.Б. бъде
наложено наказание между средния и максималния предвиден в закона размер.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци Н.П. и Ц.П. счита за доказано по делото,
че подсъдимият е извършил престъпното деяние, за което е обвинен, поради което
и следва да бъде осъден да заплати обезщетение в целия претендиран от
гражданските ищци размер. Поддържа, че не следва да бъде кредитирана защитната
теза на подсъдимия за липса на спомен от негова страна за обстоятелствата, при
които е извършено деянието. Пледира да бъде постановена осъдителна присъда
спрямо подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Защитникът
на подс. Б.Б. излага доводи, че по делото е останала недоказана обвинителната
теза за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние. Счита, че след
като по делото не е установено точното време за настъпване на смъртта на
пострадалия и при непоследователните и вътрешнопротиворечиви показания на основния
свидетел Ц.Т., наличните по делото доказателства не са достатъчни, за да бъде
приета за установена изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Поддържа, че са налице противоречия между показанията на свидетелите –
полицейски служители, които са отишли първи на местопроизшествието, които не
позволяват да бъдат формирани конкретни фактически изводи. Защитникът на подс. Б.
счита, че при извършения оглед на местопроизшествие са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се извършването му от
некопметентно лице, липса на съдебен медик при извършването му, неучастието на
поемни лица в извършването на отразените в протокола действия, които нарушения
са основание същият да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
Според защитника на подсъдимия наличните по делото доказателства от косвен
характер не могат да обусловят категоричен и безспорен извод за това, че същият
е извършител на престъпното деяние, поради което следва да бъде постановена
оправдателна присъда.
Подс. Б.Б.
не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, че
вечерта на инкриминирания ден пострадалият Т.П. и свид. Ц.Т. дошли на гости в
дома му, като впоследствие, за времето от 19,30 до 22,00 ч. нямал никакви
спомени какво е ставало и къде е бил. Първият такъв спомен у подсъдимия бил за
влизането му в неговия апартамент към 22,00 ч., когато открил тялото на
пострадалия и се обадил на тел. 112. Подс. Б. отрича да е изпивал голямо
количество алкохол, като твърди, че поради заболяване на черния дроб не
употребявал такъв. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б.Н.Б. е роден на ***
***, българин, български гражданин, с висше образование, вдовец, безработен,
неосъждан, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
Подс. Б.Б. се познавал със свид. Ц.Т.,
тъй като двамата били колеги от предишен период от време, когато работили в
БАН. Свид. Ц.Т. се познавал и с пострадалия Т.П., който живеел в съседен вход в
бл. ***на кв. „********“.
Т.П. знаел, че свид. Т. има
познат, който се занимавал с поправка на електрически устройства и при случайна
среща между двамата в следобеда на 3.06.2015 г. го попитал дали същият негов
познат може да извърши ремонт на платка за токоподаващо устройство. Този познат
на свид. Ц.Т. бил подс. Б.Б.. По повод на разговора с пострадалия Т.П. свид. Ц.Т.
се обадил на подс. Б. и го попитал дали може да ремонтира такава платка.
Подсъдимият поискал да види платката и тъй като при него имало вече поправен
таймер, оставен му от свид. Т., поканил последния да иде да си го вземе, като
дойде заедно с пострадалия.
Свид. Ц.Т. и пострадалият Т.П.
отишли между 17,30 ч. и 18,00 ч. в дома на подс. Б.Б. ***, ж. к. ”********,
като носели закупени преди това от свид. Т. една бутилка мента и една бутилка
мастика, както и пържена цаца. Тримата седнали в хола на жилището на подс. Б.Б.
и започнали да пият алкохол.
Към 19,30 ч. свид. Ц.Т. решил да
си тръгва и напуснал жилището на подс. Б.Б., като в него останали последният и
пострадалият Т.П.. Докато пътувал към дома си, за времето от 19,44 ч. до 20,20
ч., свид. Т. набирал пет пъти от своя мобилен телефон с номер ********известният
му ползван от подс. Б.Б. номер на мобилен телефон ********, но не могъл да
проведе разговор с него. На път към жилището си свид. Ц.Т. напазарувал и се
прибрал към 21,00 ч., като след това отново отишъл до магазина.
Междувременно пострадалият Т.П. и
подс. Б.Б. продължили да пият алкохол в жилището на последния, като в резултат
на това и двамата достигнали до състояние на обикновено алкохолно опиянение.
Алкохолното опиване, в което се намирал подс. Б.Б. било към тежка степен, но
същото не му пречело да разбира свойството и значението на действията си, както
и да ръководи постъпките си. В неустановен момент в периода между 19,30 ч. и
22,24 ч. между пострадалия Т.П. и подс. Б.Б. възникнал конфликт с неустановен
по делото повод, който прераснал във физическо стълкновение. В рамките на това
стълкновение подс. Б.Б. нанесъл множество удари с ръце в областта на главата на
пострадалия Т.П., с което му причинил закрита черепно-мозъчна травма –
множество кръвонасядания на меката черепна обвивка, кръвоизливи под
конюнктивитите на двете очи, кръвонасядания на двете ушни миди, рана на лявата
ушна мида, многофрагментарни фрактури на горната челюст, носните и яблъчните
кости, открито счупване на долната челюст вляво с разкъсно-контузна рана на
кожата на брадичката, субарахноидни кръвоизливи /слепоочно и теменно-вляво/,
оток на главния мозък.
В резултат на така причинената му
от нанесените удари от подс. Б.Б.
закрита черепно-мозъчна травма, у пострадалия Т.П. се е развил тежък
оток на мозъка, който е довел до притискане на центровете на дишане и сърдечно
съдова дейност и оттам – до настъпване на смъртта на П..
В хода на нанасяния му от подс. Б.Б.
побой пострадалият Т.П. се опитвал да се защитава с ръцете си от ударите на
подсъдимия, като същевременно е изпитвал болки и страдания, както и емоционално
да възприема случващото се с него. Това продължило до изпадането на пострадалия
в безсъзнателно състояние в резултат на причинената от ударите на подсъдимия
черепно-мозъчна травма с кръвоизливи под меката мозъчна обвивка и развилия се
тежък мозъчен оток.
След като пострадалият Т.П.
престанал да показва признаци на живот подс. Б.Б. решил да се обади на
полицията, за да съобщи, че е намерил в апартамента си трупа на неизвестен мъж.
От мобилен телефон с номер ********, който също имал на разположение, освен
този с номер ********, в 22,24 ч. подс. Б.Б. набрал телефонен номер ********,
който бил на познатата му свид. Ц.Г. – районен
инспектор на МВР по неговото местоживеене. Тъй като не успял да проведе
разговор със свид. Г., в 22,26 ч. от същия мобилен телефон подс. Б. се обадил
на тел. 112. При проведения разговор с оператора на тел. 112 подс. Б.Б. се
представил по име, казал номера на своя блок и че е в кв. „*****“ и че има
„некакъв“ мъртъв при него. На въпрос на оператора на тел. 112 „Как така
мъртъв?“ подс. Б. отговорил „Еми не съм го отепал е така“. След като бил
свързан от оператора на тел. 112 с дежурния от полицията, подс. Б. му казал „Еми
е ела ми на гости, молим ти се, ела да видиш какъв труп има при мене“.
По повод на обаждането на
подсъдимия до тел. 112 на адреса му бил изпратен полицейски автопатрул от
свидетелите Г.К., Г.Г. и Й.Й.. След
като посочените свидетели – полицейски служители пристигнали пред бл. ***в кв.
„***– 2“, в който се намирало жилището на подсъдимия, свид. Й. останал пред
входната врата на блока, а свидетелите К. и Г. се качили до апартамента но
подс. Б.. При пристигането им на площадката на седмия етаж, свидетелите К. и Г.
видели, че е отворена вратата на ап. 21, но позвънили на звънеца. От
вътрешността на апартамента излязъл подс. Б.Б., отваряйки по-широко входната
врата на жилището си. Свидетелите К. и Г. забелязали неподвижно тяло с окървавена глава, лежащо на
пода върху прага на вратата на хола на апартамента на подсъдимия. Тогава подс. Б.Б.
казал на двамата полицейски служители „Май го утрепах“. На последвалите от
страна на свидетелите К. и Г. въпроси дали познава пострадалия, подс. Б.
отговорил, че не знае кой е убитият и го намерил в апартамента, като се
прибрал, след което се обадил на полицията. На свидетелите – полицейски
служители направило впечатление, че подсъдимият Б.Б. мирише на алкохол, като
същият бил в нетрезво състояние, а по дрехите му имало кафеникаво-червени
петна.
Свидетелите Г.К. и Г.Г. съобщили
на оперативния дежурен за намереното тяло в жилището на подсъдимия Б.Б. и го
задържали. На мястото била изпратена група за извършване на оглед и такъв бил
проведен. Било извършено и освидетелстване на подсъдимия Б..
При огледа на апартамента но
подсъдимия било установено, че лежащото по гръб на пода между коридора и хола
тяло на пострадалия Т.П. е със силно деформирано, подуто и с множество отоци и
подутини лице; блузата му била вдигната и торса оголен, като по него имало
множество зацапвания с кръв. В цялото, състоящо се от три стаи, кухненски бокс
и санитарен възел жилище били намерени множество зацапвания по пода с
червеникава материя, а по стените на коридора и хола, в близост до трупа на
пострадалия пръски и петна от кръв. До тялото на пострадалия бил намерен и
дървен прът с дължина 108 см. и ширина 4 см., зацапан с червеникава материя. От
местопроизшествието били иззети биологични следи, както и предмети.
При освидетелстването на подс. Б.Б.
било установено, че в лявата част на темето му към слепоочната област има контузна
рана и се виждала засъхнала червеникава материя, а по дясната му ръка в
областта на китката, под и над нея до кокалчетата на юмрука му имало хематом;
по лявата ръка на подсъдимия, на предмишницата, под лакътя на 10 см се
наблюдавало повърхностно нараняване с диаметър 0,2 см, а върху лявото му рамо
охлузване с червеникав цвят. От подс. Б. били иззети дрехите, с които бил
облечен, както и изрезки от ноктите на ръцете му.
При извършените изследвания от
назначените в хода на досъдебното и съдебното производство ДНК експертизи било
установено, че в поднокътнтото вещество, иззето от подс. Б.Б. е изолиран ДНК
профил на пострадалия Т.П., а върху парчетата от зъбна протеза, намерена в
близост до трупа в жилището на подсъдимия, се намира биологичен материал също с
ДНК профил, идентичен с този на Т.П.. Биологичен материал с ДНК профил,
идентичен с ДНК профила на пострадалия Т.П. бил установен и по стъклени чаши,
които са намерени при извършения оглед на местопроизшествие, както и от част от
биологичния материал върху ръба на трета стъклена чаша, където бил установен и
биологичен материал с ДНК профил на подс. Б.Б..
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направения анализ
на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Б.Б., дадени в
съдебно заседание; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели: Н.П., А.З. /включително и показанията му от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Р.Б.,
Г.Г. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Й.Й. /включително и
показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Г.К. /включително и показанията му от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, К.Г.
/включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Ц.Т. /включително и показанията
му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 от НПК/, К. Д., Г.А., Ц.Г.; заключенията на: предварителното заключение на
съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ на труп /л. 17-19, т. ІІ от досъдебното
производство/, допълнителната СМЕ /л.
96-103, т. ІІІ от досъдебното производство/, биологичната експертиза /л. 55-58,
т. ІІ от досъдебното производство/, биологичната експертиза /л. 50-54, т. ІІ от
досъдебното производство/, биологичната експертиза /л. 45-49, т. ІІ от
досъдебното производство/, биологичната експертиза /л. 86-90, т. ІІ от
досъдебното производство/, биологичната експертиза /л. 81-85, т. ІІ от
досъдебното производство/, съдебно-химическата токсикологична експертиза /л.
23-25, т. ІІ от досъдебното производство/, съдебно-химическата токсикологична
експертиза /л. 30-32, т. ІІ от досъдебното производство/, предварителното
заключение на съдебно-психиатричната експертиза /л. 12-16, т. ІІ от досъдебното
производство/, комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.
75-92, т. ІІІ от досъдебното производство/, дактилоскопната експертиза /л. 1-5,
т. ІІІ от досъдебното производство/, ДНК експертиза /л. 7-12, т. ІІІ от
досъдебното производство/, ДНК експертиза /л. 17-21, т. ІІІ от досъдебното
производство/, ДНК експертиза /л. 26-28, т. ІІІ от досъдебното производство/,
ДНК експертиза /л. 33-35, т. ІІІ от досъдебното производство/,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /л. 40-42, т. ІІІ от
досъдебното производство/, техническата експертиза /л. 50-58, т. ІІІ от
досъдебното производство/, съдебно-медицинска експертиза /л. 154-155 от
съдебното дело/, биологичната експертиза /л. 35-39, т. ІІ от досъдебното
производство/, биологичната експертиза /л. 41-44, т. ІІ от досъдебното
производство/, биологичната експертиза /л. 70-73, т. ІІ от досъдебното
производство/, биологичната експертиза /л. 77-78, т. ІІ от досъдебното
производство/, биологичната експертиза /л. 68-71, т. ІІІ от досъдебното
производство/, видео-техническата експертиза /л. 59-63, т. ІІІ от досъдебното
производство/, СМЕ /л. 91-96, т. ІІ от досъдебното производство/, СМЕ /л.
66-67, т. ІІ от досъдебното производство/, ДНК експертиза /л. 244-247 от
съдебното дело/, техническата експертиза /л. 249-262 от съдебното дело/,
повторната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 265-277 от
съдебното дело/, съдебно-техническата експертиза /л. 280-364 от съдебното
дело/, съдебно-техническата експертиза /л. 389-395 от съдебното дело/;
протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства,
приложени по досъдебното производство и в съдебното дело.
От така
събраните по делото обстоятелства по категоричен и безпротиворечив начин се
установяват обстоятелствата за познанството между подс. Б.Б. и свид. Ц.Т.; за
отиването на свид. Ц.Т. и пострадалия Т.П. в часовете между 17,30 и 18,00 ч. в
инкриминирания ден в жилището на подсъдимия; за подадения в 22,26 ч. сигнал
чрез обаждане на тел. 112 сигнал от подс. Б. за намиращия се труп в жилището
му, за който впоследствие е установено, че е на пострадалия Т.П.; за
установените в хода на аутопсията на тялото на пострадалия Т.П. травматични
увреждания и за това, че смъртта му е настъпила именно в резултат на нанасянето
им.
Обстоятелствата
за отиването на пострадалия Т.П. и свид. Ц.Т. в дома на подс. Б.Б. между 17,30
и 18,00 ч. на 3.06.2015 г. се установяват по еднопосочен и непротиворечив
начин, както от показанията на свид. Т., така и от обясненията на подс. Б.,
като допълнително за посоченото обстоятелство са налице и косвени гласни
доказателства, каквито се явяват показанията на свид. Г.. Също така не са
налице противоречия между показанията на свид. Ц.Т. и обясненията на подс. Б.Б.
и относно обстоятелството, че след като свид. Т. и пострадалият Т.П. са отишли
в жилището на подсъдимия, заедно с него са започнали да консумират алкохол.
Фактът
на обаждането от страна на подс. Б.Б. на тел. 112 в 22,36 ч. на 3.06.2016 г.,
както и съдържанието на проведения от него разговор първо с оператора на
спешния телефон и впоследствие с дежурния от полицията се установява по
еднопосочен и несъмнен начин от заключенията на назначената в хода на съдебното
дело техническа експертиза /л. 255 от съдебното дело/ и на назначената в хода
на досъдебното производство техническа експертиза /л. 52-54 от т. III от
досъдебното производство/.
Фактът
на намирането на тялото на пострадалия Т.П. в жилището на подс. Б.Б.,
констатираните по него травматични увреждания, обусловеността от тях на
настъпилата му смърт се установяват от съпоставката на показанията на
свидетелите Г.Г. и Г.К. и от заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебно-медицински експертизи.
По
делото няма преки доказателства за това по какъв начин и от кого са били
причинени на пострадалия Т.П. уврежданията, които са довели до смъртта му. Това
е така, защото свид. Ц.Т. в своите показания сочи, че си е тръгнал от жилището
на подсъдимия Б.Б., като там са останали същият подсъдим и пострадалият Т.П.;
по делото няма други гласни доказателства, които да възпроизвеждат
обстоятелствата по нанасяне на уврежданията на пострадалия – не е установено да
е присъствало друго – трето лице в жилището на подсъдимия при нанасянето на
същите увреждания, а подсъдимият Б. в своите обяснения отрича да има спомен
какво се е случвало в жилището му преди да види там трупа на пострадалия. Въпреки липсата на
такива преки доказателства, съдът счита, че наличните по делото доказателствени
източници, макар и косвени по своя характер, формират по логично свързан,
неопроверган от други доказателства и несъмнен начин извод, че именно подс. Б.Б.
е нанесъл побоя над пострадалия Т.П., при който са му причинени уврежданията,
обусловили смъртта му.
Преди да
анализира доказателствата по делото, които обуславят категоричния и несъмнен
извод за авторството в лицето на подс. Б.Б. на инкриминираното деяние, съдът
намира за необходимо да обсъди доводите на защитата за това, че при съставяне
на протокола за оглед на местопроизшествие са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са основания за изключването му от доказателствената
съвкупност. Без основания са твърденията на защитника на подсъдимия за
некомпетентност на съставилия протокола. Видно е от самото съдържание на
протокола за оглед на местопроизшествие /л. 5-8, т. I от досъдебното
производство/, че длъжността „дознател“ фигурира с него като реквизит от бланката,
която е използвана за съставянето му. Такава длъжност е съществувала в
предходни редакции на процесуалния закон за компетентните да провеждат
разследване по досъдебни производства
служители на МВР. Наистина, към момента на провеждане на процесуалното
действие НПК е предвиждал, че
компетентни да извършват такова разследване са разследващите полицаи, като
видно от съдържанието на други приложени по досъдебното производство книжа
/протокол за освидетелстване – л. 9, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване – л. 23, постановление за назначаване на експертиза – л. 25, всички
от т. I от досъдебното производство/, съставителят на протокола за оглед на
местопроизшествие Н. Атанасов е заемал длъжността старши разследващ полицай по
времето на извършване на процесуалните действия, включително и огледа.
Лишени
от основание са и поддържаните от защитата доводи за допуснати процесуални
нарушения при съставянето на протокола за оглед на местопроизшествието,
изразяващи се в неучастие на поемни лица в извършването на огледа. В протокола
за оглед на местопроизшествие по редовен начин е отразено присъствието на две
поемни лица в извършването на документираните в него процесуални действия, като
същите две поемни лица с подписите си са удостоверили това свое присъствие. В
хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани същите две поемни
лица – К. Д. и К.А., като и двамата потвърдиха факта, че са били поканени от
служители на МВР да присъстват при извършването на оглед в жилището на подс. Б.Б.
по повод на открития там труп на мъж. Сочените в показанията на свид. Д.
обстоятелства не дискредитират протокола за оглед. Свид. Д. първоначално
твърдеше в своите показания, че участието му в огледа се изразявало само във
влизане в апартамента на подсъдимия, след което той се прибрал в дома си и нищо
не подписвал. При предявяването на протокола оглед свид. Д. потвърди, че са
негови протоколите за подпис на поемно лице както в протокола за оглед, така и
в протокола за освидетелстване на подс. Б. и че е полагал подписите заедно с
другото поемно лице свид. Г.А.. В показанията на свид. А. се сочи, че същият е
присъствал непрекъснато по време на извършването на както на огледа на жилището
на подсъдимия, така и на неговото освидетелстване. В хода на съдебното
следствие беше възпроизведено съдържанието на видеозаписа, направен при
извършения оглед на жилището на подсъдимия, както и бяха приобщени към
доказателствата чрез приемане на заключение на техническа експертиза всички фотоснимки,
направени също при огледа, и беше установено, че фактическата обстановка,
намерена в жилището на подс. Б. надлежно е описаната в протокола за оглед на
местопроизшествие. По същият начин от
отпечатаните от назначената в хода на съдебното следствие техническа експертиза
фотоснимки беше установено и вярното отразяване в изготвения протокол за
освидетелстване на подс. Б.Б..
Съдът
счете за категорично установен от доказателствата по делото фактът на напускане
от страна на свид. Ц.Т. на жилището на подс. Б. към 19,30 на 3.06.2016 г. и
оставането в същото жилище само на подсъдимия и пострадалия Т.П.. Основен
доказателствен източник за формиране на този фактически извод са показанията на
свид. Ц.Т., които не са изолирани, а намират потвърждение и от останалите
събрани по делото доказателства.
Както съдът
посочи вече по-горе, налице е еднопосочност между показанията на свид. Т. и
обясненията на подс. Б. относно обстоятелството на отиването на Ц.Т. и
пострадалия Т.П. в жилището на подсъдимия между 17,30 и 18,00 ч. и започналата
почерпка между тримата. Относно соченото в показанията на свид. Т.
обстоятелство, че той си е тръгнал към 19,30 ч. от жилището на подсъдимия и е
оставил там последния и пострадалия Т.П., в обясненията на подс. Б. не се
съдържат конкретни опровергаващи същите показания фактически твърдения. В
своите обяснения подс. Б.Б. твърди липса на спомен за периода от време между
19,30 и 22,00 ч. и в този смисъл заявеното от него не изключва показанията на
свид. Т., че същият именно към 19,30 ч. си е тръгнал от жилището на подсъдимия.
Други гласни
доказателства, с които могат да бъдат съпоставени показанията на свид. Ц.Т., са
показанията на неговата майка - свид. К.Г.. В показанията на свид. Г. се сочат
обстоятелства, които съответстват на показанията на свид. Ц.Т., че той си е
тръгнал към 19,30 ч. от жилището на подс. Б.Б., който е останал там, заедно с
пострадалия Т.П.. Конкретно сочени в тази насока обстоятелства в показанията на
свид. Г. са, че нейният син й се е обадил по телефона в 19,44 ч. на 3.06.2016
г., за да й каже, че е бил на гости на своя приятел Б.и се прибира към дома си,
в този разговор те се разбрали синът й да напазарува, и малко преди 21,00 ч.
свид. Ц.Т. се прибрал вкъщи със съответните покупки, като след като вечеряли,
той отново излязъл, за да купи още неща. Тези обстоятелства се сочат в показанията
на свид. Г., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, след като при разпита й в съдебно
заседание, свид. Г. е демонстрирала липса на спомен за тези обстоятелства. След
прочитането на показанията й от досъдебното производство, свид. Г. е потвърдила
верността на отразеното в тях, обяснявайки липсата на спомен с изминалото
време, възрастта си и претърпян инсулт. Отчитайки наличието на пряка родствена
връзка между свид. Ц.Т. и свид. К.Г., съдът подложи на задълбочен анализ
нейните показания и отчете, че същите са последователни, логични и
неопровергани от други доказателствени източници. Напротив, съдържанието на
справката за проведени телефонни разговори на л. 105, т. ІV от досъдебното
производство установява факта на проведен на 3.06.2016 г. в 19,41 ч. телефонен
разговор между ползвания от свид. Г. мобилен телефон с № ********и мобилния
телефон с № ********, ползван от свид. Ц.Т., за какъвто разговор свидетелката К.Г.
сочи в своите показания. Разликата в конкретния час на проведения телефонен
разговор със сина й, сочен в показанията на свид. Г. и часът на разговора по
справката е лесно и логично обясним с обстоятелството, че явно свидетелката е
направила справка с посочения час на разговора, отчетен в мобилния й телефон,
който може да се различава в минути с отчитаното в системата, от която е
извлечена справката.
Показанията
на свид. Ц.Т., в които той сочи, че след като към 19,30 ч. на 3.06.2016 г. си
тръгнал от жилището на подс. Б.Б., на път за дома си звънял няколко пъти на
подсъдимия, се подкрепят от съдържанието на справките за проведени телефонни
разговори, приложени на л. 105, т. ІV от
досъдебното производство и на л. 250 от съдебното дело. Първата от посочената
справка отразява повиквания от мобилен телефон с № ********, ползван от свид. Ц.Т.
до мобилен телефон с № ********, съответно в 19,44 ч. и в 19,48 ч., като две
повиквания между същите два номера са регистрирани и в паметта на иззетия от
местопроизшествието мобилен телефон „Самсунг GT-E1200“ с IMEI №
351861/05/239876/5, което се установява от заключението на назначената в хода
на съдебното следствие техническа експертиза, част от което е и извадката на л.
250 от съдебното дело. Разликата в
посочения час на обажданията в паметта на телефона с този на часа на
обажданията по справката явно се дължи на съобразяването на данните от паметта
на телефонния апарат със съответното време на апарата, а не на различни от
фиксираните в справката на мобилния оператор обаждания. Видно е също така от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие експертиза,
по-конкретно от извлечението за проведените разговори, че освен двете вече
посочени обаждания, от ползвания от свид. Ц.Т. телефонен номер ******** е имало
позвънявания към мобилния телефон с № ******** и в 20,01 ч., в 20,05 ч. и 20,16
ч. Тези общо пет обективно установени от справката на л. 105, т. ІV от
досъдебното производство и от извлечението от техническата експертиза на л. 250
от съдебното дело обаждания напълно съответстват на показанията на свид. Ц.Т.
за извършени от него пет позвънявания в периода след 19,30 ч. на 3.06.2015 г.
на телефонния номер ********, за който свидетелят Т. е посочил, че е имал като
телефона на подсъдимия Б.Б.. От тези общо пет обаждания, две са фиксирани в
справката, приложена на л. 105, т. ІV от
досъдебното производство, като в същата не са отразени трите останали, посочени
в извлечението от паметта на мобилния телефон, направено от техническата
експертиза и приложено на л. 250 от съдебното дело. Видно е и от справката от
мобилния оператор, и от извлечението от техническата експертиза, че двете
позвънявания в периода от време между 19,30 и 20,00 ч. между мобилния телефон с
№ ******** и мобилния телефон с № ******** са отчетени като такива с проведени
разговори, съответно с продължителност 1 мин. и 14 сек. и 7 сек. Доколкото
обаче в своите показания свид. Т. категорично твърди, че при позвъняванията към
телефона на подс. Б., след тръгването си от дома на последния, не могъл да
проведе разговор с него, което не се опровергава и от обясненията на самия
подсъдим, съдът не счита за недостоверни показанията на свид. Ц.Т. в тази им
част, доколкото отчитането на проведен разговор би могло да бъде обяснено и
чрез включване на телефонен секретар на телефона на подсъдимия или чрез отговор
на обаждането, в рамките на който обаче само е останала отворена линията, без
подсъдимият да е разговарял.
Не се явяват
опровергани показанията на свид. Ц.Т. и от посочените в справката на л. 105, т.
ІV от досъдебното производство данни за клетката на мобилния оператор, в който
се е намирал телефона му с абонатен № ******** при позвъняванията в 19,44 ч. и
в 19,48 ч. до известния му като номер на подс. Б. телефон с № ******** и в
19,41 ч. до ползвания от неговата майка свид. Г. телефон с № ********. Съгласно
същата справка, при тези три позвънявания мобилният телефон с № ********,
ползван от свид. Ц.Т., се е намирал в клетка с адрес ж. к. „***– 3“, бл. 329.
Този адрес е на мястото, където съответното устройство /клетка/ е била
инсталирана, а не конкретното място, на което се е намирал телефона.
Общоизвестно е, че съответната клетка обслужва определен район от местността. В
показанията си свид. Ц.Т. твърди, че обажданията му до известния на него като
ползван от подс. Б. телефон, са направени, докато Т. е чакал на автобусна спирка
в ж. к. „*****“ или в самия автобус на път към дома му. В този смисъл и
съответни, а не опровергаващи на тези показания са данните в справката, че при
обаждания във времето от 19,41 ч. до 19,48 ч. телефонът на свид. Т. е
регистриран в клетка, обслужваща ж. к. „*****“ и инсталирана в блок в 3-та част
на същия квартал. Трите позвънявания от телефона на свид. Ц.Т. до телефонния
номер ******** са отчетени като неприети повиквания единствено в извлечението
от паметта на съответния мобилен апарат, изследван в назначената по делото
техническа експертиза, приложено на л. 250 от съдебното дело и доколкото там не
се съдържа информация за клетките, в чиито райони се е намирал позвъняващия
телефон, то и не се явяват опровергани показанията на свид. Т., че част от
опитите да проведе разговор с подс. Б., след като е тръгнал от апартамента на
последния, са направени, докато свидетелят се е придвижвал към дома си в кв. „*****“.
Неоснователни
са доводите на защитата на подс. Б. за недостоверност на показанията на свид. Ц.Т.
в частта, в която той е описал действията по пазаруване на път към жилището си,
след твърдяното от него напускане на жилището на подсъдимия към 19,30 ч. на
3.06.2015 г. Показанията на свид. Т., че след тръгването му от жилището на
подс. Б., на път към дома си, той купил зеле и месо, се подкрепят от
показанията на свид. К.Г., която сочи, че при телефонния разговор помежду им в
19,44 ч. на 3.06.2015 г. двамата са се уговорили именно такива продукти синът
й, преди да се прибере. Налице е еднопосчност на показанията на свидетелите Ц.Т.
и К.Г. и затова, че след като вечерта на 3.06.2015 г. свид. Т. се прибрал в
дома си, двамата вечеряли, след което той излязъл допълнително да напазарува.
Относно обстоятелствата какво точно продукти свид. Ц.Т. е пазарувал, преди да
се прибере в дома си и да вечеря със своята майка, и за закупуване на какви
други продукти допълнително е излязъл след вечерята, в хода на съдебното следствие
бяха приобщени съответните части от показанията на същия свидетел от
досъдебното производство, поради констатирани непълноти или противоречия между
тях и показанията му, давани пред съда. След така извършеното приобщаване и
даване на възможност на свид. Ц.Т. да обясни съответните противоречия и
непълноти, съдът установи, че същите се отнасят за обстоятелства, които от една
страна нямат самостойно и засягащо в съществена степен показанията му за
поведението на свидетеля след напускането на дома на подс. Б. значение, а от
друга – бяха обяснени по логичен начин от негова страна с оглед изминалия
период от време както от инкриминираната дата, така и от съответните разпити по
досъдебното производство. В този смисъл и от кой точно магазин какъв продукт
свидетелят Ц.Т. е закупил, в каква последователност е станало закупуването и с
какви точно дрехи е бил облечен същият свидетел при пазаруването, сами по себе
си, не представляват обстоятелства от съществено значение за делото – те са
обстоятелства, които се сочат в показанията на същия свидетел, свързани с
негови съпътстващи действия, съответно при прибирането към дома му от жилището
на подсъдимия и при последвалото излизане за допълнително пазаруване. За тези
обстоятелства свидетелят Ц.Т. е бил разпитван фрагментарно, при проведени
няколко разпита по досъдебното производство и при приобщаване на съответните
части от показанията, дадени при тези разпити, съдът не установи флагрантни
противоречия, които да обуславят извод, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на същия свидетел за това, че той си е тръгнал към 19,30 ч. от
жилището на подсъдимия, че на път към дома си е пазарувал, след което се е
прибрал и е вечерял с майка си, след което отново е излязъл за допълнителни
покупки.
Показанията
на свид. Ц.Т. за посочените обстоятелства не се явяват опровергани и от
показанията на свидетелите А.З. и Р.Б., съответно за обстоятелствата закупувал
ли е бира свид. Т. в инкриминираната вечер от търговския обект, в който първия
свидетел е работил и за това били ли са останали вещи на същия свидетел в дома
на подсъдимия, намерени от неговия син – свид. Б..
Относно
въпроса какви свои вещи свид. Ц.Т. е оставил в жилището на подс. Б.Б., след
като си е тръгнал, от показанията на свид. Р.Б. се установи, че той е намерил
непознати му вещи при посещението в апартамента на подсъдимия, след задържането
на последния. Същите вещи свид. Б. е предал на органите на разследването, като
видно от протокола за разпит на свид. Т. от досъдебното производство, проведен
на 20.07.2015 г., приобщен чрез прочитането му, тези вещи са били предявени и
на свид. Ц.Т.. И в съответната част от показанията му от досъдебното
производство, и при разпита му в хода на съдебното следствие свид. Т. е
категоричен, че от така предявените му вещи, единствено шапката е негова, като
обяснява наличието й сред вещите със забравянето й от негова страна в жилището
на подсъдимия при тръгването си от там. Също така по последователен начин и в
приобщения протокол за разпит от 20.07.2015 г., и в показанията си в съдебното
следствие, свид. Ц.Т. сочи, че погрешно е твърдял при предходен негов разпит по
досъдебното производство, че със същата шапка е бил, когато е ходил да
пазарува, след напускането на жилището на подсъдимия на инкриминираната дата.
Свид. З. е
разпитван относно обстоятелствата дали вечерта на 3.06.2015 г. в магазинчето, в
което е работил свид. Т. е пазарувал бира „Бекс“ или „Загорка Ретро“, каквито
свид. Т. е посочил, че си е купил от същия магазин. В приобщения чрез
прочитането му протокол за разпит по досъдебното производство от 15.06.2015 г.
свид. З. възпроизвежда по памет извършените продажби и съответните клиенти на
магазина, в който е работил, за конкретна вечер, 12 дни преди съответния
разпит, поради което и степента на достоверност на неговите показания не може
да се счете за убедителна. Частта от тези показания – тази, в която той твърди,
че вечерта на 3.06.2015 г. не е имало продажба на бутилки бира „Бекс“ или
„Загорка Ретро“, се опровергава от показанията му от последващия разпит по досъдебното
производство, проведен на 22.06.2015 г., при който е направена съпоставка с
данните за продажби от софтуерната програма и такива продажби са установени и
то за периода 20,00 – 22,00 ч. на инкриминираната дата.
Неоснователни
са и доводите на защитата на подсъдимия за несъответствие със заключението на
видеотехническата експертиза, приложена на л. 59 – 66, т. III от досъдебното
производство на показанията на свид. Ц.Т. в частта, в която той твърди, че след
като в инкриминираната вечер се прибрал в дома си, излязъл да пазарува и едното
от посетените места бил намиращия се в близост до блока му магазин „Кауфланд“.
На първо място в това отношение следва да се посочи, че в посоченото заключение
на видеотехническата експертиза е посочено, че изследваните записи от
охранителна камера на магазин „Кауфланд“ са негодни за сравнително лицево
идентификационно изследване. Даденото заключение, че в изследваните записи не
се забелязва лице с конкретно облекло, съответстващо на посоченото от свид. Ц.Т.
при разпита му по досъдебното производство от 25.06.2015 г., приобщен чрез
прочитане на съответния протокол, не може да се счете за достатъчно за
отхвърляне на показанията на свид. Т., че той е посещавал същия магазин,
доколкото твърденията му за това, че е бил с определено облекло и сандали са
основани единствено на спомените му, а както беше установено по отношение на
една от посочените от него части от това облекло – шапката, спомените на Т. не
са били точни. Следва да се отбележи и че заключението на видеотехническата
експертиза е основано на изследване на видеозаписи от охранителна камера на
съответния магазин „Кауфланд“ за времето след 20,56 ч. на 3.06.2015 г., а в
показанията си от 25.06.2015 г. по досъдебното производство свид. Ц.Т. посочва
час на отиване в магазина „малко след 21,00 ч.“, което по никакъв начин не
изключва и действителното време на посещението му в магазина да е било и преди
началния час на изследвания от видеотехническата експертиза запис.
С оглед на
така анализираните доказателства, съдът намира за категорично установено по
делото, че на 3.06.2015 г., към 19,30 ч., свид. Ц.Т. си е тръгнал от жилището
на подс. Б.Б., в което са останали сами същият подсъдим и пострадалият Т.П..
Както съдът
посочи, по делото по безспорен и категоричен начин е установено, че в 22,26 ч.
на 3.06.2015 г. подс. Б.Б. се е обадил от единия от мобилните телефони, които
ползвал, с абонатен № ********
на тел. 112 и при
проведения разговор с оператора на спешния телефон се представил по име, казал номера на своя блок и
че е в кв. „*****“ и че има „некакъв“ мъртъв при него,
впоследствие, на на
въпрос на оператора на тел. 112 „Как така мъртъв?“ подс. Б. отговорил „Еми не
съм го отепал е така“. Часът на обаждането и телефонния номер, от който
подсъдимият се е обадил, се установяват, от заключението на техническата
експертиза, назначена в хода на досъдебното производство /л. 52-54 от т. III от
д. п./ а от същата експертиза се установява и съдържанието на разговора между
подс. Б. и оператора на спешния телефон 112.
Също така по
категоричен начин от извлечението от назначената в хода на съдебното следствие
техническа експертиза, приложено на л. 255 от съдебното дело и от показанията на свид. Ц.Г.
се установява, че преди да се обади на тел. 112, подсъдимият Б.Б. в 22,24 ч. на
3.06.2015 г. е опитал да се свърже по телефона със същата свидетелка, която е
познавал в качеството й на районен полицейски инспектор на кв. „***– 2 част“.
По делото не са събрани доказателства, които да опровергават показанията на
свид. Г., че при това позвъняване подсъдимият не е провел разговор с нея,
доколкото подс. Б. не дава обяснения в такава насока, а в извадката от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие техническа експертиза
не се съдържат данни за продължителност на проведен телефонен разговор при
посоченото позвъняване, поради липса на съхранена такава информация в
изследваната от експертизата памет на мобилен телефон.
Съдът счете
за категорично установено от показанията на свидетелите полицейски служители Г.К.
и Г.Г., че при отиването им на местопроизшествието по повод на неподвижното
тяло с окървавена глава, лежащо на пода върху прага на вратата на хола на
апартамента на подсъдимия Б.Б., същият казал „Май го утрепах“, а впоследствие
започнал да твърди, че не познава пострадалия. За тези обстоятелства
показанията на свидетелите К. и Г. са последователни и взаимно съответстващи
си. За това, че подс. Б.Б. е казал посочените думи, твърди свид. К. в
показанията си, дадени при хода на разпита му в съдебно заседание. Свид. Г. е
посочил същите думи на подсъдимия в показанията си от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като след
прочитането на съответната част от протокола за разпит от досъдебното
производство е потвърдил верността на отразеното в него. Налице е еднопосочност
между показанията на свидетелите К. и Г. за обстоятелствата, при които
подсъдимият Б. е казал тези думи, както и за това, че впоследствие е започнал
да твърди, че не познава пострадалия и не знае как той се е озовал в дома му. В
този смисъл и съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия
за наличие на съществени противоречия между показанията на свидетелите –
полицейски служители за възприетите от тях обстоятелства след пристигането им
на местопроизшествието. Сочените конкретно от защитника на подс. Б.
противоречия в показанията на свид. Й. касаят единствено въпроса дали той се е
качил заедно със своите колеги К. и Г. до жилището на подсъдимия, като същите
противоречия бяха изяснени от разпитите на тримата свидетели – полицейски служители
и се установи по категоричен начин, че Й. е останал пред входа на блока, докато
свидетелите К. и Г. са се качили до етажа на апартамента на подс. Б. и че
именно пред тези двама свидетели подсъдимият е казал по отношение на трупа в
дома си „Май го утрепах“.
По
категоричен и несъмнен начин от протокола за оглед на местопроизшествие и от
заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие съдебно-медицински експертизи по отношение на телесните
увреждания, механизма на причиняването им и причините за смъртта на пострадалия
Т.П. се установяват обстоятелствата, че на него са били причинени: закрита
черепно-мозъчна травма, множество кръвонасядания на меката черепна обвивка,
кръвоизливи под конюнктивитите на двете очи, кръвонасядания на двете ушни миди,
рана на лявата ушна мида, многофрагментарни фрактури на горната челюст, носните
и яблъчните кости, открито счупване на долната челюст вляво с разкъсно-контузна
рана на кожата на брадичката, субарахноидни кръвоизливи /слепоочно и
теменно-вляво/, оток на главния мозък, като в резултат на закритата
черепно-мозъчна травма, у пострадалия Т.П. се е развил тежък оток на мозъка,
който е довел до притискане на центровете на дишане и сърдечно съдова дейност и
оттам – до настъпване на смъртта му.
Също така по
категоричен и безспорен начин от всички назначени и приети по делото заключения
на съдебномедицинските експертизи се установява механизмът на причиняване на
тези увреждания – нанасяне в областта на главата на пострадалия на удари с
твърди тъпи предмети, които удари са били с наслагващ се характер.
Съдът кредитира като обосновани и
съответстващи на доказателствата по делото заключенията на приетите
съдебно-медицински експертизи и в частта им, в които същите дават заключение,
че в хода на нанасяния му побой, пострадалият Т.П. е изпитвал болки и
страдания, като емоционално е могъл да възприема случващото се с него, като
това е продължило до изпадането му в безсъзнателно състояние в резултат на
причинената от нанасяните му удари черепно-мозъчна травма с кръвоизливи под
меката мозъчна обвивка и развилия се тежък мозъчен оток.
Безспорно по
делото е установено, че нанасянето на побоя на пострадалия Т.П. е извършено в
периода между 19,30 ч. и 22,24 ч. на 3.06.2015 г. в жилището на подс. Б.Б. ***,
ж. к. ”********. Началният час на този период е времето, в което свид. Ц.Т. си
е тръгнал от посочената жилище, като в него са останали само подс. Б.Б. и
пострадалият Т.П.. Както съдът посочи, обстоятелството, че към 19,30 ч. в
жилището му се е намирал пострадалият, се потвърждава и от обясненията на
подсъдимия, който твърди, че от този момент се загубили спомените му, но
дотогава си спомня, че на гости му били свид. Т. и пострадалият П.. Крайният
час от посочения по-горе период се установява с оглед обективно документираните
данни в извлечението от назначената в хода на съдебното следствие техническа
експертиза, приложено на л. 255 от съдебното дело, както и от показанията на
свид. Г., според които в 22,24 ч. на 3.06.2015 г. подс. Б. се е опитал да
проведе телефонен разговор с посочената свидетелка, а след като не е успял, в
22,26 ч., съгласно същото извлечение и съгласно заключението на техническата
експертиза, приложена на л. 50 и сл. от т. ІІІ от досъдебното производство, се
е обадил на тел. 112, за да съобщи, че в жилището му има труп, за който
впоследствие по несъмнен начин е установено, че е на пострадалия Т.П..
Обстоятелството, че побоят на пострадалия е нанесен в посочения период от време
именно в жилището на подсъдимия, се установява също по категоричен начин от
протокола за оглед на местопроизшествие, приложения към него фотоалбум, както и
възпроизведените допълнително в хода на съдебното следствие изготвени при
провеждането на огледа фотоснимки и видеозапис. Фактът на нанасяне на побоя,
довел до смъртта на пострадалия Т.П., именно в жилището на подс. Б. се
установява допълнително и от намерените в близост до трупа парчета от зъбна
протеза, върху които е установен ДНК профил именно на същия пострадал.
Неоснователни
са доводите на защитата на подсъдимия Б.Б., според които от събраните по делото
доказателства не може да се установи времето на настъпване на смъртта на
пострадалия, което било основна пречка да се възприеме изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Както съдът посочи вече, по делото са
налице достатъчно доказателства, че побоят, довел до смъртта на пострадалия Т.П.,
е бил нанесен в периода от време между 19,30 ч. и 22,24 ч. на 3.06.2015 г. Така
установените обстоятелства напълно съответстват на заключението на назначената
в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза /л. 154-155 от
съдебното дело/, според което обективните данни от аутопсионния протокол
съответстват на настъпила смърт около 12 часа преди започване на аутопсията,
съответно в 9,30 ч. на 4.06.2015 г., т. е. вероятният час на смъртта, определен
по този начин, е 21,30 ч. на 3.06.2015 г. Максималното разширяване на времевия
интервал, допуснато от същото заключение в граници плюс-минус 3-4 часа от така
посочения час, частично попада в приетия от съда за установен от
доказателствата по делото период от време между 19,30 ч. и 22,24 г., в който е
нанесен побоя на пострадалия Т.П., довел до смъртта му. Събраните по
делото доказателства изключват смъртта на пострадалия да е настъпила извън този
период, доколкото, както съдът посочи, по еднопосочен начин и в показанията на
свид. Т., и в обясненията на подсъдимия Б. се сочи, че към 19,30 ч.
пострадалият Т.П. е бил жив и към този час не му е бил нанасян побой, а
обажданията на подс. Б. в 22,24 ч. и в 22,26 ч., съответно до свид. Г. и до тел.
112 са били по повод на вече безжизнения в жилището на подсъдимия в резултат на
нанесения му побой пострадал.
По делото са
събрани доказателства, макар и косвени по своя характер, че в нанасянето на
побоя на пострадалия Т.П. е участвал подс. Б.Б.. От обясненията на самия
подсъдим, както и от показанията на свид. Ц.Т., по несъмнен начин е установено,
че към 19,30 ч. на 3.06.2015 г. подсъдимият Б. се е намирал в жилището си,
черпейки се със свид. Т. и с пострадалия Т.П.. Както съдът прие за установено,
към посочения час свид. Ц.Т. си е тръгнал от същото жилище. По делото няма
доказателства, че към посочения момент подсъдимият е имал каквито и да било
травматични увреждания – нито той сочи такива обстоятелства, нито за такива
свидетелства Ц.Т.. Същевременно категорично по делото е установено – и от
показанията на свидетелите Г.К. и Г.Г., и от протокола за освидетелстване на подс. Б.Б., че при
отиването на посочените свидетели – полицейски служители на местопроизшествието
след обаждането на подсъдимия до тел. 112 в 22,26 ч. на 3.06.2015 г., по тялото
на подс. Б. е имало такива увреждания. Същите са описани в протокола за
освидетелстване и съответно в заключението на назначената по досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза /л. 66 и сл. от т. ІІ от д. п./.
Посоченото заключение в обстоятелствена си част напълно съответства и на
съдържанието на протокола за освидетелстване, и на снимковия материал, съставен
при извършването му, който беше цялостно възпроизведен в хода на съдебното
следствие, чрез назначената от съда техническа експертиза
/л. 356 – 362 от съдебното дело/. Обосновано, въз основа на установените по
обективен начин увреждания на подсъдимия при неговото освидетелстване,
посочената съдебно-медицинска експертиза изяснява механизма за причиняване на
уврежданията на подсъдимия, а именно, че констатираните при освидетелстването
му травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
като охлузванията са резултат от тангенциалното действие на тъпоръбести
предмети, а отокът по гръбната повърхност на дланта на дясната му ръка с
подкожен хематом в тази област може да бъде получен при многократни нанесени
удари с тази ръка, свита в юмрук. Така установените обстоятелства, съпоставени
със заключението на назначената в хода на досъдебното производство ДНК
експертиза /л. 17 – 21, т. ІІІ от д. п./, съгласно което в поднокътнтото
вещество, иззето от подс. Б.Б. е изолиран ДНК профил на пострадалия Т.П.,
обуславят извод за наличие на косвени доказателства за съпричастност на подс. Б.
към нанесения в периода от време между 19,30 ч. и 22,24 ч. на 3.06.20015 г. в
жилището му побой на пострадалия П., в резултат, на който е била причинена
смъртта му.
По делото по
категоричен начин – от заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебно-химически експертизи /л. 30 – 32 и л. 24 – 25, т. ІІ от д.
п./ -се установиха обстоятелствата, че във взетите за изследване, съответно от
трупа на пострадалия Т.П. и от подс. Б.Б., проби от кръв и урина, е установена
концентрация на алкохол, предполагаща алкохолна повлияност и на двамата в
периода от време, в който съответно е настъпила смъртта на пострадалия и е
извършено вземането на проби от урина и кръв от подсъдимия. Данни, че
пострадалият П. и подсъдимият Б. са употребили алкохол в инкриминираната вечер
се съдържат в показанията на свид. Ц.Т., в протокола за оглед на местопроизшествие
и в заключението на ДНК експертизата, назначена в хода на досъдебното
производство /л. 7 – 12, т. ІІІ от д. п./, установило наличието на ДНК профил,
идентичен с ДНК профила на пострадалия Т.П. и с ДНК профила на подс. Б.Б. по стъклени
чаши, иззети при извършения оглед на местопроизшествие.
Съдът счете
за категорично установено в хода на съдебното следствие, че алкохолното опиване, в
което се намирал подс. Б.Б., макар и да е представлявало такова към тежка степен, не му пречело да
разбира свойството и значението на действията си, както и да ръководи
постъпките си. Този извод по обоснован и последователен начин е
формиран в заключенията на назначените в хода на досъдебното производство
предварителна съдебно-психиатрична експертиза /л. 12 – 16, т. ІІ от д. п./ и
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 75 – 92, т. ІІІ
от д. п./, както и от заключението на назначената в хода на съдебното следствие
повторна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л. 265 – 277 от
съдебното дело/. В хода на приемането на посочените експертизи съдът установи,
че същите са изготвени въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, след извършено изследване и на подс. Б.Б., като по обоснован с оглед
на специалните им знания начин вещите лица от съставите на трите експертизи
изключват алкохолното повлияване на подсъдимия да е било такова с патологичен
характер, изключващ способността му да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си. Съдът не намери основания да не
кредитира посочените заключения на съдебно-психиатричните и психологични
експертизи.
Съдът счита,
че от така установените по категоричен начин обстоятелства за:
-
това, че в периода от време между 19,30 ч. и 22,24 ч. на
3.06.2015 г. в жилището на подсъдимия Б.Б. са останали само той самият и
пострадалият Т.П.;
-
характеристиките на уврежданията по тялото на пострадалия
Т.П. и механизмът на тяхното причиняване, сочещи, че в същия период от време е
нанесен побой на П., в резултат на който е настъпила смъртта му;
-
фактическа обстановка при извършения оглед на
местопроизшествието, сочеща по несъмнен начин, че именно в жилището на
подсъдимия е нанесен побоят на пострадалия и е причинена смъртта му;
-
установените травматични увреждания при освидетелстването
на подс. Б.Б. и механизма за тяхното причиняване, както и наличието на ДНК
профил на пострадалия в иззетото поднокътно вещество от подсъдимия;
-
изявленията на подс. Б., съответно при позвъняването от
негова страна на тел. 112 в 22,26 ч. на 3.06.2015 г., че не е „утепал“ той
намиращия се в дома му пострадал, без да е питан въобще в насока насилствена ли
е смъртта и кой я е причинил, а впоследствие при отиването на изпратените на
местопроизшествието полицейски служители свидетелите Г.Г. и Г.К., че „май“ е
„утрепал“ пострадалия,
са
обстоятелства, всяко
едно от които е свързано
с факта на умъртвяването
на пострадалия, които са свързани и помежду си в хармонично единство и които
обуславят като единствено възможен извод осъществяването на инкриминираното
деяние от страна на подс. Б.Б..
Лишена от
всякакви логични и доказателствени опори е излаганата от подсъдимия версия,
според която той загубил памет за
случващото се в дома му към 19,30 ч. на 3.06.2015 г. до момент, в който влязъл
в апартамента си, видял тялото на пострадалия и решил да се обади първоначално
на свид. Г., а впоследствие и на тел. 112, съответно в 22,24 ч. и в 22,26 ч. в
същия ден. По категоричен начин от заключенията на приетите по делото
съдебно-психиатрични и психологични експертизи се установи, че алкохолното
опиянение, в което подс. Б.Б. се е намирал, не би могло да обуслови амнезия у
него за такъв период от време, изразяваща се в пълна липса на спомени. Нищо не
би могло и да обясни поведение на подсъдимия по напускане на жилището му за
определен период от време и връщането в момент, в който пострадалият вече е бил
умъртвен. По делото не са събрани и никакви доказателства трето лице да се е
намирало в дома на подсъдимия и да е нанесло побоя на пострадалия в периода от
време между 19,30 ч. и 22,24 ч. на инкриминираната дата. Напротив, установените
по обективен начин телесни увреждания на подсъдимия при неговото освидетелстване,
както и наличието на биологичен материал под ноктите му, съдържащ ДНК профил на
пострадалия сочат съпричастност именно на подс. Б. към нанасянето на побоя на Т.П.
и причиняването на смъртта му, доколкото не могат да бъдат обяснени по друг
логичен начин.
От правна страна:
При така
установените по делото факти, съдът счете, че от правна страна подсъдимият Б.Н.Б.
е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК, тъй като на 3.06.2015 г. в гр. София, в ж. к. ”********, умишлено умъртвил Т.Н.П.,
като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена
жестокост.
По делото
беше установено, че именно подс. Б.Б. на посочените дата и място, е нанесъл
побой на пострадалия Т.П.. Този побой се е изразявал в нанасяне на множество
наслагващи се удари с ръце в областта на главата на пострадалия. В резултат на
така нанесените от подсъдимия на пострадалия удари, на последния са били
причинени закрита черепно-мозъчна травма, множество кръвонасядания на меката
черепна обвивка, кръвоизливи под конюнктивитите на двете очи, кръвонасядания на
двете ушни миди, рана на лявата ушна мида, многофрагментарни фрактури на
горната челюст, носните и яблъчните кости, открито счупване на долната челюст
вляво с разкъсно-контузна рана на кожата на брадичката, субарахноидни
кръвоизливи /слепоочно и теменно-вляво/, оток на главния мозък. В резултат на
причинената закрита черепно-мозъчна травма и обусловения от нея тежък оток на
мозъка на пострадалия е настъпило притискане на центровете на дишане и сърдечно
съдова дейност, довело и до настъпване на смъртта му. Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия Б.Б. по
нанасяне на побоя на пострадалия Т.П. и последвалата негова смърт, доколкото
именно увреждания, причинени от ударите, използвани при същия побой са довели
до смъртта на П..
Както беше установено по делото, телесните увреждания на пострадалия Т.П.,
включително и тези, които са довели до смъртта му, са били причинени от
нанасяните му множество наслагващи се удари в областта на главата му. Тези
удари подсъдимият Б.Б. е нанасял въпреки видимите увреждания, които предходните
такива са причинявали и въпреки оказваната от пострадалия съпротива. Ударите са
нанасяни със сила в различни части от главата на пострадалия, включително и в
лицевата му област – очите, носните и яблъчните кости, челюстите, брадичката.
Тази действия на подсъдимия Б. сочат, че той е проявил особено ожесточение и
ярост при нанасянето на побоя на пострадалия и характеризират деянието като
извършено с особена жестокост по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК.
По делото беше установено по категоричен начин, че пострадалият Т.П. е
изпитвал болки и страдания при получаването на нанасяните му от подс. Б.Б.
удари, като до изпадането му в безсъзнателно състояние е могъл и да осмисли
ситуацията, в която се намира, като въпреки оказваната съпротива, не е могъл да
се спаси. В това отношение и смъртта на пострадалия е настъпила по мъчителен за
него начин по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК.
Съдът счита, че установените по делото доказателства по несъмнен начин
сочат, че подс. Б.Б. е извършил деянието умишлено, пряко целейки съставомерния
резултат – смъртта на пострадалия Т.П.. Подс. Б.Б. е съзнавал всички
съставомерни обстоятелства – това, че нанася множество увреждания по главата на
пострадалия Т.П., че така нанесените удари, по своята сила и съсредоточеност
засягат жизненоважна област от тялото му, по начин, по който се засягат
жизненоважни процеси. Извършените в последователност и продължителност действия
на подс. Б.Б. – многократно нанесените, наслагващи се удари в главата на
пострадалия сочат и целения от подсъдимия
пряко резултат – причиняване на смъртта на Т.П.. В конкретния случай за
прекия умисъл говорят упоритостта на нанесения побой – чрез многократни,
наслагващи се удари в главата на пострадалия, продължили и независимо от
опитите на последния да оказва съпротива. Съдът счита, че умисълът за
причиняване на смъртта на пострадалия Т.П. е възникнал у подс. Б.Б. внезапно, в
хода на развил се между двамата конфликт в периода от време след оставането на
двамата сами в жилището на подсъдимия, след тръгването от там на свид. Ц.Т. към
19,30 ч. на 3.06.2015 г. По делото са останали неизяснени причините за този
конфликт, но наличието на такъв, прераснал във физическо нападение от страна на
подсъдимия над пострадалия се явява безспорно и категорично установено от
доказателствата за нанесения побой, причинил смъртта на последния.
Характерът на извършените съзнателно от подсъдимия Б.Б. действия, с които
той е причинил смъртта на пострадалия, ясно сочи, че той е съзнавал и наличието
на квалифициращите деянието му обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и
пр. 3 от НК, доколкото е имал представи, че нанася побой по особено ожесточен и
яростен начин, като така причинява силни болки и страдания на пострадалия,
който до момента на изпадането си в безсъзнателно състояние осъзнава случващото
се с него, но въпреки оказваната съпротива не може да го предотврати.
Съдът счете, че подс. Б.Б. следва да бъде признат за виновен, че е извършил
инкриминираното деяние на посочените в обвинителния акт дата и място, като не е
необходимо да бъде конкретизиран в диспозитива на присъдата точния времеви
интервал на извършването му. По делото беше установено, че побоят на пострадалия
Т.П. е започнал в неустановен момент в периода от време след 19,30 ч. на
3.06.2015 г., като смъртта на П. е настъпила преди 22,24 ч., когато подсъдимият
Б.Б. се е опитал да се обади на свид. Г., а след като не е успял да се свърже с
нея, в 22,26 ч. се е обадил на спешния телефон 112. В този смисъл и деянието е
извършено в периода между 19,30 ч. и 22,24 ч. на 3.06.2015 г. Този период от
време не се явява несъвместим с инкриминирания в обвинителния акт времеви
период на осъществяване на престъплението, който е описан с израза „около 22,30
ч.“. При липсата на допълнително уточнение какви са пределите на използваното в
обвинителния акт понятие „около“, следва да се приеме, че то включва
неконкретизиран времеви интервал преди и след посочения час 22,30 ч. Изложената
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка напълно
съотвества на установената по делото, че побоят на пострадалия е нанесен от
страна на подсъдимия в периода от време след 19,30 ч. на инкриминираната дата
до обаждането от негова страна на тел. 112, поради което и не е налице
възприемане от страна на съда на факти със съставомерно значение, съществено
различаващи се от вменените в обвинителния акт на подсъдимия.
По наказанието:
За извършеното
от подс. Б.Б. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК са
предвидени алтернативно наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Съдът
намира, че не са налице основания за приложение на наказанието доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна, тъй като не са налице основанията на чл. 38а,
ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от НК – личността на подс. Б.Б. не е такава, че да се
презумира невъзможност за изпълнение на целите на наказанието спрямо него по
друг начин, освен чрез изолирането му в затвора до края на неговия живот, а
самото деяние, макар и извършено при квалифициращо обстоятелства по чл. 116 от НК не се явява изключително тежко, в сравнение с другите убийства, извършени
при сходни обстоятелства.
За
отегчаващи отговорността на подс. Б.Б. обстоятелства съдът отчита извършването на престъплението при наличието
на две квалифициращи обстоятелства по
чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, както и множеството други причинени на
пострадалия увреждания в хода на нанасянето на довелия до смъртта му побой.
За
смекчаващи отговорността на подс. Б.Б. обстоятелства съдът отчита чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, данните от хода на съдебното
следствие за недобро здравословно състояние, алкохолната повлияност при
извършването на деянието. Съдът счита, че не са налице основания за определяне
на наказанието при условията на чл. 55 от НК, доколкото така отчетените
смекчаващи обстоятелства, извън обичайните такива, не са многобройни, нито едно
от тях няма изключителен характер, а и минималното предвидено за престъплението
наказание от петнадесет години лишаване от свобода не се явява несъразмерно
тежко за подс. Б.. При така отчетения превес на смекчаващите отговорността на
подс. Б.Б. обстоятелства съдът счете, че
справедливо се явява наказание лишаване от свобода под предвидения среден
размер и към предвидения минимум за извършеното от него престъпление, а именно
лишаване от свобода за срок от шестнадесет години.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС следва да
бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното
наказание на подс. Б.Б..
Следва на
основание чл. 59, ал. 1 от НК да бъде приспаднато от изтърпяването на така
наложеното наказание времето, през което подс. Б.Б. е бил задържан по ЗМВР, с
постановление на прокурор за срок от 72 ч. и времето, през което е бил с взета
мярка за неотклонение задържане под стража от 04.06.2015 г. до 06.01.2016 г.
По гражданските искове:
Основателен
е предявеният с основание
чл. 45 от ЗЗД от гражданската ищца Ц.В.П. граждански иск за обезщетение на
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени й от смъртта на нейния съпруг
Т.П.. От безвъзвратната загуба на своя съпруг, с когото е живяла заедно,
гражданската ищца Ц.П. е претърпяла значителни неимуществени вреди. Тези вреди
са се изразявали в преживени от нея страдания за загубата на съпруга й, като
степента на тези страдания е била значителна и с оглед внезапността на тази
загуба, начина на престъпно отнемане на живота на съпруга й и активната възраст
на същия. За обезщетяването на така претърпените от Ц.П. неимуществени вреди
следва да бъде уважен насочения от нея към подс. Б.Б. граждански иск, доколкото
именно с осъщественото от него престъпно деяние противоправно са били причинени
подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. Съдът счита, че за
обезщетяване на така причинените на Ц.П. неимуществени вреди справедливо по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД е присъждането на парично обезщетение в размер на 50
000 лв., доколкото имуществено благо в този размер би способствало за
справедливо обезщетяване на страданията на ищцата от смъртта на нейния съпруг.
С оглед на това следва да бъде уважен изцяло предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД
граждански иск от Ц.П. срещу подс. Б.Б. за сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди за загубата на нейния съпруг
Т.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 3.06.2015 г. до
окончателното й заплащане.
Основателен
е предявеният с основание чл. 45 от ЗЗД от гражданския ищец Н.Т.П. граждански
иск за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от
смъртта на неговия баща Т.П.. От безвъзвратната загуба на своя баща, с когото
гражданският ищец Н.П. е поддържал нормални родствени отношения и редовни
контакти, ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди. Тези вреди са се
изразявали в преживени от него страдания за загубата на баща му, като степента
на тези страдания е била значителна и с оглед внезапността на тази загуба,
начина на престъпно отнемане на живота на бащата на ищеця и активната възраст
на пострадалия към момента на убийството му. За обезщетяването на така
претърпените от Н.П. неимуществени вреди следва да бъде уважен насочения от
него към подс. Б.Б. граждански иск, доколкото именно с осъщественото от него
престъпно деяние противоправно са били причинени подлежащите на обезщетяване
неимуществени вреди. Съдът счита, че за обезщетяване на така причинените на Н.П.
неимуществени вреди справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е присъждането на
парично обезщетение в размер на 50 000 лв., доколкото имуществено благо в този
размер би способствало за справедливо обезщетяване на страданията на ищеца от
смъртта на неговия баща. С оглед на това следва да бъде уважен изцяло
предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от Н.П. срещу
подс. Б.Б. за сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - обезщетение за
причинени неимуществени вреди за загубата на неговия баща Т.П., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 3.06.2015 г. до окончателното й
заплащане.
Следва на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б.Б. да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН
СЪДИЯ: