Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. Варна, 28.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17482 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата си молба „Д.“ ООД, чрез
ликвидатора си, твърди че на 12.06.2015г. дружеството продало свой собствен
недвижим имот за сумата от 65 000 лева. Твърди се, че ответницата П. е
изтеглила от банкова сметка ***.06.2015г. и 35250 лева на 26.06.2015г. Счита,
че така изтеглената от П. сума е получена от същата без основание, поради което
и сезира съда с искане за осъждането й да заплати сумата от 1250.00 лева, частичен иск от вземане в общ размер от
65 250.00 лева, представляваща получена от ответника при първоначална липса на
основание сума с преводни нареждания от 23.06.2015г. сумата от 30 000.00 лева и
от 26.06.2015г. сумата от 35250.00 лева. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна Ц.И.П., чрез процесуалния си представител, депозира отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че
е осъществила описаните в исковата молба банкови транзакции от сметка на ищцото дружество, като на 24.06.2015г. е изтеглила в брой
сума в размер на 30000 лева и на 26.06.2015г. сума в размер на 35250 лева.
Твърди, че е извършила горните транзакции в качеството й на пълномощни на
дружеството, като изтеглените суми са надлежно отчетени и внесени в касата на „Д.“
ООД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С изготвения по делото проект за
доклад, обявен за окончателен в проведеното на 19.02.2018г. съдебно заседание
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване,
че Ц.И.П. е изтеглила от банкова сметка *** „Д.“ ООД сума в размер на 30 000
лева на 23.06.2015г. и сума в размер на 35 250.00 лева на 26.06.2015г., което
се установява и от приложените на л. 3-4 от делото нареждане-разписки и
извлечение от банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“ АД /л. 5-6/.
Представен от ищеца е заверено копие
от нотариален акт № 188/2015г., видно от който, че на 12.06.2015г., „Д.“ ООД,
представлявано от лично от управителя М.А., е прехвърлило собствеността върху
притежавания от дружеството имот на „Грифон-БГ“ за
сумата от 65 000 лева.
Приложено на л. 32-35 от делото е
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 19.05.2015г., с което М.С.А., в
качеството му на управител на „Д.“ ООД е упълномощил Ц. И.П. да представлява
дружеството пред всички банки на територията на страната, включително и
„Интернешънъл Асет Банк“
АД, с права да открива и закрива банкови сметки на дружеството в избрана в нея
валута, както и да внася, тегли, нарежда неограничени суми по тях.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и оригинали на приходни касови ордери от 24.06.2015г. и
26.06.2015г. за внесени от Ц. П. в касата на дружеството средства, изтеглени от
„Интернешънъл Асет Банк“
АД, а именно: 30 000.00 лева на 24.06.2015г. и 35 250.00 лева на 26.06.2015г.
Върху коментираните доказателства е положен подпис и ръкописно е изписано името
на управителя на дружеството М.А..
Приобщени към доказателствения
материал по делото са и приложение към ГФО за 2015г., счетоводен баланс към
31.12.2015г. и отчет за приходите и разходите на „Д.“ ООД за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г., съставени на 07.03.2016г. и подписани
от съставителя Г.С. и управителя М.А..
В проведеното на 19.02.2018г. съдебно
заседание ищецът е оспорил автентичността на представените приходни касови
ордери от 24.06.2015г. и 26.06.2015г., приложение към ГФО за 2015г., счетоводен
баланс към 31.12.2015г. и отчет за приходите и разходите на „Д.“ ООД за периода
01.01.2015г.-31.12.2015г., с твърдението, че същите
не са подписани от М.А.. Поради горното и изявлението на ответницата, че ще се
ползва от оспорените документи, открито по реда на чл. 193 ГПК е производство
за проверка на автентичността на приетите като доказателства по делото
документи, като не неподписани от соченото лице.
Във връзка с предприетото оспорване и
по искане на ответната страна, назначена по делото е основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза, заключенията по които съдът
кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните.
В основното заключение вещото лице
излага, че подписът, положен за М.А. върху приложение към ГФО за 2015г.,
счетоводен баланс към 31.12.2015г. и отчет за приходите и разходите на „Д.“ ООД
за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. не е изпълнен от
М.А.. Що се отнася до подписите, положени върху приходните касови ордери,
вещото лице сочи че същите е възможно да са изпълнени от всяко лице, включително
и М.А..
В съдебно заседание вещото лице
разяснява, че подписите върху приходните касови ордери са изпълнени с хаотични
движения, които не кореспондират с подписите на лицето М.А., представени като
сравнителни образци, но тази хаотичност на движенията може да бъде изпълнена
както от самия А., така и от всяко друго лице.
В допълнителното заключение, вещото
лице Р., след изследване на ръкописно изписаното име М.А. върху оспорените
приходни касови ордери, сочи че същото е изпълнено лично от лицето А..
С оглед доказаната неавтентичност на
приложение към ГФО за 2015г., счетоводен баланс към 31.12.2015г. и отчет за
приходите и разходите на „Д.“ ООД за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г.
като неподписани от М.А., същите следва да се изключат от доказателствата по
делото. Този извод обаче не се следва за оспорените приходни касови ордери от
24.06.2015г. и 26.06.2015г., които съдът приема като автентични документи.
Приети като доказателства по делото са
представените от ТД на НАП Варна подадена декларация по чл. 92 ЗКПО, отчет за
приходи и разходи и счетоводен баланс на „Д.“ ООД за 2015г. Последните
документи са изготвени на 02.03.2016г., като в счетоводния баланс е отразено
към 31.12.2015г. в касата на дружеството да са налични 68 000.00 лева.
Представено е и пълномощно от М.А. към
С оглед предприетото от ищеца
оспорване, че счетоводните документи са издавани след освобождаване на М.А.
като управител, по делото са представени писмени предизвестия от 04.08.2015г.,
с които А. е заявил желанието си да бъде освободен като управител и съдружник в
дружеството. Съобразно вписването в Търговския регистър /извършена служебна
справка по партида на дружеството/ А. е заличен като управител на 19.11.2015г.
Събрани в хода на производството са и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.А., излага че през 2014г.
закупил дружествени дялове от капитала на ищцовото
дружество. След като единия от съдружниците бил убит,
решил да напусне фирмата. Казал това на Ц.П.. Същата му заявила, че дружеството
е изтеглило заем за закупуване на недвижим имот. Свидетелят я упълномощил да
продаде имота и да върне парите на лицата, от които е взет заем. Излага, че
имотът е продаден, а парите отишли в касата на дружеството и упълномощил П. да
върне получените в заем пари. Това тя е сторила, а лицата се подписали, че нямат
претенции. Излага, че лично той не е получавал и не е виждал пари. Сочи, че той
е подписал приходните касови ордери. Сочи, че освен на Ц.П. други лице не е
упълномощавал.
Предвид така установеното от
фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи твърденията
си, че е налице преминаване на блага от имуществото на дружеството в
имуществото на ответника.
Между страните не
е налице спор, че е налице разместване на блага между „Д.“ ООД и ответната
страна под формата на парична сума от 65 250 лева, получена от Ц. П. в
качеството й на пълномощник на дружеството. Спорният по делото въпрос е внесена
ли е в касата на дружеството изтеглената от банкова сметка *** „Д.“ ООД сума. В
контекста на така повдигнатия спор, в тежест на ответната страна е да установи
спорния по делото факт.
Анализирайки
събраните по делото писмени доказателства, заключението по назначената
допълнителна съдебно-почеркова експертиза, съдът
намира, че по делото се доказа връщането на изтеглената от П. сума. За до
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: приходните
касови ордери като частен свидетелстващ документ установяват, че непосредствено
след извършените от П. банкови операции, на 24.06.2015г. и 26.06.2015г. /относно
датата на съставяне на документите съдът не коментира направеното едва с
писмените бележки оспорване достоверността на датата ордерите, като преклудирано/ същата е внесла сумите в касата на
дружеството, факт удостоверен с подписа на управителя на дружеството към този
момент, като сумата е послужила за разплащане на задължения към трети лица.
Действително по същите документи са налице поправки, но по оригиналите на
документите ясно личи, че първоначалният текст срещу думите „да се приеме от“ е
било изписано името на М.А., като не е логично посоченото лице да предава и
получава сам от себе си суми /така под подписа върху документите ясно личи текст
„получил сумата“/. От друга страна А. в показанията си до съда излага, че
сумата е получена в касата, като същата е послужила за разплащане на задължения
на дружеството. Изявлението на свидетеля, че „не е получавал никакви пари“,
съдът възприема, че А. в лично качество не е получавал суми. На следващо място,
така изтеглената сума фигурира като налична в касата на дружеството към
31.12.2015г., което се установява от приетата в о.с.з. на 02.04.2018г. декларация
по чл. 92 ЗКПО. Вярно, че към датата на изготвяне на документите, М.А. не е бил
управител на дружеството, доколкото единственият вписан такъв след 19.11.2015г.
е Борислав Манджуков, който не би могъл да подпише
документите поради общоизвестния факт на настъпилата му смърт на 24.03.2014г. В
същото време А. е бил съдружник в дружеството и в този смисъл е нямало пречка
да упълномощи надлежно трето лице да подава пред съответните данъчни органи
документи, като представеното пълномощно не е надлежно оспорено от ищеца.
С оглед горното и
съдът приема, че Ц.П., в качеството си на пълномощник на дружеството е получила
сумата от името на „Д.“ ООД, като впоследствие е извършила и отчетна сделка,
внасяйки полученото в касата на ищеца. Поради това и предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и направено от
ответника искане, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от Ц.П.
разноски за заплатен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
възлизащи общо в размер на 670 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес ***, представлявано от ликвидатора П.К.П., ЕГН **********, срещу Ц.И.П.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане
на сумата от 1250.00 лева, частичен
иск от вземане в общ
размер от 65 250.00 лева, представляваща получена от ответника при първоначална
липса на основание сума с преводни нареждания от 23.06.2015г. сумата от 30
000.00 лева и от 26.06.2015г. сумата от 35250.00 лева.
ОСЪЖДА „Д.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано от ликвидатора П.К.П.,
ЕГН **********, да заплати на Ц.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 670.00 лева
/шестстотин и седемдесет лева/, представляваща съдебно деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: