Присъда по дело №278/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 3
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Милена Пейчева
Дело: 20214500200278
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Р., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
СъдебниЕвг. В. П.
заседатели:Цветанка Иванова Парисова
Иванова
при участието на секретаря Тодорка Недева
и прокурора Кр. Й. К. Кр. Й. К.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Наказателно дело от общ
характер № 20214500200278 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. СТ. АНГ., ЕГН **********, роден на
**.**.**** г. в гр. Р., живущ в гр. Р., със средно образование, вдовец, работи,
неосъждан за
ВИНОВЕН в това, че на 02.06.2018г. в гр. Р., при управление на МПС
– лек автомобил „Ауди“ А3 с рег. № Р 8237 ВМ, нарушил правилата за
движение по пътищата:
-чл.20, ал.2 изр. последно от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ - като водач на пътно превозно не направил всичко възможно, за
да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи,
когато възникне опасност за движението;
-чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
1
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“ - като водач на пътно превозно средство, който ще
предприема маневра –да завие на ляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участникът в
движението, който минавал покрай него - водача на мотоциклет „Хонда ЦБР
1000 РР“ с рег. № РА 0739 К П.Н.В. и при извършване на маневрата не се
съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение;
-чл.37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.“- като при
завиване на ляво за навлизане по бул. “Васил Левски“ като водач на
завиващото нерелсово пътно превозно средство не пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К с водач
П.Н.В.
и в резултат на това причинил по непредпазливост смъртта на
П.Н.В. ЕГН ********** от гр. Р. /починал на 17.04.2019г./, като след деянието
направила всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
поради което и на основание чл.343а ал.1 б.”б.”, вр.чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.
чл.342 ал.1 от НК и чл.54 го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. СТ. АНГ. за
НЕВИНЕН в това, на 02.06.2018г. в гр. Р., при управление на МПС –
лек автомобил „Ауди“ А3 с рег. № Р 8237 ВМ, да е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“ - като водач на пътно превозно средство не бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, какъвто е
водачът на мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К П.Н.В. и
смъртта на П.Н.В. да е настъпила вледствие на това нарушение, поради което
и на основание чл.304 от НПК го
2
ОПРАВДАВА в тази част на обвинението.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.343г. от НК ЛИШАВА подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ВРЪЩА на М. Г. Анг., ЕГН: **********, живущ в гр.Р., ул.Т.И.“ № *,
вх.*, ет.*, ап.**, след влизане на присъдата в сила, веществените
доказателства по делото:
лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” рег. № Р 83 37 ВМ, който се
намира на съхранение във Втора РСПБЗН при ОД на МВР гр. Р. и 1
бр.контактен ключ за л.а. „Ауди“, модел „А3” рег. № Р 83 37 ВМ ,
2 бр. въздушни възглавници, иззети при допълнителен оглед от лек
автомобил „Ауди“ А3 с регистрационен номер Р 8237 ВМ , приложени към
делото /намиращи се в кашона съдържащ останалите ВД/.
ВРЪЩА на А.М.С., ЕГН: *********, живущ в гр.П., обл.П., ул.“П.Г.“
№ ** или негов представител, след влизане на присъдата в сила, в качеството
му на собственик, вещественото доказателство по делото:
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К, който се намира
на съхранение във Втора РСПБЗН при ОД на МВР гр. Р.;
1 бр. оборотомер /без стрелки, спукано стъкло/;
1 бр. акумулатор от мотоциклет „Хонда CBR1000RR, с рег. Номер РА
0739 К с надпис „Unibat”;
ВРЪЩА на наследниците на П.Н.В., ЕГН: ********** или техен
представител, след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства
по делото ВД № 32-2019, намиращи се в кашон, към делото:
Чифт обувки с надпис „Найк“;
1бр. визьор;
1 бр. каска синьо-черна на цвят с надпис „HJC”;
1 бр. прозрачна найлонова торба, съдържаща дрехи, предадени с
протокол за доброволно предаване от служители при УМБАЛ“Канев“ АД
гр.Р..
3
ОСЪЖДА подсъдимия, със снета по-горе самоличност, да заплати
направените по делото разноски: 2457,91 лева в полза на бюджета на
съдебната власт - разноски на досъдебното производство по дело на ОСлО
при РОП и 875,38 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от днес
пред АС гр.Велико Търново.
ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Русенска окръжна прокуратура е обвинила Г. С. А., в това,
че на 02.06.2018г. в гр. Р., при управление на МПС – лек автомобил „Ауди“
А3 с рег. № Р 8237 ВМ, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“ и като водач на пътно превозно средство не бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, какъвто е
водачът на мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К П.Н.В.;
-чл.20, ал.2 изр. последно от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и като водач на пътно превозно не направил всичко възможно,
за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи,
когато възникне опасност за движението;
-чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“ и като водач на пътно превозно средство, който ще
предприема маневра –да завие на ляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участникът в
движението, който минавал покрай него - водача на мотоциклет „Хонда ЦБР
1000 РР“ с рег. № РА 0739 К П.Н.В. и при извършване на маневрата не се
съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение;
-чл.37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.“, като при
завиване на ляво за навлизане по бул. “Васил Левски“ като водач на
завиващото нерелсово пътно превозно средство не пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К с водач
П.Н.В.
и в резултат на това причинил по непредпазливост смъртта на П.Н.В.
ЕГН ********** от гр. Р.- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му бъде наложено наказание по чл.54 от НК, при наличието
само на смекчаващи отговорността обстоятелства и отчитайки наличието на
1
съпричиняване от страна на починалия. Предлага наказание в размер на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6
месеца година. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията си.
Частните обвинители В.Д. /майка на починалия/, Н.Д. /баща на
починалия/, Т.П. /сестра на починалия/, Р.П. /баба на починалия/, Т.П. /баба
на починалия/, В.П. /дядо на починалия/, не се явяват и не вземат становище
по съществото на делото. Повереникът им адв.М.Б. от АК-Пловдив поддържа
обвинението. Счита, че обвинението е доказано и подсъдимият следва да бъде
признат за виновен, като му бъде определено наказание по преценка на съда.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
Подсъдимият дава обяснения. Счита, че е невинен,
тъй като мотористът се е движел с много висока скорост, тръгвайки да завива
А. е имал напълно правомерно поведение и ударът е бил внезапен и
неочакван за подсъдимия. Упълномощеният му защитник адв.Д.Ц. от АК-
Разград пледира Г.А. да бъде признат за невинен и оправдан изцяло, тъй като
неговото поведение на пътя и реакции в конкретната обстановка са били
правомерни и той не е можел да предвиди неправомерното поведение на
починалия. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията.
Съдът, след преценка на събраните доказателст‐
ва, приема за установено от фактическа страна сле‐
дното:
Подс. Г. С. А. е роден на **.**.**** г. в гр. Р., живее в гр. Р., има
средно образование, вдовец, работи, неосъждан.
Подс. А. е правоспособен водач на МПС от 1984 г. с категории В, М и
АМ. Притежава валидно СУМПС, издадено от ОДМВР – Р.. За нарушение на
правилата за движение по пътищата му е налагана веднъж глоба по фиш на
22.06.2018г. Не са му отнемани точки като правоспособен водач на МПС.
Пострадалият П.Н.В. бил правоспособен водач на МПС от 2010 г. с
категории В, М и АМ. На 16.06.2017г. В. издържал практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, ….категория А, но
към м.юни 2018г.не му е било издавано българско СУМПС,валидно за
категория А. Като водач на МПС бил наказван четири пъти по
административен ред за нарушение на правилата за движение по пътищата.
На 01.06.2018 г. вечерта П.В. отишъл да се види с приятели в заведение
в гр. Р., намиращо се на ул.“Борисова“, до където се придвижил с
управлявания от него мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 1000РР“ с рег. №
РА0739К, собственост на А.М.С.. В заведението В. употребил алкохол. Около
полунощ той си тръгнал и отишъл да види свой приятел в ж.к. „Дружба 3“ в
2
гр. Р., който работел в казиното до бл.4.
Около 00,45 часа на 02.06.2018г. П.В. решил да се прибере в дома си и
потеглил с мотоциклета. Минал покрай жилищен блок № 11 в ж.к. „Дружба
3“, излязъл на пешеходния светофар на бул.“Христо Ботев“ и след като
направил ляв завой се включил в движението по този булевард в посока към
центъра на гр. Р.. Булевард „Христо Ботев“ бил двупосочен, разделен на две
платна за движение, с наклон на изкачване в посока към гр. Варна около 2 %.
Платното за движение на бул. „Христо Ботев“ в посока към центъра на града,
от гр.Варна преди кръстовището с бул. „Васил Левски“ било с обща ширина
13,80 метра и имало четири ленти за движение – една надясно към ж.к.
„Чародейка“, две направо към центъра на гр. Р. и една наляво към ж.к.
„Дружба 3“. По дясната лента за направо имало деформации на асфалта
(„коловози“). В района на кръстовището и след него платното за движение на
бул. „Христо Ботев“ било с обща ширина 10,80 метра, разделено на три ленти
за движение с поставена пътна маркировка бяла прекъсната линия.
Кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и бул. „Васил Левски“ било
регулирано със светофарна уредба, която по това време на денонощието
работела в режим „жълта мигаща светлина“ за всички клонове на
кръстовището. На бул. „Христо Ботев“ на платното за движение в посока от
центъра на гр. Р. към гр. Варна, в дясно преди кръстовището имало поставен
пътен знак Б3 „Път с предимство“. Такъв знак имало и по платното за
движение в посока от гр. Варна към центъра на гр. Р., поставен вдясно преди
кръстовището.Тъй като кръстовището се намирало в границите на населено
място-гр.Р., разрешената скорост за управление на МПС била 50км/ч,
съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Пътната настилка в района била
от дребнозърнест асфалт, без неравности, в добро състояние и суха. Лампите
от уличното осветление били в работещ режим и видимостта била нормална
за конкретните пътни условия.
Около 00,50 часа на 02.06.2018 г. П.В. се движел по бул. „Христо Ботев“
в третата лента отдясно наляво в посока към центъра на гр. Р. като управлявал
мотоциклета „Хонда“ със скорост около 119,59 км./ч. По същото време подс.
Г.А. управлявал л.а. „Ауди А3“ с рег. № Р8273ВМ, като се движел със
скорост около 35,93 км./ч. в лявата лента на бул. „Христо Ботев“ в посока от
центъра на гр. Р.. В автомобила с него пътувал синът му св. М.А..
Подс. Г.А. навлязъл в кръстовището като предприел маневра завой
наляво в посока към ж.к. „Чародейка“. В момента когато подс. А. навлязъл в
кръстовището, мотоциклетът, управляван от П.В. се намирал на 86,70 метра
разстояние от него. И двамата водачи на моторните превозни средства имали
видимост един към друг около и над 200 метра към посоката,в която се
движел другият водач, но никой от тях не предприел спиране. Подс.А. не
съобразил преди да започне маневрата завой на ляво за навлизане по друг път,
че така може да създаде опасност за участник в движението, който минава
покрай него и да извърши маневрата едва, след като се съобрази с
положението, посоката и скоростта на движение на управлявания от П.В.
3
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К, както и нарушил
задължението си при завиване на ляво за навлизане по бул. “Васил Левски“
като водач на завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропуснал
насрещно движещия се мотоциклет. От своя страна П.В. също не предприел
никакви действия, за да намали скоростта на управления от него мотоциклет
до разрешените от закона стойности, а продължил да го управлява с
двукратно завишена над тези стойности скорост. Така двете превозни
средства продължили да се движат по описаните траектории и след като л. а.
„Ауди“ изминал около 26 метра в кръстовището и около 10 м. в платното, в
което се движел мотоциклетистът, възникнал удар между предната част на
автомобила, по-силно изразено вдясно и предната част на мотоциклета.
Мястото на удара било по широчината на пътя на около 6 метра вляво от
десния край на платното за движение, водещо към центъра на гр.Р.. От удара
мотоциклетът се разцепил на две части, водачът му излетял във въздуха, като
след това паднал върху платното, а въздушните възглавници на л.а. „Ауди“
сработили. Подс. А. веднага спрял движението на автомобила и слязъл от
него. На място веднага пристигнал екип на ЦСМП и от тях научил, че
другият участник в пътно-транспортното произшествие бил мотоциклетист.
В резултат на така описаното пътно – транспортно произшествие, на
П.В. били причинени тежки травматични увреждания, а по двете превозни
средства били нанесени материални щети.
Местопроизшествието било посетено от полицейски екип от ОДМВР –
Р., който извършил оглед. Полицейските служители от сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Р., които посетили местопроизшествието изпробвали
подс. А. за наличие на алкохол с техническо средство, което отчело нула
промила алкохол в издишания въздух.
Медицинският екип на ЦСМП откарал пострадалия П.В. в УМБАЛ
„Канев“ Р., където му били извършени животоспасяващи операции.
От изготвената на ДП и приета от съда съдебномедицинска експертиза
по документи № 1082/2019 г., назначена на живо лице, е видно, че в резултат
на удара при ПТП, П.В. получил следните увреждания в рамките на съчетана
травма:
Глава – тежка черепно – мозъчна и лицева травма – открито
импресионно многофрагментно счупване на черепа челно, с проникване
в черепната кухина; счупване на основата на черепа; разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка; контузии на мозъка, довели до временна
кома; многофрагментни счупвания на всички лицеви кости; перфорация
на лявата очна ябълка, наложила оперативното й отстраняване и др.;
Гърди и корем – контузии на левия бял дроб;
Крайници – счупване на първа, втора и четвърта предкиткови кости на
лявата ръка; открито счупване на петната кост и др.
Вторична инфекция в главния мозък и в коремната кухина, наложила
множество оперативни интервенции; пневмоцефалия; двустранна
4
пневмония; белодробен абсцес вдясно; сепсис; консумативен синдром;
полиорганна недостатъчност.
При тези данни установените увреждания на В. следва да се преценяват
по следните медико – биологични признаци:
Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Загуба на
ляво око. Счупване на челюсти и избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето. Трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник.
Последвало лечение на В. във Военномедицинска академия – София и в
Германия, но след изписването му състоянието му отново се влошило и се
наложило повторно хоспитализиране във ВМА, където въпреки извършените
животоспасяващи и животоподдържащи операции, на 17.04.2019 г. П.В.
починал.
От изготвената на ДП и приета от съда съдебномедицинска експертиза
на труп № 41/2019 г. по описа на СМО при ВМА – София при огледа и
аутопсията върху трупа на П.Н.В., както и от медицинската документация се
установило, че констатираните след инцидента при постъпването на
пострадалия в болница травми са причинени от действие с голяма кинетична
енергия на твърди тъпи предмети и много добре могат да се обяснят със
съобщения механизъм на ПТП.
Непосредствена причината за смъртта на П.Н.В. е полиорганната
недостатъчност.
Това състояние е настъпило като усложнение на причинената при ПТП
тежка множествена травма (с водещи открита черепно-мозъчна и лицево-
челюстна травми). На базата на тежката множествена травма, водеща и до
обездвижване, залежаване и налагаща провеждане на множество
животоспасяващи и животоподдържащи хирургични интервенции и
реанимационно лечение, независимо от лечението са настъпили тежки
дистрофични и възпалителни промени, ангажиращи всички вътрешни органи,
с данни и за генерализиране на възпалителния процес.
При тези данни вещите лица са категорични, че между претърпяното
ПТП на 02.06.2018г. и настъпилият смъртен изход на 17.04.2019 г. е налице
причинно-следствена връзка.
От заключението на изготвената на ДП и приета от съда химическа
експертиза № 283/04.06.2018 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР – Р. е видно,
че в кръвната проба, иззета от П.Н.В. се установило наличие на етилов
алкохол в количество 0,20 промила.
От заключението на изготвената на ДП и приета от съда химическа
експертиза № 19/ТКХ-176 от 13.08.2019 г. по описа на НИК-МВР е видно, че
в пробите кръв и урина, иззети от П.В. няма наличие на наркотични и
лекарствени средства от следните групи: опиати (морфин), бензодиазепини,
фенотиазини, барбитурати, кокаин, канабис, трициклични антидепресанти,
5
амфетамин, метадон, оксикодон, бупренорфин, метамфетамин, екстази, респ.
и на техни метаболити.
От заключението на изготвената на ДП и приета от съда
автотехническата експертиза се установява, че непосредствено преди
произшествието подс. А. е управлявал л.а. „Ауди А3“ с рег. № Р 8237 ВМ със
скорост около 35,93 км./ч., а скоростта на мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с
рег. № РА 0739 К, управляван от П.Н.В., е била около 119,59 км. В момента
на навлизане в кръстовището, видимостта за подс. А. към посоката, от която
се е движил мотоциклетът, е била около и над 200 метра. Водачът на
мотоциклета В. също е могъл да възприеме автомобила от около 200 метра
преди мястото на удара. Мястото на удара се определя както следва: по
дължина на пътя – на около 24 метра преди приетия ориентир (ОР2), а по
широчина на пътя – на около 6 метра вляво от десния край на платното на
движение, водещо към центъра на гр. Р.. Опасната зона за спиране на
автомобила при определената скорост от 35,93 км/ч. и с отчитане на
конкретната пътна обстановка е била 20,27 метра. Ако се приеме, че
опасността за движението е възникнала в момента на навлизане на
автомобила в кръстовището, подс. Г.А. е имал възможност да види
мотоциклетиста и и да предотврати произшествието като спре преди мястото
на удара. Ако се приеме, че опасността е възникнала от момента на навлизане
на автомобила в платното, по което се е движил мотоциклетът, подс. А. не е
имал възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Ако П.В. е
управлявал мотоциклета с разрешената скорост от 50 км./ч., в момента на
достигането му до мястото на удара автомобилът вече щял да е напуснал
неговото платно за движение и да е навлязъл в бул. „Васил Левски“,
следователно нямало да настъпи удар. Ако пострадалият В. се е движил с 50
км./ч. нямало да се налага да предприема спиране за избягване на
произшествието, тъй като в момента на достигането на мотоциклета до
мястото на удара, автомобилът вече щял да е отминал това място и такъв
нямало да настъпи.
От заключението на автотехническата експертиза от ДП е видно още, че
на бул. „Христо Ботев“ в посока от центъра на гр. Р., от която е навлязъл л.а.
„Ауди А3“, вдясно преди кръстовището имало пътен знак Б3 „Път с
предимство“. В посоката, от която се е движил мотоциклета – от гр. Варна,
преди кръстовището, за водача на мотоциклета също имало пътен знак Б3
„Път с предимство“. На кръстовището, където е настъпило произшествието
имало изградена светофарна уредба. Според приложената циклограма,
предоставена от Община Р. от 6:00 до 23:58 часа кръстовището се
управлявало чрез светофарна сигнализация по програми. От това следвало, че
когато е станало произшествието - около 00:50 светофарната уредба е
работила на „Жълта мигаща светлина“ за всички клонове на кръстовището. В
района на кръстовището автомобилът е направил ляв за него завой, а
мотоциклета е продължил направо.
От назначената в хода на съдебното следствие и приета по делото
6
допълнителна СМЕ /л. 244-245 от делото / е видно, че няма данни, от
медицинска гледна точка, при вземането на кръвната проба от П.В. приживе,
да не е спазен редът на Наредба № 1/19.07.2017г. Посочено е, че установената
концентрация на етилов алкохол в кръвта на В., към момента на ПТП от 0,34
промила е в границите на субклиничната степен на алкохолно опиване. Тази
концентрация в кръвта при непривикнали, е възможно да доведе до
отслабване на фините координационни движения, вниманието,
съобразителността, както и до леки поведенчески изменения.
Тази фактическа обстановка съдът приема
според всички събрани по делото доказателства:
Това са показанията на свидетеля М.А., дадени пред съда; показанията
на свидетелите В.Д., Н.Д., Т.П., Р.П., Т.П., В.П., дадени на ДП и приобщени
към доказателствата по делото по предвидения в НПК ред, както и
обясненията на подсъдимия.
Това са писмените доказателства и доказателствени средства: протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум, химическа експертиза на
починалия /п.1,л.12 от ДП/, химическа експертиза на подсъдимия /п.2,л.129-
131 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на живо лице /п.3,л.18-36 от ДП/,
тройна съдебномедицинска експертиза на труп /п.2,л.135-166 от ДП/, две
автотехнически експертизи /в п.2,л.87-101 от ДП и в п.3, л.108-130 от ДП/,
допълнителна СМЕ / л. 244-245 от делото/, удостоверение за наследници, акт
за смърт, протокол за ПТП, медицински документи- епикризи, история на
заболяването, направления, резултати от изследвания и други, включително и
допълнително изисканите от съда и приложени по делото медицински
документи, в това число и от очната клиника към ВМА-София,
автобиография, декларация, справка за съдимост, справки на нарушител от
региона, характеристика за подсъдимия и други, както и веществени
доказателства по делото.
Съвкупният анализ на посочените доказателства установява по
категоричен начин времето и мястото на деянието, авторството на същото и
начина на извършването му.
По делото няма спор относно времето и мястото на случилото се,
самоличността на пострадалия и на подсъдимия, включително и тяхната
правоспособност като водачи на МПС. Няма спор, че пострадалият е
управлявал лекия автомобил, като с него е пътувал сина му М.А., както и
относно наследниците на починалия и родствените връзки на лицата, които се
явяват частни обвинители по настоящето дело. Няма спор, че именно
подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил. Няма спор за посоката
на движение на л.а. и на моториста, за мястото на удара между тях и за
мястото, на което впоследствие са установени двете МПС. Няма спор, че е
нямало други очевидци на ПТП, освен синът на подсъдимия, който е пътувал
с него в лекия автомобил. В тази насока гласните доказателства напълно
7
кореспондират с писмените такива и с експертните заключения.
Няма спор за получените телесни увреждания от пострадалия П.В., за
това, че той е бил жив след ПТП, какви наранявания е получил, кога и какви
операции са му извършване, както и за това, че е починал на 17.04.2019г.,
като няма спор и за причината за неговата смърт. В тази насока показанията
на свидетелите кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, със заключенията на неоспорените СМЕ-зи на живо лице и на
труп. Няма спор и за това, че подсъдимия не е употребил алкохол, като в тази
насока са приложените талон, протокол за медицинско изследване,
показанията на подсъдимия и на св.А. и заключението на неоспорената от
страните химическа експертиза.
Съдът приема за категорично установено, че към момента когато е
потеглил с мотора, пострадалият е бил употребил алкохол. В тази насока са
категоричните данни от неоспорените химическа експертиза и
допълнителната СМЕ, назначена от съда. От заключението на последната се
налага извода, че констатираното количество алкохол в кръвта на починалия
е вследствие на употребен такъв, а не резултат от компрометиране на взетата
му кръвна проба. Относно установеното количество на етилов алкохол, съдът
дава вяра на заключението на допълнителната СМЕ, в която е посочено, че
към момента на ПТП концентрацията на етилов алкохол в кръвта на П.В. е
била не по-малко от 0,34 промила етилов алкохол.
Спорните по делото въпроси са свързани с това, в кой момент е
възникнала опасността за подсъдимия, имало ли е достатъчна видимост и
осветеност в района, както и бил ли е технически изправен мотора, с който се
е движел починалия.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М.А., въпреки че е син на
подсъдимия и поради този факт е заинтересован от изхода на делото. Той е
единственият очевидец на случилото се и неговите показания напълно
кореспондират с обективните данни по делото, отразени в писмените
доказателства и в АТЕ-зи. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите-
роднини на починалия, като отчита, че те не са очевидци на случилото се и не
допринасят за изясняване на причините за ПТП. Съдът дава вяра на
обясненията на подсъдимия, доколкото кореспондират с обективните данни и
със заключенията на АТЕ-зи. Намира тези гласни доказателства, в тези им
части, за обективни, последователни, логични и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и със заключенията на вещите лица по изготвените
експертизи и с допълненията направени от експертите в съдебно заседание.
Съдът дава вяра на заключенията на изготвените по делото експертизи,
като ги намира за подробни, обосновани и компетентни, а АТЕ-зи за
непротиворечиви помежду си и допълващи се, с което са изяснени всички
възможни варианти за движение на двете МПС преди ПТП.
Относно скоростта на движение на двете МПС, видимостта, опасната
зона, предприетите конкретни действия от двамата водачи преди ПТП,
8
момента в който е възникнала опасността за подсъдимия, съдът кредитира с
доверие заключенията на приетите по делото две АТЕ-зи. Тези експертизи
установяват, че в района е имало достатъчна осветеност от уличното
осветление, както и че тяхното заключение не се променя от това дали е
налице отделна лента за движение, в която се е намирал лекия автомобил
преди завоя, който предприел или е налице уширени на този участък на пътя.
Съдът приема, че мотоциклетът е бил технически изправен и със
светещи светлини, тъй като в тази насока е отразеното в огледния протокол и
в АТЕ-зи.
Съдът приема, че опасността за подсъдимия, като водач на л.а. е
възникнала в момента, когато той е предприел маневрата завиване на ляво.
Както и, че в този момент той е имал видимост към посоката, от която е идвал
моториста /който се е движел по път с предимство/, видимост която е била
по-голяма от неговата опасна зона, видно от заключението на АТЕ. В този
момент подсъдимият е имал възможност да види моториста, да чуе шума на
мотора и да предотврати произшествието като спре преди място на удара,
като изчака преминаването на моториста. С оглед заключението на АТЕ,
което съдът изцяло споделя, непосредствено преди произшествието подс. А.
е управлявал л.а. „Ауди А3“ със скорост около 35,93 км./ч., а скоростта на
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“, управляван от П.Н.В., е била около 119,59
км. В момента на навлизане в кръстовището, видимостта за подс. А. към
посоката, от която се е движил мотоциклетът, е била около и над 200 метра.
Водачът на мотоциклета В. също е могъл да възприеме автомобила от около
200 метра преди мястото на удара. Мястото на удара е по дължина на пътя –
на около 24 метра преди приетия ориентир (ОР2), а по широчина на пътя – на
около 6 метра вляво от десния край на платното на движение, водещо към
центъра на гр. Р.. Опасната зона за спиране на автомобила при определената
скорост от 35,93 км/ч. и с отчитане на конкретната пътна обстановка е била
20,27 метра. Съдът приема варианта, обсъден от вещите лица, според който
опасността за движението е възникнала в момента, в който подсъдимият е
предприел завой наляво за навлизане по бул.“В.Левски“, като при това
положение подс. Г.А. е имал възможност да види мотоциклетиста и да
предотврати произшествието като спре преди мястото на удара. Този вариант
съдът приема, тъй като той кореспондира с конкретната обстановка на
случилото се преди ПТП, с всички събрани по делото доказателства, както и
със задълженията на водача на МПС, предвидени в ЗДвП.
Заключенията на АТЕ –зи и останалите събрани по делото
доказателства безспорно установяват наличието на неправомерно поведение и
на водача на мотоциклета- починалия П.В.. Той е управлявал МПС след
употреба на алкохол; с превишена скорост, която е повече от два пъти над
допустимата за движение в градски условия; не е предприел никакви
действия за намаляване на скоростта, приближавайки кръстовището, което е
следвало да стори, въпреки че се е движел по път с предимство. Тези
допуснати от него нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с
9
настъпилото ПТП, при което В. е пострадал. Изложеното сочи на наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия.
Събраните по делото доказателства, включително и обясненията на
подсъдимия съдържат достатъчно данни, че той е оказал помощ на
пострадалия- физическа помощ, като помогнал на медицинските лица да го
качат в линейката. Безспорно към него момент пострадалият е бил жив,
поради което са налице предпоставките за прилагане на чл.343а от НК.
С оглед изложеното, се налагат следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343 ал.1 б.“в“,
вр.чл.342 ал. 1 от НК , тъй като на 02.06.2018г. в гр. Р., при управление на
МПС – лек автомобил „Ауди“ А3 с рег. № Р 8237 ВМ, нарушил правилата за
движение по пътищата:
-чл.20, ал.2 изр. последно от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ и като водач на пътно превозно не направил всичко
възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението;
-чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“ и като водач на пътно превозно средство, който ще
предприема маневра –да завие на ляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участникът в
движението, който минавал покрай него - водача на мотоциклет „Хонда ЦБР
1000 РР“ с рег. № РА 0739 К П.Н.В. и при извършване на маневрата не се
съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение;
-чл.37, ал.1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.“, като при
завиване на ляво за навлизане по бул. “Васил Левски“ като водач на
завиващото нерелсово пътно превозно средство не пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К с водач
П.Н.В.
и в резултат на това причинил по непредпазливост смъртта на
П.Н.В. ЕГН ********** от гр. Р. /починал на 17.04.2019./, като след деянието
10
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Лекият автомобил безспорно е ППС, по смисъла на ЗДВП и съгласно
допълнителните разпоредби на ППЗДвП. Налице е управление на МПС, по
смисъла на закона, тъй като автомобилът е бил в движение и управляван от
подсъдимия.
В конкретния случай, въведените специални норми от ЗДвП – чл.20
ал.2 от ЗДвП; чл.25 ал.1 от ЗДвП; чл.37 ал.1 от ЗДвП, които запълват
бланкетната наказателна норма на чл.342 ал.1 от НК, съдържа в себе си
задълженията, които произтичат за водача на автомобила, които подсъдимият
не е спазил:
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Подсъдимият като водач
на лекия автомобил е бил длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Такава
опасност за подсъдимия е възникнала с приближаването на движещия се по
пътя с предимство мотор, в момент, в който подсъдимият е предприел завой
наляво за навлизане по бул.“В.Левски“. Подсъдимият не е направил всичко
възможно, за да намали още скоростта, с която се е движел или да спре
превозното средство, което управлява, за да пропусне моториста. Той е
можел и е бил длъжен в конкретната обстановка да го направи, тъй като е
имал достатъчно добра видимост, което не е сторил и в това именно се
изразява неизпълнението от страна на подсъдимия на задължението по чл.20
ал.2 от ЗДвП.
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“. В
конкретния случай подсъдимият, като водач на пътно превозно средство, е
предприел маневра –да завие на ляво за навлизане по друг път. Преди да
започне тази маневра той е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност
за участникът в движението, който минавал покрай него - водача на
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К П.Н.В.. При
извършването на маневрата подсъдимият не се съобразил с неговото
положение, посока и скорост на движение. В това се изразява допуснатото от
него нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. В случая подсъдимият при завиване
11
на ляво за навлизане по друг път- по бул. “Васил Левски“, като водач на
завиващото нерелсово пътно превозно средство не е пропуснал насрещно
движещия се мотоциклет, с водач П.Н.В.. В това се изразява допуснатото от
подсъдимия нарушение по чл.37 ал.1 от ЗДвП.
Тези допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение
се намират в причинна връзка с настъпилите последици- удар с мотора,
управляван от пострадалия, удар достатъчно силен, за да причини посочените
в СМЕ увреждания на пострадалия. Нарушението на посочените текстове от
ЗДвП от страна на подсъдимия е в причинно-следствена връзка с настъпилите
обществено-опасни последици- смъртта на пострадалия П.В.. Нарушението е
извършено от подсъдимия на 02.06.2018г., като съставомерният резултат от
престъплението, което е причиняване на смъртта на П.В., е настъпил в по-
късен момент- на 17.04.2019г., когато той е починал, като смъртният изход е
пряка последица от травмите получени при ПТП.
Налице е привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.“б“ от НК, тъй
като подсъдимият след ПТП е направил всичко зависещо от него и възможно
в конкретната ситуация, като е отишъл до мястото където е бил паднал
пострадалия, който е бил жив към него момент и е помогнал на медицинския
екип да го натоварят в линейката. С оглед конкретната ситуация, при която
подсъдимият е изпаднал в шок от случилото се и предвид тежкото състояние
на пострадалия тези действия на Г.А. са достатъчни, за приложението на
посочената разпоредба от НК.
Налице е съпричиняване от страна на починалия водач на
мотоциклета- П.В., който също е имал неправомерно поведение.Той е
управлявал МПС след употреба на алкохол, който към момента на ПТП е бил
не по-малко от 0,34 промила етилов алкохол, с оглед заключението на
допълнителната СМЕ. Управлявал е мотора с превишена скорост, която е
повече от два пъти над допустимата за движение в градски условия. Не е
предприел никакви действия за намаляване на скоростта, приближавайки
кръстовището, което е следвало да стори, въпреки че се е движел по път с
предимство. Тези допуснати от него нарушения са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Изложеното сочи на наличието на
съпричиняване от страна на починалия, който също е имал неправомерно
поведение, което съпричиняване съдът отчита при равен дял с този на
подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост. Не е искал и не е предвиждал настъпването на обществено-
опасните последици от деянието- смърт на пострадалия, но е бил длъжен /по
силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди, предвид липсата на обективни
пречки за това и с оглед своя житейски опит, дългогодишния си опит като
водач на МПС и конкретната ситуация на пътя.
Подсъдимия не е нарушил общото правило на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП-
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
12
какъвто в случая е водачът на мотоциклет П.В.. Нормата на чл.5 ал.2 от ЗДвП
е обща правна норма и с оглед трайната съдебна практика действието на
общата норма се дерогира от нарушението на специалната норма на чл.20 ал.2
от ЗДвП. С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за невинен
да е извършил престъплението, като е нарушил чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и
оправдан в тази част на обвинението.
Не се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като не
може да се приеме, че дееца не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимият не е
съобразил конкретната обстановка, за да се увери, че управлявайки
автомобила по посочения начин и с посочената скорост ще може да
предприеме маневрата завой наляво без да създаде опасност за останалите
участници в движението, да спре и да пропусне моториста. Касае се за
напълно предвидима, обичайна, ежедневна ситуация, при която подсъдимият,
който е водач със значителен опит, само е следвало да спази задълженията си
по ЗДвП. Като не ги е изпълнил той се е поставил в ситуация за
невъзможност да предотврати ПТП. Така поведението му е в разрез с
правилата за безопасно движение на пътищата и е в пряка причинна връзка
със станалото произшествие. Поради което не са налице материалните
предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
Не е налице крайна необходимост , по смисъла на чл.13 от НК, тъй
като в случая не е налице спасителна маневра, извършена от подсъдимия.
Съгласно трайната практика на ВКС и задължителната такава /ТР №
106/31.10.1983г. на ОСНК/ спасителната маневра е правомерна единствено
когато се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на
хора, какъвто не е настоящия случай.
С оглед гореизложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да му бъде наложено,
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му
съдебно минало; полагането на труд, както към момента на деянието, така и
понастоящем; добрите характеристични данни за личността на подсъдимия;
изминалия продължител период от време от престъплението- повече от три
години; виновното поведение на пострадалия, който в значителна степен е
допринесъл за настъпилото ПТП. Случилото се е инцидент в живота на
подсъдимия, който извън настоящето деяние няма никакви
противообществени прояви. Оказаната помощ на пострадалия след ПТП е
взета предвид при квалификацията, която настоящият състав прие по чл.343а
от НК и която предвижда намалена отговорност, поради което не следва да
бъде отчитана отново като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът намира, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй
като настъпилата смърт на едно лице е взета предвид при квалификацията на
деянието по чл.343 б.“в“ от НК и не следва да бъдат отчитани отново като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
13
Въпреки липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира ,
че посочените смекчаващи такива не се явяват многобройни, нито някое от
тях има характера на изключително, поради което не са налице
предпоставките на чл.55 от НК.
С оглед изложеното наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.54 от НК. Обществената опасност на конкретното деяние, при което един
млад човек е загубил живота си, съдът отчита като завишена, предвид
обществената непримиримост към този вид деяния. Обществената опасност
на дееца отчита като ниска, предвид неговите характеристични данни и
поведението му като водач на МПС до момента. Предвид изложеното съдът
определи наказанието на подсъдимия при наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в текст на
чл.343а от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При наличието на всички предпоставки на чл.66 от НК и с оглед личността на
подсъдимия, за постигане целите на личната и генерална превенция, не е
необходимо това наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради което
съдът отлага изтърпяването на наказанието една година лишаване от свобода
за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. С оглед личността на
подсъдимия, неговата трудова ангажираност и добри характеристични данни,
не е необходимо определяне на изпитателен срок в по-голям размер.
На основание чл.343 г.,вр. чл.343а ал.1 б.“б“, вр.чл.343 ал.1 б.“в“, вр.чл.342
ал.1 от НК, във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК и чл.49 от НК и като съобрази
допуснатото нарушение на ЗДвП, настъпилия от престъплението смъртен
резултат, а от друга личността на подсъдимия и обстоятелството, съдът
ЛИШАВА подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
С така определените наказания по вид и размер, ще се постигнат целите на
генералната и лична превенция. Така подсъдимият ще продължи да работи,
ще му бъде отнета възможността да върши нарушения по пътя, с които да
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, като в
същото време той ще има възможност да преосмисли поведението си
занапред.
Налице са основанията по чл.53 от НК, поради което веществените
доказателства, приложени по делото, следва да бъдат върнати на техните
собственици, след влизането на присъдата в сила, както следва:
На М. Г. Анг., ЕГН: **********, живущ в гр.Р., ул.Т.И.в“ № *, вх.*,
ет.*, ап.**, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат върнати:
лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” рег. № Р 83 37 ВМ, който се
намира на съхранение във Втора РСПБЗН при ОД на МВР гр. Р. и 1
бр.контактен ключ за л.а. „Ауди“ модел „А3” рег. № Р 83 37 ВМ,
2 бр. въздушни възглавници, иззети при допълнителен оглед от лек
автомобил „Ауди“ А3 с регистрационен номер Р 8237 ВМ , приложени към
14
делото /намиращи се в кашона съдържащ останалите ВД/.
На А.М.С., ЕГН: *********, живущ в гр.П., обл. П., ул.“П.Г.“ № **
или негов представител, в качеството му на собственик на мотоциклета,
следва да бъдат върнати:
мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР“ с рег. № РА 0739 К, който се намира
на съхранение във Втора РСПБЗН при ОД на МВР гр. Р.;
1 бр. оборотомер /без стрелки, спукано стъкло/;
1 бр. акумулатор от мотоциклет „Хонда CBR1000RR, с рег. Номер РА
0739 К с надпис „Unibat”;
На наследниците на П.Н.В., ЕГН: ********** или техен представител,
следва да бъдат върнати вещите на починалия- ВД № 32-2019, намиращи се в
кашон, към делото:
Чифт обувки с надпис „Найк“;
1бр. визьор;
1 бр. каска синьо-черна на цвят с надпис „HJC”;
1 бр. прозрачна найлонова торба, съдържаща дрехи, предадени с
протокол за доброволно предаване от служители при УМБАЛ“Канев“ АД
гр.Р..
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените
разноски, а именно: 2457,91 лева в полза на бюджета на съдебната власт -
разноски на досъдебното производство по дело на ОСлО при РОП и 875,38
лева по сметката на РОС-съдебни разноски.
Частните обвинители не са претендирали разноски по делото, поради
което съдът не присъжда такива.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.



Окръжен съдия:

15
Съобщи за изтекли лични данни