О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1529
гр. Бургас, 10.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на десети юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1049 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
по повод частна жалба, подадена от адв. В.Н., пълномощник на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК:*********, със съдебен адрес:***, с която се обжалва Разпореждане №5125/02.03.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №1493/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено
частично заявлението по чл.410 от ГПК на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК:
*********, гр. София -1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик или с Ян
Хануш, действащо чрез пълномощника си адвокат Никола Шущарков, против Е.Д.Г., с
ЕГН: **********,***, досежно сумата от 62. 46 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между тях договор за мобилни услуги от 17.09.2017 г.
за мобилен номер **********, както и искането за присъждане на разноските над
уважения размер от 306. 86 лева до пълния заявен такъв от 385 лева.
Твърди се в жалбата, че съдът
неправилно е посочил, че неустоечната клауза е неравноправна, съгласно чл. 143,
т.5 от ЗЗП. Сочи се, че разпореждането е незаконосъобразно. Позовава се на
сключена на 11.01.2018г., в сила от 12.01.2018г., спогодба, между „Теленор
България“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите, съгласно която за
съществуващи клиенти – физически лица, размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Сочи се, че в процесния
случай, неустойката е начислена по договор за мобилни услуги, сключен на
17.09.2017г., за срок от 24 месеца, който е бил в сила към момента на влизане в
сила на горепосочената спогодба. Процесният договор е със стандартен месечен
абонамент в размер на 20,82 лв. с ДДС, с претендирана неустойка в размер на
62,46 лв., т.е. неустойката не надхвърля трикратния размер. Цитирана е съдебна
практика в този смисъл. Изложени са съображения, че неустойката не излиза извън
присъщите ѝ функции, нито накърнява добрите нрави и редуцираният размер
отговаря на основните принципи на справедливостта. Твърди се, че размерът на
неустойката в процесния случай е бил предварително определяем, потребителят е
бил наясно с начина на изчисляване и се е съгласил с него.
Претендира се връщане делото на РС Бургас
за издаване на заповед за изпълнение, в горепосочения смисъл, както и
присъждане на претендираните от заявителя съдебно-деловодни разноски в пълен
размер. Претендират се и направените в настоящото производство разноски. Не са
ангажирани доказателства.
Въз основа на закона и събраните
доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законовия
срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред първата инстанция /Районен
съд Ямбол/ е започнало по повод
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД срещу Е.Д.Г. за сумата от 307,78 лв., от които: 245,32
лв. - потребени, но незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 18.09.2017г. до 17.01.2018г. по сключен между страните договор за
мобилни услуги от 17.09.2017г. и неустойка в размер на 62,46 лв. равна на три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура №**********/18.03.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от 307,78 лв., начиная от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както направените съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Ангажирани са
доказателства.
С Определение №259/04.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №307/2020г.
по описа на Районен съд Ямбол, съдът е прекратил производството пред себе си и
е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Бургас, тъй като след извършена
служебна справка е установил, че настоящият адрес на длъжника е в с. Кръстина,
община Камено, област Бургас.
На 02.03.2020г., Районен съд Бургас е издал
Заповед №610 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Е.Д.Г. да заплати на „Теленор България“ ЕАД следните
суми: 245,32 лв., представляваща дължима главница за неплатени абонаментни
такси и използвани услуги в отчетен период от 18.09.2017г. до 17.01.2018г.,
съгласно сключен между страните договор за мобилни услуги, ведно със законната
лихва върху главницата от 03.02.2020г., до изплащане на вземането, както и
сумата от 306,86 лв., част от направените по делото разноски, от които: 25 лв.
– държавна такса и 360 лв., изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,
съобразно уважената част от заявлението.
На 02.03.2020г., Районен съд Бургас е
постановил обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил заявлението за сумата
от 62,46 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на сключения договор за
мобилни услуги от 17.09.2017г., както и искането за присъждане на разноски над
уважения размер от 306,86 лв. до пълния заявен такъв от 385 лв.
За да отхвърли частично подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът е приел,
че процесната неустойка е уговорена за период от датата на прекратяване на
договора до оставащия края на договора, който е със срок 24 месеца. Намерил е,
че така уговорената неустойка е необосновано висока и създаваща значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
услугата, поради което е нищожна поради противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП.
Настоящият
състав намира, че съображенията на заповедния съд относно неравноправния
характер на неустоечната клауза не кореспондират с претенцията на заявителя. В
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
липсват твърдения, че се претендира неустойка в размер на всички месечни
абонаментни вноски, дължими до изтичане на срока на прекратения договор за
мобилни услуги. В заявлението изрично е посочено, че се претендира неустойка в
размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура №**********/18.03.2018г.
Съдът намира, че процесната неустоечна
клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като не
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка. Предвидената
неустойка, която не може надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По делото не е налице и някое от
останалите основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение, предвидени
в разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане
се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено да се издаде в полза на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Е.Д.Г.,
ЕГН: **********,***, за следните суми: 62,46 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на сключен договор за мобилни услуги от 17.09.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 03.02.2020г. до
окончателното изплащане; съдебно-деловодни
разноски над присъдения размер от 306,86 лева до претендирания размер от 385
лева.
Направено е искане за присъждане на
разноски в настоящото съдебно производство от заявителя. Предвид
основателността на частната жалба, такива му се следват. Представени са
доказателства за плащане на държавна такса в размер на 15 лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №5125/02.03.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 1493/2020г., по описа на Районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,,Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжника Е.Д.Г., ЕГН: **********,***, за следните суми: 62,46
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 17.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението на 03.02.2020г., до окончателното изплащане; съдебно-деловодни
разноски над присъдения размер от 306,86 лева до претендирания размер от 385
лева.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съобразно
настоящото определение.
ОСЪЖДА Е.Д.Г., с ЕГН: **********,***,
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляванo от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 15
/петнадесет/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д №1049/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.