№ 4421
гр. Варна, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110111560 по описа за 2024 година
Постъпила е молба от молба на Д. К. Н., ЕГН:**********, гр. Варна, ул.
„****“ №38, за налагане на мерки за защита от Г. В. Г., ЕГН:**********, с
адресна регистрация: ****, обл.Варненска, ул. „****“ № 7, в качеството му на
бивш семеен съжител с молителката.
В молбата се твърди, че молителката и ответника живели съвместно за
период от две години и половина, в неговата къща в с.Юнак. Съвместното им
съжителско приключило в края на м.юни 2024г. Молителката твърди, че през
периода на съжителството им и била подложена на постоянен психически
тормоз от ответника и родителите му. Твърди, че след като се разделили тя
отишла да живее при своите родители и след седмица ответника започнал да я
заплашва и обижда по телефона. За да спре тормоза, молителката излъгала
ответника, че заминава за Франция. Когато той разбрал, че тя го е излъгала
отново започнал да я заплашва.
Твърди, че на **** брата на ответника – **** я повикал по телефона, с
претекст, че приятелката му ще разговаря с молителката и ще й помогне да се
защити от ответника и баща му. Молителката отишла до дома на ****, но там
били ****, ответника Г. Г. и още около 15 човека, заплашвайки я, че ще я
убият. Твърди, че я заключили в дома на ****, където останал само отв.Г..
Ответникът я заплашил, че ще я убие, както и че ще я направи проститутка.
1
Твърди, че след това той започнал да й нанася побой, като я удрял по лицето с
юмруци, при които разцепил долната й устна. Вследствие ударите
молителката получила синини по ухото и в областта на окото. Освен това я
ритал по гърба.
Твърди, че изпитва силен и основателен страх за живота си. Не може да
спя вечер, не може да излезе на улицата без преди това да се огледа дали не е
някъде наоколо и винаги имала придружител.
Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН, както и за
издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.
В съдебно заседание надлежно призованата молителка не се явява и не
се представлява. Не изразява становище по делото, извън депозираната
първоначална молба за защита от домашно насилие. Не представя
доказателства и не отправя доказателствени искания.
Ответникът Г. се явява лично в открито съдебно заседание. Категорично
оспорва твърдението за упражнено насилие. Заявява, че след раздялата им
през м.март 2024г. с молителката не са се срещали. Действително са имали
уговорка да се срещнат, но до такава среща не се стигнало. Категорично
заявява, че нито на посочената дата – ****, нито когато и да е, не е
упражнявал насилие над молителката. Твърди, че на **** с брат си **** са
били на работа на строителен обект в кв.***** в гр.Варна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на ****
отв. Г. и баща му Валентин я привикали в апартамента на брата на Г. – ****,
където Г. я заплашил, че ще я убие, като преди това казал, че ще я направи
проститутка. След тези думи й нанесъл побой, удари с юмрук в главата,
ритници в гърба, след което тя избягала и посетила съдебна медицина.
По делото като писмени доказателства бяха представени и приети:
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
От изисканата справка за съдимост на ответника Г. е установено, че
същият е неосъждан.
Молителката не представи твърдени доказателства за извършен преглед
2
от лекар в отделение „Съдебна медицина“. Съдът намира за недоказани
твърденията за нанесени й телесни увреждания при процесния инцидент.
По делото е приобщена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Доказателствената
стойност на декларацията е в зависимост както от липсата на други
доказателства, така и от съдържанието й – в нея следва да са описани
конкретни действия, които по смисъла на ЗЗДН съставляват домашно насилие,
конкретизирани по време, място, начин на извършване. Липсата на други
доказателства по см. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН не зависи от процесуалното поведение
на страните в производството, а означава изобщо липса на възможност за
събиране на такива доказателства. Касае се за случаи, когато насилието се
извършва в дома на страните, без присъствието на трети лица, т. е. тогава,
когато единственото доказателство за неговото осъществяване се явява
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Настоящият случай не е такъв, тъй като в
молбата се излага, че на инцидента са присъствали много хора – повече от 10-
15 лица. Сочи се още, че на 10.09.2024 г. молителката била прегледана в
Отделение „Съдебна медицина“. Следователно молителката би могла да
посочи и представи както писмени, така и гласни доказателства, за случилото
се на 10.09.2024 г., но това не е сторено. Ето защо, декларацията не е
достатъчна, за да се установи, че на 10.09.2023 г. е извършен описания в нея
акт на насилие. В производството по реда на ЗЗДН се преценява
основателността на молбата за налагане на мерки за защита според
конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място и начин на извършване.
Съдът намира, че от събраните в производството доказателства -
писмени и гласни не се установиха твърденията в молбата и заявените в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН факти за извършен акт на насилие -
физическо и психическо от ответника Г. В. Г. спрямо неговата бивша
съжителка Д. К. Н. на посочената дата.
Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. Н., ЕГН:**********, гр.
Варна, ул. „****“ №38, за издаване на заповед за защита и определяне на
мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН срещу Г. В. Г., ЕГН:**********, с адресна
регистрация: ****, обл.Варненска, ул. „****“ № 7 за извършено домашно
насилие на 10.09.2024г., изразяващо се в отправяне на закани за здравето и
живота й, както и упражняване на физическо насилие – нанасяне на удари с
ръце и крака по главата и тялото й.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита №**** издадена въз основа на
определение №****г. по гр.д.№11560/2024г. на ВРС.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН:**********, гр. Варна, ул. „****“ №38, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС, сума в
размер на 25/двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса за
разглеждане на молбата, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 от
ТДТССГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4