О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 260165 23.02.2022 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и втора година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №500 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Констатира се , че по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца по делото – „Централна кооперативна банка“АД с вх.№269 267 от 20.07.2021 г. докато делото се е намирало за разглеждане в Апелативен съд – Бургас.
Констатира се връщане на делото от Апелативен съд – Бургас на 01.02.2022 г. и представяне на доклад на същото на 16.02.2022 г. на докладчика.
С депозираната молба страната прави искане за възстановяване на внесената държавна такса по иска си по чл.422 от ГПК поради прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковата претенция.Цитирана е практика на ВКС, прилага се Определение №456 от 30.09.2016 г. по ч.т.д.№1077/2016 г. на ВКС.
От фактическа страна съдът съобрази следното:
Производството по делото е приключило с постановено по делото Определение №260278 от 09.03.2021 г. , с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска.
Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно: Доводите на молителя – „ЦКБ“АД не се споделят от съда. Държавната такса не може да бъде върната на основание чл.4б ЗДТ , тъй като съобразно разпоредбата на чл.73 ал.3 от ГПК и чл.3 от ЗДТ държавната такса се събира при предявяване на иска. Държавната такса е дължимо предявена по предявения иск , същата е предпоставка за редовността на същия, в противен случай съдът не би го разгледал и не би предприел дължимите в производството процесуални действия. Производството не е прекратено при условията на чл.130 от ГПК , а след провеждане на всички съдопроизводствени действия – съдебно дирене, събиране на доказателства и т.н., разглеждане на делото в няколко поредни съдебни заседания. Съдът е прекратил производството в срока за произнасяне с окончателен съдебен акт – решение.
На следващо място не се споделя и практиката на ВКС в цитираното определение – че ако исковото производство е прекратено поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – надлежно и в срок подадено възражение от длъжниците , когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл.422 от ГПК са неправилни , внесената държавна такса по иска подлежи на връщане като недължимо платена. От гледна точка на молителя тези основания са налице и субективното становище е , че е в правото си да получи възстановяване на платената държавна такса. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай хипотезата не е аналогична и се отличава със специфика , която изключва наличието на посочените от ВКС основания. Издадената по ч.гр.д.№1715/2012 г. заповед за изпълнение в полза на „ЦКБ“ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са били основание за образуване по молба на „ЦКБ“ изпълнително дело №228/2019 г. по описа на ЧСИ Бакалов. ЧСИ е предприел връчване на заповедта за изпълнение , при което длъжниците са се възползвали и са депозирали възражения по чл.414 от ГПК. РС е приел възраженията за редовни и е указал на Банката – взискател по чл.415 от ГПК че следва да предяви иск по чл.422 от ГПК. В изпълнение на това „ЦКБ“ е предявил иска пред съда , по който е било образувано производството по т.д.№500/2019 г. Същото е прието за разглеждане от съда като редовно.
Едва при извършване на съдопроизводствените действия по делото и събиране на доказателствата – в т.ч. – изискване и приемане като доказателство на копие от изп.д.№307/2012 на ЧСИ Бакалов се установява , че въз основа на въпросната заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ЦКБ“ е било образувано изп. Дело и на длъжниците са били изпратени ПДИ , към които са били приложени преписи от подлежащия на изпълнение акт и заповед за изпълнение. Установено е редовното връчване на книжата и липсата на възражения по чл.414 от ГПК. Впоследствие изп.д.№307/12 г. е било прекратено но въз основа на изтеглените изп. Лист и заповед за изпълнение по искане на взискателя „ЦКБ“ е било образувано ново изпълнително дело, по което ЧСИ е предприел повторна процедура по връчване на книжата , при което както и се изложи по-горе – длъжниците са депозирали възражения по чл.414 от ГПК. Давайки указания с разпореждане №17561 от 20.08.2019 г. по чл.415 от ГПК за завеждане на иск по чл.422 от ГПК към „ЦКБ“ Районният съд формално е изпълнил задълженията си по закон при констатираните от него обстоятелства. Незаконосъобразността на тези указания е установена едва в производството по търг.д.№500/19 г. на ОС след събиране на доказателства , с каквито районният съд обективно не е разполагал /изп.д.№307/2012 г. на ЧСИ Бакалов /.
Т.е. - установяване недопустимостта на иска по делото е станало възможно едва след събиране на доказателствата по делото – т.е. – след развитие на процеса в неговата пълнота, а не по чл.130 от ГПК. Това предполага редовно предявен иск и внесена държавна такса, респ. – основания за възстановяването й с оглед констатираната недопустимост на иска съгласно цитираната от „ЦКБ“ практика на ВКС не са налице. Поради това молбата с вх.№269 267 от 20.07.2021 г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По гореизложеното , Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Централна кооперативна банка“АД , ЕИК831447150, гр.София с вх.№269 267 от 20.07.2021 г. за възстановяване на ищцовата банка на внесената държавна такса по делото в размер на 8400 лв. на основание чл.4б от ЗДТ като неоснователна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от уведомяването му на страната.
Съдия: