РЕШЕНИЕ
гр.
София, 05.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на първи октомври през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.ЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д.
№ 5819/2019г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 05.02.2019г.
по гр.д. № 22548/2017г. на СРС, 36 с-в е осъден И.Н.М. да заплати на М.Ц.П., на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата 5 616. 75 лв. – стойност на направени от
ищеца необходими разноски за запазване на съсобствения им имот, представляващ
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 04234.6906.330.2, с
местонахождение в с. Бистрица, Столична община, обл. София по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени през 2011г., с административен адрес с. Бистрица, ул. „*******с площ от 44 кв.м., ведно
със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 11 233. 50 лв;
осъден е ответника да заплати на ищеца сумата 218. 43 лв. – мораторна лихва за
периода 21.11.2016г. – 09.04.2017г., като е отхвърлен иска до пълния предявен
размер от 1172. 50 лв. и за периода 01.04.2016г. – 20.11.2016г. и за
10.04.2017г.; отхвърлено е възражение за прихващане на ответника за сумата от
500 лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът –
ищец обжалва решението в отхвърлителната част на исковете. Поддържа, че
мотивите на СРС относно притежаваните от страните квоти в съсобствеността –
съответно 1/8 ид. част за ищеца и 3/8 ид. части за ответника, са неправилни и
необосновани. Сочи, че процесната сграда не е придобита в режим на приращение
от общия наследодател Ц.М.Ц.и трети за спора лица, а само от последния по реда
на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм/. В уточнение в хода на въззивното производство и в
хода на устните състезания твърди, че се легитимира, в качеството на наследник
по закон на Ц.М.Ц., като съсобственик с
квота ¼ ид. част от имота, а ответникът –на ¾ ид. части, като
наследник по завещание от З. М. – съпруга на Ц.М.Ц., починала на 11.06.2006г.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД поддържа, че неправилно СРС е приел,
че за настъпването на ответника в забава е нужна покана, поради липса на такова
изискване в закона. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да
уважи исковете за главница и мораторна лихва изцяло, с присъждане на разноски.
Въззиваемият –
ответник оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Решението в
частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо в обжалваната част. По същество въззивният съд намира
следното:
Жалбата е частично
основателна.
СРС е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата
11 233. 50лв. , представляваща припадащата се част /3/4/ от 14 978
лв. – сторени от ищеца необходими разноски за ремонтни дейности на гореописания
недвижим имот и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 172.
50 лв. - съответна мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 01.04.2016г. /датата на приключване на
ремонта/ до 10.04.2017г. /предявяване на исковата молба/, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане.
С оглед влязлата
в сила част на решението за уважаване на иска за главницата за сумата от 5 616.
75 лв., съдът намира, че по делото е установено със сила на присъдено нещо, че
ищецът през 2016г. е извършил и заплатил описаните в исковата молба строително
ремонтни дейности в съсобствената с ответника жилищна сграда, на обща
стойност 14 978 лв. Извършването и
стойността на ремонтните работи е безспорно установено по делото и от събраните
писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на приетите СТЕ
/основна и повторна/. Съгласно констатациите на вещите лица, част от ремонтните
дейности са били необходими за запазване в нормална кондиция на процесната
сграда и прилежащото й дворно място и неотложни в частта относно ремонта на
покрива. Предвид горното, е безспорно също по делото, че отношенията между
съсобствениците следва да се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съгласно
цитираната разпоредба, всеки съсобственик участва съразмерно с дела си в
извършване на направените за съсобствената вещ разноски. В случая необходимите
разноски произтичат от действия на управление на съсобствената вещ и са дължими
съобразно припадащата се част на всеки съсобственик, независимо дали ползва
вещта, като се дължат действително направените разходи.
С оглед
изложеното, единственият спорен въпрос, с който е сезирана въззивната
инстанция, е досежно определените между страните квоти в съсобствеността. В
тази връзка жалбата е основателна.
За да определи
квотите в съсобствеността 1/8 ид. части за ищеца и 3/8 ид. части за ответника,
СРС е приел, че съгласно представения по делото нотариален акт № 90/70г., дело
№ 1322/1970г., наследодателят на ищеца – Ц.М.Ц.е придобил ½ ид. част от мястото,
върху което построена процесната вилна сграда, а останалата ½ ид. част
от парцела е придобита от трети за спора лица, поради което процесната сграда е
придобита по приращение на основание чл. 92 ЗС, при същите квоти – ½ ид.
част за наследодателя Ц.Ц.. Приел е, че поради липса на доказателства за
сключен граждански брак на Ц.М.Ц., не може да се приеме, че след смъртта му на 16.08.99г., неговите
наследници по закон - ищецът М.Ц.П. /син/ и З. И. М. /съпруга/, починала на
11.06.2006г., са наследили при равни квоти, поради което отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана до признатата от него квота от 3/8 ид. части.
По изложените съображения СРС е уважил частично иска за главницата съобразно
припадащи се на ответника 3/8 ид. части, а по отношение на иска за лихва е
приел, че забавата на ответника е настъпила, считано от връчване на нотариална
покана на ответника на 21.11.2016г.
Във въззивното
производство са приети нови писмени доказателства, с оглед допуснато уточнение
на обстоятелствената част на исковата молба. Съгласно представената в цялост
архитектурна преписка относно процесната сграда, същата е изградена въз основа
на строително разрешение № 0700/08.02.79г., издадено на Ц.М.Ц.по време на брака
му със З. М., съгласно декларация за семейно състояние от 25.12.1978г.
Установява се също по делото от приетите доказателства, че в съсобствения
парцел са изградени две вилни сгради при условията на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм/,
една от които процесната. Съгласно цитираната разпоредба, строежи в съсобствен
парцел, който е предназначен за малкоетажно или средноетажно жилищно или за
вилно застрояване, могат да се разрешават по искане на един или повече от
съсобствениците, без съгласието на останалите, въз основа на архитектурен
проект за цялостно застрояване на парцела, по който всеки от съсобствениците да
може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно
отделно вилна сграда или отделно вилно жилище. Установява се от представената
преписка, че двамата съсобственици на парцела – Ц.М.Ц.и Г. О.Ц., са поискали и
им е издадено разрешение за отделни вилни сгради, като същите са изградени въз
основа на издадени разрешения за строеж. С оглед изложеното, процесната в
настоящото производство вилна сграда е придобита самостоятелно в режим на
съпружеска имуществена общност от Ц.М.Ц.по време на брака му със З. И. М. –
арг. от чл. 13, ал.1 СК от 1968г. /отм/, а не в съсобственост с трети лица,
както е приел СРС. След смъртта на Ц.М.Ц.на 16.08.1999г., ищецът М.П. е придобил
¼ ид. част от сградата, като негов син, а преживялата съпруга З. И. М. –
¾ ид. части – чл. 9, ал. 1 ЗН. Със саморъчно завещание с нотариална
заверка на подписа от 15.12.2006г. З. И. М. е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество на ответника. Предвид горното, са основателни доводите в
жалбата, че притежаваните от страните квоти са ¼ ид. част за ищеца, като
наследник по закон и ¾ ид. части за ответника, като наследник по
завещание.
В
първоинстанционното производство е направено възражение за прихващане за сумата
500 лв., което не се поддържа във въззивното производство. Независимо от
изложеното, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че същото е изцяло
недоказано, като препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК.
По изложените
съображения, искът за главницата е доказан по основание и до пълния предявен размер
от 11 233. 50 лв., която сума представлява припадащата се част съобразно
квотата на ответника /3/4/ от действително направените разходи в размер на
14 978 лв.
По отношение на
иска за мораторна лихва:
Оплакването в
жалбата, че за настъпване на забава на длъжника в случая не е нужна покана, е
неоснователно. В случая е налице неизпълнение на парично задължение с източник
неоснователно обогатяване, поради което моментът на изпълнението не е определен,
респ. за настъпване на забава на главно вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС е нужна
покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД /така Решение № 155/15.01.205г. по гр.д. №
3518/2014г. на ВКС, ІІ ГО./ По изложените
съображения не е налице задължение с
определен ден на изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и същата е
неприложима с оглед определяне момента на забавата.
С оглед горните
изводи, жалбата е частично основателна досежно иска за главницата, а в
останалата част – неоснователна. Поради изложеното, решението следва да бъде
отменено в обжалваната част за отхвърляне на иска за главницата и вместо него
постановено ново, с което искът бъде уважен до пълния предявен размер, а в
останалата обжалвана част досежно мораторната лихва решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход
на спора, на въззивника – ищец следва да се присъдят разноски в размер общо на 1
158 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част
на жалбата, както и сумата 749 лв. – допълнително разноски за СРС върху уважения
от настоящата инстанция размер на иска.
На въззиваемия –
ответник следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 132 лв., съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението на СРС
следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски в полза на ответника
И.Н.М. за разликата над сумата 115 лв.
до пълния присъден размер от 791. 29 лв., с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 05.02.2019г. по гр.д. № 22548/2017г.
на СРС, 36 с-в в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от М.Ц.П. срещу И.Н.М. иск правно основание чл. 30, ал. 3
ЗС за разликата над сумата 5 616. 75 лв. до пълния предявен размер от 11 233.
50 лв., както и в частта, с която е осъден М.Ц.П. да заплати на И.Н.М. разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК за разликата над сумата 115 лв. до пълния присъден размер от 791. 29 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.Н.М., ЕГН ********** да заплати на М.Ц.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от още 5 616. 75 лв./
разликата до пълния дължим размер от 11 233. 50 лв./ – стойност на
направени от ищеца необходими разноски за запазване на съсобствения им имот, представляващ
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № 04234.6906.330.2, с
местонахождение в с. Бистрица, Столична община, обл. София по кадастралната
карта и кадастрални регистри, одобрени през 2011г., с административен адрес с. Бистрица, ул. „*******с площ от 44 кв.м.,
ведно със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.02.2019г. по гр.д. №
22548/2017г. на СРС, 36 с-в в останалата
обжалвана част за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Н.М.,
ЕГН ********** да заплати на М.Ц.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 158 лв. –разноски за въззивното производство, както и сумата 749
лв. – допълнително разноски за СРС.
ОСЪЖДА М.Ц.П.,
ЕГН ********** да заплати на И.Н.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 132 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в
частта за уважаване на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 1 – месечен срок от съобщенията до страните
пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.