РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Белоградчик, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря ЖА. Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за установяване правото на
собственост върху недвижим имот.
Ищцата Р. Б. Г. излага в предявената искова молба : Съсобственик е на дворна площ
от 1 048 кв.м., съставляваща упи Седем/римско/-571 в кв. 78 по регулационния план на с. Д.,
обл. В., ведно с построените в този имот масивна жил. сграда от 64кв.м. и полумасивна жил.
сграда-лятна кухня от 50кв.м.
Съсобственик е на 1/2 ид. част от проц. недв. имот на осн. наследяване по закон от Б. П. Н. и
В.К. Н. / баща и майка на ищцата /
Ответницата - А. Н. П. е преживяла съпруга на Илия Б. П. / починал брат на ищцата и син на
Б. П. Н. и В. К. Н./, отв. Б. И. Б. - син на И. Б. П.
/ починал брат на ищцата и син на Б. П. Н. и В. К. Н./
Ответниците се легитимират като собственици на имота на осн. придобивна давност с нот.
акт № ...., т. ІІ, рег. № ..., д. № .....г., въз осн. на обстоятелствена проверка за собственост в/у
целия имот
Ищцата се е спогодила с ответниците да държат имота, като владеят тяхната ид. част от
имота, че ще го стопанисват заедно и разходите по поддръжка, ремонт и данъци ще се
поделят по равно.
Останалите в наследство шест зем. земи ползват съвместно като от 2001г. наемите са
получавани изцяло от ответниците и с част от тях са покривали частта на ищцата от
1
разходите по поддръжка, ремонт и данъци на имота в регулация.Наем е получила частично
за 2019г. и 2020г. Твърди, че тези обстоятелства показват, че ответниците не демонстрират
намерението си за своене на целия недв. имот – предмет на делото
Моли се да бъде установено спрямо ответниците, че ищццата е съсобственик на проц.
недвижим имот. Навежда доводи и представя писм. доказателства в подкрепа на иска. По
искане на ищеца са разпитани св. Б. М. С./ дъщеря на ищцата/ и А. Г. С./зет/.
Ответниците са оспорили предявения иск.
Оспорват правопорждащ факт на правата на ищцата – не са се спогаждали с ищцата
за съвместно стопанисване на имота и разделяне разходите по поддръжка и данъци.
Предявяват свои права в/у имота чрез процесуално възражение - собственици са на проц.
недв. имот на осн. владение в продължение на изискуемия се по закон срок и изтекла в
тяхна полза придобивна давност
Представят писм. доказателства, претендират разноски. По искане на ответниците са
разпитани св. В. Н. Х./брат на ответницата А. Н. П./ и Л. Т. П..
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния имот в с. Д. обл.
В. е принадлежало на Б. П. Н.. Сред неговите наследници видно от представеното по делото
удостоверение за наследници са ищцата/негова дъщеря/ и ответниците / негова снаха и
внук/
На ответниците е съставен констативен нот. акт на осн. чл. 587 ГПК № .., т. ІІ, рег. № .... д.
№ .. г. на осн. наследство и давност.
Св. Б. М. С. твърди в показанията си - след смъртта на баба и в имота живеят вуйна и и
вуйчо и, и братовчед и. Те са владели тяхната ½ ид. част, а другата една втора е на майка и.
Те са я държали и нея, защото майка и живеела при баща и в друга къща.Били са в много
добри отношения с ответниците, събирали, се празнували заедно - Коледа и сборове. Баща
и винаги се е отзовавал да помага на ответницата - ремонти на ел. уреди е извършвал.
Майка и безпрепятствено е ходела до имота, когато е желала - когато ответниците са имали
нужда от накаква помощ винаги се е отзовавала. Не е присъствала на техни разговори, а е
чула от майка си, че парите, които са взимали ответниците от наема на зем. земя - да отиват
за къщата - да плащат данъци и ремонти - за каквото е имало нужда.
Св. А. Г. С. установява същите обстоятелства, не е участвал лично в ремонти в имота, не
установява наличие на уговорка с ответниците наемите от съсобствените зем. земи да бъдат
използвани за поддръжка на жил. сгради в имота.
Св. В. Н. Х. твърди в показанията си - след смъртта на съпруга на ответницата - А. П. тя
продължила да живее, а е живяла в имота и докато били живи родителите на съпруга и. Не
знае ищцата да е имала за ползване самостоятелна стая в къщата. Знам къде живее Р. –
къщата е построена от бащата и – финансовата част основно била от него. Освен
ответниците друг не ходи в къщата.
2
Св. Л. Тр. П. твърди в показанията си - съсед е на ответницата - няма ограда м/у дворовете
им. От 1974 г живея в с. Д, а ответницата от 1978 г. От около 2000 г. – 2001 г. в този имот
живеят и владеят имота А. и Б.- нейния син. Р. Г. - от както тя живее в същото село, но в
друга къща, никога не е живяла при ответницата А.. Р. е виждама като идва да види майка
си и баща си. Б. П. направил нова къща Р. и е казвал всичко това остава за А. и Б. – този
имот в който са живяли – старата къща, на която е съсед. Това го е чувала лично от Б. П. и
неговата съпруга. Не е виждала никой от семейството на Р. да върши ремонти на старата
къща, да обработват двора и да прибират продукция от там. Докато били живи родителите и
Р. идвала в имота, след това е минавала, пазарувала, идвала е на гости - като близки хора.
От правна страна
Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в
гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо,
с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право
установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като
неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича
съществуването на тия права у собственика.
Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц.
недвижим имот.
Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния недв. имот в с. Д., обл. В.
е принадлежало на наследодателя Б. П. Н., чиито наследници са ищцата и ответниците.
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици.
Когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
3
установяване на своене и отблъскващи владението им.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът
е съсобствен. За да се придобият по давност притежаваните от другите съсобственици
идеални части от имотите е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено
по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява
намерение за своене./така Решение № 8/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5109/2013 г., II г.о./
Действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо съсобственик следва по
категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици, да сочат на намерение
за своене на целия имот /вкл. на идеалните части на другите съсобственици/ и да са
достигнали до тяхното знание, т.е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на
пълноправен индивидуален собственик на целия имот. /така Решение № 110/20.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г.о. /
Действията, с които се демонстрира отричане правата на другите съсобственици трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици, като при спор възразяващия носи доказателствената тежест да
установи т.нар. преобръщане на владението/interversio possessionis/.
Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване/
какъвто е настоящия случай/, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия
имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите
сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и
изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на
останалите своето намерение за това.
Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание.
Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху
имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То
трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им./ така Решение №
41/15.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2728/2021г., I г.о., Решение № 600/20.10.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 300/2003 г., I гр.о./
Такива действия демонстриращи намерение за своене на целия проц. недв. имот се доказаха
от страна на претендиращите ответници А. Н. П. и Б. И. Б..
С доклада по делото, съдът е вменил в доказателствена тежест на ответниците да докажат,
че са собственици на проц. недв. имот въз основа на давностно владение, т.е. че са
упражнявали фактическа власт в/у проц. недв. имот през периода от 2001-2021 г.
Съдът приема, че се събраха доказателства, установяващи, че ответниците са упражнявали
фактическа власт в/у проц. недв. имот през горния период. От показанията на ответниците/а
и от тези на ищцата/ се установява несъмнено владение и демонстриране на преобръщане на
4
владение в/у имота – ищцата и нейните дъщеря и зет са ходили в проц. имот само като гости
– само когато са поканени на празненства. Ищцата е посещавала имота и когато е пазарувала
в магазина на ответницата. Множеството ремонти/в т.ч и иизграждане баня в жил. сграда/ са
извършване само и единствено от ответниците. Т.е. ответниците са се държали спрямо
ищцата като пълноправни собственици на целия имот – не се установи ищцата да е
разполагала с ключ от сградите в имота, нито със стая, която евентуално ползва или държи в
нея свои вещи, не се установи дори ползване на каквато и да било част от дворното място.
По този начин в процеса ответниците ангажираха доказателства, от които се установява по
несъмнен и категоричен начин всяко от обстоятелствата, разпределени им в тежест на
доказване.
Обратно – не се установи от страна на ищцата претендираната договорка с ответниците да
държат имота, като владеят тяхната ид. част от имота, че ще го стопанисват заедно и
разходите по поддръжка, ремонт и данъци ще се поделят по равно, останалите в наследство
зем. земи да ползват съвместно като наемите, получавани изцяло от ответниците до 2019г. -
с част от тях да покриват частта на ищцата от разходите по поддръжка, ремонт и данъци на
имота в регулация.
Поради горното, съдът приема, че се представиха доказателства от ответниците, от които
съдът прави обоснован извод, че последните са собственици на проц. недв. имот въз основа
на давностно владение през периода 2001 г. – 2021 г. и изтекла в тяхна полза придобивна
давност
Установи се, че ответниците, са владяли процесния недв. имот през период по-голям от
изисуемия се по закон давностен срок, както и т. нар. преобръщане на владението
/interversio possessionis/
По силата на чл. 154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Страната може да не
разполага с доказателства и затова не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв
случай не може да се говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т.е. състои се в правото
и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически
факт е недоказан.
Като извод, следващ от изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за
разпределение на доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са
се осъществили - т.е., че владението на имота на претендиращия съсобствеността е бил
отречено от другите наследници, които са упражнявали в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт в/у този имот, респ. че ищцата не е съсобственик на имота въз основа на
наследяване.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с пр. осн. чл.
124 ал.1 ГПК е неоснователен и като такъв го отхвърля.
С оглед изхода на спора на ищцата не следват разноски за адв. възнаграждение.
На ответниците по делото не се следва разноски за адв. възнаграждение, тъй като по делото
5
няма доказателства за извършени такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Р. Б. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. “...” № ..., вх..., ет... ап.
.. срещу А. Н. П. ЕГН ********** от с. Д., обл. В., ул. “....” № .....и Б. И. Б. ЕГН **********
от гр. С., ж.к. „....“ ..., В, .., .., иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК за установяване съществуването
право на собственост на Р. Б. Г. ЕГН ********** върху дворна площ от 1 048 кв.м.,
съставляваща упи Седем/римско/-571 в кв. 78 по регулационния план на с. Д., обл. В., ведно
с построените в този имот масивна жил. сграда от 64кв.м. и полумасивна жил. сграда-лятна
кухня от 50кв.м. като неоснователен.
Оставя без уважение искането на А. Н. П. ЕГН ********** от с. Д., обл. Видин, ул.
“....” № .... и Б. И. Б. ЕГН ********** за присъждане на направени по делото разноски в
размер 2 150.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6