Р Е Ш
Е Н И Е № 39
Сливен, 30.07.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………Мария Тодорова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като
разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 99 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 511 от КЗ.
Ищцата Б.К.К. твърди, че е майка на малолетния В.Б.К.. На 18.09.2019
г., около 14,40 часа, в ***, при управление на л.а. „БМВ
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор,
с който оспорва предявения иск по основание и размер и твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Оспорва изключителната вина на водача на лекия
автомобил, като твърди, че ищецът е изскочил внезапно на пътното платно на
непредвидено място за пресичане, с което сам се е поставил в риск да бъде
увреден. Твърди, че същият е малолетен и е бил оставен без надзор да пресича.
Оспорва наличието на пряка причинно следствена връзка между изброените
увреждания и ПТП. Твърди, че е получил единствено охлузвания на лицето и мекотъканен хематом. Оспорва, че е изпаднал в безсъзнание и
са му избити предни зъби. Твърди, че за детето не са полагани необходимите
грижи в периода на възстановяване, което е допринесло за увеличаване на вредите
и счита, че претендираното обезщетение е завишено, с
оглед трайната съдебна практика.
В
съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от ответника.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло. Моли в случай че
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е над законовия минимум, то да
бъде намалено.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.09.2019 г.,
около 14,40 часа, в ***, свидетелят Н.Н. управлявал
л.а. „БМВ
В зоната на кръстовището и в дясно на пътя с
предимство е било паркирано ППС с животинска тяга – каруцата на свид. К.К. – чичо на
ищеца. Водачът на автомобила е заобикалял препятствието в лентата си без да
напуска своята пътна лента. При движение покрай спрялото ППС е настъпил удар в
лявата странична повърхност с дете, което се е движило напречно на платното
отляво надясно за автомобила.
От събраните гласни
доказателства се установи, че ищецът е бил в същия ден на училище. Прибрал се
от училище, преоблякъл се и излязъл с други деца на улицата да чака каруцата на
чичо си. Родителите му през това време били на работа на полето. Когато видял
каруцата се втурнал внезапно към нея, изскачайки от пресечка на главния път.
Чичо му от каруцата му викал и ръкомахал да не идва към него, но въпреки това
той продължил и бил ударен от лявата странична част на автомобила на свид. Н..
От показанията на свидетеля става ясно, че той е възприел, че човекът от
каруцата дава сигнали на някого, ръкомаха му да спре, но въпреки това не е
предприел спиране, а само е намалил скоростта на движение.
Скоростта на движение
на автомобила BMW преди ПТП е била, според заключението на съдебно-техническата
експертиза около 58 km/h. Опасната зона за спиране на
автомобила при определената скорост на движение, е била около 35 м. Преди удара
детето се е движило напречно на платното и отляво надясно за водача на автомобила.
Мястото на удара е на 7,2 м преди мерната линия и на 0,6 м вдясно от
разделителната линия на лентите за движение. Детето, според в.л. инж. У. е
станало видимо за водача, когато автомобилът е бил на разстояние от около 40 м.
от геометричното разположение на автомобила към мястото на удара или на около
38 m от предната му част.
Водачът на автомобила
е възприел опасността със закъснение от 1,7 сек. В момента на възприемане на
опасността автомобилът се е намирал с предния си габарит на около 11 м. от
мястото на удара. Технически правилно е било при възприемане на опасността,
включително и от ръкомахащия водач на каруцата, да предприеме спиране.
От техническа гледна
точка и ако се приеме, че опасността за водача е в момента на появата на детето
във видимата му зона, той е имал техническата възможност да предотврати ПТП при
определената скорост на движение.
При максимално
разрешената скорост на движение от 50 km/h и своевременно възприемане на
опасността, водачът е имал техническата възможност в по-голяма степен да
предотврати ПТП.
Видно от заключението
на изслушаната експертиза, изготвена от в.л. инж. У. техническите причини,
довели до възникването на ПТП са: както технически неправилното поведение на
водача на автомобила при възприемане на дете в близост до платното за движение
- той е следвало своевременно да възприеме опасността и предприеме спиране,
така и технически неправилното поведение на детето при навлизане на платното
без да се съобрази с приближаващия автомобил, неговата скорост на движение.
По делото е изслушано
допълнително заключение на вещото лице инж. У., тъй като от представения
снимков материал е видно, че на платното и на тротоара са спрени автомобили. От
събраните доказателства не може да се приеме с категоричност, че те се били
спрени на същите места към момента на удара. В протокола за ПТП те не са
описани, виждат се на снимките, приложени към ДП, но не е ясно кога са
направени тези снимки. Според допълнителното заключение автомобила на платното
е възпрепятствал видимостта на водача към детето, което внезапно е изскочило на платното, но въпреки това следва
да се приеме, че опасността е възникнала в момента, к който човекът в каруцата
е започнал да ръкомаха на някого, а от този момент водачът на лекия автомобил е
имал възможност да реагира и да спре за да предотврати ПТП.
За произшествието бил съставен
констативен протокол за ПТП и образувано ДП № 247/2018 г. по описа на РУ -
Котел, прокурорска преписка № 205/2018 г. на РП - Котел, което е прекратено с
постановление от 08.01.2020г. на РП- Сливен, ТП –Котел, тъй като липсва
престъпление от общ характер и на ищеца
е причинена лека телесна повреда.
В резултат на удара
ищецът В.Б.К. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания:
Контузия
на главата с охлузвания на кожата в областта на долната челюст, кръвонасядане
на меките черепни обвивки в теменната област и данни за сътресение на мозъка,
по повод на което ищецът е бил приет за наблюдение и лечение в НХО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД -
Сливен;
Контузия на гръдния кош без клинични и рентгенологични данни за фрактури на костни структури и
увреждане на вътрегръдни органи;
Контузия в областта на корема с повърхностни
охлузвания на кожата, без клинични и рентгенологични
данни за увреждане на коремни органи;
Контузия в областта на таза без клинични и рентгенологични данни за фрактура на кости;
Контузия и повърхностни охлузвания на кожата в
областта на двете подбедрици;
Според заключението
на вещото лице д-р Й.С., изготвило медицинската експертиза по делото в
материалите по делото не се откриват обективни данни в медицинските документи,
за това ищецът да е бил изпаднал в пълно безсъзнателно състояние, каквото е
твърдението в исковата молба. За пълната загуба на съзнание до степен на комоционна кома, което представлява временна опасност за
живота е характерно внезапното начало в момента на травмата. Пострадалият пада
откъснат напълно от окръжаващата го среда, без каквато и да е възможност за
движение и говор, както и за възприемане на такива. Това състояние е
сравнително продължително, а не секунди или минута-две и се последва от
сравнително бавно възвръщане на съзнанието, с преминаване през различни
степенни негови разстройства. В конкретния случай в материалите по делото не се
откриват обективни данни, които да свидетелстват за това, ищецът да е изпадал в
безсъзнателно състояние до степен на кома. Полученото в случая лекостепенно сътресение на мозъка, по данни от медицинските
документи е протекло с леко изразени общомозъчна и
вегетативна неврологична симптоматика като сънливост, краткотрайна
дезориентация, неясен и непълен спомен за определен период от време,
световъртеж, гадене, отпадналост и др. Липсата на спомен за определен период от
време не е критерий за пълна загуба на съзнанието до степен на кома и се среща
често и при по-лекостепенни сътресение на мозъка. По
този начин полученото лекостепенно сътресение на
мозъка е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Последиците от такъв тип сътресение на
мозъка се лекували консервативно и отзвучавали напълно в рамките на 15-30 дни,
при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните
медикаментозен и хигиенно-диетичен режими. В този смисъл твърдените от ищеца
проблеми в училище не могат да се приемат за последица от лекостепенното
сътресение на мозъка.
Останалите телесни
увреждания, получени от ищеца В.Б.К. в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие в своята съвкупност са
му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като увреждания от такъв характер отзвучават напълно в
рамките на 7-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Според д-р С., увреждания
добре отговарят да са получени в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 18.09.2018 г., около 14,40 часа в с. Градец, общ.
Котел и се намират в пряка причинно-следствена връзка с него.
След произшествието
ищецът е бил транспортиран със специализиран транспорт на Бърза помощ до МБАЛ
„Д-р Иван Селимински" АД - Сливен. Приет е в Спешно отделение, където са
му били извършени предварителни прегледи, лабораторни и рентгенови изследвания,
след което е бил приет на 18.09.2018 г. за наблюдение и лечение в Отделението
по неврохирургия в същата болница. Там му е било приложено обичайното и
стандартно в такива случаи медикаментозно лечение. След бързото и значително
подобряване на състоянието ищецът е бил изписан от болничното заведение на
20.09.2018 г.
Според заключението
на вещото лице в конкретния случай, имайки предвид характеристиките на
уврежданията може да се отбележи, че в първите дни след произшествието ищецът е
търпял умерени по своя интензитет болки в травмираните места. Постепенно с
времето тази болка е намалявала както поради лечението, така и поради
собствените възстановителни процеси на организма.
В исковата молба се твърди,
че в резултат на удара на ищеца били избити зъби. От заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза се установява, че никъде в наличната медицинска документация не се
споменава за такова. Показанията на свид. Костов в този смисъл не следва да
бъдат кредитирани, тъй като те противоречат на събраните писмени доказателства,
а за този свидетел може да предположи евентуална заинтересованост. Неговите
показания противоречат и на събраните чрез експертиза доказателства за скоростта,
с която се е движил автомобила преди ПТП, както и относно факта, че детето е
било отхвърлено от автомобила на 5-6 метра, а обективните данни сочат, че
детето е паднало до автомобила. Не се подкрепят от доказателствата и
показанията на биологичния баща на ищеца, че детето е престояло в болница една
седмица, като видно от медицинската документация той е бил там три дни за
наблюдение.
От разпита на
свидетелите се установява, че ищецът е изпитал силна уплаха от случилото се и е
продължил да се страхува и след инцидента и да преживява стресиращата ситуация.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал дълго време главоболие след падането
от удара. Липсва медицинска документация за прегледи и констатации в тази
насока, като бащата на ищеца твърди, че той не е лекуван за това, тъй като се
страхувал от инжекции.
Горните фактически
констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства, като кредитира изцяло заключенията на изслушаните
експертизи. Показанията на разпитаните свидетели прецени съвкупно с останалите
доказателства.
На базата на приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ. Същият е доказан по своето основание, но
е предявен в завишен размер.
Отговорността на ответника е
ангажирана на основание чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ, тъй като ПТП е причинено с лек
автомобил, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в Турция и
регистриран в тази Държава и липсва кореспондиращ застраховател на територията
на Република България.
Налице е допустимост на
предявения иск, тъй като претенцията е била отправена до НББАЗ от пострадалия,
чрез неговия законен представител и макар да е било определено обезщетение от
4 200лв., ищецът не е бил съгласен с размера му – чл. 511 ал.3 пр. трето
от КЗ.
Събраха се доказателства, че е
налице противоправно деяние от страна на лицето причинило ПТП, който е
управлявал лекия автомобил – нарушение
на ЗДП, а именно – превишена скорост над допустимата за населено място и
несвоевременно предприемане на спиране при наличие на опасност – пресичащ
пешеходец – дете. Налице са причинени
вреди на ищеца, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от
причинените му травми - Контузия на главата с охлузвания на кожата в областта
на долната челюст, кръвонасядане на меките черепни обвивки в теменната област и
лекостепенно сътресение на мозъка, без загуба на съзнание;
контузия на гръдния кош без клинични и рентгенологични
данни за фрактури на костни структури и увреждане на вътрегръдни
органи; контузия в областта на корема с повърхностни охлузвания на кожата, без
клинични и рентгенологични данни за увреждане на
коремни органи; контузия в областта на таза без клинични и рентгенологични
данни за фрактура на кости; контузия и повърхностни охлузвания на кожата в
областта на двете подбедрици. Налице е и преживян
стрес от събитието и травмите.
От
заключението на вещото лице се установява пряката причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и увреждането. Следва да се прием, че деянието
е извършено виновно, тъй като не е оборена презумпцията за вина.
Въпреки че причинителя на
процесното ПТП не е бил осъден, от събраните доказателства може да се направи
категоричен извод, че деянието е извършено от него и е извършено виновно.
Доказани са и вредите, настъпили
от противоправното поведение на застрахования.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът намира че в конкретния случай за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 8 000 лв.
В случая съдът отчита и следните
обстоятелства: травмите по ищеца са леки
– охлузвания, натъртвания и лекостепенно сътресение
на мозъка. Те не са довели до трайно влошаване на здравето на ищеца, нито водят
до последици, които не могат да бъдат преодолени. Всички те са отшумели за
период от максимум 20 дни. Не са причинили на ищеца силни и нетърпими болки, а
по-скоро според вещото лице, средни по интензитет такива. Следва да се отчете
обстоятелството, че ищецът е малко дете и е преживял ситуацията по-интензивно и
тя го стресирала в по-голяма степен. Твърдението, че той продължава да им
главоболие и в момента, но не му се прилага лечение по преценка на родителите,
води до извод, че вреди от това не могат да бъдат търсени.
Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в голяма степен. То се състои в това,
че ищецът, който е на 8 годни е бил оставен без надзор и е пресякъл внезапно
платното за движение на оживена улица, без да прецени обстановката и до голяма
степен е допринесъл за настъпването на удара и последиците му. Съдът намира, че
процентно съпричиняването следва да бъде определено
на 30% и съответно обезщетението да бъде намалено на 5 600лв.
Искът да пълния предявен размер
от 26 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Основателна е претенцията за
присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на
иска.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса по сметка на СлОС,
върху присъденото обезщетение, тъй като ищецът е бил освободен от нея в размер
на 224лв. и разноски в общ размер от 350лв.
Въпреки направените възражения,
възнаграждението и на пълномощниците и на двете
страни е определено в минимален размер, към момента на неговото определяне и не
следва да бъде намалявано, като прекомерно. С оглед изхода на производството на
адвоката осъществил безплатна адвокатска защита на ищеца следва да се изплати,
обаче, възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 616,80 лв. с ДДС, съобразно
минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в актуалната й редакция в сила то 15.05.2020г.
На ответната страна се дължат
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1 664,95лв.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛИНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ***, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2, да заплати на В.Б.К.
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.К.К. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***0, по иска с
правно основание чл. 511 от КЗ, сумата 5
600 (пет хиляди и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, в резултат на
претърпяно пътно-транспортно произшествие на 18.09.2018г. при което му е
причинена лека телесна повреда, ведно със законната лихва за забава, считано от
01.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния размер от 26 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Б.К.
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.К.К. ЕГН **********,*** да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛИНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ***, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.2 сумата 1 664,95лв. разноски.
НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛИНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ***, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2
да заплати на адвокат Щерю Христов Щ., гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 85, ет.4, ап.10 на основание чл. 38 от ЗА сумата
616,80лв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :