№ 527
гр. Варна, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А. Н. Н. срещу „Банка
ДСК“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата от 289361.55лв., представляваща главница по договор за
жилищен кредит от 26.09.2007г., поради погасяване по давност.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен
договор за жилищен кредит от 26.09.2007г., по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 315490.00лв. за покупката на жилище.
Ответникът с твърдения, че е обявил кредитът за предсрочно изискуем е
подал заявление по чл.417 от ГПК и е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр. дело №4387/2011г. по описа на ВРС за сумите
304665.31лв. главница, 24694.53лв. неплатена договорна лихва за периода
07.02.2011г. до 24.02.2011г., 1533.13лв. санкционираща лихва за периода
10.02.2011г. до 24.02.2011г. и 95.00лв. заемни такси. След подадено
възражение по чл.414 от ГПК е предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от страна
на банката, който е отхвърлен с влязло в сила решение по т. дело №464/2017г.
по описа на ВОС, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.
1
Въз основа на ново извлечение от сметка от 04.05.2017г. е издадена
нова заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5973/2017г. и изпълнителен лист.
Заповедното производство е прераснало в исково такова по т. дело
№1113/2017г. по описа на ВОС. Производството по това дело е прекратено,
като са били обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Ищецът твърди, че с получаване на исковата молба по т. дело
№464/2014г. кредитът е бил превърнат в предсрочно изискуем. От тази дата
банката не е предприемала действия, които да спират или прекъсват
погасителна давност. По тези съображения се твърди, че вземането за
главница по договора за кредит е погасено по давност.
Излага се, че за ищецът има правен интерес от отричане
съществуването на вземането на ответника, тъй като за обезпечение на
договора за кредит има вписана ипотека върху недвижим имот и банката
отказва да я заличи.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ищецът не дължи сумите за главница.
В съдебно заседание ищецът редовно призован чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск, моли същият да бъде уважен, както и
за присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Банка ДСК“ АД в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В същият се излага, че производството по
делото е недопустимо. На 09.10.2020г. банката е предявила кумулативно
съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължимите суми по
сключен с ищеца договор за жилищен кредит от 26.09.2007г. По това дело е
постановено решение №201/28.06.2021г., което към настоящия момент не е
влязло в законна сила. В отговора на исковата молба по това търговско дело,
ответникът е направил възражение за давност.
По изложените съображения моли производството по делото да бъде
прекратено.
По същество оспорва предявения иск по основателност. Не оспорва
обстоятелството, че е сключен договор за жилищен кредит в размер на
315490.00лв. Поради непогасяване в срок на месечни погасителни вноски е
2
допусната забава в плащанията над 90 дни на основание т.20.2 от Общите
условия за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Такова изявление е отправила с нотариална покана рег. №998, том
1, акт 31 на нотариус Людмила Гонова, рег. №116 на НК. Същата е връчена на
ищеца, лично на 03.04.2017г.
Оспорва се обстоятелството кредитът да е с по – ранна дата на
предсрочна изискуемост.
Излага се, че банката е подала заявление по чл.417 от ГПК, предмет на
ч.гр. дело №4387/2011г. Издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, срещу които е подадено възражение. По предявените установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК е образувано търговско дело
№464/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна. Постановеното решение
№845/12.11.2015г. е отменено с решение №109/05.05.2016г. по в.т. дело
№72/2016г. на Апелативен съд - Варна и предявените искове са били
отхвърлени с мотиви, че не е настъпила предсрочна изискуемост.
В изпълнение на съдебното решение банката е върнала кредитната
експозиция в редовност и преизчислява дълга съобразно ненастъпила
предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на
03.04.2017г. Към тази дата са непогасени 60 броя погасителни вноски в общ
размер на 146533.60лв. /главница/. Договорна лихва не е начислявана след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С предявяването на осъдителните искове на 09.10.2020г. банката е
прекъснала давността.
По изложените съображения ответникът моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител,
поддържа подадения отговор, моли да отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:
От доказателствата се установява, че е сключен договор за жилищен
кредит от 26.09.2007г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила
на ищеца Н. кредит в размер на 315490.00лв. за покупката на жилище.
3
Въз основа на извлечение от счетоводни книги от 07.02.2011г. и
подадено заявление по чл.417 от ГПК са били издадени заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр. дело №4387/2011г. по описа на ВРС за сумите
304665.31лв. главница, 24694.53лв. неплатена договорна лихва за периода
07.02.2011г. до 24.02.2011г., 1533.13лв. санкционираща лихва за периода
10.02.2011г. до 24.02.2011г. и 95.00лв. заемни такси. В извлечението е
посочено, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 07.02.2011г.,
поради просрочие с 90 дни. След подадено възражение по чл.414 от ГПК е
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, който е отхвърлен с решение
№109/05.05.2016г. по в.т.дело №72/2016г. по описа на Апелативен съд –
Варна, с което е отменено решение №845/12.11.2015г. по т. дело №464/2014г.
по описа на ВОС, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост. В
решението е посочено, че редовното погасяване на дълга е преустановено на
04.01.2011г., когато е платена вноска с падеж на 03.10.2010г.
С протоколно определение от 21.10.2022г., постановено по настоящото
дело е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
исковата молба по т. дело №464/2014г. е била връчена на ответника Н. на
11.05.2022г.
Изпратена е нотариална покана до длъжника Н., съдържаща изявление
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена лично на
03.04.2017г.
Въз основа на ново извлечение от сметка от 04.05.2017г. е издадена
нова заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5973/2017г. и изпълнителен лист.
Заповедното производство е прераснало в исково такова по т. дело
№1113/2017г. по описа на ВОС. Производството по това дело е прекратено,
като са били обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист с
протоколно определение от 03.12.2018г.
Съдът констатира, че „Банка ДСК“ АД е предявила срещу А. Н. Н.
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати следните суми : 289361.54лв. главница, сумата от
124931.32лв. възнаградителна лихва за периода 20.04.2012г. до 02.04.2017г.,
3420.72лв. обезщетение за забава по т.20.1 от Общите условия за периода
21.04.2012г. до 02.04.2017г., сумата от 101444.88лв., обезщетение за забава за
периода 03.04.2017г. до 08.10.2020г., сумата от 665.00лв. такса за управление
за периода 26.09.2010г. до 26.09.2017г., сумата от 1657.72лв. такса за
застраховка на ипотекирания имот, сумата от 877.03лв. такса за подновяване
на ипотека, 120.00лв. такса изискуемост.
Образувано е т. дело №20203100901140/2020г. по описа на Окръжен съд
– Варна, по което е налице постановено решение №201/28.06.2021г., с което
са уважени предявените искове за 289361.54лв. главница, сумата от
88657.17лв., обезщетение за забава за периода 03.04.2017г. до 08.10.2020г.,
сумата от 892.30лв. такса за застраховка на ипотекирания имот, сумата от
877.03лв. такса за подновяване на ипотека, като за възнаградителната лихва и
за разликите над тези суми исковете са отхвърлени. Решението не е влязло в
законна сила, като срещу него е подадена възивна жалба. Исковата молба е
входирана на 09.10.2020г., съгласно проверка в ЕИСС.
При така установените факти съдът пристъпва към разглеждане на
първия спорен въпрос по делото към коя дата е обявена предсрочната
изискуемост на процесния кредит – на 11.05.2014г. с получаване на исковата
молба или на 03.04.2017г. с получаване на нотариалната покана.
Съгласно даденото тълкувание в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от
4
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В мотивната
част на т.18 от решението е посочено, че ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Това тълкуване е приложено и при постановяване т.1 от Тълкувателно
решение №8 от 02.04.2019г. на ВКС по тълкувателно дело №8/2017г. на
ОСГТК, където е посочено, че допустимо е предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ.
При прилагане на цитираното задължително тълкуване се налага извода,
че с решение №109/05.05.2016г. по в.т.дело №72/2016г. по описа на
Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение №845/12.11.2015г. по т.
дело №464/2014г. по описа на ВОС със сила на пресъдено нещо е прието за
установено между страните, че не е настъпила настъпила предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, инициирало
ч.гр. дело №4387/2011г. по описа на ВРС.
С оглед дадените разяснения следва да се заключи, че съдът не е взел
предвид фактите и обстоятелствата, настъпили в хода на процеса на
основание чл.235, ал.3 от ГПК, които водят до предсрочна изискуемост, в
това число и връчването на длъжника /ответник на изявлението на банката за
обявяването на такава, обективирано в исковата молба.
Уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост настъпило в хода на процеса по иска по чл.422 след като не е
зачетено представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /реш.№.77/10.05.16 по
т.д.№.3247/14, ІІ ТО, реш.№.139/ 5.11.14 по т.д.№.57/12, І ТО/.
В решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, решение №
86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, решение № 42/03.06.2020 г. по
т. д. № 1680/2019 г. на ВКС, решение №60048/20.08.2021г. по т. дело
№2122/2020г. на ВКС е възприета тезата, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство по чл. 422 ГПК, като изявлението на банката, в тази посока
може да бъде инкорпорирано в исковата молба. Упражненото по този начин
потестативно право в хода на производството представлява нов факт от
значение за съществуване на претендираното вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК.
При това положение настоящият съд намира за неоснователни
възраженията на ответника, че със сила на пресъдено нещо е отречено
настъпването на предсрочната изискуемост към хода на устните състезания.
5
Предвид изложеното съдът пристъпва към изследване на следващите
предпоставки.
Няма спор по отношение на обстоятелството, че редовното погасяване
на дълга е преустановено на 04.01.2011г., когато е платена вноска с падеж на
03.10.2010г. Налице е 90 дни забава към момента на депозиране на исковата
молба - 10.03.2014г.
В съдържанието на исковата молба вх. №7217/10.03.2014г., установено
със справка в електронната система на Окръжен съд – Варна е вписано, че
банката счита кредита за предсрочно изискуем. Това изявление на банката
категорично може да се приеме като такова, което да отнема преимуществото
на срока.
С връчване на отговора исковата молба на 11.05.2014г. съдът намира, че
е настъпила предсрочната изискуемост на целия дълг.
От този момент настъпва и падежа да връщане на главницата по
договора за кредит. Т.е вземането е станало изискуемо.
По отношение главницата по договор за кредит важи общата пет
годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която при липса на предсрочна
изискуемост започва да тече от падежа на съответната вноска, а при
предсрочна изискуемост от датата на настъпване на този факт за остатъка от
дълга.
До 09.10.2020г., когато е подадена исковата молба, по която е
образувано т. дело №20203100901140/2020г. по описа на Окръжен съд –
Варна няма действия от страна на банката, които да водят до прекъсване или
спиране на давността.
Давността с подаване на исковата молба е била прекъсната на основание
чл.116, б.“б“ от ЗЗД, а по време на висящността на производството по т. дело
№464/2014г. и т. дело №1113/2017г. на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД е
била спряна докато трае процеса. С отхвърлянето на исковете по първото дело
и прекратяване на производството по второто дело са били заличени с
обратна сила последиците от прекъсната и спряната давност на основание
чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Следователно същата не е прекъсвана и не спирала да
тече считано от 11.05.2014г., като е изтекла на 11.05.2020г., преди подаване
на следващата искова молба.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8000.00лв., адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, за неоснователно възражението за
прекомерност. Съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният хонорар е 7317.23лв.
без ДДС, поради което и с оглед фактическата и правна сложност по делото
уговорения от 8000.00лв. не се явява прекомерен.
На основание чл.79, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на
6
11574.46лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ищецът А. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Варна, местност „****“ №58, ет.2, ап.2 НЕДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ №19 сумата от 289361.55лв. /двеста осемдесет и девет хиляди
триста шестдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
главница по договор за жилищен кредит от 26.09.2007г., поради погасяване
по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Варна, местност „****“ №58, ет.2, ап.2
сумата от 8000.00лв./осем хиляди лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от
11574.46лв. /единадесет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7