№ 35
гр. Кърджали, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно
наказателно дело № 20235140200882 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ********, издаден
от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Д. В. Д. с
ЕГН **********, за нарушение, при повторност, установено с автоматизирано
техническо средство или система № 11743cf на 17.05.2022г. в 11.04ч. на път I5 км.
338+200м. разклон с.Калинка в посока от с.Железник към гр.Кърджали, с МПС лек
автомобил **** с рег.№ *****, при разрешена скорост 60км/ч. е установена скорост от
80км/ч.- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните
правила. От една страна сочи, че спорен бил въпросът дали уредът, с което е отчетено
нарушението е от одобрен тип и е вписан в регистъра за одобрените за използване
типове средства за измерване на скоростта, както и дали уредът е годен за употреба
към момента на отчитане на скоростта. От друга страна, твърди че във връчения му
екземпляр на ел. фиш не е посочена пълната правна квалификация на извършеното
правонарушение. Сочи, че след подаване на жалбата, в комплектованата и изпратена до
съда преписка е приложен трети екземпляр от процесния ел. фиш, в който вече
правната квалификация на деянието е допълнена. Твърди, че на нарушителя, на два
пъти е връчван един „първоначален“ вариант, а на съда друг „преработен“, „допълнен“
1
вариант.
По подробно развити съображения, ведно с цитирана съдебна практика, моли
съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не се
представлява. От негово име и от името на процесуалния му представител постъпват
писмени молби, поддържащи защитната му теза и искането за отмяна на процесния ел.
фиш. Претендира разноски, описани в нарочен списък.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не
се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В Писмо от 22.01.2024г., в отговор на протоколно определение на съда, от
страна на АНО е предоставено разяснение относно твърдените разлики в
съдържанието между връчения на жалбоподателя ел. фиш и този, представен в
административната преписка до съда /л.116/. Сочи, че разликата е в резултат на
софтуерен проблем.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.05.2022г. на път I5 км. 338+200м. разклон с.Калинка в посока от
с.Железник към гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение с уред за контрол на скоростта, представляващ ARH CAM S1 с
№ 11743cf.
В 11.04ч. средството за видеоконтрол отчело превишена скорост от лек
автомобил марка **** с рег.№ ***** от 80км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км./ч.,
2
при ограничение от 60км/ч. в извън населено място. След обработване на
информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия
К № ******** срещу ползвателя на автомобила Д. В. Д.. В описателната част на
електронния фиш е посочено движение с установена скорост от 80км/ч. след
приспаднат толеранс от минус 3км/ч. при условията на повторност в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ К/**, съставляващо нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от
ЗДвП, за което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв.
За установяване на обстоятелствата по квалифицирания състав на нарушението
– повторност, АНО е взел предвид ЕФ К/**.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както следва:
От гласните доказателства, дадени от свидетеля Й. Х.; от екземпляр на ел. фиш,
връчен на нарушителя и екземпляр, предоставен от АНО в адм. Преписка; от
веществените доказателствени средства- снимка № 11743CF/0002653, в която е
фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и
точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати,
както и писмените доказателства- Данни за промяна на регистрацията, в която
жалбоподателят е посочен като ползвател на превозното средство; Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 1300р- 3038 от
18.05.2022г., Протокол от проверка № 41-СГ-ИСИС/ 05.10.2021г.; Списък от
18.08.2021г.; Справка за поставените пътни знаци ведно със 2бр.схеми от ОПУ-
Кърджали. От тези доказателства ведно със становището дадено от началник на сектор
„ПП“Кърджали при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от
административнонаказващия орган със Заповед № 292з- 1145/ 15.06.2022г., се
установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за измерванията
и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба № 8121з- 532 от
12.05.2015г. Фактът на повторността се свързва с фиш серия К с № ** и Списък с
намерени фишове № **, според която същият е влязъл в сила на 25.10.2021г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
3
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, а разгледана по същество е
неоснователна.
Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП разпорежда, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в извън
населено място, където съгласно Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или Система рег.№ 1300р-3565 от 09.06.2022г. и Справка от
ОПУ- Кърджали ведно със схеми е имало пътен знак за ограничение от 60км/ч.
По делото е приложен протокол по чл10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., от
съдържанието на който се установява вида и номера на използваното АТСС, мястото за
контрол, посоката за движение, ограничението на скоростта и т.н.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на яснота относно
санкционната разпоредба, въз основа на която е наказан.
Обратно на соченото в жалбата, видно от съдържанието на съставения по
образец ЕФ, същия е издаден на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. с
ал.2, т.2 от ЗДвП. Тази квалификация е пълна, ясна и съответства на фактическото
описание на деянието. По повод тези възражения следва да се отбележи също, че по
делото няма доказателства процесния ЕФ, да е бил надлежно връчен на наказаното
лице по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, по някой от начините, посочени в чл.186а ЗДвП.
В тази връзка не може да се приеме, че пропуските в съдържанието на представеното
от жалбоподателя ксерокопие на ЕФ, който не е по утвърдения образец, без номер и
данни за издателя и/или връчителя му, са нарушили правото му на защита. С
последното водачът е уведомен за извършеното нарушение, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4а от ЗДвП, като това уведомление не се явява връчване по смисъла на
чл.186а ЗДвП и не поставя началото на срока за оспорването му. Същото има
информативен характер и не е предпоставка за ангажиране на отговорността на водача
/чл.189, ал.4д ЗДвП/, поради което по никакъв начин не ограничава правото му на
защита.
В тази връзка, сочената от жалбоподателя съдебна практика, която се споделя от
настоящия съдебен състав, е неприложима. Съгласно нея до отмяна на ЕФ се стига в
случаите, в които правната квалификация в самия атакуван акт не е посочена.
В разглеждания случай, отговорността на водача е ангажирана за нарушение,
извършено при условията на повторност, наличието на която е основана на предходен
ЕФ издаден спрямо жалбоподателя.
Съгласно §6, т.33. от ДР на ЗДвП, за да е повторно нарушението, то следва да е
извършено в едногодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
4
По отношение на датата на връчване и влизане в сила на ЕФ серия К № **,
наказващият орган е представил справка от АИС АНД на МВР и справка за
нарушител/водач. Последните справки обаче не са официални документи, подписани
от надлежен орган и нямат материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Отразените в тях данни са само индиция за съществуването на визираните в тях факти
и обстоятелства, но не могат да служат като доказателство за връчване на електронния
фиш, респ., за влизането му в сила. За да бъдат приети от съда за надлежно доказани е
необходимо последните да бъдат установени с предвидените в закона доказателства.
Така, съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш се връчва с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. По делото липсват доказателства за връчване на електронен фиш ЕФ
серия К №**, според изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което не е
установено по надлежния ред и влизането му в сила.
Изложеното води до извод, че не е доказано процесното административно
нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, да е извършено при условията на повторност и
незаконосъобразно наказващият орган е наложил наказание на основание чл. 182, ал.
4, във вр. с ал. 2, т.2 от ЗДвП.
Доколкото обаче в процесния случай безспорно се установява извършването на
нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съдът намира, че са налице предпоставките да
упражни правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като приложи закона за по-леко
наказуемото нарушение. В този смисъл е и задължителната съдебна практика в т.1 от
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по ТД №1/2020 г. на ОСС на
ВАС. Следва да се отбележи, че в разглежданата хипотеза привеждането на описаното
в ЕФ деяние в съответствие с относимата правна норма, не изменя съществено
обстоятелствата на нарушението, като е изпълнено и изискването да не се влошава
положението на наказания.
Признаците на основния състав – чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на санкционната
норма са изпълнени, предвид установените по делото факти.
Следователно деянието по основния състав на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за което
следва да се реализира отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е
намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната
грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол.
Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателя е посочено като
нарушител, в качеството му на ползвател на моторното превозно средство.
5
Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и затова следва да
отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Съгласно чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата
регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така
и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая ползвателя. Според второто
предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което
е предоставил МПС. В процесния случай, жалбоподателят, не е оспорил, че на
въпросните дата, час и място е управлявала автомобила, посочен по-горе, не се
е възползвала и от предвидената в закона възможност в 14-дневен срок, от получаване
на електронния фиш, да подаде в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Законодателят е предвидил абсолютен размер на дължимата се санкция, при
което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за
намаляване на санкцията.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които
да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с
техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на
ползване на АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, действащото ограничение на
скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. При съставяне на фиша са спазени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и самото нарушение и
мястото на извършването му. Описанието на нарушението напълно отговаря на
изискването на закона и дава възможност на жалбоподателката да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си
по него. Нарушението и превозното средство, с което е извършено е безспорно
установено от приложената по делото разпечатка на снимков материал, тъй като по
силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
6
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Както вече се посочи, установеното в процесния случай деяние безспорно е
нарушение и осъществява състава на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, но в издадения
електронен фиш като нарушен е посочен чл. 182, ал.4 вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП. Това налага
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да
приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира нарушената норма
на деянието по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид
тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към състава
на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН,
съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване
правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се
защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП са описани в атакувания
акт.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80
лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ********, издаден
от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Д. В. Д. с
ЕГН **********, за нарушение, при повторност, установено с автоматизирано
техническо средство или система № 11743cf, на 17.05.2022г., в 11.04ч., на път I5 км.
338+200м. разклон с.Калинка в посока от с.Железник към гр.Кърджали, с МПС лек
автомобил **** с рег.№ *****, като при разрешена скорост 60км/ч. е установена
скорост от 80км/ч.- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушената санкционна норма по чл.189, ал.4
вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и ИЗМЕНЯ размера на административното наказание
„глоба“ в размер на 50лв.
ОСЪЖДА Д. В. Д. с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8