№ 733
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204109 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „*” ООД с ЕИК: *, чрез управителя – *, с
посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № К20_184-
F579084/29.12.2020 г., издадено от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2286,51 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Застъпва се, че обстоятелствата, при които според АНО е извършено
нарушението, са неясни и противоречиви. Твърди се, че е взета информация от друг АУАН,
който не е бил издадено по повод процесната проверка. Счита се, че не е доказано как е
формиран оборотът от 13719,04 лева, като към датата на издаване на НП на дружеството не
е бил връчван ревизионен акт, както изисква ал. 102, ал. 5 ЗДДС, поради което и
жалбоподателят е в невъзможност да прецени, дали наложената санкция е правилно и
законосъобразно изчислена. Заявява се, че в хода на проверката не са били отчетени сторно
оборотите, както и че дружеството е било санкционирано двукратно за едно и също
нарушение. Под евентуалност се навеждат доводи за квалифициране на нарушението като
маловажно и се иска приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски по списък
(такъв обаче не е приложен).
1
В открито съдебно заседание „*” ООД се представлява от пълномощник – адв. К.К. –
БАК, който поддържа и доразвива изложените в сезиращата съда жалба доводи, като моли за
отмяна на НП.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото
потвърждаване изцяло. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 11 - НП е връчено на представител
на жалбоподателя на 09.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 16.08.2021 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното.
Във връзка с РИП № П-02000220149774-0РП-001/11.09.2020 г. на св. М.С. – ст.
инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас било възложено извършването проверка за
спазване на данъчното законодателство от страна на „*” ООД. В хода на проверката св. С.
изискала съответните документи и установила, че дружеството е било регистрирано по
ЗДДС на 11.08.2020 г. Констатирала също, че основанията за регистрация са възникнали по-
рано и дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация в периода 01.02.2020 г.
до 07.02.2020 г., но е бездействало (за това му бездействие има издадено НП №
545142-F565300/30.10.2020 г). Свидетелката установила също, че за периода 24.02.2020 г.
(датата на която е следвало най-късно да се издаде актът за регистрация по ЗДДС, ако
дружеството беше подало заявление на време) до 10.08.2020 г. (датата предхождаща тази, на
която реално то е било регистрирано по ЗДДС) дружеството е реализирало облагаем оборот
от 13719,04 лева. На база тези факти св. С. преценила, че „*” ООД е нарушило разпоредба
на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС, поради което на 10.11.2020 г. съставила срещу него АУАН
с № F579084. Актът бил предявен на упълномощено лице, което го подписало и получило
препис от него, заявявайки, че не са отчетени сторно оборотите в съответните месеци.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнително писмено възражение не било депозирано.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.
180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2286,51 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
2
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения, довели до опорочаване на издаденото НП.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. В конкретния случай, като нарушена е посочена
препращащата разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС и на основание същата норма
на търговеца е наложена имуществена санкция. Съгласно чл. 180, ал. 2 от ЗДДС: „ал. 1 се
прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок“, като съгласно ал. 1:
„Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък,
но не по-малко от 500лв.“. С оглед на горното и видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, от начина по който е описано установеното нарушение, не
става ясно за какво точно е санкционирано лицето, сочено като нарушител - за това, че не се
е регистрирало по ЗДДС в срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или
и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с отделни правни квалификации
- по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена
нито една от двете, а само е посочено чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В случая в
наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на чл. 96, ал. 1
ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се посочва правната квалификация на
вмененото нарушение.
Също така, ако наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в
неначисляване на дължим данък, то той е следвало да посочи кога е извършено това
нарушение. Като дата е посочено кога лицето е следвало да се регистрира по закона на
основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно дали това е крайният срок, до който е следвало да
се начисли и данъкът, който се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на
административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на
нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
3
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и процесуален
закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в настоящия случай, тъй като
санкцията е наложена за неначисляване на данък, поради липса на регистрация в срок, но
следва да се има предвид, че хипотетично е възможно едно лице да не се регистрира в срок,
но в последствие да начисли дължимия данък съгласно законовите изисквания (естествено
след като вече се е регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде
посочен както крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на
дължимия данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима
разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДДС. В случая съдът не може да направи тази
преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността адекватно да упражни правото
си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез
бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е
елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по
тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване
на нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е
приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или
привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са предвидени
различни размери на санкциите, които следва да наложат на нарушителите, в зависимост от
това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено в срок до 6 месеца или не по-
късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен. С оглед
на това непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което води до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Тук е мястото да се посочи, че начисляването на ДДС е сложен фактически състав
изискващ кумулативното изпълнение на три условия, като първото е издаване на документ,
в който да се посочи данъка на отделен ред, второто е да се включи този документ в
дневника на продажбите за съответния данъчен период и на трето място, включване на
размера на данъка в справка декларация за съответния период, като тогава данъкът се счита
за начислен, по който начин и самото дружество се задължава към бюджета в размера на
начисления ДДС. Нормата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС указва императивно как се
изпълнява задължението начисляване на ДДС – чрез извършване на няколко последователно
действия, всяко с определен срок. Това от своя страна означава, че за да съответства
описанието на нарушението на изискването за пълнота следва както в АУАН, така и в НП
изрично да се посочи – до кога (като дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко
едно от действията (до кога да издаде протокол по чл. 117 ЗДДС; докога е следвало да го
включи в дневника си за продажби и до кога да включи размера на данъка в справката за
съответния период). В процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и
настоящият състав счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение
засягащо правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.
4
На последно място следва да се има предвид, че размерът на дължимия данък за
периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която задълженото лице е
регистрирано от органа по приходите (чл. 102, ал. 4 ЗДДС) се изчислява по формулата на чл.
53 от ППЗДДС – в която е посочено, че релевантни са данъчната основа на конкретните
доставки и съответната данъчна ставка. В случая в АУАН и НП не е посочена данъчната
основа, а само стойността на облагаемите доставки (13719,04 лева). Двата термина са
различни и легалните им дефиниции са дадени в чл. 12, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗДДС, като в
случая интересуващата величина е именно данъчната основа, която обаче не е посочена
никъде в АУАН или НП. Посочването само на облагаемите доставки е недостатъчно и само
на негова база не може да се изчисли какъв е дължимият данък.
Поради всичко казано по-горе настоящият състав приема, че в хода на производството
са допуснати нарушения на закона, като издаденото НП е незаконосъобразно, поради което
и следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за
присъждането им. По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски
хонорар в размер на 400 лева, като не е направено възражение за прекомерност, поради
което и НАП следва да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя. Съгласно чл. 19 от
Закон за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за вредите, причинени на
физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни
органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като преди изменението
на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на
НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение. С оглед горното съдът
намира, че следва да осъди именно НАП-гр. София да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К20_184-F579084/29.12.2020 г., издадено
5
от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и на основание чл.
180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС на „*” ООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2286,51 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „*” ООД с
ЕИК: * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6