Р Е Ш Е Н И Е № 35/21.1.2020 г.
гр. Ямбол, 21.1.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 2117/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова
молба, вх. № 9707/12.06.2019 г. предявена „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *** адрес ***,чрез юрисконсулт К. А., срещу Р. В.К. ***.
Ищецът твърди, че на 25.03.2019 год. депозирал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 103,58
лв. – стойността на консумирана ел.енергия за периода от 25.12.2016 г. до 24.11.2017
г., както и сумата от 15,87 лв. – лихва за забава за периода от 11.02.2017 г.
до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
По предявеното заявление било образувано частно гр.
дело № *** год. по описа на ЯРС, и била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била връчена на ответника по
реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал
искова молба за установяване със сила на
присъдено нещо, че е носител на
правата на вземания за посочените
суми.
В исковата молба
се посочва, че ищеца в качеството си на краен снабдител,съгласно разпоредбата
на чл.98а Закона за енергетиката,продавал електрическа енергия на клиентите си
при публични известни общи условия. По силата на чл.7,т.1 ОУ и по силата на
чл.11,т.1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обекта на ответника,обект с ИТН
***,находящ се в *** и обект с ИТН
***,находящ се *** –временно захранване.За ответника
бил открит клиентски номер ***,в качеството му на собственик на посочените
обекти,съгласно нотариален акт от 11.02.2011 г.. Същия от своя страна,съгласно
чл.11,т.1 ОУ,се задължил да заплаща всички свои задължения,свързани със
снабдяването с ел.енергия,в сроковете и по начините,определени от същите в
чл.18,ал.1 и ал.2.
Съгласно
чл.27,ал.1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми,клиента дължал обезщетение
за забава в размер на законно лихва за всеки просрочен ден.В изпълнение на
задълженията си по ОУ за периода 25.12.2016 г.-24.11.2017 г. ищцовото дружество доставило на обектите на Р.В.К.
ел.енергия,а „Електроразпределение Юг“ ЕАД доставило мрежови на обща стойност
103,58 лв.,които не били платени. Поради забава в плащанията на
главницата,ответника дължал законна лихва в общ размер на 15,87 лв. за периода
11.02.2017 г.-24.03.2019 г.Законната лихва се дължала за всяка една от
фактурите отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство.Срока за плащане на фактурата бил посочен
в същата,като издадените фактури,техния падеж и период,както и размера и
периода на дължимата лихва за забава били подробно описани в препис-извлечение
от клиентската сметка на ответника.
С оглед
на което ищеца предявява иск за установяване
на вземането им за сумата
137,67 лв. – стойността на консумирана ел.енергия за периода от
09.07.2016 г. до 08.06.2017 г., както и сумата от 23,43 лв. – лихва за забава
за периода от 30.08.2016 г. до 26.06.2018 г.,заедно
със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на
заявлението-27.06.2018 год. до изплащане
на вземането.
Иска се присъждане на
разноските както в заповедното производство,така и в исковото производство.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител.
В срока
по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата
молба,чрез назначения му особен представител
адв.Х.К.-ЯАК.
Счита се,че предявения иск бил неоснователен и недоказан. По настоящото
дело били представени като доказателство фактури от които не се установявало по
категоричен начин,че същите са представени и получени от ответника,както и ,че
задължението му било сведено до неговото знание. Представените фактури не били
за консумирана електрическа енергия,а била начислена такса за достъп до
електроразпределителната мрежа.Не ставало ясно,как доставчика на ел.енергия
формирал тази такса,като липсвало доказателства за нейния размер. В
действителност ответника не бил изпълнил задължението си за заплащане
стойността на издадените фактури н продължение на три последователни месеца,в
рамките на една календарна година. Въпреки това дружеството не се възползвало
от правата си,като по този начин би довело до значително по-малък размер на
паричното задължение на ответника. Било недопустимо ищцовото
дружество да черпи права от ОУ и да не изпълнява от друга страна задълженията
си по тях. Не било ясно,по какъв критерии ищцовото
дружество решил да преустанови своите взаимоотношения с ответника точно 11
месеца и едва тогава да потърси удовлетворяване на правата си и защо не били го
извършили по-рано,а именно три месеца,както било заложено в ОУ. Счита се,че
подобно поведение на ищеца да продължава на предоставянето на електроенергия и
издаване на фактури затова,въпреки неплащането след третия месец от страна на
потребителя,можело да доведе до натрупване на твърде големи по размер парични
задължения по отношение не само на ответника и на други потребители.Иска се
отхвърляне на иска като неоснователен,като алтернативно се прави искане за
установяване със сила на присъдено нещо съществуване на вземането на ответника
за сумата от 26,76 лв.,представляваща сбора само по първите три фактури,като в
останалата част иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,като
съразмерно бъде намалена и размерът на законната лихва.
В с.з. ответника се
представлява от особен представител,чрез който оспорва предявените искове и
пледира за тяхното отхвърляне.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ответникът е титуляр на партидите при ищеца за имота му в ***.
Видно от
представените по делото фактури се установява,че за периода 25.12.2016 г. до 24.11.2017
г. са на стойност 103,54 лв. В тази връзка е представено препис-извлечение от
сметка по посочените фактури,от която се установява,че ответника като клиент на
ищцовото дружество са начислени суми в общ размер на
103,58 лв. за отчетен период 25.12.2016
г.-24.11.2017 г.,както и сумата от 15,87 лв.-мораторна
лихва за периода 11.02.2017 г.-24.03.2019 г.
От представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** от 11.03.2011 г.
се установява,че ответника е собственик ПИ с идентификатор № 87374.553.259 по ,по
кадастралната схема,целия с площ от 502 кв.м.,както и сградите които попадат в
имота. Също така са представени заявление-декларация за започване на продажба
на електрическа енергия за клиентски номер *** от 14.07.2016 г.,с която
ответника изразил желание да получава електрическа енергия от ищцовото дружество за обект с ИТН *** за двуфамилна жилищна сграда,находяща
се на адрес ***,декларация за достъп до мрежата за посочения клиентски номер от
14.07.2016 г.,договор за присъединяване на обекти на клиенти към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД от
02.08.2016 г. сключен между ищцовото дружество и
ответника като клиент,заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия за клиентски номер *** от 02.08.2016 г.,с която ответника
е изразил желание да получава електрическа енергия за обект-времянка
на двуфамилна жилищна сграда с временно захранване на
адрес находящ се в ***,декларация за достъп до
мрежата за същия клиенткси номер от 02.08.2016 г.
От назначената по
делото съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните се установява,че в процесния период 25.12.2016 г.-24.11.2017 г. до процесния обект за двете измервателни точки е доставяна
ел.енергия. Общото количество доставена ел.енергия за процесния
период по ИТН *** била в размер на 0 KWh, като за фиксираното ИТН се
дължала цена за достъп до разпределителната мрежа за предоставена мощност 15 KWh. Общото количество доставена
ел.енергия за процесния период по ИТН
*** била в размер на 20 KWh,от които 20 KWh по дневна тарифа и 0 KWh по нощна нарифа.
Електромерите с фабричен номер ***,който бил монтиран в измервателна точка
номер ИТН № *** и този с фабричен номер ***,който бил монтиран в ИТН № *** били отчитани посредством отчетник. Отчетените
показания и пресметнатите количества ел.енергия съвпадали с фактурираните
такива,за което по експертизата е приложена подробна разбивка за движението на
показанията. Поставения на обекта електромер,през процесния
период бил преминал изискуемите проверки,съгласно закона за измервания и имало
поставени върху лицевия си капак изискуемите стикери за метрологично
съответствие и пломби.
От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните се установява,че за
периода 25.12.2016г.-24.11.2017г. консумираната от ответника ел.енергия и
предоставените до обекта мрежови услуги били в размер на общо 103,54 лв.,за
което били издадени процесните фактури.Посочените
фактури били осчетоводени редовно,съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.Стойността на консумираната
от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги била формирана и фактурирана
вярно и съобразно решенията на ДКВР за съответните ценови периоди.Вещото лице
установило,че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда,на 02.07.2019
г. било извършено плащане на задължения за ИТН ***-на
каса,в размер на 4,80 лв.,от които за консумирана ел.енергия в размер на 3,96
лв. и обезщетение за забава до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
плюс лихва за забава до 02.07.2019 г. в размер на 0,84 лв. Размерът на обезщетението за забава в размер
на законна лихва,изчислено върху задължението по процесните
фатури за периода от датата,следваща падежа на всяка
една от тях,до датата,предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-24.03.2019 г. било в общ размер на 17,17
лв. Общия размер на непогасените задължения за ИТН ***,за
периода 25.12.2016 г.-24.11.2017 г. били в размер на общо 116,75 лв., по
фактури описани в табличен вид с № 3,от които за главница ,представляваща
стойността на консумираната ел.енергия
за периода 25.12.2016 г.-24.11.2017 г. била в размер на 99,58 лв. и лихва за
забава за периода от 11.02.2017 г. -24.03.2019 г. в размер на 17,17 лв.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми,
видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
Издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
Въз основа на горното
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са основателни и следва да бъдат частично уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично
известни общи условия.
В случая вземането
на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи условия на
договорите за продажба на ел. енергия, като съгласно чл.1 т.4 от ОУ от които потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, което ползва енергията
за домакинството си. С оглед на това ответникът като потребител на ел.енергия
за битови нужди дължи заплащане на кредитора, тъй като е
страна по договор при общи условия. В настоящия случай се
установи, че ищецът е доставил ел.енергия на стойност, посочена във фактурите за
процесния период в обектите на ответника, за които са
отредени измервателни точки, клиентски номера.От приложените по делото писмени
доказателства,неоспорени от ответника се установява,че обектите на последния са
обекти на потребление,находящи се на адрес ***,за
което е разкрит клиентски номер ***. За процесния
период 25.12.2016 г.-24.11.2017 г. за посочения клиентски номер са налице две
измервателни точки-ЕТН № ***,която е открита на база
подадено заявление за временно ел.захранване,т.н. времянка
и ЕТН № ***,открита на база подадено заявление-декларация
от ответника за постоянно ел.захранване. От представения от ищцовото
дружество договор за присъединяване на обектите клиенти към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД,подписан на 02.08.2016 г. от страните и неоспорен
от същите, се установява,че ищеца е клиент на ищцовото
дружество. И в двете посочени по-горе ИТН има монтирани електромери със
съответните фабрични номера,като посредством СТЕ е установено,че същите са
изправни,преминали са изискуемите проверки,съгласно закона за измерванията и
има поставени на лицевите си капаци изискуемите стикери за метрологично
съответствие с изискуемите пломби. С
оглед на това,съдът приема че е монтиран изправен електромер Отчетените
показания и пресметнатите количества ел.енергия в.лице установило,че съвпадат с
фактурираните. В тази връзка съдът не
споделя възраженията на особения представител на ответника,че фактурите
изготвени от ищцовото дружество не са представени и
получени от последния. В тази връзка следва да се отбележи,че
потребителите,присъединени към електроразпределителната мрежа при общи
условия,заплащат всички мрежови услуги и цената за достъп на крайния снабдител
и същите ги обвързват,без да е необходимо изричното им писмено приемане. Не се
възприема възражението на особения представител на ответника от съда,че не била
ясна как е начислена таксата за достъп до електроразпределителната мрежа и как
е формирана същата,която е установена от вещото лице по СТЕ и се дължи цена за
достъп до разпределителната мрежа за предоставена мощност 15 KWh. Също така не се споделят от
съда възраженията на особения представител на ответника,че самия ищец в
качеството му на краен снабдител който продава електрическа енергия на абонатите си,не спазва собствените си ОУ,като не преустановил
снабдяването с електрическа енергия до обектите на ответника,като в тази връзка
негово е правото кога да упражни това свое правомощие.
Също така в.лице
по ССЕ е установило,че стойността на
консумираната от обекта на ответника ел.енергия и мрежови услуги била формирана
и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови
периоди.С оглед на това падежите на
вземанията са настъпили и те са изискуеми. Не се твърди от ответника, че сумите
са платени до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Също така
вещото лице установило,че на 02.07.2019 г. било извършено плащане за ИТН ***на каса,в размер на 4,80 лв.,с която сума са
погасени част от главницата и обезщетение за забава до датата на подаване на
заявлението. С извършеното частично плащане е направено признание,че сумите
които се претендират се дължат от ответника. С оглед на това иска за главница е
основателен за сумата 99,58 лв.
установен от в.лице,като до предявения размер 103,54 лв. следва да се отхвърли
с оглед настъпилото плащане след издаването на заповедта за изпълнение.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй
като се касае до забава на парично задължение, възникнала преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При частичната основателност на главния иск,
основателен е и акцесорният за мораторна лихва,
чийто размер се установява от заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,като същия е в размер на
17,17 лв.,като за посочения период ищеца е
претендирал по малка сума в размер на 15,87 лв. с оглед на което акцесорния иск се явява напълно основателен.
Искането на ищеца
за присъждане на разноските по настоящото дело е основателно и следва да се
уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК .
Дължими са и разноските, направени
в заповедното производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.В.К. ***, ***, ЕГН **********, дължи на ЕВН
България Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив, ЕИК ***,
сумата 99,58 лв.-главница, представляваща стойността на ел.енергия, доставена
за периода от 25.12.2016 г.-24.11.2017 г. за обекти на потребление: ***, клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в размер на 15,87 лв. за периода
11.02.2017 г.-24.03.2019 г., и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. до
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС,като
за горницата за главница за сумата от 99,58 лв. до пълния предявен размер за
сумата от 103,58 г. отхвърля иска като неоснователен и поради настъпило
плащане.
ОСЪЖДА Р.В.К. , ЕГН ********** да заплати на ”ЕВН България
Електроснабдяване” АД- гр.Пловдив направените по делото разноски в размер на
1025,00 лв. и разноските, направени в
заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: