Номер ІV-1382 Година 2019, 23 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав
на двадесет и трети юли година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА
секретар
………………………
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 937 описа за 2019 година
Производството по делото е по реда
на чл.274 и сл ГПК, във вр.чл.418, ал.4 от ГПК и е образувано по частната жалба на В.А.Х.
от ***,
срещу разпореждане № 11168 от 30.05.2019 г. по
ч.гр.д.4215/2019 г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил
заявлението на на Б.
А. Х., действащ чрез своята ***** и законен представител - В.А.Х., за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А.М.А. за заплащане на сумата от
15 000 лв - неустойка за неизпълнение на задължение, произтичащо от
сключен на 08.04.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот с нотариална заверка на подписите, законната лихва върху посочената
главница, начиная от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
деловодни разноски в общ размер на 300 лв.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда,
че за възникване вземането на купувача за неустойка по предварителния договор,
са необходими някакви допълнителни действия от негова страна или някакви
изявления. Твърди се, че от приложения предварителен договор се установява, че
купувачът е заплатил цялата продажна цена в момента на подписване на предварителния
договор, който има характера на разписка в тази си част, поради което за
продавача е възникнало задължението да го предаде на купувача, както и да
сключи окончателния договор. Твърди се, че длъжницата А.М.А. - продавач по
предварителния договор, не би могла да изпълни задълженията си по
предварителния договор, тъй като вече е продала същия имот на трето лице с
нот.акт № ***, том *, рег.№ 2***, дело № *** от 20** г. на
нотариус Станка Димова, рег.№ 250 на НК. Твърди се на второ място, че са
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че за възникване на вземането за
неустойка е необходимо изрично изявление на длъжника, тъй като изискуемостта на
вземането за неустойка е настъпила на договорно основание – вследствие
поведението на длъжника и нарушението от негова страна на договора. На последно
място се твърди, че страните изрично са се договорили, че предварителният
договор (с нотариална заверка на подписите им), представлява извънсъдебно
изпълнително основание за целия размер на вземането за неустойка, ако
продавачът не изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността, без да е
необходима покана до продавача.
Претендира се отмяна на обжалваното
разпореждане на БРС като неправилно и постановяване на съдебен акт от
въззивната инстанция, с който да се постанови издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законовия срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима.
Бургаски
окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и доводите на страната,
намира следното от фактическа и правна страна:
Делото пред първоинстанционния съд е
образувано по заявлението на на Б. А. Х., действащ чрез своята
***** и законен представител - В.А.Х., за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника А.М.А. за заплащане на сумата от 15 000 лв
- неустойка за неизпълнение на задължение, произтичащо от сключен на 08.04.2014
г. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот в гр.Камено, с
нотариална заверка на подписите, законната лихва върху посочената главница,
начиная от 29.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски. В т.14 от заявлението заявителят е посочил, че вземането произтича от
сключен между длъжницата и наследодателя на заявителя предварителен договор за
продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Камено, който договор е с нотариална
заверка на подписите на страните, и по който договор, наследодателят на
заявителя – А.Х.Х. – купувач по предварителния договор , е изпълнил
задължението си по чл.3 от договора да заплати цената от 9 500 лв изцяло
при подписване на договора, което е удостоверено от изявленията на страните в
договора, а длъжницата-продавач не е изпълнила задълженията си по чл.4 от
договора да прехвърли на купувача собствеността на имота с окончателен договор
по нотариален ред, както и задължението си по чл.5 – да предаде на купувача владението
на имота.
Към заявлението е представен
препис от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, въз
основа на който се търсят сумите. Договорът е с нотариална заверка на подписите
на страните.
По подаденото заявление с обжалваното разпореждане БРС е отхвърлил заявлението
по съображения, че изискуемостта на вземането за неустойка е обуславена от
настъпване на други обстоятелства – съдействието на купувача за сключване на
окончателния договор, за които обстоятелства липсва официален или изходящ от
длъжника документ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира частната жалба за
неоснователна.
В производството по издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, съгласно чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК, съдът проверява освен редовността на акта от външна страна, и дали
същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Предвид характера на
производството по чл.417 от ГПК, което започва като
едностранно и безспорно производство, съществуването на вземане следва да се
удостовери по един несъмнен начин. Притезанието трябва да е изискуемо към
датата на подаване на заявлението, а когато в договора страните са уговорили
условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с официален или изходящ
от длъжника документ - чл.418, ал.3 от ГПК.
Представеният предварителен договор, е редовен от външна страна документ.
По отношение на претендираната
неустойка, съдът намира следното:
Съгласно чл.418, ал.2 от ГПК,
заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания. В т.4а от ТР №
4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания,
каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане,
стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена
неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем
по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават
на посочените в чл.417, т. 2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от
изпълнителното основание.
По аргумент от т.4 от ТР №
1/28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, които разяснения са запазили своята актуалност, в това производство съдът
проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не
може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.
В процесния случай, в чл.3 от договора
е записано, че цената по договора (9 500 лв) е изплатена еднократно и
изцяло в момента на подписване на договора и той има характера на разписка.
В чл.4 е уговорено задължение за
страните да сключат окончателния договор на 10.06.2014 г. В чл.5 продавачът се
е задължил в уговорения срок да прехвърли собствеността върху имота и
своевременно да предаде владението върху него. В чл.6 продавачът се е задължил
да предаде имота с платени данъци, такси и текущи разходи, освободен от
възбрани и тежести и се е съгласил, че няма право да прехвърля собствеността,
да ипотекира или учредява в полза на трети лица ограничени вещни права върху
имота след подписване на договора.
В чл.8 от предварителния договор
страните са се уговорили, че за неизпълнение на задължението по чл.1, ал.1,
т.2, т.4 и т.6 (вероятно – по чл.1, чл.2, чл.4 и чл.6 от предварителния договор),
продавачът дължи неустойка на купувача в размер на 15 000 лв.
Със заявлението е представен и нотариален
акт за продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ 2***, дело № *** от 20** г. на нотариус Станка Димова, рег.№
250 на НК, от който е видно, че на 30.06.2017 г. А.М.А. е продала процесния
недвижим имот на трето лице – С. Р. С.
Макар заплащането на цената на имота
от купувача на продавача да е отразено в самия предварителен договор,
останалите предпоставки за сключване на окончателния договор, вкл.съдействието
от самия купувач, стоят извън документа по чл.417, т.3 от ГПК.
Както е констатирал и
първоинстанционният съд, за необходимото съдействие от кредитора-купувач за
сключването на окончателния договор липсва удостоверяването им с официален или
с изходящ от длъжника документ по смисъла на чл.418,
ал.3 ГПК.
Извън предварителния договор е и
обстоятелството, че същият имот е продаден от длъжницата А. на трето лице.
Без значение в случая е, уговореното
от страните по предварителния договор в чл.8, изр.второ от договора. Договорът
е с нотариална заверка на подписите, поради което и без уговорката на страните,
представлява документ по чл.417, т.3 от ГПК. За да се издаде на негово
основание заповед за незабавно изпълнение обаче, вземането следва да е
подлежащо на изпълнение. В настоящия случай, както се посочи по-горе, това не
се установява от самия документ по чл.417, т.3 от ГПК – предварителния договор.
При това положение заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за неустойка по представения
предварителен договор следва да бъде отхвърлено и предвид съвпадането на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези, направени от районния съд,
обжалваното разпореждане следва бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11168 от 30.05.2019
г. постановено по ч.гр.д.4215/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.