Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 26 .02.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 78 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 1432/06.12.2019г. по гр. дело
№ 1516/2019г. на Районен съд Сливен, с което е осъдена Т.Г.Р. ЕГН ********** *** да заплати на И.Х.С.
ЕГН ********** *** сумата 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди на осн. чл. 50 от ЗЗД
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането
03.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на
135 лава, а ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Против решението е подадена въззивна жалба от
ищеца, чрез процесуалния му представител, в която се твърди, че то е неправилно
в неговата отхвърлителна част. Основните доводи са свързани с несправедливост
на определеното обезщетение, тъй като то противоречи на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което искът да бъде
уважен в целия претендиран размер.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, а решението е
правилно и законосъобразно и трябва да бъде потвърдено. Сочи се, че в случая е
налице съпричиняване от страна на въззивника и се излагат аргументи в подкрепа
на тази теза. В обобщение се иска да бъде потвърдено решението.
В жалбата и отговора не са направени нови
доказателствени искания за тази инстанция.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата се явява представител по
пълномощие, който оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Безспорно е, че с решение по АНД № 1395/2018 г. по описа на СлРС, ответницата е освободена
от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК за това, че на 03.11.2017
г., в гр. С., не положила достатъчно грижи за гръбначни животни, намиращи се
под неин надзор – два броя кучета порода „Алабай”, в резултат на което те
причинили на въззивника средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на левия долен крайник – престъпление по чл. 325в ал.1
от НК, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лева в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.
Съгласно чл.
413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Изрично разпоредбата на алинея 3-та от същия член
постановява, че тази задължителност се прилага и за актовете на районния съд,
постановени по глави двадесет и осма и двадесет и девета. Това означава, че
правните последици на решението дело се
приравняват на влязла в сила осъдителна присъда. Последната е задължителна за съда, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в случая постановеното решение в административно наказателното
производство е задължително за гражданския съд по отношение на посочените
обстоятелства.
Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл.
52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но
с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките -
по-ниско.
В случая е
безспорно, че на пострадалия са причинени увреждания,.
Съдът се е съобразил със заключението на съдебно-медицинската експертиза,
от което е видно, че в резултат на настъпилия на 03.11.2017 г. около 17 часа
инцидент в м. „М.”, ищецът е получил травма в
областта на глезенната става на левия крак с клинични и рентгенологични данни
за фрактура на латералния малеол, без значителна видима дислокация на костните
фрагменти. Това е наложило приемането на ищеца за лечение в болница и
извършването на оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща
техника. Това увреждане е довело до затруднения в движенията и осъществяването
на основната функция на левия крак за срок не по-малък от 4 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси, като по този начин е осъществило смисъла на
медико-биологичния характеризиращ признак „трайно затрудняване движенията на
левия долен крайник“. Така контузиите са
причинили на въззивника болки, които са отшумели за период не по-малък от
четири месеца. За период от около два месеца той е бил затруднен в
придвижването си, изпитвал е болки, приемал е обезболяващи и е освен това не е
могъл да извършва нормалните дейности свързани с физическа активност.
Така в обобщение съдът е присъдил
сумата от 8000 лв. като справедлива да обезщети претърпените от ищеца болки и
страдания. Настоящия състав намира, че така присъденото обезщетение е
справедливо, не е занижено, каквито оплаквания се правят във въззивната жалба и
отговаря на действително претърпените болки и страдания, като е съобразено и
със съдебната практика.
Правилно и законосъобразно съдът се е съобразил с вида и характера на
нанесените телесни повреди, с тяхната тежест, интензитет, продължителност на
лечението и така по справедливост е определил обезщетението, което е адекватно
на причинените наранявания. В този смисъл са неоснователни наведените във
въззивната жалба доводи, че обезщетяването на причинени средни телесни повреди
е в занижен размер. Различните средни телесни повреди се отличават по
интензитета си, по продължителността на лечението и по необходимите медицински интервенции, извършвани за тяхното
преодоляване. Поради това не може да се приеме, и съдебната практика
категорично не приема, обезщетяването на средни телесни повреди да бъде
подведено под един константен размер. Това във всички случаи противоречи на
принципа залегнал в разпоредбата на чл.51 от ЗЗД.
Правилно и законосъобразно е приетото от съда, че собственикът и лицето, под чийто надзор се намира
животното, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са собственик и
защото вещта се намира под надзор на съответното лице. За да е налице отговорност,
не е необходимо вещите и животните да имат особени качества - да са носители на
повишена опасност и прочие. Отговорност за собственика и лицето, под чийто
надзор се намират те, е налице и в случаите, когато вещите или животните не са
източник на повишена опасност. В случая, достатъчен е фактът на нападението,
за да се обуслови отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се
намира животното. Тези лица биха се освободили от отговорност за вредите, само
ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са са причинени
изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на
изключителната вина на пострадалия. Не се установи ищецът по някакъв начин с
поведението си да е предизвикал кучетата, поради което са несподелими направените възражения за
съпричиняване
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1432/06.12.2019г. по
гр. дело № 1516/2019г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА И.Х.С. ЕГН ********** *** да заплати на Т.Г.Р.
ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: