Р Е Ш Е Н И Е
№
2600..
гр.
Кюстендил, ...02.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д. № 857 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Н.Г.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника адв. М. С., с адрес ***, е предявила против Д.С.С.,***,
иск да бъде осъдена последната да й заплати сумата в размер на 7000 (седем
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, причинени от нанесените й от ответницата на 17.06.2020г.,
около 09.00 часа сутринта, на стълбищната площадка на втория етаж на жилищната
сграда на ул. „Н. Р.“ № .., гр. Д., обиди и заплахи за физическото й
унищожаване, наричайки я „змия на която й идва края и ще ми смачка главата“,
„хухавелка“, „болен мозък“, „крейзи“, „изкукуригала пенсионерка“, „тъпо
същество, която се мисли за елита на града“, както и заканите, че „ще ме
набие“, „ще ме изтърколи надолу по стълбите“ и „ще ме унищожи“ и „няма да мога
да докажа, че тя го е направила и това ми го заявява като адвокат, който знае
как да го направи, без никой да разбере за това“, ведно със законната
лихва, считано от момента на завеждане на иска (02.11.2020г.) до окончателното
й изплащане. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор ответната стана
оспорва фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата претенция;
сочи на пълна неоснователност на предявения иск по подробно изложени в тази
насока съображения, като моли поради това, същият да бъде отхвърлен в цялост.
В открито съдебно заседание исковата
молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава по
съображенията в отговора.
Съдът, след като взе
предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно по делото, че ищцата и ответницата живеят в жилищна кооперация,
находяща се в гр. Д., на ул. „Н.Р.“ № .., съответно на третия и втория етаж от
същата. Липсва спор и досежно обстоятелството, че същите са във влошени
отношения, породени от спорове, касателно правилното експлоатиране на обектите,
представляващи общи части от етажната собственост.
На
17.06.2020 г. сутринта около 8,30 часа (спр. показанията на св. Х.) ответницата
излязла заедно с дъщеря си, която следвало да заведе на детска градина. По това
време „…от живущите нямаше никой, беше спокойно…“. Малко след това, „към
8,30-8,40“ (спр. показанията на св. Р.), Д., след като оставила детето в
детската градина, наминала да види св. Р., чиято къща се намирала срещу
детското заведение и била съседна на къщата, в която живеели бащата и синът на С..
Показанията на свидетелката установяват, че Д. се забавила при нея, а след това
и при баща й „някъде 40 минути максимум“.
Рано
сутринта на същия ден „…след девет часа“ (св. П.), съотв. „след 8,30 часа, но
не мога да кажа точен час“ (св. П.) ответницата, „която се прибираше отнякъде“ (св. П.) се засякла във входа на
кооперацията с ищцата, като показанията на св. П.и установяват непосредствено
възприемане като очевидци на конфликт между страните, при който С. крещяла и
обиждала Д.. За установяване противоправното поведение на ответната страна
ангажираните от
стр.3 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
ищцата
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н. и К. П.и, сочат
да са станали очевидци на конфликт между страните, при който С., крещейки,
обидила Д., наричайки я „крейзи“, „кукавелка“ (св. П.) и заканвайки се с думите
„психично болна, изкукуригала, ще те блъсна да те търколя по стълбите, ти няма
да можеш да го докажеш, ти си болен мозък, ти си психично болна“, …“ще те
изритам“ (св. П.). След това, свидетелите, отишли в собствения си офис на „М.“,
находящ се на партера на жилищната кооперация, където след малко дошла и
ответницата. Липсва спор, че именно в посочения офис страните отново се
срещнали, след като Д. влязла и казала, че трябва да отиде на лекар, тъй като
не се чувствала добре. Малко след това, след като излязла от офиса, а
свидетелите се прибрали в апартамента си, последните чули шум, а като излезли
установили, че Д. е припаднала, заради което извикали бърза помощ.
В
последния смисъл представени по делото са фиш за спешна медицинска помощ от
процесната дата, установяващ състоянието на афект у ищцата и амбулаторен лист №
000940 от 13.07.2020г. с установена в същия основна диагноза „смесено
тревожно-депресивно разстройство“. Приети като доказателства са и амбулаторен
лист № 000474/19.03.2021г. с основна
диагноза „припадък (синкоп) и колапс“, амбулаторен лист № 001503/06.11.2020,
установяващ отново „смесено тревожно-депресивно разстройство“, в т.ч. с
посочване, че от 4 месеца ищцата е на антидепресанти и такъв с №
000543/16.04.2021г., установяващ „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен
епизод – лек“.
Приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в. л. В.Р., установява,
че към момента на освидетелстване у ищцата са налице симптоми на интензивна
тревожност при среща с обектите, участващи в конфликта, която е хронична във
времето и може да бъде квалифицирана като разстройство в адаптацията, като
инцидентните скандали видят до обостряне на симптомите на страх и чувство на
застрашеност. Експертът, на база възникналите и подробно описани в експертизата
симптоми,
стр.4 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
прави
извод, че събитието от 17.06.2020г. и възникналите впоследствие невротични
прояви са в причинно-следствена връзка. В същото време установява, че не е
налице риск от развитие на по-тежко психично разстройство като ищцата е със
съхранена годност за ориентация и оценка на действителността. Установява се, че
при Д., в резултат на хронична психотравма с пореден инцидент с фрустрираща
ситуация на 17.06.2020 г., е възникнала реакция на стрес с разстройство в
адаптацията, което представлява „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. В устно изложената пред съда част и на зададените му от страните
въпроси, експертът установи, че предишни заболявания на ищцата, в т.ч.
хипотиреодизма и епилепсията, „която въобще не е доказана истински, клинично“,
не могат да бъдат причина на състоянието й. Твърди, че случаката от 17-ти „при
всички положения е усложнило състоянието й“. Изразява мнение, че „при такива
конфликти“ е напълно възможно възникналата реакция на стрес и разстройство в
адаптацията да се провокира и единствено от среща с ответницата без словесен
диалог. Сочи, че при липса на контакт и конфликт, в чисто медицински аспект, не
би следвало да има отражение.
Заключението
по приетата и изготвена от в. л. С.Т. съдебно-техническа експертиза сочи,
досежно маршрута и местоположението на мобилен телефон с операционна система
„Андроид – Самсунг А 51“, СИМ карта № ......., IMEI
.........,
за дата 17.06.2020 г., че в 08.36 часа сутринта е налице тръгване от гр. Д.,
ул. „Н.Р.“ № .. (адреса на процесната
кооперация), пристигане след 2 мин. в района на ЦДГ „Д.“ и престой от 37 мин.,
след това пристигане на адреса на кооперацията в 9:27 часа и престой до ...11
часа. Установява, че в диапазона 13.09 часа до 13.44 часа телефонът е с
местоположение „Поликлиника“, пл. С.“, гр. Д.. В устно изложената пред съда
част и на зададените му въпроси, експертът сочи, че данните, отразени в
заключението са такива за местоположението на посочения телефон, но не може да
твърди със сигурност, че „ответницата е била там за времето от 08,36 до 09,27
часа…“ Твърди, че, в случая данните от
стр.5 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
телефона
не са манипулирани или изкуствено създадени, изтрити, редактирани или
симулирани, доколкото „всичко е синхронизирано и последователно“. На зададения
му въпрос чия собственост е процесният телефон, сочи, че не е установил, поради
липса на поставена такава задача.
За
влошените между страните отношения свидетелстват и представените в тази връзка Уведомление
до ищцата от ...... на РУ Д. към ОД на МВР К., че спрямо ответницата С. е
отправено предупреждение на осн. чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. А досежно процесния
случай, ищцата е депозирала до ...... на РУ Д. Заявление № ……./15.07.2020г., ведно с обяснение, като е
налице и обяснение от Н. П. от 16.07.2020г. По повод последните е представено и
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 23.09.2020г.
на РПД, поради това, че деянието е за престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия и намесата на прокуратурата не е необходима. Представено е и
колективно оплакване до АК - Кюстендил с положени в същото единадесет подписа
на живущи в процесната кооперация срещу ответницата С.. Последната на свой ред
представя писмени доказателства касателно влошените й отношения със свидетелите
П.и (в т.ч. Заявление до ...... на РУ Д., данни за отправени до П.и
предупреждения по см. на чл. 65 от ЗМВР и постановление на прокуратурата за
отказ да се образува досъдебно производство отново по причина на липса на
деяние, съставляващо престъпление, което да е от общ характер).
Представени
и от ищцата, и от ответницата са документи, именувани „подписка“, като съдът и
в о.с.з. от 08.09.2021г. е установил, че са с идентично съдържание с изключение
на заключителното изречение, доколкото на стр. 3-та на представения от ищцата
екземпляр липсва отбелязване на имената на Н.Д. и К. П. и израза „с уважение“,
които присъстват в екземпляра, представен от ответницата на исковата молба. В
този смисъл поради оспорване на подписката представна от ответницата е изискан
оригинал, за който ответната страна се е задължила да представи в следващо
стр.6 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
съдебно
заседание, но не го е сторила. Напротив, в с.з. от 08.09.2021г. ищцовата страна
е представила оригинал на подписка на живущите в жилищна кооперация, находяща
се в гр. Д., на адрес: ул. „Н.Р.“ № .., като след извършената от съда
констатация със завереното копие, представен с молбата на процесуалния
представител на ищцата, се установи, че копието е такова на оригинала. Така, от
представената подписка, чийто оригинал беше предоставен за констатация, се
установи, че такава е съставена на 17.07.2020г. с положени в същата подписи на
12 лица, живущи в процесната кооперация и установяващ влошениете отношения на
ответницата и мъжа й с останалите живущи (в случая положилите подписите си), в
т.ч. и с ищцата Н.Д., отношения.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се
обсъждат подробно.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема, че искът е частично
основателен поради следните съображения:
С оглед наведените в исковата молба
фактически констатации съдът намира, че заявеното спорно право намира своето
основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
съотв. и чл. 86 от с. з. предвид заявенаия наред с главния иск акцесорен такъв
за заплащане на законна лихва.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД
предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност на
причинителя на вредата в тази хипотеза е необходимо да бъде установено деянието
(действие или бездействие), което да е противоправно, като в съдебната
стр.7 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
практика се приема,
че всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната
забрана да се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които
да оправдават настъпването на вредата. Следва да се установи също, че деянието
е извършено виновно и причинява вреда другиму, както и че има причинна връзка
между извършеното деяние и претърпените вреди. При посочените теоретични
разсъждения, за да бъде основателен иск с правна квалификация по чл. 45
от ЗЗД, трябва по несъмнен
начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършеното деяние, неговата противоправност, вреда, причинна връзка и вина,
която се презюмира.
На основание доказателствата по делото
съдът счита,че досежно първите две
предпоставки за уважаване на претенцията – деяние, осъществено чрез действие,
изпълващо състава на обидата, която пък на свой ред е относима към противоправността
на последното, същите са установени.
Установи се по безспорен начин,
посредством гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. П.и,
че на 17.06.2020г. във входа на жилищната кооперация в гр. Д., находяща се на
адрес: ул. „Н.Р.“ № .. ответницата С. „прибирайки се отнякъде“ засякла ищцата,
като започнала на висок тон да я обижда, наричайки я „крейзи“, „кукавелка“
(св. П.) и заканвайки се с думите „психично болна, изкукуригала, ще те блъсна
да те търколя по стълбите, ти няма да можеш да го докажеш, ти си болен мозък,
ти си психично болна“, “…ще те изритам“ (св. П.).
В последния смисъл ангажираните от ответната страна доказателства не успяха да
установят противното.
На
първо място, показанията на св. Х., сочат на спокойна обстановка, когато
„не е имало никой от живущите“ във времето около 8,30 часа сутринта, когато С.
е излизала да заведе детето си на детска градина. Това е обяснимо поради
обстоятелството, че впечатленията на Х. са се формирали именно когато
ответницата е напускала кооперацията, докото показанията на св. П., сочат, че
словесният диалог между страните се е разиграл по времето,
стр.8 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
когато С. „се
прибираше отнякъде“. В тази връзка липсват каквито и да е твърдения, че на
процесната случка е присъствала и дъщерята на ответницата, което безспорно води
до извод, че първата се е осъществила след като С. е завела детето си на детска
градина, съотв. след престоя й в района на детското заведение.
На
следващо място св. Р. сочи, че Д.С. е била при нея около 8:30, 8:40 часа,
като се е забавила, вкл. времето, прекарано в предишното й жилище, „максимум 40
минути“. Последното, в съвкупната преценка с приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, установяваща, че разстоянието от процесната
кооперация до детската градина е 290 м. (по т. 1 от заключението), съотв. 170м
(по т. 2 от заключението), което е изминато за 2, съотв. 3 минути, води до
извод, че е напълно възможно физически ответницата да се придвижи от
кооперацията до детската градина, ведно с престоя си в района на последната и
обратно до кооперацията, за време позволяващо й в диапазона около 9 часа
сутринта да е във входа на процесната жилищна постройка. В този смисъл съдът
намира за нужно да отбележи и следното: в защитната си теза ответната страна
навсякъде сочи, че не е налице физическото й присъствие в сградата на
кооперацията „в 9 часа“ сутринта, без да държи сметка, че в исковата молба се
сочи, че обидите са нанесени „около 9 часа сутринта“, а не конкретно в уречения
час. Въпрос на тълкуване е какъв диапазон от време обхваща времето „около“
определен час. Като в тази връзка настоящият състав намира, че разумно
разрешение е това, при което времето „около“ определен час следва да обхваща
времевия диапазон от около 15-20 минути преди него и до ..-20 минути след него,
без да се сочат абсолютни стойности. Това разрешение съдът намира за логично и
съответстващо на житейската логика, отчитайки, че е невъзможно единствено по
спомени и комплексни възприятия на заобикалящата среда, да се посочи времето на
извършване на деликта като конкретен час, заявен в абсолютна стойност. Така,
свидетелите П.и сочат, че словестният диалог се е осъществил „…след девет часа“
(св. П.), съотв. „след 8,30 часа, но не мога да кажа точен час“ (св. П.), за
което време, както настоящият състав установи, физическото
стр.9 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
присъствие на
ответницата не е било невъзможно в противоречие на наведените от С.
контрааргументи в тази насока. По същия начин ирелевантно за съставомерността
на деликта е и обстоятелството на коя точно площадка от входа на кооперацията
се е осъществил деликта (между партера и първия етаж или между последния и
втория етаж), след като безспорно е установено осъщественото деяние на
територията на входа на кооперацията. Противното разбиране би довело до
превратно тълкуване не само на буквата, но и по-важното – на духа на закона.
Тоест, не компрометира деликтния фактически състав обстоятелството дали
деликтът е осъществен между партера и
първия или между последния и втория етаж на входа на кооперацията, след като
безспорно се установи, че това е станало в посочения вход, в уречения диапазон
от време. В случая, все пак съдът счита, че деликтът се е осъществил на сочения
втори етаж, по конкретно на стълбищната площадка на втория етаж на процесната
кооперация, доколкото и П. сочи, че като видяла С. да се прибира последната „се
качи в асансьора“, а С. живее на втория етаж на сградата, което не е спорно.
Като отделно и П. твърди, че по време на процесната случка, съпругата му е била
„по-надолу по стълбите“.
Формирайки изведените изводи настоящият
състав е длъжен да посочи, че изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, както впрочем сочи и самият експерт, е такава установяваща
местоположението на процесното мобилно устройство, като по никакъв начин не е
относима към физическото местоположение на С. в посочените часове. Индиции, че
местоположенията на мобилното устройство и С. в посочените часове съвпадат
поради това, че именно тя е носело устройството със себе си, не са достатъчни
да формират сигурно убеждение досежно това обстятелство, единствено чието пълно
и главно доказване може да обоснове подобен извод. А такъв не е налице, вкл. и
след изложените от ответницата в Молба вх. № 275951 доводи, чието заключение е,
„че няма никаква логика в това да не нося винаги мобилния си телефон…“. Така
сочената от С. „логика“, както и самата тя знае, не може да изключи абсолютно
всякакво съмнение, че нещата са се
осъществили именно и точно според посочената
стр... от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
„логика“. Не на
последно място следва да се отбележи и това, че по делото не бяха ангажирани
каквито и да е доказателства, досежно обстоятелството, че процесното мобилно
устройство има за свой титуляр ответната страна. В този смисъл на зададения му
въпрос експертът сочи, че не може да отговори поради това, че не е имал такава
задача, а последната е следвало да му бъде възложена от страната поискала
експертизата (в случая ответната такава, респ. да установи посоченото
обстоятелство посредством други доказателства) доколкото неин е интересът да се
установят обстоятелствата, за които се назначава последната.
На последно място съдът ще посочи, че
дори и да се приеме, че мобилното устройство принадлежи на ответницата и че тя
го е носила със себе си по описания в заключението по съдебно-техническата
експертиза маршрут в посочените в последната часове, то липсва спор, че след
9.27 часа С. отново е била на адреса, като дори и в този час в било възможно да
се е осъществил деликтния състав предвид вече изложеното от настоящия състав
тълкуване на понятието „около определен час“ в съвкупност с установеното от св.
П., че словедният диалог между двете се е състоял „…не повече от минута, минута
и половина“.
Всичко изложено идва да покаже, че
безспорно по делото се установи, че на уречената дата около 9 часа сутринта във
входа на процесната жилищна кооперация ответницата, крещейки, е нагрубила Д.,
изричайки обидни квалификации по неин адрес, така както сочат свидетелите П.и.
Показанията на последните не бяха опровергани от доказателствената съвкупност,
ангажирана от ответната страна. А че осъщественото деяние е противоправно
такова е без всякакво съмнение.Така и възприетото в НК определение за обидата,
като акт накърняващ психическата и емоционална сфера на адресата кореспондира
на поведението на ответницата, с което ищцата свързва претенцията си за
заплащане на обезщетение и което тя характеризира именно със същите белези.
Освен това даденото в НК определение за обида е приложимо в съдебната практика
при повдигнат гражданско – правен спор на основание чл. 5 от ГПК. А то е и в
съответствие с общоприетите представи за смисъла и
стр.11 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
съдържанието на такъв
акт. Нещо повече, част от установените за изречени изрази имат и характера на
закана, в т. ч. „ще те изтърколя надолу по стълбите“, което също е съставомерно
деяние (предвид това, че с оглед събраните в настоящото производство
доказателства, съдът намира, че у Д. е бил налице основателен страх за
осъществяването му) и на осн. чл. 5 от ГПК, съдът го цени и в настоящия
гражданско - правния спор, предопределящ противоправността на осъщественото
деяние като необходим елемент на деликтната отговорност.
Наличието на настъпила вреда, която е в
причинно-следствена зависимост от противоправното деяние, доказателствата по
делото също установиха.
В този смисъл, че е била необходима спешна медицинска намеса за подобряване
влошеното здравословно състояние на ищцата, представения по делото фиш за
спешна медицинска помощ от 17.06.2020г. безспорно установи, в съответствие и с
приетите гласни доказателствени средства чрез разпита на св. П.и, които именно
(и по конкретно св. П.) извикали линейка. Представени по делото са и амбулаторен лист №
000940 от 13.07.2020г. с установена в същия основна диагноза „смесено
тревожно-депресивно разстройство“, амбулаторен лист № 000474/19.03.2021г. с основна диагноза
„припадък (синкоп) и колапс“, амбулаторен лист № 001503/06.11.2020, установяващ
отново „смесено тревожно-депресивно разстройство“, в т. ч. с посочване, че от 4
месеца ищцата е на антидепресанти и такъв с № 000543/16.04.2021г., установяващ
„рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – лек“. Отделно, приетата
по делото съдебно-медецинска експертиза, изготвена от в. л. Р., установява, че
към момента на освидетелстване у ищцата са налице симптоми на интензивна
тревожност при среща с обектите, участващи в конфликта, която е хронична във
времето и може да бъде квалифицирана като разстройство в адаптацията, като
инцидентните скандали видят до обостряне на симптомите на страх и чувство на
застрашеност. Експертът, на база възникналите и подробно описани в експертизата
симптоми (в т. ч. тревожност, страхове, нарушения в съня, психосоматични
симптоми (колебания на кръвното налягане), прави извод, че
стр.12 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
събитието
от 17.06.2020г. и възникналите впоследствие невротични прояви са в
причинно-следствена връзка. Установява, че при Д., в резултат на хронична
психотравма с пореден инцидент с фрустрираща ситуация на 17.06.2020 г., е
възникнала реакция на стрес с разстройство в адаптацията, което представлява
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. В устно изложената
пред съда част и на зададените му от страните въпроси, експертът установи, че
предишни заболявания на ищцата, в т. ч. хипотиреодизма и епилепсията, „която
въобще не е доказана истински, клинично“, не могат да бъдат причина на
състоянието й. Твърди, че случаката от 17-ти „при всички положения е усложнило
състоянието й“. В действителност, експертът
изразява мнение, на поставените му от ответната страна въпроси, че „при такива
конфликти“ е напълно възможно възникналата реакция на стрес и разстройство в
адаптацията да се провокира и единствено от среща с ответницата без словесен
диалог. Сочи и, че при липса на контакт и конфликт, в чисто медицински аспект,
не би следвало да има отражение. Но подобни фактически положения, които
обосновават дадените в тази насока отговори на експерта, не се установиха по
делото да са налице.
Всичко изложено идва да покаже, че
ищцовата страна успя да установи, чрез средствата предиведни в ГПК,
осъщественото от С. противоправно поведение, което е довело до настъпване за Д.
на вреди, намиращи се в причинно-следвена зависмост помежду си.
Досежно последния елемент, субективен
такъв, от фактическия състав на извъндоговорната деликтна отговорност, какъвто
е вината, то поради установената за него оборима презумпция за наличие в ал.
2-ра на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и разместената в тази връзка
доказателствена тежест, ответната страна следваше да установи отсъствието й,
каквото доказване не бе проведено.
Що се отнася до останалите
представени по делото писмени доказателства, в т.ч. подписки, колективни жалби
и т.н. същите сочат на неразбирателство на ответната страна с част от живущите
в процесната кооперация, вкл. и ищцата, като съдът ги цени в съвкупност с
останалия по делото доказателствен
стр.13 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
материал, касателно
влошените отношения между страните. А що се отнася до представените от
ответната страна писмени доказателства, част от тях съдът намира за неотносими
към правния спор, доколкото същите сочат на влошените отношения на С. със
свидетелите П.и, които не са страна по делото и техните отношения не са предмет
на обследване. В действителност, не е без значение това, че П.и участват като
свидетели в настоящото производство против ответната страна, но въпреки това
съдът намира показанията им за логични и вътрешно непротиворечиви, от една
страна, а от друга – св. Х., която е доведена от ответната страна, на свой ред,
не се разбира с ищцата по делото, което доказателствата установиха безспорно,
като в тази връзка съдът намира да е налице еквивалетност в този аспект.
С оглед на изложеното настоящият състав
намира, че искът бе доказан в своето основание.
По отношение на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД и т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС - размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
стр.14 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
В случая, както вече приетите по делото
писмени доказателства установиха, в т. ч. и приетата съдебно-медицинска
експертиза, ищцата, като резултат от конфликта й с ответницата проявила
симптоми на интензивна тревожност, като експертът подчертава същата да е
хронична във времето като може да бъде квалифицирана като разстройство в
адаптацията, а инцидентните скандали водят до обостряне на симптомите на страх
и чувство на застрашеност. В тази връзка се сочи, че при разстройство в
адаптацията със симптоми на тревожност, какъвто е и настоящият случай (дори
вещото лице говори за интензивна тревожност),
периодът на възстановяване може да продължи и по-дълго – до 6 месеца.
Отделно, св. П. твърди, че „след случката постоянно имаше уплах, не искаше да
излиза, постоянно плачеше“, както и …“беше я страх да излиза сама, даже боклука
не смееше да си изхвърля“, …“Беше я страх С. да не я пресрещне отново и да не я
нападне“…“повече от 6-7 месеца ние всеки ден я чувахме, тя не беше същата
лъчезарна жена“ (св. П.). В последния смисъл и приетият амбулаторен лист №
001503/06.11.2020, установяващ „смесено тревожно-депресивно разстройство“,
сочи, че от 4 месеца ищцата е на антидепресанти. Предвид изложеното, настоящият
състав, съобразявайки възрастта на Д. (63 г.), характерът на увреждането
(интензивна тревожност и реакция на стрес с разстройство в адаптацията, представляващо
временно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. съответстващо на
лека телесна повреда), начинът на извършването му (посредством използване
положението на ответницата в обществото и внушаване в тази връзка чувство на
безсилие у ищцата – от една страна, вкл. компрометиране адвокатската професия
като цяло – от друга), периодът на възстановяване (който в конкретния случай,
както се установи може да продължи и по дълго – до 6 месеца, като в тази връзка
се сочи хроничния характер на увреждането във времето и проявите на интензивна
тревожност, вземането на антидепресанти от 4 месеца, както и че ищцата не била вече същата лъчезарна жена, които възприоятия на
свидетелите са в диапазон от 6, 7 месеца), съдът намира, че справедливото
обезщетяване на Д., в съответствие с посочените обективни критерии, от които се
е ръководил настоящият състав,
стр.15 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
възлиза на сума от 4000 лв. Именно до този размер съдът намира, че
искът бе доказан и следва да се уважи, а до пълния предявен такъв от 7000 лв. –
да се отхвърли като неоснователен и недоказан, в т. ч. за думите „змия на която й идва края и ще ми смачка
главата“ и „тъпо същество, която се мисли за елита на града“, за изричането на
които не бяха събрани доказателства по делото. В действителност в
даденото и приложено по делото обяснение от П. същият сочи, че С. казала нещо
„за елито на града, което аз не можах да разбера“, което не сочи, на някаква
обида, така както е заявено от една страна, а от друга - с оглед принципа на
непосредтвеност, съдът следваше да го установи в настоящото производство при
разпита на свидетеля, което не бе сторено. Отделно, за отхвърляне на
претенцията до пълно заявения й размер съдът се е ръководил и от посоченото от
експерта, че все пак не е налице риск от развитие на по-тежко психично
разстройство поради нормалното нервно-психично развитие на Н.Д. и справянето й
до настоящия момент както и от съхранената й способност за предвиждане и
обмисляне на алтернативно поведение. Установи се и, че същата е със съхранена
годност за ориентация и оценка на действителността.
Като последица от горното, следва да се
уважи и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху уважената част от
исковата претенция, считано от завеждане на исковата молба в съда –
02.11.2020г., до окончателното й изплащане.
По
разноските:
При този изход на делото разноски се
дължат и на двете страни съобразно уважената, съотв. отхвърлената част от иска,
без възможност за компенсиране до размера на по-малкото задължение, поради
липса на изрично заявено искане в посочения смисъл.
Така, на ищцовата страна, на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК, се следват съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част
от исковата претенция в размер на 588,54
лв. (при процентно съотношение на уважената част от иска от 57.14 процентни
пункта и общо направени разноски от ..30 лв.), а на ответната
стр.16 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
страна се следват
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от претенцията в размер на 321,45
лв. (при процентно съотношение на отхвърлената част от иска от 42,86
процентни пункта и общо направени разноски от 750 лв.).
Поради липса на насрещни волеизявление
за компенсиране на разноските на страните съдът ще постанови диспозитив за
всяка една по отделно.
Воден
от горното и на осн. чл. 45 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите,
съдът
Р Е Ш И:
|
|
|
|
|
ОСЪЖДА Д.С.С.,***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на осн. чл. 45 от Закона
за задълженията и договорите, сумата в размер на 4000,00 лв. (четири
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, причинени й от нанесени от ответницата обиди на 17.06.2020г., около
09:00 часа сутринта на стълбищната площадка на втория етаж на жилищната
кооперация в гр. Д., находяща се на адрес: ул. „Н.Р.“ № .., наричайки я „крейзи“, „кукавелка“,
„психично болна, изкукуригала, ще те блъсна да те търколя по стълбите, ти няма
да можеш да го докажеш, ти си болен мозък, ти си психично болна“, …“ще те
изритам“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска в съда (02.11.2020г.) до
окончателното й изплащане, КАТО за
горницата до пълно предявения размер на иска от 7000,00 лв. и за изричането на
думите „змия на която й идва края и ще ми смачка
главата“ „тъпо същество, която се мисли за елита на града“ ОТХВЪЛЯ същия КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
стр.17 от Решение №
2600../...02.2022 год.по гр.д.№ 857/2021 год. на РС-Кюстендил
ОСЪЖДА Д.С.С.,***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, на онс. чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 588,84 лв. (петстотин осемдесет и осем лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.С.,***, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 321,45 лв. (триста двадесет и еин лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: